Д о к л а д за оценка за съвместимостта на инвестиционно предложение: развитие на рудник “елаците” до 2022 година

В обхвата на проучваната територия се срещат следните представители на фауната:

Рядък вид, обитаващ предимно горски местообитания в планинските и полупланински райони. През зимата обитава пещери, а през лятото – хралупати дървета (обитава букови гори) и пустеещи сгради. Теренните проучвания, проведени през септември и октомври 2011г. и октомври 2012г. чрез използване на ултразвуков детектор в района на Етрополска планина, доказаха присъствието на широкоухия прилеп в горските масиви от бук на възраст над 60г. Разглежданият район е потенциално лятно местообитание на вида. Реализирането на рудника, при условията на запазване на Природно местообитание с код 9130 (Букови гори от типа Asperulo-Fagetum) няма да повлияе негативно върху местообитания или популацията на вида в ЗЗ.

Вълкът е приспособен към широк спектър от местообитания, но определено предпочита горски ландшафти и се придържа към места труднодостъпни за човека. Предвид изключително интензивна антропогенна дейност в района на рудник Елаците, която прекъсва миграционния коридор на вълците, не може да се очаква видът да обитава разглежданият участък. През последните години няма сведения за регистриране на индивиди в района на плана.

Видът се среща почти из цялата страна. Обитава различни водоеми, като предпочита такива, обрасли с гъста крайбрежна растителност или трудно достъпни скалисти брегове. Като имаме предвид, че убежищата на видрите са в близост до брега, но липсва постоянно водно течение, то вероятността за наличие на видри в района на обекта е изключена.

Обитава пещерите в ниските части на страната, предимно в карстови райони, като летните му убежища са в предните части на пещерите, а зимните в по-вътрешните им части. Районът на ИП не може да се приеме за потенциално местообитание на вида. Реализацията няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в ЗЗ.

Видът обитава хралупи на стари дървета през лятото, а през зимата се премества в пещери, намиращи се предимно във влажни широколистни гори. Районът на обекта е лятно потенциално местообитание на вида (Природно местообитание с код 9130 (Букови гори от типа Asperulo-Fagetum) и поради запазване на местообитанието няма да бъде засегнато от реализацията на ИП.

Този вид се среща в цялата страна, предимно в карстови райони в ниските й части. Образува смесени колонии, предимно в пещери, заедно с големия нощник (Myotis myotis). Ловува над редки гори, храсталаци, открити места в близост до скални венци, като избягва открити безлесни пространства. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида

Видът обитава пещерите в ниските части на страната (до 400 м н.в.), предимно в карстови райони. Предпочитани ловни територии са открити водни площи (микроязовири, реки и др.). Площадката на ИП е разположена далече от Етрополския карстов район, който се намира на повече от 7 км северно и не може да бъде разглеждана като потенциално местообитание на вида. Реализирането на ИП няма да повлияе върху местообитания или популацията на вида в ЗЗ.

Обитава цялата страна, но рядко над 1000 м н. в. Местообитанията му са в пещери, запустели сгради, камбанарии. Видът се среща в гористи карстови райони в близост до вода. Районът на обекта не е местообитание на вида. Реализацията на ИП няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Видът се среща в карстовите райони в цялата страна, като в Стара планина обитава пещери и изоставени сгради. Той е един от най-често срещаните пещерни видове. Ловува над изредени гори и ливади. Районът на ИП не е потенциално местообитание на вида. Реализирането на ИП няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Средиземноморският подковонос се среща в ниските части на страната. Обитава богати на растителност, по-рядко безлесни карстови райони. Районът на ИП не е местообитание на вида и осъществяването му няма да повлияе върху местообитанията или популацията на вида в ЗЗ.

Този вид се среща в цялата страна, но много рядко над 1000 м н. в. Обитава пещери и гористи карстови райони в близост до вода. Районът на ИП не е местообитание на вида. Реализирането на обекта няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Видът се среща в цялата страна до 1600 м н. в. Негови убежища са пещери, запустели минни галерии, къщи. Ловува над редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови открити терени и скални венци. Районът на ИП не засяга убежища на големия подковонос и не може да се разглежда, като част от хранителното му местообитание. Реализирането на ИП няма да повлияе върху популацията на вида в ЗЗ.

Пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони, среща се и в населени места. Районът на ИП не е местообитание на вида. Като се вземе под внимание високата екологична пластичност на вида по отношение на обитаването в урбанизирани територии, реализирането на инвестиционното предложение няма да повлияе негативно върху популацията на вида в ЗЗ.

