Д о к л а д за предприетите действия от органите на държавната власт по управление на кризата, породена от засиления миграционен натиск



Дата22.08.2017
Размер245.61 Kb.


МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

София 1000, ул. “6 септември“ №29



Д О К Л А Д
ЗА ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ ОТ ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗАТА, ПОРОДЕНА ОТ ЗАСИЛЕНИЯ МИГРАЦИОНЕН НАТИСК

Миграционната заплаха за Република България като следствие от конфликта в Сирия се заражда през 2011 година. Считано от м. август 2012 г. кризата започва да ескалира като от м. август 2013 г. нашата страна се намира в перманентна миграционна криза. Същата продължава 4 месеца – от м. август до м. ноември 2013 г. От началото на м. декември 2013 г. в резултат на адекватните действия на българското правителство страната навлиза в период на разрешаване на кризата.


СЪСТОЯНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТНОСНО РИСКА ОТ МИГРАЦИОННА И БЕЖАНСКА ВЪЛНА
През 2012-а и до средата на 2013 година системата за ранно предупреждение в България не функционира ефективно. Независимо от анализите, отразени в стратегически документи и множество справки и информации до ръководните нива на държавата, не са предприети адекватни действия на управленско ниво. Опасността от бежанска вълна е дефинирана в два стратегически документа от 2011 година, но те не разписват конкретни мерки за минимизиране на рисковете. На практика няма подготвен план с конкретни мерки и отговорни институции, срокове и индикатори за изпълнение на мерките. В допълнение няма ефективна комуникация с международни организации като Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ).
В Стратегическата програма за интегрираното управление на връщането (2011-2013), утвърдена от Министъра на вътрешните работи на 31.03.2011г., изрично се подчертава, че България „следва да бъде подготвена с мерки за превенция и справяне с възможен миграционен натиск”. В тази програма е включен формално подготвен план от 3 страници със 7 общи мерки. Не става ясно кой е подготвил, предложил и утвърдил плана. Няма данни планът да е изпълняван, нито да е отчитано неговото изпълнение.

Също така, в Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020), се отчита съществуването на реални проблеми за страната ни в тази сфера. Документът е формален, а при подготовката му не е спазена методологията за стратегическо планиране в България от м. април от 2010 г. на Съвета за административна реформа към МС.

През цялата 2012 година увеличаването на броя на бежанците в съседни страни се разглежда като риск за България в информационните бюлетини на българските служби за сигурност. До компетентните институции и висшето държавно ръководство са изпратени над 120 справки, анализи, информации и други документи, които касаят кризата в Сирия, като в повечето от тях се подчертава наличието на заплаха и реални рискове от миграционна криза.

За цялата 2012 г. броят на задържаните незаконни имигранти е 2,5 пъти повече в сравнение с предходната година. Считано от м. септември 2012г. се наблюдава устойчива тенденция за постоянно увеличаване на нелегално преминаващите границата чужденци, което не води до конкретни действия от компетентните институции в страната.




През 2012 г. заплахата от бежанска вълна към страната не е разглеждана нито от Съвета по сигурността към Министерския съвет (МС), нито на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при Президента на Република България.

Заседание на КСНС, на което една от темите е свързана с миграционните процеси и свързаните с тях мерки за противодействие на незаконната миграция, е проведено на 05.02.2013 г. След обсъждането на проблема обаче отново не са приети план или конкретни мерки в отговор на бежанския натиск.

Паралелно с това, Държавната агенция за бежанците (ДАБ) - националният компетентен орган в областта на убежището и бежанците, е водила крайно пасивна политика по отношение на комуникацията със специализираните международни организации като Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и ВКБООН. Агенцията не е участвала при формирането на европейските политики в тази сфера.
СТЕПЕН НА ПОДГОТВЕНОСТ И СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТАТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ
До средата на 2013 година България е напълно неподготвена за прогнозираната бежанска вълна. Националният план за временна закрила не отговаря на реалните потребности на страната и е неработещ. Капацитетът на местата за настаняване на ДАБ е запълнен. Въпреки изразходваните близо 30 милиона лева за период от почти 5 години, мерките на ДАБ са или неадекватни, или недостатъчни. Финансовите средства са харчени за информационни кампании, преводи, печатане на брошури, семинари, компютри и софтуер, но не и за увеличаване капацитета и подобряване на битовите условия в местата за настаняване. Липсва достатъчен административен капацитет за регистрация на бежанци, както и за разглеждането на молбите за получаване на статут.
Противно на предупрежденията на различните структури в сектора за сигурност и обществен ред за предстоящ миграционен натиск, нито на заседанието на КСНС от 05.02.2013г., нито след него, действията на МВР отговарят на заплахата и рисковете пред страната.

Всички компетентни институции ограничават дейността си до констатацията че е „налице тенденция за увеличаване броя на лицата, търсещи закрила”.

Към края на 2012 година общият капацитет на местата за настаняване в страната е запълнен на 90 %, като е 782 легла (при незаконно влезли около 2000 чужденци). Мерките на ДАБ предвиждат увеличаване на капацитета с нови 800 легла – решение, което освен, че не е ефективно, не е и изпълнено.

Набелязаното през 2012 разширяване на капацитета на местата за настаняване към Държавната агенция за бежанците с 142 места в две от териториалните поделения (РПЦ в с. Баня с 37 места и Транзитен център в Пъстрогор с 105 места), се реализира като с помощта на БЧК са поставени около 160 нови легла в общите помещения (столови, кухни, коридори) на центровете в с. Баня и с. Пъстрогор.

Изграждането на 10 бр. бунгала в РПЦ в с. Баня, с което капацитетът трябва да се увеличи с 40 легла не е стартирало и до днес.

Определените през 2012 година имоти с отпаднала необходимост (поделение 34600 Нова Загора, с капацитет 400 легла и обект в с. Красново, с капацитет 160 легла), с които да се увеличи капацитетът на ДАБ за настаняване на чужденци с общо 600 легла, също не достигат до етап на реализация. Общата стойност на ремонта и оборудването на обектите е оценена на 4 608 000 лева, които така и не са осигурени от държавния бюджет.

Проблемът с местата за настаняване е довел до прилагането на порочна практика от ДАБ за извеждане на външни адреси на лица, които не са преминали през процедура за регистрация и представляват реална заплаха за обществото.(Случаят с чуждия гражданин Салахедин Бин Аладин, който извърши тежко престъпление в центъра на София.)

В същото време има значително изоставане на регистрацията на бежанци и издаването на решения за предоставяне на статут. Само срокът за регистрация на кандидатите за статут надхвърля половин година. Обратно на миграционната тенденция, решенията за предоставяне на статут през 2012 са по-малко – 177, отколкото през 2011, когато са 192. (За сравнение, през 2013 година решенията достигат 2462).

До втората половина на 2013 година комуникацията с международните организации е сериозно нарушена, което се доказва от договарянето на изключително малък обем евросредства за България по фонда за убежище и миграция на ЕС. България е сред най-засегнатите страни-членки, като по обем на солидарното финансиране нашата страна е на последните места. При договарянето на средствата за България по фонда за убежище и миграция на ЕС (процедура започнала през 2011 и завършила през 2012 година) категорично не са защитени националните интереси на страната. За следващия програмен период 2014-2020 за България са предвидени едва 0.22% от цялата сума във фонда. За сравнение, за страни като Гърция и Италия, също външни граници на ЕС, подложени на миграционен натиск, са предвидени съответно: 11.32% и 13.59%. За Кипър също са предвидени четири пъти повече средства – 0.99% от общата сума във фонда.

В допълнение, усвояването на европейските средства не е подпомогнало подготовката на местата за настаняване и разширяването на капацитета просто защото не са използвани в приоритетните направления. Средствата, получавани по линия на Европейския бежански фонд през 2012 година, са изразходвани за: информационни кампании, брошури, обучения, семинари, специализирани компютри и софтуер, но не и за разкриване на нови места за настаняване.

В този момент се разчита, че ще се действа по през 2011 година Национален план за временна закрила. Задействането на този план зависи от външни фактори – решение на Европейския съюз, а такова не е взето дори при тежката миграционна обстановка в южните страни на Съюза – Малта, Италия и Гърция. Невъзможността за влизането в сила на плана и формалното разписване на мерки в него - изграждане на палатков лагер за 1000 души (с неуточнено място за изграждане), са допълнителни пречки за неговата практическа реализация. Въведени са и неадекватни критерии. Според първия през границата трябва да навлезат повече от 500 лица на денонощие, което означава по 15 000 лица на месец. На практика така предвиденият капацитет на палатковия лагер за 1000 лица, би се изчерпал в рамките на едва две денонощия, което изчерпва и самия план. Другият критерий за въвеждане на плана в действие е запълването на капацитетите за настаняване на ДАБ и на Дирекция „Миграция” на 70%, което е било факт още в края на м. март 2012г.

