Д о к л а д зa овос на инвестиционни предложения за „добив на пясък и чакъл от наносни наслаги в леглото на река дунав

Инвестиционните предложения ще се реализират на три площадки – два добивни участъка „Мишка” и „Кама” и кейова площадка за разтоварване на добитите речни наноси. Участък „Мишка” се намира северно и северозападно от о-в „Мишка”, в района на селата Бабово и Ряхово. Участък „Кама” се намира южно от о-в „Кама”, в района на с. Пиргово. Понастоящем на островите и близкия бряг в района на добивните участъци няма източници на шум. Шумовият фон е естествения фон на средата в границите 26÷33 dBA, измерени при проведения оглед на участъците.

Добитите в участъците алувиални наслаги ще се доставят по реката до кейовата площадка. Кейовата площадка се намира в Източната промишлена зона на гр. Русе и представлява лицензирано и действащо пристанище за обработка на генерални и насипни товари. Фоновият шум на площадката се създава от автомобилния и релсов транспорт по Дунав мост и работещите в съседство съоръжения (грайферен кран, ТМСИ), собственост на „Дунавски драгажен флот” АД. Измереното фоново ниво на шум е в границите 53÷57 dBA.
4.7. ЛАНДШАФТ

4.7.1. Кратка характеристика на главните черти на ландшафта в района на инвестиционните предложения

Географското пространството на Дунавското речно корито в т.ч. и добивните участъци на алувиални наносни наслаги „Кама” и „Мишка” и кейовата, разтоварна площадка попадат в обсега на равнинно-низинния клас ландшафти. В рамките на равнинно-низинния клас ландшафт се диференцират четири основни типа ландшафти: билни (изветрително-елувиални), склонови (транселувиални), субаквални и аквални ландшафти.

Субаквалният тип ландшафти са развити изключително върху младите холоценски алувиални наносни седименти на островните ареали и алувиално-делувиално-пролувиални наслаги изграждащи заливните терасни площадки, разположени от 2-3 до 4-5 m над речното ниво. Те са пространствено и генетично свързани с Влашката алувиална низина и оформянето на речната долина на р. Дунав. Пространствените параметри на доминиращата част от субаквалните ланшафти обхващат двата островни ареала на „Кама-Мишка” и заливната тераса по десния долинен склон на р. Дунав, където е и изградена кейовата разтоварна площадка – Източната промишлена зона на гр. Русе.

Аквалният тип ланшафти в рамките на Дунавското речно корито, в т.ч. и добивните участъците за пясък и чакъл, напълно съвпадат с пространствените размери на речното корито на българския ръкав между остров „Кама” и българския бряг и коритото на румънския ръкав между остров Мишка и Румънския бряг.

Участъците за добив на пясък и чакъл „Кама” и „Мишка” са разположени на българска територия на дъното на р. Дунав и са отдалечени на повече от 100 m от брега.

Всред наносните наслаги на участъците няма данни за наличие или отсъствие на археологически обекти.

5. ОПИСАНИЕ, АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ЗНАЧИТЕЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ НАСЕЛЕНИЕТО И ОКОЛНАТА СРЕДА В РЕЗУЛТАТ НА РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
5.1. АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ

5.1.1. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух, съобразно действащите в страната норми и стандарти

Участък „Кама”

При експлоатацията на обекта факторите, които потенциално могат да застрашат чистотата на атмосферния въздух, са вредни газови емисии от добивните съоръжения и речни транспортни съдове (баржи). Техният брой е предвиден да бъде 4, а максималният брой на курсовете, с които ще се транспортира навлажнената суровина от речни наслаги, е 6. Изчислените количества вредни вещества се отнасят за един сравнително дълъг участък от реката, изминаван от плавателните съдове за повече от 5 часа. Даже и при безветрие в района на транпортния коридор, тези емисии не могат да надминат нормираните нива във въздуха, заради откритите пространства на речното корито и малката честота на транспортните курсове и в двете посоки.

При експлоатацията на обекта факторите, които потенциално могат да застрашат чистотата на атмосферния въздух, са вредни газови емисии и сажди от добивните съоръжения и речните транспортни средстава (баржи). Техният брой е предвиден да бъде 3, а максималният брой на курсовете, с които ще пренасят навлажнената суровина от речни наслаги, е 3. Изчислените количества вредни вещества се отнасят за един сравнително дълъг участък около 25 km от реката, изминаван от плавателните съдове за повече от 5 часа. Даже и при безветрие в района на транпортния коридор, тези емисии не могат да надминат нормираните нива във въздуха, заради откритите пространства на речното корито и малката честота на транспортните курсове и в двете посоки.

По време на подготовката на временното депо за складиране на добитите алувиални наслаги, емитирането на вредни вещества идва от внезапни емисии на прах и ФПЧ. В тази фаза не се очаква опасно замърсяване на въздуха и значими, трайни последствия за околната среда и хората. Основанията за това са незначителните мащаби на обекта (временното депо) за добитите наслаги. На второ място са малките енергийни разходи на монтажно-строителния парк от машини. Срещу това са предвидени съответните действия в раздела „Мерки” в Доклада за ОВОС.

Имайки предвид нормите за ІІІ категория води, представени в Табл. 4.2.1.2.-1, и от представените графики в Доклада на ОВОС се вижда, че превишение на нормите за проектната категория през 2010 г. в пункта при гр. Русе не се установява.

Няма информация за установени приоритетни вещества – тежки метали и органични замърсители, съгласно Директива 2008/105 на ЕСС. Съгласно Плана, река Дунав в българския участък – от границата при с. Ново село до границата при гр. Силистра е типизирана като голяма пясъчна река с код на водното тяло BG1DU000R001. Актуалната информация за физикохимичните елементи за качество и нейната интерпретация в съответствие с изискванията на Рамковата директива за водите, Приложение V Табл. 4.2.1-2, е дало основание в ПУРБ за екологичното състояние на река Дунав да се определи като “умерено”, а химичното – като „лошо”. Причините за непостигане досега на т.н. „добро състояние” са въздействието, както на точкови, така и на дифузни източници на замърсяване.

Целите в ПУРБ по отношение на силно модифицираното водно тяло BG1DU000R001 на р. Дунав са: предотвратяване влошаването на екологичния потенциал и постигане на добър екологичен потенциал със срок за постигане до 2021 г.; предотвратяване влошаването на химичното състояние и постигане на добро химично състояниие до 2027 г.;

Алувиалните наносни наслаги запълващи речото корито и изграждащи прилежащите заливни алувиални низини се характеризират с акумулиранне на обилни количества грунтови води, които имат пряка хидравлична връзка с р. Дунав. Грунтовите води са пресни, порови, безнапорни. Свободното ниво на грунтовите води се колебае в зависимост от инфилтрацията на валежни количества води и сезонността и изменението на водните стоежи в реката.

Предметът на инвестиционните предложения не е свързан с потенциална опасност от промяна в режима и качеството на трите типа подземни води. Дейността по добива на полезното изкопаемо и функционирането на спомагателните и инфраструктурни елементи не въздействат по недопустим начин върху защитени зони на подземни води (СОЗ на водоизточници за ПБВ).
5.2.2.2. Оценка на влиянието на дейностите, предвидени с инвестиционното предложение върху източниците за питейно-битово водоснабдяване на населението

Характерът на дейността, предмет на инвестиционното предложение, не е свързан с потенциална опасност от промяна в режима и качеството на подземните води. Дейността по добив на полезното изкопаемо и функционирането на спомагателните и инфраструктурни елементи не въздействат по никакъв начин върху защитени зони на подземни води (СОЗ на водоизточници за ПБВ).

Предметът на инвестиционните предложения няма да предизвика акумулиране на потенциална опасност или ускоряване на ерозионните процеси и проява на внезапни деструктивни гравитационни явления, които да обхванат бреговата зона.

Предлаганите добивни дейности в инвестиционни предложения засягат коритото на р. Дунав, което е публична държавна собственост. В рамките на речното корито върху алувиални наносни наслаги има отложени глинесто-тинести утайки с незначителна дебелина. От добивната дейност те ще бъдат разрушени и отнесени от водното течение. Реализацията на инвестиционните предложения не предвижда нарушения на прилежащите на участъците земи и почви. Не се засягат земи извън водния обект.

Добивните участъци „Мишка” и „Кама” се разполагат в леглото на р. Дунав и няма да окажат пряко или косвено въздействие върху растителността на съседните територии. Локално, косвено въздействие може да се очаква върху ихтиофауната, орнитофауната, батрафауната, бозайната фауна и др. Пряко въздействие е възможно върху някои безгръбначни и др. Кейовата площадка е разположена на брега на р. Дунав в Източна индустриална зона на гр. Русе и поради местоположението ú нейната експлоатация няма да окаже пряко или косвено въздействие върху растителността и животинския свят в прилежащите територии.

Добивните участъци „Мишка” и „Кама” се разполагат в леглото на р. Дунав и няма да окажат пряко или косвено въздействие върху защитените територии и елементите на Националната екологична мрежа. Кейовата площадка е разположена на брега на река Дунав в Източна индустриална зона на гр. Русе и поради местоположението ú нейната експлоатация няма да окаже пряко или косвено въздействие върху защитените територии и елементите на Националната екологична мрежа.
5.6. ОТПАДЪЦИ

5.6.1. Очаквани по вид и количество генерирани отпадъци от реализацията на инвестиционните предложения. Класификация на отпадъците. Събиране, извозване, оползотворяване, депониране на отпадъците

Реализацията на инвестиционните предложения за добив на наносни наслаги от реката няма да е свързано с генерирането на значителни количества от технологични и битови отпадъци. В процеса на добив, цялото иззето количество пясък и чакъл и събраните битови отпадъци ще се товари на баржи и транспортира до собствена кейова площадка за разтоварване.

По време на реконструкцията и експлоатация на кейовата площадка се очаква да се генерират следните битови отпадъци и опасни отпадъци. Очакваните отпадъци с код и наименования, съгласно Наредба № 3 от 1 април 2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ, бр. 44/2004) посочени в Табл. № 5.6.1.-1, а опасните отпадъци са посочени в Табл. № 5.6.1-2 на доклада на ОВОС.

Металните отпадъци, количество около 20 t, ще се генерира при разрушаване на съществуващите сгради и съоръжения във връзка с оформянето на кейовата площадка за разтоварване. Те ще се събират и съхраняват временно на определена за целта площ до предаване на физически или юридически лица, притежаващи разрешение за дейността по чл. 37 на ЗУО.

Твърдите битови отпадъци ще се генерират по време на подготовката и експлоатацията на обектите от ИП. Количествата са незначителни и ще се съхраняват в контейнери на определена площадка, отговаряща на минималните технически изисквания за временно съхраняване на производствени и битови отпадъци – опасни и неопасни. Извозването на генерираните отпадъци ще бъде до депо, определено от община Русе. Очакваното количество генерирани ТБО е около 3,7 t/г.

Количеството на генерираните опасни отпадъци ще бъде незначително. Отпадъците ще се съхраняват временно в специални контейнери на обособена за целта площадка върху кейовата площадка, съответно обозначена според вида на отпадъка. Площадката за временно съхраняване на опасните отпадъци трябва да отговарят на изискванията на съответните Наредбите за съхраняване, транспортиране и третиране на опасните отпадъци.

Свойствата на химичните вещества, препарати и продукти, които ги определят в категорията за класифицирането им като опасни, са посочени в Таб. 5.7.1-1, а като токсично опасни са посочени в Таб. 5.7.1-2. на доклада за ОВОС. При реализацията на инвестиционните предложения ще бъде използвана различна строителна, транспортна и добивна техника, която ще използва предимно дизелово гориво, масла и други опасни вещества. По време на експлоатацията на машините и съоръженията за добив на инертен материал от реката, източник за замърсяване с опасни вещества са дизеловите двигатели. Препоръчително е за строителните и транспортни машини да се използва дизелово гориво, което да отговаря на Наредба № 17 за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества. Съхраняването на минимален резерв от гориво за машините и съоръженията на площадките за добив трябва да бъде съобразено с изискванията за безопасност, както за работещите, така и за опазване на водите на реката и от там и на водните организми. Не се очаква отрицателно въздействие на опасни вещества и смеси върху населението на близо разположения населени места, по време на подготовката и експлоатацията на обектите от ИП.

Източници на шум по време на подготовка и експлотация на трите обекта ще бъдат: Източник на шум на кейовата разтоварна площадка ще бъде строително-монтажна техника за извършване на различните видове работи. Нивата на шум, излъчвани от основните машини и съоръжения са: багер – 80÷91 dBA, булдозер – 97÷105 dBA, фадрома – 86 dBA, автокран – 92÷98 dBA, бетонополагаща техника – 87÷94 dBA, товарни автомобили (вкл. бетоновози) – 80÷92 dBA. Еквивалентното ниво на шума, създаван от обслужващия транспорт, зависи от броя на курсовете и скоростта на движение. Трасето му минава през промишлената зона на гр. Русе.

Основен източник на шум в добивните участъци е технологичното оборудване за извършване на добива – плаваща многокофова драга KS-250 с нейните елементи (дизелов двигател, генератор, ел. двигатели за задвижване на кофовите вериги, обезводняващо сито, разтоварващ ГЛТ) с ниво на шум около 76 dBA. Източник на шум са и самоходните баржи за транспортиране на добития материал до кейовата площадка с ниво на шум в граници 90÷95 dBA в близост до машинното оборудване.

5.8.2.Оценка на въздействието съобразно действащите в страната норми и стандарти

Граничните стойности на нивото на шума за различните територии и устройствени зони са регламентирани в Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда (МЗ, МОСВ,2006) и са: за жилищни територии: ден – 55 dBA, вечер – 50 dBA, нощ – 45 dВA; за производствено-складови територии – 70 dBA за ден, вечер и нощ.

Не се очаква превишение на хигиенната норма 70 dBA по границите на кейовата площадка. В близост до работещите машини (челен товарач) се очаква ниво, по-високо от 70 dBA, което се отнася до работната среда на обслужващия персонал. Очакваното еквивалентно ниво на шума от товарния транспорт, извозващ разтоварения материал до ТМСИ, не превишава граничната стойност за производствено-складови зони 70 dBA.

За двата добивните участъка „Кама” и „ Мишка” очакваното еквивалентно ниво на шум от добивната техника (драга), достигащо до брегове, са от 41 dBA до 48 dBA.

Въздействието на шума, излъчван от самоходните баржи и достигащ до двата бряга, е краткотрайно, с не високи нива (максимални стойности 60÷67 dBA), през големи интервали от време в рамките на работния ден. Поради голямото отстояние на добивната дейност в двата участъка до жилищни терени на селата Пиргово, Бабово и Ряхово, няма да бъде източник на шум за населените места.
5.9. ЛАНДШАФТ

5.9.1. Оценка на очакваните изменения на ландшафта

Предметът на инвестиционните предложения няма да предизвика акумулиране на потенциален опасност или ускоряване проявата на внезапни (рискови) деструктивни гравитационни явления и процеси, които да обхванат структурата на отделните типове ландшафти. Процесът на експлотация на полезния природен ресурс в рамките на добивните участъци и функционирането на спомагателните и инфраструктурни елементи. Независимо от продължителната експлотация на находищата „Кама-Мишка” и постоянната честота на въздействие върху геолого-геоморфоложките тела в речното корито, съществува обективна природна възможност за запазване на екологичното равновесие в пределите на Дунавското речно корито и прилежащите географски пространства.

По време на подготовката и експлоатация на инвестиционните предложения за „Добив на пясък и чакъл от наносни наслаги в леглото на р. Дунав” ще се генерират опасни и неопасни отпадъци. Изпълнението на изискванията, съгласно нормите на ЗУО, са предпоставка за елиминирането на генерираните отпадъци като рисков фактор за увреждане здравето на работещите на обектите и населението в района на ИП.

Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух ще се образуват единствено в резултат от дейността на техниката за добив, транспортиране и товарно-разтоварни дейности – вредни вещества, характерни за съответните видове транспортна техника (респективно за съответните видове горива), а именно: прах (вкл.сажди), токсични газове – азотни оксиди, серни оксиди, въглеродни оксиди, въглеводороди (метанови и неметанови), тежки метали, полициклични ароматни въглеводороди (РАН), фурани (DIOX) и полихлорирани бифенили (PCBs) и отделяне на груб и финодисперсен прах, повишаване на нивата на шумово натоварване и степента на вибрации.

При открития способ на работа в широките речни пространства, възможността за кумулация на ефектите от газовите замърсители, прах и шум са минимални. Съществуващите фактори не проявяват отдалечени ефекти върху човешкото здраве.

Продължителността на въздействие на рисковите фактори се определя като временна при изграждане на инфраструктурата и съоръженията, и ежедневна, ежегодна и продължителна в целия период на експлоатация.

Не се очаква разпространение на замърсителите в атмосферния въздух и до средата за обитаване и зоните със специфичен здравен статут.

Не се очаква неблагоприятно въздействие върху населението в района на обектите. Тя се определя от значителното разстояние на населените места. Транспортният път на тежкотоварните машини не преминава през жилищни квартали, здравни и детски заведения, зони за отдих. Технологията за управление на битовите, строителните и производствените отпадъци не предполага завишени рискове за здравето на населението и работниците.
5.11. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

Дунавската речна долина представлява съвременна равновесна ерозионно – акумулативна система. В предвидените за изземване динамични запаси от алувиалния геоложки разрез от пясъци и чакъли в речното легло на двата отделни участъка „Кама” и „Мишка” могат да попаднат части от археологически обекти. Поради това при откриване на предмети имащи характеристика на движима, културна ценност е необходимо стриктно спазване на изискванията на чл. 93(1) и 93(2) от Закона за културното наследство.

Съгласно Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст и Европейска конвенция за съхраняване, опазване, управление и планиране на ландшафта от реализирането на инвестиционните предложения, отрицателни трансгранични въздействия не се очакват.

В доклада са приложени отделни методики при характеристиката на компоненти на околната среда, а за оценка на антропогенните въздействия (натиск), последиците и набелязването на превантивните мерки се прилага системния причинно-следствен анализ (DPSIR) – движещи сили – натиск – състояние – последствие – мерки или се използават добрите практики от Европейската агенция за околната среда. Обективната прогнозна оценка на въздействието върху отделните компоненти на околната среда при експлоатацията на находището е направена при реализиране на оптимална технология, използване на висококачествени машини и съоръжения и получаване на качествени материали за строителството. При разработване на ОВОС са използвани всички нормативни документи и литературни източници.

Превантивните мерки за ограничаване на отрицателните въздействия върху околната среда и населението са посочени в Доклада за ОВОС (Табл. №7-1).

Взети са становища и мнения на засегнатата общественост. Проведени са консултации с компетентни органи за вземане на решение по ОВОС и други ведомства, учреждения, и заинтересовани държави в трансграничен контекс и резултатите от тях са приложени в Доклада на ОВОС.

При изготвянето на доклада за ОВОС на инвестиционните предложения на фирма „Кариери за чакъл и пясък – България” ЕАД за „Добив на пясък и чакъл от наносни наслаги в леглото на р. Дунав, участък „Мишка” (от 462,0 до 459,4 km), в района на с. Бабово, община Сливо поле, област Русе и участък „Кама” (от 512.0 да 508.0 km), в района на с. Пиргово, община Иваново, област Русе”, са спазени изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ДВ, бр. 25 от 2003 г, изм. и доп. ДВ, бр. 3 от 2006 г; изм. ДВ, бр. 80 от 09.10.2009 г.; изм. и доп. ДВ, бр. 29 от 16.04.2010 г.). Освен това са взети под внимание становищата, мненията и препоръките на заинтересованите физически и юридически лица, на обществеността от населените места Община Русе, Община Иваново, Кметство Пиргово, Община Сливо поле, Кметство Бабово, Кметство Ряхово, Национална служба за защита на природата и Българско дружество за защита на птиците. В доклада са направени конкретни препоръки за минимално въздействие върху околната среда и населените места в района при експлоатационната дейност. Предвидени са конкретни мерки за запазване на защитените животински видове в района на ИП.