Относно повишаване ефективността по делата от особен обществен интерес наблюдавани от ЕК и ВСС, както и по дела от важен интерес за съдебната практика

• 
  Относно правомощията на прокурора по предварителните проверки и комуникацията със специализираните органи при непълнота на сигналите. След проведените в края на 2010 г. срещи на главния прокурор с прокурорите от 11 окръжни прокуратури и констатираните проблеми при извършване на предварителните проверки, бе изготвена Инструкция за провеждане на предварителни проверки, (№ 89/10.03.211 г.) регламентираща правомощията на прокурора преди образуване на досъдебно производство. Указани са реда и сроковете за провеждане на проверката, конкретизирани са случаите, в които преписката се изпраща на МВР и контролните органи, ангажиментите на специализираните органи и реда за произнасяне от прокурора, вкл. по линия на инстанционния и служебния контрол от горестоящата прокуратура. Инструкцията е съвместна между МВР и ПРБ.
  

• 
  Указания, разпореждания и заповеди, способствали за правилното прилагане на закона са издавали всички заместници на главния прокурор и прокурорите, завеждащи отдели. Конкретна информация се съдържа в съответните раздели на доклада и Приложение № 1.
  

• 
  Инструкция за взаимодействие между Прокуратурата на РБ и Служба «Военна полиция» на Министерство на отбраната (Изх. № 4/05.01.2010 г. ПРБ, изх. № И-1/05.01.2010 г. – МО).
  

• 
  Инструкция за обмен на информация между Прокуратурата на РБ и Министерството на отбраната по разследването, приключването и резултатите от делата, разследвани от военни разследващи полицаи (изх. № 75/05.03.2010 г. – ПРБ, изх. № И-2/02.03.2010 г. - МО).
  
• 
  Инструкция за взаимодействие между Прокуратурата на Република България и МВР при разследване на две и повече досъдебни производства, образувани и водени срещу едно и също лице – 51/3.02.2010 г. Актуална информация за лицата и производствата се извежда от Регистъра на лицата с неприключени наказателни производства, достъп до който е осигурен чрез вътрешноведомствения информационен сайт на ПРБ, с цел ползването й от прокурорите и разследващите органи в хода на разследването.
  
• 
  Инструкция за поддръжка и използване на Електронен регистър на лица с неприключени наказателни производства.
  
• 
  Инструкция за взаимодействие между Главна дирекция "Криминални полиция”, Министерство на вътрешните работи и Главна дирекция "'Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието по оперативното и полицейско обслужване на местата за лишаване от свобода съгласувана с главния прокурор.
  

3. 
   Относно изпълнение ангажиментите на Прокуратурата по Механизма за сътрудничество и оценка;
   

С комплексни вътрешноорганизационни указания и заповеди на главния прокурор и неговите заместници от предходните години е постигнато високо ниво на информационно осигуряване на министерство на правосъдието като координационен орган по Механизма за сътрудничество и оценка в областите правосъдие и вътрешни работи по дейностите, обект на оценка от ЕК.

За изпълнение през 2010 г. на Графика за неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт на показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, нарочна организация е създадена със Заповед на главния прокурор №1471/04.05.2010 г. Ежемесечно на министерството на правосъдието бе предоставяна подробна информация през цялата година, в сроковете по Графика за предприетите действия от компетентност на Прокуратурата, както и във връзка с Механизма за сътрудничество и оценка, включително за движението по конкретни дела, наблюдавани от ЕК.

За движението на делата от особен обществен интерес ежемесечно е уведомяван и ВСС, съгласно Решение по Протокол № 39/2008 г.

- подготвяне на условия и препоръки за вземане на мерки за вътрешна реформа и модернизация на Прокуратурата, с цел преодоляване на негативните оценки и тенденции в Индекса на реформата на Република България;

- подготовка и организиране провеждането на нов Индекс на реформата в ПРБ през втората половина на 2012 г.
1.2.5. Искания до ВКС и ВАС за уеднаквяване на противоречива съдебна практика

През 2010 г. след проучване на съдебната практика, е изготвено искане от главния прокурор до Върховния касационен съд (ВКС) за приемане на тълкувателно решение поради констатирана противоречива съдебна практика, относно възможността за прилагане на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на извършилите престъпления при условията на чл.26 НК. По искането е прието Тълкувателно решение № 2/2010 год. по приложението на чл.78а НК във вр. с чл.26 НК, което е в съответствие с позицията на Прокуратурата.

• 
  относно участието на прокурор в първоинстанционните съдебни производства по чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ);
  

• 
  относно възможността да се иска отмяна на отчуждаване на основание чл. 31 от Закона за общинската собственост, извършено по реда на други закони (преди влизането му в сила, включително и от наследници на лица, починали преди приемането на този закон) и за момента, към който следва да бъдат вписани актовете за общински имоти при разпореждане с тях, съгласно чл. 34, ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
  

• 
  Продължи да се утвърждава екипният принцип на работа на база сключеното споразумение от 2009 г. между главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС за създаване на специализирани междуведомствени звена за разследване на престъпления, извършени от организирани престъпни групи.
  
• 
  Съществен елемент и наложил се стил в организацията на работа е, че освен разследването по основното дело срещу дадена ОПГ, работата продължава по отношение на всички аспекти от дейността и в „дълбочина” – финансови разследвания и разследвания свързани с пране на пари, разследвания по отношение на други членове на същата ОПГ, неиздирени или неустановени към момента на приключване на основното дело, или по отношение на лица, свързани по един или друг начин с организаторите на ОПГ.
  
• 
  Специфично за работата срещу ОПГ е утвърждаването на практиката по наблюдаваните досъдебни производства, с постановления на главния прокурор на Република България на основание чл. 195 ал. 4 от НПК, да се разпорежда разследването да се извършва не от териториално компетентната прокуратура, а от друга, еднаква по степен прокуратура, като по този начин се елиминира възможността за влияние по какъвто и да било начин върху местните магистрати и полицейски служители.
  
• 
  В случаи от фактическа и правна сложност по изпиране на пари, като постоянна практика се наложи работата в екип, чрез обсъждане на постъпилата и постъпващата информация между наблюдаващите прокурори от ВКП и компетентната прокуратура, ДАНС, респ. ГДБОП, а при необходимост и с представители на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и териториалните й дирекции.
  
• 
  Съобразно подписаните споразумения за сътрудничество с Националната агенция за приходите, Агенция Митници и Българската народна банка се задълбочи още повече взаимодействието с представители на тези институции, чрез включването им при необходимост като експерти в създаваните екипи за разследване, както и за съдействие с оглед получаване в кратки срокове на необходимата и относима информация по отношение на разследваните лица и притежавани от тях дружества.
  
• 
  Особено характерно е доброто експертно сътрудничество с националните власти извън съдебната система за специализираното звено и екипите за противодействие и защита финансовите интереси на ЕС. Регулярно са провеждани срещи с АФКОС, Държавен фонд „Земеделие”, с ръководителите на оперативните програми. Доказателство за това са многократно увеличените присъди за престъпления, свързани с еврофондове.
  
• 
  Прокуратурите в страната провеждат съвместни срещи в изпълнение на чл. 2, ал. 3 от Вътрешните правила за работа на координационния център за взаимодействие между органите на НАП и Прокуратурата. Регионалните координационни центрове за борба с данъчните и осигурителните измами провеждани месечни срещи.
  
• 
  В резултат на засиленото взаимодействие и сътрудничество с НАП са постъпили най-голям брой сигнали именно от тази контролна институция и съответно в края на годината се констатира най-голям брой осъдени лица за данъчни престъпления. Извършени са и съвместни проверки на прокуратурата, ДАНС и НАП на лица, притежаващи имущество на стойност над 500 000 лв.
  

През годината съобразно финансовите и технически възможности е постигнато максимално подобряване информационната осигуреност на прокурори, разследващи и оперативни органи:

• 
  Осигурен е достъп до УИС на всички прокурори и разследващи органи на всички нива. УИС се ползва ежедневно от прокуратурите и все повече от по-горестоящите прокурори. Качеството на въвежданите данни е подобрено. Данните от справките все повече се доближават до официалната статистика. Съответните административни ръководители в ПРБ могат в реално време да се информират по въведените дела и да упражняват много по-ефективен контрол;
  
• 
  Справочната система към УИС продължи да се усъвършенства през отчетната годината по проект със Световната банка. Тестване на разработените електронни справки се извършва от началото на 2011 г. Проверките ще продължат до осигуряване на успешното практическо ползване на електронните справки, както в пряката работа на прокурори, разследващи органи и административни ръководители, така и при изготвяне на многобройните информации до ВСС и ЕК. Отново следва да се подчертае необходимостта от своевременно и коректно въвеждане на данните в системата, което е абсолютно условие за извеждането на верни и изчерпателни справки.
  
• 
  Разширени са възможностите за ползване на УИС от потребители извън Прокуратурата, но пряко ангажирани с противодействието на престъпността. Сключени са три споразумения за осигуряване достъп до УИС на МВР, Инспектората към ВСС и на Комисията за борба с корупцията при 41-то НС.
  
• 
  Създаден е и Електронен регистър за лица с две и повече неприключени наказателни производства;
  
• 
  От втората половина на 2010 г. за прокурорите е осигурена практическата възможност да започнат използването в справочен режим на Националната информационна система „Бюра за съдимост” на Министерство на правосъдието. Утвърдени са и Правила за работа в Националната информационна система „Бюра за съдимост” на Министерство на правосъдието. Правилата са публикувани на Ведомствения информационен сайт на Прокуратурата на Р България;
  
• 
  В началото на 2011 г. е финализирана дейността по осигуряване достъп до Националния регистър на българските лични документи, чрез АИС „Интегрирани справки” (Споразумение между министъра на вътрешните работи и главния прокурор - рег. № 35/04.02.2011 г.). Предвидено е по едно работно място за ВКП, ВАП и за всяка от апелативните прокуратури военноапелативна прокуратура, окръжните и военноокръжните прокуратури;
  
• 
  Усъвършенствана е организацията за постепенно преминаване към цялостен електронен оборот на организационни и др. документи посредством задължителен регламент за електронен обмен, вкл. използване на служебната електронна поща на всички нива. Отменени са редица вътрешни актове, с които се изискваше допълнително информация на хартиен носител. (Заповед № 780/30.03.2010 г.)
  
• 
  Повишена е вътрешната осведоменост на прокурорите и разследващите органи чрез публикацията на служебна информация на Ведомствения информационен сайт. Вътрешно-организационните документи на главния прокурор, неговите заместници и зав. отделите се публикуват на сайта. Регламентиран е реда за запознаване с тях от прокурорите и служителите. По този начин е постигната своевременност, актуалност и пълнота на вътрешната информация. Вътрешно-организационните документи се съхраняват отделно в електронен вид.
  
• 
  Чрез Вътрешния информационен сайт са достъпни съобщения за семинари и обучения. Публикуват се лекциите от проведените семинари. Могат да се ползват бързи полезни връзки към други сайтове. Осигурен е обмен на полезни практики за самостоятелно дистанционно обучение, които по електронен път се довеждат до знанието на всички прокурори, следователи и служители. Допълнително се постигна минимизиране на финансовите разходи, които преди това бяха необходими за съответното разпространение на информацията. (Заповед № 2618/30.08.2010 г.).
  
• 
  Относно ЕИСПП – основният проблем е свързан с финансирането на тригодишната „План програма за довършване и пускане в експлоатация на ЕИСПП”, както и с изравняване стандартите на ведомствените информационни системи към актуалните и утвърдени от Междуведомствения съвет (с изключение на НСлС и Военна полиция - МО).
  

• 
  Специализация
  

• 
  Във ВКП от 2008 г. са създадени специализирани структури от прокурори за противодействие на тежката престъпност¹⁷ и отдел „Инспекторат” за упражняване на вътрешен контрол и проверка на сигнали срещу магистрати.
  

• 
  През 2010 г. е задълбочена специализацията в прокуратурата по отделни видове престъпления от значим обществен интерес. Създаден е сектор „Противодействие на престъпления срещу културно-историческото наследство, природния и архитектурния ландшафт, посегателствата над защитените територии и престъпления, свързани с екологията”, структуриран в Първи отдел на ВКП „Противодействие на корупцията прането на пари и други престъпления от значим обществен интерес”. (Заповед № 1666/25.05.2010 г.)
  
• 
  Специализираните звена за противодействие на организираната престъпност и на престъпленията против финансовата система на ЕС са кадрово укрепени. Работещите в тях прокурори и разследващи органи са материално обезпечени, включително с настаняване в самостоятелна сграда. Предстои кадровото им укрепване с експертен състав от икономисти и ИТ експерти.
  
• 
  Подсилени са екипите за разследване по места посредством създаване на специализирани ad hoc съвместни екипи на територията на цялата страна за разследване на престъпления против финансовата и бюджетната система на ЕС, противодействие на организираната престъпност, финансови и данъчни престъпления и др.
  
• 
  Положени са усилия за разширяване на капацитета на специализираните звена със специалисти от различни клонове на науката и практиката, най вече икономиката и информационните технологии.
  
• 
  Взети са допълнителни организационни мерки за развитието на дейността на създадената и обучена специализирана мрежа от прокурори по въпросите на международно -правното сътрудничество и за повишаване на квалификацията на прокурорите в посочената област. Контролът по дейността е възложен на заместник на главния прокурор, отговарящ пряко върху усъвършенстването и ефективността в дейността на мрежата. (Заповед 3683/03.12.2010 г.)
  
• 
  Укрепено е звеното за международноправно сътрудничество във връзка с установяване и отнемане на имущество, придобито от корупционни престъпления и организирана престъпна дейност.
  
• 
  Укрепен е административния капацитет на структурното звено в ПРБ за организация на работата по приключване и внедряване на ЕИСПП.
  

• 
  Професионална квалификация и обучение
  

• 
  Засилена е дейността на прокуратурата по провеждане на обучения за повишаване на професионалната квалификация на прокурорите, следователите и служителите¹⁸.
  

През м.октомври 2010 г. в Учебна база Цигов чарк се проведе обучение на административни ръководители на прокуратурата и следствието. Необходимостта бе породена, както във връзка с изискването за продължаващо обучение на кадрите, така и предвид големия брой новоназначени административни ръководители в системата на прокуратурата след изтичане на мандата на голяма част от досегашните ръководни кадри. Изнесени бяха лекции с практическа насоченост за административните ръководители във всички направления на дейността на прокуратурата.

• 
  Продължава активното участие на Прокуратурата в международни проекти като бенефициент и партньор с други държавни органи и организации, както и с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд (ОПАК).
  
• 
  Част от проектите са приключили през 2010 г., за други - продължава реализацията им и през настоящата година.
  
• 
  Проект по линия на МБВР (Св. банка) WBTF 058170-BUL - „Безвъзмездно финансиране от фонда за институционално развитие за борба с корупцията: Укрепване на антикорупционния капацитет на Прокуратурата на РБ” и като партньор:
  
• 
  с МВР – „Противодействие на престъпленията, свързани със злоупотреба с финансовите средства, предоставени на България от ЕС”.
  
• 
  Съвместен проект на Прокуратурите на Румъния и България JLS/2008/JPEN/029 по програма „Наказателно правосъдие" на ЕК на тема: „Подобряване на знанията и уменията на румънските и българските прокурори по отношение на правното сътрудничество по наказателно-правни въпроси"; приключил през 2010 г.
  
• 
  Частичен туиниг проект TwL BG/06/IВ/JH/04/UE/TL по програма ФАР на ЕС на тема „Допълнително укрепване на административния капацитет на Прокуратурата в борбата срещу престъпността съгласно Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОИППД)", с партньор Немската фондация за международно правно сътрудничество - Бон (Фондация IRZ); приключил през 2010 г.
  
• 
  Частичен туиниг проект TwL BG/2007/IВ/JH/02/UЕ/ТL по програма ФАР на ЕС на тема „Допълнително укрепване на административния капацитет на Прокуратурата за борба с организираната престъпност по-специално в областта на културните ценности и съответстващ приложим acquis на ЕС", с партньор Италианския център за обучение на публичната администрация FORMEZ; приключил през 2010 г.
  
• 
  Участие в Туининг проект ВG/07/IВ/JH/07 „Укрепване на публичното управление на съдебната власт и съдебната администрация", който се изпълнява от Висшия съдебен съвет на Република България и Генералния съвет на съдебната власт на Испания, в сътрудничество с Германската фондация за международно правно сътрудничество (IRZ). В състава на групата от български експерти, определен от ВСС в тясно сътрудничество с Министерството на правосъдието, са включени един прокурор от Апелативна прокуратура - София и един представител от отдел „Международни връзки и протокол" при АГП; приключил през 2010 г.
  
• 
  С финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд (ОПАК) е реализиран проект от отдел „Международноправно сътрудничество във ВКП”. Бяха обучени над сто прокурори по международно правно сътрудничество и чуждоезиково обучение.
  
• 
  От ВАП, също по Оперативна програма „Административен капацитет”, се реализира проект „Укрепване на капацитета на Прокуратурата на РБ при взаимодействие с контролните органи за противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите” с период на изпълнение 18 месеца.
  

• 
  Наръчници – ръководства за работа
  

• 
  Наръчник за разследване на изпирането на пари;
  
• 
  Ръководство за противодействие на корупцията – Модел на каталог за най-добрите практики на страните от ЕС, САЩ и др. за противодействие на корупцията;
  
• 
  Мodus operandi – Ръководство по международноправно сътрудничество;
  
• 
  Национална методология „Противодействие на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС”.
  
• 
  Методика за работа с националния регистър на лицата с неприключени наказателни производства;
  
• 
  В процес на изготвяне е наръчник за разследване на престъпленията, свързани с културното наследство.
  

Повишаване на професионалната квалификация следва да е едновременно личен ангажимент и ангажимент на административните ръководители на отделните звена в съдебната система и при разследващите органи.

Като нови насоки в обучението е необходимо придобиване на знания на магистрати и технически сътрудници за работа със системи за видеоконференция, повишаване на квалификацията на прокурори и разследващите полицаи в специализираните екипи с цел идентифициране и преодоляване на слабостите по оперативните програми, свързани с усвояване на средства от ЕС, за противодействие на корупционните престъпления по високите етажи, както и за прилагане правото на ЕС. Продължаващо обучение е необходимо и за прокурорските помощници.

9. 
   Относно повишаване качеството на внесените в съда прокурорски актове посредством подобряване на професионалната и колегиална среда между прокурори и разследващи органи и със съда
   

Дейността на прокурорите от отдел ІІ „Инстанционен контрол”, където работят специализирани и с опит в инстанционния контрол прокурори, допринася за подобряване качеството на прокурорските актове и на професионализма на прокурорите като цяло.

Задължението на специализираните отдели във ВКП за произнасяне по инстанционни преписки по линия на специалния надзор спомага за уеднаквяване на прокурорската практика по делата за организирана престъпност, корупция, изпиране на пари, злоупотреба с финансовите интереси на ЕС и др. тежки престъпления.

Ежедневните консултации и методическа помощ на прокуратурите от по-ниските нива прокуратури са вече утвърдена практика във ВКП.

В териториалните прокуратури продължава успешната практика на периодично провежданите срещи на прокурори с разследващи полицаи, на които се набелязват конкретни мерки за срочното разследване и за приключване на просрочените деля; обсъждат се възникнали проблеми в хода на разследването по конкретни досъдебни производства; прокурорите извършват проверки на наблюдаваните от тях досъдебни производства, преписки и спрени ДП срещу известен извършител и така осъществяват контрол върху срочното и качествено разследване.

В изпълнение на решение на ВСС по Протокол № 50/03.12.2008 г. и заповед № ЛС-239/02.02.2009 г. на Главния прокурор на Р. България и през 2010 г. продължи провеждането на регулярни срещи между магистрати от съда и прокуратура и разследващи полицаи, с цел преодоляване на причините за връщане на делата за доразследване и за подобряване на работата по делата със значим обществен интерес.

Обсъжданите въпроси със съдиите са принципни и целят повишаване качеството на прокурорската дейност, поради което тази положителна практика следва да продължи и в бъдеще.
1.2.10. Относно изискванията за прозрачност и отчетност и заявеният приоритет за повишаване на общественото доверие към Прокуратурата

Прозрачността и отчетността в дейността на Прокуратурата е утвърдена практика през последните четири години. Държавните органи и обществеността са информирани периодично за дейността на ПРБ по силата на конституционни и законови разпоредби – чл. 84, т.16 от КРБ, чл. 141, ал.1 и чл. 142, ал. 3 от ЗСВ посредством публичните доклади на главния прокурор до НС, ВСС, Инспектората на ВСС и Министерството на правосъдието. Периодичните отчети се публикуват на официалната интернет страница на прокуратурата и по този начин са достъпни до неограничен кръг лица.

Обществеността е периодично информирана за разследването на конкретни дела, придобили публичност чрез средствата за масово осведомяване. През последните години се утвърди института на говорителя на главния прокурор и на говорителите на отделните териториални прокуратури.

За подобряване организацията на работа в ПРБ относно медийната политика през годината е разработена Медийна стратегия на Прокуратурата за периода 2010 – 2013 г. и Инструкция за работата и взаимодействието на ПРБ с медиите. Инструкцията спомага, освен за предоставяне в рамките на закона на обективна информация на медиите по дела от значим медиен интерес, така и по принципни и стратегически въпроси за дейността на прокуратурата и за оптимизиране организацията по образуване на преписки след самосезиране от прокурор по материали в средствата за масово осведомяване. Регламентирани са и конкретни правила, недопускащи разгласяване на информация, която би попречила на разследването. Предвидени са и правила за защита личните данни на гражданите, участници в производствата, както и такива, посредством които да не се уврежда репутацията на засегнатите от информацията лица.

На електронната поща и факса на отдела са получени, обработени и архивирани повече от 700 журналистически запитвания, включително и от чуждестранни медии. Със съдействието на говорителите на прокуратурите, се отговаря в срок и по компетентност. Ежедневно се приемат въпроси и по телефона.

Чрез средствата за масова информация и лидери на обществено мнение отделът осъществява информационно разяснителни кампании целящи да покажат същинската дейност на прокуратурата, да запазят и утвърдят нейната репутация като защитник на правовия ред.

В Информационния център е създадена необходимата организация за обслужване на гражданите. За своите две години и половина от съществуването си „Информационният център” към отдел „Връзки с обществеността” не само се наложи в структурата на прокуратурата, но достигна висока степен на популярност, предоставяйки качествено различно ниво на обслужване на гражданите. Показател за тази нарастваща популярност е непрекъснато растящият брой на обслужените граждани, адвокати и институции. Пакетът от услуги включва, както дейността на трите регистратури – на СГП, ВКП и АГП, така и функционирането на информационното бюро- даващо разяснения и информация на място и по обявените в интернет страницата на прокуратурата телефон и електронен адрес. За отчитания период двойно е увеличен броят на получените по електронната поща сигнали, жалби и запитвания.

Идеите за оптимизиране работата на центъра са свързани от една страна с осъвременяване на интернет страницата на прокуратурата относно центъра и публичната информация, а от друга с предоставянето на цялостно обслужване на гражданите за всички прокуратури на територията на София като се използват възможностите на УИС.
1.2.11. Мерки за преодоляване на натовареността на прокурорите

Средната натовареност на един прокурор, както бе посочено остава трайно висока.

Във връзка с продължаващата значителна натовареност на прокурорите, актуални остават предложенията от миналогодишния доклад за ясно разграничаване на престъпленията на тежки, леки и простъпки, облекчаване на процедурите за разследване на леките престъпления, както и за декриминализиране и наказване по административен ред на деяния, за които понастоящем се налагат административни наказания, но след пълно разследване и продължителен съдебен процес. Наред с това прокурорите продължават да считат, че регламентацията на НПК на досъдебното производство е излишно формално и допълнително ги натоварва. Конкретните предложения за законодателни промени са посочени в т.2. от настоящия раздел.

През 2010 г. бяха назначени, след проведен конкурс, 48 младши прокурори. Реално участието им в пряката прокурорска дейност се очаква да даде резултат в намаляване натовареността през 2011 г., тъй в годината на назначаването им преминаха шестмесечен курс на обучение в НИП. Но следва да се има предвид също така, че ще бъде необходимо да се отдели и време за практическото им обучение от определените им наставници в съответните прокуратури.

Назначаването на прокурорски помощници във ВКП, ВАП и териториалните прокуратури е добро начало за подпомагане на прокурорите при изпълнение на ежедневните им функции. Прокурорските помощници преминаха през 2010 г. курс на обучение в НИП. По този начин новоназначените бяха въведени по-бързо в работата.

Както бе споменато по-горе, използването на ИТ технологии е с много по-широк обхват през 2010 г. Това се отнася, както за пряката работа на разследващите органи, така и при упражняване на надзора от наблюдаващия прокурор и от административните ръководители.

Провежданите квалификационни и обучителни мероприятия също допринасят за намаляване натовареността, защото по-големия обем знания минимизира времето за изпълнение на служебните задачи.

Реформирането, с посочените по-горе указания, на специалния надзор упражняван по наказателните производства, водещ до засилване на методическата помощ и контрол от горестоящите прокуратури, вкл. чрез оперативен контакт за обсъждане на делата, се очаква да повиши качеството на събираните доказателства и законосъобразното произнасяне по делата с фактическа и правна сложност. Указанията спомагат и за елиминиране практиката на контрол чрез изготвяне на подробни справки за движението на делата, с което би следвало да се постигне освобождаване на прокурорите от излишни технически дейности. Прокурорите, разследващите органи и администратитивните ръководители се задължават за информиране по движението на конкретно досъдебно производство да ползват информацията от електронните досиета на делата в УИС, като справки се изготвят само за периодичните отчети на дейността на прокуратурата съгласно ЗСВ и по мониторинговия процес – делата наблюдавани от ВСС и ЕК.

Инструкция за провеждане на предварителните проверки ще спомогне за повишаване качеството на проверките, посредством регулиране реда за възлагане извършването им от контролните органи и МВР на основание ЗСВ. При непълни сигнали, когато има основание да се счита, че могат да бъдат допълнени, се извършва проверка, а при липса на каквито и да са данни за престъпление, сигналите се оставят без последствие. Новият ред за възлагане на проверките ще освободи прокуратурата от задълженията да извършват дейността, която по силата на съответните закони е в компетентността на контролните органи.
Прокуратурите отчитат, че щатната численост в значителна степен съответства на натовареността им (с изключение на СГП и част от отделите във ВКП).

Проблемите, които възникват в определени прокуратури са свързани с незаетите свободни щатни бройки, за чието усвояване съгласно ЗСВ е необходимо ВСС да обяви конкурси. За преодоляването на този проблем и през 2010 г., разрешението бе в командироване на прокурори от една прокуратура в друга. Издадени са 138 заповеди на административни ръководители за командироване, 38 от които на главния прокурор и заместника на главния прокурор по реда на чл. 147 ЗСВ. Този подход дава временни резултати, но не и окончателно решение. Макар и количествено да води до намаляване на обема на работа, в качествено отношение, не винаги резултата е добър. Смяната на наблюдаващите прокурори, вследствие на осъществяване на надзор върху разследващите органи от командирован прокурор, забавя разследването, поради необходимото процесуално време за запознаване с делата и даване на съответните указания. Често има и различия по отношение тактиката на разследване и относимите доказателства. Не без значение е и увеличаване на натоварването на прокурорите от прокуратурата, от която се командирова съответния прокурор.

За допълнително намаляване на натовареността на прокурорите и рационално използване капацитета на следователите, следва да се ползват в по-широк обхват възможностите за възлагане на дела от фактическа и правна сложност на следователи на основание чл. 194, ал.1 т.4 от НПК.

Един от пътищата, посочен във всички доклади на прокуратурите, независимо от измененията на ЗСВ е допълнително ускоряване процедурите по провеждане на конкурси от ВСС за назначаване на нови прокурори.

Със ЗИД ЗСВ (ДВ, бр. 1 от 04.01.2011 г.) се направиха съществени промени относно атестирането, реда за назначаването, критериите за кариерно развитие на магистратите. Независимо от скорошните промени, поради непрецизност и технически пропуски при някои текстове, Прокуратурата направи конкретни предложения за усъвършенстване на законовата уредба, която да позволи безпроблемно функциониране на прокурорската институция, относими и към съдилищата. Същите касаят изрично и ясно регламентиране на правилата относно зачитане проведеното до влизане в сила на ЗИД ЗСВ от 04.01.2011 г. атестиране на административни ръководители и магистрати, както и прилагане на досегашния ред при открити процедури (по атестиране, в случаите на придобиване на статут за несменяемост, повишаване в ранг, както и за периодично атестиране). Акцентира се и на необходимостта от предоставяне възможност на главния прокурор да предлага кандидати за ръководители на районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор, което е напълно оправдано. Изменение се иска и на текстове за избор на членове на ВСС от квотата на съдебната власт. Нови членове на ВСС да се предлагат от долу, посредством посочването им при провеждане на събранията за делегати по места. Предложенията са насочени към демократизиране на изборния процес и по-голяма представителност на окръжните и районните прокуратури и съдилища. Предлага се прецизиране на други текстове, чиято сегашна редакция затруднява администрирането на звената в съдебната власт. Напр. при липса на кандидат за съответната длъжност да се обявява конкурс за кандидат извън съдебната система, вместо да се възлага съответният административен ръководител да предлага своя кандидатура постфактум.
Финансово и ресурсно осигуряване на прокурорите и разследващите органи

Неразрешен от години е проблемът със сградното и материално осигуряване на прокуратурите. Особено наболял е проблемът с условията на труд в СРП, СГП, РП Варна и ВОП Пловдив.

Голяма част от административните ръководители сигнализират и за остаряла компютърна и размножителна техника.

Проблем пред който са изправени прокурорите е недостатъчния брой вещи лица, както и случаите на забавени експертизи, което налага удължаване срока на разследване на делата. Недостатъчни са средствата за назначаване на експертизи.

Необходими са съответните средства за засилване капацитета на специализираните звена със специалисти от различни клонове на науката и практиката, най вече икономиката и информационните технологии.
Кадровото обезпечаване с разследващи полицаи и тяхното материално осигуряване, макар да не е от компетентността на Прокуратурата, пряко рефлектира върху крайния продукт на прокурорския надзор– качеството на доказателствата, представяни пред съда за осигуряване на ефективни присъди особено за тежки престъпления.

Доизграждането на ЕИСПП продължава да е в зависимост от осигуряване на съответното финансиране и готовността на ведомствените информационни системи (с изключение на системите на НСлС и Военна полиция при МО) за връзка с ядрото на ЕИСПП и съответствие с установените стандарти.

2. 
   Необходими законодателни промени за преодоляване на проблемните области и повишаване ефективността в противодействието на престъпността
   

През 2010 г. Прокуратурата в България е изпълнявала своите задължения и се е стремила да се развива като безпристрастна, независима, активна и ефективна част от съдебната система. Амбициозната и мащабна стратегия за реформа на съдебната система, приета на 23.06.2010 г. от правителството, е последвана от първите стъпки в осъществяването и – съществени изменения на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Страната е продължила да изпълнява и приетата през ноември 2009г. Национална стратегия за противодействие на корупцията. Тази активност на правораздавателните органи, и на прокуратурата в частност, се изразява в дейността на създадените постоянни съвместни екипи за разследване на организираната престъпност /която ще се продължи от специализирания съд, прокуратурата и следствието/ и в увеличаване броя на обвинените в такава престъпност. Засилена е активността в борбата с корупцията по високите етажи и са повдигнати няколко обвинения срещу високопоставени служители. Засилена е взискателността и се предприемат по-сериозни дисциплинарни мерки срещу магистрати по повод твърдения за корупционни действия и уронващи престижа на съдебната власт.

Всичко това е дало основание на Европейската комисия да отчете, че "в България се е появил силен устрем за реформи", в четвъртия си годишен доклад до Европейския парламент и Съвета от 20.07.2010 г., относно напредъка на страната ни по механизма за сътрудничество и проверка /СОМ(2010)400/. В него най-точно и безпристрастно са посочени и проблемните области на нашето правораздаване. На първо място е изтъкнато, че съдебният процес страда от липса на инициатива и професионален капацитет, което е обусловено от липсата на реформа за създаване на компетентна криминална полиция, необходимост от реформа в съдебната власт за подобряване обучението, оценяването, подбора и назначаването и кариерното израстване на магистратите, издигане ролята на ВСС, подобряване отчетността на съдебната власт и строго прилагане на всички правни и дисциплинарни средства за наказване на всяка проява на корупция и търговия на влияние сред представителите й. Не е на необходимото ниво дейността и активността на контролните органи, призвани да премахват условията, способстващи появата на корупционни практики, нарушения и престъпления – Агенцията за държавна финансова инспекция, Агенцията по обществени поръчки, Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, инспекторати и регионални съвети за борба с корупцията, комисии за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и др. Те следва да поемат отговорностите си, а не да се прехвърлят задълженията им на прокуратурата. Недостатъци съществуват и в правната уредба на организацията и провеждането на обществените поръчки, отнемането на имуществото, за което има данни, че е придобито чрез престъпна дейност и изясняване на т.нар. "гражданска конфискация", необходимостта от нов Наказателен кодекс и др.

Част от посочените проблеми получават своето решение с изменението на Закона за съдебната власт /ДВ, бр. 1 от 04.01.2011 г./, Наказателно-процесуалния кодекс /ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г. и бр. 13 от 11.02.2011 г./, Наказателния кодекс /ДВ, бр. 26 от 06.04.2010г./, но са необходими и други законодателни промени. В подготвянето им активно участие взема и Прокуратурата чрез своите конкретни предложения, становища по законопроекти и активно участие в обсъждането на тези законопроекти в комисиите на 41-то НС.

Най-общо предложенията на прокуратурите в страната за законодателни промени са следните.
Предложения за промени в НПК:

- Привеждане в съответствие нормите на НПК по отношение на досъдебното производство с разпоредбата на чл. 7 НПК, съгласно която централно място в процеса има съдебното производство, а досъдебното – само подготвителен характер;

-срокът за разследване на досъдебното производство да стане 6-месечен от привличането на лицето в качеството му на обвиняем;

- да се отмени чл. 234, ал. 7 НПК и да се премахне преклузивният срок за събиране на доказателства;

- да се промени чл. 245, ал. 3 НПК и при възобновяване на спряно производство да тече нов срок, аналогичен на този по чл. 244, ал. 7 НПК;

- да се премахне разпитът пред съдия на обвиняем и на свидетел в досъдебното производство, а протоколите от разпити, извършени от разследващ орган или прокурор в присъствието на защитника, да могат да се четат в съдебно заседание без изискване на съгласието на страните;

- да се даде възможност на наблюдаващия прокурор да възлага на следователи дела по своя преценка и извън случаите по чл. 194 НПК, а ако бъде запазена досегашната уредба, военноокръжните прокурори да бъдат изрично добавени в текста на чл. 194, ал. 1, т. 4 НПК;

- да се усъвършенства както формата, така и съдържанието на заимодействието между разследващите органи и прокуратурата по чл. 203, ал.4 от НПК: разследващият орган системно да докладва на прокурора за хода на разследването. Докладът следва да бъде писмен, включително с искане за одобряване от страна на наблюдаващия прокурор насоки за разследване и конкретни указания за извършване на процесуални действия;

- да се разшири кръгът на делата, подсъдни на военния съд, по които са компетентни органите на военното досъдебно производство, като в чл. 396 НПК се добавят всички субекти, които извършват военни престъпления, съгласно чл. 371 НК, както и служителите на ДАНС, служителите към Главните дирекции “Изпълнение на наказанията” и “Охрана” в МП, т.е. да се проведе необходимата изчерпателна последователност между субектите на престъплението, разследващата компетентност и съдебната компетентност;

- с насрочване на делото в съдебно заседание, да се считат за санирани допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон, а по тях да не могат да се правят възражения и да се ползват като основание за връщане на делото на прокурора;

- привилегии за членове на организирани престъпни групи, които свидетелстват срещу организаторите;

- възможност да се обжалват и протестират постановените по реда на чл. 288 НПК определения за прекратяване на съдебното производство;

- възможност да се сключи споразумение още преди приключване на разследването в досъдебната фаза, като се иска съгласието и на пострадалия от престъплението;

- да не се провежда досъдебно производство за престъпления, за които е приложим чл. 78а НК, а прокурорът направо да повдига обвинение с постановлението по чл. 375 НПК /с което внася делото в съда/;

- да се прецизира терминът "фактическо съжителство", даващо основание за отказ от свидетелстване;

- да се прецизират основанията и предпоставките за прилагане на съкратеното съдебно следствие, като се включи изискване за възстановяване на причинените от престъплението щети, вземане мнението на прокурора, за да не се превръща този институт в източник на необосновани и неоснователни привилегии за подсъдимия;

- да се предвиди възможност, прокурорът да връща делото на разследващия орган еднократно за отстраняване на допуснати процесуални нарушения или за събиране на нови доказателства и след приключване на разследването;

- приложението на мярката за неотклонение "задържане под стража" да се контролира служебно от съда на всеки 6 месеца, а да не подлежи на обжалване /практика, прилагана в Германия/.

- чрез допълнение на чл. 159 ал.1 от НПК да се дефинира изрично, какво представляват термините „предмети”, „книжа”, „компютърни информационни данни вкл.за трахтика”, или „данни за трафика”- определени в §1 ал.2 от Допълнителна разпоредба на НПК. Част от тях са посочени и в чл. 250а ал.1 от ЗЕС и доуточнени в чл. 251а от същия закон. Следва да се има предвид обаче, че не всички данни по ЗЕС са включени в чл. 159 ал.1 от НПК, вкл. и тези по чл. 248 ал.2 ЗЕС, които операторите на данни по ЗЕС нямат задължение да съхраняват 12 месеца /касвото е изискването за данните по чл. 250а ал.1 ЗЕС/. Ето защо, ако тези данни, които операторите притежанат не се включват в обхвата на чл. 159 ал.1 НПК, те следва да се добавят.

- да се създаде нова ал.3 на чл. 159 НПК, в която да се предвиди административно наказание-глоба за неизпълнение на задълженията, произтичащи от чл. 159 ал.1 и ал.2 НПК. По този начин ще се преодолее дългата процедура по ЗАНН, която сега се прилага. Така ще се премахне и несъответствието с разпоредбата на чл. 133 ал.2 от НПК, съгласно която в НПК е предвидено административно наказание при отказ да се даде информация въз основа на удостоверение, издадено от орган на съдебната власт. В същото време, в НПК не е предвидено такова наказание при отказ да се даде информация по искане на самия орган на съдебната власт.
Предложения за промени в НК:

Предвижда се приемане на изцяло нов Наказателен кодекс /проект на Общата част на НК се намира на Сайта на Министерството на правосъдието/. Основните предложения на прокуратурата относно неговото съдържание са:

- декриминализация на престъпни състави с ниска степен на обществена опасност;

- ясно разграничаване на престъпленията на тежки, леки и простъпки, като последните да се наказват по административен ред;

- разширяване приложното поле на чл. 218 б НК;

- криминализиране на обществено значими деяния, като напр. манипулирането на спортни състезания и техните резултати;

- по-прецизно дефиниране на понятието "длъжностно лице" по чл. 93, т. 1 НК, за да обхване по-широк кръг от лица, вкл. лекари, работещи към частни здравни заведения, освен ако не са им възложени ръководни правомощия, сътрудниците в канторите на частните съдебни изпълнители и др. лица, имащи право да издават документи, които не отговарят на изброените изчерпателно критерии и практически не могат да носят отговорност за лъжливо документиране по чл. 311 НК;

- прецизиране на наказанията за някои престъпления и по-широко прилагане на имуществените наказания;

- някои престъпления от общ характер да станат от частен, като напр. тези по чл. 182, ал. 2, чл. 183, чл. 293а, чл. 296, ал. 1, чл. 323 и др. НК.
Предложения за промени в други закони:

• 
  промяна на Закона за съдебната власт (ЗСВ):
  

- при обявяване на конкурсите за назначаване на прокурори в ВКП, ВАП и специализираните отдели и звена в териториалните прокуратури, да се предявяват изисквания към кандидатите, съобразно спецификата на работа в съответния отдел/звено;

• 
  промяна в АПК и ГПК:
  

- да се възстанови нормативно сигналната функция на съда при инцидентно установяване от негова страна на данни за извършено престъпление от общ характер в хода на граждански и административни дела, каквото правомощие е съществувало в чл. 14 ал.1 от отменения Закон за устройство на съдилищата;

• 
  промяна на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ в посока опростяване на реда и условията за разкриване на данъчна и осигурителна информация за нуждите на разследването;
  

• 
  промяна на Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, с цел преодоляване на противоречията му с НПК, отделяне на процедурата за приложение на СРС за нуждите на разследване от тези с друга цел, повишаване на контрола по прилагането и предоставянето на резултатите на разследващите, както и за тяхното опазване;
  
• 
  промяна на Закона за кредитните институции /ЗКИ/ чрез опростяване реда за разкриване на банкова тайна за нуждите на разследването;
  
• 
  промяна в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Разпоредбите на ЗОДОВ не предвиждат особени правила по отношение на погасителната давност, като по този начин се създава възможност при предявяване на исковете и изпълнителните листове непосредствено преди изтичане на общата давност, размерът на получената лихва, върху присъденото обезщетение да надхвърли самото обезщетение, което е далеч от целта на закона, както и от целта на присъжданата законова лихва, като санкция. Необходимо е в ЗОДОВ да бъдат регламентирана по-кратки давностни срокове, с оглед присъжданите законови лихви;
  
• 
  промяна в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, с цел определяне на съда, който е компетентен да разгледа предложението за възобновяване на производството по реда на чл. 70-73 от ЗАНН и да се определят изрично правомощията му в случай на уважаване на предложението. Това се налага тъй като сега чл. 73 ал.2 от ЗАНН препраща към чл. 68, който е отменен още през 1998 г.;
  

• 
  Промяна в Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ - да се отмени разпоредбата на чл. 75 т.6 от ЗБЛД,тъй като противоречи на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и съвета на Европа от 29.04.2004 г. тази разпоредба противоречи и на чл. 23 ал.3 от ЗБЛД за налагане на ограничение за напускане на страната, тъй като наличието на задължение не е свързано със съображения за обществен ред, обществена 8сигурност,обществено здраве или злоупотреба с права, а представлява защита на частни финансови интереси.
  
• 
  промяна на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В някои случаи, напр. при марихуаната, по-точни резултати дава изследването на урината и то трябва да се включи в Наредбата.