Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на план, програма и проект/инвестиционно предложение
4.1. Защитена зона „Централен Балкан - буфер” BG0001493
Районът на рудничния комплекс попада в източните части на защитената зона (ЗЗ) „Централен Балкан - буфер” с Код BG0001493, одобрена с решение на Министерски съвет: № 811 от 16 ноември 2010 г.(ДВ брой 96 от 07.12.2010 г.). ЗЗ „Централен Балкан - буфер” е Тип – К. Местоположение на центъра на защитената зона по географски координати:
-географска дължина – E 24 ° 48 ' 39 "
-географска ширина – N 42 ° 48 ' 19 "
Площта на защитената зона е 1 383 638.24 дка. Надморска височина: минимална –300 м; максимална – 1928 м и средна – 1065 м.
Биогеографски район – Алпийски, Континентален.
Административната принадлежност и относителният дял на покритието им от територията на ЗЗ „Централен Балкан – буфер” са представени в таблица №3, а типовете класове земно покритие – в таблица №4.
Таблица № 3: Административни райони и процент на покритието им от
територията на ЗЗ „Централен Балкан – буфер”
2.5. АДМИНИСТРАТИВЕН РАЙОН
|
КОД ПО NUTS
|
ИМЕ НА РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ/ ОБЛАСТ
|
% ПОКРИТИЕ
|
BG04
|
Югозападен
|
|
BG042
|
София
|
7
|
BG05
|
Южен Централен
|
|
BG051
|
Пловдив
|
11
|
BG02
|
Северен Централен
|
|
BG024
|
Габрово
|
12
|
BG05
|
Южен Централен
|
|
BG052
|
Стара Загора
|
18
|
BG02
|
Северен Централен
|
|
BG022
|
Ловеч
|
52
|
ОБЩО:
|
|
100
|
Таблица № 4: Типовете класове земно покритие в ЗЗ „Централен Балкан – буфер”
4.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА
|
Класове Земно покритие
|
% Покритие
|
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)
|
1
|
Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)
|
9
|
Друга орна земя
|
1
|
Сухи тревни съобщества, степи
|
7
|
Широколистни листопадни гори
|
49
|
Иглолистни гори
|
1
|
Смесени гори
|
23
|
Храстови съобщества
|
7
|
Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници
|
1
|
Водни площи във вътрешността(стоящи води, течащи води)
|
1
|
Общо Покритие
|
100
|
Защитената зона представлява естествен буфер на Национален парк Централен Балкан от всички страни. Без това е невъзможно пълноценното опазване на планината. Това са слабо засегнати територии, в които се опазват масиви бук, гори от явор и липа върху сипеи и крайречни елшови галерии. Важни екологични коридори представляват поречията на Вит, Осъм, Росица, Янтра от северна страна и на Стряма и Тунджа от южна. Зоната е и много важен хабитат за много изолираната старопланинска популация на мечката.
-
Цели на защитената зона:
-
Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
-
Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
4.1.2. Предмет на опазване са следните типове природни местообитания:
Предмет на опазване на ЗЗ „Централен Балкан – буфер” са 25 типа природни местообитания по Директива 92/43/ЕEC (Приложение I), местообитания на 18 вида бозайници(Таблица № 6), 5 вида земноводни и влечуги(Таблица № 7), 5 вида риби(Таблица № 8), 13 вида безгръбначни (Таблица № 9) и 3 вида растения(Таблица № 10) по Директива 92/43/EEC(Приложение II).
Типовете природни местообитания в ЗЗ „Централен Балкан – буфер” от Приложение I на Директива 92/43/EEC са представени в Таблица № 5:
Таблица № 5: Типове местообитания в ЗЗ „Централен Балкан – буфер” от Приложение I
на Директива 92/43/EEC
Код
|
Пр.
|
Име
|
% Покр.
|
Пред
ст.
|
Отн. площ
|
Прир. ст.
|
Цялост. оц.
|
91E0
|
*
|
Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)
|
0.00722
|
A
|
C
|
B
|
A
|
4060
|
|
Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
|
0.05
|
C
|
C
|
C
|
C
|
5130
|
|
Съобщества на Juniperus communis върху варовик
|
0.0001
|
A
|
C
|
A
|
A
|
5210
|
|
Храсталаци с Juniperus spp.
|
0.0001
|
A
|
C
|
A
|
A
|
6110
|
*
|
Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
|
0.0309
|
A
|
C
|
A
|
B
|
6210
|
*
|
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върхуваровик(Festuco-Brometalia)(*важни местообитания на орхидеи)
|
2
|
B
|
C
|
B
|
B
|
6520
|
|
Планински сенокосни ливади
|
2.983
|
B
|
B
|
B
|
B
|
8220
|
|
Хазмофитна растителност по силикатни скални
|
1
|
B
|
B
|
B
|
B
|
8230
|
|
Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-
Veronicion dillenii
|
0.0138
|
C
|
C
|
C
|
C
|
9110
|
|
Букови гори от типа Luzulo-Fagetum
|
0.622
|
B
|
B
|
B
|
B
|
9130
|
|
Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
|
20.171
|
A
|
B
|
B
|
A
|
9150
|
|
Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)
|
15.255
|
A
|
A
|
B
|
B
|
9170
|
|
Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum
|
7.1225
|
B
|
B
|
B
|
B
|
9180
|
*
|
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
|
2.37033
|
B
|
B
|
B
|
B
|
9410
|
|
Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)
|
0.00725
|
C
|
C
|
C
|
C
|
9530
|
*
|
Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор
|
0.0179
|
C
|
C
|
C
|
C
|
62D0
|
|
Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества
|
1
|
C
|
B
|
B
|
C
|
91AA
|
*
|
Източни гори от космат дъб
|
0.032
|
B
|
C
|
B
|
B
|
91BA
|
|
Мизийски гори от обикновена ела
|
0.379
|
A
|
C
|
A
|
A
|
91CA
|
|
Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори
|
0.0107
|
A
|
C
|
A
|
A
|
91G0
|
*
|
Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus
betulus
|
0.397
|
B
|
C
|
A
|
A
|
91M0
|
|
Балкано-панонски церово-горунови гори
|
1.204
|
C
|
C
|
C
|
C
|
91W0
|
|
Мизийски букови гори
|
16.64
|
A
|
A
|
B
|
A
|
91Z0
|
|
Мизийски гори от сребролистна липа
|
0.0206
|
D
|
C
|
|
|
95A0
|
|
Гори от бяла и черна мура
|
0.00088
|
A
|
C
|
A
|
B
|
където Код е четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение І към Директива 92/43/EEC.
Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.
Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.
% Покр. – процентно покритие на хабитата спрямо общата площ на обекта.
Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е “типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A – отлична представителност, B – добра представителност, C – значима представителност, D – незначително наличие.
Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0
Прир. ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия: i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро опазване; C: средно или слабо опазване.
Цялост. оц. – Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране: A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност.
Таблица № 6: (3.2. c в Стандартния формуляр) БОЗАЙНИЦИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
КОД
|
ИМЕ (на български)
ИМЕ (на латински)
|
Местна попул.
|
Миграционна популация
|
Оценка
|
Размн.
|
Зимув.
|
Пре-
мин.
|
Попул.
|
Опазв.
|
Изолир.
|
Цял. оц.
|
1308
|
Barbastella barbastellus Широкоух прилеп
|
P
|
|
|
|
C
|
A
|
C
|
A
|
1352
|
Canis lupus
Европейски вълк
|
38-39
|
|
|
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1355
|
Lutr lutra
Видра
|
15-20i
|
|
|
|
C
|
A
|
C
|
A
|
1310
|
Miniopterus schreibersi Дългокрил прилеп
|
P
|
|
|
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1323
|
Myotis bechsteini
Дългоух нощник
|
P
|
|
|
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1307
|
Myotis blythii
Остроух нощник
|
P
|
|
|
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1316
|
Myotis capaccinii Дългопръст нощник
|
P
|
P
|
P
|
P
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1321
|
Myotis emarginatus Трицветен нощник
|
P
|
|
|
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1324
|
Myotis myotis
Голям нощник
|
|
P
|
P
|
P
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1306
|
Rhinolophus blasii Средиземноморски подковонос
|
|
P
|
P
|
P
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1305
|
Rhinolophus euryale Южен подковонос
|
P
|
|
|
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1304
|
Rhinolophus ferrumequinum Голям подковонос
|
|
P
|
P
|
P
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1303
|
Rhinolophus hipposideros Maлък подковонос
|
P
|
|
|
|
B
|
A
|
C
|
A
|
1302
|
Rhinolophus mehelyi Подковонос на Мехели
|
P
|
|
|
|
C
|
B
|
C
|
C
|
1371
|
Rupicapra rupicapra balcanica
Дива коза
|
20-30(i)
|
|
|
|
C
|
B
|
A
|
B
|
1335
|
Spermophilus citellus Лалугер
|
C
|
|
|
|
C
|
B
|
C
|
A
|
1354
|
Ursus arctos
Кафява мечка
|
47(i)
|
|
|
|
B
|
A
|
C
|
A
|
2635
|
Vormela peregusna
Пъстър пор
|
P
|
|
|
|
D
|
|
|
|
Сподели с приятели: |