Д о к л а д за оценка за съвместимостта на инвестиционно предложение: развитие на рудник “елаците” до 2022 година
Изтегляне 1.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Oписание и анализ на степента на въздействие на план, програма проект/инвестиционно предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона
- 5.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитените зони
- 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum
- - концесионна площ на
- 9150 Термофилни букови гори( Cephalanthero-Fagion )
- -съществуващи сгради и съоръжения в ЗЗ
- Букови гори от типа Asperulo-Fagetum с код 9130;
- Таблица № 13 - Матрица за оценка степента на въздействие
Таблица № 19: (3.2.g в Стандартния формуляр) РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC
Където: Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете. Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и Директива 79/409/EEC. Българско име – съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници. Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната класификация: Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно. Миграц. попул. – миграционна популация от: Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките. Зимув. – зимуващи видове, използват обекта през зимата. Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване. Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P). Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p > 2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация. Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации). Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цял. оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра стойност; C) значима стойност.
5.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитените зони 5.1.1 Растителност В монографията „Растителността на България, карта в М1:600 000 с обяснителен текст, проф. И.Бондев, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1991 г.”, характеризираща растителността на България (естествена и вторична), районът на инвестиционно предложение за развитие на рудник “Елаците” попада в Мезофитна микротермна неморална растителност в буковия горски пояс, най-добре обособен в Стара планина. Долната граница на буковият пояс започва от 1000-1200 м н.в. и достига до горната граница на гората, граничейки със субалпийския пояс 1600-1800 м н.в. 
Сн. 1 Гори от обикновен бук в ПИ 096010-част Разглежданият обект е разположен в райони с коренна растителност на картируема единица „32” на „гори от обикновен бук (Fageta sylvaticae)” – Сн. 1. Тези гори са приспособени най-вече към по-влажни местообитания (северните склонове и долове в буковия горски пояс). В тези гори почти липсва участие на храстови видове. Срещат се при насажденията с по-малка пълнота Cornus mas L., Crataegus monogyna Jacq., Rubus hirtus W. et K. При по-склопените дървостои тревното участие почти липсва, но при по-ниски пълноти видовете от тревната покривка е много разнообразна. На влажните места често преобладават Impatiens noli-tangere L., Galium odoratum (L.) Scop., по-рядко Allium ursinum L. В района на действащата част на рудник „Елаците” и в границите на останалата концесионна площ са включени формации заемащи и иглолистния горски пояс(1500-1700 м н.в.) - Сн. 2 от Pineta peucis, Piceeta excelsa, Piceeta abies, Pineta sylvestris. Преобладават формациите на обикновения смърч(Piceeta excelsa) и обикновената ела(Piceeta abies). 
Сн. 2. Иглолистни гори в концесионна площ извън границите на ЗЗ „Централен Балкан – буфер” В миналото, района на концесията е включвал смесени гори от обикновена ела(Abies alba Mill.) и обикновен бук(Fagus sylvatica L.), (картируема единица „40”), които са имали най-широко разпространение в обхвата на сега действащия рудничен комплекс. В настоящият момент тези гори заемат предимно северните склонове и влажните долове извън концесионна граница. Тревната покривка в буково-еловите гори е относително слабо развита. Срещат се Oxalis acetosella L., Sanicula europaea L., Impatiens noli-tangere L, Lilium martagon L. и др.
Сн. 3 ПИ 096010-част – площ от ЗЗ „Централен Балкан – буфер” Върху стръмни участъци по склоновете предимно със северно изложение се срещат смесени гори от мизийски бук(Fagus sylvatica ssp. moesiaca(K.Maly Hyelmq.), планински ясен(Fraxinus excelsior L.), същински явор(Acer pseudoplatanus L.), воден габър(Ostrya carpinifolia), хиркански клен(Acer hyrcanum Fisch. Et Mey.). Мизийският бук заема площи или участва в насаждения върху участъци с по-мощни почви, а останалите видове - същински явор, хиркански клен, предимно върху много стръмни участъци по склоновете. Растителните съобщества формират подчертано мозаичен строеж на ландшафтната картина. Във влажните скатове и долове със северно изложение се срещат тревистите видове: копитник(Asarum europaeum L.), горска ягода(Fragaria vesca L.), горска слабонога (Impatiens noli-tangere L.), незабравка(Myosotis scorpioides L.), кръглолистна мурава(Pyrola rotundifolia L.) и др., а в по-плитките и по-дренирани склонове със северно изложение, в тяхната основа край автомобилния път: полски хвощ(Equisetum arvense L.) щитовидна вратига, теснолистна върбовка, жълт напръстник(Digitalis lutea) и месночервена дактилориза(Dactylorhiza incarnata) Растителните съобщества в пояс 935 мн.в. до 1000-1100 мн.в в обхвата на концесията се среща преобладаващо обикновен бук(Fagus sylvatica L.), воден габър(Ostrya carpinifolia Scop., черна елша(Alnus glutinosa (L.) Gaertn.), бяла върба(Salix alba L.), трошлива върба(Salix fragilis L.), ива(Salix caprea L.) и др. Тук се наблюдават открити площи като картируема единица „148” вторични(производни) мезофитни тревни формации(Festuceta pratensis, Poaeta sylvicolae, Alopecureta pratensis, Lolieta perennis, Agrostideta stoloniferae) и др. на мястото на гори от коренна растителност. Субалпийската част, попадаща в концесионната площ на "Елаците Мед" АД, представлява мезофитни тревни формации и производна горска растителност.. Сукцесионните процеси са в посока възникване на вторични гори от формации на трепетликата(Populeta tremulae) и обикновената бреза(Betuleta pendulae) със значително участие на ива(Salix caprea L.) и естествено възникнали единични екземпляри от бял бор(Pinus sylvestris L.), обикновен смърч(Picea excelsa L.), обикновена ела(Abies alba Mill.). Храстите са от обикновена леска(Corylus avellana L.), шипка(Rosa canina L.), единично участие на сибирска хвойна(Juniperus sibirica Burgsd.) и обикновена хвойна(Juniperus communis L.). При направените теренни проучвания на района на обекта, в землищатата на гр. Етрополе и с. Челопеч, Софийска област е установено наличие на естествени и полуестествена горски формации и антропогенизирани типове местообитания, получени в резултат на експлоатация на рудника и съпътстваща техническа инфраструктура За удобство при ползване, анализът и оценката на степента на въздействие на ИП за развитие на рудник „Елаците” до 2022г. е направена по функционални зони, както следва: - производствена зона Пч – заема площ от 1958.97 дка, обхваща всички сгради и съоръжения, изградени в процеса на функциониране на рудника; в обхвата на тази зона влиза част от ЗЗ „Централен балкан-буфер” с площ 35.0 дка; цялата площ е заета от семенни естествени букови насаждения, с различна възраст от 10 до 140г., като възрастната гора заема 37% от Пч. Средната пълнота на гората е 0.78. Тези горски насаждения формират природно местообитание на букови гори - 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum с преобладаващ дървесен вид обикновен бук(Fagus sylvatica). Тук се наблюдава богатство на тревисти видове разположени в доловете и окрайнината на гората: лопуш(овчарка)(Petasites hybridus (L.) Gaertn., albus), мъжка папрат(Dryopteris filix-mas (L.) Schott.), обикновен сгърбун(Lapsana communis), широколистен равнец(Achillea macrophylla), ленолист(Thesium arvense), (Stachis sylvatica), няколко екземпляри от месночервена дактилориза(Dactylorhiza incarnata), на по-откритите и осветлени места под склопа и окрайнината на гората се наблюдава горска светлика(Luzula sylvatica), горска власатка(Festuca drymaea), горска ливадина(Poa nemoralis L.). 
Сн.4 природно местообитание 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum - производствена зона Пч2 – заема площ от 3657.2 дка, като включва всички насипища; от тях 82.0 дка попадат в границите на ЗЗ „Централен балкан-буфер”, независимо, че насипищата са формирани далече преди обявяването на защитените зони по Натура. В резултат на планови залесявания в минали периоди, с цел възстановяване на растителност върху насипищата (Сн. 5), в първоначалните площи на развитие на рудника, са се оформили разновъзрастни растителни горски съобщества от бял бор, черен бор(Pinus nigra Arn.), обикновен смърч, бяла мура(Pinus peuce Gris.) и възникнали естествено (вторично) обикновена бреза, трепетлика и ива, а от храстовите видове: шипка, обикновена(синя)хвойна(Juniperus communis L.), обикновен глог(Crataegus monogyna Jacq.), трънка(Prunus spinosa L.). Тук участие имат бял бор 5, обикновен смърч 3, бяла мура 1, обикновена бреза 1, ед.участие на обикновена ела и ива; средна възраст 20 години, ср. височина 4.0 м и ср.пълнота 0.8, неравномерен строеж. Определя се тип горско месторастене на техногенни почви 154-то - А 1,2 – много бедно, сухо до свежо. 
Сн. 5 Насипище Оформените откоси на насипището са заети от единични екземпляри от тревисти видове: вратига, подбел, теснолистна върбовка и червена власатка; откритата равна площадка(парцел 7) е с единично участие на храсти: обикновен глог, шипка, обикновена хвойна, както и с минимално покритие и участие на бял равнец(Achillea millefolium L.), жълт кантарион(Hypericum perforatum), горска ягода(Fragaria vesca L.) и с преобладание на ливадна власатка(Festuca pratensis). В микропонижения с наличие на влага се наблюдават единично пиперче(Persicaria hydropiper) и спираловидна дзука(Juncus effusus L.) - Сн.6. В източна посока от концесионната граница, по окрайнината на гората, преходът е от трънка и ива. 
Сн. 6 Насипище От природните местообитания от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в ПИ 096010-част - концесионна площ на „Елаците-Мед” АД са представени 2 типа букови природни местообитания:
Заключение В резултат от направената характеристика следват следните основни изводи:
При оценката на въздействието върху видовете, предмет на опазване в защитената зона в настоящият доклад е използвана матрица (матричен принцип) за оценка степента на въздействие върху типовете местообитания и местообитания на видове. В следващата таблица №13 са поместени критериите за оценяване, респективно степента на въздействие, като е използвана десетобална скала за възприетите степени на критериите за оценяване. Таблица № 13 - Матрица за оценка степента на въздействие
Каталог: ftp -> docs docs -> Закон за чистотата на атмосферния въздух (зчав) извършват контрол за спазване нормите за допустими емисии съгласно методика ftp -> Цветанка Маринова Московска 33, с ftp -> Висше учебно заведение: Институционален Болонски експерт docs -> Доклад за състоянието на околната среда през 2009 година регионална инспекция по околната среда и водите софия Изтегляне 1.93 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
