Констатирани проблеми в дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2010 г

• 
  Намалял е броят на незабавните и бързи производства, които за 2010 г. са общо 11487 при 12769 за 2009 г. и 11351 за 2008 г. Както при НП, така и при БП, основен проблем продължава да бъде действащата процесуална уредба, допускаща прилагане на общите правила по отношение и на тези производства. В същото време НП и БП предполагат значително по-висока интензивност на работа. Това обаче е проблем поради недостатъчния кадрови потенциал на разследващите полицаи, както и на значителната им натовареност. Сериозни затруднения разследващите органи изпитват и при изготвянето на експертизи, поради изключително кратките срокове, в които следва се приключи разследването. В тази насока е необходима допълнителна специализация и укрепване на кадровия капацитет на разследващите органи. Посочените фактори обуславят и постановяване за продължаване на разследванията по общия процесуален ред на 1/3 ⁷ от бързите и незабавни производства и потвърждава необходимостта от законодателна диференциация на престъпленията на тежки, леки и простъпки.
  

• 
  Делът на приключените разследвания и на решените дела спрямо наблюдаваните дела на производство бележи спад. Причина за това е увеличеният брой новообразувани дела, усложнената престъпна дейност, увеличаване на разследванията с международен елемент, както и необходимостта от по-продължително време за събиране на доказателства за тези дела, което обективно налага удължаване на срока на разследване.
  

• 
  В абсолютни стойности е увеличен броят на оправданите лица по делата за тежки престъпления, тъй като през отчетната година те са 113 при 104 за 2009 г. Нарастването обаче е незначително на фона на предадените на съд общо 5741 лица през годината и увеличението им с 1664 спрямо предходната. Относителният дял на оправданите лица спрямо общия брой съдебни решения за тежки престъпления е нисък - 2,7%, но е малко по-висок от средния процент на оправданите лица за всички престъпления в страната – 2,4%.
  

• 
  За повишаване противодействието на корупционните престъпления, извършвани от лица, заемащи високи длъжности и предвид сравнително малкия брой постановени осъдителни присъди за тях, Прокуратурата отчита необходимостта от по-нататъшно повишаване квалификацията на прокурорите на всички нива и специализация за по-продължителен период от време. Същото се отнася и за разследващите органи.
  

• 
  Продължава да стои проблемът с ангажираността на прокурорите по внесените искания за вземане на мерки за неотклонение „Задържане под стража” и участията им в съдебните заседания по тях, а в последствие – протестиране определенията на съда и участие в инстанционните производства, които дела на практика се превръщат в „процес в процеса”. Прокурорите предлагат съдебният контрол върху мярката за неотклонение да се упражнява служебно от съда след изтичане на определен период от време /такава практика има в Германия/.
  

• 
  Внесените от прокурорите искания в съда за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) бележат ръст от 31,4% спрямо предходната година, през която беше отчетен почти два пъти по-висок брой в сравнение с 2008 г. Необходими са законодателни промени за прецизиране основанията за тяхното използване, както и за завишаване контрола върху унищожаването им, ако те не могат да се ползват в наказателното производство.
  

• 
  Въпреки промяната в НПК през 2010 г., прокурорите считат, че регламентирането в НПК на досъдебното производство продължава да бъде формалистично и обременително и не е съобразено с разпоредбата на чл.7 от НПК, съгласно която централно място в процеса трябва да има съдебното производство, а досъдебното – само подготвителен характер. Посоченото, наред с динамично променящото се законодателство, логично водят и до липсата на константна съдебна практика. Конкретните предложения за законодателни промени са посочени в т.2. от настоящия раздел.
  

• 
  Не се изпраща свевременно обратна информация от страна на териториалните дирекции на КУИППД до прокуратурите по вече подадените от тях уведомления. Несвоевременното предоставяне на информация от териториалните дирекции на КУИППД относно установеното от тях имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, затруднява своевременното предприемане на действия от прокурорите, в случаите, при които в резултат на проверките са констатирани данни за извършени други престъпления от общ характер, напр. данъчни, документни и др.
  

• 
  Обемът на прокурорската дейност и средната натовареност в Прокуратурата на РБ и през 2010 г. останаха твърде високи. За преодоляване на проблема с натовареността в Прокуратурата са предприети редица вътрешноорганизационни мерки – издадени са съответни методически указания, заповеди, усъвършенстван е информационния обмен.
  

• 
  Проблемен остава въпросът с неизползвания капацитет на следователите, независимо от промяната на НПК в сила от 28.05.2010 г., даваща възможност на административните ръководители на окръжните прокуратури да възлагат дела от фактическа и правна сложност на следователите за разследване на основание чл. 194, ал. 1, т. 4 (нова) НПК. От действието на новата регламентация, възложените на следователи дела съставляват 17,3% от общо разследваните от тях дела през годината.
  

• 
  Високият дял на постановените откази да се образуват наказателни производства, както и на изпратените преписки по компетентност, потвърждават изводите в доклада от предходната година за ангажиране времето на прокурорите с въпроси, извън тяхната компетентност.
  

• 
  Сигналите на контролните органи продължават да страдат от липса на достатъчно конкретни данни за извършени престъпления. На фона на подобреното взаимодействие при разследванията, продължава тенденцията, първоначално изпратените в Прокуратурата материали от контролните органи да не съдържат достатъчно конкретни данни за престъпления. Това допълнително натоварва прокурорите, които се налага да извършват цялостни проверки.
  

• 
  В резултат на стеснената подсъдност на военните съдилища, респ. компетентност на военните прокуратури, и въпреки упражнявания от последните проактивен подход, незначителен е делът новообразувани ДП, по които разследването е осъществявано под ръководството и надзора на военно-окръжните прокуратури. В докладите си, както военните, така и гражданските прокуратури, предлагат възстановяване на предишното положение с възможност за разследване на престъпления, извършени от служители на МВР и ГД „Охрана” и ГД „Изпълнение на наказанията” към МП, като по този начин ще се проведе необходимата изчерпателна последователност между субектите на престъплението, разследващата компетентност и съдебна компетентност.
  

• 
  Проблеми в практиката предизвиква несъответствието на структурата на Прокуратурата с тази на съдилищата в областта на административното правораздаване.
  

• 
  Проблем от няколко години е непопълнения изцяло щат в Прокуратурата, което е важен административен ресурс за справяне с проблема „значителна натовареност” и осигуряване на срочно и качествено разследване и решаване на преписките и делата. Един от пътищата, посочен във всички доклади на прокуратурите, независимо от измененията на ЗСВ е допълнително ускоряване процедурите по провеждане на конкурси от ВСС за назначаване на нови прокурори.
  

Един прокурор в териториалните прокуратури e наблюдавал средно годишно по 284 (289; 267,3) преписки, 255,7 (291,8; 354,0) досъдебни производства (ДП), както и 518,7 (538,1; 562,3) спрени от предходни години дела. Същевременно е участвал средно в 141,6 (114,2; 131,3) съдебни заседания по наказателни дела, граждански и административни дела.

Прокурорите от административните отдели на прокуратурите са извършили средно 46,0 проверки за законност, проверили са по 700,8 административни актове. Участвали са средно в заседанията по 343,4, при 241,3 за 2009 г. и 302,1 за 2008 г. административни дела.

През 2010 г. по-голям е средният брой взети на специален надзор от един прокурор в специализираните отдели на ВКП, както преписки - 55,2 при 45,6 за 2009 г., така и дела - 68,3 (51,1 за 2009 г.). По отношение на инстанционния контрол също е налице увеличение - един прокурор е решил средно 83,2 инстанционни преписки, при 79,0 за 2009 г. Повече са и съдебните заседания по наказателни и граждански дела, в които е участвал един прокурор от отдел „Съдебен” на ВКП - 149,8, при 144,0 за предходната година. Незначителен спад спрямо предходната година има в средния брой преписки, по които е работил един прокурор от ВКП - 462,5 (498,9, 424,7).

Средната натовареност на прокурор от отдел „Административно-съдебен надзор” при ВАП за годината е участие по 471,6 (475, 448) административни дела. Прокурорите от отдел „Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” при ВАП са работили средно по 44 преписки, при 66 за предходната, но са проверили почти два пъти повече административни акта - 486, при 269 за 2009 г.

За преодоляване на проблема с натовареността в Прокуратурата са предприети редица вътрешноорганизационни мерки⁸ – издадени са съответни методически указания, заповеди, усъвършенстван е информационния обмен.

• 
  Дейност по преписки.
  

В териториалните прокуратури решените преписки са 310648 или 91,0%. С образуване на ДП са решени 68735 от преписките, а с отказ – 144528.

Високият дял на постановените откази да се образуват наказателни производства, както и на изпратените преписки по компетентност, потвърждават изводите в доклада от предходната година за ангажиране времето на прокурорите с въпроси извън тяхната компетентност. Касае се за случаи, в които граждани и организации сезират прокуратурата на всички нива, най-често за гражданско-правни спорове, административни нарушения, битови или междуличностни проблеми. Всеки един отказ подлежи на мотивиране и изисква съответното време за произнасяне, макар жалбата или сигнала да са неоснователни. Такива откази подлежат и на инстанционен контрол. Липсва правна възможност за оставяне само с резолюция на сигнала без движение. Друг проблем е ниското качество на молбите и жалбите, съдържащи общи констатации, при липса на конкретни данни за престъпление. Това налага извършването на пълни проверки от прокурорите, респ. възлагане на такива.

• 
  Инстанционен контрол по преписки и досъдебни производства
  

Намалява броят на отменените актове от ВКП - 217 (283, 296), но при отменените от специализираните отдели е налице леко увеличение – 55 (49, 41).

Отмените прекратявания на ДП (от ВКП, АП и ОП) са 419 (499; 350).

Повишени са изискванията, качеството и прецизността в прокурорската дейност, видно от по-малкия общ брой отменени актове на долустоящите от ВКП.

• 
  Дейност по самосезиране на прокурорите
  

Подчертано проактивен подход при самосезирането са проявявали прокурорите от района на Военноапелативната прокуратура. За периода 2007 г. – 2009 г. от военните прокуратури са били извършени проверки с оглед данни за престъпления по сключваните договори за модернизация в БА, обществени поръчки, за управление и разпореждане с недвижими имоти на МО. Извършени са ревизии на постановленията за отказ да се образува досъдебно производство и на прекратените наказателни производства за периода 2000 г. – 2005 г., касаещи продажба и замяна на недвижими имоти и имущество, услуги, наем и др. В резултат на проверките и образуваните въз основа на данните по тях досъдебни производства, обемът на дейността им остава измерим с този от предходните години.

Преписките образувани от прокурор след самосезиране са общо 1410 при 1345 за 2009 г. и 362 за 2008 г.

През 2010 г. е налице увеличение на образуваните преписки след самосезиране от прокурор с 4,8% в сравнение с предходната година, като се отчита и трикратен ръст на решените от тях с образуване на досъдебни производства.

От данните е видно нарасналата активност на прокурорите да образуват преписки и дела след самосезиране. Висока е и резултатността от тази дейност – в съда са внесени 374 прокурорски акта и са осъдени 313 лица.

• 
  Образуване на преписки и дела по сигнали на контролните органи
  

Н

Наблюдавани са 1519 преписки в Прокуратурата, образувани по сигнали на отчитаните в статистиката на ПРБ контролни органи, при 1484 – за 2009 г.

С 2,4% е нараснал броя на преписките, образувани по получени сигнали от административните контролни органи, но въпреки това увеличение, се констатира спад с 9,5% на решенията за образуване на ДП по тези преписки, които за отчетната година са 449, при 496 за 2009 г. Образуваните от прокурор ДП по сигнали на контролните органи, съставляват дял от 0,7% от общия брой постановления за образуване на ДП по всички преписки.

Най-често преписки се образуват в прокуратурата по сигнали на НАП (717) и Агенция митници (645). От Сметната палата са получени 7 сигнала.

Общо по сигнали на контролните органи в съда са внесени само 85 акта и са осъдени 89 лица, от които – 65 след сезиране на прокуратурата от НАП.

• 
  Образуване на преписки и дела по материали на ДАНС
  

П

Прокурорите по места настояват за по-ранно уведомяване на прокуратурата от органите на ДАНС за започване на планираните операции, с оглед осигуряване на годни доказателства за бъдещ наказателен процес.

В резултат на извършените съвместни проверки на прокуратурата, ДАНС и НАП на лица, притежаващи имущество на стойност над 500 000 лв., са образувани 51 преписки в прокуратурите и са наблюдавани 29 досъдебни производства.

• 
  Прекратени досъдебни производства по давност
  

Н

От прекратените през 2010 г. ДП поради изтичане на давностния срок, 98,0% са срещу неизвестен извършител.

С оглед данните от проверените в последните 4 години спрени дела, може да се направи извода, че в резултат на упражняването на стриктен надзор върху спрените производства, вече е постигната необходимата регулярност. Преодолян е проблемът с т.нар. „стари дела” и негативните последици от неупражняването на необходимия надзор върху разследването през отминалия 20 годишен период, макар (с малки изключения) делата неизбежно да приключват с постановление за прекратяване поради изтичане на давност за търсене на наказателна отговорност. Допълнителен резултат се постигна за Прокуратурата, а така също и за разследващите органи – да не се допуска в бъдеще неоправдано бездействие по делата и прекратяването им на посоченото основание. Констатацията, направена по-горе, за овладяване на проблема с т.нар. „стари дела” дава основание да се счита, че делът им постепенно ще намалява и в бъдеще.

От друга страна, видно от данните, продължава да стои проблемът по отношение на разкриваемостта на престъпленията по спрените „стари” дела, което впоследствие и води до прекратяване по давност на дела, образувани срещу неизвестен извършител.

• 
  Дела на производство¹⁰
  

П

Новите производства през 2010 г. съставляват 67,7% от делата на производство. Данните съответстват на регистрираната и разкритата престъпност.

Характерна е тенденцията, не само на завишаване броя на общо образуваните дела, така и ръст на делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес – с 22,1%.

Относителният дял на новообразуваните дела по видове разследващи органи през 2010 г. е както следва:

• 
  разследващ полицай от МВР и МО - 98,4%;
  
• 
  следовател –1,4% ¹¹;
  
• 
  прокурор –0,2%.
  

В резултат на стеснената подсъдност на военните съдилища, респ. компетентност на военните прокуратури, и въпреки упражнявания от последните проактивен подход, незначителен е делът от 878 новообразувани ДП, по които разследването е осъществявано под ръководството и надзора на военно-окръжните прокуратури. В докладите си, както военните, така и гражданските прокуратури, предлагат възстановяване на предишното положение с възможност за разследване от военните прокуратури и военните разследващи органи на престъпления, извършени от служители на МВР и ГД „Охрана” и ГД „Изпълнение на наказанията” към МП.

Проблемен остава въпросът с неизползвания капацитет на следователите, независимо от промяната на НПК в сила от 28.05.2010 г., даваща възможност на административните ръководители на окръжните прокуратури да възлагат дела от фактическа и правна сложност на следователите за разследване на основание чл. 194, ал. 1, т. 4 (нова) НПК.

От действието на новата регламентация, възложените на следователи дела съставляват 17,3% от общо разследваните от тях дела през годината.

Независимо от високата обща натовареност на прокурорите и като се има предвид, че основните им функции и правомощия са по надзора на разследването и поддържане на обвинението в съда, същите продължават да извършват изцяло самостоятелни разследвания. Наблюдаваните през 2010 г. и лично разследвани от прокурор 665 ДП са със 76 повече спрямо предходната година.

Продължава да стои проблема с ангажираността на прокурорите по внесените искания за вземане на мерки за неотклонение „Задържане под стража” и участията в съдебните заседания по тях, а в последствие – протестиране определенията на съда и участие в инстанционните производства, които дела на практика се превръщат в „процес в процеса”. Прокурорите предлагат съдебният контрол върху мярката за неотклонение да се упражнява служебно от съда след изтичане на определен период от време /такава практика има в Германия/.

• 
  
  Изтегляне 6.92 Mb.
  
  Сподели с приятели: