Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда



страница15/22
Дата04.01.2017
Размер3.98 Mb.
#11805
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   22

Таблица 3.6-6

Източник на шум

Ниво на звуковото налягане, dBA

Долна граница

Горна граница

Долна/горна граница

Булдозер

97

105




Багер

80

91




Сонда

89

92




Тежкотоварни автомобили

73

93

88-95

Компресор въздушен

86

99




Автокран

73

93




Чук къртачен

102

116




Вибратори

82

98




Прогнозната оценка е направена при нива на звуково налягане, съответстващи на долната и горната граници за даден тип източник. Стойностите на нивата на звуково налягане в най-близките до територията жилищни сгради от изброените по-горе населени места са показани в таблица 3.6-7. В последните две колони са показани еквивалентните нива на шума, определени като сума от измерените нива на шум в тях и прогнозните нива, в резултат на работата на съответните машини. Таблица 3.6-7

Тип строителна дейност

Използвана механизация

Сумарно ниво на звуково налягане на площадката, dB(A)

Ниво на звуково налягане при населеното място, dB(A

В местото на извършване на дейността

Белослав

Изкопни работи

Булдозер, Багер, 2 самосвала

98-106

43-49

Изливане на бетон

Бетоновоз, Бетон помпа

98-105,5

37-38,5

Къртачна дейност

Компресор, Къртачен чук

102-116

52-54

Монтаж ферми

2 кулокрана

76-96

36-39

Анализът на резултатите от прогнозната оценка на хигиенно-санитарните условия в населените места по отношение на зашумеността позволява да се направи извода че:

- допустимите нива на звуково налягане в населените места през нощта (45 dBA) са по-високи от максималните нива на звуково налягане при различните строителни дейности с изключение на къртачната дейност, т. е. нивото на шума в гр. Белослав ще се определя основно от собствения шумов фон;

Независимо от направената прогнозна оценка се предлага извършване на строителството в двусменен режим от 6 ч. сутринта до 22 ч. вечерта.

Прогнозна оценка на нивото на шум в гр. Белослав при експлоатация на Логистичния център - Прогнозната оценка на акустичната обстановка в района на пристанището е направена на база статистически данни. Въздействието от генерираните шумови нива при защитените зони (регулацията на населеното място) ще достига нива от порядъка на 36-54  dB(A), т. е. И тук нивото на шума в гр. Белослав ще се определя основно от собствения шумов фон;


    Реализацията на инвестиционната инициатива ще допринесе за временно завишаване на нивата на шум в района на територията на пристанището в резултат на използването на строителната механизация. При разработването на доклада от оторизирана лаборатория са измерени фоновите нива на шума в три точки на територията – Приложение № 12 “Протоколи за фоново ниво на шум”. В процеса на работа няма да се извършват взривни дейности, къртачни работи и др. генериращи високи нива на шум. Въздействето ще е незначително, в рамките на допустимите параметри, ще се осъществява основно в светлата част на деня в кратки срокове (два - три месеца) периодично и краткотрайно.

При експлоатацията на пристанището се предвижда използване на следната претоварна техника:

– 2 броя мобилни пристанищни крана;



- 2 броя ричстакери;

- 2 броя мотокари за работа в контейнери;

- 4 броя телехендери;

- 4 броя мотокари;

- 6 броя пристанищни контейнерни влекачи.

Освен тази техника интензивната експлоатация предопределя сериозно натоварване с тежкотоварни автомобили за доставка и транспорт на товарите. На база пълна натовареност на пристанищните съоръжения прогнозно са определени количествата, вида и характеристиките на транспортните средства и механизация. За покриване нуждите на товаропотока ежедневно ще оперират около 160 товарни автомобила с основно натоварване през дневната част (дредно по 15 бр. на час). Автокрановете ще работят през цялото работно време. Мотокарите работещи на открито (4 бр.) ще осъществяват индивидуално около 10 еквивалентни движения за час. В същото време претоварващата контейнерна техника (2 броя ричстакера ще извършват около 10 еквивалентни движения, съвместно с пристанищните контейнерни влекачи. При тези условия използваните едновременно транспортни единици и механизация, създаващи по-високи нива на шум ще са 29 еквивалентни единици (условно приравнени към шумовите характеристики на товарните автомобили), извършващи 97 движения (условно приравнени към шумовите характеристики на товарните автомобили).

За определяне еквивалентното ниво на шум, получено при обектите попадащи под защита са извършени изчисления, съгласно Метода за отчитане на шума от локални промишлени източници (Наредба № 6/2006 за показателите на шум в околната среда..... на МЗ, Д.в. бр. 58/2006). Изчисленията са извършени за разстояния между източника и обектът попадащ под защита (жилищни територии) съответно 93, 350 и 440 метра (разсоянията се отнасят за най-близко разположените жилищни сгради). Използвани са следните формули за определяне на еквиваленти нива:
LАтер,Т = LАекв,Т(*) – ΔLразст. – ΔLекр. dB(А)

Където:


LАекв,Т(*) изходно еквивалентно ниво на шум от източника (източниите)

LАекв,Т(*)= 67 dB(А) - по номограма за определяне на нивото от транспортни източници - фиг. 1.1. от наредбата, поради сходния характер на предизвиквания шум или

LАекв,Т(*)= 65.67 dB(А)изчислено по формулата за определяне на шумовото ниво на паркинг: LАекв,Т(25) = 37 + 10.lg(Nn . n) + Ln – 1.23 dB(А), (Nn = 3.34 – среден брой курсове на използваните превозни средства и механизация за час; n = 29 - брой използвани превозни средства; Ln = 10 dB(А) - корекция за нивото на шум от превозните средства. Тази формула е използвана поради характера на дейността максимално доближаващ се до шумовите ефекти предизвикани от паркинги.

ΔLразст. = 54 dB(А) при разстояние от 93 м, 63 dB(А) при разстояние от 350 м и 64 dB(А) при разстояние от 440 мкорекция в зависимост от разстоянието от източника до мястото на въздействие – определено по номограма - фиг. 4.1. от наредбата

ΔLекр. = 0 dB(А) – корекция в зависимост от наличието на различни екраниращи съоръжения по пътя на разпространение на шума – изчислено при липса на екраниращи съоръжения.

При тези начални условия и еквиваленто ниво определено по номограма :



LАтер,Т(93) = 13 dB(А)

LАтер,Т(350) = 4 dB(А)

LАтер,Т(440) = 3 dB(А)

При същите начални условия и еквиваленто ниво определено по формулата :



LАтер,Т(93) = 11.67 dB(А)

LАтер,Т(350) = 2.67 dB(А)

LАтер,Т(440) = 1.67 dB(А)

Горните изчислени еквивалентни нива се отнасят за непрекъсната пълна натовареност на пристанищния комплекс за дневен и вечерен период, когато на територията на пристанището се развива интензивна непрекъсната дейност. Нощните нива на шум ще са по-ниски средно с 3 децибела (Nn = 2 - брой курсове на използваните превозни средства за час; n = 20 - брой използвани превозни средства).

Резултатите от извършените изчисления свидетелстват, че еквивалентното ниво на шум, генериран от пристанищния комплекс ще е минимално на разстоянието на което са разположени най-близките жилищни територии (мястото на въздействие) и определящи за акустичният дискомфорт ще са основно автомобилните транспортни потоци по пътя Варна - Девня от северната страна на езерото и Варна - Разделна от южната страна на езерото, преминаващи на метри от жилищните сгради, както и движението на влакови композиции по ж.п. линията Варна-София от северната страна.

Основните дейности при експлоатацията е предвидено да се извършват на значително разстояние от жилищната среда на гр. Белослав и с. Страшимирово, като по този начин нивата при защитените обекти ще се редуцират до степен под допустимите норми. За това ще допринесе и предвиденото изграждане на защитен зелен пояс от високостеблена растителност в територията на обекта, граничеща с урбанизирани жилищни терени.

В процеса на коригиране на доклада за ОВОС са извършени измервания на шумовите нива в местата на въздействие. Данните за нивата на шума в трите най-близко разположени зони са показани в приложение.

Не разполагаме с репрезентативни данни за шумовото натоварване от страна на процедираното в близост пристанище на “Газтрейд”. По статистически данни и експертна оценка в района на това ИП ще се генерират по-високи шумови нива от експлоатацията на компресорните установки за товаро-разтоварни дейности на корабите. В зависимост от натоварването на това пристанище дейностите ще се извършват периодично (при наличие на кораб). Шумовите нива предизвикани от компресорите принципно са с високи стойности. Предполага се, че са предвидени мерки за снижаване нивата на генерирания шум (тези компресори ще бъдат в затворени помещения), което ще понижи нивото на шум при работата им. Кумулативното въздействие, предизвикано от съвместната експлоатация на двете ИП ще се отразява основно на жилищните зони южно от езерото, разположени на 350 м. от зоната на “Пристанище логистичен център Варна”, където отчетената еквивалентна стойност на предезвикания от разглеждания обект шум е 4 dB(А). Прогнозното еквивалентно ниво от деиността на “Газтрейд ще е не повече от 10 dB(А). В тази връзка общото кумулативно въздействие ще е в обхват на 4-12 dB(А) и ще е по-ниско от фоновото шумово натоварване, предизвикано от транспортния поток и комунално-битовите дейности. В района на реализация няма други значими източници на шумови емисии от чийто еквивалентни шумови нива да се формира кумулативно въздействие. Поради това считаме, че влиянието от експлоатацията на настоящото ИП, съвместно с това на “Газтрейд”, отчитайки и фоновите стойности при защитените обекти няма да натовари значително акустичната среда в местото на въздействие.

Съгласно Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 6 граничните стойности на шума в местата на въздействие са следните:


Гранични стойности на показателите за шум

Гранични стойности на нивата на шума в
помещения на жилищни и обществени сгради





 

Таблица № 1

Предназначение на помещенията

Eквивалентно ниво
 на шума, dB(A)





ден

вечер

нощ

1

2

3

4

1.

Стаи в лечебни заведения и санаториуми, операционни зали.

30

30

30

2.

 


Жилищни стаи, спални помещения в детските заведения и общежития, почивни станции, хотелски стаи.

35

 


35

 


30

 


3.

 


Лекарски кабинети в лечебни заведения и санаториуми, зали за конференции, зрителни зали на театри и кинозали.

40

 


40

 


35

 


4.

 


Класни стаи и аудитории в учебни заведения, заведения за научно-изследователска дейност, читални.

40

 


40

 


40

 


5.

Работни помещения в административни сгради.

50

50 

50

6.

 


Кафе-сладкарници, столове, фоайета на театри и кинозали, клубове, бръснаро-фризьорски и козметични салони, ресторанти.

55

 


55

 


55

 


7.

 


Търговски зали на магазини, зали за пътници в гари.

60

 


60

 


60

 


Забележки:

1.

 


При въздействие на тонален или импулсен шум поправката е—5 dB(A) и се отнася за помещенията от т. 1 до т. 5 от табл. № 1.

2.

Тонален шум е този, при който се чува звук с определена честота (тон).

3.


Импулсен е този шум, който се възприема като отделни удари и се състои от един или няколко импулса на звуковата енергия, като продължителността на всеки импулс е по-малка от 1 s.



 

 

Таблица № 2

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

Еквивалентно ниво на
шума в dB(A)


 

ден

вечер

нощ

1

2

3

4

1.

Жилищни зони и територии

55

50

45

2.

Централни градски части

60

55

50

3.

Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик

60

 


55

 


50

 


4.

Територии, подложени на въздействието на релсов железопътен и трамваен транспорт

65

60

55

5.

Територии, подложени на въздействието на авиационен шум

65

65

55

6.

Производствено-складови територии и зони

70

70

70

7.

Зони за обществен и индивидуален отдих

45

40

35

8.

Зони за лечебни заведения и санаториуми

45

35

35

9.

Зони за научноизследователска и учебна дейност

45

40

35 

10.

Тихи зони извън агломерациите

40

35

35

Забележка.

Граничната стойност на максималното ниво на шума при прелитане на летателно средство над определена територия е 85 dB(A).




  Дори и при наслагване на получените еквивалентни нива на шум от съвместнота експлоатация на пристанището и разположените в съседство други промишлени източници на шум въздействието в местата за защита ще е в рамките на допустимите параметри, постоянно по време, с минимален кумулативен ефект.
3.7. Ландшафт

3.7.1. Кратко описание на главните черти на структурата и функционирането на ландшафтите в разглеждания район

3.7.2. Оценка на възможностите за осъществяване на целите, промени в структурата и функционирането на ландшафтите

Съгласно ландшафтното райониране на България на М.Данева и К.Мишев терените на община Белослав попадат в:

клас : “Северно Черноморско крайбрежие”

подклас : “Крайeзерен”, “Долинен”, “ Хълмисто - долинен”

тип : ” Аквален комплекс”, ”Аграрен ландшафт”, “Горски ландшафт”, “Крайбрежен ландшафт”, ” Антропогенен”

подтипове :



  • според характеристиките на урбанизираната територия - “Крайпътен ландшафт”, “Промишлен ландшафт”, “Селищен ландшафт”, “Комуникационен ландшафт”, “Пристанищен ландшафт”, “Ландшафт на нарушените територии”;

  • според степента на нарушеност – “ненарушен” и “нарушен” с аспекти на - “слабо нарушен”, “средно нарушен”, “силно нарушен”

  • според характеристиките на нарушената среда - “антропогенен - депа за отпадъци”, “Антропогенен - крайпътен ландшафт”, “Промишлен ландшафт”, “Пристанищен ландшафт”, “Антропогенен – депа за промишлени отпадъци”; “Ландшафт на силно ерозиралите земи”, “Ландшафт на кариери и места за добив на подземни богатства, “ Техногенно - аквален ландшафт”

  • според характеристиките на ненарушената среда - “Ландшафт на естествените горски екосистеми”; Ландшафт на защитените територии”; “Ландшафт на естествените брегови зони”, “Ландшафт на ливадите и пасищата”,

  • според характеристиките на слабонарушените територии - “Ландшафт на горските култури”, “Ландшафт на парковите и залесени територии”, “Ландшафт на слабо и средно ерозиралите терени”, “Аграрен ландшафт” с подхарактеристики - “Аграрен ландшафт на житните посеви”, “Аграрен ландшафт на трайните култури”, “Аграрен ландшафт на пустеещите земи”;

  • според геоморфоложките условия - “Терасен комплекс”, “Хълмисто - долинен ландшафт”, “Ландшафт на стръмни склонове”, “Ландшафт на акумулационния бряг”;

  • според характеристиките на горската среда - “Горски ландшафт на монокултури”, Горски ландшафт на смесени гори”, “Горски ландшафт на естествените екосистеми”, “Ландшафт на горските пасища”, “Скален ландшафт”.

Площното разпределение на посочените по - горе в класификацията ландшафти, заедно с кратката им характеристика е представено в рамките на общината както следва:

По териториалният обхват на типовете ландшафти за региона в процент от цялата територия:



  • Аквален комплекс – 12.3%;

  • Аграрен ландшафт – 29%;

  • Горски ландшафт - 29%;

  • Крайбрежен ландшафт –5% ;

  • Антропогенен – 13.5%;

  • Други – 11.2%;

По обхват на подтиповете според характеристиките на урбанизираната територия в процент от цялата територия:

  • Крайпътен ландшафт – 1.4%;

  • Промишлен ландшафт – 3.7%;

  • Селищен ландшафт – 8%;

  • Комуникационен ландшафт – 2.6%;

  • Пристанищен ландшафт - 0.2%;

  • Ланшафт на нарушените територии – 2.9%;

По обхват на подтиповете според характеристиките на нарушената среда в процент от цялата територия:

  • Антропогенен - депа за отпадъци – 0.1%;

  • Антропогенен - крайпътен ландшафт – 1.4%;

  • Промишлен ландшафт – 3.7%;

  • Пристанищен ландшафт 0.2%;

  • Антропогенен – депа за промишлени отпадъци – 0.15%;

  • Ландшафт на силно ерозиралите земи – 2.2%;

  • Ландшафт на кариери и места за добив на подземни богатства – 1.4%;

  • Техногенн - аквален ландшафт – 2.9%;

По обхват на подтиповете според характеристиките на слабо нарушената и ненарушена среда в процент от цялата територия:

  • Ландшафт на естествените горски екосистеми – 19%;

  • Ландшафт на защитените територии – 1.9%;

  • Ландшафт на естествените брегови зони – 4.6%;

  • Ланшафт на ливадите и пасищата – 7%;

  • Ландшафт на горските култури – 10%;

  • Ландшафт на парковите и залесени територии – 3%;

  • Ландшафт на слабо и средно ерозиралите терени – 2.2%;

  • Аграрен ландшафт – 29%;

Изброените типове и подтипове ландшафти имат следните по важни характеристики и местни особености:

Аквалният комплекс е представен от естествени водни басейни – Варненско и Белославско езера, изкуствено прокопан канал между тях и естествени и антропогенни аквални територии по поречие на р. Провадийска.

Белославското езеро, като местообитание на водни представители е претърпяло големи промени по отношение на химизма във връзка с прокопаването на плавателните канали и работата на Девненския химически комплекс. Варненско и Белославско езера са еутрофицирани в дългосрочен период, с променени естествени характеристики на средата. Варненско и Белославско езера са зона на силно антропогенно въздействие, изразяващо се преди всичко чрез индустриален и битов воден вток от дейностите на Девненския промишлен комплекс. Очертават се съществени конфликтни зони с променяща се роля на водещите антропогенни фактори / района на ТЕЦ Варна, източната част на Варненското езеро/

В глобален мащаб се наблюдават три негативни процеса :


  • еутрофикация с виксока степен в Белославско езеро и сравнително – по - ниска във Варненско езеро, което е и една от причините за редуциране на видовото разнообразие и количествените характеристики на представители на езерната флора и фауна. През периода 50–80те години от езерата са изчезнали значително количество видове. Критични нива за флората и фауната има през 1989 - 1991г.

  • акумулация на метали в биотата / миди, дънни риби, скариди/ , създаваща опасност за човешкото здраве;

  • режим на замърсяване с нефтопродукти на водите – съдържанието на нефтопродукти в езерните дънни седименти превишава значително това в района на Варна

Предвид посочените изменения в природните характеристики на езерните екосистеми, те значително са променили облика си като пеизажна и ландшафтна категория. Променени са цветът , мирисът , прозрачността, химизма , биосистемите , ползването на водите от езерата. Тези промени са свързани с улова на риба , икономическото развитие на крайбрежните територии и задълбочаване на процесите по урбанизация и антропогенизация на територията и акваторията.
Крайбрежен ландшафт

Крайбрежният ландшафт е представен от: влажни зони - наносни , блатисти територии обрастнали с тръстика и влаголюбива растителност; абродирал бряг ; анропогенизиран бряг с хидротехнически съоражения и развити производствени и пристанищни дейности; антропогенно създаден бряг по протежение на канала ; и клифов бряг. Хидротехническите съоражения са изпълнени от насипни конструкции, сглобяеми бетонови елементи и бронировки от едри скални блокове. Бреговете на канала са оформени със скални натрупвания и изпълнено на места линейно брегово благоустрояване и озеленяване. На места бреговият ландшафт се слива с промишления и пристанищния. В промишлената зона преобладава сравнително ниско и средно етажно промишлено строителство - едри доминиращи корпуси на сгради с високи комини, надземни тръбопроводи, и друга линейна инфраструктура. Разстоянията между корпусите, отделните промишлени и пристанищни обекти са сравнително големи, разделени от пустеещи земи и мощни изолационни пояси от устойчива невзискателна растителност. Районите са слабо благоустроени с частично проведена вертикална планировка, с проведена пътна и ЖП инфраструктура.

Висока оценка получават ландшафтите на обрастналите с тръстикови масиви брегове , с развити биотопи с множество защитени представители на флората и фауната.

Аграрен ландшафт

Представен е от оброботваеми площи средноголеми и малки по размери и пасища. Различаваме “аграрен ландшафт- ниви за зърнопроизводство”, разположени предимно в най южната част на общината /Авренското плато/ , “ландшафт на лозовите масиви”, представен в района около Белослав , “ланшафт на зеленчукопроизводството” , с разположени малки по площ градини по ниските части около езерата, и р. Провадийска.

Горски ландшафт



Горският ландшафт е представен от няколко разновидности:

  • Горски закрит ландшафт, най-изявен по склоновете на Авренското плато и Франгенските скрлонове. Характерен е със силно склопени вегетативни обеми, малки открити пространства. Преобладаващи са благунови, церови, и габърови гори в отделни участъци в чист и смесен вид . Най -често срещания състав е следният: келяв габър~ 40% , цер~10% ,драка~40%, други~10% . Масивите са с пълнота от0,6 до 1. Дърветата са частично до пълно склопени в добро и средно състояние предимно нискостеблени. Най- добре се развиват габърът и драката.

  • Горски полузакрит ландшафт с частична антропогенна намеса. Това е ландшафтът с внесени монокултури, укрепващи скатовете, на места смесени с предимно естествена и саморасла растителност. Това са горски масиви и култури от чер бор, опасващи град Белослав, а също така и смесени масиви от келяв габър и драка с допълнително внесени в тях - миризлива върба, дребнолистна липа, акация, с процентно разпределение на естествени насаждения и култури от 20% до 80% за естествените, с постигната пълнота 0,2 -0,7 Масивите са нискостеблени в добро състояние с намален прираст в зелена маса.

Ландшафтната оценка на тези терени е целесъобразно да се извърши по методиката на Лесотехнически университет .

Съгласно методиката за територията, предмет на настоящата разработка е извършена ландшафтно естетическа оценка по категории и площ . Резултатите от оценката са следните:

- много висока - 30%

- висока - 29%

- средна - 39%

- ниска - 2%


Висока и много висока ландшафтна естетическа оценка получават крайбрежните зони, горските масиви около деретата, културите и някои от естествените горски масиви.

Средна оценка получават голяма част от терените заети от нискостеблена и изредена растителност.

С ниска ландшафтно естетическа оценка са някои от районите с активна ерозия и внесени укрепващи малоценни и малотрайни видове.
Антропогенен

Антропогенният ландшафт носи всички характеристики на нарушени терени от депонирането на пепелина, битови и промишлени отпадъци, опасни отпадъци, депа за драгажни маси. Вече са нарушени не само местообитания, условия на средата, но и естествен релеф и изгледните пространства. Към антропогенния ландшафт могат да бъдат отнесени и нарушените терени от изземването на инертни материали - глини , пясъци , пътните подходи и крайпътните нарушения в ландшафта.

Антропогенният ландшафт са и всички нарушени терени от депонирането на драгажни маси, както и антропогенно създадения утайник на река Провадийска.

Районът получава ниска и задоволителна оценка по качества на ландшафтните характеристики. Територията е наситена с инфраструктура- пътища, тръбопроводи за шлам и разсол, съоражения, свързани с депонирането на драгажни маси , диги и изкуствени земнонасипни форми, нарушени терени . Ниска оценка получават и терените около депонираните отпадъци, както и селските микросметища съвместно с контактните им зони , замърсени с леки фракции на отпадъците и на места безразборно изсипани купове.

Промишлената зона и пристанищата се характеризират със сравнително рядко, нискоетажно и средноетажно строителство. Преобладава промишленото строителство с едри доминиращи корпуси на сгради, надземни тръбопроводи, и друга линейна инфраструктура. Изменени са пространствените структури, естествените типове и подтипове ландшафт в крайбрежните зони.

Крайпътния ландшафт е представен с типичните си характеристики–линейни инфраструктури запечатани настилки, слабо или липсващо озеленяване.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница