Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията

2.1.2. Хранене

За периода 1989-2006 г. се установява известна положителна тенденция за намаляване консумацията на добавени мазнини, за сметка основно на употребата на млечно масло и свинска мас ¹³. Докато употребата на слънчогледово олио е намаляла само с 15%, консумацията на масло е по-ниска около 4 пъти, а на мас- 5 пъти. Наблюдава се постоянна тенденция на повишаване консумацията на маргарин, която за периода 2000-2006 г. се е увеличила с 52%. Промените в консумацията на добавени мазнини са свързани с променящите се пазарни условия - търсене, предлагане, доходи.

За периода 1989-1998г. данните от бюджетните проучвания на домакинствата показват положителна тенденция за намаляване консумацията средно на лице на захар, захарни и сладкарски изделия ( 2 пъти), на газирани безалкохолни напитки (със 62%) и на алкохолни напитки (вкл. на бира, вино и концентрирани спиртни напитки) – 2.5 пъти. За периода 1999-2006г. трайно се наблюдава това по-ниско ниво на потребление на захар, захарни и сладкарски продукти, но значително се увеличава потреблението на газирани напитки (2 пъти). Същевременно през този период се установява постоянна положителна тенденция за увеличаване потреблението на минерална вода, като през 2006 г. то е 7 пъти по-високо в сравнение с това през 1999 г. (Фиг. 9).

Фиг. 10. Консумация на месо и месни продукти от населението в България

Наблюдава се значителна разлика в консумацията на хранителни продукти в зависимост от доходите на населението. Средното потребление на основни групи храни (месо и месни продукти, мляко и млечни продукти, пресни зеленчуци и плодове) при домакинствата с най-ниски доходи е средно 3 пъти по-ниско от това в домакинствата с най-високи доходи. При многочленните домакинства, при тези с повече деца и при домакинствата, в които главата на семейството е безработен се установява по-ниска консумация на повечето от хранителните продукти в сравнение със средната консумация на глава от населението за страната.

• 
  Средният прием на енергия е обичайно по-висок от средните потребности на популационните групи, което допринася съществено, заедно с ниската физическа активност, за широко разпространение на свръхтеглото и затлъстяването. При някои възрастови групи енергийният прием е по-нисък от средните потребности: деца до 14 години, млади жени (18-30 г.) и стари хора над 70 г¹⁴. С това е свързано наличието на по-висока честота на поднормено тегло, което през 2004г. се установява при 5.6% от децата на 4-6г., 8% при децата на 10-14г., 17.3% при жените на 18-30г. Честотата на поднорменото тегло при младите жени е значително по-висока при жените от градовете в сравнение с тези от селата и е свързана главно със спазването на диети за отслабване¹⁵.
  
• 
  Среднодневният белтъчен прием е намалял през последните години с 10-20% за сметка на този от животински произход, но въпреки това е в границите на препоръчаните 10-15% от енергийната стойност на храната.
  
• 
  Независимо, че има тенденция за намаляване приема на мазнини, той остава значително по-висок от препоръчваната горна граница - 30% от енергийната стойност на храната. В проучванията през последните години се установява 35-40 Е% прием на общи мазнини, като над горните рискови граници е приемът както на наситени мастни киселини, чийто основен източник са животинските мазнини, така и на полиненаситени мастни киселини (ПНМК), които постъпват в храната на българското население основно с широко употребяваното слънчогледово олио. Високият прием на наситени мастни киселини предизвиква повишаване на общия холестерол и холестерола в липопротеините с ниска плътност в кръвния серум и увеличава риска от сърдечносъдови заболявания. Установява се, че лицата от мъжки пол на възраст от 10 до 60г. имат среден дневен прием на холестерол над горната препоръчителна граница от 300 мг, което създава допълнителен риск за сърдечносъдови заболявания. От друга страна, високият прием на ПНМК крие също здравни рискове, поради лесното им окисление и вредното действие на липидните перокиси върху клетките.
  
• 
  Проучванията показват, че среднодневният прием на голяма част от витамините и минералите при всички популационни групи от българското население над 1-годишна възраст е под съответните препоръчителни стойности за хранителен прием. Особено нисък е приемът на фолиева киселина и витамини В₂, В₁, В₆, както и на минералите калций, желязо, цинк и магнезий. Приемът на витамин С е с по-ниски стойности през зимата и пролетта. Недостатъчният прием на витамини и минерали отразява ниската консумация на пресни зеленчуци и плодове през зимно-пролетния сезон, както и целогодишно на мляко и млечни продукти и на месо (последното при бедните социални групи).
  
• 
  Особено рискови по отношение на недостатъчния прием на витамини и минерали са групите на децата, младите жени, бременните жени, старите хора, лицата с ниски доходи. С най-нисък хранителен внос на фолиева киселина са групите от женски пол над 10-годишна възраст, което е предпоставка за фолиев дефицит в първите месеци на бременността и представлява риск по отношение вродени малформации на нервната тръба на плода. Най-рискови за дефицитен внос на калций са групите от женски пол на възраст 10-60г. Това създава условия за нарушаване натрупването на костна маса в периода на растеж при момичетата и младите жени и за по-голяма вероятност от остеопороза в периода на менопаузата. Среднодневният прием на желязо е особено нисък при децата до 6г. и момичетата на 10-18г., което прави тези групи особено рискови по отношение развитието на желязодефицитна анемия.
  
• 
  Йодният дефицит беше проблем за България поради геохимичните особености на значителна част от територията на страната. През 1994 г. с постановление на Министерския съвет е въведено “универсално йодиране” на солта и в резултат на успешното му реализиране се установява ефективен йоден прием в цялата страна.
  
• 
  Сериозен проблем в храненето на населението в България е високият прием на натрий (до 2-3 пъти над горните граници на безопасен прием), което е рисков фактор за високо кръвно налягане и рак на стомаха. Основният източник на натрий в храната е готварската сол, която постъпва в най-големи количества от хляба и хлебните изделия (40-50% от общото количество), следвано от добавената сол към ястията (25-30%), месните продукти, туршиите, саламуреното сирене и други солени храни.
  
• 
  Здравно значение има и приемът на хранителни влакнини (целулоза, хемицелулоза, пектин и др.), които постъпват в организма с плодовете и зеленчуците, пълнозърнестия хляб, боба, лещата. Установено е, че високият прием на растителни влакнини е свързан с намаляване на риска от затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, рак на дебелото черво и др. Проучванията през 90-те години показаха, че приемът на влакнини е под препоръчаните стойности, но при проучването през 2004г. се установи, че има увеличаване на техния прием, специално при мъжете.
  

• 
  по-висок от препоръчваните максимални количества прием на добавени мазнини;
  
• 
  ниска консумация на риба;
  
• 
  ниска консумация на мляко, включително и на традиционното българско кисело мляко;
  
• 
  недостатъчен прием на зеленчуци и плодове през зимата и пролетта, като особено ниска е консумацията на сурови плодове и зеленчуци;
  
• 
  недостатъчна консумация на пълнозърнести зърнени храни;
  
• 
  висок относителен дял на червени меса;
  
• 
  висока консумация на алкохолни напитки при мъжете в зряла възраст.
  

Заедно с други рискови фактори, нездравословният модел на хранене значително допринася за увеличаване на разпространението и тежестта на редица хронични заболявания, като коронарната болест на сърцето, хипертонията, мозъчния инсулт, някои ракови заболявания, затлъстяването, диабет тип 2 и др.

Министерският съвет на РБългария прие през 2005г. Национален план за действие „Храни и хранене” 2005-2010 г., с който се цели постигане на положителни промени в националния хранителен модел, за намаляване риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето, като специално внимание е отделено и на повишаване на физическата активност. Министерството на здравеопазването има водеща роля при неговото изпълнение с основна стратегия междусекторния подход. През 2006 г. беше създаден Национален координационен съвет за неговото реализиране, в който са включени представители на всички министерства и ведомства, които имат отношение към храните и храненето, представители на сдружения на производители на храни, професионални и неправителствени организации и др.

Националният план за действие „Храни и хранене” включва мерки за подобряване на храненето и хранителния статус на населението и намаляване на риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето през всички периоди от живота.

Дейностите по Националния план за действие „Храни и хранене” са насочени към всички възрастови групи, като се реализират основно от НЦООЗ, РИОКОЗ и други медицински специалисти. Те включват:

• 
  извършване на мониторинг на храненето и хранителния статус на населението и проучвания на рискови групи (кърмачета, деца, бременни жени);
  
• 
  разработване на физиологични норми за хранене;
  
• 
  разработване на стандарти за физическо развитие на децата;
  
• 
  разработване и промоция на национални препоръки за здравословно хранене на всички групи от населението;
  
• 
  обучение на медицински специалисти, персонал на детски градини и училища;
  
• 
  разработване и оценка на ефективността на интервенционни програми;
  
• 
  разработване и внедряване на обучителни модули по здравословно хранене за децата, техните родители и кухненския персонал на детски градини и училища;
  
• 
  разработване на наръчници и рецептурници за здравословно хранене в училищата, детските градини и ясли;
  
• 
  разработване на промотивни материали за населението, информиране на населението чрез масмедиите, провеждане на промотивни кампании за подобряване на храненето, увеличаване на физическата активност и намаляване на затлъстяването;
  
• 
  обучение на производители на храни и напитки по отношение на здравословни и безопасни храни.
  

• 
  европейски мониторинг на затлъстяването при децата;
  
• 
  намаляване на консумацията на сол;
  
• 
  намаляване на маркетинговия натиск при предлагане на високо енергийни храни, богати на мазнини, захар и сол, предназначени за деца.
  

Във връзка с това е необходимо:

• 
  изграждане на национална система за контрол на наднорменото тегло при децата и регламентиране дейността й;
  
• 
  създаване на Алианс за доброволно сътрудничество със сдруженията и асоциациите към хранителната индустрия и общественото хранене за реформулиране на готовите за консумация храни и предлаганата храна в заведенията за обществено хранене;
  
• 
  въвеждане на принципите на отговорен маркетинг при предлагане на храни и напитки, предназначени за деца;
  
• 
  предприемане на законодателни мерки за регулиране на маркетинга на високо енергийни храни, богати на мазнини, захар и сол, предназначени за деца.
  

Промоция на физическа активност и здравословно хранене се извършва и в рамките на Националната програма за ограничаване на остеопорозата 2006-2010 г.

2.1.3. СПИН

Днес СПИН е водещата причина за смъртните случаи в света на хора в активна възраст. Справянето с проблема ХИВ е най-спешното глобално здравно предизвикателство. Първият регистриран случай на синдром на придобитата имунна недостатъчност е през 1981 год., а от тогава до днес общият брой на хората, живеещи с ХИВ по света, е 33.2 млн.¹⁷ В тази цифра се включват 2.5 млн. души, които са се заразили с ХИВ през 2007 год. 2.1 млн. души са починали от СПИН през същата година. През 2007 год. бе променена методологията за оценяване на мащабите на разпространение на ХИВ/СПИН, което доведе до изменения на данните за броя на хората, живеещи с ХИВ/СПИН в световен мащаб.

Пандемията от ХИВ остава най-сериозния проблем за здравеопазването в областта на инфекциозните заболявания. Според доклада да Програмата на ООН за ХИВ/СПИН и Световната здравна организация за разпространението на ХИВ в световен мащаб през 2007 год. всеки ден повече от 6800 души се инфектират с вируса и повече от 5700 човека умират от СПИН като основна причина за това е не добрия достъп до услуги по превенция и лечение. Въпреки това се забелязват няколко положителни аспекта, а именно намаляване на разпространението на заболяването в някои региони, намаляване броя на смъртните случай благодарение на по-добрия достъп до терапия и глобалната тенденция за ежегодно намаляване на броя на новоинфектираните.

Изучаването на глобалните и регионални тенденции дава основание да се предположи, че пандемията на този етап се развива по два модела – основна епидемията, развиваща се сред населението на страните на Суб-Сахарна Африка и епидемия, развиваща в останалите региони от света и концентрирана основно в групите с рисково поведение, а именно мъжете, практикуващи секс с мъже, интравенозните наркомани и проституиращите.

Суб-Сахарна Африка продължава да е най-сериозно засегнатия регион от света и там СПИН продължава да бъде водеща причина за смъртността. Общият брой на смъртните случаи през 2007 год. е 2.1 милиона като 76% от това число са смъртните случаи в Суб-Сахарна Африка.

Статистиките показват, че през 2007 год. 15.4 милиона са жените, живеещи с вируса на СПИН. От женски пол са 61% от хората, живеещи с вируса в Суб-Сахарна Африка, а в района на Карибския басейн този процент е 43. Броят на жените, живеещи с ХИВ в Латинска Америка, Азия и Източна Европа постепенно расте, тъй като те биват инфектирани от своите партньори, които от своя страна са се инфектирали при употребата на наркотици или рискови сексуални контакти с проституиращи. Данните сочат, че в Източна Европа и Централна Азия 26% от живеещите с ХИВ в зряла възраст са жени, а в Азия – 29%.

В света през 2007 год. са живели 1.5 милиона деца, инфектирани с вируса на СПИН. Броят на новоинфектираните деца е намалял от 460 000 през 2001 год. до 420 000 през 2007 год. През изминалата година 330 000 деца са починали в резултат на СПИН като почти 90% от тази цифра са деца от Суб-Сахарна Африка.

В България към 31.12.2007 г. официално в Министерството на здравеопазването са регистрирани общо 815 ХИВ - позитивни лица.

Броят на новорегистрираните през 2007 г. ХИВ – позитивни лица е 126 лица, от които 105 мъже и 21 жени. Анализът на данните показва, че 83 % от новорегистрираните са мъже и 17 % - жени. За сравнение до 2006 г. 67 % от инфектираните бяха мъже и 33 % - жени, т.е. наблюдава се значително повишаване на броя на ХИВ-позитивните мъже. 60 % от новорегистрираните ХИВ-позитивни лица през 2007 г. са открити в Кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН ( КАБКИС ).

През отчетния период са регистрирани ХИВ – позитивни лица в много широки възрастови граници от 16 до 76 години, като средната възраст при мъжете е 37 години, а при жените 35 години. Засегнати са всички възрастови групи и отново се наблюдава критично понижаване на долната възрастова граница. 9 % от новорегистрираните т. г. са във възрастовата група между 15 -19 години и 38 % между 25 – 29 години.

По път на инфектиране през 2007 г. се очертават две особено уязвими групи: 33 % от новорегистрираните са лица употребяващи интравенозни наркотици, а 18 % са мъже, които са съобщили, че са имали сексуални контакти с мъже. При 45 % основният път на предаване е при хетеросексуални контакти, от които 17 % са открити като лежащо болни и в диференциално-диагностичен план.

Запазва се тревожната тенденция да се откриват нови ХИВ – позитивни интравенозни наркомани, като от 1986 до 31.12.2007 г. общият им брой достигна 109 лица.

Данните показват, че близо 70% от новооткритите през 2007 г. лица са от София – град (40 лица) и региона на Пловдив (44 лица).

За периода 01.01.-31.12.2007 г. в разкритите 19 Кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС) са консултирани 44 220 лица.

Икономическите и социалните последици от това заболяване са многопосочни. Въпреки осигурения достъп до антиретровирусно лечение за всички нуждаещи се хора, живеещи с ХИВ, както и осигурените лекарства за опортюнистичните инфекции, хората, живеещи с ХИВ в страната, са изправени пред редица икономически затруднения и социални проблеми. Изследване на потребностите на хората, живеещи с ХИВ/СПИН, реализирано с подкрепата на UNAIDS и МЗ сочи, че те имат необходимост от разбиране и подкрепа от страна на околните, институциите и обществото като цяло, с цел преодоляване на стигмата и дискриминацията спрямо тях. Социалните служби са институцията, пред която анкетираните най-често не разкриват здравния си статус и от която, съответно, получават най-малка подкрепа или изобщо не получават такава. Мнозинството от анкетираните хора, живеещи с ХИВ/СПИН, са с ниски доходи (до 65 лв.) и не ползват социални помощи, въпреки ниския размер на доходите си. По-голямата част (70.8%) не са наясно с това имат ли права като пациенти и какви точно са те. Реален отказ за медицинско обслужване на основа на ХИВ-статуса си са получавали 28.4% от отговорилите, като най-чест е отказът от страна на стоматолози (12.2%). Висок е броят на запитаните, които считат, че работодателят им би намерил начин да ги накара да напуснат, ако разбере за ХИВ - статуса им, като 69.7% от анкетираните не са склонни да търсят начини за защита на правата си. Главният мотив за това е нежеланието да разкрият своя ХИВ - статус (50.6%); други 19.1% посочват като пречка липсата на финансови средства.

Изследванията показват, че значителен процент от хората, живеещи с ХИВ, се откриват като лежащо болни в един напреднал стадий на заболяването (18%), което подчертава нуждата от по-ранно диагностициране и лечение на инфекцията. Към момента България остава страна с ниско разпространение на епидемията, но въпреки това средствата, необходими за осигуряване на универсален достъп до превенция, лечение, грижи и подкрепа, нарастват всяка година.

Програмата „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, се изпълнява от МЗ при активно междусекторно сътрудничество.
Основните приоритети по отношение на превенцията и контрола на ХИВ/СПИН през следващите три години са:

• 
  поддържане фокуса на програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” върху превенцията на ХИВ/СПИН сред най-уязвимите групи, особено сред употребяващите наркотици инжекционно и проституиращите;
  
• 
  значително разширяване на обхвата на специфичните услуги за различните целеви групи;
  
• 
  специален акцент върху доброволното тестване за ХИВ сред особено уязвимите общности;
  
• 
  предоставяне на услуги на затворени групи като лицата, лишени от свобода, и мъжете, които правят секс с мъже;
  
• 
  изграждане на капацитет на групите в най-висок риск от инфектиране с ХИВ да организират предоставянето на услуги на представителите от своите общности и осигуряване на активното участие на тези групи в дизайна, предоставянето и оценката на превантивните програми, предназначени за тях;
  
• 
  институционализиране на ефективните структури и партньорства по Програмата с оглед утвърждаване на националните стандарти и добри практики за превенция на ХИВ/СПИН и полово предавани инфекции;
  
• 
  по-ефективно включване и на други национални институции като МОН, МТСП и др.;
  
• 
  нарастване на дела на националните инвестиции в програмите за превенция;
  
• 
  преглед и иницииране на промени в законодателството или политиките, които представляват пречки пред реализиране на превантивните програми и предоставянето на услуги за групите в риск;
  
• 
  разработване и изпълнение на нова Национална програма по ХИВ/СПИН за периода 2008-2015 г.
  

2.1.4. Туберкулоза

Заболеваемостта от туберкулоза у нас (новооткритите случаи) през последните 2 години е под 40 на 100 000 души от населението, като се наблюдава незначителна тенденция на снижаване. В сравнение, обаче, с тази в страните от ЕС (средно 11.5 на 100 000 население) тя е около 4 пъти по-висока. Високо е нивото на регистрираната болестност през 2007 г.- 120.0, въпреки че се отчита тенденция на снижаване на показателя след 2000г. Смъртността от туберкулоза е сравнително ниска, като леталните случаи са свързани основно със съпътстващи сърдечносъдови заболявания.

Табл. 3. Ниво на заболеваемостта и болестността от активна туберкулоза за периода 1980-2007 г. на 100 000 население

Показатели/ години	1980	1990	1995	2000	2005	2006	2007
Заболеваемост	37.0	29.5	40.5	41.0	40.1	39.1	37.1
Болестност	178.2	106.0	154.9	173.4	127.7	121.5	120.0

Повишен риск за заболяване от туберкулоза у нас е налице преди всичко сред пребиваващите в местата за лишаване от свобода; в общежития и социални домове; принадлежащите към ромската етническа общност; лицата с алкохолна и наркотична зависимост; бежанците и търсещите убежище; безпризорните деца; лицата с HIV- инфекция; неваксинираните лица и др.

Съществуват и редица други рискови фактори по отношение на туберкулозата – тютюнопушене, непълноценно хранене, замърсяване на въздуха с вредни емисии, хроничен стрес, хронични неспецифични възпалителни заболявания на белите дробове, захарен диабет, силикоза, кортикостероидна и имуносупресивна терапия, болни с напреднала ХБН или трансплантирани, болни с неопластични заболявания и др. Най-засегнати от заболяването са лицата в активна възраст (30-64 г.), което има преки икономически последици както за самия болен и семейството му, така и за обществото като цяло.

Туберкулозата представлява не само медицински, но и социално-икономически проблем за обществото, тъй като нейното разпространение е свързано с такива социално обусловени явления като икономически спад и бедност, недохранване, злоупотреба с алкохол, наркомания, пренаселеност в затворите и по-висока степен на емиграция от рискови за туберкулозата страни.

Диагностиката и лечението на болните от туберкулоза у нас са безплатни, каквито са препоръките на СЗО. В тази връзка годишно разходите на МЗ само за осигуряване на необходимите медикаменти за болните от туберкулоза възлизат на 1.3 млн. лева, а общо разходите, свързани с тези болни, възлизат на 8 млн. лева годишно.

Тези разходи могат, обаче, да нараснат значително в бъдеще, ако се допусне нарастване на мултирезистентните форми на заболяването, чието лечение е скъпо, продължително, не винаги ефективно, често е съпроводено със значителни странични явления към медикаментите и с висок леталитет. Основни причини за възникване на мултирезистентни форми са преждевременно прекъсване на лечението или нарушен контрол върху неговото провеждане. Разходите за лечение на мултирезистентните форми на туберкулозата (MDR-TB) са около 100 пъти по-високи, а самото лечение е ефективно само в около 60% от случаите. От 2003 г. България е обхваната от системата DOTS, която през последните години се разширява с нови компоненти. Според данни на СЗО България е сред страните със среден обхват на DOTS – 14.6%¹⁸ Друг важен аспект на проблема е коинфекцията ТB/HIV – при много от регистрираните у нас случаи с HIV инфекция се установява и туберкулозна инфекция, което е свързано с комплициране както на здравните, така и на социално-икономическите последици от това. Паралелното разпространение на туберкулоза и СПИН ускорява десетки пъти и двете епидемии.

Като цяло, заболяването води до намалена трудоспособност и намалена работоспособност, което увеличава социално-икономическото бреме на туберкулозата у нас.

Нерешени проблеми съществуват в областта на епидемиологичния надзор, диагностиката и лечението на туберкулозата. За тяхното решаване е необходимо да се осъществят следните дейности:

• 
  Изграждане на нова информационна система за епидемиологичен надзор на туберкулозата.
  
• 
  Реновиране и дооборудване на специализираните за лечение на туберкулозата лечебни заведения, като приоритет в това отношение следва да бъдат двете бази за лечение на болни с мултирезистентна туберкулоза в София и Габрово.
  
• 
  Подобряване на инфраструктурата на съществуващите микробиологични лаборатории за диагноза на туберкулозата и разкриване на нови.
  
• 
  Оптимизиране на системата за снабдяване с противотуберкулозни лекарства от първи ред за осъществяване на директно наблюдаваното лечение.
  
• 
  Намаляване разпространението на туберкулоза в затворите у нас, основно чрез ранна диагностика сред лишените от свобода.
  
• 
  Подобряване на информираността на населението относно начините за предотвратяване на заболяване от туберкулоза.
  

2.1.5. Репродуктивно здраве

Репродуктивното здраве включва: (а) сексуално здраве (отговорно, удовлетворяващо и безопасно сексуално поведение), (б) репродуктивна свобода (достъп до информация, методи и услуги) и (в) безопасно майчинство (безопасна бременност, раждане и здрави деца)¹⁹.

Здравните грижи в областта на репродуктивното здраве на ниво първична здравна помощ включват следните основни дейности:

• 
  услуги по семейно планиране, включително и консултиране;
  
• 
  обучение и услуги за дородови грижи, безопасно раждане и грижи в следродилния период, особено кърмене и грижи за майката и детето до 1 г.;
  
• 
  превенция и правилно лечение на безплодието;
  
• 
  безопасен аборт, включително превенция и лечение на усложненията от аборта;
  
• 
  лечение на възпалителните заболявания на репродуктивната система;
  
• 
  превенция и лечение на полово предаваните болести (ППБ), включително ХИВ/СПИН;
  
• 
  информация, образование и комуникация по въпросите на човешката сексуалност, репродуктивното здраве и отговорното родителство, включително системно сексуално образование в училище.
  

За състоянието на репродуктивното здраве на населението се съди по редица показатели, формиращи здравно-демографската характеристика на страната - раждаемост, обща и детска смъртност, очаквана продължителност на живота, честота на абортите, майчина смъртност, полово-предавани инфекции (вкл. ХИВ/СПИН) и др.

Раждаемост и плодовитост

Един от факторите за намаляване броя на населението е продължаващата ниска раждаемост, която през 2007 г. възлиза на 986 на 1000 души. Веднага трябва да се отбележи, че спрямо предходната 2005 г. е налице слабо нарастване на този показател. През последните 18 години коефициентът на раждаемост в България достига едно от най-ниските равнища в Европа. От присъединилите се към ЕС през 2004 г. държави с по-висока раждаемост спрямо България са Полша – 9.9%о, Естония – 9.8%о, Унгария – 9.4%о и др. С по-ниска или близка до тази у нас са Латвия, Чехия, Словения и Литва – под 9.0%о.

От началото на последното десетилетие раждаемостта в България вече е на равнището на раждаемостта в редица европейски страни³ като Италия, Гърция, Унгария, Полша, Латвия и Швейцария. С по-ниска раждаемост са Германия, Литва, Австрия и Словения - около и под 9.4‰. За по-голямата част от останалите европейски страни обаче раждаемостта е над 10‰, като най-висока тя е в Ирландия (14.7‰) и Франция (13.1‰).

Табл. 4. Коефициенти на раждаемост и плодовитост в Р България

Години	Раждаемост (на 1000 души)	Естествен прираст (на 1000 души)	Тотален коефициент на плодовитост4
1990	12.1	-0.4	1.81
1995	8.6	-5.0	1.23
2001	8.6	-5.6	1.24
2005	9.2	-5.4	1.31
2006	9.6	-5.1	1.38
2007	9.8	-5.0	1.42

Източник: НСИ

Много фактори от различен характер оказват влияние върху равнището на раждаемостта в България. Сред тях изпъкват социално-икономическите условия, които оказват негативно влияние върху репродуктивните нагласи, особено сред младите хора у нас. Емиграцията и намаляването на жените в детеродна възраст също се отразяват неблагоприятно върху показателя за раждаемост.

От демографска гледна точка решаваща е ролята на родилните контингенти (жени на възраст от 15 до 49 години) и тяхната плодовитост (живородени деца на 1000 жени). Трябва да се отбележи, че у нас през последните 15 години върху равнището на раждаемостта отрицателно влияние оказва чувствителното намаление на родилните контингенти, които за периода 1990 – 2002 г. са намалели със 170 хиляди. От друга страна е налице положителна тенденция на нарастване на показателя за плодовитост. Посочените по-горе две тенденции се синтезират в тоталния коефициент на плодовитост, който нараства от 1.29 през 2004 г. на 1.42 през 2007 г. Това нарастване обаче не е в състояние да компенсира намалението на раждаемостта. Като се има предвид, че теоретично необходимият минимум за осигуряване на просто възпроизводство на поколенията е 2.1 живородени деца от една жена, става ясно колко далече сме от него.
Фиг. 12. Основни демографски показатели в България за периода 1986-2007 г.



Източник: НСИ
Важни показатели както за демографското развитие на населението в нашата страна, така и за здравето на жените във фертилна възраст, са ражданията и абортите сред жените на възраст 15 – 49 години.

През периода след 1980 г. ражданията на 1000 жени на възраст 15 – 49 години намалява от 60.4 през 1980 г. на 49.2 през 1990 г., 37.0 през 2000 г. През 2007 г. е налице известно нарастване и показателят достига 40.9 на 1000 жени на възраст 15 – 49 години.

Налице е позитивна тенденция на намаляване на абортите сред жените на възраст 15 – 49 години. Докато през 1980г. и 1990 г. показателят за аборти на 1000 жени на възраст 15 – 49 години е по-висок от съответния показател за ражданията, то след 2000 г. се установява инверсия в съотношението. През 2007 г. са извършени 37594 аборта или 20.4 на 1000 жени на възраст 15-49 години. Съотношението раждания/аборти през 2007г. възлиза на 2:1.

Жените във всички възрастови групи и особено тези в млада възраст (20 – 35 години) често използват аборта като метод на семейно планиране. Броят на абортите във възрастовата група 15 – 19 години е изключително висок. По данни на НСИ регистрираните аборти по желание във възрастта от 15 до 19 години през 2006 г. са 3490, т.е. 9.4% от всички регистрирани аборти.

Наред с това, нашата страна остава една от страните с най-високи показатели по коефициент на бременност (раждания и аборти по желание) във възрастта 15-19 години.
Фиг. 13. Раждания и аборти по желание сред жени на възраст 15-19 години²⁰

През последните години в България се установяват изменения в равнището на брачността, бракоразводите, схващанията на семействата за броя на децата и равнището на извънбрачната раждаемост. Докато през периода 1995 – 2002 г. е налице намаление на брачността до 3.7 на 1000 души от населението, то след 2004 г. нараства до 2.8 (2007 г.) Бракоразводността (на 1000 души) се задържа на едно и също ниво през последните три години – 1.9.

През последните години се формира тенденция на увеличаване на абсолютния и относителния дял на извънбрачните раждания. Техният относителен дял от 38.4% през 2000 г. нараства на 49.0% през 2005 г. и 50.3% през 2007 г. Високата извънбрачна раждаемост може да се обясни със значителното нарастване на броя на съжителствата сред младите хора, без те да са оформени в юридически брак.

С провежданата демографска политика до 1989 г. у нас беше натрупан значителен опит. Направени бяха съществени стъпки за подобряване на майчиното и детско здравеопазване.

МЗ периодично актуализира Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, с акцент върху децата и бременните. Програмата за профилактичните прегледи на бременните включва наблюдение на нормална бременност, профилактика на вродени аномалии, генетични дефекти, инфекции и изоимунизационната болест при новороденото, профилактика при жените с гестационен диабет и др. Има и отделен пакет за бременни жени с високорискова бременност или придружаващо заболяване, който включва и допълнителни прегледи и изследвания.

Гарантираните чрез Наредбата права на бременните са включени в програма «Майчино здравеопазване» на НЗОК. На практика, обаче, не се реализира пълният обем прегледи и изследвания, голяма част от които бременните заплащат поради наличието на регулативни стандарти в извънболничната помощ. Тъй като пакетът за наблюдение на бременните изисква много изследвания, акушер-гинекологът, наблюдаващ много бременни, е в неизгодна ситуация. Заплащането на диспансерното наблюдение на бременните е на принципа: при първоначалното зачисляване прегледът се заплаща като първичен, а при всяко следващо посещение– като вторичен преглед, който е с много ниска цена. Този факт демотивира лекарите и намалява качеството на прегледите.

Много важен проблем е проблемът с качеството на ехографската пренатална диагностика. Въпреки гарантираните прегледи, не може да се осигури качествена диагностика, особено на фетална морфология, поради ниската квалификация на специалистите, дължаща се на липсата на ефективна система за продължително обучение на акушер-гинеколози.

Сексуално образование и профилактика на нежелана бременност, СПИН и полово-предавани инфекции

През 2007 г. в страната се реализират няколко проекти и програми, насочени към сексуалното и репродуктивно здраве на подрастващите и младите хора. Основни донори са Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, UNFPA – Фонд на ООН за население, УНИЦЕФ, UNAIDS, Държавната агенция за младежта и спорта и др. Основните усилия са концентрирани в няколко направления:

• 
  Развитие на политика за сексуално и репродуктивно здраве на национално, общинско и училищно равнище
  

Най-широкообхватни интервенции се реализират от МЗ в рамките на Компонент 7 „Превенция на ХИВ сред младите хора в и извън училище” на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, и по проект BUL1R205/BUL1R303 “Подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве на младите хора в България”, финансиран и подкрепян от UNFPA²¹, който се изпълнява съвместно с МОН.

По двата проекта в интензивно сътрудничество с националните екипи дейности реализират 21 пилотни общини (Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Козлодуй, Велико Търново, Габрово, Добрич, Ловеч, Троян, Пазарджик, Пловдив, Плевен, Русе, Сливен, Нова Загора, София, Ст. Загора, Търговище, Попово и Шумен). В 17 от тях, които са областни центрове в страната, функционират общински екипи, ангажирани с реализацията на средносрочни или едногодишни стратегии и планове за сексуално и репродуктивно здраве и превенция на ХИВ и полово-предавани инфекции.

Програми за сексуално здравно образование развиват 185 пилотни училища от тези общини. В 46 от тези училища през 2006/07 г., а в 43 през 2007/08 се реализират проекти за развитие на училищна политика за сексуално здраве. В рамките на друг съвместен проект на МОН и УНИЦЕФ е разработено и предстои да излезе от печат методическо ръководство за развитие на училищна политика.

На национално ниво през 2006 г. с подкрепата на УНИЦЕФ към Националния съвет за закрила на детето е създаден Национален интегриран план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето 2006-2009 г., една от целите (Цел 7) на който е „До 2009 г. ограничаване на рисковото поведение (превенция на ХИВ/СПИН/полово-предавани инфекции, нежелана бременност, злоупотреба с психоактивни вещества) и намаляване на нежеланите последствия за здравето на непълнолетните”. Проблемът е, че през 2007 г. Интегрираният план няма отделно финансиране и се предполага средствата за неговата реализация да бъдат планирани като част от бюджетите на съответните национални институции. В резултат на това той служи повече като средство за събиране на информация за дейностите на отделните институции, отколкото за допълване на инициираните вече проекти и програми.

• 
  Здравно образование чрез подхода “Изграждане на социални и жизнено важни умения в учебния час”
  

През 2007 г. над 130 учители са обучени за работа по здравно образование, базирано на изграждане на социални и жизнено важни умения. Осъществени са четири общински колегиуми за споделяне на техния опит. Повече от 5 500 ученици през учебната 2006/7 г. и над 6 000 ученици през учебната 07/08 г. са участвали в свободноизбираема подготовка (СИП) по сексуално и репродуктивно здравно образование. В процес на разработване са програми по сексуално здравно образование за начален и гимназиален етап на средното образование. Вече е разработена програма за прогимназиалния образователен етап. Реализирани са два националени конкурс и две национални среща за добри практики на учители, работещи в сферата на сексуалното и репродуктивно здраве и са издадени редица учебни помагала в сферата на сексуалното здравно образование и превенцията на ХИВ, ППИ и злоупотреба с психоактивни вещества, основно с подкрепата на UNFPA.

• 
  Здравно образование в училище по подхода “Обучение на връстници”
  

През 2007 г. са проведени 2 летни училища за обучители на връстници, в които участваха 185 млади хора, 17 подкрепящи възрастни и 15 обучители на връстници. Подходът се използва във всички средни пилотни училища, в повечето от които са създадени клубове. Финансирани са 25 училищни проекта. Изградена е национална мрежа от обучители на връстници, която е част от международната мрежа Y-PEER²². Обученията и работата по подхода „Обучение на връстници” се осъществяват по стандартите за обучение на връстници, създадени от UNFPA, с подкрепата на Харвардския университет, САЩ. В резултат на натрупания национален опит и екпертност през октомври 2007 г. с подкрепата на UNFPA и Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” на МЗ в НЦООЗ е открит Международният Y-PEER център – София, първият център за страните от Източна Европа, Централна Азия и Арабските страни за методическа и логистична подкрепа на Международната Y-PEER мрежа.

• 
  Здравно образование извън училище и обучение на връстници от връстници
  

През 2007 г. са финансирани 12 общински проекта, насочени към достигане на особено уязвими младите хора извън училище.

• 
  Услуги, подходящи за младите хора
  

През 2006 г. 12 преподаватели от катедра “Обща медицина” на МУ- Варна са обучени и са разработили Програма по сексуално здраве и семейно планиране в рамките на продължителната квалификация на ОПЛ. Обучени са 40 ОПЛ и 20 акушерки. В семинари за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране са участвали 100 лекари и медицински специалисти. Публикувани са периодични издания на СЗО на български език “Entre nous” и “Актуално”. В гр. Перник е пилотиран Младежки здравен център, предлагащ услуги, подходящи за младите хора. В 14 градове функционират и предлагат анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ 18 КАБКИС.

• 
  Кампании за превенция на ХИВ/СПИН и промоция на презервативи
  

През 2007 г. са реализирани две национални кампании, във всяка от които са достигнати средно по 150 000 млади хора:

• 
  Национална информационна АНТИСПИН кампания “Важно е да знаеш! Човешко е да общуваш!”2006/7 г.
  
• 
  Национална информационна антиспин кампания „Бъди в час!” 2007/08 г.
  

През лятото на 2007 г. по българското черноморие беше осъществена Лятна кампания за доброволно и безплатно изследване за ХИВ “Изследвай се за ХИВ/СПИН. Анонимно и безплатно” в рамките на която са ХИВ са се изследвали над 4 100 млади хора.

Страната ни получи 5 000 000 презерватива, дарение от UNFPA, които се използват по време на кампаниите. Обучени са специалисти от 28 РИОКОЗ за планиране на медийни кампании и са финансирани 4 проекта за медийни кампании в 4 пилотни общини.

Основният проблем, свързан с дейностите на МЗ и неговите партньори в областта на сексуално образование и превенция на нежелана бременност, СПИН и ППИ, е невъзможността за осигуряване на достъп на всички подрастващи и млади хора в страната до съвременно системно здравно образование и до услуги, подходящи за младите хора.
Въвеждането на ефективно здравно образование в училище изисква осигуряване на необходимото образователно време в училище. Свободноизбираемата подготовка по здравно образование в пилотните училища осигурява достъп до съвременно здравно образование на по-малко от 1% от учениците на възраст 11-19 г. Необходимо е да се намери друг образователен формат, който ще даде възможност всички ученици да участват в интерактивно обучение по здравно образование, фокусирано върху превенция на нежелана бременност, ХИВ, ППИ и злоупотреба с психоактивни вещества, както и специална подготовка на учителите, които ще водят това обучение.

За осигуряване на достъп на младите хора до подходящи услуги в областта на сексуалното и репродуктивно здраве, е необходимо изграждане на съответен капацитет в системата на първичната и специализираната извънболнична помощ. Необходимо е да се усъвършенстват пакетите на ОПЛ, специалистите по АГ и дерматовенерология като едновременно с медицинския преглед се включи и консултиране по въпросите на сексуалното и репродуктивното здраве. Това определя потребността от допълнително обучение на тези специалисти. С оглед превенцията на ХИВ и ППИ се налага да се осигури достъп на младите хора (над 15 годишна възраст) до медицински изследвания, без да се изисква съгласието на родителите им.

Репродуктивно здраве и икономическо развитие

Връзката между репродуктивното здраве и икономическото развитие е двустранна. От една страна, икономическите и социалните условия в страната оказват негативно въздействие върху развитието на населението и репродуктивното здраве. Съществено значение имат бедността, хроничната безработица, намаляването на доходите на значителна част от населението, влошената структура на разходите, влошената структура на потреблението. Тези фактори влияят върху развитието на населението и сексуалното и репродуктивно здраве и пряко, и косвено. Това с особена сила важи за социално уязвимите и маргинализирани общности.

От друга страна, влошеното репродуктивно здраве и спадът в раждаемостта са основа за сериозни предизвикателства в икономическото развитие на една държава.

В страните от ЕС се наблюдават ниски равнища на раждаемост и смъртност и висока средна продължителност на живота, което води до застаряване на населението и изправя страните-членки пред сериозни демографски проблеми със значими икономически последици. Според Зелената книга на Европейската комисия „Посрещане на демографската промяна: нова солидарност между поколенията” (2005 г.), намалението на раждаемостта е толкова силно и продължително, че ще бъде трудно да се предотврати значителният спад в размера на работната сила и впоследствие да се поддържа икономическия растеж. Поради това, правителствата и гражданските общества са изправени пред необходимостта от преразглеждане на държавната политика относно раждаемостта и семействата.

Както е посочено в Националната стратегия за демографско развитие на Република България 2006-2020 г., нашата страна не прави изключение от останалите страни в Западна и Централна Европа както по отношение на намаляване на раждаемостта, така и по отношение на процеса на застаряване на населението.

Емиграционните процеси след 1989 г. на свой ред сериозно допринасят за влошаването на демографските характеристики на нацията. За периода 1989-2002 г. страната са напуснали над 715 хил. души. По данни на НСИ близо половината от тях са на възраст 20-35 г., а 75% са със средно и висше образование, т.е. напускат млади и образовани хора. В чужбина емигрират цели семейства заедно с децата си и в страната остават само възрастните хора. Изследвания на програми на ООН в България показват, че младите хора не виждат професионални и образователни възможности за реализация в страната и търсят по-добри икономически и социални перспективи извън нея. Очевидно е, че това ще доведе до сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на страната.

Емиграцията оказва силен негативен ефект и върху възпроизводството на населението, защото напускат жени в детеродна възраст и така се понижава потенциала на бъдещата раждаемост за много дълъг период от време – 40-50 години. Въпреки тенденцията за нарастване на плодовитостта през последните няколко години, дълготрайното снижаване на раждаемостта ще доведе до съществени промени във възрастовата структура на населението. След 2006 г. се прогнозира, че няма да се осигурява дори просто възпроизводство на трудоспособния потенциал, описано с коефициента на демографско заместване (отношение на населението на възраст 15-19 г. към това на възраст 60-65 г.), което ще даде отражение върху икономическия растеж на страната. Тези процеси са особено силно изразени в селските райони, където от 2004 г. 100 излизащи от трудоспособна възраст лица (на възраст 60-64 г.) се заместват от 80 души на възраст 15-19 г.

Анализът в Националната стратегия за демографско развитие сочи, че промените във възрастовата структура на населението и силното влошаване на възпроизводствените възможности ще „имат сериозни последици в различни сфери на обществения живот: икономическия растеж, спестяванията и инвестициите, работната сила и заетостта, пенсионната система, здравеопазването и грижите за възрастните, трансферите между отделните поколения, формирането на семействата и жизнените планове и др.” Намаляват размерът и качеството на трудовите ресурси. Застаряващата работна сила трябва да се справя в условията на динамичен пазар на труда и високо технологично развитие в рамките на ЕС, а това на свой ред поставя въпроса за продължаваща през целия живот квалификация. Предстои нарастването на дела на старите хора (65+ г.) в страната, което ще изправи социално-осигурителната система, системата за социално подпомагане и здравеопазването пред много сериозни предизвикателства.
Голяма част от мерките за промяна на неблагоприятните демографски тенденции изискват системна национална политика, адекватен национален отговор във всички отрасли, които са заложени в Нациналната стратегия за демографско развитие 2006 – 2020 г.

Приоритетите на системата на общественото здравеопазване са насочени към подпомагане на националната политика за опазване и подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве чрез:

• 
  утвърждаване на здравословно сексуално и репродуктивно поведение и създаване, поддържане и развитие на условия за здравословен поведенчески избор в областта на сексуалното и репродуктивно здраве.
  
• 
  осигуряване на широк спектър от информационно-образователни и здравно-консултативни услуги и мрежа от структури за опазване и подобряване на сексуалното и репродуктивното здраве.
  

2.1.6. Психично здраве

През 2007 г. психиатричната помощ в България се осъществява от 12 специализирани болници с общо 2790 легла, 12 психиатрични диспансера с 1480 легла и психиатрични отделения към МБАЛ и ДПБ със 717 легла. Като цяло броят на леглата намалява (от 5555 през 2000 г. на 4035 през 2006 г.), за сметка предимно на леглата за активно лечение (съответно от 1091 на 995). Броят на леглата за дневен и домашен стационар е относително постоянен.

По данни на СЗО при около 25-30% от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание. У нас общата психична болестност от 2656.7%ooo през 1990 г. се увеличава до 2892.1%ooo през 2004 г., след което намалява и през 2006 г. е 2287.7%ooo. По отношение на така наречените тежки психични разстройства с изразен ефект върху социалното функциониране, разпределението по диагнози на 100 000 души е както следва: лица с умствена изостаналост - 520.2, шизофрения и шизотипни разстройства - 388.2, афективни разстройства - 234.8. Що се отнася до честите психични разстройства, които не водят до драстични нарушения в социалното функциониране, но имат огромна разпространеност, предварителните данни на наскоро завършилото международно сравнително епидемиологично проучване (EPIBUL по инициатива на СЗО, септември 2006 г.) на случайно подбрани извадки от населението на възраст над 18 г. дава подробна картина на ситуацията в България. За 1-годишен период в България те достигат до 20% от общата болестност, което е сред най-високите нива в сравнение с останалите 7 европейски участващи страни. Като най-голяма част от тази едногодишна болестност заемат тревожните разстройства - 13.1%, следвани от депресията- 8.5% .

Табл. 5. Чести психични разстройства (% от общото население над 18 години). Сравнителна таблица с няколко европейски страни

Държава	Тревожно разстройство	Р-во на настроение	Р-во контрол на импулсите	Злоупотреба с вещества	Всички
България	13,1	8,5	-	1,7	19,8
Белгия	6,9	6,2	1,0	1,2	12,0
Германия	6,2	3,6	0,3	1,1	9,1
Италия	5,8	3,8	0,3	0,1	8,2
Испания	5,9	4,9	0,5	0,3	9,2
Украйна	7,1	9,1	3,2	6,4	20,5
Франция	12,0	8,5	1,4	0,7	18,4
Холандия	8,8	6,9	1,3	3,0	14,9

Източник:ЕПИБУЛ 2006

Важно е да се отбележи косвеното значение на болестността от психични разстройства върху ключови аспекти от обществения живот на българина – качество на живота, връзка с общата болестност от соматични заболявания (т.нар. стресово обусловени заболявания), икономически загуби по причина на боледуване от психични разстройства. Независимо, че тежките психични разстройства обхващат относително нисък процент от общата популация (около 1.5%), загубите в икономическо изражение, които причиняват, са многократно по-големи. Това се дължи на огромния социален ефект, който тези заболявания причиняват в семейството и общността – инвалидизация, ангажиране на социални ресурси, вторичен стрес сред близки и околни поради високата стигматизация. Другата голяма група – на честите психични разстройства, имат също така своето отрицателно въздействие в икономически план поради намалената трудоспособност и честите отсъствия поради съпътстващи заболявания.

Анализът на досегашната практика на предоставяне на психично-здравни услуги показва, че векторът на усилията е насочен предимно към справяне с последиците, отколкото към предотвратяване на появата на психични разстройства. Липсват инвестиции за разработване на програми за ранно откриване на продроми на тежки психични разстройства и установена практика за тяхната профилактика в семейна и работна среда. От друга страна, справянето със стреса на работното място, в общността, семейството и междуличностните отношения е подценено както на държавно ниво, така и на ниво служби за психично здраве.

Разпознаването на психичното здраве като приоритет все още е на формално ниво (за 2006г. липсва финансиране на НППЗ; за 2007г. финансирането е разрешено в последното тримесечие и това затруднява изпълнението на задачите в срок и на необходимото професионално ниво). Липсва специализирана структура към МЗ, която да е отговорна за психиатричното обслужване в страната. Липсва и обратна връзка между изпълнителите на психично-здравни услуги и ангажираните в тази област управленски нива (МЗ не осъществява методична помощ по отношение на извънболничната психиатрична помощ).

Недостатъчната хоризонтална координация на службите на местно и централно равнище обуславя липсата на достатъчно реални действия в тази посока. Използването на неадекватни модели и стратегии за справяне със стреса от страна на населението (отреагиране на стресово напрежение на неподходящо време и място - на пътя, на работното място, в обществения транспорт, злоупотреба с алкохол и субстанции, тютюнопушене, рисково сексуално поведение, домашно насилие, влизане в неформални (престъпни) групи, отказ от обществена активност и т.н.) допринася за задълбочаване на проблемите.
Описаните проблеми могат да бъдат решени чрез:

• 
  Реално ангажиране на управленските институции в изпълнение на задачите от приетия План за действие към Политиката за психично здраве.
  
• 
  Интензифициране на работата на Националния съвет за психично здраве.
  
• 
  Създаване на система за мониторинг на дейността на службите за психично здраве в страната. Промяна на нормативните актове в посока на създаване на условия за непрекъснатост на грижите от стационарното лечение към обслужване в дневни центрове, чрез преформулиране ролята на сега съществуващите дневни стационари в преходни звена (intermediate care units).
  
• 
  Въвеждане на система за обучение за справяне със стреса на работното място и създаване на програми за обучение по проблемите на стреса в училищата и висшите учебни заведения.
  
• 
  Популяризиране на дейността на лечебните заведения, в които се лекуват лица с психични разстройства, както и структурите (дневни центрове, защитени жилища и др.), които предлагат социални услуги за тези лица, осъществяват дейности за преодоляване на стигмата и промяна на нагласите на населението за търсене на помощ, психопрофилактика и психотерапия.
  
• 
  Въвеждане на заплащане на дейностите по психо-социална рехабилитация от страна на НЗОК.
  
• 
  Активна работа в посока усвояването на европейските фондове по линия на МЗ и МТСП за развиване на инфраструктури и технологии за новата, базирана в общността, психиатрия и за обновяване на институционалната материална база и практика.
  
• 
  Разработване от МЗ, в колаборация с ВУЗ и съсловните организации, на програма за подготовката на кадри за работа с тежките психични разстройства в общността.
  

2.1.7. Самооценка на здравето

Изследванията върху самооценката на здравето, както и анализите им, не дават достатъчно основание за категорични обобщения. Все пак, с голяма вероятност може да се каже, че самооценката е директно свързана с организираността и финансовата обезпеченост на системата за здравно обслужване, със самооценката в други сектори на обществения и личния живот, с достъпността и общоприетите критерии за добро и недобро здраве.

По данни на Национално представително проучване, проведено от социологическа агенция „Алфа Рисърч” през февруари 2006 г., с обем на извадката 1120 души, моментната самооценка на здравето показва , че най-висок е делът на лицата, оценяващи здравето си като добро- 42%, следват тези с оценка за задоволително здраве-24%.със следните отговори (табл. 6):
Табл. 6. “ Как оценявате вашето здраве към днешния ден?”

Много добро (през изминалата година не съм боледувал/а)	17%
Добро (през изминалата година съм боледувал/а, но леко, преминава за 1-2 дни)	42%
Задоволително (имам хронично заболяване, но не ме тревожи)	24%
Лошо (боледувам често, хроничното ми заболяване ме тревожи)	11%
Много лошо (често имам нужда от лекарска помощ, не мога сам/а да се справям с битовите си потребности)	3%
Без отговор	3%

По данни на национално представително изследване на Агенцията за социални и маркетингови изследвания, икономически и пазарни проучвания и наблюдения, проведено през май 2006 г. върху 20 000 души, като напълно здрави се определят 38.4% от анкетираните, като рядко боледуващи – 36.5%, като често или непрекъснато боледуващи – 23.8%. Най-често посочваните заболявания са сърдечносъдовите (43,1%), костно-ставните (13.8%), ендокринните (10.2%), нервно-психичните (7.9%). Като хронично болни се оценяват 22%, от които 34% са мъже и 66% - жени. Показаната самооценка за хронична болестност по данни на Агенцията е 3 пъти по-висока, отколкото тази в ЕС и 4 пъти по-висока от тази в САЩ.

По данни от национално представително проучване на АСА ООД, проведено сред 1028 лица през май-юни 2006 г.²³, самооценките за субективно здраве се разпределят по начина, показан в табл. 7. Макар и слабо изразена, се наблюдава динамика в самооценките, така както те са регистрирани през 2004 г. от социологическа агенция Факт, върху 1053 души. Тя говори за известно подобрение на субективния здравен статус. Самооценките за много добро здраве за две години са нараснали с около 3 процентни пункта, а крайните самооценки за много лошо здраве са намалели с приблизително същата пропорция.
Табл. 7. “Как оценявате здравето си в момента?”

Години	2004 г.	2006 г.
Много добро	9.3%	12.6%
Добро	38.8%	37.7%
Задоволително	32.1%	34.1%
Лошо	15.7%	13.0%
Много лошо	4.1%	2.5%

В проучването на АСА се отбелязва обаче значителен спад на самооценката за добро здраве на ромското население като от 16,4% през 2004 г., през 2006 г. тя е само 5,9%.

„Субективният” здравен статус варира значително по доходи. Самооценката „много добро” здраве нараства от едва 1,7% за групата с месечен доход до 270 лв. до 20,7% за групата с над 500 лева месечен доход. Налице са и различия по вид населено място, като жителите на София са с най-висока самооценка на здравето си. Тук обаче се преплитат множество фактори (например ниски доходи и висока възраст в селата, наличие на множество лечебни заведения в София) и затова е трудно да се направи изводът, че в София хората оценяват здравето си като по-добро, само защото живеят в столицата.

Каталог: files
files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения

Изтегляне 3.71 Mb.

Сподели с приятели: