Приетите строителни методи и конструкции не оказват сериозно въздействие върху околната среда. Най-съществено въздействие върху околната среда през строителния период ще окажат драгажните работи

Приетите строителни методи и конструкции не оказват сериозно въздействие върху околната среда. Най-съществено въздействие върху околната среда през строителния период ще окажат драгажните работи.

Експлоатационният процес на “Пристанище – логистичен център Варна” включва обработване на контейнери и широк диапазон от генерални и насипни товари с конвенционални и специализирани технологии по директен и индиректен вариант. В бъдеще време има идеи пристанището да се специализира за обработка на контейнери (товарене, разтоварване контейнеризация/деконтейнеризация) и за товарене на зърнени храни. Предвижда се да се изградят пристанищни мощности за обработка на около 1 млн. тона годишно генерални товари, включително контейнери 10-15 хил. TEU годишно и насипни товари. Контейнерите в по-далечна перспектива ще достигнат и надминат 100 хил. TEU.

Възможните обработвани товари и технологични възможности са разгледани разширено по-долу.

Генерални товари - За обработката на генерални товари щe се прилага класически тип технологична линия, гарантираща норми на обслужване подходящи за предвидените количества и видове товари. Процесът се характеризира с обичайната потребност от работна сила, съгласно конкретно разработените технологични карти.

Варианти на работа - възможни са и ще се използват директни (преки) и индиректни (непреки) варианти на обслужване на товаропотока в зависимост от това каква подемно транспортна техника ще се използва при обработване на товарите и от това дали товарите ще се транспортират непосредственно или след временен престои в складовата база.

Директни варианти

- кораб - мобилен кран - транспортно средство или обр.;

- кораб - мобилен кран - вътрешен транспорт - транспортно средство или обр.

Индиректни варианти

- кораб - мобилен кран - склад или обр.;

- кораб - мобилен кран – вътрешен транспорт - складови машини - склад или обр.

- склад - складови машини - транспортно средство или обр.

При товароразтоварните дейности ще се използват мобилни пристанищни кранове, покриващи напълно необходимостта от безопасна товароподемност за обработката на обичайните за региона товари. В складовете ще се използват челни вилкови товарачи, оборудвани с най-широка гама сменни товарозахватни приспособления.

На пристанището могат да се обработват широк диапазон от различни генерални товари за закрито и открито съхраняване.

Закрито съхраняване

- всички видове цветни метали изискващи закрито съхраняване;

- товари в биг бегси, кашони, каси и други;

- кратковременно съхраняване на пресни плодове и зеленчуци;

- други товари изискващи закрито съхранение или особен режим.

- всички видове черни метали;

- дървен материал;

- товари в каси, варели и друга опаковка;

- други товари, които отговарят на изискванията за натоварване на кея.

Насипни товари - Целесъобразно е да се използва специализирана технология за съхраняване и претоварване на зърнени култури, която ще повиши конкурентното ниво на пазара на пристанищни услуги, ще привлече клиенти и ще увеличи пропускателната способност на пристанището в сравнение с обичайните технологии, използвани за насипни товари в България. Предлагането на силозен складов капацитет още в началото на експлоатацията с възможност за неговото увеличаване, ще привлече клиенти с различен дял на обработвани товари, предоставяйки им условия за складиране, покриващи нов стандарт в обслужването. Силозното стопанство има несравнимо конкурентно предимство с възможността за едновременно складиране на партиди от различни собственици и видове товари.

Варианти на работа – Възможни са няколко технологични варианта

• 
  Силоз – система „гумено-лентов транспортьор” – мобилен гумено лентов товарач – кораб
  
• 
  Транспортно средство - мобилен гумено-лентов товарач – кораб
  
• 
  Силоз – система „гумено-лентов транспортьор” – тава – кран с грайфер – кораб
  
• 
  Транспортно средство – тава- кран с грайфер – кораб
  

• 
  Закрито складиране
  

- други товари изискващи закрито съхранение или особен режим.

• 
  Открито складиране
  

- други товари подходящи за открито съхранение

Основните моменти по обработката на зърното ще бъдат следните:

1. Автомобилите, натоварени със зърно идват по междуградския път и влизат в пристанището през товарния портал от страната на с. Страшимирово. Изкачват се на най-високата част на вътрешния път до северната ограда и достигат до приемната станция. Елементите на приемната станция са – пункт за вземане на проби. Автомобилите със заразено зърно се отклоняват и излизат от пристанището. Автомобилите с незаразено зърно се отклоняват в пункт за осушаване с въздух на гумите и пода на автомобила при неблагоприятно време. При сухо време, автомобилите продължават напред и застават над приемния бункер. Той представлява съоръжение с размери, позволяващи разтоварване на зърното със задно и странично изсипване на самосвалите. Предвижда се устройство „наклонител” за автомобили не самосвали. Такива устройства има във варненските пристанища. Тези три пункта; вземането на проби, осушаването на шасито и изсипването, са под един общ покрив, позволяващ безпроблемно приемане на зърно при всякакви условия.

2. Зърното се изсипва в приемния бункер на системата от силози. Оператор на приемния бункер насочва потока от зърно в съответния силоз за съхранение. Системата за придвижване на зърното е от ГЛТ, покрита, за да позволява работа при лоши метеорологически условия. Може да се предвиди изсипването от няколко автомобила едновременно, за да се достига максимално натоварване на ГЛТ.

3. Престоят на зърното в силозите може да бъде дългосрочен, за осушаване, изчакване на кораб, изчакване на подходяща цена, обеззаразяване и т.н. Може да бъде и краткосрочен – за предварителна концентрация на определено количество преди пристигането на кораба. Системата предвижда и директен вариант – от приемния бункер зърното да се транспортира с ГЛТ направо на корабопретоварната машина. Това ще облекчи в значителна степен обстановката пред фронта на кораба, товарещ зърно от автомобили по традиционната технология с грайфери на бреговите кранове.

4. ГЛТ за транспортиране на зърното до оперативната зона на кея. Тази система има приемен бункер за приемане на зърното от всеки силоз поотделно и насочването му към основната ГЛТ за транспортиране до кея. При избора на подходящите елементи на тази система трябва да се цели оптималната производителност, защото тя ще се явява основната система за достигане на корабоденонощната претоварна норма. Производителност от около 400 тона на час е задоволителна, но не и достатъчна, за да направи това пристанище предпочитано.

При построяването на технологичните линии в оперативната зона съществуват няколко варианта.

Първият и основен вариант е потокът от зърно, идващ от силозите. Достигайки до оперативната зона, ГЛТ подава зърното в приемния бункер на корабопретоварната машина. На пазара за специализирана пристанищна техника има множество претоварващи машини за зърно.

В настоящия проект машините, работещи на пневматичен принцип не се разглеждат поради досегашния опит в пристанищата и предизвиканите от тях рекламации. Тези машини чупят зърното и недоволството от получателите е неизбежно.

Машините с кофачни транспортьори, редлери и подобни устройства също са неподходящи, защото са по трудни за поддръжка и трудно достигат производителността на системата от ГЛТ.

За да се постигне непрекъснатост на потока от зърно, и за да се унифицира системата, най-подходящото решение за корабопретоварна машина е с ГЛТ. Тя ще бъде специално изработена. Приемният бункер ще се намира в началото на оперативната зона, а другият й край над товарното помещение на кораба. Може да се направи конструкция, където частта над кораба да се придържа от брегови кран. Използването на еднородна система ГЛТ за подаване на товара, ще избегне накъсване на претоварния процес, както би станало, ако се включи машина с циклично действие, каквато е бреговият кран.

За да се увеличи дневната производителност може да се прилага и обичайната за българските пристанища конвенционална технология.

Автомобилите изсипват зърното направо върху площадката пред кораба, или в приемна тава с размери по-големи от вместимостта на един автомобил. Съществува и помощна тава в която чрез наклонител автомобилите, които не са самосвали, изсипват зърното. Бреговият кран с подходящ грайфер загребва зърното и го товари в кораба.

Ако и двата предвидени на кея брегови крана нямат други задачи или не са в ремонт, тези варианти позволяват да бъдат съставени 3 технологични линии. Тогава ще са необходими най-малко два кофъчни челни товарача за работа на площадката, Тяхната задача ще бъде да събират с кофите си тънките слоеве зърно върху площадката, които не могат да се вземат (загребват) с грайферите на крановете. Ще са необходими най-малко 2 тави и един наклонител за автомобили. Пристанището трябва да разполага и с покривала за всички тави и за част от площадката /около 100 кв.м./, с които да се покриват тавите и площадката при неблагоприятни условия за товарене на кораба.

При товарене на зърното с брегови кранове, автомобилите ще се наложи да влизат до площадката. Тогава ще се наложи да се отвори вторият товарен портал към с. Страшимирово, откъдето те ще влизат. За целта ще се изнесе втори пункт за вземане на проби близо до този портал. След като им е взета проба за годност за товарене на зърното те ще бъдат претеглени на автовезната, която е част от приемният пункт на силозите. Може де се използва и преносим тип автовезни, които да се поставят на площадката на оперативната зона.

Влизането на автомобилите ще става от този портал, за да се избегне задръстването на междуградският път. Разтоварилите автомобили ще излизат през същият спомагателен портал за да им бъде «взета» тарата. Ако автовезните се разположат на площадката на оперативната зона, тогава разтоварилите автомобили могат да излязат и през главния автомобилен портал към площадката на ферибота. Определено, разполагането на автовезна непосредствено преди разтоварването на зърното пред кораба е за предпочитане, макар че ще утежни бюджета със стойността на още една мобилна автовезна.

Източно от силозната група, свободната площ може да се използва като открита складова площ за складиране на материали и резервни части за силозите или за техниката в пристанището, които не се боят от атмосферно влияние. Под далекопроводите от 110 киловолта има разположен навес. Той е построен в противоречие с тектовете на Наредба №16 за отстоянията в енергосснабдяването. Може да се ползва със статут на временно съоръжение по време на строителството на силозите или другите площадки в пристанището. По рационално би било да се демонтира и премести на друго подходящо място и се използва за пълноценен склад. Едно такова преместване не би надвишило 20-30 хил. лв.

Варианти за обработка на контейнери - Определените зони за развитие на контейнерна обработка са с обща площ от 59 900 м², от които 51 800 м² складова площадка и 8 100 м² закрит склад за деконтейнеризация. Разчетен складов капацитет за пълни контейнери (внос, износ, хладилни, опасни, извънгабаритни и акцизни) 2 016 TEU от които 288 слота за хладилни контейнери + капацитет за празни от 525 TEU при 5 реда на стифиране по височина. Общ складов капацитет – 2 541 TEU при 3 реда на стифиране по височина на пълни контейнери. При 4 реда на стифиране по височина 100% капацитет изразява стойност от 3 213 TEU. Контейнерите се извозват предимно с автотранспорт и маневрирането съобразно направените разчети е удобно и безконфликтно.

Разчетният контейнеровоз е от трето поколение с приблизителен капацитет от 3 000 TEU. Терминалът ще се оборудва със съвременни системи за управление на основата на изкуствен интелект. Широко ще залегнат OCR приложенията при обработката на контейнери. По този начин гарантирано ще се намалят до минимум обезщетенията на клиенти, търсейки отговорност от пристанищния оператор. Пълната автоматизация на входно-изходните пунктове ще повиши точността и надеждността на въвежданите данни от операторите, ще оптимизира използването на работна сила, ще намали вероятността от злополуки с персонал, ще намали вербалната комуникация или елиминира напълно, ще се съхраняват запис на контейнера, камиона от всички страни, ще даде възможност за незабавно и точно поставяне на резолюция към иска на клиента, ще намали времето за проверка и въвеждане на данни в базата данни на системата до 10сек., ще елиминира напълно входно-изходните пунктове като тясно място в терминала, ще увеличи в пъти пропускателна способност на пунктовете, ще даде възможност за 100% електронно предварително букиране.

Тнологичните варианти на обработка на контейнери са следните:

• 
  Трюм - портален кран – терминален транспорт – ричстакер - стиф или обратно;
  
• 
  Склад за деконтейнеризация – терминален транспорт – ричстакер – клетка за обработка или обратно;
  

Фиг. 2.4

Контейнерите ще се обработват по следните технологични варианти:

• 
  Корабна работа
  

кораб - кран - превоз - контейнерна машина - стиф или обратно;

• 
  Стифна работа
  

На фиг 2.5 е показан склад за деконтейнеризация.

Фиг. 2.5. Склад за деконтейнеризация

Така, при заложените параметри контейнерният терминал ще може да поеме контейнеропотока заложен в програмата с предложената технология за обработка и начин на стифиране. Внедряването на друг вид тилова техника и начин на стифиране ще повиши значително пропускателната способност на складовите площи и на терминала като цяло.

“Пристанище – логистичен център Варна” ще може да обработва контейнери, насипни и генерални товари с конвенционални и специализирани технологии по индиректен и директeн вариант, като има за тази цел всички необходими претоварни машини и съоръжения – Приложение № 10 – «Технологични схеми и оборудване за обработка на различни товари».

Постигането на по-голяма пропускателна способност, която да даде възможност за обработка на по-големи товаропотоци, особено в частта на контейнерите, може да стане чрез постепенно насищане с нова механизация и внедряване на технологии от по-висок клас.

Извършен е анализ с цел установяване на това кои от съществуващите в момента инфраструктурни елементи на обекта могат да се използват и/или да се приспособят за предлаганите пристанищни услуги и дейности на новия пристанищен терминал.

Основните въздействия на инвестиционното предложение са свързани с промяна на ландшафните характеристики на района, промяна на водните обекти и течения, създаване на потенциален акустичен и визуален дискомфорт, генериране на отпадъци.

Строителството и експлоатацията на комплекса ще засегне минимално растителния и животински свят. Не е възможно унищожаване на местообитания на животински видове и част от растителни съобщества на територията на обекта.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да засегне съществуващи известни културни паметници (исторически, архитектурни и археологически). При извършване на строителството следва да се извършва наблюдение за евентуално разкриване на неизвестни паметници и да се действа съобразно изискванията на нормативните документи.

Реализацията на инвестиционната инициатива ще има положителен социален ефект за общината и ще създаде условия за по-рационално и доходоносно използване на територията. Не се очаква възникване на вредно влияние върху човешкото здраве.

ІІІ. АНАЛИЗ НА СЪЩЕСТВУВАЩОТО СЪСТОЯНИЕ (характеристика и анализ на компонента, съществуващи проблеми), ПРОГНОЗА И ОЦЕНКА НА ОЧАКВАНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
3.1. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ
Климатични и метеорологични условия на района (влияние на местните условия върху възможностите за допълнително замърсяване или самоочистване)

Районът на гр. Белослав попада в Европейско-континенталната климатична област, климатична подобласт - умерено-континентална, Източен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Климатът е омекотен от близостта и влиянието на водните басейни - Черно море, Варненско и Белославско езера. Характерът на климата се определя основно от влиянието на средиземноморските и атлантически циклони, придвижващи се на изток. В разглеждания район зимата е сравнително мека, лятото - прохладно, а есента продължителна и топла.

Разглежданата територия е разположена северно от Белославско езеро с надморска височина около 15-20 m. Западно от нея е Девненската промишлена зона, северно – селищата от община Аксаково, източно - територията на община Варна.

Различията в релефа, ландшафта и промишлеността както и разположението спрямо пунктовете на измерване определят достоверност на данните за климатичните и метеорологични фактори, напълно достатъчна за целите на този доклад.

Един от климатичните елементи с най-силно влияние върху разпределението на вредните вещества, емитирани в атмосферата, е вятърът. Концентрацията на замърсителите от постоянно действащи източници е обратно пропорционална на скоростта на вятъра, а ако той е устойчив по посока, замърсяването е по-голямо, отколкото при вятър с променлива посока.

От значение в конкретния случай са ветровете от северна и източна посока, които биха могли да отнасят замърсителите на въздуха към града. Както се вижда от таблицата средногодишно източните ветрове са около 19% от дните с вятър, а северните 17%. Характерни за района са умерените и силните ветрове - средногодишната скорост на вятъра е около 3.5 m/s.

Средногодишната честота на дните със силен вятър - над 5 m/s, който предизвиква високо ниво на турбуленция и ефективно разсейва замърсителите, е 20.3% (за станция Варна).

От гледна точка на възможностите за задържане и натрупване на замърсители във въздуха имат значение случаите на тихо време. Черноморското крайбрежие е сред областите с най-малка честота на тихо време – по-малко от 25% от наблюдаваните дни. За разглеждания район случайте с тихо време (скорост на вятъра под 1 m/s) са средно около 35%, т.е. потенциалът на замърсяване е сравнително голям.

Характерно за района явление е наличието на бризови циркулации. Появяват се в началото на пролетта и са около 90 дни годишно. Най - голямо е проявлението им през юли - август. Скоростите на бризовите ветрове варират от 3 до 5 m/s, а посоката им е по направлението СЗ – ЮИ. Средногодишната скорост на вятъра е 3.5 m/s, а средномесечните съгласно следната таблица:
СРЕДНОМЕСЕЧНА СКОРОСТ НА ВЯТЪРА м/с

Табл.3.1-2

Месец	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ		VІІ	VІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ
Скорост m/s	3.8	3.8	3.9	3.3	3.1		3.1	3.1	3.1	3.5	3.7	4.0	3.6

Температура на въздуха

Температурата на въздуха е един от двата главни климатични елемента. За характеризирането й най-често се използват средните месечни и годишни стойности за определен многогодишен период.

Средната годишна температура (за станция Варна) е 12.1^оС. Следващата таблица представя данни от за средномесечните стойности на температурата на въздуха.

Средна температура на въздуха по месеци, ^оС Табл.3.1-3
І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ

1.2 2.5 5.1 10.1 15.4 20.1 22.6 22.4 19.0 13.9 9.1 4.0

Валежите пречистват атмосферата и допринасят за попадане и разпространение на замърсителите от въздуха в почвите и повърхностните води. Месечното разпределение на валежите (за станция Летище Варна) е представено в следната таблица: