Д о к л а д за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи
Използване на СРС и резултати по наказателните дела, по които са прилагани
Изтегляне 6.92 Mb.
|
Използване на СРС и резултати по наказателните дела, по които са прилагани В Налице е тенденция на увеличение на исканията за използване на СРС, като делът на производствата, по които са приложени, съставлява само 6,3% от делата за тежки престъпления, за които е допустимо съгл. чл. 172, ал.2 НПК използването им. За 55,6% от лицата, спрямо които е използвано СРС, съдът е постановил осъдителни присъди. несените от прокурорите 11618 искания в съда за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) бележат ръст от 31,4% спрямо предходната година, през която беше отчетен почти два пъти по-висок брой в сравнение с 2008 г., когато са внесени 4690 искания. Броят на внасяните в съда искания за прилагане на СРС в последните години обяснимо нараства в съответствие с увеличението на делата, образувани за извършени тежки престъпления - свързани с организираната престъпност, корупцията, престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС, изпирането на пари, данъчните и други финансови престъпления, незаконният трафик на хора и наркотици. В тази връзка, трайно висок остава и процентът на уважените от съда искания (98% ÷ 99%), което говори и за тяхната обоснованост. Следва да се има предвид и факта, че в повечето случаи по едно дело и по отношение на едно лице се налага да се прилагат повече от един оперативен способ. През изтеклата година, броят на предадените на съд лица, спрямо които при разследването са използвани СРС, се е увеличил спрямо 2009 г. с 62,8%. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.172, ал. 2 НПК използването на СРС е допустимо само за изрично посочените в текста престъпления. През 2010 г. прокурорите са внесли в съда искания за прилагане на СРС срещу 3524 лица по 1016 ДП, които съставляват сравнително нисък дял - 6,3% от общия брой наблюдавани ДП, образувани за тежки престъпления. Относно резултатността на направените искания за СРС - за 55,6% от лицата, спрямо които е поискано използване на СРС, съдът е постановил осъдителни присъди през 2010 г. Този дял за 2009 г. е бил 65,0%. Необходимостта от използването на СРС, съгласно НПК, ЗСРС, а така също и разпореждане № 9199/2009 г. на заместник на главния прокурор, следва много внимателно да се преценява за всеки конкретен случай с оглед изискванията на закона. За осигуряване спазването на човешките права по-скоро е необходима законодателна промяна, вкл. в посока последващ съдебен (или на друг независим орган) контрол на ефективността от използваните СРС и санкция за унищожаването на изготвените ВДС, ако същите не могат да се ползват при разследването. Разследването е приключило в законовите срокове по 96,8% от общо приключените разследвания. Очертава се положителната тенденция на решаване от прокурорите на висок дял от приключените разследвания, който за 2010 г. е 92,7%. Намалял е с 4,5% броят на останалите в края на отчетната година висящи (с неприключено разследване и нерешени от прокурор) досъдебни производства.
Взетите вътрешноорганизационни мерки и засиленият контрол от наблюдаващите прокурори и административните ръководители през 2010 г. са допринесли за ярко изразени тенденции на:
Разследването е приключило през отчетната година по 168495 (173225, 177886) ДП. Намалението се дължи на значителното нарастване на броя дела, образувани за тежки престъпления от особен обществен интерес, по които предвид фактическата и правната им сложност разследването е по-продъжително и в повечето случаи се налага продължаване срока за разследване над 2 месеца. Решените от прокурор дела на производства за отчетния период са 156209 (160599, 150408). Спрените през 2010 г. ДП са намалели спрямо 2009 г. с 9,6%, но в сравнение с 2008 г. те са повече с 4,3%. Трайно спрените ДП обаче съставляват почти ½ от решените ДП - 48,1% (51,7%, 47,9%). Значителен остава делът на спрените дела срещу неизвестен извършител - 88,8% (87,6%, 87,5%). Прекратените дела на производство през 2010 г. са намалели спрямо 2009 г. с 0,3%, но в сравнение с 2008 г. те са повече с 2,1%. Прекратените ДП трайно съставляват 1/5 от решените дела на производство - 20,9% (20,4%, 21,3%). Делът на отменените от съда прекратявания е много нисък- 2,3% (2,5%, 2,5%).
В В последните три години броят на внесените в съда прокурорски актове и делът им от решените дела от прокурор, както и на предадените на съд лица, нарастват. При ръст на внесените актове с 1,0% се констатира увеличение с 4,4% на предадените на съд лица, което е резултат на усложнена престъпна дейност и групово извършване на престъпленията. несените в съда дела с прокурорски актове са 29,2% от решените дела на производство през 2010 г., които за 2009 г. са съставлявали 28,1%, а за 2008г. - 28,9% от решените ДП.
През 2010 г. броят на предадените на съд лица е 55210, при 52883 за 2009 г. и 52149 - за 2008 г. Продължава тенденцията, най-висок да е делът на обвиненията за общоопасни престъпления по глава ХІ от НК, които съставляват 39,1%, следвани от тези против собствеността по глава V от НК– 33,0% и със значително по-нисък дял - против личността по глава ІІ от НК– 5,4%. Прокурорите поддържат предложенията в предишните си доклади и настояват за диференциация на престъпленията на тежки и леки, със съответните диференцирани процедури. Другото предложение е за декриминализиране на деяния, несъответстващи на съвременните обществени отношения, както и на такива с ниска степен на обществена опасност, но наказуеми по-ефективно по-административен ред. Санкционирането им може да бъде по-успешно и бързо при ангажиране компетентността на контролните органи по транспорта в МВР, като при неплащане на глобите да се търси наказателна отговорност. Освобождаването на прокурорите от дейност, която ефективно може да се извършва от други органи, ще освободи ресурс за работа по конвенционалната и тежката престъпност.
П Налице е трайна тенденция на намаление броя и относителния дял на върнатите от съда дела на Прокуратурата спрямо внесените прокурорски актове в съда. От 10,4% през 2007 г. делът им е сведен на 5,5% за 2010 г. рез изтеклата година на Прокуратурата са върнати от съда 5,5% от внесените дела, при 6,4% за 2009 г. и 8,0% за 2008 г. В сравнение с 2007 г., когато делът им е бил 10,4% е видно, че намалението е два пъти. Положителната констатация е резултат на регулярно провежданите по указание на ВСС и вътрешноведомствените актове на главния прокурор работни срещи на прокурори и разследващи органи, както и съвместните им съвещания със съдиите за разрешаване на принципни проблеми при констатирана противоречива практика за правилното прилагане на закона. Очертаните трайни положителни резултати, налагат извода за необходимостта от продължаване практиката по обсъждане и анализиране на причините за връщане на делата за свеждане на този вид дела до обективния минимум, с елиминиране на субективните причини за връщане. Повишената ръководна роля на наблюдаващия прокурор допълнително допринася за намаляване броя на върнатите от съда дела. През 2010 г. прокурорите в страната са указали извършване на конкретни действия по разследването преди неговото предявяване по 32610 дела; на съответните органи на МВР по 11352 дела са възложили отделни действия по разкриване на престъплението; самите те са извършили необходимите действия или са участвали при извършването им по 6787 дела.
П Налице е положителна тенденция на увеличаване. Спрямо 2009 г. ръстът на осъдените и санкционирани лица с влезли в сила съдебни актове е с 1,7%. Същевременно делът им спрямо всички лица, по отношение на които съдебните актове са влезли в сила (осъдени, санкционирани и оправдани), остава трайно висок – и за трите анализирани години – над 97%. Оправданите лица съставляват дял от 2,4% (2,6%, 2,1%) от лицата с влезли в сила съдебни актове. рез 2010 г. с влезли в сила съдебни решения са осъдени и санкционирани общо 46609 лица, при 45839 – за 2008 г. или ръст от 1,7%. Съпоставката между осъдени и санкционирани лица с влезли в сила съдебни актове, спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт, сочи на висок среден относителен дял на осъдените лица за 2010 г. - 97,6% . АП Пловдив, АП Варна и АП Бургас са над средния процент за страната.
С Осъдените и санкционирани лица с влезли в сила съдебни актове спрямо предадените на съд лица са в съотношение 84,4%. ъотношението на осъдените лица и оправданите спрямо предадените на съд лица очертава съответната проявена тенденция в годините, независимо от това, че при триинстанционното съдопроизводство у нас, през годината, влезлите в сила съдебни актове, в голямата си част са по отношение на лица, които са предадени на съд в предходни отчетни периоди. Въпреки посочената условност, може да се направи извода, че при предаването на извършителите на престъпления на съд е постигната висока резултатност относно наказателната и санкционна дейност спрямо тях в съдебната система като цяло. Териториалното разпределение на съотношението осъдени лица с влезли в сила съдебни актове12 спрямо предадени на съд по апелативни райони13 за последните три години е както следва:
1.1.6. Видове, определени от съда наказания по постановените и влезли в сила съдебни актове Н Констатира се ръст спрямо 2009 г. от 10,9% на ефективното лишаване от свобода и с 12,1% на условното. аложените наказания на осъдените и санкционирани лица с влязла в сила присъда през годината са 56264. Броят им значително надвишава броя на осъдените лица (46609), тъй като на някои осъдени лица са налагани кумулативно повече от едно наказание. Най-голям е броят на наложенитe наказания- пробация - 15531, чийто дял спрямо общия брой наложени наказания съставлява 27,6 %. Следват наказанията -„лишаване от свобода” по реда на чл.66 НК (ЛС условно) - 14552, с дял от 25,9% спрямо общия брой наложени казания. Същите бележат ръст от 12,1 % спрямо 2009 г. Наложените наказания „лишаване от свобода” ефективно са 9164, които имат ръст от 10,9% спрямо 2009 г. Относителния дял на ефективното ЛС спрямо общия брой наказания е 16,3%. Данните сочат, че пробацията и условното лишаване от свобода и през 2010 г. са били най-често налаганите наказания и съставляват общо 53,5% от всички наказания. Глобата, лишаването от права и другите по-леки наказания имат дял от 30,2 % от общия брой наказания. Независимо от увеличения брой наложени наказания лишаване от свобода ефективно, изтърпяването на които не е отложено, останалите наказания съставляват 83,7% от общия брой наказания, т.е. над 3/4 от наказанията са различни от лишаване от свобода ефективно, което предполага, че те са наложени за по-леки престъпления. В случая обаче трябва да се отчете обстоятелството, че глобата /понякога/ и лишаването от права се налагат кумулативно, наред с лишаването от свобода. Данните отново налагат извода за необходимост от освобождаване на прокуратурата от ангажимент по леките престъпления, които по-бързо и ефективно може да се наказват по административен ред с глоба, каквато на практика е налагана за тях и по наказателните производства, но след продължително разследване по общия ред. Това е другият път, наред със създаването на специализиран съд и прокуратура, да се съсредоточи допълнителен ресурс от висококвалифицирани кадри прокурори, следователи в окръжните следствени отдели и военните следователи за разследване и доказване на особено тежки престъпления.
П През последните три години трайно висок остава делът на приведените в изпълнение от прокурор присъди над 99% (за 2010 г. – 99,2%). рез 2010 г. са изпратени от съда 34365 присъди за изпълнение от компетентност на Прокуратурата. Прокурорите са изпълнили 34074 присъди. Тези данни за 2009 г. са - 36675 получени присъди и 36283 изпълнени, а за 2008 г. - съответно 38061 и 37248. Констатираното намаление на броя получени присъди не е показател, който зависи от дейността на прокурорите, а е функция от дейността на наказателните съдилища и вида на наложените наказания. Видно от данните за приведените присъди се налага извода, че прокурорите ежегодно привеждат в изпълнение и изпращат на съответните органи 99% - т.е. почти 100% от изпратените от съдилищата присъди. Данните илюстрират високото ниво на взаимодействие между Прокуратурата и органите по изпълнение на наказанията. В тази връзка положителен резултат са дали издаваните през последните три години, вкл. и през 2010 г. указания на отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията” при ВКП.
Повишена е резултатността по делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес. Налице е трайна тенденция за последните три години на увеличение броя на образуваните дела, внесените в съда прокурорски актове, на предадените на съд лица и осъдените и санкционираните лица с влезли в сила съдебни актове. За 2010 г. спрямо предходната увеличението на предадените на съд лица е с 40,8%. Броят осъдени и санкционирани лица е нараснал два пъти. Значително е намалял делът на оправданите лица с влязъл в сила присъда спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт – 2,7% при 3,6% за 2009 г. и 3,2% за 2008 г. Производствата от особен обществен интерес, образувани през 2010 г. за посочените престъпления, съставляват само 6,8% (9938) от общо образуваните през годината дела (135277) при 5,8% и 4,4% - за предходните две години. Ръстът на новообразуваните дела за тежки престъпления е 22,1% спрямо 2009 г. Спрямо предходната година най-голямо е увеличението на делата образувани за злоупотреби с фондове на ЕС – с 85,2%, за подправени платежни инструменти и парични знаци – с 42,3% и за организирана престъпност с 41,3%. Данните потвърждават тенденцията от предходни години на непрекъснато нарастване на обема досъдебни производства от особен обществен интерес. При увеличен обем, ръст се отчита и на приключените разследвания през 2010 г. - с 19,6% спрямо 2009 г. и с 47,0% - за 2008 г. При това следва да се отчете обстоятелството, че се касае за дела, образувани за тежки престъпления, обикновено с повече обвиняеми лица и повече пострадали. Налага се необходимостта от проучване на обемни материали, с назначаване на многобройни експертизи, възлагане на съдебни поръчки, като събирането на доказателствата в много случаи е на територията на цялата страна. Обикновено по тези дела се взема на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която многократно се обжалва от обвиняемите. По принцип, горните фактори, наред с фактическата и правна сложност на делата, обуславят и по-продължителен период на разследване. На следващите графики са илюстрирани подобрените резултати по тези дела - общо и за отделните видове престъпления, за последните три години.
Най-голям е делът на предадените на съд лица за незаконен трафик на наркотици, следвани от данъчните престъпления – за последните увеличението е два пъти. Значително е увеличението на броя предадени на съд лица за злоупотреби със средства на ЕС, които са 3 пъти повече, а осъдените и санкционирани лица – 6,5 пъти, в сравнение с 2009 г. През 2010 г. предадените на съд лица за престъпления, свързани с организираната престъпност бележат ръст спрямо предходната година с 54,1%, а осъдените – с 13,0%. Общо за извършени корупционни престъпления през 2010 г. се отчита ръст на предадените на съд лица с 46,3% и на осъдените – с 9,2%. Тези данни са показател за качествена дейност, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза при този вид престъпления, сложни от фактическа и правна страна и поради това изискващи висок професионализъм и опит при събиране на доказателства. Независимо от горните данни, за повишаване противодействието на корупционните престъпления, извършвани от лица, заемащи високи длъжности14 предвид малкия брой постановени осъдителни присъди за такива, Прокуратурата отчита необходимостта от по-нататъшно повишаване квалификацията на прокурорите на всички нива и специализацията им за по-продължителен период от време. Същото се отнася и за разследващите органи. От друга страна, прокурорите считат, че регламентацията на досъдебното производство е все още формалистично, обременително и недостатъчно прецизно – напр. регламентирането на досъдебната фаза не е съобразено с разпоредбата на чл.7 от НПК, според която централно място в процеса има съдебното производство, а досъдебното – само подготвителен характер. Посоченото, наред с динамично променящото се законодателство водят и до различия в съдебната практика. Трайна е тенденцията на намаление относителния дял на върнатите от съда на прокуратурата дела от особен обществен интерес, спрямо внесените прокурорски актове по такива дела - 3,2% (4,3%, 5,5%). Този дял е значително по-нисък спрямо средния процент върнати дела за всички видове престъпления по НК, който е 5,5% (6,4%, 8,1%). Данните за делата от особен обществен интерес определят положителната тенденция на непрекъснато увеличение броя на осъдените лица с окончателни съдебни актове – от 2060 за 2007 г., 2234 – за 2008 г., 2764 – за 2009 г. на 4114 за отчетната 2010 г. или ръст с 48,8% спрямо 2009 г. и два пъти увеличение спрямо 2007 г. Повишената резултатност по тези дела е функция на разкриваемостта на престъпленията и подобреното взаимодействие на компетентните органи за активно противодействие на тежката престъпност. Доказан положителен ефект имат дейността на съвместните екипи за разследване и тяхното кадрово укрепване, водещата роля на специализираните отдели във ВКП, организационните и дисциплиниращи мерки, взети на всички нива.
на оправданите лица спрямо общия брой съдебни решения за тежки престъпления е 2,7% при среден процент на оправданите лица за всички престъпления в страната – 2,4%. Макар съотношението между осъдените спрямо предадените на съд лица да не е достатъчен показател за ефективността на прокурорската дейност15, той дава относителна информация за възможните промени в краткосрочен план. Положителна е тенденцията на нарастването на този процент при най-значителните като брой дела от особен обществен интерес – тези за трафик на наркотици и данъчните престъпления, както и при делата за злоупотреби с фондове на ЕС и за подправка на платежни инструменти. Съотношението е намаляващо през 2010 г. спрямо предходната година по ДП за организирана престъпност, изпиране на пари, трафик на хора и корупционни престъпления, но в почти всички от случаите намалението е до нивата от 2008 г. Наблюдава се тенденция за запазване относителния дял на ниски нива на оправданите лица спрямо предадените на съд (под 4,0 %) за повечето дела от особен обществен интерес, с изключение на тези за трафик на хора, при които се наблюдава нарастване през 2010 г. до 5,7 % (2,2% и 1,9%) и за изпиране на пари с нарастване до 11,4% спрямо 3,3% и 2,7% за предишните две години. Този извод се отнася и до относителния дял на оправданите лица, спрямо всички лица, с влязъл в сила съдебен акт през годината за трафик на хора и изпиране на пари. Ето защо, по този вид ДП следва да бъдат предприети мерки за увеличаване на ефективността на прокурорската дейност. В същото време, при ДП за корупция, делът на оправданите лица спрямо всички лица с влязъл в сила съдебен акт през годината е спаднал значително - от 22,1% през 2009 г. на 6,7% през 2010 г. С оглед постановените влезли в сила оправдателни присъди по такива дела, за които обикновено се съди за ефективността ни, прокурорите и разследващите органи следва задълбочено да обсъждат мотивите на съдилищата и на ВКС, които да ползват в бъдещите разследвания. Във всички случаи на констатирана противоречива практика да сезират главния прокурор, с оглед необходимостта от изготвяне на искане до ВКС за издаване на тълкувателно решение, респ. специализираните прокурори да правят конкретни предложения за подобряване на законодателството. В същото време, отново следва да се подчертае, че е необходимо непрекъснато повишаване на професионалната квалификация на прокурорите от всички степени на прокуратурата, както и на разследващите органи.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
