Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията

ВЪВЕДЕНИЕ

През последните години все повече се обсъжда значението на двупосочното взаимодействие между здраве и икономическо развитие, като път за постигането на по-ефективна и действена здравна система, допринасяща за икономическия растеж и социалното развитие на страните.

Отчитайки факта, че здравето е резултат от взаимодействието на много детерминанти, европейските страни разглеждат възможностите за подобряване на здравето като част от един продължителен процес, който стартира на 55-та сесия на Регионалния комитет на Европейското бюро на Световната здравна организация през септември 2005 г. По време на сесията бе приета резолюция за следващата фаза на Европейската стратегия на Световната здравна организация за работа със страните-членки, насочена към укрепване на здравните системи с разбирането, че инвестирането в здраве е инвестиция за бъдещето. Това разбиране се подкрепя и от конкретни действия, като приемането на специална харта от конференцията на министрите на здравеопазването, която е проведена в Талин, Естония на 25-27 юни 2008 г. под надслов “Здравни системи, здраве и благосъстояние“. Конференцията допринася за утвърждаването на разбирането, че здравеопазването трябва да излезе от рамките на лечебната система и да се насочи към здравето и благосъстоянието на нацията.

Отчитайки този значителен международен интерес, както и необходимостта от по-нататъшното развитие на българското здравеопазване в контекста на икономическото развитие на страната, се изготви настоящия годишен доклад на министъра на здравеопазването. Той продължава традицията на представянето на годишни доклади от министъра на здравеопазването, като основната тема на всеки доклад е здравето на нацията в неговата проекция през конкретните приоритети за даден период.

Първият доклад¹ беше породен от необходимостта от преразглеждане и оценяване на здравната ситуация в страната и степента на изпълнението на провеждащата се реформа в здравеопазването. Отчитайки постиженията и неуспехите в достигането на главната цел на българското здравеопазване във връзка с осигуряването на възможно най-добро здраве за цялото население, се очертаха и необходимите противодействия при неговото влошаване. Още в този доклад беше подчертано, че решаването на проблемите на здравето трябва приоритетно да се свързват с конкретните инвестиции в развитието на икономиката и намаляването на бедността.

Следващият доклад² продължи тази тема, тъй като беше посветен на оценката на ефективността в здравеопазването с оглед най-рационалното използване на предоставените ресурси с акцент върху уязвимите групи. Подчертавайки важността на подобряването на достъпа до здравни услуги и поставяйки акцент върху социалните детерминанти на здравето, още веднъж се стига до извода за взаимовръзката между степента на икономическото развитие и възможностите за повлияване върху социалните детерминанти.

Настоящият доклад логично продължава обсъждането на този проблем, като си поставя за цел да определи особената важност на инвестициите в здравето, с оглед цялостното социално-икономическо и културно развитие на нацията.

Безспорен е фактът, че постиженията в областта на здравеопазването в повечето случаи са тясно свързани с икономическите възможности на страната да осигури необходимия финансов ресурс за пълноценното функциониране на здравната система, в нейното по-широко разбиране. В същото време здравото и трудоспособно население, осигурено с необходими доходи, добро социално положение и подходящо образование, е основната предпоставка за устойчиво икономическо развитие.

При изготвянето на доклада са ползвани данни и анализи от предишните два доклада, статистически публикации на НСИ, Икономическия доклад за Президента на Р.България (2007), годишните статистически сборници на НЗЦИ, годишните отчети на НЗОК, отчетни доклади на НЦЗПБ, НЦРРЗ, обобщени доклади на РИОКОЗ, предоставени материали от дирекции на МЗ и НЦООЗ, социологически проучвания, собствени разработки и редица литературни източници.

Известна част от официално публикуваните данни не са от последните години, което затруднява провеждането на сравнителни анализи. Това се отнася особено за данните за регистрираните заболявания, които от 2001 г. се определят и публикуват от НЦЗИ на базата на екстраполация и отразяват непълно съществуващата ситуация в страната по отношение на регистрираните заболявания по обръщаемост.

Построяването на доклада е базирано върху четири основни платформи, които осигуряват многопосочното и задълбочено разглеждане на проблема.

Първата платформа се гради на фундаменталното разбиране за взаимовръзката между здраве и икономически растеж и съответните въздействия на микро и макро ниво. Доброто здраве се разглежда като резултат от икономическия статус на отделния индивид и икономическото развитие на страната като цяло, тъй като е резултат от взаимодействието между редица фактори (индивидуалните особености, начин на живот и поведение, влияние на социално-икономическите и културни фактори). Влошаването на здравния статус на хората с ниски доходи води до задълбочаване на социално-икономическото неравенство по отношение на здравето, поради което в изложението се набляга на една от най-важните детерминанти на здравето на населението - икономическото благосъстояние. Това определя и специалното внимание, което се отделя на въпросите на снижаването на бедността, преодоляването на неравенствата и осигуряването на необходимия достъп до здравни услуги.

От своя страна, здравето също оказва влияние върху икономическия растеж, като най-силно това влияние се проявява чрез ефекта върху човешкия капитал и развитието на трудовия пазар, чрез по-високата производителност на труда, по-големия интерес за извършване на инвестиции, като важни условия за повишаване на икономическото благосъстояние на населението и намаляването на бедността.

Общият преглед на здравето на нацията разкрива някои от съществуващите неблагоприятни тенденции и тяхното отрицателно влияние върху икономическото развитие. Подробното разглеждане на въпросите на храненето се определя от тясната им връзка със социалните детерминанти и рисковете за здравето. Специалният фокус върху СПИН/ХИВ инфекцията се поражда от глобалното предизвикателство на тази епидемия и изключителните й социално-икономически последствия. Туберкулозата също е разгледана не само като медицински, но и като значим социално-икономически проблем, свързан с бедността и социално-икономическите неравенства. Въпросите на репродуктивното здраве се анализират в контекста на икономическото развитие и спешната необходимост от преустановяване на установените негативни тенденции в тази област. Представена е и водещата роля на психичното здраве за пълноценното функциониране на всяка личност. Самооценката на здравето, на базата на проведените социологически проучвания, е използвана като допълващ елемент в общия поглед върху здравето и връзката му с икономическото развитие.

В анализа на осъществяваните здравно-политически дейности специално място е отделено на осигуряването на финансовия ресурс за здравеопазването и гарантирането на равен достъп до здравни услуги на цялото население. Разходите за здравеопазване са разгледани не само от гледна точка на тяхното осигуряване, разпределение и възможностите за рационално използване, но и от гледна точка на съществуващите проблеми с нерегламентираните плащания в здравната ни система.

Специален раздел е посветен на възможностите за преодоляване на неравенствата в ползването на здравни услуги от лица в неравностойно положение, като е обърнато внимание и на осигуряването на достъпа до тези услуги в места с неблагоприятни условия.

Човешките ресурси и предоставянето на услуги във всички сфери - извънболнична медицинска и дентална помощ (първична и специализирана), болнична помощ, спешна помощ и дейностите по опазване на общественото здраве, са разгледани в контекста на осигуряването на равен достъп и рационално използване на предоставения ресурс, включително и ролята на частния сектор и неправителствените организации. Специално място е отделено и на кризисните ситуации и организацията на медицинското осигуряване и неговото усъвършенстване.

Ограничаването на честотата на болестите и преждевременната смърт е основно изискване за осигуряване на реалните действия за подходящи инвестиции за високо ниво на здраве. Ограничаването на болестите е възможно на базата на задълбоченото познаване на рисковите фактори (генетични, биологични, поведенчески) и въздействието върху тях, осигуряването на достатъчни доходи, подходящо ниво на образование и здравословна околна среда. Създаването на здравословна околна среда включва преди всичко гарантирането на високо качество на атмосферния въздух, водите и почвата, намаляването на нивото на шума, предпазването от вредното въздействие на нейонизиращите лъчения. В контекста на основната цел на доклада се обсъждат безопасността на храните и козметичните продукти, здравословните условия на труд и тяхната взаимовръзка с икономическото развитие и предпоставките за благосъстояние. Отделено е и специално място на проблемите на хората с увреждания и на трудовите злополуки, които оказват определено влияние върху икономическия растеж.

Подробното разглеждане на националните здравни програми насочва вниманието към засилената ангажираност на МЗ и обществото върху някои важни здравни приоритети. Тук със своя интегриран подход се откроява ефективното прилагане на програмата СИНДИ, имаща съществено значение за профилактиката на хроничните неинфекциозни болести.

Всички компоненти на тази платформа имат и съществена проекция върху ефективността на разходите и степента, в която увеличените разходи за здравеопазване биха допринесли за постигане на най-високи резултати.

Четвъртата платформа третира включването на здравето във всички политики, което е в основата за постигане на ефективни резултати. Подчертава се, че партньорството и междусекторното сътрудничество са от изключително значение за постигане на успехи в опазване на здравето и осигуряване на икономическия растеж. В тази платформа като допълващ елемент е включена външната оценка на системата на здравеопазването чрез изследване на мнението на населението.

Установените факти, направените анализи и оценки позволяват да се очертаят стратегическите линии за бъдещите действия и реалния шанс за постигане на икономически растеж и социално благополучие чрез оптимални инвестиции за по-добро ниво на здраве.