Д о к л а д за проблемите при снабдяване на местното население с дърва за огрев

Уважаеми дами и господа,

През 2009 година на територията на област Перник са извършени над 3000 проверки / 3313/ по спазване на Закона за горите, ЗЛОД и ЗРА. Само от служителите на ПГС пир РДГ - Кюстендил са извършени 1380 проверки по същите закони като са проверени над 1700 превозни средства, над 560 ловци , над 120 риболовци. В търговските и преработвателните обекти на дървесина са извършени 53 проверки.

През 2009 година обект на незаконни действия са били следните количества дървесина :

- по актове /АУАН/ - 393 пр. куб. м дърва за горене

- по протоколи от ревизии - 48 пр. куб. м дърва за горене

- по констативни протоколи - 30 пр. куб. м дърва за горене

Или общо - 472 пр. куб. м. дърва за горене чиято пазарна стойност се изчислява на 30 680 лв.

От началото на 2010 година на територията на област Перник са констатирани 140 нарушения като са съставени 134 АУАН , в това число 124 от тях са по Закона за горите. В сравнение с миналата година се забелязва лек спад на незаконно отсечената дървесина - с 44 пр. куб. метра, но като цяло показателите, показващи състоянието на охраната, са сравними. Трябва да се отбележи, че на територията на РДГ – Кюстендил от година е налице тенденция на запазване на едно сравнително ниско равнище на нарушенията / в сравнение с невралгичните съседни зони в районите на РДГ – Благоевград и РДГ – София/ както и отсъствие от години на тежки правонарушения.

За десетте месеца на тази година в прокуратурата / общо за РДГ / 41 преписки са изпратени в прокуратурата. Към момента без решение са 17 , 24 са върнати за административно производство. През периода няма образувани производства и няма издадени присъди.

От всички 362 броя съставени до момента актове , досега са обжалвани 8, без решение са 6 , видоизменени са 1 и 1 е отменено.

Най-същественият проблем по опазването на горите, пред който е поставена РДГ – Кюстендил и свързан с изключително намалените лимити на горива за автомобилите на ПГС. Предвид голямата територия, която те трябва да покриват лимити от порядъка на 450 км. на месец / при положение, че само допреди две години те възлизаха на 2500 до 3000 км./ не позволяват ефективен контрол и охрана. РДГ – Кюстендил прави всичко възможно да повиши ефективността на графиците за охрана и при тези обстоятелства, но самият факт, че подвижната горска стража, на практика се превърна в „неподвижна” / 95% от проверките се извършват на ГКП / говори сам за себе си. Все пак добре е, че служителите от ПГС при РДГ успяват и при тези условия да запазят непроменени някои показатели като брой на извършените проверки и брой съставени АУАН .

През 2010 година РДГ – Кюстендил е утвърдила разчети и е приела следните отчети за добив на дърва за горене от поделенията на територията на Пернишка област:

Малкият разчет за дърва за местно население на ДГС Трън се дължи на голямата площ гори, собственост на общината 15200 ха общински гори срещу 13900 ха. гори от ДГФ. Към момента обаче по различни причини възстановяването на общинските гори е преустановено и общината и горското стопанство се оказват в положение да не могат да ползват този иначе голям ресурс. Що се отнася до разчета на ДГС Трън той ще бъде изпълнен.

Към настоящия момент , данните са отчета са променени т.е. предоставените количества дърва за горене са увеличени. Според Директорите на ДГС и ДЛС графикът за снабдяване с дърва за огрев се изпълнява ритмично и до края на годината ще бъдат изпълнени. В тази връзка е необходимо да се посочи и следния факт. По много причини, през годините се е наложила традиция за хората да извършват снабдяването с дърва в края на годината. РДГ – Кюстендил дори е предприемала конкретни действия , като е осигурявала комплектоване на насажденията за добив още през месец април. И въпреки това реалното добиване пак е отивало след месец октомври.

Считам, че този въпрос може да бъде решен единствено чрез взаимните усилия на РДГ. Кюстендил и общините. Това предполага списъците за местно население да се утвърждават много по-рано. Държавните горски стопанства нямат отношение към списъците – те се изготвят изцяло от кметовете и на служителите по горите е забранено да допълват имена. От друга страна имам молба списъците да бъдат максимално прецизирани и в тях да бъдат записвани само правоимащи лица.

От гледна точка на опазването на горите, свързано със снабдяването на населението с дърва за огрев се явява Общинската контролна марка за маркиране на сечта и превоза на единични дървета извън горския фонд. Въвеждането на марката показа, че тя контролира един съществен ресурс. Например за района на област Перник добиваната дървесина извън горския фонд възлиза на не по-малко от 8000 куб. м. От началото на годината РДГ – Кюстендил е добила в област Перник 86 000 куб. м от промишлен дърводобив, т.е. сечта на единични дървета извън горския фонд дава около 10 % дървесината на съответната площ. Н в системата на горите има 80 служител, които са ангажирани пряко с охраната на горите общините не разполагат с ефективни средства за контрол. Проблемът е и нормативен, защото според Закона за опазване на селскостопанското имущество, който урежда сечта на единични дървета извън горския фонд разрешителният и контролният режим са в едно и също лице - кмета.

Все още има случаи на навлизане в ДГФ при издаване на Удостоверения на сеч на единични дървета извън горския фонд. Най-често това става поради факта, че техническите лица, които маркират дърветата за сеч не разполагат с GPS. Подобен случай имаше в с. Ракеловци, където дървесина маркирана в „нива” се оказва в ДГФ.

Друг проблем свързан с общинската марка е транспортирането. Законът дава право, освен с превозен билет , превозването да се извърши и със самото Удостоверение за сеч на единични дървета. И точно тук са проблемите:

- първо, бланките за Удостоверението не са ценни книги и нямат никаква защита , т.е. всеки който поиска може да подправи документа;

- второ, за съжаление твърде чести са случаите, когато кметовете не описват подробно имотите и документите, които доказват собствеността;

- почти във всички случаи се надхвърля броят на определените от закона / до пет броя / дървета. Често нарушение е автомобилите да бъдат „дотоварвани” с дървесина от ДГФ;

- най-често дърветата за превоз се маркират не в деня на самото транспортиране и кметовете, понякога оставят реквизита за „дата на превоза” непопълнен, което създава предпоставка за нарушения.

- има случаи, когато техническите лица, които трябва да маркират дървесината на корен, само „посочват” дърветата за сеч, с аргумента, че „човекът знае кои дървета да отсече”, но това е нарушение;

Предвид горе изложеното, предлагам Регионалния консултативен съвет по опазване на горите да приеме решение, всички за всички превози на дървесина извън горския фонд да се издават превозни билети и да бъде преустановено превозването с Удостоверенията за сеч на единични дървета.

Освен това, кметските наместници да бъдат задължени да съгласуват с ДГС всички случаи, когато добивът се извършва в близост до фондовите граници

и когато е са налице условията на §9 от Закона за възстановяване на селскостопанските земи, т.е – в случаите когато група дървета отговарят на определението за гора, дадено в чл. 2 от ЗГ , то същите трябва да се стопанисват като гора. В тези случаи собствениците се обръщат задължително към горската администрация за получаване на разрешително.

Някои поделения / ДГС Брезник / снабдяват населението с дърва от склад – случай, който показва, че когато тази дейност се организира правилно, обикновено няма оплаквания, особено в районите със застаряващо население.

Добивът на дървесина не може да бъде извършен без наличие на пътища. В РДГ – Кюстендил , чрез ДГС и ДЛС е създадена съответната организация, за ремонт на пътищата след приключване на съответните сечища и дирекцията следи това да бъде извършвано. В същото време апелирам за разбиране, там където се извършват самите превози – ясно е, че по време на по-интензивни превози, особено когато те бъдат извършване за кратко време и при ложи атмосферни условия, се случва амортизация на пътищата. Но горските стопанства правят всичко по-силите си след това пътищата да бъдат възстановявани.

През месеците октомври – декември, когато тече кампанията за снабдяване на местното население с дърва има засилено присъствие на хора в гората и особено засилени превози. Увеличения трафик обаче, не означава непременно увеличаване на нарушенията в горите, независимо, че сигналите за нарушения стремително се увеличават. Не всички от тях са основателни. И казаното фиксира един друг проблем - много хора, намират занимание в това, да занимават институциите с фалшиви сигнали, без да си дават сметка, че проверката на всеки сигнал струва пари. Искам ясно да заявя, че РДГ – Кюстендил реагира на всеки един сигнал за нарушение, независимо от начина по-който е получен. Когато обаче голяма част от тях се оказват неистински, това демотивира служителите, още повече, че същите служители всеки ден са обект на строг контрол за разходването на крайно малките лимити горива. Имам молба, кметовете по места, които имат контролни функции по Закона за опазване на селскостопанското имущество да оказват максимално съдействие, особено за случаите свързани със сечта на единични дървета, извън горския фонд.

Редица нарушения на ЗГ се извършват и в самата горска администрация - от служители по горите. РДГ – Кюстендил първа в страната въведе системата за издаване на електронен превозен билет. Три години по-късно трябва да кажем, че системата в голяма степен дисциплинира както нашите служители, така и дърводобивните фирми. Системата сведе до минимум възможностите за извършване на повторни курсове със един и същ билет. Времето за валидност на превозния билет бе сведено от законодателство до 12 часа. Що се отнася до местното население, там, където снабдяването на дърва се извършва като услуга и . превозът се извършва с превозен билет, се забелязва една „симбиоза” между служителите от ГС и местните ползватели, особено на малките разстояния. В тази връзка също моля за съдействие от страна на кметските наместници да сигнализират за всеки случай, при който са забелязали нередности в работата на горските надзиратели или пом. лесничеите.

Взаимодействието на РДГ – Кюстендил и с другите заинтересовани ведомства е добро. План-програмите за взаимодействие се изпълняват съгласно изискванията. Традиционно по-активно е взаимодействието с НАП , Д”ОИТ”, РДНСК и ИАРА .