Много рядко срещан вид предимно в ниските части на страната. Свързан е с карстови райони и е типичен пещерен обитател. Районът на ИП не е местообитание на вида и реализацията на ИП няма да повлияе на популацията на вида в ЗЗ.

Видът може да се наблюдава в защитената зона в обитаваните скрити и трудно достъпни места, където почива през нощта. Обикновено видът води заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо време, дивите кози слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това, предпочитат добре познатите пътеки и райони. Храни се с всякаква храна от растителен произход, зимно време изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки. Реализирането на ИП няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Лалугерът обитава сухи степи, ливади, пасища. Теренът на ИП не е благоприятен за вида. ИП не засяга по никакъв начин местообитания и/или популации на вида.

Мечката обитава горски райони, далеч от човека, непристъпни гори с дълбоко врязани дерета и много стръмни скални склонове. Данните от проведения мониторинг на мечката през 2010 г. в цялата страна показват, че бройката им е 550 индивида за територията на България. Мечката е силно чувствителна към шум, светлини, трафик, човешко присъствие. Предвид изключително интензивната антропогенна дейност в района, не може да се очаква видът да обитава разглежданият участък. Реализирането на ИП няма да повлияе на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Изключително рядък вид. Пъстрият пор обитава предимно открити територии – степи, пасища и поливни обработваеми площи, рядко храсталаци и изредени гори и още по-рядко изоставени сгради. Активен е вечер, по-рядко денем. Обикновено живее в дупки на други гризачи. Храни се с гризачи, земноводни, гущери, птици и техните яйца. ИП не засяга местообитание на вида.

Разпространена е на територията на цялата страна. Среща се в ниските и среднопланинските райони. Обитава най-различни течащи и застояли водоеми, напоителни и отводнителни канали, корита на чешми, всевъзможни наводнени изкопи и ями, локви с торфен мъх в планините. При теренните проучвания в района на р.Малък Искър не са установени екземпляри въпреки, че хабитата е подходящ за вида. С оглед на отстоянието от границата на ИП (100 м), не би могло да се очаква въздействие върху популации на вида от реализацията на инвестиционното предложение. Видът не се среща в участъка, предвиден за реализация на ИП. Реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже негативно въздействие върху основния хабитат и популацията на вида.

Видът обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките до 900 м.н.в. Особено висока е числеността й в рибарници и микроязовири обрасли с папур, тръстика и дзука. Блатната костенурка е силно привързан към водата вид. Храни се почти само във водата. Разглежданият район не предлага подходящи условия за съществуване на вида и специфичните екологични особености на участъците, изключват възможността за наличие на този вид.

Видът обитава открити райони с тревна растителност, редки храсти и силно изредени гори до 1300 м н.в. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините на широколистни гори, в изредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Среща се и по крайбрежни пясъчни дюни в близост до широколистни гори. Костенурката е дневен вид, който има най-висока активност през пролетта. В сравнение с шипоопашатата костенурка е значително по-мобилен вид и извършва по-дълги миграции. По време на летните горещини мигрира от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Храни се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други). Според разпространение на костенурките в България по Бешков 1993 г. разглежданата площадка попада в „планински райони без костенурки”. При реализирането на ИП не следва да се очаква повлияване на местообитанието или популацията на вида в ЗЗ.

Видът обитава хълмисти до среднопланински местности с храсти и изредени гори до 1400 м н.в. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Дневен вид. През пролетта и есента е активен почти целодневно, а през най-горещите месеци само сутрин и привечер. Храни се предимно с тревисти растения (главно бобови, сложноцветни и розоцветни), по-рядко с окапали плодове (черници, джанки и др.). Понякога с растителната храна приема и дребни безгръбначни животни (червеи, мекотели и др.). Разглежданата площадка не притежава характеристиките на потенциално местообитание на вида.

Специфичните екологични особености на разглеждания участък, изключват възможността този вид да бъде срещнат на площадката на рудничния комплекс.

Не се очаква реализацията на ИП да окаже неблагоприятно въздействие върху популацията на вида.

Не се очаква реализацията на ИП да окаже неблагоприятно въздействие върху популацията на вида.

Не се очаква реализацията на ИП да окаже неблагоприятно въздействие върху популацията на вида.

Не се очаква реализацията на ИП да окаже неблагоприятно въздействие върху популацията на вида.

Не се очаква реализацията на ИП да окаже неблагоприятно въздействие върху популацията на вида.

Видът обитава реки и брегове заети от дървесна растителност. На територията на разглежданото инвестиционно предложение не са установени местообитания на вида.

Този вид обитава песъчливо-тинестите дъна на много наши реки и техните притоци. ИП не засяга местообитание на вида.

Този представител на шипогърдите скакалци се среща по тревистата растителност на ливади и пасища, в ниските части на страната. Не е установен на разглежданата територията и няма подходящи местообитания на вида, поради което не се очаква влияние.

Видът(насекомо в семейството Acrididae) се среща по тревистата растителност на ливади и пасища. Оценяваната територия не предоставя благоприятни условия за развитие на вида, поради което не се очаква влияние. Специфичните екологични особености на разглеждания участък, изключват възможността за неговата поява.

Ценагрионът, вид водно конче, е тясно свързан с наличието на стоящи водоеми, където се развиват ларвите и над които ловува имагото. В района на ИП липсват стоящи водоеми и популацията на вида няма да бъде засегната от реализацията му.

Видът, както гъсениците, така и имагото обитават райони със засолени почви - степи, равнини, блата и плитки засолени езера в условията на топъл климат и засушаване през лятото. В района на ИП няма местообитание с такава характеристика, поради което не е възможно да се среща видът.

Лицена е широко разпространена пеперуда. Находищата й са разпространени мозаично с малка численост в цялата страна. Местообитанията й са влажни, по-рядко сухи тревисти райони в близост до вода. В района на ИП е възможно да попадат отделни индивиди, но не се очаква бъдещите руднични дейности да повлияят както пряко, така и косвено негативно върху вида.

Жизнената среда на вида е свързан със стари дъбови дървета, където се развива ларвата му. Територията на ИП не може да се разглежда като местообитание за вида и популация на вида няма да бъде засегната от реализацията му.

Обитава най-често покрайнините на просветени широколистни и смесени гори. Ларвата се развива в гниеща дървесина на дънери, корени, пънове и др. Възрастното лети в началото на лятото и се привлича от светлина. Въздействието върху вида ще бъде проявено само през периода на почистване на производствените зони от дървесна и храстова растителност и движение на транспортна техника. Това въздействие може да предизвика пряка смъртност на индивиди (ларви на вида, обитаващи стара и гниеща дървесина). До този момент видът не е установен в района на ИП.

Видът е свързан главно с букови гори, като обитава мъртвата дървесина предимно във възрастни букови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Ларвата се развива в мъртвата дървесина на буковите дървета. Обикновено това са места във вътрешността на горските букови масиви. В района на проучване на буковите местообитания (140-150 г. насаждения), видът е вероятно да бъде наблюдаван.

Рядък вид. Обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по бук. Ларвите живеят в гниеща дървесина на стари живи или мъртви дървета. Възрастното лети през юли, август. Въздействието върху вида ще бъде проявено само през периода на почистване на производствените зони от дървесна и храстова растителност и движение на транспортна техника. Оценяваме степента на въздействие със степен „слаба”, тъй като видът не бе установен по време на теренните проучвания и районът на ИП обхваща територии с надморска височина над 1000 м (ларвата на вида свързана изключително с букови масиви между 500 и 1000 м н.в

Рядък вид пеперуда, която се среща в южна България. От това следва, че видът не обитава района на ИП и неговата реализация не няма да повлияе, по какъвто и да е начин на този вид .

Рядък вид пеперуда, срещана при тревни съобщества, които липсват в изследвания район. Популацията на вида няма да бъде засегната от реализацията на ИП

UTM карта на известното разпространение на Polyommatus eroides в България

Видът се среща по сухи тревисти и каменисти места, по рудерализирани терени в равнините и планините, до 1000 м.н.в. При теренните проучвания не бе открит в изследвания участък или в съседните близостоящи територии. Няма подходящи местообитания на вида в разглежданите площадки. Видът няма да бъде засегнат пряко или косвено от ИП, тъй като не се среща в минно-добивната площадка и в съседните терени.

Няма да бъдат засегнати пряко или косвено от ИП, тъй като не се срещат в имотите, попадащи в ЗЗ „Централен Балкан – буфер”, а също и в съседните терени.

Видът (многогодишен мъх) се среща се върху открита варовикова почва между скали и в скални пукнатини. Разпространен е в Стара планина – Троянски Балкан, местност „Венците”. В района на ИП не се среща находище на този вид.

• 
  Дива котка (Felis silvestris)
  

• 
  Златка (Martes martes)
  

• 
  Балканска пъстърва (Salmo macedonicus)
  

• 
  Речна пъстърва (Salmo trutta). Видът няма местообитание на територията на РК.
  

• 
  Ирисова апатура(Apatura iris)
  

• 
  Beroniella tetevensis
  

• 
  Boloria eunomia
  

• 
  Златист гъсеничар(Calosoma sycophanta)
  

• 
  Carabus intricatus
  

• 
  Родопско сатирче (Coenonympha rhodopensis)
  

• 
  Duvalius balcanicus
  

• 
  Duvalius regisborisi
  

• 
  Старопланинска кадифянка (Erebia alberganus)
  

• 
  Erebia medus
  

• 
  Черна кадифянка (Erebia melas)
  

• 
  Erebia oeme
  

• 
  Българска кадифянка Erebia orientalis
  

UTM карта на известното разпространение на Erebia orientalis в България

• 
  Erebia pronoe
  

UTM карта на известното разпространение на Erebia pronoe в България.

• 
  Erebia rhodopensis
  

• 
  Genestiellina gueorguievi
  

• 
  Lithobius rushovensis
  

• 
  Голяма тополова пеперуда (Limenitis populi)
  

• 
  Maculinea arion
  

UTM карта на известното разпространение на Maculinea arion в България

• 
  Neobisium bulgaricum
  

• 
  Neptis rivularis
  

UTM карта на известното разпространение на Neptis rivularis в България.

• 
  Nevrorthus apatelios
  

• 
  Parnassius Apollo
  

• 
  Черен аполон, мнемозима (Parnassius mnemosyne)
  

• 
  Glaucopsyche alexis
  

• 
  Pterostichus merkli
  

• 
  Pterostichus rhilensis
  

• 
  Pterostichus vecors
  

• 
  Pyrgus cacaliae
  

• 
  Малка сага(Saga pedo)
  

• 
  Scolitantides orion
  

• 
  Trechus priapus divergens
  

• 
  Trichoniscus bulgaricus
  

• 
  Typhloiulus georgievi
  

• 
  Zerynthia polyxena.
  

• 
  Планински явор, жешля (Acer heldreichii)
  

• 
  Българско шапиче(Alchemilla bulgarica)
  

• 
  Панчичиева пищялка(Angelica pancicii)
  

• 
  Рилско подрумиче (Anthemis orbelica)
  

• 
  Иваново подрумиче (Anthemis sancti-johannis)
  

• 
  Обикновена кандилка (Aquilegia vulgaris)
  

• 
  Мечо грозде (Arctostaphylos uva-urli)
  

• 
  Български ранилист (Betonica bulgarica)
  

• 
  Дълголистна урока(Bupleurum longifolium)
  

• 
  Carum rigidulum ssp. Bulgaricum
  

• 
  Фривалдскиев зановец (Chamaecytisus frivaldszkyanus)
  

• 
  Cirsium oleraceum
  

• 
  Мечо око (Cortusa matthioli)
  

• 
  Cystopteris regia
  

• 
  Ниско бясно дърво(Daphne cneorum)
  

• 
  Drosera rotundifolia
  

• 
  Прешленолистен надводник (Elatine alsinastrum)
  

• 
  Festuca rupicola
  

• 
  Черноморска ведрица (Fritillaria pontica)
  

• 
  Снежно кокиче (Galanthus nivalis)
  

• 
  Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis)
  

• 
  Хойфелов нежит (Jovibarba heuffelii)
  

• 
  Остроцветна дзука ( Juncus acutiflorus)
  

• 
  Micromeria frivaldszkyana
  

• 
  Minuartia saxifrage
  

• 
  Pinguicula balcanica
  

• 
  Старопланинска иглика (Primula frondosa)
  

• 
  Вепалидова къпина (Rubus vepallidus)
  

• 
  Рохелова каменоломка Saxifraga marginata
  

• 
  Стефчова тлъстига (Sedum stefco)
  

• 
  Сисон(Sison amomum)
  

• 
  Есенен спиралник (Spiranthes spiralis)
  

• 
  Ванерова симфиандра (Symphyandra wanneri)
  

• 
  Обикновен тис (Taxus baccata)
  

• 
  Балканска козя брада (Tragopogon balcanicus)
  

• 
  Планинска дилянка(Valeriana Montana)
  

• 
  Дребен лопен(Verbascum humile)
  

• 
  Vicia barbazitae
  

• 
  Храсталачна глушина(Vicia dumetorum)
  

• 
  Балканска теменуга ( Viola balcanica)
  

Рудничен комплекс “Елеците” се намира на 6.0 км югоизточно от гр. Етрополе и е разположен до западната част на ЗЗ „Централен Балкан – буфер“. Поради значителните размери и компактност на концесията, периферното й разположение и незначително припокриване със защитената зона, като ИП не фрагментира защитената зона.

• 
  код 410 „Индустриални или комерсиални зони”; код 623 „Моторизирани превозни средства”, код 830 „Канализация” и код 511 „Електропроводи”. Въздействия с код 410, са със средна степен на интензивност според НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр за защитената зона и обхващат 5 % от площта й, което съставлява 69182 дка; при запазване на буковото семенно местообитание общият процент на нарушени територия в обхвата на защитената зона се запазва, така, както е определен в Стандартния формуляр;
  
• 
  Въздействията (с код 623) от моторни превозни средства са определени като отрицателни със средна степен на интензивност и незначително влияние върху ЗЗ;
  

При оценяване на кумулативното въздействие от осъществяване на ИП е важно да се отбележи, че т.к. то представлява разширение на съществуваща дейност в границите на концесионна площ, определена с процедираният и приет ПУП, респ. не се очакват промени в разпределението на имотите по начин на трайно ползване в границите на ЗЗ. Общата площ на всички ИП в ЗЗ „Централен Балкан–буфер” е 14384.083 дка. Въз основа на предоставените данни от Регионалните инспекции по околната среда и водите за съвременния начин на трайно ползване на имотите, в които ще се реализират инвестиционни предложения в ЗЗ „Централен Балкан – буфер”, прогнозата за кумулативното въздействие се основава на разпределението на имотите по начин на трайно ползване (НТП), както следва:

– ливади – 408.091 дка или (2.84%)

– ниви – 784.522 дка или (5.45%)

– пасища, мери – 123.995 дка или (0.86)

– овощни(трайни) насаждения – 9,726 дка или (0.07%)

– други земеделски територии – 5.760 дка или (0.04%)

– ниско застрояване – 16.208 дка или (0,12%)

– производство на електрическа енергия – 3.082 дка или (0,02%)

– друг НТП и ИП, за които липсва информация за НТП – 2201.426дка или (15.3%)

– залесена горска територия вкл. дървопроизвод.

горски площи и гори в земеделски земи – 10831.273 дка или (75,3%)

общо – 14384.083 дка или (100.0%)

С реализацията на предвиденото ИП не се очаква промяна на относителните дялове на земите по начин на трайно ползване, т.к. ИП не засяга природни местообитания, предмет на защита в ЗЗ.

С цел намаляване и предотвратяване на неблагоприятни въздействия върху, ЗЗ „Централен балкан-буфер” препоръчителни са следните мерки:

- по границата между ЗЗ „Централен Балкан – буфер” и терените в рамките на предоставената концесия да се респектира изолационната ивица, определена по ПУП;

С одобреният подробен устройствен план се извършва процедура за промяна на предназначението на гори и земи от горския фонд - изключване от горския фонд по реда на чл. 14, ал.1, т. 1 от Закона за горите, с цел реализиране на проекта за развитие рудник „Елаците” до 2022 г

Единствената алтернатива в обхвата на проекта, определени с одобрен ПУП, са следните основни зони:

• 
  Пч1 - за открит рудник – с площ от 1784.201 дка, съставляващ 23.5% от общата площ на обекта;
  
• 
  Пч2 - за насипища – с площ 3657.232 дка, съставляващ 48.1 % от общата площ на обекта;
  
• 
  Пч3 – за техническа инфраструктура – 178.478 дка, съставляващи 2.3% от обекта;
  
• 
  Оз – озеленяване - за части от имоти, обект на разработката, но извън концесионната площ, както и попадащи в границите на СОЗ – пояс II
  

По отношение на транспортният достъп и електроснабдяването на обекта алтернатива няма, т.к те са съществуващи.

По отношение на водоснабдяването няма алтернативи, т.к. то е регламентирано с разрешителни, издадени от БДДР.

По отношение пречистване на отпадъчните води алтернативи има, но те са с технологичен характер.