Същевременно с ПМС № 260/19.10.2012г. са предоставени 200 000 лв. на областния управител на област Хасково, като средствата са предвидени за „подготовка на терен за изграждане на Временен приемателен център в град Харманли с модул за 1000 души“. Предвидено е „възстановяване на електрозахранването, ВиК и БТК системите”; „почистване на района, определен за разполагане на палатките, и извозване на изсечената растителност”; „текущ ремонт на сградите на щаба – първи и втори етаж, столова и КПП”, както и „извозване на строителни отпадъци”; „изграждане на вътрешна ограда и подравняване на терен на стадиона”; „проверка и ремонт на канализационна система, изграждане на мивки и бани и включването им към канализацията”. След възникване на кризисната ситуация, на 2 септември 2013 година, управителят на област Хасково прави оглед на района на Временния приемателен център в Харманли и установява, че „състоянието на терена е трагично; негодно за разгръщане на лагер; с избуяла растителност, изсъхнали и паднали дървета; затревен асфалт; липса на вода и ток“. Същата констатация прави и директорът на Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“ в МВР. Според него „така нареченият „стадион“ не е годен за разгръщане на лагера от фургони, липсва вода и захранване“. След направените констатации за състоянието на терена в Харманли е сезиран Главният прокурор на Република България за извършени престъпления, включително от длъжностни лица.


В заключение, България е неподготвена нормативно, организационно-административно, финансово и технически за кризата с миграционния натиск, която се разразява в края на лятото на 2013 година.

УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗАТА СЛЕД АВГУСТ 2013 ГОДИНА
Характеристиките на средата за сигурност придобиват кризисни параметри по отношение възможностите на страната да приема и настанява чужденци през август 2013 година. В условията на извънредна ситуация и след спешен анализ на средата за сигурност, прогнози за развитие на ситуацията и обвързване на мерките с прогнозно финансиране, българското правителство предприема система от спешни действия за справяне с проблема. Използвани са механизмите на Съвета по сигурността към Министерския съвет и е създадена система за управление на националните ресурси за овладяване на кризисната ситуация. С решение на Министерския съвет е одобрен План за овладяване на кризисната ситуация, в който са възложени 129 дейности по 33 мерки на всички компетентни министерства, агенции и ведомства. Възстановена е нарушената комуникация с международните организации като ВКБООН и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, с Европейската комисия, с неправителствения сектор. В резултат за по-малко от 4 месеца (в периода август-септември 2013 г.) кризата с бежанците е овладяна.
Междуинституционален модел за оптимално използване на националните ресурси
Със заповед на министъра на вътрешните работи през м. август 2013 г. е създадена междуведомствена работна група, която да оцени ситуацията, капацитета за настаняване и да изготви план със спешни междуведомствени мерки за справяне с миграционния натиск. По всяка от мерките са предвидени срокове и отговорни министерства, ведомства и организации. За изпълнение на мерките е подготвена и индикативна бюджетна прогноза с оглед на очакваната бежанска вълна до края на 2013 г.

За първи път след констатирания още през 2012 година засилен миграционен натиск, министър-председателят на Р България свиква Съвета по сигурността към МС. На проведеното в края на август 2013 г. заседание е приет доклад на заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи с анализ на риска, оценка на способностите за реагиране, конкретни мерки за овладяване на кризисната ситуация и индикативна бюджетна прогноза за осигуряване на дейностите. Първоначално са предвидени 11 мерки, които са изпълнени незабавно. На следващ етап е разработен Национален план с 33 конкретни мерки и 129 дейности.

За координация на действията и управление на националните ресурси със заповед на министър-председателя на Р България са създадени органи за овладяване на кризисната ситуация: Национален оперативен щаб в София и два тактически оперативни щаба в Елхово и Хасково (съответно за наблюдение на държавната граница и за осигуряване приемането на бежанския поток от Сирия). За организиране на информационната дейност в Националния оперативен щаб на непрекъснат режим на работа функционира експертна информационно-аналитична група, която събира, обобщава и анализира информацията, свързана с кризисната ситуация. В Ситуационния център на МВР работи денонощна открита линия на телефон и електронна поща, на които гражданите и представители на средствата за масова информация могат да получават информация за ситуацията, свързана с кризата.

Извършени са преглед и актуализация на действащите в страната ведомствени и междуведомствени планове за реагиране при извънредни ситуации, както и на Националния план за противодействие на тероризма. Оценена е готовността и възможностите на министерствата и ведомствата за изпълнение на задачите по плановете за реагиране при увеличен миграционен натиск.

Самостоятелни кризисни щабове функционират и в специалните служби, службите на МВР в Министерството на здравеопазването и в БЧК.

С решение на Министерския съвет на Р България е одобрен План за овладяване на кризисната ситуация, възникнала следствие на засиления миграционен натиск към територията на страната. Разписани са 33 мерки, които се реализират чрез 129 дейности на всички компетентни министерства, агенции и ведомства. Към 04.02.2014 година са изпълнени 110 дейности или 85%, в процес на изпълнение са 4 дейности, а неизпълнени са 15 дейности, чиито хоризонт за изпълнение е 31.03.2014г. (Приложение № 1 към настоящия документ е Отчета по изпълнение на Плана)
Мерки за ограничаване на лицата, преминаващи нелегално българските граници, външни за ЕС.

На четвъртия месец от началото на кризата – месец ноември 2013 година – броят на нелегално преминалите българо-турската зелена граница чужденци за първи път намалява на месечна база и то близо два пъти (от 3626 през октомври на 1662 нелегални имигранти през ноември). Към 31 януари 2014 притокът на незаконни имигранти на практика е спрян.
Този резултат е следствие от започналата в началото на ноември 2013 година мащабна специализирана полицейска операция на МВР на границата с Р Турция за реализирането на 100% охрана на най-чувствителните участъци от границата. В операцията допълнително са ангажирани 1469 служители на МВР и близо 140 единици техника, които са развърнати в граничната зона.

Променена е организацията на работа по защита на зелената граница чрез физически контрол и „жива верига” от служители, заети с охраната на най-труднодостъпните места от българо-турската зелена граница.

В резултат на провежданата операция броят на нелегално преминалите държавната граница е сведен до минимум – от 2332 през септември, 3626 през октомври, до 1662 през ноември, 290 през декември и 142 към 31 януари 2014г. Броят на влезлите през януари 2014 е по-малък от броя на незаконните имигранти през януари 2013, когато са били 193.
Според оценки на Националния оперативен щаб без специализираната операция по българо-турската граница към момента на територията на страната броят на нелегалните имигранти и лицата, търсещи закрила щеше да бъде с 15 000 души повече. Подобен сценарий за развитие на ситуацията би бил предпоставка за тежки финансови и социални измерения на кризата.
Сред промяната в организацията на работата по охрана на държавната граница е и стартиралата подготовка на трасето за изграждане на временното преградно инженерно-техническо съоръжение в най-трудния участък от българо-турската граница в района на Елхово.

Във връзка със значителното увеличаване на новообразуваните наказателни производства за престъпления по чл. 279 НК (преминаване на държавната граница без разрешение на надлежните органи или не през определените за това места) и по чл. 280 от НК (незаконно превеждане на лица през границата на страната) в Свиленград и Елхово са командировани прокурори от апелативните прокуратури в Пловдив и Бургас.


Мерки за увеличаване на капацитета на местата за настаняване.
Капацитетът за настаняване на лицата, търсещи закрила в страната, е увеличен повече от 5 пъти през 2013 година (от 782 места за настаняване в края на 2012 на 4060 към края на 2013 година).
Извършени са преглед и оценка на държавния сграден фонд с оглед идентифициране на сгради, подходящи за незабавното адаптиране за приемане на чужденци в условията на възникналата кризисна ситуация.

Към края на 2012 броят на местата за настаняване е 782, към септември 2013 - 1230, в края на 2013 е 4060 места. След ремонтни дейности на сградния фонд, са разкрити допълнителни места за настаняване на лица, търсещи закрила в София: кв. Враждебна – 420 места, кв. Военна рампа – 700 места; в гр. Харманли – 1450 места; в с. Ковачевци – 350 места.

От 06.10.2013г., след преустройство на спортната зала на РДГП Елхово – МВР, същата функционира като Пункт за настаняване на задържани лица.

Въпреки че страната има нерешени проблеми и условията в някои от центровете не отговарят на всички европейски норми, взаимодействието с Българския червен кръст, „Лекари без граница”, ВКБООН и други непрекъснато води до подобряване на условията.


Мерки за подобряване на условията в бежанските центрове
Наред с увеличаването на капацитета за настаняване, усилията на институциите са насочени към подобряване условията на живот за лицата, търсещи закрила. Навременните действия на правителството не допуснаха съществуването на палаткови лагери в условията на настъпващата зима. Не беше допусната промяна в епидемиологичната обстановка в страната, възникването и развитието на заразни заболявания. Осигурени са топла храна, отопление, медицинско обслужване, медикаменти, ваксини, хигиенни и санитарни материали.
Системните мерки за подобряване на условията за живот в местата за настаняване на чужденци доведоха до поетапно закриване на палатковият лагер в Харманли и настаняването на чуждите граждани в електрифицирани фургони.

