Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда
Изтегляне 3.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Въглероден оксид
Средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве 125 µg/m3, с допустимо отклонение 25 µg/m3 (25 %) при влизане в сила на тази наредба, намаляващи линейно от 1.01.2001 г., и на всеки 12 месеца след това, до 0 % към 1.01.2005 г.Серният диоксид е под № 1079 съгласно класификацията на ООН. Патогенеза на интоксикациите. Дразнещото действие на SO2 се обяснява с образуването на серниста киселина при досег с влажните лигавици. Лесната му разтворимост помага за проникването в организма и за развитието на компенсирана метаболитна ацидоза. Общотоксичното му действие се проявява с нарушения на въглехидратната и белтъчната обмяна, намаляване на вит. В1 и вит. С, потискане на окислителните процеси. Като израз на резорбтивното действие на SO2 се наблюдава раздразване на кръвотворните органи (еритроцитоза и левкоцитоза) и биохимични изменения в кръвта. Клинична картина на интоксикациите – възможни са остри и хронични отравяния. Остро отравяне: Тежестта би зависила от фактическата концентрация на серни газове, продължителността на експозиция, от състоянието на експонираните – пол, възраст, здравословно и физиологично състояние, особености в храненето и др. Децата, възрастните и болните с хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система са с по-висока чувствителност към действието на серните окиси. При лека степен на отравяне настъпва раздразване на очите (хиперемия на склерите) и лигавицата на носа, чувство на парене и болки в гърлото, хиперемия на лигавиците на носа и гърлото, кашлица. При отравяне средно-тежка степен тези признаци са по-рязко изразени – главоболие, пристъпна суха кашлица, афония, понякога кръвоизливи от носа, болки в стомаха, гадене, повръщане, цианоза на устните, поява на сухи и влажни хрипове в белите дробове. По-продължителното въздействие на концентрации над 200 mg/m3 може да доведе до развитието на бронхиолит, остър емфизем, токсична пневмония, белодробен оток, нарастващи разстройства на дишането и кръвообращението, асфиксия. Настъпват дистрофични изменения в черния дроб, бъбреците, миокарда и нервната тъкан. Тежките отравяния са редки, тъй като вдишването на много високи концентрации SO2 предизвиква рязко раздразване на лигавиците и рефлекторен спазъм на дихателните пътища, което заставя пострадалите да напуснат замърсения участък. Хронично отравяне: клиничната картина се характеризира с нарушения от страна на бронхо-белодробния апарат, сърдечно-съдовата система и стомашно-чревния тракт. Разнообразната симптоматика от страна на горните дихателни пътища и лигавиците се характеризира с парене, сухота и болки в носа и гърлото, повишена носна секреция (понякога кървава), суха кашлица, стягане и болки в гърдите, задух, парене в хранопровода и стомаха, гадене и по-рядко повръщане. Чести са главоболието, лесната уморяемост и отпадналост, бодежи в сърдечната област. В началото е налице хипертрофичен, а в последствие – атрофичен хроничен рино- и тонзилофарингит, често с астматичен компонент и нарушена белодробна функция. Рентгенологично се открива токсична пневмосклероза в различна фаза. Установяват се неврози и вегетативно-астенични състояния, стомашно-чревни разстройства, хроничен гастрит, повишена кариозност на зъбите, наличие на алкалии и сулфати в слюнката и урината. Наблюдават се дерматити и екземи, хронични конюнктивити, менструални разстройства, хипофункция на щитовидната жлеза. Началните симптоми на поражения на горните дихателни пътища възникват след 1–1,5 години постоянна експозиция на SO2, изразената патология на сърдечно-съдовата система – известно време след това, а уврежданията на храносмилателния тракт – след 5–10 годишно въздействие. Счита се, че описаните ефекти от продължителната експозиция възникват при средногодишни концентрации от усреднените 24-часови стойности над 0,150 mg/m3 (150 µg/m3). Не считаме обаче, че описаните потенциални въздействия ще се реализират при населението от най-близките населени места и при временно пребиваващите лица на територията на инвестиционното предложение, поради очакваната ниска концентрация на замърсителя от потенциалните източници. Въглероден оксидЩе се отделя с ауспуховите газове на автотранспортните средства, ж.п. локомотивите, строителната механизаци и дълбачките. Физико-химични свойства. Безцветен газ без мирис и вкус. Малко разтворим е във вода. Химически е доста инертен. По-лек е от въздуха – релативна плътност на парите (въздух = 1): 0,97. Гори със синкав пламък, при което се получава СО2. Смесен със въздуха, образува взривоопасни смеси – граница на взривяемост (обемни % във въздуха): 12,5–74,2. В серум от човешка кръв коефициентът на разтворимост е 0,01709 (при 38 С). Разпространен е широко навсякъде, където съществуват условия за непълно изгаряне на материи, съдържащи въглерод. Токсикокинетика и токсикодинамика. Въглеродният оксид образува карбоксихемоглобин (COHb) с намаление на оксихемоглобина от 18 на 8 % и стесняване на разликата в оксихемоглобина между артериалната и венозната кръв от 6–7 % на 2–4 %. Дисоциацията на COHb протича около 3600 пъти по-бавно от тази на оксихемоглобина. Леталитетът при сравнително ниско съдържание на COHb в кръвта (45–55 %) се дължи на едновременното блокиране на цитохромите, дехидрогеназите и други важни тъканни ензимни системи. Въглеродният оксид действа върху организма по два основни механизма: хипоксемичен и хистотоксичен. Първият има водещо значение при острите отравяния, а вторият – при хроничните интоксикации. Токсичност за човека. Въглеродният оксид е газ с висока токсичност. При концентрация във въздуха 0,5 % настъпва смърт за 5–10 min. При 0,1 % се наблюдават безсъзнание и смърт за няколко часа. Действието на СО при различни концентрации е както следва: при 30–60 mg/m3 СО се нарушава зрението и слухът; вдишването на 110–230 mg/m3 дава около 10 % карбоксихемоглобин (COHb), отклонения в психологичните, психо-физиологичните и психомоторните тестове, главоболие, смутена координация, кожна хипертермия и уморяемост. Концентрации 440–690 mg/m3 предизвикват непоносимо главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, адинамия и колапс, COHb е 30–40 %. Експозиция на 1260–1760 mg/m3 води до учестено и повърхностно дишане, слаб пулс, безсъзнание и повишение на COHb до 60 %. СО в концентрации 2300–3400 mg/m3 предизвиква безсъзнание, слаб пулс, учестено дишане и кома. При повишаване на концентрациите над 4000 mg/m3 и на COHb над 70 % настъпва смърт. Регламентирана е следната норма за опазване на човешкото здраве по отношение на въглеродния оксид в атмосферния въздух на населените места, според НАРЕДБА № 1 на МОСВ и МЗ за норми за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 14 от 2004 г.): |