Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията
Изтегляне 3.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. ЗДРАВЕ И ЗДРАВНА ПОЛИТИКА
- Заболеваемост
- Физическо развитие
1.2. СНИЖАВАНЕ НА БЕДНОСТТАНивото на относителна бедност в България (процентът на бедните) през последните 10 години варира между 14 и 16%, близко до нивото в страните от ЕС. По абсолютно равнище на бедност, обаче, България е значително под средното европейско равнище - прагът на бедност в страната съставлява едва 22% от този в останалите страни от ЕС. Това означава, че жизненият стандарт на бедните в България е по-нисък от този в страните от ЕС с около 3.5 пъти7. Размерът на линията на бедност (табл.1) продължава да се увеличава, като нарастването през 2008 г. спрямо 2007 г. е 9.2% . Според проучвания на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ 33% от населението се намира под прага на бедността. Табл. 1. Линия на бедност
Източник: НСИ Бедността и болестите образуват порочен кръг, като при това бедността се явява не само основна детерминанта на неблагоприятния здравен статус, но и негово потенциално следствие. Бедността се асоциира с по-кратка очаквана продължителност на живота, висока детска смъртност, повишен риск за заразяване от някои инфекциозни заболявания (преди всичко туберкулоза и СПИН), по-високи нива на употреба на различни вредни вещества (тютюн, алкохол и наркотични средства), по-високо ниво на разпространение на хроничните неинфекциозни заболявания, на депресивните състояния, на самоубийствата, по-чести актове на антиобществено поведение и насилие, а също и по-изразено и дълготрайно въздействие на вредни фактори на околната среда. Особено силно е влиянието на бедността върху младежта, поради пряката връзка на този социален феномен със здравното състояние и такива социални проблеми, като насилието, самоубийствата и злоупотребата с психоактивни вещества. Както безработицата, така и неувереността от запазването на работното място, оказват неблагоприятно въздействие върху здравето, повишава риска от психологически и физически нарушения и самоубийства. Проблемът с бедността в градовете се характеризира с нарастване на числеността на градската бедност и значително обществено разслоение вътре в градовете. Бедната част от градското население в по-голяма степен е подложена на риск от болести, поради това, че в редица случаи са налице лоши жилищни условия, липса на оптимална инфраструктура, непълноценно хранене, емисии на вредни вещества и др. За част от тези хора е характерен и ограничен достъп до медицинска помощ и стоки, свързани със здравето, поради дефицит на средства и по този начин нерядко те се оказват социалнодезадаптирани. В доклада на Комисията на СЗО по макроикономика и здравеопазване специално се подчертава водещата роля на инвестициите в здравеопазването, които внасят конкретен принос в икономическото развитие и намаляване мащабите на бедността. Макроикономическите данни свидетелстват за това, че страните със слаби позиции в областта на здравеопазването и образованието се сблъскват с извънредно големи трудности в опитите си да постигнат ниво на устойчиво икономическо развитие в сравнение с тези страни, в които ситуацията в здравеопазването и образованието е по-благополучна. Със състоянието на здравеопазването, както е очевидно, в голяма степен може да бъде обяснено съществуването на различия в темповете на икономически растеж. Затова на страните с нисък и среден размер на доходите на населението се препоръчва да планират постепенно увеличение на размера на бюджетно финансиране на здравеопазването си, като интегрират в този процес и оторизираните международни институции, които могат да им окажат подкрепа в тази насока. Във връзка с горното, ние считаме за особено важни изводите, направени в Икономическия доклад за Президента на Република България: „България 2007 - Социални предизвикателства и евроинтеграция”, изготвен от авторитетен научен колектив. Според тези заключения, социалната защита на засегнатите от бедността слоеве от населението у нас може да бъде значително подобрена чрез целенасочени мерки в следните конкретни насоки :
2. ЗДРАВЕ И ЗДРАВНА ПОЛИТИКА2.1. ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ЗДРАВЕТО2.1.1. Здравно състояние: тип патология и тенденцииДемографски процесиДемографските процеси в нашата страна се характеризират с трайна тенденция на намаляване броя на населението и на неговото застаряване. Основните причини за това са ниската раждаемост, нарастването на смъртността и емиграцията на значителна част от младите хора. Фиг. 4. Раждаемост, смъртност и естествен прираст в Р. България през периода 1986-2007 г.( на 1 000 души ) 
Източник: НСИ През последното десетилетие във възрастовата структура на населението на нашата страна настъпиха промени. Относителният дял на лицата над 65-годишна възраст нараства и през 2006 г. достига 17.25%; през 2007 г. няма съществени промени – този относителен дял е 17.32%. В сравнение със съответния дял в страните от Европейския съюз – ЕС-(16.47% през 2005 г.), той е по-висок8. Средната възраст на населението също се увеличава. През 2000 г. този показател е бил 39.9 години, а през 2005 г. - 41.4 години. През 2007 г. средната възраст на населението общо за страната е 41.5 години. Процесът на застаряване е по-изразен в селата, като средната възраст на населението (45.4 години) е по-висока в сравнение с тази в градовете (39.9 години). Процесът на застаряване на населението е в пряка връзка с броя на икономически активното население. Населението над трудоспособна възраст през 2007 г. е 1 717 хил. души. За една година то е намаляло с 22 хил. души. Това се дължи не само на естественото движение на населението (смъртността), но и на изключването от тази категория на една част поради промяната във възрастовата граница за пенсиониране и отнасянето й към трудоспособното население. Към края на 2007 г. населението в трудоспособна възраст възлиза на 4 817 хиляди души или 63% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население се е увеличила с близо 3 хиляди души. Увеличението, сравнено с предишни години е по-слабо, защото възрастта за пенсиониране при мъжете вече е 63 години и не се увеличава всяка година с 6 месеца, както това продължава при жените. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление. Спрямо 2005 г. намалението е 23 хиляди и в края на 2006 г. тази категория население наброява 1 120 хил. души. Броят на населението в тази възрастова категория през 2007 г. е 1106 хил. души.
Източник: НСИ През периода 2005 – 2007 г. средната продължителност на живота у нас нараства. През 2007 г. тя възлиза на 72.70 години, като средната продължителност на живота на мъжете е по-ниска от тази на жените-съответно 69.20 и 76.30 години. В сравнение със средната продължителност на живота в ЕС през 2004 г. - 78.45 години, у нас този показател е по-нисък – 72.4 години. В някои от европейските страни, като Естония, Латвия, Литва и Румъния, показателят за мъжете е по-нисък от този в България. За всички останали страни той е с по-висока стойност - 77 години. В Литва, Латвия, Унгария и Словакия жените живеят с около 1 година повече от жените в България. Във всички останали европейски страни средната продължителност на живота сред жените е над 80 години, като във Франция, Испания и Италия тя е над 83 години. Съгласно Годишен доклад на СЗО9 очакваната средна продължителност на живота в години добро здраве (HALE) през 2000 г. е 60.8 години, а за жените – 65.2 години. Очакваната средна продължителност на живота без затруднения за извършване на основни дейности от ежедневието (DFLE) през 2002 г. е 52.5 години за мъжете и 66.8 години – за жените. По този показател България е на 32-ро място сред мъжете и на 30-то – сред жените от 52 страни в Европа. Ниската раждаемост е един от факторите за намаляване броя на населението. През 2007 г. тя възлиза на 9.8 на 1000 души. Веднага трябва да се отбележи, че спрямо предходната 2006 г. е налице слабо нарастване на този показател. В светлината на икономическото развитие на нашата страна специално внимание следва да се обърне на смъртността, която нараства през последните две десетилетия. През 2007 г. в България броят на умрелите е 113 004 души и е близък до този през 2006 г. (113 438), а коефициентът на обща смъртност достига 14.8‰. Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете (16.1‰), отколкото сред жените (13.5‰); по-висока е в селата (2070‰), в сравнение с градовете (1230‰). Динамиката на умиранията по пол показва по-висок темп на нарастване при мъжете. В смъртността по възрастови групи се наблюдават, макар и неголеми, благоприятни промени на задържане на нивото на показателите. Независимо от това, брутният показател за Р. България е значително по-висок от този в ЕС. Стандартизираният показател, елиминиращ влиянието на възрастовата структура, също остава по-висок, съответните стандартизирани показатели за смъртност на 100 000 население през 2004 г. са: 681.94 (ЕС) и 1056.37 (България). Фиг. 5. Тенденция на стандартизираните показатели за общата смъртност в България и ЕС за периода 1980-2006 г. (на 100 000 души) 
Източник: WHO, Regional Office for Europe. European health for all database (HFA-DB). Updated July 2008 В сравнение с отделните европейски страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо. През 2007 г. с най-ниска смъртност са Ирландия - 6.6‰, Люксембург - 8‰, и Нидерландия - 8.3‰. Приблизително на същото равнище е смъртността във Франция и Испания – 8.4‰ . За по-голямата част от страните на Европа нивото на смъртността е в границите между 9.0 и 10.0‰. В няколко държави (Естония, Литва, Унгария и Румъния) коефициентът на смъртност е между 12.0‰ – 13.2‰. С по-висока смъртност, близка до тази в България, е Латвия (14.5‰). Един от основните проблеми, породени от застаряване на населението у нас, е нарастване на патологията, свързана с напредналата възраст. В смъртността по причини водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението. През 2007 г. техният дял е 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%).
Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и през 2006 г. достига 978.5 на 100 000 души от населението и по този показател През 2007 г. този показател намалява незначително и възлиза на 971.0 на 100 000 души. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души. Фиг. 7. Тенденция на стандартизираните показатели за смъртност от болести на органите на кръвообращението в България и ЕС за периода 1980-2006 г. (на 100 000 души) 
Източник: WHO, Regional Office for Europe. European health for all database (HFA- DB). Updated July 2008 На второ място като причина за смърт са умиранията от новообразувания, смъртността от които през 2007 г. е 234.9 на 100 хил. души от населението. Смъртността от новообразувания в България е по-ниска от средната за ЕС, но с тенденция на увеличаване, като при мъжете само Малта, Финландия, Швеция и Кипър са с по-ниска смъртност, а при жените смъртността е по-ниска в Гърция, Португалия, Испания и Кипър. Фиг. 8. Тенденция на стандартизираните показатели за смъртност от злокачествени новообразувания в България и ЕС за периода 1980-2006 г.(на 100 000 души) 
Източник: WHO, Regional Office for Europe. European health for all database (HFA- DB). Updated July 2008 В структурата на травмите и отравянията най-висок е делът на самоубийствата и на пътнотранспортните злополуки, т.е. на така наречените “външни причини” за смърт. През 2007 г. суицидната смъртност в страната възлиза на 11.8 на 100 000 души. В сравнение с предходната година, е налице снижение спрямо нивото на смъртността от 2006 г. През периода 1999 – 2005 г. суицидната смъртност е по-висока от смъртността от пътно-транспортни злополуки. Трябва специално да се отбележи, че за първи път след 1989 г. суицидната смъртност през 2006 г. спада под нивото на тази от пътнотранспортни злополуки (14.0). При средни стойности на смъртността от външни причини (травми и отравяния) за ЕС от 64.61 при мъжете и 22.91 при жените, показателите за България са съответно 72.68 и 19.67. С тези стойности на стандартизираните коефициенти на смъртност страната ни заема 15-та позиция спрямо страната, която е с най-ниска смъртност при мъжете от тези причини (Малта) и 7 позиция спрямо Гърция, където смъртността при жените от външни причини е най-ниска. По данни на СЗО, през 2005 г. според показателя за измерване на общото бреме на болестите и отразяващ броя години от живота, загубени вследствие на болести, инвалидност и преждевременна смърт – DALY, на първо място са сърдечносъдовите заболявания с 34 421 загубени години от живота; на второ място са нервно-психичните разстройства с 29 370 загубени години от живота, на трето - онкологичните заболявания със 17 025 загубени години от живота.
Детската смъртност, която през 1988 г. достига 13.6 на 1000 живородени, след 1990 г. нараства и през 1997 г. достига 17.5. След това показателят намалява и през 2007 г. е 9.2. Както и през предходните години, детската смъртност в градовете е по-ниска от тази в селата съответно - 7.9 и 12.7 на 1000 живородени. Независимо от отбелязаното снижение на детската смъртност у нас, тя остава по-висока от тази в ЕС. През 2005 г. детската смъртност в ЕС е 5.06 на 1000 живородени. Перинаталната смъртност на 1000 живородени намалява след 1980 г. и през 2007 г. е 11.0. Неонаталната детска смъртност също бележи снижение и през 2007 г. спада до 4.9 на 1000 живородени. Това се отнася и до постнеонаталната детска смъртност ( на 1000 живородени без умрелите до 28-мия ден); показателят през 2007 г. е 4.3. В сравнение с ЕС най-големи са различията в постнеонаталната детска смъртност; съответният показател за ЕС през 2005 г. е 1.72. По-подробният анализ на детската смъртност (2006 г.) сочи, че най-голям е броят на починалите поради някои състояния, възникващи през перинаталния период – 304 (46.0%), на второ място са дихателните и сърдечносъдови нарушения, характерни за перинаталния период –184 (27.8%), следвани от вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации – 133 (20.1%). Броят на починалите деца от 0 до 4 навършени години е 857, като децата на възраст до 1 година са 720, или 84.5 %. Интегративният показател, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди достигане на 5-годишна възраст в България за 2005 г. е 14.4‰ живородени – ниво повече от 2 пъти по-високо от това в ЕС (6.06‰ за 2005 г.). Показателят за нашата страна е и с около 2 пункта по-висок и от средния за новите членки на ЕС (приети през 2004 и 2007 г.), където той е 9.92‰ за 2005 г. Основните причини за смърт на децата до 4 навършени години, са някои състояния, възникващи през перинаталния период, на които се дължат 32.6% от общия брой умирания в тази възрастова група. Следват болестите на дихателната система – 17.4%, вродени аномалии – 15.8%, болести на органите на кръвообращението – 10.7% и външни причини за заболеваемост и смъртност с относителен дял от 5.1%. На изброените групи причини се дължат 81.6% от общия брой умирания при децата до 4 навършени години. В тясна връзка с детската смъртност в светлината на възпроизводството на населението в страната и икономическото развитие е и майчината смъртност. Налице е тенденция на снижение на починалите поради усложнения на бременността, раждането и послеродовия период. Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява и през 2006 г. е 12.0. Съответният показател за ЕС за 2005 г. е много по-нисък от този в нашата страна – 6.01. ЗаболеваемостЧестотата на регистрираните заболявания за периода 1990 – 2005 г. намалява от 1511.9 до 1369.3 на 1000 души от населението 10. Сред всички регистрирани заболявания най-високи са честотата и относителният дял на заболяванията на дихателната система (около 38%), следвани от болестите на нервната система, болестите на органите на кръвообращението, травмите и отравянията. Болестността и заболеваемостта от злокачествени новообразувания нарастват. През периода 1990 – 2007 г. болестността се увеличава и достига 3330.7 на 100 000 души от населението. Заболеваемостта (новооткритите случаи) нараства от 245.1 на 413.9 на 100 000 население през 2007 г. Най-висока е болестността на 100 000 души от населението от рак на млечната жлеза при жените (1124.8), на женските полови органи (981.3) и от меланом и други злокачествени новообразувания на кожата (716.6), а заболеваемостта на 100 000 души от населението е най-висока от рак на храносмилателните органи (105.1), рак на млечната жлеза при жените (86.0) и рак на женските полови органи (82.3). Психичните заболявания също показват тенденция на нарастване. Увеличават се болните, намиращи се под наблюдение в психиатричните заведения, независимо от промените в нормативната уредба. Тяхната честота се увеличава от 2656.7 на 100 000 души от населението през 1990 г. до 2892.1 през 2004 г. Следва снижение и през 2007 г. показателят е 2255.0 на 100 000 души от населението. Редица заразни болести са ликвидирани или сведени до единични случаи: дифтерия, коремен тиф, бруцелоза, детски паралич, морбили и др. Сред заразните болести, подлежащи на задължително съобщаване, с най-висока болестност на 100 000 души от населението са варицела (434.4) и от скарлатина (50.9). Болестността от туберкулоза спада след 2002 г. и през 2007 г. тя е 120.0 на 100 000 души. Намалява и заболеваемостта – през 2007 г. е 37.1 на 100 000 души. Тенденция на намаление след 2000 г. бележи и болестността от кожно-венерически и кожно-заразни заболявания. През 2007 г. най-висока е болестността от сифилис (51.3). Заболеваемостта също спада и през 2006 г. е 6.2 на 100 000 души. Застаряването на населението в нашата страна поражда редица здравни, социални и икономически проблеми. Нарасналите потребности от здравни грижи и социално подпомагане водят до увеличаване на разходите в тези сфери и до необходимост от по-големи ресурси. Хроничните неинфекциозни заболявания определят нивото на общата смъртност и причиняват значими човешки и материални загуби, затруднявайки развитието на страната. През последните години се разработиха редица програми, които придават повече значение на терапията на най-тежките болести, а профилактиката им и промоцията на здраве са на по-заден план, като средствата за тях са символични. Реформата в първичната и болничната помощ не допринесе за по-ранно откриване и лечение на болестите и за контрол на факторите на риска, с които са свързани.
Данните сочат още, че нивото на физическо развитие на децата и подрастващите в училищна възраст сега, в сравнение с предишните поколения техни връстници, изразено чрез основните антропометрични показатели (ръст, гръдни обиколки, обиколка на ръка, обиколка на талия и др.), е статистически снижено, както е снижено значимо и нивото на физическата дееспособност (сила, бързина, издържливост и др.)12. Установява се и един много съществен и важен по отношение на здравето факт: при сегашното поколение деца и подрастващи се регистрират значимо по-ниски стойности на гръдните обиколки при “пауза”, “вдишване”, “издишване” в сравнение с предишното поколение. Това означава, че функционалните възможности на дихателната система на съвременните деца и ученици са ограничени, което в условията на екологично замърсената и с намалено съдържание на кислород във въздуха околна среда ги поставя, по отношение на най-важната жизнена функция – дишането, в условия на повишен здравен риск. Тенденциите относно здравното състояние и физическото развитие на съвременните деца и подрастващи не са благоприятни, тъй като всички практически здрави ученици са обременени с много и различни по своя негативен характер фактори, които действат перманентно и трудно могат да бъдат отстранени от жизнената среда. Такива са нездравословният начин на живот, нездравословното хранене, перманентно действащият стрес, обездвижването, екологично замърсената среда, вредните навици (тютюнопушене, употреба на алкохол, наркомании), антропогенното замърсяване, електронно-виртуалната среда и др. Според получените данни всеки един от практически здравите ученици е обременен с 5 до 15 и повече рискови фактори, което създава сериозна предпоставка за последващото им включване в групата на хронично болните. Неблагоприятна е и тенденцията за все по-нарастващото обездвижване на подрастващото поколение – 51.0% от общата популация са силно обездвижени. Физическото развитие и физическата дееспособност на тези деца и ученици е на значително по-ниско ниво. Възрастовата динамика в развитието на антропометричните им показатели е неравномерна и забавена с 1 цяла година. Пиковото израстване на костния скелет се извършва не на 15 г., а на 16 г. Те притежават малки вътрешни ресурси за контрол и саморегулация на поведението си, имат ниска съпротивляемост на стресови ситуации, срещат затруднения в социалните си контакти, по-често се приобщават към вредни навици, което също нарушава възможностите им за успешна реализация. Големият дял на хроничните неинфекциозни заболявания, както и неблагоприятните промени във физическото развитие и физическата дееспособност на децата и подрастващите в училищна възраст водят до сериозни нарушения в адаптационните им възможности на различни нива: морфологично (намалява телесната маса, силата на ръцете и др.), психологично (снижава се устойчивостта на вниманието, обемът на кратковременната памет, повишава се социално-ситуативната тревожност и др.), психо-социално (намалява мотивацията за обучение, затруднява се усвояването на учебния материал, нарушава се социалната комуникативност и др.). Всичко това значително ограничава възможностите им за адекватна личностна реализация в учебния процес и в живота, като оказва, в близка и далечна перспектива, силно негативно въздействие и върху икономическото развитие на страната поради намаляване на потенциалния резерв на човешкия ресурс, както и на абсолютния брой на професионалните кадри, способни да се реализират успешно в различните сфери на стопанската дейност. Представените данни и произтичащите от тях проблеми изискват:
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.71 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
