– при реализиране на открит вариант за съхранение на насипните товари

¹ – при реализиране на открит вариант за съхранение на насипните товари

Описание на мерките, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни въздействия върху околната среда, както и план за изпълнение на тези мерки

• 
  Мерки, касаещи инвестиционното проектиране
  

1. 
   С оглед запазване на чистотата на въздуха в Заданията за проектиране на част ОВ да се проучат възможностите за прилагане на следните ограничителни условия: използване на климатична техника или слънчева енергия с висока ефективност, автоматично изключване на отоплението и въздушните климатизатори при отворени прозорци, таймери за автоматично управление, неизползване като източник на енергия мазут и въглища със съдържание на сяра над 0,2%, неизползване на забранени от Монреалския протокол от 1987 г. фреони за хладилни и климатични инсталации (ПМС N266/29.12.1995 год. и заповед РД 35/26.04.1996 год. на МОС) и т.н.
   
2. 
   Устройството на територията да се извърши в съответствие с нормативните изисквания на параметрите за застрояване и озеленяване.
   
3. 
   Местоположението на площадката да се съгласува с органите на МЗ – РИОКОЗ-Варна.
   
4. 
   Устройството на територията да се съобрази необходимостта да се разработи програма за компенсиране на унищожената зелена маса (независимо от малоценността й) на база нейната кислородопродуктивност. Приемането на обекта да предвижда проверка за изпълнението на компенсационната програма и запазената на място растителност, съгласно предварителната снимка.
   
5. 
   Проектът за изкопните работи и вертикалната планировка да се съобрази с изискванията на Наредба № 26, като при наличие на хумусен слой хумусът да се събере на временно депо и се върне за рекултивация в зелените площи на обекта. Депото може да бъде разположено в най-източните части на територията на обекта, до обслужващия път, върху терена, незает от дълготрайна дървестна растителност и предвиден като последен етап за изпълнение. Ограничителните условия за депото са: височина на пластовете за депониране до 6 m, наклони на скатовете на депото 3:1.
   
6. 
   Проектните решения по част ВиК да се съобразят с изискванията на нормативните документи за водите (Закон за водите, Наредба №3/2000, Наредба №6/2001, Наредба №8/2002 и Наредба №10/2001), коментирани в доклада.
   
7. 
   За всички капитални сгради и съоръжения, разположени в наклонени терени (склонове) да се проведат изследвания на обща и локална устойчивост в естествено състояние, през строителния период и в процеса на експлоатация, базирани на детайлни инженерно-геоложки проучвания и в съответствие с нормативните изисквания. В случай на недостатъчна устойчивост първо да се предвидят и изпълнят подходящи противосвлачищни съоръжения и мероприятия (т.н. инженерна подготовка на територията). Сградите и комуникациите (инфраструктурата) трябва да се разглеждат като едно цяло по отношение на отражението, което дават върху устойчивостта на склона и по отношение на влиянието, което авариите на отделните съоръжения биха оказали върху стабилността на изследвания масив.
   
8. 
   Всички сгради и съоръжения следва да се проектират съгласно изискванията на Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, а при необходимост по инженерна преценка да се прецизира нормативния сеизмичен коефициент К_с = 0,27 с помощта на геофизични изследвания.
   
9. 
   Канализационните и водоснабдителни отклонения от мрежата да се проектират и изпълнят без допускане на течове.
   
10. 
    Да се проектира и изпълнени комплекс от дренажни съоръжения и др. мероприятия от инженерната подготовка на застрашените зони, насочени към недопускане на повишаване на нивото на подземните води. При дълбоки изкопи и при наличие на плитки подземни води следва задължително да се дават решения за изпълнение на изкопите и за евентуално укрепване на стените на ямата.
    
11. 
    При различни вертикални товари и при нееднородна земна основа или различна дълбочина и тип на фундиране трябва да се предвидят деформационни /дилатационни/ фуги за компенсиране на неравномерни слягания съгласно изискванията на нормите за проектиране на плоско фундиране.
    
12. 
    Още на този етап инвеститорът да изясни местонахождението на депото на което ще се депонират драгажните маси от вкопаването на кейовата стена.
    
13. 
    При разработване на работните проекти за инфраструктурни обекти да се вземат предвид границите на разположените в близост до обектите защитени територии и паметници на културата и на техните охранителни зони и да се предвидят мерки за опазване на локалните екосистеми и местообитания.
    
14. 
    Предвид планираното озеленяване се налага подбор на дървесните и храстови видове, като следва да се използват местни видове с оглед недопускането на инвазия на чуждоземни и/или нехарактерни за района растителни видове.
    
15. 
    Извършване на конкретно инженерно - геоложко проучване и изготвяне на геотехнически доклад;
    
16. 
    Да се определят границите на площадката на ИП с водния обект съгласно изискванията и по реда на чл.155, ал.1, т.1 от ЗВ;
    
17. 
    Извършване на обстоен технико-икономически анализ за окончателен избор на технологична система за управление на драгажните маси, на база приоритизираните технологични варианта (алтернативи 2 и 6).
    

• 
  Мерки, касаещи строителството на обекта
  

1. 
   В периода от 15 март до 25 юни да се ограничат строителните работи, свързани с изсичане на дървета и реконструкция на зелената система. В размножителния период и през периода на пролетния и есенния прелет на птиците да се ограничат строителните работи, да не се извършват дейности с тежка строително-монтажна механизация, тъй като последните ще компроментират формирането на брачни двойки, гнезденето, измътването на яйцата и отглеждането на малките.
   
2. 
   При необходимост по преценка на общинските власти да се ограничат строителните работи през активния сезон.
   
3. 
   Строителството да се извършва на база на разработен от изпълнителя и одобрен от компетентните органи РПОИС, включващ задължително и мерки за опазване на околната среда през строителния период (противопрахово оросяване, работа с регулирани ДВГ, покрито транспортиране на прахоотделящи материали, зареждане с ГСМ на обезопасени площадки и т.н.).
   
4. 
   Всички земни работи трябва да се извършват в съответствие с нормативните изисквания, които да се отразяват в проектите за организация и изпълнение на строителството. Особено внимание трябва да се обърне на: минимизиране на обема на земните работи (подсичания и насипи), водоотвеждането и понижаването на нивото на почвените води (скатни охранителни канавки, водоотвеждащи канавки, дренажи), изпълнение на изкопните работи в къси срокове, на секции и през сухия сезон, затревяване и зачимяване на постоянните откоси, направа на берми и тераси при височина на откоса над 6 m, устройство на водоплътни тротоари около сградите и т.н.;
   
5. 
   Строителните отпадъци и драгажните маси да се депонират само на регламентирани депа;
   
6. 
   При откриване по време на строителните дейности на културно-исторически пластове и находки да се прекрати дейността и своевременно да се уведоми поделението на НИПК.
   
7. 
   Да се проектира и изгради шумо и прахо защитен зелен пояс в северозападния край на терена. Да се предвидят и да се поддържат зелени площи с хоризонтално и вертикално озеленяване.
   
8. 
   При строителството на кейовата стена да се използва модерна технология, модерни машини и акваторията на обекта да бъде изолирана с бонови заграждения;
   
9. 
   Пристанищната територия, пристанищните открити складови площи и вътрешнопристанищните пътища да бъдат с гладка настилка, позволяваща периодично измиване и предотвратяваща формиране и емитиране на прах;
   
10. 
    Превозните средства, които ще се използват по време на строителството да се движат с ограничена скорост от 30 км/ч. за да не са заплаха за единичните екземпляри от представители на животинския свят.
    
11. 
    Около площадките за открито съхранение на насипни товари да се изгради дъждовна канализация с цел недопускане на свободно изтичащи вторично замърсени води.
    
12. 
    Да се изгради съоръжение за утаяване на минерални примеси от повърхностните води преди включването им във водния обект „Белославско езеро”.
    
13. 
    Драгажните дейности да не се извършват през летния сезон когато в придъните води е ниско съдържаноято на разтворен кислород.
    
14. 
    Да се предвидят закрити складове за съхранение на насипни товари.
    
15. 
    Да се осигури отстояние поне 50 m между закритите складове за съхранение на насипни товари и силозите за зърно;
    
16. 
    Да се организира система за безопасно съхранение на строителните отпадъци на територията на обекта, включително осигуряване на съдове за специфичните отпадъци;
    
17. 
    При техническа възможност, генерираните отпадъци да се предават своевременно за транспортиране или последващо третиране;
    
18. 
    При разтоварване/депониране на драгажните маси (вариант 2) да се спазва оптималната работна дълбочина на съоръженията;
    
19. 
    Да не се допуска създаването на значителни турбулентни завихряне в зоната на дънните клапи (вариант 2);
    
20. 
    Да се използва допълнителна противонаносна завеса в зоната на подводно депониране, с цел ограничаване на нежелани последици от разтоварването на драгажния материал (вариант 2);
    
21. 
    Да не се допуска увреждане на прилежащите почви – заблатяване при обезводняване на драгажните утайки (вариант 6);
    
22. 
    Да се следи за правилното оттичане и отвеждане на дренираната вода (вариант 6);
    
23. 
    Да не се допуска вторично замърсяване, вкл. повишение на мътността на водния обект в зоната на включване на дренажните води (вариант 6).
    

• 
  Мерки, касаещи експлоатацията на комплекса
  

1. 
   Да се организира сметосъбирането в съответствие с нормативните изисквания и да се внедри система за разделно събиране на отпадъцитеи. Да се разработи и съгласува със съответните органи план за приемане на отпадъци от корабоплавателната дейност и предвидят съответните приемни съоръжения, съгласно изискванията на конвенция “МАРПОЛ”.
   
2. 
   В обектите на общественото хранене да се инсталират мазниноуловители, а употребените мазнини да се събират и обезвреждат по подходящ начин.
   
3. 
   Да се въведе забрана на тютюнопушенето на територията на целия комплекс с изключение на определени места.
   
4. 
   Поддържането на зелените площи да се осъществява без използване на пестициди или според принципите на биологичното производство, определени с Наредба №22/2001 за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях /ДВ 68/2001/.
   
5. 
   Да се проучат възможностите и начините за включване (регистриране) в Националната схема за управление по околна среда и одитиране чрез създаване и поддържане на Система за управление по околна среда в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 14001:1996 (Наредба за Националната схема за управление по околна среда и одитиране /ДВ 26/2003/) или в Схемата на Европейския съюз за управление и одитиране на околната среда (EMAS).
   
6. 
   В обектите, в които се генерират определени видове опасни отпадъци да се предвидят и оборудват помещения и съдове за временното им съхранение.
   
7. 
   Да се намали разходът на питейна вода като за напояване се използват езерни води.
   
8. 
   За предаването на отпадъци по време на строителството и експлоатацията да се сключат договори с оторизирани за дейността фирми (особено за опасните отпадъци);
   
9. 
   Пристанищната техника да отговаря на екологичните изисквания и да се използват технологични варианти с ниска запрашаемост и емисии;
   
10. 
    Пристанищният персонал да бъде обучен и да се извършват редовно учебни тренировки за недопускане и/или ликвидиране на последици от замърсяване в пристанищния район и използваната акватория;
    
11. 
    Пристанището да бъде оборудвано с необходимите средства за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на разливи на опасни вещества и разсипване на товари в ползваната акватория на езерото.
    

В настоящия доклад са използвани следните методики за прогноза и оценка на въздействията върху околната среда:

1. 
   Методи за бърза инвентаризация при замърсяване на околната среда. СЗО, Женева, 1993.
   
2. 
   Одум., Ю., Екология, М., Мир, 1985, т.2
   
3. 
   Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, СУ и БАН, София, 1987.
   
4. 
   Геоложка опасност в България - карта в М 1:500 000, ГИ при БАН под редакцията на Ил. Бручев, 1994.
   
5. 
   Наредба №1 за геозащитната дейност, ДВ бр.12, 1994.
   
6. 
   Наредба №1 за проектиране на плоско фундиране, БСА бр. 10, 1996.
   
7. 
   Правилник за приемане на земната основа и фундаментите, БСА бр.6, 1985.
   
8. 
   Правила за приемане на земни работи и земни съоръжения, БСА бр.6, 1988.
   
9. 
   Балушев, Б. и др., Земна механика. С., 1971.
   
10. 
    Наръчник по хидротехника.т.1, С., 1979.
    
11. 
    Прогнозирование екологических процессов. Сб., Новосибирск, 1986.
    
12. 
    Канев, Д., Геоморфология на България. С., 1989 г.
    
13. 
    Теоретические основы и опыт экологического мониторинга. М., Наука, 1983.
    
14. 
    Тотев, Ив., Екология и опазване на природната среда. С., 2000.
    
15. 
    Оценка на здравния риск - Цоневски, Д. и др. Хигиена. С., 1991 г.
    
16. 
    Практическо ръководство по ОВОС /проф. У. МакАлистър, С., 2001г./.
    
17. 
    Класификатор на почвите в България.
    
18. 
    Класификация на ландшафтите по БДС.
    
19. 
    Класификация на ландшафтите по К.Мишев и М. Данева.
    
20. 
    Методика на Лесотехнически университет за ландшафтно-естетическа оценка на териториите.
    
21. 
    Справочник по проектированию инженерной подготовки застраиваемых территорий. Киев, 1983.
    
22. 
    Антонов, Хр., Д. Кънев. Подземните води в НРБ, Техника, София, 1980.
    
23. 
    Б е ж к о в, Вл. 1993. Амфибия и рептилия. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие. С. 567-584.
    
24. 
    Б о н д е в, И. 1982. Ботаника -Географско райониране.-В: География на България. (Физическа география), т.1, БАН, 443-451.
    
25. 
    В е л ч е в, В.(ред.). 1984. Червена книга на Н.P.България,т.2 Животни, С., БАН, 269 с.
    
26. 
    Й о р д а н о в, Д.(ред.). 1963-1995. Флора на Народна Република България, т.1-10, С., БАН.
    
27. 
    К о ж у х а р о в, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. С., Наука и Изкуство, 787с.
    
28. 
    М и ч е в, Т., П. Я н к о в. 1993. Орнитофауна. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, С. 585-614.
    
29. 
    П е ш е в, Ц. 1978. Бозайници.-В: Черно море - сборник, Изд.”Г. Бакалов”, Варна, 218с.
    
30. 
    Попов, Вл., К. Мишев. Геоморфология на Българското Черноморско крайбрежие и шелф. С., БАН, 1974 г.
    
31. 
    С и м е о н о в, С. 1978. Птици.- В: Черно море-сборник, Изд.”Г. Бакалов”, Варна, 218с.
    
32. 
    С п и р и д о н о в, Ж., Н. С п а с о в. 1993. Едри бозайници. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, С. 645-663.
    

34. Вътрешно ведомствена методика ИАОСЛАД No70 1/Ш, Определяне на общата звукова мощност излъчвана в околната среда от промишлено предприятие и определяне на нивото на шум в мястото на въздействие, С, 2002.

35. Методика за създаване на шумови карти на населени места (одобрена от МСА и МНЗ през 1975г.)
VІІ. Справка за извършените консултации и за мотивите на приетите и неприетите бележки и препоръки

В процеса на прединвестиционни проучвания Инвеститорът е определил заинтересованите организации и провежда консултации относно реализацията на инвестиционното предложение. Уведомени за намеренията на Инвеститора са:

• 
  МОСВ София;
  
• 
  Министерство на транспорта;
  
• 
  Министерство на здравеопазването;
  
• 
  Община Белослав;
  
• 
  РИОКОЗ - Варна;
  
• 
  “Е. ОН” България;
  
• 
  РИОСВ Варна;
  
• 
  БДЧР Варна;
  
• 
  ВиК Варна;
  
• 
  Исторически мезей;
  
• 
  БДЗП;
  
• 
  Морска администрация;
  
• 
  РДВР Варна;
  
• 
  “Булгаргаз”
  

Провеждането на консултации и отразяване на резултатите от тях се извършва съгласно изискванията на Глава трета от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за въздействието нърху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Подготвени и изпратени са писма запитвения до съответните заинтересовани страни. Извършени са и посещения в инстанции. Организираните от Инвеститора и експертите по ОВОС консултации са обработени представени в следващата таблица: