Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

Профилът им е представен от хумусен хоризонт с мощност от 10 до 40 см, под който следват незасегнати от почвообразуването алувиални наноси. На места хумусният хиризонт е покрит с нови наноси с неголяма мощност, върху който се образува отново хумусен хоризонт, така че в профила им се редуват няколко хумусни слоя. В зависимост от степента на хумусираност цветът на почвата варира от сивожълт до тъмносив. При целинните земи хумусният хоризонт има обикновено зърнесто-троховидна структура, която при леките разновидности е неустойчива. На известна дълбочина по профила се явяват ръждивосиви петна от оглеяване.

Механичният състав зависи от речните наноси, върху които са формирани тези почви ЁC отличават се с разнообразен механичен състав и нееднородност по дълбочина на профила. Преобладават по-леките разновидности ЁC леко и средно песъчливо-глинести. По-тежките са разпространени в долните течения на реките и в крайтерасните части на лъките.

Алувиално-ливадните почви са рохкави, проветриви и топли. Влагоемността и водозадържащата способност са различни и варират в твърде широки граници. Независимо от това обаче водният им режим е много добър. Хумусното съдържание в повърхностния хоризонт варира в широки граници ЁC от 1 до 5% в целините и от 1 до 2% в обработваемите земи. По дълбочина на профила или намалява или се редуват хоризонти с по-високо и по-ниско хумусно съдържание. Количеството на общия азот варира от 0.04 до 0.30%. Условията за мобилизиране на органичния азот са добри. В следствие на това запасът на фосфор е подложен на силно извличане от растенията. Слабо са обезпечени с калий. Почвите, формирани върху сиалитни скали и разпространени в речни долини, водосборните басейни, са безкарбонатни, а тези върху варовити скали са най-често карбонатни. По-голяма част от тези почви се отличават с високо плодородие. Върху тях се съсредоточават площите със зеленчукови култури. Подходящи са и за отглеждане на фуражни технически и овощни култури.

4.5.2. Нарушени земи, ерозирани, преовлажнени, засолени, унищожени от стопански дейности, заблатени и други на територията на строителната площадка и в граничещите с нея земи.

На разглежданата територия и в близост наоколо не са установени ерозирани, засолени, вкислени, унищожени от стопански дейности и замърсени /с вредни вещества и отпадъци/ почви на територията на обекта и в граничещите с него земи не се установиха.

В горната граница площите на ИП опират до почви, които са още в по-голяма близост до река Дунав и чрез инфилтрация и плитки подпочвени води през пролетта могат да бъдат категоризирани временно като преовлажнени. По тази граница се намира и отводнителен канал С ЁC 5 от отводнителната система на отводнително поле «Кутово».

Защитната дига «Видин ЁC Кошава» предпазва от пролетните разливи на реката.
4.5.3. Прогноза и оценка за очакваното въздействие върху почвите при реализиране на инвестиционното предложение.

За стартиране на ИП е необходимо промяна на статута на имотите и от ливади те ще се прекатегоризират за строителни нужди.

В зависимост от изпълнената алтернатива за цялостното строителство ще са необходими около 12 или около 13 дка площи. Тези земи ще бъдат унищожени дотолкова, доколкото върху тях ще се намират постройки.

При реализацията на ИП във фаза строителство ще се правят изкопни дейности за полагане основите на сградите. Това ще доведе до необходимост от изгребване на хумусния слой от повърхността и складирането му на депо ЁC Закон за почвите /ДВ, бр. 89 от 6.11.2007 г., изм., бр. 80 от 9.10.2009 г./. Очакват се около 300 м3 почва да бъде изнесена на депо и следствие оползотворена при вертикалната планировка или по други указания на община Видин.

Негативното въздействие при реализиране на инвестиционното предложение на територията на строителната площадка ще бъде необратимо и трайно за около 30 % от общата й площ. На останалата площ то ще е краткотрайно, тъй като се предвижда нейното рекултивиране, озеленяване и затревяване с подходяща растителност.

По време на експлоатацията въздействието на територията на вилния комплекс ще е незначително.

Незначително ще е въздействието върху почвите граничещи и в близост със обсъжданата площадка, както по време на строителството така и при експлоатацията на обекта.

4.6. Земни недра

4.6.1. Геоложка среда

4.6.1.1. Геоложка и тектонска характеристика на района.

Землището на с. Кутово е разположено в северозападната част на Дунавската хълмиста равнина. Обхваща участък от западните покрайнини на Видинската низина

В тектонско отношение района попада в обсега на Мизийската платформа. В нея ясно се отделят два основни структурни комплекса ЁC долен, нагънат, явяващ се като фундамент и горен, не нагънат, т.н. платформена покривка. Тук долният структурен комплекс е представен от Видинско-Пленишки хорстовиден вал. С известни изменения, облика на Видинско-Пленишкия вал се запазва и по горнокредния структурен план.

В по-голямата си част мизийската платформа е покрита с различни по генезис седименти. В на землището на с. Кутово единствените разкрития на повърхността имат кватернерните отложения. В дълбочина под тях се разполагат неогенски отложения ( виж приложената извадка от геоложката карта ).

ОБЗОРНА ГЕОЛОЖКА КАРТА землище на с. Кутово община Видин

( Извадка от геоложка карта на България ЁC 1989 г. )

Условни означения - Кватернер

Холоцен. Алувиални образувания ЁC руслови и заливни тераси: чакъли, пясъци и глини Плейстоцен. Алувиални образувания ЁC първа и втора незаливни тераси: чакъли, пясъци, глини и преотложен льос. Плейстоцен: Еолични образувания: прахов и песъчлив льос.Съобразно хроностратиграфската им принадлежност, литоложките разновидности, изграждащи геоложкият разрез в района са представени от:

Неоген. Меот - понт ( N1 m-p )

Смирненска свита ( smN1m-p ) ЁC Свитата е представена от редуващи се в различно съотношение глини и пясъци. Глините са сиво синкави до сиво зеленикави плътни. Пясъците са разнообразни, фино до грубозърнести, белезникави до жълтеникави в естествените разкрития. Дебелината и варира от 15 до 60 m. В разглежданият район няма непосредствени разкрития на повърхността.

Кватернер.

Плейстоцен ( Qp ). Плейстоценските седименти са представени от еолични и алувиални отложения

Еоличните отложения ( еQр2-3 ) изграждат широко разпространения льосов комплекс, състоящ се от няколко льосови хоризонта представени предимно от песъчлив льос и типичен льос, разделени от т. нар. погребани почви.

Льосът представлява бледожълтеникава, финозърнеста, порьозна, слабо споена, лека глинесто-алевритова разновидност. Под формата на единични зърна, кори или конкреции съдържа калциев карбонат. Льосовите отложения се характеризират с ясно изразена вертикална водопроницаемост и цепителност. Това им свойство способства за образуване на вертикални откоси. Друго характерна свойство на тези отложения е самоуплътняването при водонапиване. В резултат на това се образуват негативни форми ЁC т.н. “степни блюда”. Дебелината на льосовия комплекс е променлива, но с установена закономерност ЁC увеличава се от на юг на север. В разглежданият район е от порядъка на 12- 20 м.

Алувиалните образувания ( aQр3 ) изграждат първа и втора надзаливни тераси. Представени са от чакъли, пясъци и глини. Чакълите и пясъците обикновено се разполага в основата на разреза. Общата им дебелина е от порядъка на 3 - 8 m.

Холоцен ( Qh ). Холоценът е представен от алувиални отложения изграждащи съвременната и заливната речни тераси на р.Дунав. Последните имат двупластов строеж ЁC долен чакълесто-песъчлив и горен ЁC глинест.

Долният е изграден от разнозърнести чакъли с песъчлив запълнител, на места с включения от валуни. Горният хоризонт е изграден предимно от прахово-пецъчливи глини. Дебелината му варира в грааниците 4-10 m. Общата дебелина варира на кватернерните отложения в района варира в границите 15 до 22 m.

Тектоника на района.

В тектонско отношение района попада в обсега на Мизийската платформа. В нея ясно се отделят два основни структурни комплекса ЁC долен, нагънат, явяващ се като фундамент и горен, не нагънат, т.н. платформена покривка. Тук долният структурен комплекс е предствен от Видинско-Пленишки хорстовиден вал. Генералната ориентировка на оста на вала е североизток ЁC югозапад с леко дъговидно огъване на запад. На запад и север от него се разполага Предюжнокарпатското понижение , а на изток ЁC Ломската грабеновидна депресия.

Дискордантно, върху неразчленените домезозойски скали изграждащи Видинско-Пленишки хорстовиден вал, се разполагат младопалеозойски и мезокайнозойски седименти изграждащи горният, не нагънат комплекс.

4.6.1.2. Инженерно-геоложки условия.

Решаващо значение за инженерно геоложките условия в района са физико-механичните качества на разкриващите са на повърхността литоложки разновидности, дълбочина на залягане на подземните води и съществуващи предпоставки за възникване на неблагоприятни физико-геоложки процеси.

Алувиалните кватернерни отложения, изграждащи Видинската низина в горните си отдели са представени от средно уплътнени прахово песъчливи глини. По литературни данни обемното им тегло варира в границите 1.62-1.84 g/sm3, а пористоста ЁC 44-46%. В зависимост от степента на навлажняване глините притежават меко пластична до твърда консистенция. Дебелината им е от порядъка на 4-10 m.

Залягащите в дълбочина чакълесто-песъчливи отложения са благоприятна среда за фундиране. Северозападно, извън разглежданият район широко разпространение на повърхността имат льосовите отложения. Характерни отличителни черти на льоса са неговата недоуплътненост, водонеустойчивите структурни връзки между почвените частици и склонността му към силно уплътняване след намокряне без допълнително натоварване на земната основа. Съгласно НППФ-1996 г, се отнася към група "В" - ІІ тип пропадъчна земна основа.

Льосът притежава сравнително висока филтрационна способност във вертикално направление и много по-ниска ЁC в хоризонтална посока.

Седиментите изграждащи докватернерната подложка, са благоприятна основа за фундиране.

За постигане на устойчиво развитие на екологичната среда в района е задължително при проектиране на нови сгради и съоръжения да се извършват конкретни инженерногеоложки проучвания в съответствие с нормативната уредба и законодателството на Република България.

4.6.1.3. Физико-геоложки процеси и явления.

От физико-геоложките процеси и явления типични за разглеждания район се явяват заблатявания и замочурявания и пропадането на льосовите отложения. Заблатяванията и замочурявания са характерни за участъците с равнинен релеф и силно затруднен повърхностен отток. Обикновено това са негативни участъци разположени в терасата на р.Дунав. Заблатени и замочурени участъци се наблюдават както около подножието на оградния скат така и на места в негативните участъци на низината. Сравнително плиткото залягане на подземните води в тези участъци ( 1.0 ЁC 2.5 м) ще оказва неблагоприятно влияние при извършване на изкопни строителни работи. При направа на изкопи с по-голяма дълбочина ще има приток на вода към строителните котловани. До голяма степен дълбочината на залягане нивото на подземните води зависи от ефективността на съществуващите отводнителни съоръжения.

Характерни отличителни черти на льоса са неговата недоуплътненост, водонеустойчивите структурни връзки между почвените частици и склонността му към силно уплътняване след намокряне без допълнително натоварване на земната основа.

4.6.2. Сеизмичност на района.

Съгласно сеизмичното райониране на Република България за период от 1000 години (“Норми и правила за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”, БАН 1987 г), районът на с. Кутово, попада в зона със сеизмичност от VII степен и коефициент на сеизмичност 0.10. Сеизмичността на района /VІІ степен/ е обусловена не от сеизмични огнища в самия район, а от епицентри на земетресения далеч в страната и в чужбина.

ИЗВАДКА от КАРТАТА със СЕИЗМИЧНО РАЙОНИРАНЕ на Р.БЪЛГАРИЯ за период от 1000 ГОДИНИ

( БАН ЁC 1987 г. )

Интензивност в степени

І ЁC VІ

І ЁC VІІ

І - ІХСеизмичен коефициент КС

КС = 0.05

КС= 0.10

КС= 0.27 Прогнозата относно сеизмичността на района е благоприятна за извършване на строителни дейности.

4.7. Растителен и животински свят, защитени природни територии.

Село Кутово е разположено е в Севернобългарският биогеографски район, Дунавски подрайон. /Груев Б., Кузманов,, 1994; „ Обща биогеграфия/. Намира се в област на умерено-континентален климат, с най-ясно изразен континентален ход на температурата и на валежите, с относително най-висока температурна амплитуда /около 23-25°. Зимата е студена и продължителна.Средната януарска температура е под 0°C, средната годишна сума на валежите е от 500 до 750 мм с максимум през лятото /юни/ и минимум през зимата.

Региона се характеризира с почти безлесно пространство, използвано за земеделски житни култури и лозя. Нарядко се срещат остатъци от бивши гори с главно участие в тях на цер и виргилиев дъб, по-рядко от космат дъб. На места са формирани вторични горски съобщества с доминиране на келяв габър или мъждрян. Поради наличието на карбонати в льоса и карбонатни черноземи при деградацията на горите някъде са запазени и много храсталаци с преобладаване на смрадлика. На безлесните участъци вторично са формирани и тревни формации с доминиране на садина, белизма, луковична ливадина и др. Тук важни степни елементи са монпелийската камфорка (Camphorosma monspeliaca), руското вълмо (Salsola ruthenica), теснолистният божур (Paeonia tenuifolia), нисък бадем (Amygdalus nana), дунавския зановец (Chamaecytisus danubialis), драка (Paliurus spina-christi), източната ведрица (Fritillaria orientalis), висока превара (Scutellaria altissima), бодливата руница (Phlomis herba-ventis ssp.pungens), лежащо еньовче (Galium humifusum).

Само на отделни места са се запазили остатъци от ксеротермни гори с доминиране на мъждрян или храстови съобщества от зановец.

Площадката на ИП са ливади от пасищен тип, не е в режим на косене. Земята в предни години вероятно е била разоравана и засявана с житни култури, след което е изоставена. Тревостоят е изграден от мезофитна растителност и е силно антропогенно повлиян.

На север граничи с изкуствено прокопан отводнителен канал, на юг със селски път, а на изток и запад с ливади. Предимно около отводнителния канал са запазени единични издънкови екземпляри от черна топола (Popolus nigra), бяла топола (Popolus alba), бяла върба (Salix alba) , както и хибридни видове тополи, аморфа (Amorpha fruticosa). Високите подпочвени води поддържат сравнително високо обилие от бъзей (Sambucus ebulus) и тръстика (Phragmites communus). Тревостоят е значително разреден и беден на видове, резултат от антропогенното повлияванe ЁC разораването и от високите пролетни подпочвени води.

Доминира ливадната власатка (Poa pratensi). По-голяма срещаемост освен доминанта имат около 15 вида, като обилието им е различно на различните места. По-често се срещат обикновена овсига (Bromus commutatus), сборна главичка (Dactylis glomerata), ливадна власатка (Festucа elatior), птича глушина (Trifolium repens), персийска детелина (Trifolium resupinatum), къдрав лапад (Rumex crispus), конски босилек (Salvia nemorosa), висок живовляк (Plantago altissima), лепка (Galium aparine). Срещат се много рудерални и плевелни видове, на места с голямо обилие като лепка /Galium aparine/, птича глушина (Vicia cracca), поветица (Convolvulus arvensis), козя брада (Tragopogon pratensis), лисича опашка (Alopciurus myosoroides), пирей (Agropyrum repens) и др.

В наблюдаваните терени не се установиха растителни видове от приложение 3 на ЗБР. Въпреки, че има описани лечебни видове растения като конски босилек, синя жлъчка, живовляк, динка и др., популациите им не образуват находища със стопанско значение. Липсват видове поставени под специален режим на опазване и ползване.

Прогнозата за въздействие върху флората е, че ще се окаже постоянно във времето, но минимално и несъществено въздействие от регионален мащаб. Строително-монтажните дейности, експлоатацията и придвижването на техника и хора не са сред рисковите дейности при които е възможно внасяне на чужди, инвазивни, плевелни и рудерални видове растения, които променят видовата структура на местообитанията и местообитанията на видове, влошават природозащитното състояние и могат да бъдат врагове и конкуренти на видове растения обект на опазване в зоната, както и на типични за местообитанията видове.

4.7.2. Характеристика на състоянието на фауната - доминантни и застрашени видове животни; миграционни коридори; изменения в състоянието им в резултат от реализирането на инвестиционното предложение.
По отношение на Зоогеографското райониране, Западна Дунавска равнина попада в Евросибирската подобласт, Дунавския фаунистичен район. Повечето видове във фауната тук са евросибирски и европейски елементи.

Теренът попада в район на земеделски земи, в момента част от тях вторично затревени. Не попада в защитени зони по Натура 2000.

Характера на местообитанията, заемащи терена на инвестиционното предложение, както и прилежащите му райони, определя и характера на фауната. Като цяло тя се характеризира с преобладаване на широко разпространени и/или синантропни видове.

По време на теренните проучвания в района на инвестиционното предложение бяха установени 18 вида гръбначни животни, доминантни от които са видовете птици, най-вече врановите (Таблицата по-долу). Установените видове не са включени в Приложение 2 на ЗБР. Девет вида са включени в Приложение 3 на същия закон. Само два вида обаче използват терена перманентно ЁC къртицата (Talpa europaea) и стенния гущер (Lacerta muralis). Останалите видове (напр. Corvus corone, C. frugilegus, C. monedula) използват съседните на терена ниви по врме на хранене, като инцидентно навлизат и в терена на инвестиционното предложение.

Миграционни коридори в района на ИП не са установени от предишни и сегашни /тапр. трофични миграции/ изследвания.

Не се забелязаха следи от едри бозайници и не бяха установе прилепи, вероятно поради липсата в близост на местообитания подходящи за тях.

Бяха установени множество видове безгръбначни животни, доминанти са скакалците. Липсват видове от Приложение № 2 на ЗБР.

Прогноза и оценка за въздействие:

Териториален обхват - малък, локално ниво

Степен на въздействие - незначителна

Продължителност - трайно

Честота -по време на строителството - кратковремeнно

- по време на експлоатацията - няма

Възможност за възстановяване - да

Кумулативен ефект - няма

В категорията «Защитени територии” са включени всички природни паркове, резервати, природни забележителности и защитени местности. Чрез Закона за защитените територии /последно изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г./ се уреждат категориите, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление.

Районът на разглеждания обект не засяга и не е в близост със защитени територии, поради което не се очаква изменение в състоянието на такива дадености като резултат от реализацията на ИП.

4.8. Ландшафт

4.8.1. Кратко описание на главните черти на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район и оценка на възможностите им за осъществяване на инвестиционното предложение.

Ландшафтът е най-общия цялостен обект когато се говори за природната среда. Като съвкупност от взаимно обусловени и взаимно свързани природни предмети и явления, исторически възникнали и непрекъснато развиващи се, ландшафтът има редица характеристики и свойства, някои от които тепърва ще се изучават подробно /напр. емкостта и критичните норми на натоварване; параметрите на потенциала; режими на използване и др/.

Съгласно съществуващото ландшафтно райониране на страната терена на ИП попада в категорията на „Хидроморфни и субхидроморфни” ландшафти ЁC „Низинни и долинни, акумулативни с тополи, върби, елша и лонгозни гори и ливади /Тодоров Н., 2004/. Характерен е освен за поречието на река Дунав, така и за поречията на по-големите реки в Дунавската равнина и страната.
4.8.2. Анализ и оценка на замърсителите в ландшафтите.

На разглежданите парцели /в контекста на реализация на ИП/ замърсяване на ландшафта може да стане само по време на строителните дейности ЁC замърсяване със строителни отпадъци ЁC парчета тухли, хоросан, опаковки от материалите и др. Това са нетипични за състоянието на ландшафта замърсители, които всъщност ще са привнесени отвън, но за сравнително кратко време. Въздействието им ще бъде временно и приключва с включването им в материалното изпълнение или отстраняването им като ненужни /опаковките напр./.

Строителния етап приключва с рекултивация на терена и постепенното му приобщаване към заобикалящата го природна среда. С рекултивацията ще се отстранят всички механични и химични замърсители, като внасянето на допълнителна дървесна растителност ще спомогне за адаптацията на терена към наложените промени.
4.8.3. Оценка на потенциала за самоочистване и самовъзстановяване на ландшафтите.

При строителните дейности свързани с реализацията на този първи етап от инвестиционното предложение ще настъпи лека промяна на ландшафта свързана с промени в характерния релеф на терена, трансформация на част от зелените площи и в края ЁC постигане на лек антропогенен натиск.

По време на експлоатацията на вилните къщи е възможно ландшафта да бъде замърсен с битови отпадъци /необходим е договор за извозването им/, но това ще бъде временно, инцидентно и няма да доведе до съществени промени в структурата и функционирането му.

Ландшафтите имат свойството да се самоорганизират /вследствие възникването на нови вътрешни взаимодействия/ и самоочистват ЁC способни са да преработват или изнасят извън своите граници на замърсяващите вещества.

Промените в структурата, а от там и във нормалното функциониране на ландшафтните дадености на площадката предназначена за строителството на вилните къщи ще бъдат комфортно незначителни. Те няма да доведат до промяна в динамиката на ландшафта, които промени да доведат до друго, различно от сегашното му състояние.
4.8.4. Промени в структурата и функционирането на ландшафтите от инвестиционното предложение при отчитане на устойчивостта им спрямо конкретния тип въздействие.
Антропогенната намеса в състоянието на ландшафтите в повечето случаи не е от най-драстичните причини за тяхната промяна. Самоорганизацията на ландшафта обуславя устойчивостта на неговата структура. Благодарение на своята пластичност като цяло тай е сравнително устойчив на малки въздействия.

В разглеждания случай след завършване на строителството ще имаме леко променен ландшафт с елементи на урбанизиране. Тъй като строителството не е високо по етажност и на голяма територия, то урбанизацията на ландшафта няма да тежи на пейзажа и да излиза на преден план, а ще се вписва в заобикалящия равнинен терен, като ще стои до известна степен и декоративно в границата си към река Дунав.