Д о к л а д за резултатите от проверката в системата на съдебната власт



Дата17.10.2018
Размер219.5 Kb.
#90182


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

С М Е Т Н А П А Л А Т А

Д О К Л А Д

за резултатите от проверката в системата на съдебната власт
Проверката на бюджета на съдебната власт и на собствения бюджет на Висшия съдебен съвет, на основание Заповед № П-88 от 10.04.2001 г. на председателя на Сметната палата, бе извършена от отделение “Съдебна власт и Министерство на правосъдието” за периода от 01 януари 2000 г. до 31 декември 2000 г.

Едновременно с проверката във Висшия съдебен съвет, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, от областните поделения на Сметната палата бяха извършени проверки за изпълнението на бюджетните сметки и управлението на имуществото за същия период, на 60 второстепенни и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити – 29 съдилища, 26 прокуратури и 5 следствени служби. Актовете за констатации бяха връчени на ръководителите на съответните съдилища, следствени служби и прокуратури.


І. Обща част


  1. Предмет на проверката

Предмет на проверката бяха:

  • изпълнението на приходите и разходите на бюджета на съдебната власт, собствения бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетните сметки на шестдесетте органи на съдебната власт, разглеждани като единна бюджетна подсистема;

  • управлението на предоставеното имущество в системата на съдебната власт.

2. Цел на проверките

Основната цел на проверките е постигане на надеждна, пълна и обективна преценка относно спазването на правната рамка, уреждаща дейността на одитираните обекти, по изпълнението приходите и разходите, управлението на предоставеното имущество и тяхното отчитане.

На базата на резултатите от проверките, да бъдат формулирани от Сметната палата препоръки, с оглед подобряване на финансовото управление и взаимовръзките в системата на съдебната власт.


3. Праг на същественост и одитен риск

Поради наличието на фактори, влияещи на прага на същественост, които са различни от размера на разходите, се приложи специфичен одитен подход за отделните обекти. В отделни органи на съдебната власт са налице значими стойности на набираните чужди средства, подлежащи на внасяне в приход на бюджета, след изтичане на съответните давностни срокове (депозитни суми и гаранции, събрани суми по изпълнителни дела, веществени доказателства и други), без същият обект да има значителни по размер разходи по бюджетната си сметка. В такива случаи одитният подход изискваше индивидуално определяне на прага на същественост, по отношение на чуждите средства, като неговите стойности не надхвърлят рамките на прогнозираните отклонения на прага на същественост за проверките. Целта бе да се отдели по-голямо внимание на “рискови” сделки и операции, при които отклоненията от изискванията на действащата нормативна база са по-често срещани.

По същите съображения и одитният риск за проверките, предвид съществуващата разнородност на контролната среда, бе определян диференцирано за проверките в отделните органи на съдебната власт, но с незначителни отклонения от приетите средни стойности.

Контролният риск произтича преди всичко от липсата на структура и механизъм за вътрешно-контролни процедури в системата на съдебната власт.


4. Критерии за извършване на проверките

  • спазване на нормативните изисквания за водене на счетоводната отчетност съгласно Закона за счетоводството, Националния сметкоплан, Националните счетоводни стандарти и указанията за периодичното и годишно касово и счетоводно приключване на Министерството на финансите;

  • вярно и пълно представяне на имущественото и финансовото състояние на одитираните обeкти.

5. Правна рамка на бюджета на съдебната власт

Съгласно Конституцията и Закона за устройство на държавния бюджет, съдебната власт има самостоятелен бюджет, който е част от държавния бюджет.

Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт и разходите за тяхната издръжка. Същият се състои от собствения бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетните сметки на органите на съдебната власт.

Приходите и разходите по бюджета на съдебната власт и отношенията с централния бюджет – субсидии и вноски, се определят с годишния закон за държавния бюджет.

В бюджета на съдебната власт, на основание чл. 11, ал. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет се предвижда резерв за неотложни непредвидени нужди, който се използва по решение на Висшия съдебен съвет.

Висшият съдебен съвет съставя проекта на бюджет на съдебната власт, който представя в Министерството на финансите, за да бъде включен като част от проекта за държавен бюджет. Министерският съвет няма право да извършва промени в проектобюджета на съдебната власт и го внася в Народното събрание във вида, в който му е представен.

С годишния закон за държавния бюджет, бюджетът на съдебната власт се приема по следните параметри: основни видове приходи и разходи; общи суми на приходите и разходите; отношения с централния бюджет и с извънбюджетните фондове.

Висшият съдебен съвет самостоятелно разпределя бюджета на съдебната власт по пълна бюджетна класификация и по тримесечия и утвърждава бюджетните сметки на органите на съдебната власт.

Висшият съдебен съвет организира изпълнението на бюджета на съдебната власт чрез Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главния прокурор, съдилищата и следствените служби.


6. Структура на одитирания обект

Съдебната власт включва съдилищата, прокуратурата и следствието.

Висшият съдебен съвет, съгласно чл. 16 от Закона за съдебната власт, определя състава и осъществява организацията на съдебната власт.

Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище в София.

Дейността на Висшият съдебен съвет се подпомага от администрация, която през проверявания период включва общо 18 щатни бройки, обособени в две звена – “Административно” и “Финансово”.

Висшият съдебен съвет е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Чл. 196, ал. 1 от Закона за съдебната власт възлага на Висшия съдебен съвет да съставя, разпределя и контролира изпълнението на бюджета на съдебната власт.
7. Обхват на проверките

При проверките на изпълнението на бюджета на съдебната власт за 2000 г. бяха проверени 15 районни съдилища (Враца, Монтана, Видин, Мадан, Троян, Силистра, Русе, Кърджали, Ямбол, Бургас, Нови пазар, Преслав, Добрич, Петрич и Сандански), 9 районни прокуратури (Пловдив, Габрово, Търговище, Стара Загора, Хасково, София, Бургас, Нови пазар и Велики Преслав), 8 окръжни съдилища (Монтана, Враца, Видин, Силистра, Русе, Бургас, Добрич и Благоевград), 11 окръжни прокуратури (Пловдив, Габрово, Ловеч, Плевен, Търговище, Хасково, Стара Загора, Ямбол, Сливен, Бургас и Добрич), 5 следствени служби (Специализирана следствена служба, Столична следствена служба, Окръжни следствени служби - Пловдив, Добрич и Варна), 3 апелативни съдилища (Пловдив, Бургас, София), 4 апелативни прокуратури (Пловдив, Велико Търново, София и Бургас), 2 военни съдилища (Сливен и Варна), военния апелативен съд – София и 2 военни прокуратури (Сливен и Варна).

Проверените разпоредители с бюджетни кредити представляват 18 на сто от органите на съдебната власт. Бюджетните средства на проверените органи съставляват 27 на сто от бюджета на съдебната власт за 2000 г.

В обхвата на проверките не бяха включени Върховния административен съд, Върховния касационен съд и Прокуратурата на Република България – Главен прокурор, Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, поради извършваните в тях проверки от Сметната палата за предходни периоди.

При извършване на проверките са приложени стандартите за одит, приети от Сметната палата.
ІІ. Основни констатации при проверките
1. По предходна проверка във Висшия съдебен съвет

При предходната проверка, извършена през 1999 г. от Сметната палата, са констатирани следните слабости и нарушения:



  • липсва структура за вътрешно - ведомствен контрол по изпълнението на бюджета на съдебната власт;

  • Висшият съдебен съвет е одобрявал корекции по бюджетните сметки на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, след изтичане на отчетния период;

  • в счетоводните отчети на съдилищата, както и на Прокуратурата на Република България липсва обобщена (сборна) оборотна ведомост за тези органи;

  • чуждите средства, представляващи съдебни гаранции и други обезпечения, събирани от органите на съдебната власт, неправилно се съхраняват в банкова сметка, различна от предвидената за целта.

По направените от предходната проверка препоръки са предприети следните мерки:

  • счетоводните отчети на 27 от съдебните окръзи са с обобщени (сборни) оборотни ведомости по окръзи; Прокуратурата на Република България също съставя обобщена оборотна ведомост; отчетите на Софийския градски съд и Софийския районен съд не се обобщават като при останалите съдебни окръзи; върховните, апелативните и военните съдилища представят отчетите си също самостоятелно;

  • чуждите средства се съхраняват по предвидената за тях сметка.

2. По изпълнението на бюджета на съдебната власт за 2000 г.

Съгласно чл. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България бюджетът на съдебната власт за 2000 г. е с приходи и разходи за 84 723 700 лв., от които:


  • приходи от дейността на органите на съдебната власт - 34 000 000 лв.;

  • субсидия от републиканския бюджет - 52 423 700 лв.

Утвърденият трансфер за фонд “Съдебни сгради” и фонд “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието възлиза на 1 700 000 лв., а резервът за неотложни и непредвидени разходи е 100 000 лв.

Министерството на финансите е извършило през годината четири корекции на бюджета на съдебната власт – на 29 септември, 01, 06 и 08 декември 2000 г.



След корекциите окончателният бюджет на съдебната власт е определен на 92 749 281 лв.

На основание чл. 196, ал. 1 от Закона за съдебната власт и във връзка с чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г., с решения по Протокол № 11 от 22.03.2000 г. и Протокол № 16 от 26.04.2000 г., Висшият съдебен съвет е определил размера на разходите и утвърдил бюджетните сметки на съдилищата, прокуратурата и следствените служби. Решението по Протокол № 11 от 22.03.2000 г. е изпратено на органите на съдебната власт с Писмо № 267 от 28.04.2000 г.

Прокуратурата на Република България, в качеството на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити е изпратила утвърдените бюджетни сметки на третостепенните разпоредители с бюджетни кредити с Писмо № 112 от 3 май 2000 г.

Висшият съдебен съвет не е спазил срока за изпращане на утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт, определен с чл. 2, ал. 6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. – един месец от приемането на постановлението на Министерския съвет за изпълнение на този закон (15.02.2000 г.).

Не е спазено изискването на чл. 23, ал. 4 от Закона за устройство на държавния бюджет за утвърждаване на бюджетните сметки на органите на съдебната власт по пълна бюджетна класификация.

Бюджетните сметки на всички органи на съдебната власт за 2000 г. са утвърждавани без разчети за приходите по бюджета на съдебната власт.

Средствата за капиталови разходи не са конкретизирани по видове, включително и с поименни списъци на обекти за строителство, ремонт и придобиване на дълготрайни нематериални активи, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.

Собствените приходи са реализирани от органите на съдебната власт, както следва:



  • Върховен касационен съд – 950 256 лв. или 2,60 на сто от всички приходи;

  • Върховен административен съд – 106 964 лв. или 0,29 на сто от всички приходи;

  • Съдилища – 35 061 959 лв. или 95,78 на сто от всички приходи;

  • Прокуратура на Република България – 82 232 лв. или 0,22 на сто от всички приходи;

  • Следствени служби – 403 628 лв. или 1,11 на сто от всички приходи.

Планираните собствени приходи са преизпълнени с 2 605 042 лв., от които 2 489 858 лв. са от такси и 115 184 лв. са други собствени приходи.

Приходите от такси от органите на съдебната власт, в изпълнение на указанието на Министерството на финансите, което е съгласувано с Висшия съдебен съвет, се превеждат служебно по сметка на Висшия съдебен съвет изцяло, преди отчисленията за фондовете към Министерството на правосъдието. Указанието противоречи на действащата Наредба № 26/1994 г. на министъра на правосъдието и министъра на финансите, съгласно която съдилищата следва да отчисляват 5 на сто от приходите от такси и да ги превеждат по сметките на фондовете при Министерството на правосъдието. От друга страна, предвидената в указанието схема е по-действена, води до ускоряване на постъпленията по фондовете и ограничава възможността по места тези средства да бъдат пренасочвани за определен период за други цели. Необходимо е Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, след съгласуване с Висшия съдебен съвет, да внесат налагащите се изменения в нормативната база по изпълнението на приходната част на фондовете “Съдебни сгради” и “Затворни сгради”.

Поради преизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт, предвид разпоредбите на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г., съгласно които преизпълнението на собствените приходи по бюджета на съдебната власт е за сметка на републиканския бюджет, е направен разчет за определянето на дължимите суми на републиканския бюджет.

Разчетът е направен след изготвяне на отчета за касовото изпълнение на бюджета, на базата на преизпълнените приходи от такси – нето, т. е. от преизпълнението на приходите от такси, което е в размер на 2 489 858 лв., е приспаднат трансферът от 5 на сто за фондовете “Съдебни сгради” и “Затворни сгради” (124 493 лв.). При това изчисление от сумата на общия приход за годината - 36 758 385 лв., са взети предвид само набраните суми от такси – 36 489 858 лв. Разликата от 268 527 лв., представляваща приходи от лихви и продажби (както и неизчистени обороти и възстановени впоследствие по набирателни сметки суми), не е взета предвид при определяне на размера на вноската за републиканския бюджет по чл. 2, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.

След приспадане от нетния размер на преизпълнението от такси – 2 365 365 лв. на първоначално възстановената (към 31.12.2000 г.) субсидия - 1 350 000 лв., е определена дължимата допълнителна вноска в републиканския бюджет – 1 015 365 лв. Средства за допълнителното разчитане с републиканския бюджет, Висшият съдебен съвет ползва от предоставен му от републиканския бюджет заем по чл. 33 от Закона за устройство на държавния бюджет, в размер на 3 850 000 лв.

Законово предвидената възможност за предоставяне на заеми е при временни касови разриви. В случая обаче поисканият от републиканския бюджет заем е отпуснат на Висшия съдебен съвет във връзка с преизпълнени от него собствени приходи със сумата 2 365 365 лв.

На 14 март 2001 г. вноската от 1 015 365 лв. е преведена на републиканския бюджет.

С оглед по-голяма яснота и прецизност при формулиране на приходната част по бюджета на съдебната власт, целесъобразно е в бюджета на съдебната власт да се възприеме термина “собствени приходи”, вместо ползвания до сега термин “приходи от дейността”. По тази начин би отпаднала неяснотата дали съществува еднозначност между посочените два термина.

Ако при разчитане на взаимоотношенията с републиканския бюджет се включи превишението от преизпълнението на останалите приходи на съдебната власт, размерът на вноската би следвало да бъде увеличен с 115 184 лв. – отчетеното превишение на приходите с 268 527 лв., след приспадане на неизчистените към 31.12.2000 г. дублирани обороти и възстановените по набирателни сметки чужди средства.

При утвърдени разходи 92 749 281 лв. фактически са разходвани 93 566 572 лв. Извършен е преразход в размер на 817 291 лв., което е с 0.9 на сто над утвърдените разходи.

Преразходът е извършен през м. декември 2000 г., когато Висшия съдебен съвет е превел субсидии на органите на съдебната власт общо за 16 041 435 лв.

Сумата от 817 291 лв. е изразходвана от органите на съдебната власт за текущи разходи.

Поради преразхода Висшият съдебен съвет не е превел до края на 2000 г. останалата част от вноската в републиканския бюджет, дължима поради преизпълнени собствени приходи. По тази причина през 2001 г., Министерството на финансите е отпуснало безлихвения заем на Висшия съдебен съвет, със средства от който вноската в републиканския бюджет е била погасена.

Разходи по бюджета на съдебната власт за 2000 г.




Разходи по ЗДБ за 2000 г.

Уточнен от МФ размер на разходите

Фактически извършени разходи

Изпълнение на разходите спрямо ЗДБ за 2000 г.

(%)


Изпълнение на разходите спрямо уточнените разходи

(%)


84 723 700 лв.

92 749 281 лв.

93 566 572 лв.

110,44

100,88

Посочените разходи от 93 566 572 лв. са извършени както следва:



  • Върховен административен съд – 2 045 604 лв. или 2,19 на сто от всички разходи;

  • Съдилища – 46 392 088 лв. или 49,58 на сто от всички разходи;

  • Прокуратура на Република България – 21 099 731 лв. или 22,55 на сто от всички разходи;

  • Следствени служби – 20 941 273 лв. или 22,38 на сто от всички разходи;

  • Висш съдебен съвет - администрация – 986 672 лв. или 1,05 на сто от всички разходи.

При всички проверки бе констатирано, че значителна част от бюджетните кредити са предоставяни в последните месеци на годината.

С извършените корекции по бюджетните сметки в края на годината на практика постфактум са утвърждавани вече направени разходи.

Основната част от средствата за придобиване на дълготрайни активи са предоставяни през месец декември. Използвани са предимно за закупуване на компютри и офис обзавеждане. Разчети за видовете капиталови разходи, в това число и за придобиване на дълготрайни материални активи, не са утвърждавани. С решение по Протокол № 34 от 01.10.2000 г. Висшият съдебен съвет разрешава на второстепенните разпоредители да закупуват с наличните си средства компютърна и копирна техника, за сметка на утвърдени бюджетни кредити по други видове разходи, след съгласуване с Висшия съдебен съвет. По този начин капиталови разходи са извършвани без да е спазван редът, предвиден с чл. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г.
3. По годишния счетоводен отчет на съдебната власт за 2000 г.

Годишният счетоводен отчет на съдебната власт за 2000 г. съдържа редица несъответствия с изискванията на счетоводното законодателство.

Основното от тях е липсата на стойностна връзка между краен и начален баланс, поради което годишният счетоводен отчет бе заверен с резерви. В конкретния случай не бе възможно да бъде идентифицирана причината за липсващата стойностна връзка, поради неизготвяне от Висшия съдебен съвет на сборна оборотна ведомост за съдилищата, а оттам и на сборна оборотна ведомост за цялата съдебна власт. Разликата между сумите на крайния и начален баланс е в по-малко с 129 хил. лв.

Допуснато е несъответствие между отчетената стойност по раздел ІV “Парични средства” от раздел “Б” на актива на баланса – 22 823 хил. лв. и отчетената обща наличност по паричните сметки от отчетна форма НАЛ-3 (включително блокираните парични средства) – 22 886 хил. лв. Разликата възлиза на 63 хил. лв.

Допуснати са несъответствия между стойностите на дълготрайни материални активи, посочени в баланса, и в съответното за тях приложение - Елемент 1, по отделни групи.

Изготвянето на обобщена оборотна ведомост към годишния счетоводен отчет, би дало възможност да се анализират крайните годишни салда на паричните сметки и установят причините за несъответствията.



4. По счетоводната политика и отчетността

  • при проверката на бюджета на съдебната власт бе констатирано, че съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от Закона за счетоводството, органите на съдебната власт прилагат двустранно счетоводно записване – мемориално-ордерна форма; компютърна обработка на счетоводната информация се прилага в 104 съдилища и следствени служби и в 32 финансово-счетоводни служби на Прокуратурата на Република България, като се ползват различни счетоводни програмни продукти; счетоводната информация се обработва ръчно в 78 районни съдилища и следствени служби и 95 финансово - счетоводни служби на Прокуратурата на Република България;

  • за главните счетоводители, в много от проверените органи на съдебната власт, не е било възможно да организират и осъществят вътрешен финансов контрол, съгласно изискванията на чл. 48, ал. 1 от Закона за счетоводството, поради обстоятелството, че изпълняват същевременно и функциите на касиер и домакин.

Във всички проверени органи на съдебната власт бе констатирано, че:

  • възникналите задължения за изплащане на възнаграждения и други суми на служебни защитници, вещи лица и свидетели не се осчетоводяват съгласно определените изисквания;

  • допуска се счетоводната отчетност да се води от административни секретари в районните съдилища;

  • длъжностните характеристики на служителите в помощните звена и канцелариите на съдилищата не са приведени в съответствие с действащата нормативна база; същите са разработени по действаща, но неактуална наредба;

  • не се изискват разходно-оправдателни документи (фактури), удостоверяващи целевото използване на сумите по чл. 139 “а” от Закона за съдебната власт;

  • не се изготвят разчети за приходи от такси, които да се ползват при планиране на приходите по бюджета на съдебната власт;

  • субсидиите не се предоставят ритмично на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, а на третостепенните разпоредители с бюджетни кредити – прокуратурите, те се предоставят по месечни заявки.

Констатира се също, че в част от проверените органи на съдебна власт:

  • не се попълват коректно всички реквизити и не се оформят с необходимите подписи първичните счетоводни документи (Окръжни прокуратури – гр. Плевен, гр. Сливен, гр. Габрово, гр. Хасково; Военен съд – гр. Варна);

  • не се определят срокове за представяне на първичните счетоводни документи в счетоводството и отговорностите на длъжностните лица при заплащане на стопанските разходи в брой (Окръжни прокуратури – гр. Ямбол, гр. Бургас, гр. Хасково; Районен съд – гр. Ямбол);

  • не са разработени и утвърдени процедури за обмен на документите между канцелариите и счетоводните служби, във връзка с администрирането на приходите от дейността на органите на съдебната власт (Районен съд – гр. Мадан, Окръжна прокуратура – гр. Хасково, Окръжна следствена служба – гр. Пловдив);

  • във вътрешните правила за документооборота не се включват контролни процедури за движението на формулярите, представляващи “ценни” книжа, ползвани при събирането на държавни такси; не се използват регистри за отразяване на данни за получените и отчетените кочани с квитанции (Окръжни прокуратури – гр. Търговище, гр. Ямбол; Районни съдилища – гр. Мадан, гр. Силистра; Военно апелативен съд – София);

  • не се изготвят сравнителни ведомости при извършване на инвентаризации на дълготрайни активи за съпоставяне на счетоводните данни с наличните активи (Окръжни прокуратури - гр. Ямбол, гр. Сливен; Районни съдилища – гр. Бургас, гр. Мадан; Окръжни съдилища – гр. Бургас, гр. Пловдив; Окръжна следствена служба – гр. Добрич);

  • първичният контрол в съдилищата по определянето и внасянето на таксите е възложен на административните секретари; в големите съдилища, където обемът на постъпващите вносни формуляри е значителен, често се допуска контролът да се осъществява от служителите в деловодствата, без това да се регламентира в длъжностните им характеристики или в издадени за целта заповеди (Районни съдилища – гр. Кърджали, гр. Сандански, гр. Троян);

  • закупени дълготрайни активи се осчетоводяват неправилно като разход по сметка 601 “Разходи за материали”, а не по сметките от групи 20 и 21, каквито са изискванията на Националните счетоводни стандарти 4 и 5 (Окръжен съд – гр. Русе; Военно апелативен съд – София; Районни съдилища – гр. Нови Пазар, Монтана);

  • несвоевременното получаване на протоколите и решенията на Висшия съдебен съвет и заповедите за кадрови промени създава затруднения в счетоводната работата на окръжните и районните структури на съдебна власт (районни и окръжни прокуратури);

  • определените щатни бройки за съдии, прокурори и следователи по реда на чл. 27, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт не се актуализират периодично за привеждане в съответствие с извършваните промени в щата на органите на съдебната власт (Окръжни прокуратури – гр. Ловеч, гр. Габрово; Районна прокуратура – гр. Ловеч; Районен съд – гр. Враца);

  • допуснато е използване на чужди средства от набирателните сметки на органи на съдебната власт за разплащане на бюджетни разходи (Районни съдилища – гр. Нови Пазар, гр. Монтана, гр. Ямбол; Окръжна следствена служба – гр. Пловдив);

  • неуредени плащания от предходни години, както и неразплатените разходи към 31.12.2000 г. не са осчетоводявани по съответните счетоводни сметки и не са отразени в годишния счетоводен баланс за 2000 г.; принципът за текущото начисляване не е прилаган в случаите, когато е възникнало задължението; по този начин се създава предпоставка отчетите да не отразяват вярно пасивите на съответния разпоредител (Окръжни съдилища – гр. Русе, гр. Добрич, гр. Монтана, гр. Враца; Районни съдилища – гр. Русе, гр. Троян);

  • допуснато е осчетоводяване на собствените приходи (приходите от такси) по сметка 525 “Парични средства по набирателни сметки в левове”, което е в несъответствие с Националния сметкоплан и указанията на Министерството на финансите за набиране на приходите по бюджета на съдебната власт (Специализирана следствена служба – София, Окръжна следствена служба – гр. Добрич);

  • не са начислявани аналитично предоставените през 2000 г. целеви средства за допълнителни възнаграждения, с което се затруднява контролът по установяване размера на неизползваната част от тях, подлежаща на възстановяване в републиканския бюджет (Военно апелативен съд – София и Висшия съдебен съвет за съдебната власт);

  • не са осчетоводявани като текущ разход и задължение към персонала сумите за неизползваните платени отпуски за 2000 г., с което е нарушено изискването на Национален счетоводен стандарт 19 – Доходи на персонала (Апелативни прокуратури – гр. Бургас, гр. Пловдив; Окръжни прокуратури – гр. Хасково, гр. Сливен);

  • допуснато е получените от подотчетните лица авансови суми да не се отразяват по сметка 422 “Подотчетни лица”, което затруднява извършването на ефективен вътрешен контрол при изразходване на бюджетните средства (Окръжни прокуратури – гр. Бургас, гр. Сливен, гр. Хасково; Районен съд – гр. Бургас; Окръжен съд – гр. Бургас; Военен съд – гр. Варна);

  • не се води сметка 302 “Материали”; материалите се изписват директно на разход, без да се отразяват процеса на доставка, предаване за употреба и наличностите в края на периода (Окръжни прокуратури – гр. Хасково, гр. Стара Загора; Районни съдилища – гр. Петрич, гр. Монтана; Апелативен съд – гр. Бургас);

  • не се водят синтетични счетоводни сметки 401 и 402 за отчитане на взаимоотношенията с доставчици и доставчици по аванси, което затруднява осчетоводяването на разчетните взаимоотношения, и не осигурява необходимата достоверност на информацията по изпълнението и разплащането им (Окръжни прокуратури – гр. Търговище, гр. Хасково, гр. Габрово, гр. Ямбол, гр. Бургас);

5. По възлагането на обществени поръчки

През проверявания период в цялата система на съдебната власт са възложени относително малко на брой обществени поръчки, главно за закупуване на дълготрайни материални активи.


  • на 12.12.1999 г. за нуждите на съдилищата и следствените служби е сключен рамков договор между Висшия съдебен съвет и “Мото Пфое” ЕООД – изключителен представител на “Форд”, “Волво” и “Ягуар” за България, за доставка на 40 леки автомобила “Форд-Фокус”, на обща стойност 969 600 германски марки;

Конкретните договори са сключени директно с председателите на Софийския градски съд, окръжните съдилища, военно окръжните съдилища и окръжните следствени служби, при спазване на условията на рамковия договор. Разпределението на автомобилите е извършено от Висшия съдебен съвет.

Доставката на служебни автомобили е обект на обществени поръчки, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2, буква “а” от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и е следвало да се приложат разпоредбите на същия закон. Стойността на поръчката е над определения в чл. 7, ал. 1, т. 2 праг. Това, че фирмата “Мото Пфое” ЕООД е изключителен представител на “Форд” за България, не е основание за неприлагането на процедурата на договаряне по чл. 16 от ЗОП.



  • на 01.11.2000 г. след провеждане на процедурите, предвидени в Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (наричана по-нататък Наредбата), е сключен договор с “ЕОС Електроникс” ООД за доставка на комбинирана система за гласуване и запис на дебатите за Висшия съдебен съвет, на стойност 12 303 щатски долара; разплащането е извършено с левовата им равностойност;

  • в Прокуратурата на Република България, със заповед на ръководството, е била назначена тричленна комисия за класиране на оферти при закупуване на дълготрайни материални активи;

За закупуване на компютри са разгледани три оферти - от фирмите “Джи Ти Ай Телефакси” ЕООД, “Балканкопи” ООД и “Ресет Компютърс” ООД; за доставчик е избрана фирма “Джи Ти Ай Телефакси” ЕООД. За нуждите на Върховната касационна прокуратура са закупени 5 компютъра. С оглед осигуряване на техническа съвместимост и избягване на затруднения при експлоатацията и поддръжката, Прокуратурата на Република България е препоръчала на прокуратурите в страната да закупуват през 2000 г. необходимото им компютърно оборудване от същия доставчик. При извършване на проверките в прокуратурите в страната е констатирано несъответствие с изискванията на Наредбата, предвид стойността на компютрите по тези сделки (Окръжни прокуратури – гр. Стара Загора, гр. Плевен, гр. Ловеч, гр. Хасково, гр. Търговище; Апелативна прокуратура – гр. Велико Търново). Прокуратурата на Република България е следвало да предостави на прокуратурите, извършващи заплащането на закупуваните компютри цялата документацията по определянето на доставчика по реда, определен с Наредбата; същите е необходимо да притежават тази документация, като третостепенни разпоредители с бюджетни кредити, предвид изискването на чл. 5, т. 11 от Закона за счетоводството за документална обоснованост на извършваните от тях разходи.

  • при доставки на гориво за отопление една доставка е била възлагана за изпълнение от няколко доставчика; обяснението на съответните възложители е, че не се цели заобикаляне разпоредбите на закона, а мотивите за това са били да се гарантира доставката на гориво, с оглед да не бъдат оставени органите на съдебна власт без отопление през зимния сезон (Окръжен съд – гр. Русе).

По същия начин между няколко доставчици са били разпределени в отделни случаи поръчки, изискващи прилагане на процедурите по Наредбата ( Окръжен съд – гр. Добрич, Районен съд – гр. Мадан, Окръжна прокуратура – гр. Габрово, Окръжна следствена служба – гр. Варна).

Анализът на констатациите от проверките показва, че в тези случаи възложителите са получили субсидиите в края на годината, което е наложило същите да бъдат усвоени в твърде кратък срок.



  • за нарушения на ЗОП и Наредбата, с решение на Сметната палата е уведомен министърът на финансите за следните случаи:

Окръжният съд – гр. Русе, в нарушение на ЗОП е изплатил 75 870 лв. по доставки на гориво за отопление. Разходите са извършени по фактури на четири фирми доставчици – еднолични търговци, без да е проведена процедура за избор на доставчик по реда за възлагане на обществена поръчка.

Окръжният съд – гр. Добрич, в нарушение на Наредбата е договорил пряко доставка на гориво с ЕТ “Ренесанс – КПДТ – Кирил Джендов”.

Доставеното от съда гориво възлиза на 27 690 лв.
6. По управлението на предоставеното имущество

Висшият съдебен съвет през проверявания период не е разполагал със собствено недвижимо имущество. Министерството на правосъдието е предоставило за временно ползване на администрацията на Висшия съдебен съвет пет работни помещения на петия етаж от сградата на министерството, на ул. “Славянска” № 1.

Министерският съвет с Решение № 63 от 12 февруари 2001 г. е предоставил недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ четвърти и пети етаж от административна сграда, на ул. “Съборна” № 9.

Органите на съдебната власт са настанени в сгради, които по характер и предназначение са публична държавна собственост.

Констатирано бе, че актовете за публична държавна собственост за сградите на съдилищата са издадени едновременно на името на изпълнителната и съдебната власт. Поради тази причина в повечето случаи сградите на съдилищата не са осчетоводени и включени в балансите на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет, и не са застраховани.

Задължителните годишни инвентаризации, в голяма част от проверените органи, са извършени формално, без да се изготвят сравнителни ведомости, поради което не съответстват на изискванията на Закона за счетоводството и не изпълняват предназначението си.

Извършената преоценка, с нулев процент за увеличение на цените, съгласно решение на Висшия съдебен съвет от 24.01.2001 г., вследствие на което не се формира преоценъчен резерв, също има формален характер.

7. Анализ на договора за поддържане на търговския регистър

Висшият съдебен съвет е сключил на 22.06.1999 г. договор с фирма “Информационно обслужване” АД - София, по силата на който на дружеството се възлага да извършва следните информационни услуги за окръжните съдилища и Софийския градски съд: поддържане на деловодната система на фирмените отделения; изготвяне на удостоверения за актуално състояние на регистрираните фирми; предоставяне на справки по фирмените дела от електронния регистър в реално време по искане на фирмените отделения и Висшия съдебен съвет; водене на електронно копие на търговския регистър; проверка и изготвяне на удостоверение за уникалност на наименование на стопанските субекти.

При предоставяне на информация на трети лица от Търговския регистър на съдилищата “Информационно обслужване” АД събира такса за над двадесет вида различни услуги, чийто размер варира от един лев до 95 лева с включен ДДС. При предоставяне на копие от цялата база данни на външен клиент, цената на услугата се определя по договаряне с клиента.

Съгласно анекс от 18.11.1999 г. към договора, “Информационно обслужване” АД се задължава да отделя 20 на сто от общия размер на приходите си, получени от експлоатацията на националната база данни “Делфи”, за Висшия съдебен съвет, за финансово обезпечаване на изпълнението на програма за информационно обслужване на съдилищата.

“Информационно обслужване” АД се задължава да представя на Висшия съдебен съвет текущо за всяко отчетно тримесечие, на база фактически счетоводни данни, справка - извлечение за постъпилите приходи от експлоатирането на националната база данни “Делфи” и за размера на преведените по сметката средства. Разходването на средствата се извършва по нареждане на Висшия съдебен съвет. Титуляр на банковата сметка, по която се съхраняват отчисленията, е “Информационно обслужване“ АД. За извършения разход от специалната сметка изпълнителят изпраща на възложителя копие от платежното нареждане или друг разходооправдателен документ. “Информационо обслужване” АД предоставя закупеното компютърно оборудване на съдилищата, посочени от Висшия съдебен съвет.

“Информационно обслужване” АД не е представяло на Висшия съдебен съвет справка – извлечение за постъпилите приходи от експлоатирането на националната база данни “Делфи”. Единствено за първото тримесечие, след подписване на анекса, фирмата е уведомила Висшия съдебен съвет за размера на начислените и преведените средства по специалната сметка. Липсата на информация за действително постъпилите приходи от експлоатацията на националната база данни “Делфи” лишава от възможност Висшият съдебен съвет да упражнява контрол за размера на начислените средства.

За изразходваните през 2000 г. средства от специалната сметка за закупуване на компютърна техника и принтери, на обща стойност 275 245 лв., “Информационно обслужване” АД е изпратило във Висшия съдебен съвет копия от две фактури. В тях закупената за съдилищата компютърна техника е на името на “Информационно обслужване” АД.

Със средства от специалната сметка са били закупени общо 81 компютри, марка “DELL”, и 51 принтера “XEROX”.

“Информационно обслужване” АД е закупувало техника от ЦАПК “Прогрес” ООД – гр. София.

Впоследствие, Висшият съдебен съвет и “Информационно обслужване” АД подписват на 22.06.2000 г. споразумение, с което се договарят техническото оборудване да се предоставя на съдилищата безвъзмездно, като прехвърлянето на същото (чрез отписване от баланса на фирма “Информационно обслужване” АД и придобиването на същото от съдилищата) да се извършва след изтичането на амортизационния срок, т. е. три години и четири месеца след закупуването на компютрите и принтерите.

Съгласно писмо на Висшия съдебен съвет до Сметната палата от 30 октомври 2001 г., приходите от експлоатацията на националната база данни “Делфи” от сключването на договора възлиза на 3 031 358 лв., а отчислената 20 на сто сума за Висшия съдебен съвет е 606 257 лв.

Към посочената дата наличните средства от отчисленията по специалната сметка са 331 103 лева.

Отчислените суми за Висшия съдебен съвет представляват приход на бюджетна организация и не подлежат на разходване по ред, определен от страните по договора. Наличните суми по специалната сметка следва да бъдат преведени от Висшия съдебен съвет в приход по бюджета на съдебната власт за 2001 г.

При проверката в Окръжния съд – гр. Бургас, Окръжния съд – гр. Русе и Окръжен съд – гр. Силистра, се констатира, че освен дейността по рамковия договор с Висшия съдебен съвет, на “Информационно обслужване” АД е предоставено да събира приходите от държавни такси по Тарифа № 1 върху размера на които се начисляват възнаграждения в полза на дружеството.

По силата на договора Висшият съдебен съвет е предоставил правото на поддържане на търговския регистър на акционерното дружество, срещу което същото заплаща възнаграждение. По своята същност сключеният договор представлява договор за съвместна дейност, съдържащ белези на договор за предоставяне на търговския регистър на концесия.

Клаузите на договора за поддържане на търговския регистър и предоставянето на информация от него на трети лица от “Информационно обслужване” АД не съответствуват на разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация. Законът предвижда право на гражданите и юридическите лица на пряк, безплатен достъп до обществена информация на държавни органи, каквато е информацията в търговския регистър на съда, без посредници и без заплащане на възнаграждение за посредничество.

За отстраняване на нарушенията и подобряване на финансовото управление на Висшия съдебен съвет са препоръчани конкретни мерки, както следва:



  • Необходимо е към Висшия съдебен съвет да се изгради специализирано звено за вътрешноведомствен финансов контрол в системата на съдебната власт за упражняване на ефективен вътрешен контрол и вътрешен одит по отношение на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити при изпълнението на приходите и разходите по бюджета на съдебната власт.

  • Бюджетните сметки следва да бъдат съставяни и утвърждавани по пълна бюджетна класификация. При утвърждаването на бюджетните сметки на разпоредителите с високи размери на приходите за бюджета на съдебната власт (окръжни съдилища) да се определят разчети, като се посочват очакваните постъпления по Тарифа № 1 към Закона за държавните такси по отделни позиции.

  • Прокуратурите в страната да получават субсидиите си от Прокуратурата на Република България не по заявки за необходимите им средства, каквато практика се прилага, а по разчети на базата на утвърждавани по пълна бюджетна класификация и тримесечия бюджетни сметки.

  • Предвид наличието на непосочени изрично собствени приходи по бюджета на съдебната власт, както и на приходи, представляващи присъдени в полза на държавата суми по чл. 153, ал. 2 от Наказателно - процесуалния кодекс, Висшият съдебен съвет и Министерството на финансите следва да уточняват това наличие и да го предвиждат при изготвянето на проекта на бюджет на съдебната власт.

  • Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието следва да приемат решение относно бъдещото стопанисване и управление на сградния фонд на съдилищата и снабдяването им с актове за публична държавна собственост.

  • Необходимо е да се предоставят на органите на съдебната власт средства за извършване на изискващото се от чл. 12 на Закона за държавната собственост задължително застраховане на имотите – публична държавна собственост.

  • Следва да се приеме решение, дали и в бъдеще основната почивна база в съдебната система - Базата за отдих и квалификация – “Лозенец”, Бургаска област, да се финансира и управлява едновременно от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

  • Необходимо е въвеждането на обща за всички органи на съдебната власт процедура за проследяване движението на документите от съдебните и следствените дела и прокурорските преписки, свързани с приходната част на фондовете “Съдебни сгради” и “Затворни сгради” (документи за внесени депозити, гаранции и веществени доказателства). Това би осигурило текущо необходимата информация за размера на наличните в системата чужди средства и съответно за размера на подлежащите на превеждане в приход на фондовете суми, представляващи чужди средства, непотърсени в давностния срок.

  • Висшият съдебен съвет и Министерството на правосъдието биха могли да предложат промяна в статута и управлението на сегашните фондове “Съдебни сгради” и “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието. Целесъобразно е фонд “Затворни сгради” и в бъдеще да се управлява от Министерството на правосъдието. За фонд “Съдебни сгради”, би могло да се предложи преструктуриране във фонд за развитие на съдебната инфраструктура, от който фонд да се финансира изграждането и поддръжката на съдебните сгради, базата за квалификация и отдих и информационната система на съдебната власт, като фондът се управлява от Висшия съдебен съвет.

  • При определяне на изпълнители по обществените поръчки от Висшият съдебен съвет, за нуждите на съдилищата и следствените служби и от Прокуратурата на Република България - за прокуратурите в страната, да се предоставя съответната документация на разпоредителите, извършващи разходите за придобиване на дълготрайните активи, предвид изискването на Закона за счетоводството за документална обоснованост на разходите.

  • Да се анализират с Министерството на правосъдието необходимите промени в нормативната база за дейността на звената за съдебно - счетоводните експертизи, с оглед подобряване на организацията им и повишаване качеството на предоставяните от тях експертни заключения.

  • В наредбите по чл. 187 и чл. 188 от Закона за съдебната власт за съдебните служители в съдилищата, прокуратурата и следствието, които Висшия съдебен съвет следва да приеме, могат да се регламентират и функциите, задачите и отговорностите на главните счетоводители и съдебните служители в органите на съдебна власт, свързани с изпълнението на приходите и разходите по бюджета на съдебната власт, отчитане на това изпълнение и управлението на предоставеното имущество.

  • Необходимо е организиране на аналитична отчетност, за целево предоставяни от републиканския бюджет средства, с цел осигуряване на необходимата счетоводна информация за коректното разчитане с републиканския бюджет, каквото за проверявания период не е извършено.

  • Предоставянето на голяма част от субсидията в края на годината на практика лишава второстепенните разпоредители от необходимото за целта технологично време за прилагане на съответните процедури, осигуряващи максимална ефективност, ефикасност и икономичност при извършването на разходите.

  • Прокуратурата на Република България да разработи единни принципи и правила при обединяване бюджетните средства на две и повече структурни звена от системата - апелативни, окръжни и районни прокуратури в една обща (обединена) за тях бюджетна сметка, както и методика за извършване на разходите, в които да бъдат определени правомощията на ръководителите на съответните прокуратури при изпълнението им.

  • При извършване на инвентаризации да се съставят сравнителни протоколи за данните от инвентаризацията и счетоводните данни. Да не се допуска ползването на счетоводни формуляри, несъответстващи на изискванията в Албума за първичните счетоводни документи, ползването на каквито са констатирани при бракуването на дълготрайни активи.

  • В органите на съдебната власт принципът за текущо начисляване следва да се прилага и за възникнали задължения за изплащане на хонорари и възнаграждения на вещи лица и служебни защитници.

  • Предвид целевия характер на средствата по чл. 139 “а” от Закона за съдебната власт, от получателите на сумите следва да се изисква представянето на съответни документи удостоверяващи, че средствата действително са били разходвани по предвиденото в закона предназначение.

  • Действащото бюджетно законодателство не предвижда възможност, освен банки, други търговски дружества да бъдат агенти по касовото изпълнение на държавния бюджет. Дейността на “Информационно обслужване” АД в окръжните съдилища, по инкасиране на приходите по бюджета на съдебната власт, следва да бъде прекратена.

  • Съгласно чл. 489, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, търговският регистър се води от окръжните съдилища. Висшият съдебен съвет следва да създаде съответна организация за ресурсно и кадрово осигуряване на окръжните съдилища, с оглед търговският регистър да се поддържа от тях.

До ръководителите на проверените от екипи на областните поделения на Сметната палата органи на съдебната власт са изпратени отделни доклади на директорите на тези поделения за резултатите от проверките и мерките, които е необходимо да бъдат предприети за подобряване на финансовото управление.



Докладът е приет на заседание на Сметната палата с Протокол № 49 от 11.12.2001 г.
Приложение: Графики


Каталог: search -> download
download -> Доклад №0700010614 за извършен одит Изпълнение на Националната стратегия за научни изследвания за периода от 01. 08. 2011 г до 31. 12. 2014 г юли, 2015 година
download -> Доклад №0200000411 за извършен одит за съответствие при финансовото управление на община Белоградчик за периода от 01. 01. 2010 г до 31. 12. 2010 г
download -> Доклад №0400308215 за резултатите от извършен финансов одит на Годишния финансов отчет на община Белица за 2014 г. София, 2015 г. Съдържание част първа 3
download -> Списък на съкращенията
download -> Доклад №0000000709 1 за извършен одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на
download -> Доклад №0200008813 за извършен одит за съответствие при възникването и управлението на общинския дълг на Община Кюстендил за периода от 01. 01. 2012 г до 30. 09. 2013 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница