Д о к л а д за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи


Действия на прокурора по ръководство и надзор на разследването. Екипен принцип на работа и взаимодействие с компетентните институции



страница9/46
Дата24.07.2016
Размер6.92 Mb.
#2948
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   46

1.4. Действия на прокурора по ръководство и надзор на разследването. Екипен принцип на работа и взаимодействие с компетентните институции.

Прокурорите са участвали при извършването или са извършвали отделни действия по разследването в 6787 (7519 и 7514) случая, като по-голямата част от тях касаят производства по общия ред – 6474, по бързи производства – 300 и 13 - по незабавни производства. Най-много такива действия са извършени от прокурорите в Софийския апелативен район - 3155 и във Великотърновския апелативен район - 1911. Налице е намаление с 9,7% на тези действия извършвани от прокурор, в сравнение с 2009 г.

Случаите, по които прокурорът е иззел делото от един разследващ орган и го е предал на друг по реда на чл. 196, ал. 1 т. 5 НПК са 959 (1078 и 907). В 11352 случая отделни следствени действия са били възложени от прокурора на органите на МВР.

През 2010 г. по 27263 ДП полицейските служители от МВР са извършили действия по чл.212 ал.2 НПК и действия, възложени им от прокурор, следовател или разследващ полицай по реда на чл. 52 ал.1 т.3 НПК. От органите на Военната полиция са извършени такива действия по 99 ДП.

По 19111 ДП са извършени общо 28324 неотложни следствени действия. От тях само 230 не са одобрени впослествие от съда, което съставлява едва 0,8 % от общия им брой. Най-голям е броят на извършените претърсвания и изземвания - 9414 (205 неодобрени - 2,2%) и обиск - 1592 (12 неодобрени - 0,8%).

Това означава, че разследващите органи стриктно спазват указаните в закона срокове за преставяне в съда на протоколите от извършените процесуални действия и че същите са извършват законосъобразно.

В 32610 (25629 и 31051) случая прокурорът е указал извършването на необходими действия по разследването преди неговото предявяване. Най-много те са в РП Пловдив – 9929; РП Ст.Загора – 3103; РП Враца – 1716; РП Сливен – 1478; РП Петрич – 1332 и РП Дупница – 1100. Тези цифри са показател за качеството на разследване и проявената активност на наблюдаващите прокурори още в хода на самото разследване. По 5450 ДП прокурорът е указал на разследващия орган отстраняване на процесуални нарушения при предявяването на разследването или сам ги е отстранил. По 1008 ДП са изготвени искания за следствени поръчки в чужбина. През годината по реда на чл. 72 НПК са изготвени 219 искания до съда за обезпечаване на конфискацията, глобата и отнемането на вещи в полза на държавата, като стойността на имуществото по исканията възлиза на 4 751 434 лв.
Екипен принцип на работа и взаимодействие с компетентните институции

Във връзка с заявения приоритет на Прокуратурата за задълбочаване сътрудничеството с другите специализирани органи за противодействие на престъпността през 2010 г. продължи дейността й относно:



  • Утвърждаването на екипния принцип на работа на база сключеното споразумение от 2009 г. между главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС за създаване на специализирани междуведомствени звена за разследване на престъпления, извършени от организирани престъпни групи.

  • Съществен елемент и наложил се стил в организацията на работа е, че освен разследването по основното дело срещу дадена ОПГ, работата продължава по отношение на всички аспекти от дейността и в „дълбочина” – финансови разследвания и разследвания свързани с пране на пари, разследвания по отношение на други членове на същата ОПГ, неиздирени или неустановени към момента на приключване на основното дело, или по отношение на лица, свързани по един или друг начин с организаторите на ОПГ.

  • Специфично за работата срещу ОПГ е утвърждаването на практиката по наблюдаваните досъдебни производства, с постановления на главния прокурор на Република България на основание чл. 195, ал. 4 от НПК, да се разпорежда разследването да се извършва не от териториално компетентната прокуратура, а от друга, еднаква по степен прокуратура, като по този начин се елиминира възможността за влияние по какъвто и да било начин върху местните магистрати и полицейски служители.

  • В случаи от фактическа и правна сложност по изпиране на пари, като постоянна практика се наложи работата в екип, чрез обсъждане на постъпилата и постъпващата информация между наблюдаващите прокурори от ВКП и компетентната прокуратура, ДАНС, респ. ГДБОП, а при необходимост и с представители на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и териториалните й дирекции.

  • Съобразно подписаните споразумения за сътрудничество с Националната агенция за приходите, Агенция Митници и Българската народна банка се задълбочи още повече взаимодействието с представители на тези институции, чрез включването им при необходимост като експерти в създаваните екипи за разследване, както и за съдействие с оглед получаване в кратки срокове на необходимата и относима информация по отношение на разследваните лица и притежавани от тях дружества.

  • Особено характерно е доброто експертно сътрудничество с националните власти извън съдебната система за специализираното звено и екипите за противодействие и защита финансовите интереси на ЕС. Регулярно са провеждани срещи с АФКОС, Държавен фонд „Земеделие”, с ръководителите на оперативните програми. Доказателство за това са многократно увеличените присъди за престъпления, свързани с еврофондове.

  • Прокуратурите в страната провеждат съвместни срещи в изпълнение на чл. 2, ал. 3 от Вътрешните правила за работа на координационния център за взаимодействие между органите на НАП и Прокуратурата. Регионалните координационни центрове за борба с данъчните и осигурителните измами провеждани месечни срещи.

  • Резултат на засиленото взаимодействие и сътрудничество с НАП са постъпили най-голям брой сигнали именно от тази контролна институция и съответно в края на годината се констатира най-голям брой осъдени лица за данъчни престъпления. Извършени са и съвместни проверки от прокуратурата, ДАНС и НАП на лица, притежаващи имущество на стойност над 500 000 лв.

През отчетния период 549 ДП са разследвани от съвместни екипи, като общия брой на екипите е 528. В тях участие са взели 115 прокурори, 139 разследващи полицаи, 95 следователи и 35 експерти.

По райони са създадени добри условия за съвместна дейност на териториалните прокуратури с разследващите органи. Между административните ръководители в прокуратурите и ръководствата на полицейските структури е създадена добра координация, с цел подобряване на срочността и качеството на разследване.

Екипния принцип на работа създава условия за по-бързата и качествена съвместна работа, поради което той следва да продължи и да се разширява. Това обаче не следва да води до дезинтересиране на разследващите органи, превръщайки ги само в технически изпълнители на указанията на прокурора.

Положителното е, че има случаи, когато самите разследващи органи по своя инициатива или по искане на прокурора присъстват при провеждането на съдебното производство по делата, които са разследвали. Тази практика позволява, те да добият по-добра представа за обстоятелствата, които съдът изисква за безспорно доказване на обвинението и законосъобразност на доказателствата. Това от своя страна води до подобряване качеството на разследване по останалите производства.

При условията на чл. 234, ал. 8 НПК прокурорите са отменили мерки за процесуална принуда в 329 (509 и 264). В 46 случая са отменени мерки на процесуална принуда от съда, като за 2009 г. са 22, а за 2008 г. са 24.
Искания за използването на СРС са направени за прилагането на 11618 способа (при 8843 за 2009 г. и 4690 за 2008 г.), от които уважените от съда са 11402 (98,1%). Фактът, че съдът е уважил почти всички искания на Прокуратурата за използване на СРС е показателен за тяхната основателна необходимост и прецизна мотивировка.

Прокурорите са изготвили 3427 искания за справки с данни по реда на чл. 159 ал.1 НПК във връзка с чл. 250в ал.4 вр. чл. 250а ал.1 от ЗЕС. От тях са предоставени справки по 3104 или 90,6%.

По 101 производства (84 и 86)24 е приложена защита на свидетели. Предприетите мерки от прокурора са 224 (158 и 136). Има 7 случая на осигуряване на физическа охрана и 217 на запазване в тайна на самоличността.

Най-често използваните оперативни способи са подслушване – 58,1%, наблюдение – 20,7% и проследяване – 19,7%.

Най-голям брой искания са направени от СГП и окръжните прокуратури в градовете Пловдив, Варна, Бургас, в районите на които предимно е съсредоточена тежката престъпност. Значителна част от делата, образувани за престъпления от особен обществен интерес са наблюдавани именно от тези прокуратури.

Броят на наблюдаваните дела, по които са направени искания за използване на СРС на основание чл. 173 НПК е 1016. Техният дял спрямо общо наблюдаваните дела за тежки престъпления (16113) е само 6,3%. Броят на лицата, по отношение на които са използвани СРС е 3524. Техният брой значително надвишава броя на делата, по които са прилагани СРС, но е много по-малък от броя на прилаганите оперативни способи, тъй като често пъти обвиняемите по едно дело са повече от един и по отношение на едно лице са използвани едновременно няколко оперативни способи.

Делът на прекратените досъдебни производства (78) спрямо наблюдаваните дела - 1016, по които е разрешено използването на СРС е 7,7%.

Предадени на съд лица, спрямо които са използвани СРС са 381. Делът на осъдените лица (212) спрямо предадените на съд с разрешено от съда използване на СРС е 55,6%.

Фактическата и правна сложност на делата, значителният брой на лицата, по отношение на които са прилагани СРС, предполагат все още продължаващото разследване на по-голяма част от наблюдаваните производства, особено на тези за тежки престъпления.

Имайки предвид горното, не би следвало да се съпоставя броят на предадените на съд лица с тези, спрямо които са прилагани СРС в хода на разследването.

Очаква се, че измененията на НПК (ДВ бр.32/2010 г.), в т.ч. разширяването на възможността за използване на резултати от СРС, прилагани преди образуването на досъдебно производство, ще позволят да се повиши ефективността в противодействието на тежката престъпност и постановяването на повече осъдителни присъди. Към настоящия момент обаче, поради краткия период от време от влизане в сила на тази промяна (28.05.2010 г.), не могат да се направят обобщени заключения за резултати и тенденции в тази насока.



Използването на СРС следва да бъде прилагано много внимателно и по изключение, като разследващите органи трябва да насочат усилията си преди всичко към събиране на доказателства с конвенционалните процесуални средства за доказване, като се съобразяват с разпореждане № 9199/15.09.2009 г. на заместник на главния прокурор. Това е така, защото превръщането на използването на СРС от изключение в практика би довело до дезинтересиране на разследващите, които изчаквайки резултатите от прилаганите СРС може да забавят извършането на други следствени действия и така са се пропуснат важни доказателства, чието по-късно събиране би било невъзможно.
От посочените данни могат да се направят следните изводи:

  • Налице е тенденция на значително увеличение на исканията до съда за използване на СРС през последните три години. За 2010 г. увеличението е с 31,4% спрямо предходната 2009 г. и около 2 пъти и половина спрямо 2008 г. Разширяването обхвата на използваните СРС от една страна е в резултат на увеличения ръст на новообразуваните дела за престъпления от особен обществен интерес – с 22,0% спрямо миналата година. Друг фактор е активизиране дейността на правоохранителните органи в противодействието на организираната престъпност. Влияние оказва и усложняването на тежката престъпност, изразяващо се в увеличаване броя на участниците, степента на организираност и използваните от тях средства за затрудняване и противодействие на разкриването им.

  • Делът на исканията за СРС съставлява между 6-7% от делата за тежки престъпления. Следователно не по всяко дело, образувано за тежко престъпление се прибягва към прилагане на СРС.

  • Преобладаващата част от исканията са направени от прокуратурите, в чиито райони е съсредоточена тежката престъпност, което съответства на законовото положение за прилагането на СРС само за разследване на тежки умишлени престъпления.

  • Фактът, че през отчетния период, съдът е дал разрешение за използване на СРС при над 98,0% от направените от Прокуратурата искания, е показателен за тяхната основателност и прецизна мотивировка.

  • От данните за броя на наблюдаваните дела през 2010 г. с използвани СРС (1016) и на лицата по тях (3524), се налага извода за прилагане на СРС средно по отношение на 3 и повече лица по едно дело.

  • Съпоставката на броя лица и използваните оперативни способи сочат на прилагани повече от един оперативен способ спрямо едно и също лице, по отношение на което е разрешено използване на СРС.

  • Относно резултатността на направените искания за СРС е видно, че за над 50,0% от лицата, спрямо които е поискано използване на СРС съдът е постановил осъдителни присъди през 2010 г. Делът на осъдените лица за 2009 г. е 65,0%.

  • Данните за 2010 г. и тенденцията за значително увеличение на използваните СРС, налага обезпокоителния извод, че този способ за доказване прекалено често се използва в практиката при разследването, вместо по изключение, съгласно закона. Прекомерното използване на СРС създава условия за дезинтересиране на разследващите органи от провеждането на други следствени действия и създава предпоставки за злоупотреба с данните, събрани чрез СРС. В тази насока е наложително законодателно да се преразгледа обема на престъпленията, по отношение на които се допуска събиране на доказателства чрез СРС. Необходима е и законодателна промяна в посока, засилване на контрола по използването на СРС, вкл. ограничаване на използването им чрез икономически лостове /лимитиране на броя и въвеждане на държавна такса за използването на СРС/ и по-ефективен контрол, вкл. и съдебен за унищожаването на изготвените ВДС, ако същите не могат да се ползват при разследването.


1.5. Контрол на мярката за неотклонение „задържане под стража” и други мерки на процесуална принуда
През 2010 г. са изготвени 4503 (3609 и 3130) искания по чл. 64 НПК. Забелязва се значително увеличение с 24,8% в сравнение с 2009 г. и с 15,3 % за 2008 г. Причина за тази възходяща тенденция е увеличения брой образувани през годината ДП за тежки престъпления и особено тези за организирана престъпност. Тежестта на обвиненията за ръководене и участие в ОПГ например винаги предполага и изготвяне на искане до съда за вземане на най-тежката мярка за неотклонение-задържане под стража. Друга причина е активизирането на разследващите органи и прокуратурата по делата срещу лица с повече от едно висящо досъдебно производство.

От общия брой искания са уважени 3783, което представлява 84,0%. Не са уважени - 709 или 15,7%.

Подадени са общо 174 (242 и 245) протеста, от тях са уважени 61 (71 и 90) или 35,0% (29,3% и 36,7%). Не са уважени 102 протеста. Високият процент уважени искания сочи, че прокурорите внимателно преценяват основателността на своето искане и се стремят, същото да бъде обосновано и подкрепено от събраните по делото доказателства.

През отчетния период значително е увеличен броят на задържаните лица. Лицата, спрямо които е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” е 4359 (3355 и 2951), от които 739 (17,0%) лица са с други висящи дела.


Разпределението им по апелативни райони е следното:



  • АП София - 1510 лица от тях с други висящи дела – 359;

  • АП Пловдив - 1188 с други висящи дела – 91;

  • АП Варна - 590 с други висящи дела - 80;

  • АП В. Търново - 543 с други висящи дела – 140;

  • АП Бургас - 512 с висящи дела – 69 лица;

  • ВоАП – 16 - няма лица с други висящи дела.

Прокурорите упражняват непрекъснат контрол за предотвратяване случаите на незаконосъобразно просрочие на мярката за неотклонение “Задържане под стража”. През отчетната година те са разпоредили освобождаване и вземане на друг вид по-лека мярка на задържани лица по реда на чл. 63 ал.5 НПК по отношение на 23 (32 и 11) лица и по чл. 63 ал.6 НПК по отношение на 141 (80 и 77) лица.

В края на отчетния период с мярка за неотклонение “Задържане под стража” са 1014 лица, от тях - в срок до 2 месеца – 526, до 1 година – 461, до 2 години – 27 лица.

Данните сочат, че все по-често се прилага мярка за неотклонение “Домашен арест”. Към 31.12.2010 г. с наложена такава мярка са 175 (63 и 84) обвиняеми лица, като спрямо 2009 г. броят им е почти утроен.




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   46




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница