Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

Максимална осемчасова средна стойност в рамките на денонощието
10 mg/m³, с допустимо отклонение 6 mg/m³ (60 %), считано от 1.01.2002 г., намаляващи на всеки 12 месеца след това с по 2 mg/m³, за да достигне 0 % към 1.01.2005 г.

Образува се при заваряване във волтова дъга при температура 3 500–4 000 С. Най-често се работи комбинирано на електрожен и оксижен. Заваръчният аерозол съдържа предимно желязо, но и аерозоли на други метали (манган, волфрам и др.) и газове (озон, азотни оксиди и др.). При продължителна (с години) експозиция у работниците може да възникне т.нар. пневмокониоза на заварчиците. Това е доброкачествено протичаща пневмокониоза в резултат на отлагането на желязо в белите дробове, която няма фиброзогенно действие (сидероза). Засегнатите нямат почти никакви оплаквания, въпреки ясната рентгенова находка. Функционални нарушения в дишането липсват или са оскъдни. При прекратяване на експозицията се наблюдава обратно развитие на находките в течение на няколко години [Наръчник по професионални заболявания. П/р Ст. Иванова и Цв. Алексиева. С., Мед. и физк., 1986 г.].

У нас няма регламентирани норми за допустимо съдържание на заваръчен аерозол в атмосферния въздух и във въздуха на работната среда. Регламентирани са ПДК на някои от горепосочените вещества, които присъстват в заваръчния аерозол

Не считаме обаче, че описаните потенциални въздействия ще се реализират при населението от най-близките населени места и при временно пребиваващите лица на територията на инвестиционното предложение, поради ограниченото време за емитиране (само през строителния период) и очакваното локално въздействие на територията на площадката.
3.10.4. Преценка на възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие на установените фактори.

Естеството на очакваните вредни фактори във връзка с изграждането на инвестиционното предложение е такова, че е възможен сумационен ефект на емисиите на изгорели газове и прах от строителната механизация на площадката и от другите транспортни средства в района (вкл. към и от околните обекти). Сравнително благоприятното разположение на площадката спрямо най-близките населени места от гледна точка на „розата на ветровете“ предполага известно ограничаване на тази вероятност.

Естеството на възможните реални и потенциални вредни фактори е такова, че през експлоатационния период дори при нормален технологичен режим на експлоатация на пристанищните комплекси са налице възможности за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено въздействие на някои от установените фактори, напр. неизбежните, макар и малки, разливи на нефтопродукти (вкл. и в акваторията), системното замърсяване на прилежащата територия на пристанището с някои насипни прахообразуващи и прахоотделящи материали, опасни товари и др. По подобен начин стои въпросът и с отпадъците, някои от които са опасни като токсичност (напр. изгорели луминесцентни лампи) и като биологичен материал. По-вероятният механизъм на въздействие е индиректният – чрез евентуално замърсяване на акваторията и морските обитатели, използвани като храна (в случаят обаче трябва да се вземе предвид наличието на други по-мощни известни и неизвестни източници на замърсяване на акваторията, най-вече с тежки метали). Естествено стриктното спазване на работните инструкции ще ограничи до минимум постъпването в околната среда на вещества с аналогичен ефект, още повече, че това е „подкрепено“ с подходящи заложени в проекта технологични решения за намаляване или изключване на подобни възможности.

На практика същественият въпрос тук е възможността за кумулативното въздействие на шума върху здравето както на потенциално засегнатите лица от най-близките жилищни зони, така и на временно пребиваващите лица на територията на инвестиционното предложение.

От направените измервания на фоновите нива на шума в точки на около 440 m ССИ, на около 450 m СЗ и на около 350 m южно от площадката е видно, че тези нива не превишават съответните норми за дневен, вечерен и нощен шум – Протокол/Приложение № 12. Следователно са налице известни капацитетните възможности на жилищната среда от акустична гледна точка, т.е. тези възможности не са изчерпани.

От направените разчети (по номограма и изчислително – Разд. 3.6.4 за очакваното ниво на генерирания от обекта шум при неговата нормална експлоатация се установява, че сумарните еквивалентни нива на съществуващия и на прогнозния шум в района ще бъдат по-ниски от регламентираната гранична стойност за еквивалентното ниво на шума за жилищни територии за съответния период – ден, вечер и нощ. Тази констатация касае и изчислителната точка при най-близките жилищни сгради на около 93 m СЗ от площадката. Ниските очаквани (прогнозни) еквивалентни нива на шум от експлоатацията на обекта ще се маскират от фоновия шум и няма да доведат до увеличаване на последния.

Поради липсата на прогнозни данни за шума от процедираното в близост пристанище на “Газтрейд” и поради специфичните пикови нива на шума от предвижданите стандартни пристанищни дейности на площадката на ИП, е необходимо след въвеждането в експлоатация на тези обекти да се извършат контролни измервания на шума при най-близките обекти подлежащи на здравна защита през различните периоди на денонощието. При необходимост следва да се въведат ограничителни мерки при експлоатацията и на двете инвестиционни предложения.

При реализиране на инвестиционното предложение съгласно предложените технологии и на направените препоръки в настоящия ДОВОС, възможността за проявяване на подобни комбинирани, комплексни, кумулативни, отдалечени и сумационни ефекти може да се ограничи до едно приемливо ниво.
3.10.5. Характеристика на експозицията.

Въпросът с експозицията на потенциалните вредни фактори е различен по време на етапното реализиране на проекта за отделните подобекти и по време на тяхната експлоатация. Той касае от една страна населението от най-близките жилищни зони и обекта, подлежащ на здравна защита, а от друга – работещите в обекта.

През този период населението от най-близките населени места, както и обекта, подлежащ на здравна защита ще бъдат експонирани на установените в Раздел 3.10.2 фактори. Практически тази експозиция ще е несъществена (а за населението по отношение на някои фактори – нулева), поради етапното изпълнение на плана, сравнително ограничения обем СМР и факта, че подобен род СМР оказват въздействие основно на площадката. Единствено при евентуално извършване на къртачни дейности на площадката, шумът при най-близката жилищна зона ще бъде по-висок от регламентираните гранични стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях, съгл. НАРЕДБА № 6/2006 г. на МЗ и МОСВ. По статистически данни нивата на звуковото налягане при работа на въздушен компресор са в диапазона от 86 до 99 dB(A), а на къртачен чук – от 102 до 116 dB(A). На тази база, при работа на площадката на въздушен компресор и къртачен чук, очакваното ниво на звуково налягане при жилищната зона непосредствено северозападно от площадката ще надвиши граничните стойности на нивата на шума за „Жилищни зони и територии“, които са съотв. 55, 50 и 45 dB(A) през деня, вечерта и нощта. Това означава, че евентуалните къртачни дейности не трябва да се извършват през нощта.

Населението от най близките населени места по принцип може да бъде експонирано на различни вредни фактори (основно прах, шум и др.) винаги при извършване на съответните пристанищни дейности. Очаква се обаче ниска степен на експозиция по време на нормална експлоатация на подобектите, във връзка както с отдалечеността на най-близките населени места, така и поради предвидените подходящи, съвременни, отговарящи на добрите налични техники технологични решения, които да опазят околната среда и здравето на потенциално засегнатото население. Капацитетните възможности на средата позволяват тя да поеме допълнителните натоварвания по компоненти, без това да се отрази съществено в негативна посока и да доведе до значимо влошаване условията за живот в района на ИП.

♦ Да няма съхранение на насипни товари на открито, а само в закрити складове;

♦ При необходимост да въведе ограничителни мерки по отношение източниците на шум нощно време.

Реално експозицията на потенциално засегнатото население ще зависи още от метеорологичните условия и др. фактори.

При аварийни ситуации, свързани с емитирането в атмосферата на значителни количества токсични вещества (напр. пожари) е възможна масивна, но краткотрайна експозиция, като последиците за здравето на засегнатите ще зависят от вида на токсичните вещества, продължителността на действие, метеорологичните условия и др.

Актуалната настояща оценка на здравно състояние на потенциално засегнатото население е компрометирана защото:

1. След началото на здравната реформа в страната (през 2000 г.) не се публикуват официални пълни данни за демографското и здравното състояние на населението на Р България, което затруднява съпоставката на регистрираната заболяемост на населението от гр. Белослав и региона с тази за страната за периода 2001–2007 г. вкл., както и с предишни периоди до 1999 г.;

2. Няма точни данни за броя население общо, до 18 годишна възраст и над 18 годишна възраст за гр. Белослав и региона;

3. С НАРЕДБА № 42 на МЗ в страната се въвежда международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето – Десета ревизия (обн., ДВ, бр. 111/2004 г. – в сила от 01.01.2005 г.), според която класифицирането на заболяванията е по различен начин и сравнението с данните за предходните години до 2004 г. (по МКБ-9) е невъзможно.

Една от най-пълните оценки на здравното състояние на населението на гр. Белослав е представена в Плана за действие „ОКОЛНА СРЕДА И ЗДРАВЕ“ на Община Белослав – І етап, част „Здравно състояние на населението на територията на Община Белослав за периода 1994–1999 г.“ (ЕТ „ИНКО – Апостол Маринчев“, Варна, 2002).

За целите на настоящия ДОВОС е направена оценка на риска (пряк и косвен) по BS 8800:1996 за различните етапи (изграждане и експлоатация) в зависимост от установените вредни фактори спрямо най-близките обекти подлежащи на здравна защита. Методиката включва:

1. Преценка на тежестта на вредите; извършва се по 3-степенна скала (малка, тежка и много тежка);

2. Преценка на вероятността от настъпване на вреда и/или щета; извършва се по 3-степенна скала (много малка вероятност, вероятно и голяма вероятност) в два варианта (за бързо настъпващи опасни събития/ситуации и за продължително действащи вредности);

– Нивото „Пренебрежим риск“ не изисква предприемането на допълнителни профилактични мерки.

– Нивото „Допустим риск“ съответства на минималните изисквания и норми за безопасност.

– Останалите нива („Умерен“, „Голям“ и „Недопустим риск“) изискват предприемане на различни мерки за снижаването или отстраняването му, вкл. незабавно прекратяване на дейността при недопустим риск.

По експертна оценка, установените прогнозни нива на риска спрямо най-близките обекти подлежащи на здравна защита са както следва:

1. По време на строителството:

1.а) За газообразните замърсители от транспортната и строителната техника: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на строителството);

1.б) За прахообразните замърсители при изкопните и строителните дейности: тежест – малка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване, но е възможно и извън границите на площадката);

1.в) За шума от транспортната и строителната техника, и от самите строително-монтажни дейности: тежест – малка, вероятност – вероятна, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване, но е възможно и извън границите на площадката);

1.г) За емисиите от летливи органични съединения и заваръчни аерозоли при бояджийските и строително-монтажните дейности: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (около мястото на възникване).

2. За периода на нормална (безаварийна) експлоатация:

2.а) За газообразните замърсители от транспорта (вътрешен и външен): тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката и извън нея);

2.б) За прахообразните замърсители отделяни при някои товаро-разтоварните дейности и при открито съхранение на насипни товари: тежест – тежка, вероятност –вероятно, оценка на риска – голям риск; зона на въздействие – значителна (на територията на площадката и извън нея);

2.в) За прахообразните замърсители отделяни при някои товаро-разтоварните дейности и при закрито съхранение на насипни товари: тежест – малка, вероятност – голяма вероятност, оценка на риска – допустим риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но при неблагоприятни МТО-условия и извън нея);

2.г) За шума от обслужващите транспортни средства, технологичното оборудване и вентилационните съоръжения: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (основно на територията на площадката, но е възможно и извън нейните граници);

2.д) За отпадъчните води: тежест – малка, вероятност – много малка, оценка на риска – пренебрежим риск; зона на въздействие – локално (в мястото на третиране).

3.а) При неработещи или неефективно работещи локални пречиствателни съоръжения за насипни и зърнени товари: тежест – тежка, вероятност – голяма, оценка на риска – голям риск; зона на въздействие – значителна (на и извън територията на площадката);

3.б) При инцидент (пожар): тежест – много тежка, вероятност – много малка, оценка на риска – умерен риск; зона на въздействие – локално (на територията на площадката, но най-вероятно и извън нейните граници).

Въз основа на гореизложеното се преценява, че изграждането и нормалната експлоатация на инвестиционното предложение при реализиране на заложените в проекта мерки и съгласно препоръките в този ДОВОС

1) Няма да окаже недопустимо неблагоприятно въздействие върху населението от най-близките населени места.

2) Няма да окаже недопустимо неблагоприятно въздействие върху най-близките обекти подлежащи на здравна защита;

3) Няма да окаже недопустимо неблагоприятно въздействие върху временно пребиваващото население около площадката на инвестиционното предложение.

4) Съществуват съвременни технологични и технически решения, които позволяват инвестиционното предложение да се реализира така, че в процеса на изграждането и нормалната му експлоатация да се осигури защитата на потенциално засегнатото население и обект, подлежащ на здравна защита.

Това е основание да предложим на компетентния орган при МЗ редуциране на ХЗЗ и съгласуване на площадката на инвестиционното предложение.
Оценка на здравния риск за персонала и мерки за здравна защита

Оценката на здравния риск за работещите в обекта е предмет на друга процедура, съгласно ЗАКОНА за здравословни и безопасни условия на труд – ЗЗБУТ (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г., с изм. и доп.) и НАРЕДБА № 5 на МТСП и МЗ за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (обн., ДВ, бр. 47 от 1999 г.). При избора на технологично оборудване следва да се имат предвид, че то трябва да отговаря и на изискванията на НАРЕДБА № 7 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн., ДВ, бр. 88 от 1999 г., с изм. и доп.), както и на изискванията на чл. 7 и чл. 9 от НАРЕДБА № 6 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (обн., ДВ, бр. 70 от 2005 г. – в сила от 15.02.2006 г.) за недопускане превишаване над горната стойност на експозиция на шум за предприемане на действие Lex,8h = 85 dB(А), съгл. чл. 3, ал. 1, т. 2 от посочената НАРЕДБА, както и на изискванията на НАРЕДБА № 3 на МТСП и МЗ за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации (обн., ДВ, бр. 40 от 2005 г. – в сила от 06.07.2005 г.) по отношение на вибрациите, предавани на цялото тяло и на вибрациите, предавани на системата ръка-рамо.

Процедурата по същинската оценка на риска за работещите трябва да се извърши при вече пуснат в експлоатация обект. За изпълнение на процедурата Работодателят трябва да е реализирал изискванията на чл. 25, чл. 24 и чл. 16 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 14, ал. 1 и 2 от същия закон. Евентуалните бъдещи модернизации, реконструкции, разширения и др.под., както и/или въвеждането на нови оборудване, технологии и др.под. следва да бъдат обект на последваща актуализация на вече изготвената първоначална оценка на риска.

Установени са основните рискови фактори както през периода на изграждането, така и през периода на експлоатацията на инвестиционното предложение. По експертна преценка през периода на изграждането на обекта е възможен единствено риск от евентуални травматични увреждания при неспазване на правилата за безопасност на труда (БТ) при извършване на строително-монтажните работи (СМР). От значение за снижаването на този риск са подборът на квалифицирани изпълнители на СМР и задължителните инструктажи по БТ, като последните трябва да бъдат и документирани по съответния ред.

Условията на труд трябва задължително да бъдат обективизирани според изискванията на действащото законодателство след въвеждането на обекта в експлоатация. Едва тогава може да се направи точна оценка на риска за всяко конкретно работно място.
3.10.8. Хигиенно-защитна зона.

За предвидените с инвестиционното предложение дейности, съгласно изискваниата на НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда се изискват следните минимални ХЗЗ:

– за пристанища за насипни товари и течни горива – 1 000 m (т. 341); потенциални източници: кeйов фронт/кейови фронтове, открити складове, авто- и ЖП разтоварища за насипни товари, вкл. зърнени храни;

– за пристанища за пакетирани товари – 300 m (т. 364); потенциални източници: кeйов фронт/кейови фронтове, зони за генерални товари, контейнери, контейнеризация и деконтейнеризация;

– за складове за хранителни стоки, вкл. хладилници и силози за съхранение на зърнени храни – 50 m (т. 302); потенциални източници: силозен склад за зърнени храни, който се явява и обект подлежащ на здравна защита.

Освен това, съгласно т.1 от Приложение 2 от НАРЕДБА № 7/1992 г. на МЗ ХЗЗ за електропроводи с напрежение 110 kV е по 10 m от проекциите на крайните проводници на електропроводите, като „Терените под проводите от двете им страни не се застрояват за обитаване или извършване на дейности“.

– за закрити складове за силно действащи отровни вещества и за минерални торове (целесъобразно е да бъдат в съществуващи селскостопански обекти) – 100 m (т. 373), или

• 
  за закрити базисни складове за химични препарати за растителна защита, минерални торове и др. – 500 m (т. 353).
  

По отношение на местоположението на територията, предмет на инвестиционното предложение, алтернативи няма т.к. границите са лимитирани в рамките на собствеността и освен това са съобразени с наличието на препоръчително отстояние от населените места. Възможности съществуват по отношение на местоположението на отделните площадки, сгради и съоръжения. Тези възможности обаче се ограничават от основните характеристики на терена, наличието на комуникационните мрежи и разположението на урбанизираните територии и обекти от населеното место. В този аспект алтернативите са обосновани от даденостите в района. Препоръките по настоящия обект включват:

• 
  Максимална отдалеченост от защитени обекти (жилищни сгради, водоизточници и др.) на площадки и съоръжения, емитиращи вредности при разположенето им на площадката – отнася се основно за обработката и складирането на насипни метериали В тази връзка инвеститорът е приел разположението на тези складове и дейности да е максимално отдалечено и от гр. Белослав и от с. Страшимирово;
  
• 
  Изнасяне на шумогенериращите дейности отдалечено от жилищните територии (в посока източно от входа. Инвеститорат приема вариант с изнасяне на най-шумните дейности (товаро-разтоварни дейноси на кея и складовете, транспортни дейности с вътрешнозаводски транспорт, приемане и експедиция с авто и ж.п. транспорт) в район отдалечен еднакво от двете населени места;
  
• 
  Изнасяне на основния транспортен поток от западния вход към района на кейовете. Инвеститорът подготвя за реализация транспортна схема с откриване на северен портал, находящ се срещу склада за насипни товари, извън района на населеното место
  

По отношение на капацитета на обекта (като видове и тонаж на товарите) вариантни решения на този етап са разглеждани както за вида на насипните товари (основно житни храни и руди, неотделящи високо количество емисии на прах или вредни вещества), така и свързани с броя на обработваните контейнери, технологичната посладователност за обработка на товарите и др. Възможните екологосъобразни решения в този аспект са свързани главно с избор на оптимални условия за тихнологична обработка на количествата товари, позволяваща емитиране на минимални количества емисии. В тази връзка инвеститорът ще реализира следните технологични варианти:

• 
  обработка на насипни товари само с използване на затворени транспортни системи;
  
• 
  обработка и складиране на контейнери на площадки с достатъчна товароносимост за осъществяване на високоетажно складиране на контейнерите;
  
• 
  обработка и съхранение на основните пакетирани и генерални товари в закрити складови площи.
  

Относно периода на строителство са разгледани следните възможни алтернативи:

• 
  Изграждане без съобразяване на периода през и по време на цялата година;
  

• 
  Изграждане на пристанището, съобразявайки се с изискванията да не се нарушава размножителния период на биологични видове, да не се пречи на прелитащи птици, да не се затормозява населението и др.
  

В процеса на реализация на проекта ще се генерират основно два вида отпадъци със относително значително количество. Това са изкопни земни маси с код 17.05.06 и количество по проект около 280 000 m³ и драгажни маси с количество около 71 900 m³ Съгласно действащата нормативна уредба по управление на отпадъците, драгажната дейност и в частност драгажните утайки (маси) се разглеждат единствено, когато тяхното третиране се извършва на суша. В този случай драгажните утайки могат да се причислят също към код 17.05.06.

По отношение депонирането на изкопните земни маси проблем не съществува т.к. е взето предварително становище (писмо за съгласие) за пиемане на изкопните маси и оползотворяването им при извършване на техническа рекуртивация на нарушен терен (кариера) в землищено на съседната Девненска община – Приложение № 14 - “Писмо за съгласие” .

Основен проблем на възложителя ще бъде решаването на задачата с депонирането на драгажните маси. Възможните вариати са:

- депониране на сухоземно депо;

- депониране на депо задрагажни маси в близост до територията;

- дълбочинно депониране в Черно море;

- използване на драгажните маси (или част от тях) при планиравката на терени.

Практически въздействието върху компонентите на околната среда на първият вариант е най-незначително и инвеститорът ще проведе необходимите процедури за неговата реализация при изпълнение на строителните дейности.

Възможен е подбор на различни по производителност, схема и размери елементи на пристанищната механизация. На база предварителни проучвания от гледна точка на екологосъобразност и икономическа ефективност е взето решение от инвеститора при дейностите да се използват технически съоръжения максимално щадящи компонентите на околната среда (затворени транспортни системи и закрито съхранение за насипните товари, цялостно бетонирани площадки за складиране на всички обработвани товари и др.).

“Пристанище – логистичен център Варна” трябва да бъде съоръжено с пристанищна механизация и съоръжения, които да позволят да бъдат обработвани очакваните перспектвни товаропотоци, в т.ч. контейнери, насипни товари, включително зърнени храни и генерални товари.

За да се изберат необходимите технически средства, е направен анализ на състоянието и перспективите за развитие на световните пристанища и на пристанищата от Варненския регион.

Основните типове сухи товари принципно могат да се обработват като се използват:

• 
  претоварните средства на корабите;
  
• 
  електрически стрелови пристанищни портални кранове;
  
• 
  контейнерни и грайферни мостови претоварвачи;
  
• 
  мобилни кранове.
  

За нуждите на Прединвестиционното проучване бяха изследвани по-подробно особеностите на този сравнително нов вид пристанищни съоръжения.

През 80-те години на ХХ век в съвременната световна практика се формира ново направление в пристанищното краностроене – създаването на мобилни пристанищни кранове. Чрез електронно управление на системите се извършва активно гасене на колебанията на товара, диагностиране на всички системи по време на работа и т.н. При еднакви технически характеристики масата на стреловата система на мобилните кранове е два пъти по-малка от тази на порталните кранове със стрелова система “шарнирен четиризвенник”, което от своя страна намалява общата маса на крана до 30%, инерционните натоварвания и енергопотреблението на механизмите. Главното преимущество на тези кранове е тяхната мобилност – възможността да се преместват по територията на пристанището там, където има работа и така да се увеличи коефициента на използването им.

Мобилните пристанищни кранове в много нови терминали е основната кейова механизация (Humber International Terminal – Великобритания, Амбарли, Кумпорт и Хереке – Турция). В големите и с развита механизация пристанища като Одеса, Новоросийск, Восточный, Ванино, Талин, Южний, съществуващите и остарели портални кранове се подменят с мобилни кранове от фирмите “Либхер” – Австрия, “Фантуци – Региане” – Италия, “Демаг” – Германия.

Мобилни кранове се използват и като тилова механизация.

Произвежданите пристанищни мобилкранове имат дизел - електрически или дизел – хидравлически привод. Товароподемността им е от 20 до 120 тона, максимален обсег на стрелата – от 25 до 50 метра, скоростите на механизмите се доближават до тези на порталните кранове. Управлението е компютъризирано. Могат да работят на кука, със спедер, с грайфер и електромагнит.

Към недостатъците на пристанищните мобилни кранове трябва да се споменат по-голямото натоварване на настилката и необходимостта от по-значителна площ за преминаване от едно работно място до друго.

В момента пазарът предлага голямо количество от различни по вид и цена пристанищни кранове.

През последните години в Пристанище Варна Запад са закупени 2 бр. нови 100-тонни мобилни кранове на фирмата „Готвалд”, които много добре се използват за обработка на контейнери, тежки товари (едновременно работейки с двата крана) и насипни товари с грайфер.

След направения анализ за нуждите на “Пристанище – логистичен център Варна” се препоръчва използването на мобилни многоцелеви кранове.

На основата на мобилните многоцелеви кранове могат:

• 
  да се обработват всички разглеждани товари и очакваните типове разчетни кораби;
  
• 
  да се формират различни технологични схеми, както на кейовия фронт, така и в тила.
  

В приложенията е показана пневматична машина за обработка

Силозите имат сравнително високи инвестиционни разходи, но изискват малко пространство. Със силози е лесно да се отделят партиди за различни клиенти и е относително лесно да се използва мобилна лентова транспортна система за транспортиране до мобилните лентови товарни устройства.

Закритите складове имат по-ниски инвестиционни разходи, но изискват повече земна площ. Отделянето на партиди е по-трудно и изисква различни площадки с подпорни стени. Усвояването на товара от склада налага използването на подвижно оборудване, като колесни товарни машини, което води до по-високи експлоатационни разходи.

Контейнерите ще се обработват, като се използват мобилни многоцелеви кранове. Опитът на пристанищата във Варна и Бургас за работа на контейнери със 100-тонни мобилни кранове конкретно показва, че този тип техника не отстъпва особено по производителност и възможности на специализираните контейнерни мостови кранове. Нещо повече, кранове с такава товароподемност дават възможност да се обработват тежки и извънгабаритни товари, което ще направи пристанището конкурентоспособно на останалите пристанища в района.

При обработка на контейнеропотоци под 100 000 TEU годишно обичайно се използват машини тип „ричстакери”, както и „стредъл-кериъри”. При контейнеропотоци над 100 000 TEU годишно все по-често се използват тилови машини тип RTG (rubber-tyred gantry). Тези машини са на пневматичен ход, не изискват подкранови релси, позволяват по-ефективно да се използва пристанищната складова площ – модерни и надеждни машини в експлоатация.

Контейнеризиране/деконтейнеризиране ще се извършва, като се използват вилкови товарачи, подходящи за тази цел. Те ще се използват също така и при обработка на обикновени генерални товари (палети, пакети, биг бегси) със съответните захватни приспособления.

За транспортирането на контейнерите от кораба до контейнерния склад и обратно, ще се използват терминални влекачи. Това са широко разпространени машини, производство на различни фирми, в т.ч. на „Калмар”, „Волво”, които масово се използват в пристанищата на Варненския регион.

За работа в тила при обработка на насипни товари се използват челни кошови товарачи, също произвеждащи се от много световноизвестни фирми, като „Волво”, „Бобкет” и др.

Положително влияние за развитието на пристанището ще окаже силозната система за обработка на зърнените храни. Отсъствието на внос, както и обикновено по-малкият обем на вносни зърнени храни, дефинира системата от силози и гумено-лентови транспортьори /ГЛТ/ до кораба, като еднопосочна. Това я прави по-евтина като инвестиция и по-лесна за поддръжка при експлоатацията.

От друга страна, използването на мобилни кранове за претоварните операции на кея, позволява използването на голямо-тонажни грайфери, което ще даде висока производителност и претоварни норми. Този ефект се засилва и от наличието на достатъчно голям открит склад в обсега на тези кранове. На практика насипните товари няма да се „разнасят” по пристанищните складове, освен ако не изискват специални грижи. Такова условие ще е привлекателно за клиентите на пристанището. Ако експедицията на товарите се извършва и с железница, част от насипните товари ще изискват и вътрешен транспорт, което е съобразено в Генералния план.

Има една граница, която може да накара техниката да влияе положително на пристанището или да даде отрицателен ефект. Тази граница е съотношението цена/обем работа/брой машини. Много машини за малък обем работа ще вдигне цените на услугите. Евтини машини по-принцип означава и ниско надеждни, оттук чести прекъсвания на претоварния процес и лоша репутация на пристанището. В пристанищната практика се счита, че наличието на две еднотипни машини гарантират безаварийна работа на една технологична линия, а три машини гарантират две технологични линии. Подборът на броя еднотипни технологични машини става на базата на предварително изчислена себестойност и опит в пристанищния мениджмънт.

От друга страна, наличието на постоянни технологични линии, каквито се явяват силозите, и съответните ГЛТ, прави изчисляването на себестойността предварително още по-лесно от гледна точка на еднократната инвестиция и ежедневните разходи за съоръженията.

Методиките за подбора на броя на машините от един тип могат да бъдат различни и да зависят:

• 
  от наличните средства за капиталовложения
  
• 
  от предлаганите най-нови модели техника и преценка на възможностите им в условията на това пристанище,
  
• 
  от целите, поставени пред мениджмънта,
  
• 
  от актуалните претоварни норми в средиземноморския и черноморския район,
  
• 
  от други ограничения.
  

Компактността на “Пристанище – логистичен център Варна”, дава възможност за съсредоточаване на товари, използващи еднотипни или малко различаващи се технологични линии и машини. Това неминуемо ще доведе до повишаване ефективното им използване и добри резултати от работата им. Компановката на контейнерния терминал на площадката ще спомогне за развитие на всичките му елементи. Това е едно добро предимство пред останалите терминали, обработващи контейнери. Особено важен елемент от контейнерния терминал ще бъде площадката за контейнеризация и деконтейнеризация. Тя ще бъде оборудвана с машини, които се използват в тази дейност по технологиите за обработка на „генерални товари”. В този смисъл влиянието на тези машини като характеристики и количество, ще бъде доста осезаемо за цялото пристанище. Машините ще бъдат от същия тип, като тези, които ще се използват и за работа в откритите и закрити складове на пристанището. Еднотипността на машините гарантира добра взаимозаменяемост и по-лесната им и евтина поддръжка. Това ще облекчи и развитието до необходимото ниво за малки ремонти на една необходима ремонтна база и склад за резервни части.

За да се изпълнят екологичните изискванията и поставените в Заданието условия за експлоатация, като се отчита направената комплексна Маркетингова оценка и технико-технологичния анализ на пристанищата във Варненския регион на ниво Прединвестиционно проучване, се препоръчва за нуждите на “Пристанище – логистичен център Варна” да се използва следното основно технологично оборудване:

• 
  Мобилен кран 100 т – 2 бр.
  
• 
  Ричстакер – 2 бр.
  
• 
  Мотокар 8т – 2 бр.
  
• 
  Телехендер – 4 бр.
  
• 
  Мотокари – 4 бр.
  
• 
  Влекачи с ремарке – 6 бр.
  

• 
  Изграждане на силозно стопанство - силозни клетки с обем х 2 000 м³ – 14 бр. с обща кубатура 28000 м³
  
• 
  Товаренето на кораб да става със специализиран товарач с метател за подпалубните пространства и свързан със силозните клетки със закрит ГЛТ
  

“Пристанище – логистичен център Варна” ще се специализириза постепенно за обработка на контейнери и по този начин в най-малка степен ще се влияе негативно на околната среда.

Използваната нова пристанищна механизация, техника и съоръжения ще бъдат със заложени високи критерии за опазване на околната среда.

Прилаганите пристанищни технологии за обработка на кораби и сухопътни транспортни средства, както и използваните складове ще съответстват на съвременните изисквания.

При обработката на насипни товари ще бъдат сравнявани различни технологични схеми и един от основните критерии за избор на оптималния вариант ще бъде възможността за опазване на околната среда. Отсега се знае, че вариантът с използване на грайферни технологии, поради трудността за борбата със запрашаването и „изтичането” на насипния товар, ще се разглежда на последно място. Приоритет ще имат технологиите с използването на машини с непрекъснато действие като: пневматични машини, шнекови машини, закрити лентови транспортьори и т.н.

При изграждането на хидротехническите съоръжения (кейовата стена) ще се прилагат съвременни екологични технологии, машини и съоръжения.

По време на строителството и по време на експлоатацията широко ще се използват бонови заграждения, с които в максимална степен превантивно да се опазват водите от замърсяване, от случайни изтичания на нефт и нефтопродукти, и други източници, и други плаващи замърсители от кораби.
Алтернативи за дължината и изграждането на кейовата стена и обработваните плавателни транспортни средства

Основният елемент, който предопределя параметрите на всички останали пристанищни зони е дължината на кейовия фронт. Той ще бъде построен на два етапа, в съответствие с обемите на очакваните типове товарообороти и основните параметри на разчетните кораби. За определянето работната дължина на кейовия фронт е извършен подробен анализ на корабите, които посещават пристанищата в района (основно Пристанище Варна Изток и Пристанище Варна Запад) за периода 2001–2008 г. Отчетени са и възможните промени на корабния трафик. Като се отчитат очакваните товари и особеностите на корабите, са разгледани различни комбинации на едновременно обработвани кораби. По този начин, като се отчитат и необходимите отстояния за безопасност между корабите, се получават вариантите на работната дължина на кейовия фронт. На основание посочените по – горе в доклада размери на корабите и в съответствие с корабните партиди са определени общите дължини на кейовия фронт за първия етап и за втория етап.

Съгласно анализите са определени дължините на кейовия фронт, който ще бъде построен през І-та фаза – 300 л.м. и възможност за построяване по време на ІІ—та фаза на допълнителен кейов фронт от 160 м, или общо пристанището ще разполага с 460 м кейов фронт.

В прединвестиционното изследване, и съответно в Проекта за Генерален план е направен обзор на световния опит при изграждане на съвременни пристанища. Едновременно с това е извършен много подробен анализ и на българския опит в изграждането на кейови конструкции, особено във Варненския регион. Специално бяха изследвани конструкция на гравитационна кейова стена в Пристанище Варна Изток, конструкция на кейова стена, тип Мол «А» в Пристанище Варна Изток, конструкция на кейова стена, тип «Призматичен кесон» в Пристанище Варна Запад, конструкция на гравитационна кейова стена в пристанище Леспорт, конструкция на гравитационна кейова стена в пристанище ТЕЦ – Езерово, конструкция на гравитационна кейова стена в пристанище Балчик.

В обсега на анализа са следните технологии, които най-масово се прилагат при пристанищно строителство, в съответствие с конкретните условия и изисквания:

• 
  Пилотна конструкция с висок ростверк
  
• 
  Гравитационна стена – излята на място
  
• 
  Гравитационна стена – предварително излети бетонни блокове
  
• 
  Бетонни кесони
  
• 
  Стена от стоманени шпунтови пилоти
  
• 
  Стена от шпунтови пилоти с отворени клетки
  

Обикновено в експлоатацията на пристанищата не работят хидроинженери, които непрекъснато да наблюдават характеристиките на кейовата стена. С времето тези характеристики се променят макар и минимално, но в определени моменти състоянието им може да стане критично. Излизането от строя на част от кейовата стена изважда от експлоатация цялото съоръжение наречено пристанище. Затова е важно да се избере тип кейова стена, която няма да създава проблеми през следващите десетилетия.

В Проекта на Генералния план, в част 2.4. „Хидротехническа”, а) Конструкции, подробно са разгледани и показани, текстово и графично коментираните по-горе варианти на технология за изграждане на кейови стени.

По-долу са посочени основни изводи от направеното сравнение за предимства и недостатъци на отделните технологии.

Сравнение на вариантите е извършено на базата на следните фактори:

• 
  Капитални разходи;
  
• 
  Увереност в постигане на устойчивост при продължително действие на натоварване;
  
• 
  Изискване за икономично строителство;
  
• 
  Способност на конструкцията да издържа случайни стълкновения без да понася щети, чийто ремонт струва скъпо, и/или разстройват пристанищните операции;
  
• 
  Дял на местни материали и ресурси, използвани при строителството.
  

Предимствата и недостатъците са обобщени, както следва:

• 
  Нисък риск от колебания в почвените пластове/якост
  
• 
  Няма диференциално улягане на настилката
  

• 
  Относително високи разходи
  
• 
  Стоманените пилоти подлежат на корозия
  
• 
  В случай на бетонни пилоти, издръжливостта може да бъде проблем
  

• 
  Ефикасно използване на материали
  

• 
  Труден контрол на качеството на бетона, освен ако не бъде изградена на сухо
  
• 
  Ако се изгражда на сухо, са изискват скъпи и отнемащи време временни съоръжения
  
• 
  Относително високо натоварване върху земната основата
  

• 
  Гравитационна стена – предварително излети бетонни блокове
  

• 
  Възможен е добър контрол на качеството в двора за предварително изливане
  
• 
  Бетонът е ефективно неармиран; поради това е възможен един много дълъг проектен експлоатационен срок
  
• 
  Изграждането на стената може да се развива при повече от една позиция, позволявайки постигане на исканата програма
  

• 
  Трудни строителни методи, т.е. драгажни работи, подобряване на почвата, фундаментен слой, понтонни кранове
  
• 
  Трудност при компенсиране за различни височини на задържане
  
• 
  Относително високи налягания върху основата, което може да доведе до известно улягане
  
• 
  Изисква здрави почви при или около фундаментния слой.
  

• 
  Бетонни кесони
  

• 
  Възможен е добър контрол на качеството на площадката за предварително изливане
  
• 
  По принцип се изисква армиране на бетона за състояние на натоварване при наводняване/разполагане. Поради това целостта на конструкцията не е така зависима от издръжливостта на бетона
  

• 
  Изискват се скъпи временни съоръжения
  
• 
  Специалните строителни техники могат да обезсърчат конкурентни оферти от компании, които нямат предшестващ опит
  
• 
  Изисква се подводна работа от леководолази за хоризонтиране на кесоните
  
• 
  Възможно е улягане на кесоните при динамични натоварвания
  
  • 
    Стена от стоманени шпунтови пилоти
    

• 
  Относително ниски разходи
  
• 
  Бързо оформяне на конструкцията
  
• 
  Лесно компенсиране за колебания в почвените пластове/якост
  
• 
  Възможност да се работи и откъм сушата и откъм водата
  

• 
  Изисква се ефективна корозионна защита да придаване на задоволителен проектен експлоатационен срок
  
• 
  Изисква приемливи почви, идеално гранулирани, по цялата й височина. Слаби почви често се изгребват и заместват с пясък или чакъл за постигане на това, при условие, че слабите почви не са твърде дебели.
  

• 
  Стена от шпунтови пилоти с отворени клетки
  

• 
  Лесна за компенсиране на колебания в почвените пластове
  

• 
  Трудна за защита против корозия за придаване на задоволителен проектен експлоатационен срок
  
• 
  Уязвима към повреди и трудна за ремонтиране
  
• 
  Специалните строителни техники могат да обезсърчат конкурентни оферти от компании, които нямат предшестващ опит, т.е. досега са били изградени само няколко стени от шпунтови пилоти с отворени клетки.
  

От разгледаните алтернативни решения практически приложими са вариантите № 2 и № 6, като по-издържан екологично е вариантът за депониране в дълбоководието (на 12 морски мили от брега) в депо – кръг с диаметър 500 м и координатен център 43°08,020´ N и 28°12,727´ E – алтернатива № 2. Възможно е и наземно депониране предвид състава и характера на драгажните маси – алтернатива № 6. И двете алтернативни решения са допустими и съгласувани с представителите на БДУВ – Варна. Инвеститорът приема следният вариант

- депониране на изкопните земни маси в наземно депо на основание писмено изразено съгласие от „Друм Груп” ООД, за приемане на генерираните количества земни маси на нарушен терен в м-ст “Връшника”, община Девня за извършване на техническа рекултивация;

- депониране на драгажните маси в дълбоководно депо - кръг с диаметър 500 м и координатен център 43°08,020´ N и 28°12,727´ E (на 12 морски мили от брега).

Нулевата алтернатива по експертна оценка не е безспорно по-екологична, предвид следното:

- Съществуващите терени са използвани до момента и по статут предвидени за промишлена дейност;

- В обекта няма растителност в добро състояние, представляваща сериозна ценност;

- Съществува реална опасност от използване на части от територията за незаконни сметища;

- На сегашния етап този терен представлява гола площадка за която е недопустимо да не се използва рационално притежавания капацитет (разположие и технически възможности, инфраструктура).

Запазването на нулевата алтернатива води до запазване на сегашния, неособено привлекателен вид на терена. По прогноза реализирането на инвестиционното намерение се очаква да подобри околната среда в по общ териториален аспект – ще се прочисти терена, ще се реализират озеленителни мероприятия, ще се създаде определана организация на движение на транспортните средства.

Нулевата алтернатива ще запази сегашното състояние и параметрите на средата.

№

Компоненти

Въздействие

пряко

непряко

вторично

кумулативно

краткотрайно

среднотрайно

дълготрайно

постоянно

временно

положително

отрицателно

1.

Атмосферен въздух

2.

Повърхностни води

3.

Подземни води

4.

Земи и почви

5.

Геоложка основа и земни недра

6.

Ландшафт

9.

Биологично разнообразие

10.

Културно наследство

11.

Отпадъци

12.

Вредни физични фактори

13.

Здравето на населението

1

14.

Здравето на работещите