В приемателните и разпределителни центрове се извършва първоначален медицински преглед от дежурни медицински екипи. Преценява се къде да бъдат насочени чужденците, търсещи закрила, като по спешна процедура се обработват, насочват и транспортират жени и деца.

Считано от 01.02.2014 година от МО във взаимодействие с представители на ДАБ е осигурена топла храна за 4300 бежанци на ден, дейност до момента реализирана от ВКБООН.

Основен ремонт е направен в Харманли – от палатки лицата, търсещи закрила, са настанени в помещения с отлични битови условия. Според разчетите на ДАБ ремонтът, започнал и в двата новосъздадени центъра за настаняване в София – Военна рампа и Враждебна, ще завърши до м. април 2014 г..

За решаване на проблема с преводачите от арабски език, необходими за работата със задържаните лица, са командировани допълнително служители.
Мерки за повишаване на сигурността около и в местата за настаняване
Въпреки опасенията в обществото за повишаване на престъпността в и около местата за настаняване не беше допуснато развитие на криминогенни процеси. Напротив, мониторингът на полицейската статистика в тези райони недвусмислено отчита намаление на престъпността. Това е следствие от повишеното полицейско присъствие и провежданите системни полицейски операции на територията на страната, които повишават както сигурността на лицата, търсещи закрила, така и на населението в районите на местата за настаняване. Друга причина
Два до три пъти е повишено полицейското присъствие в районите на местата за настаняване на чужденци. За осигуряване на денонощна охрана на центровете на ДАБ и домовете на Дирекция „Миграция” са командировани допълнителни полицейски сили в състав от около 150 служителя.

Системно се провеждат специализирани полицейски операции за гарантиране сигурността и противодействие на злоупотреби, измами, нарушения на обществения ред и други, съдействащи за развитие на превенцията в районите на местата за настаняване.

Реализира се нова система на работа, във връзка с която е създаден Временния разпределителен център в Елхово. Там се извършват всички действия по: първоначална регистрация, първичен медицински преглед (при нужда и поставяне на ваксини), установяване на самоличността и беседи с лицата, търсещи закрила.

Сформирани са екипи от представители на МВР, ДАБ, ДАНС и други служби, които да осъществяват приемането, контрола и разпределението на задържаните на границата чужди граждани потърсили закрила, като минимизират рисковете за сигурността на страната.

Според действащите закони и при строго спазване на международните договори, подписани от България, лицата с неустановена самоличност и без категорично потвърдени версии за произхода им минават през поредица от процедури, за ад бъдат минимизирани рисковете за националната сигурност. За целта от септември 2013 година е създаден и утвърден алгоритъм за работа от МВР и ДАНС, който се прилага и в други страни от ЕС – обект на засилен миграционен натиск.

Служителите на „Гранична полиция” провеждат интервюта с незаконните мигранти веднага след тяхното задържане – независимо от това дали те имат или не документи за самоличност. Събраните данни се сравняват и с информацията от интервютата с другите задържани. На следващ етап от мигрантите се снемат биометрични данни – пръстови и дланови отпечатъци.

Цялата събрана информация се въвежда, обработва и сравнява чрез:


  • „Издирвателна дейност” – НШИС (Национална Шенгенска информационна система);

  • Национална Шенгенска информационна система от второ поколение – НШИС ІІ;

  • Система FIND (Fixed Network Database) на Международната организация на криминалната полиция ИНТЕРПОЛ.

Всеки ден служители на „Гранична полиция”, ДАНС и Агенция ФРОНТЕКС, с помощта на преводачи провеждат беседи с мигрантите за установяне на опасни за обществото лица. Събраната информация се обобощава и сравнява с информационните банки на ЕВРОПОЛ и ИНТЕРПОЛ, бюрата СИРЕНЕ и партньорските служби по линия на двустранното полицейско сътрудничество.

За допълнително минимизиране на рисковете, по утвърдена методика, се извършват допълнителни проверки и се провеждат повторни интервюта с незаконни имигранти, които при първоначалните беседи са проявили признаци, отговарящи на профила на субекти, опасни за обществото и всички граждани.

Актуализиран е Националният план за противодействие на тероризма.

Минимизират се здравните рискове чрез първоначални медицински прегледи.


Процедури за регистрация и даване на статут ДАНС, ДАБ и МВР
Повишаване на административния капацитет на ДАБ, въвеждането на нова организация на дейността по регистрация и предоставяне на статут, както и интегриране на усилията на другите компетентни структури, ДАНС и МВР доведе до значително облекчаване на процедурите и съкращаване на сроковете за настаняване, регистрация и разглеждане на молби от чужди граждани. Като краен ефект с пъти се увеличи броя на предоставени статути на чужди граждани, търсещи закрила.

През 2011 г. в ДАБ са подадени 890 молби от търсещи закрила чужденци и са дадени 192статута. През 2012 г. са регистрирани 1387 молби за закрила и са издадени 177 статути. През 2013 г. са подадени 7144 молби за закрила и са предоставени 2462 статута, което е увеличение около 14 пъти спрямо издадените през 2012 г. статути. Само за м. януари 2014 г. са изготвени 883 решения за статут, които са 4 пъти повече от издадените през 2012 г.

Дирекция „ Миграция” е върнала 888 чужди граждани през 2012г., 1025 през 2013 г. и 111 чужди граждани през м януари 2014 г.

С постановление на Министерския съвет, за повишаване на административния капацитет на ДАБ, на същата са предоставени 50 допълнителни щатни бройки. Приет е нов устройствен правилник, с който е направено ново щатно разпределение, като отпуснатите допълнителни бройки са насочени изцяло за производството по молбите за закрила.

Гранична полиция, ДАБ и дирекция “Миграция” са оптимизирали броя на документите, съпровождащи задържаните на границата лица при предаването им към центровете на ДАБ и домовете на дирекция “Миграция”.

За осигуряване своевременната обработка на задържаните лица, от органите на гранична полиция са доставени по един брой станции АФИС и ЕВРОДАК (отдалечено автоматизирано работно място на автоматизираните дактилоскопни идентификационни системи). Общият им брой с тези на ГКПП Лесово е съответно 3 броя станции АФИС и 3 броя станции ЕВРОДАК, което към настоящият момент е отчетено като напълно достатъчно.

Предвид запълване капацитета на ДАБ е създадена организация за откриване на нови точки за регистрация на бежанци. Преценява се възможността за освобождаване на места за настаняване в СДВНЧ с въвеждане на мярката подписка на адрес в съответствие с изискванията на чл. 44 от ЗЧРБ.
Финансова и експертна помощ, дарения и контакти с неправителствени организации

Създадена е организация за дарения, които се събират в пунктовете на БЧК. В специално разкрита банкова сметка на БЧК, както и чрез SMS на кратък номер 1466 се събират дарения в парични суми. Очаква се извънредна помощ от МФЧК/ЧП в размер на 173 хил. швейцарски франка.

Получена е финансова помощ от чужди държави и международни организации – Чехия-1 млн. евро, Словакия – 50 000 евра, ВКБООН 3 600 000 долара за хранене на настанените в центровете на ДАБ чужденци. Материална помощ е предоставена от Унгария, Австрия и Дания.
Осъществен е контакт с арабската общност в нашата страна, която подпомага бежанците включително и с полагане на доброволчески труд. Събраните средства, материални и хранителни помощи се предоставят в центровете за бежанци на МВР и ДАБ. Отправен е апел към големите хранителни вериги, както и към фирми и организации, които могат да окажат материална помощ на бежанците. Проблем във връзка с даряването на храни и други материални помощи за центровете за бежанци се оказва плащането на ДДС от фирмите, извършващи дарение. Този въпрос е поставен на обсъждане пред МЗХ и МФ, като се търси възможност за разрешаване на казуса. Същото се отнася и за дарението на лекарства и медицински консумативи.
Комуникационна стратегия

Изпълнява се комуникационна стратегия за своевременно информиране на обществеността относно бежанския натиск, на който е подложена страната и призоваване за сътрудничество с държавните власти.

Подобрена е координацията с неправителствения сектор, БЧК, Червения полумесец, фондация „Помогни на нуждаещите се”, сдружения на сирийските и арабски граждани в България и др. за овладяване на бежанския натиск.

С цялата информация по управление на кризата ежедневно се запознават международните организации, националните институции, медиите и гражданите. Осигурени са прозрачност и пълен достъп на всички заинтересовани лица и организации.



ПРЕДПРИЕТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО МЕРКИ НА МЕЖДУНАРОДНО НИВО СЛЕД АВГУСТ 2013 ГОДИНА
Много важен елемент от политиката на правителството за справяне с международния натиск е международното сътрудничество. То е насочено към реализирането на няколко основни цели – запознаване на международните партньори – държави-членки и трети страни, европейски институции и международни организации – с актуалната ситуация в България, ясното заявяване и отстояване на българската позиция, както и мобилизирането на практическа солидарност и подкрепа. Мерките в тази област се характеризират с активност и инициативност от българска страна, откритост и прагматизъм. За разлика от минали периоди, когато международните контакти са фокусирали изключително върху присъединяването към Шенген, то в момента България дискутира активно всички по-важни аспекти на политиката на ЕС в областта на граничното управление, убежището, миграцията и интеграцията. По-важните инициативи са следните:
Европейски съвет и Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”

На заседанието на Европейския съвет на 20 декември 2013 премиерът г-н Пламен Орешарски представи актуална информация относно миграционната ситуация в България и обоснова необходимостта от адекватно финансиране в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.

На три последователни заседания на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи” (7-8 октомври, 5-6 декември 2013 и 23-24 януари 2014) българското правителство представи информация за предприетите мерки във връзка с непропорционалния миграционен натиск, подчерта необходимостта от солидарност, взаимна подкрепа и справедливо разпределение на отговорностите, включително и чрез адекватно финансиране както на непосредствените нужди, така и на мерките в дългосрочен план.

Сътрудничество с ЕК

Провежда се активен диалог, като още на първата среща на министър Йовчев с еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом на 9 септември 2013 са повдигнати всички по-важни въпроси, свързани със засиления миграционен натиск. В последствие са осъществени и нови срещи на министъра на вътрешните работи с европейския комисар по вътрешен ред в рамките на СПВР през декември 2013 и на зам.-министър на вътрешните работи на СПВР през януари 2014 г.

В допълнение ЕК е редовно информирана (от 22 октомври 2013 и 22 януари 2014) за всички по-важни инициативи на българската страна, като намеренията на България за изграждане на временно инженерно-техническо съоръжение по българо-турската граница; въвеждането в националното законодателство на Директива 2013/33 относно възможността за настаняване в центрове от закрит тип на някои категории лица, търсещи закрила; мерките, предприети от българска страна за справяне с кризата и аргументи срещу активирането на чл. 33 от Регламента Дъблин.

Проведени са две посещения на експерти от ЕК в България (на 1 октомври 2013 и 27-28 януари 2014), по време на първото от които са набелязани нуждите на българската страна, а в последствие беше отчетен постигнатия напредък.

Ежедневно се предоставя информация относно актуалната миграционна ситуация до ЕК и ЕСПОУ.
Сътрудничество с Европейския парламент

Две посещения на делегации от ЕП от Комисията по бюджетен контрол през септември 2013 и от Комисията LIBE на 20-22 януари 2014, по време на които евродепутатите са запознати на място с мерките, предприети от българска страна, подобрените условия в центровете за настаняване и ускорените процедури за разглеждане на молбите за закрила.


Сътрудничество с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ)

Подписан е План за действие за предоставяне на техническа и оперативна подкрепа на България от екипи за подпомагане от ЕСПОУ (17 октомври 2013). В резултат е ускорен процесът на регистрация, изготвен е наръчник с препоръки, обменят се най-добри практики с останалите държави-членки, провеждат се обучения за служители от ДАБ. От страна на ЕСПОУ е изпратен екип от експерти по усвояването на спешната финансова помощ. За отчитане нивото на изпълнение на мерките от Плана за действие за периода 17-21 февруари 2014 е планирана експертна мисия (stock-taking mission), която ще предостави пълна и обективна картина на постигнатото. За повече прозрачност България прикани държавите-членки да изпратят свои представители за участие в мисията.


Сътрудничество с Фронтекс - до 15.01.2014 в рамките на СО “Посейдон 2013 – сухоземни граници” са развърнати: общо 170 експерта (скрининг експерти, преводачи и др.), както и съответната техника. Подкрепата на Фронтекс ще продължи и през 2014, в рамките на СО „Посейдон 2014 – сухоземни граници”. За постигане на по-ефективен обмен на информация от 06.11.2013г. Международният координационен център (МКЦ) бе преместен от Атина в София.
Регионално сътрудничество

Tурция – по инициатива на българската страна на 20 септември 2013 беше проведена среща между министрите на вътрешните работи на България и Турция. Постигната е договореност за засилване мерките от турска страна за охрана на границата и за съгласуване в ускорен порядък на споразумението за общо наблюдение на границата. На 28 февруари 2014 предстои подписване на споразумението за създаване на тристранен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество на ГКПП „Капитан Андреево”. Отново по българска инициатива на 16-17 януари 2014 е проведено заседание на Централната смесена българо-турска гранична комисия (ЦСБТГК) и са набелязани конкретни стъпки за подобряване на сътрудничеството и повишаване нивото на сигурност от двете страни на границата през 2014 г. В резултат се наблюдава активизиране на турската страна и засилване на присъствието на полицейски и армейски части в близост до границата. Комуникацията е подобрена чрез изпращането на турски офицер за връзка. Проведени са редица успешни операции срещу престъпни мрежи за трафик на хора и каналджийство на турска територия. В резултат е налице сериозно ограничаване на миграционния поток към България и на броя на лицата, опитващи се да преминат незаконно българската граница.

Гърция – по българска инициатива е проведена среща между министрите на вътрешните работи на България и Гърция на 24 октомври 2013, последвана от посещение български експерти на гръцко-турската сухоземна граница. В резултат е отчетен гръцкия опит за справяне с миграционния натиск. Постигнато е съгласие за отстояване на обща позиция за практическо прилагане на Общата европейска система в областта на убежището с по-голяма степен на практическа солидарност, както и за обща европейска система за интеграция с гъвкаво управление на процесите и разпределение на средствата. Тази позиция ще бъде защитавана съвместно и ще бъде в основата на приоритетите в тази сфера на бъдещите гръцко и италианско председателства на Съюза през 2014 г.
Държавите-членки от т. нар. „първа линия” (Гърция, Италия, Малта, Кипър)

Провежда се активен диалог за търсене на подкрепа и общи позиции по ключови въпроси с Гърция и Италия като председателства на ЕС и с Кипър и Малта, като държави-членки, традиционно засегнати от силен бежански натиск и приканващи към повече солидарност.


Двустранни контакти

В рамките на заседанията на Съвета ПВР са проведени срещи с министрите на вътрешните работи на Франция, Холандия, Швеция, Финландия и др., на които беше представена актуалната миграционна ситуация в България и предприетите действия за справяне с извънредната ситуация. В допълнение, българската страна редовно информира с писма министрите на вътрешните работи във всички държави-членки за актуалното положение и постигнатия напредък.

По линия на механизма за гражданска защита България получи финансова и/или материална помощ за справяне със сложната ситуация от Чехия, Хърватия, Словакия Унгария, Австрия, Дания, Обединеното Кралство. Изразена е готовност за изпращане на материална или експертна помощ от страни извън ЕС – САЩ, Япония и Израел.

Сътрудничество с международни и неправителствени организации в областта на убежището

България поддържа открита и прозрачна политика и активно взаимодействие с водещите международни и неправителствени организации в областта на убежището и правата на човека – ВКБООН, МОМ, Лекари без граници, УНИЦЕФ, Български червен кръст и др. На 23 ноември 2013 беше осъществена среща на министъра на вътрешните работи с върховния комисар за бежанците Антонио Гутереш. В резултат техническа мисия на ВКБООН започна работа в България, като оказва непосредствена практическа подкрепа в част от центровете на ДАБ. Ръководството на МВР проведе редица срещи с представителя на ВКБООН за България, г-н Вейл, регионалния представител на ВКБООН за Централна Европа, г-жа Монсерат Вие и ръководителя на представителството на ВКБООН за Европа, г-н Коштел, за запознаване в детайли с всички по-важни инициативи на българската страна. Наред с обмена на информация са отчетени и редица препоръки на ВКБООН за подобряване на ситуацията.


Следва да бъдат отчетени и обективните ограничения и несъвършенства на механизма за планиране и разпределение на средствата в рамките на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014 - 2020 година, които не дават възможности за своевременна корекция при рязка промяна в ситуацията. Една от най-засегнатите във финансово отношение области се очертава интеграцията на лица с международна закрила на територията на България. Българската страна повдигна този въпрос многократно, за първи път по време на диалога за политиките с представителите на ЕК през юли 2013 г. Българската позиция бе заявена също така на заседанията на Съвет „ПВР“ през октомври и декември 2013 г., както и на срещата на Европейския съвет през декември миналата година. Тя бе официално отразена и в едностранната декларация на България при приемането на Регламента за създаването на фонда за убежище и миграция. Българското правителство ще продължи да настоява пред европейските институции за намиране на решение, с което средствата от въпросния фонд да бъдат актуализирани съобразно значително нарасналите потребности на страната. Един от възможните варианти е междинният преглед на изпълнението на многогодишната финансова рамка през 2017г.
ПРИЛОЖЕНИЕ: Отчет за изпълнение на мерките по плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие от засиления миграционен натиск към територията на Р България, рег. № І-12083/05.02.2014г.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(п)
ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница