Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда



страница18/22
Дата04.01.2017
Размер3.98 Mb.
#11805
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22

Азотни оксиди


Ще се отделят с ауспуховите газове на автотранспортните средства, ж.п. локомотивите, строителната механизация и дълбачките.

Физико-химични свойства. Азотните оксиди са непостоянна газова смес от NО, NО2 и N2O3 с бледожълто до тъмнокафяво оцветяване и своеобразна миризма. Азотният оксид във въздуха бързо се превръща в NO2.

Токсикокинетика. Азотните оксиди постъпват в организма по дихателен път. С влажната лигавица на дихателните пътища образуват нитрати, азотна и азотиста киселина, които поразяват алвеоларната тъкан и довеждат до оток на белите дробове. В кръвта се получават нитрати и нитрити, които причиняват разширяване на съдовете, понижаване на артериалното налягане и най-вече – превръщането на оксихемоглобина в метхемоглобин. Двуазотният оксид има наркотично действие.

Токсичност за човека. Дразнене в гърлото възниква при концентрации 120 mg/m3 (преизчислени като NO2), кашлица – при 200 mg/m3. При кратковременно въздействие за опасни се считат концентрации 200–300 mg/m3, а при многочасово въздействие – 70 mg/m3. Концентрации от порядъка на 3 mg/m3 не предизвиква никакви явления.

Според НАРЕДБА № 9 на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 46 от 1999 г. – в сила от 1.01.2000 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2005 г. – за SO2, NO2 и ФПЧ10 в сила от 01.01.2006 г.) са регламентирани следните норми за азотен диоксид и азотни оксиди в атмосферния въздух:


  • Средночасова норма за опазване на човешкото здраве 200 µg/m3 за NO2 (с допустимо отклонение 50 % при влизане на наредбата в сила, намаляващи линейно от 1.01.2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % към 1.01.2010 г.); за 2009 г. – 210 µg/m3]

  • Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве 40 µg/m3 за NO2 (с допустимо отклонение 50 % при влизане на наредбата в сила, намаляващи линейно от 1.01.2001 г., и на всеки 12 месеца след това, за да достигне 0 % към 1.01.2010 г.); за 2009 г. – 42 µg/m3;

Азотният оксид е под № 1660 съгласно класификацията на ООН. Ревизирана ILDH-стойност според NIOSH (USA, 3/1/95) – 100 ppm.


Азотният диоксид е под № 2627 съгласно класификацията на ООН (Nitrogen dioxide liquid е под № 1067). Ревизирана ILDH-стойност според NIOSH (USA, 3/1/95) – 20 ppm.

Патогенеза на интоксикациите. С влажната лигавица на дихателните пътища азотните оксиди образуват нитрати, азотна и азотиста киселина, които поразяват алвеоларната тъкан и довеждат до оток на белите дробове. В кръвта се получават нитрати и нитрити, които причиняват разширяване на съдовете, понижаване на артериалното налягане и най-вече – превръщането на оксихемоглобина в метхемоглобин. Двуазотният оксид има наркотично действие.

Клинична картина на интоксикациите. Остро отравяне: периодът на началните прояви се характеризира с леко, понякога едва доловимо дразнене на лигавицата на горните дихателни пътища с лека кашлица, главоболие, отпадналост, които за 30 мин. до 1 час могат да отминат. При въздействие на високи концентрации, след период на „мнимо благополучие“ (най-често без субективни оплаквания или с чувство на задух) се развива токсичен белодробен оток с периоди на нарастване и завършване на този оток. Възможно е протичането на острото отравяне да бъде по т.нар. сърдечно-съдов тип: с болки в сърдечната област от стенокарден характер и признаци на коронарна недостатъчност.

Хронично отравяне: характеризира се с полиморфна симптоматика. Пораженията са основно от страна на бронхо-белодробния апарат. Развиват се хроничен бронхит, бронхиолит, токсични пневмосклерози. Възможни са също така и миокардити, гастрити, колити, токсичен хепатит и др.

Не считаме обаче, че описаните потенциални въздействия ще се реализират при населението от най-близките населени места и при временно пребиваващите лица на територията на инвестиционното предложение, поради очакваната ниска концентрация на замърсителя от потенциалните източници.

Серен диоксид


Ще се отделят с ауспуховите газове на автотранспортните средства, ж.п. локомотивите, строителната механизация и дълбачките.

Физико-химични свойства. Безцветен газ със специфичен дразнещ, остър мирис и кисел вкус. По-тежък е от въздуха 2,3 пъти. Добре разтворим е във вода, в метилов и етилов спирт. Лесно се овлажнява и окислява, като образува серниста киселина. Серният диоксид е един от основните замърсители на атмосферния въздух в населените места.

Токсикокинетика. Постъпва в организма главно по дихателен път, а разтворен като серниста киселина – и по храносмилателен път. При хора, при инхалаторна експозиция резорбцията е много голяма и е в правопропорционална зависимост от концентрациите на газа в атмосферата. Серният диоксид преминава през дихателните органи в белите дробове и оттам в кръвта. Биотрансформацията му завършва с образуване на сулфати. Част от вдишаният SO2 се отделя с издишания въздух, но голямата част се отделя като метаболити (сулфати) с урината.

Токсични дози и концентрации. При концентрации на SO2 около 20–50 mg/m3 се получава дразнене на лигавиците. Концентрации от порядъка на 120–300 mg/m3 предизвикват тежки отравяния. Повторното въздействие на SO2 в концентрации 20–
70 mg/m3 води до хронични дихателни заболявания, смутена функция на щитовидната жлеза и на обмяната на веществата.

Регламентирани са следните норми за серен диоксид в атмосферния въздух на населените места, според НАРЕДБА № 9 на МОСВ и МЗ за норми за серен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух:


  • Средночасова норма за опазване на човешкото здраве 350 µg/m3, с допустимо отклонение 150 µg/m3 (43 %) при влизане в сила на тази наредба, намаляващи линейно от 1.01.2001 г., и на всеки 12 месеца след това, до 0 % към 1.01.2005 г.


  • Каталог: ovos


    Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница