Д о к л а д за състоянието на здравето на гражданите – първостепенна инвестиция в бъдещето на нацията


ИНВЕСТИРАНЕ ЗА ЗДРАВЕ 3.1. РОЛЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО



страница7/23
Дата25.07.2016
Размер3.71 Mb.
#5315
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   23

3. ИНВЕСТИРАНЕ ЗА ЗДРАВЕ

3.1. РОЛЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

3.1.1. Управление на здравната система


Здравната политика на съвременната държава е насочена към изпълнение на една от най-важните й задачи – опазване и укрепване здравето на населението. Законодателните инициативи на Народното събрание се претворяват в действия от изпълнителния орган Министерството на здравеопазването и неговите структури. Общественото здраве, в неговите многофакторни измерения, е в основните прерогативи на министерството. Целта е създаване на такива рамкови условия, които гарантират възможността на населението да живее здравословно.

Решаването на проблемите на здравеопазването в Р. България протече през последните години в условия на подготовка за присъединяването на страната към Европейския съюз, процес, който формално приключи на 1 януари 2007 г. Здравната ни система е изправена пред нелеката задача да синхронизира своите нормативни актовес европейските и да направи елементите на системата – медицинско образование и следдипломна квалификация, спешна помощ, извънболнична и болнична помощ, съизмерими със системите на другите европейски страни. Правата на пациентите, като граждани не само на Р. България, но и като граждани на Европа, са в центъра на вниманието на правителството.


3.1.1.1. Органи на управление


С оглед оптимизиране на работата на Министерството на здравеопазването са извършени структурни промени. Към настоящия момент дирекциите са структурирани в две групи – Обща администрация и Специализирана администрация. Към първата се отнасят Дирекции Бюджет и счетоводство, Канцелария и управление на човешките ресурси, Връзки с обществеността и протокол, Правна, Административни дейности и управление при кризи. Групата на Специализираната администрация включва Дирекциите Национална здравна политика, Медицински дейности, Обществено здравеопазване, Превенция и контрол на СПИН, туберкулоза и ППИ, Управление на проекти и програми, Европейски въпроси и международно сътрудничество, Инвестиционна политика, Специализиран медицински надзор, Наркотични вещества и Електронно здравеопазване.

Както е отразено в действащата Харта на клиента, мисията на Министерство на здравеопазването е да обслужва обществения интерес ефективно и ефикасно, при максимален резултат и качество на обслужването, с минимален разход на финансови и човешки ресурси.

Влезлият в сила от 1 януари 2005 г. Закон за здравето урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Той постулира най-важните моменти от приетите в края на 90-те години закони, свързани с реформата.

Националната система за здравеопазване включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по Закона за здравето и Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето.

Органи на управлението на националната система за здравеопазване в страната, според Закона за здравето, са Министърът на здравеопазването (МЗ), Висшият медицински съвет, Регионалните центрове по здравеопазването (РЦЗ), Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Структурите, функциите и йерархичните взаимоотношения в системата, както и взаимодействието с други държавни институции се уреждат със Закона за здравето и Устройствения правилник за дейността на МЗ.

Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: опазване здравето на гражданите и държавния здравен контрол; спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; медицинска експертиза. Министърът на здравеопазването осъществява и методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията.

Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: националната здравна стратегия; етичните проблеми на медицината и биомедицината; нормативни актове в областта на здравеопазването; проектобюджета на здравеопазването; научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; приема на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение; видовете специалности от професионална област "здравеопазване".

Държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и организира от Регионален център по здравеопазване и Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.

Регионалните центрове по здравеопазване осъществяват на територията на съответната област дейности по: събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация; контрол върху регистрацията и качеството на дейността на лечебните и здравните заведения; внедряване на информационни технологии в областта на здравеопазването; организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза; организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи; координация на дейностите по изпълнение на национални и регионални здравни програми; проучване на потребностите от медицински и немедицински кадри.

С цел защита на здравето на гражданите, на територията на Република България се извършва държавен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда, като органи на ДСК са Главният държавен здравен инспектор на Република България, РИОКОЗ и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ).

Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве осъществяват дейности по: контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда; контрол върху заразните болести; промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; лабораторен контрол на факторите на жизнената среда и оценяване на влиянието им върху здравето; национални и регионални програми и проекти в областта на общественото здраве.

Общините могат да създават служба по здравеопазване в състава на общинската администрация, чиято дейност е под методичното ръководство на съответния РЦЗ.


3.1.1.2. Промени в нормативната уредба


През последните три години са приети следните нови закони, спомагащи за хармонизирането на нашето законодателство с изискванията на ЕС:

  • Закон за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (ДВ, бр. 46/03.06.2005)

  • Закон за ратифициране на Рамковата конвенция за контрол на тютюна (ДВ, бр. 87/01.11.2005)

  • Закон за съсловната организация на магистър-фармацевтите (ДВ, бр. 75/12.09.2006, изм. ДВ, бр. 105/22.12.2006)

  • Закон за ратифициране на допълнителния протокол към конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забрана на клонирането на човешки същества, на допълнителния протокол към конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантацията на органи и тъкани от човешки произход и на допълнителния протокол към конвенцията за правата на човека и биомедицината относно биомедицинските изследвания (ДВ, бр. 70/29.08.2006)

  • Закон за медицинските изделия (ДВ, бр. 46/12.06.2007).

  • Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, разработен изцяло в съответствие със законодателството на ЕС(ДВ, бр. 31/13.04.2007).

  • Закон за здравното осигуряване (изм. ДВ, бр. 105/22.12.2006 г.)

    Наред с приемането на нови закони продължи и актуализирането на действащите.

    През последните две години са издадени и редица нови наредби, по-важните от които могат да се систематизират така:



  • Наредби, свързани с околната среда, хигиената и храните:

  • Наредба №6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението

  • Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 7.01.2002 г. за материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, (ДВ. бр. 2/09.01.2007)

  • Наредба №11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух

  • Наредба №3 от 05.02.2007 г. за здравните изисквания към детските градини

  • Наредба №24 от 05.09.2006 г. за здравните изисквания при изготвяне и спазване на седмичните разписания на учебните занятия.

    • Наредби, свързани с трансплантацията и асистираната репродукция:

  • Наредба №13 от 04.04.2007 г. за условията и реда за информиране на българските граждани за дейностите по вземане и присаждане на органи, тъкани и клетки

  • Наредба №21 от 03.05.2007 г. за обстоятелствата и данните, които се вписват в регистрите на изпълнителната агенция по трансплантация, редът за вписване и ползване на информацията

  • Наредба №16 от 25.04.2007 г. за условията и реда за издаване на разрешение на лечебните заведения за извършване на дейности по асистирана репродукция.

  • Наредба № 28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция

  • Наредба № 12 от 4 април 2007 година за реда за установяване и удостоверяване на обстоятелствата, при които може да се извърши вземане на органи, тъкани и клетки от починало лице (Обн. - ДВ, бр.33 от 20.04.2007 г.).

  • Наредби, свързани с лекарствените продукти

  • Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (Обн. - ДВ, бр.104 от 11.12.2007 г.)

  • Наредба № 36 от 22.08.2007 г. за условията и реда за вземане на проби за държавен контрол върху лекарствени продукти, извършване на изпитванията и заплащането им (Обн.- ДВ, бр.71 от 31.08.2007 г.).

  • Наредба № 27 oт 15.06.2007 г. за изискванията към данните и документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти (Обн. - ДВ, бр.54 от 03.07.2007 г.).

  • Наредба № 1 от 08.01.2007 г. за реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите (Обн. - ДВ, бр.9 от 26.01.2007 г.).

  • Наредби, свързани с адаптиране на нашето законодателство в сферата на медицинското образование и следдипломна квалификация към Европейските практики и със свободното движение на специалистите:

  • Наредба за признаване на професионална квалификация по медицинска професия и на специализация в областта на здравеопазването

  • Наредба №34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването

  • Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Управление на здравните грижи" за образователно-квалификационните степени "МАГИСТЪР" и "БАКАЛАВЪР" от професионално направление "Обществено здраве"

  • Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите “Медицинска сестра” и “Акушерка” за образователно-квалификационна степен “Бакалавър”

  • Наредба №26 от 12.09.2006 г. за временно упражняване на медицински дейности в Р България от граждани на държава-членка на Европейския съюз и другите държави от европейското икономическо пространство

  • Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина” и „Дентална медицина” за образователно-квалификационна степен "магистър" (в сила от 01.01.2007г.).

    • Наредби, свързани с качеството на предлаганите здравни услуги:

  • Наредба №18 от 20.06.2005 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения

  • Наредба от 20.12.2005 г за изменение и допълнение на Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията

  • Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ

  • Наредба за изменение и допълнение на Наредба №29 от 1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните лечебни заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико- социални грижи

  • Наредба №1 от 11.01.2007 г. за условията и реда за провеждане на медицинските дейности, свързани с лечението на лицата с психични разстройства.

  • Наредба № 31 от 12 август 2007 година за определяне на правилата за Добра клинична практика (Обн. - ДВ, бр.67 от 17.08.2007 г.).

  • Наредби свързани със здравноосигурителните права на гражданите

  • Наредба № 14 от 19 април 2007 година за реда за издаване на документи, необходими за упражняване на здравноосигурителни права, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (Обн. - ДВ, бр.36 от 04.05.2007 г.).

  • Наредба № 26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени (Обн. - ДВ, бр.51 от 26.06.2007 г.).

През 2007 г. е прието Постановление № 192 на МС от 09.08.2007 г. за въвеждане на Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112 (Обн. - ДВ, бр.68 от 21.08.2007 г., в сила от 21.08.2007 г.).


3.1.1.3. Национална здравна стратегия и национални приоритети


Присъединяването на Р. България към ЕС наложи актуализиране на здравната политика на страната. Тя се основава както на принципите на солидарност и равни възможности за здраве и благополучие, така и на иновациите и технологичния напредък с цел постигане на устойчиво развитие.

В този контекст МЗ разработи и предложи за дискусия нова Национална здравна стратегия, отговаряща на изискванията на новите реалности и предизвикателства. Резултатът от тази стратегия следва да е финансово устойчива и ефективна здравна система, осигуряваща качествени здравни грижи по превенция, профилактика, лечение и рехабилитация. Бяха дефинирани следните стратегически цели:



  • Осигуряване условия за промоция на здравето и профилактика на болестите.

  • Предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях.

  • Подобряване на извънболничната медицинска помощ.

  • Преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ.

  • Осигуряване на лекарства и медицински изделия

  • Развитие на човешките ресурси в здравеопазването.

  • Създаване на интегрирана електронна система на здравеопазването.

  • Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на здравеопазване.

  • Ефективно членство в Европейския съюз.

За изпълнение на всяка цел и нейните подцели са разработени тригодишни планове за действие, включващи: подробно описание на необходимите дейности, сроковете за изпълнение, индикатори за оценка и резултати, отговорните институции, както и съответните финансови ресурси от различни източници.



3.1.1.4. Национална здравна карта


Проектът на новата Национална здравна карта предвижда преструктуриране на лечебните заведения според реалните здравни потребности на населението с цел повишаване ефективността и ефикасността на здравната система и осигуряване на достъпна, своевременна, качествена и достатъчна медицинска помощ. Актуализираната Национална здравна карта е разработена на базата на 6-те региона за икономическо планиране на страната. Един от основните акценти е преструктуриране на болничната мрежа в съответствие с демографските показатели, здравния статус, пътната инфраструктура и комуникациите.

3.1.1.5. Осигуряване на качеството и контрол на дейностите


Осигуряването на качеството на медицинските услуги, като основен параметър на здравната реформа, е свързано с разработването и въвеждането на различни медицински стандарти, както и правила за добра медицинска практика.

Утвърдената от Министерския съвет през 2001 г. Национална програма “Медицински стандарти в Република България (2001-2007 г.)” предвижда разработване на 53 медицински стандарта по основни и профилни медицински специалности и актуализация на 25 действащи. В периода 2001 – 1007 г. са утвърдени общо 28 мединиски стандарти по специалности и значими интердисциплинарни въпроси. Програмата е актуализирана за периода 2008-2010 г.

През 2005 – 2007 г. са разработени и утвърдени следните медицински стандарти:


  • Медицински стандарт “Нервни болести”

  • Медицински стандарт “Трансфузионна хематология”

  • Медицински стандарт “Обща медицинска практика”

  • Медицински стандарт “Трансплантация на органи, тъкани и клетки”

  • Медицински стандарт “Клинична и лабораторна имунология”

  • Медицински стандарт “Клинична лаборатория”

  • Медицински стандарт “Козметична и естетична хирургия”

  • Медицински стандарт “Асистирана репродукция”

През 2005 г. в България са приети от БЛС и утвърдени от Министъра на здравеопазването “Правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България”, които трябва периодично да бъдат усъвършенствани, като се дефинират по-конкретно взаимоотношенията в системата и правата на пациентите.

Провежданият контрол от различните институции - НЗОК, МЗ, РЦЗ и др. е насочен към гарантиране на достъпа и качеството на предоставяните услуги35.

През 2007 г. в системата на РЦЗ са извършени 2327 проверки на дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ относно спазването на нормативните изисквания и са дадени 1121 предписания; 744 проверки на дейността на болници и диспансери като са дадени 340 предписания; 362 проверки със 191 препоръки по спазване на медицинските стандарти др.

Националната здравноосигурителна каса е осъществила през 2007 г. ефективен медицински контрол относно: вида и обема на оказаната медицинска помощ, предписаните лекарствени продукти, съответствието между оказаната медицинска помощ и заплатените суми; финансов контрол на дейността на изпълнителите на медицинска помощ; контрол по отношение на изпълнението на условията за сключване на договори по НРД 2006 между лечебните лечебни заведения за болнична помощ и РЗОК; съвместна контролна дейност с други институции (МЗ, РЦЗ, НАП, РИОКОЗ и др.) във връзка с дейността на договорните партньори.



От общо 2239 извършени през 2007 г. проверки в системата на НЗОК, 15% са съвместни с експерти от ЦУ на НЗОК. Извършени са 334 съвместни медицински и финансови проверки. За сравнение - през 2006 година съвместните проверки са 250.

Най-честите констатирани нарушения в системата на извънболничната помощ през последните две години са:

  • неспазване на изискванията за функционираща медицинска апаратура и оборудване в лечебните заведения за извънболнична помощ;

  • неспазване на изискванията на Наредба №39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и липса или неправилно водене на регистрите;

  • неспазване на изискванията във връзка с осъществяване на дейности по експертиза на работоспособността от лекари, работещи в лечебни заведения за извънболнична помощ;

  • липса или неправилно водене на регистри на ЗЗОЛ от рискови групи;

  • липса на здравно досие на ЗЗОЛ;

  • несъответствие между електронен и хартиен носител на отчетни документи и отчитане на неизвършени от личния лекар услуги;

  • неспазване на обявения в РЗОК график за работа на ОПЛ и лекари-специалисти и несъответствие между договорената по вид и обем, и оказана медицинска помощ;

  • неоказване на навременна медицинска помощ на ЗЗОЛ;

  • неспазване на условията за предписване на лекарства, посочени в Лекарствения списък на НЗОК и в указанията за работа с него.

Параметрите, характеризиращи контролната дейност на дирекция “Договаряне, методология и контрол на болничната медицинска помощ” (ДМКБМП) - извършени проверки, установени нарушения и наложени санкции за 2006 и 2007 година, са представени в табл. 11.
Табл. 11. Резултати от контролната дейност на експерти от дирекция ДМКБМП за периодите 01.01.- 31.12.2006 г. и 01.01.- 31.12.2007 г.

Показатели

2006 г.

2007 г.

Брой проверени РЗОК от ЦУ на НЗОК

28

28

Брой проверени ЛЗ за БП от ЦУ на НЗОК

129

177

Брой медицински проверки в ЛЗ за БП

129

177

Брой финансови проверки в ЛЗ за БП

121

157

Брой проверки по жалби

8

22

Брой проверени КП

513

896

Брой проверени истории на заболяването (ИЗ)

16628

32971

Среден брой проверени ИЗ от една КП

32

36,8

Брой ИЗ с констатирани нарушения

5717

8260

Брой констатирани нарушения по КП

1535

1522

% на ИЗ с констатирани нарушения

34,3%

25%

Установни неправомерно получени суми ( в лв)

722 466

1249 325

Неправомерно получени суми по писмена покана за 2007 г. (лв)

-

727 251

Санкции по констатации по НРД (в лв)

592 287

1 048 911

Наложени санкции по заповед на директорите на РЗОК

612 170

908 170

Отказани плащания от предварителния контрол

-

5 653 835

Прекратени договори по КП

12

31

Източник: отчет на НЗОК за 2007 г.
Отчита се 26% увеличение на съвместните проверки в лечебните заведения за болнична помощ (ЛЗБП) в сравнение с извършените през 2006 година. През 2007 г. са проверени 177 ЛЗБП, при 129 през 2006 г. Проверените клинични пътеки (КП), през 2007 г. са 896 и са с 43% повече спрямо 2006 година (проверени 513 КП).

През 2007 г. е извършена проверка общо на 32 971 истории на заболяването (при 16 628 за 2006 г.). Най-често установените нарушения са показани в табл. 12 и табл. 12 A.


Табл. 12. Брой на най-честите нарушения при медицински проверки


Вид нарушение при медицински проверки за 2007 г.

Брой

Несъответствие на договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ

662

Нарушения на установения ред за работа с документи по КП

271


Табл. 12А. Брой на най-честите нарушения при финансови проверки


Вид нарушение при финансови проверки за 2007 г.

Брой

Нарушения на установения ред за работа с документи по КП, епикриза и др.

376

Нарушения на установения ред за работа с първични документи

85

Неоснователно заплащане от ЗЗОЛ на потребителска такса

42

В лечебните заведения за болнична помощ се установява тенденция към увеличаване на следните нарушения:



  • Отчитане на по-голям брой пациенти от броя на разкритите в ЛЗБП легла, съгласно Правилника за устройство, дейността и вътрешен ред на ЛЗ за БП;

  • Рехоспитализация на пациенти по същата КП или по КП, свързана с придружаващо заболяване в рамките на 30 дни от дехоспитализацията в същото лечебно заведение;

  • Хоспитализация на ЗЗОЛ по повече от една КП в рамките на един отчетен период;

  • Неприлагане на документирани образни изследвания към осъществените изследвания;

  • Отчитане на оперативни процедури с малък и среден обем на сложност по КП с оперативни процедури с голям обем и сложност.

През 2005 - 2007 г. дирекция “Специализиран медицински надзор” към МЗ е извършила следните проверки:


Табл. 13. Проверки, извършени от дирекция “СМН” на МЗ през 2005-2007 г.


Институция

Брой проверки

2005

2006

2007

Районни здравноосигурителни каси и ЦУ на НЗОК

29

29

29


Лечебни заведения

34

46

53

Дружества за доброволно здравно осигуряване

12

13

17

Най-честите констатации при РЗОК и през двете години са свързани с пропуски в документацията от различен характер.

Констатациите при лечебните заведения и през двете години са свързани с пропуски при стандартите, клиничните пътеки и санитарно- хигиенното състояние.



При Дружествата за доброволно здравно осигуряване през 2005 г. често се констатира липса на данни за квалификацията на изпълнителите на медицинска помощ, пропуск, който през 2006 г. е коригиран.

Акредитация

    През юни 2005 г. е приета новата Наредба №18 за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения. За изтеклия период до юли 2007 г. са осъществени следните акредитационни процедури:



Табл. 14. Акредитирани ЛЗ по видове и техните оценки (към 03.07.2007)

ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Отлична за

5-г. срок

Мн. добра за 4-г. срок

Добра за 3-г. срок

Средна за 2-г. срок

Лоша за 1-г. срок


ОБЩО

МБАЛ

32

34

24

2

1

93

СБАЛ

11

9

5

3

1

29

ДКЦ

9

8

5

1




23

МЦ

22

15

9

1

2

49

МДЛ

7

8

3

3

2

23

ДМСГД

7

9

9

4




29

Диспансери

4

9

1







14

Д П Б




5










5

С Б Р

4




1







5

ОБЩО

96

97

57

14

6

270

Отлична или много добра оценка имат 193 лечебни заведения (от всички видове) или 71%. Тези резултати са добра основа за предоставяне на качествени медицински услуги за населението.



3.1.1.6. Информационно осигуряване. Стратегия за внедряване на електронно здравеопазване в България


През 2006 г. е разработена и приета „Национална стратегия за внедряване на електронно здравеопазване в Република България". Въведена е Единната информационна система за документооборот „DocFlow”. Чрез Web-сайта на Министерство на здравеопазването се предоставя възможност за достъп до регистри и бази данни с публична информация и се предлагат е-услуги.

По данни на НЗОК, към 31 януари 2005 г., 75% от ОПЛ и само 8.5% от лекарите-специалисти в СИМП се отчитат по електронен път. Под 19% от ОПЛ имат достъп до Интернет в кабинетите си. За сравнение - 78% ОПЛ в 15-те страни-членки на ЕС имат такъв достъп. В болничните заведения са създадени само отделни изолирани локални мрежи.

Необходимо е да се изгради централизирана мрежа, свързваща отделните звена на системата (лечебни, учебни, научни, финансови и административни) и съобразена с правилата за оперативна съвместимост, да се утвърдят на национални стандарти и политики за сигурност и конфиденциалност за обмен и съхранение на медицинската информация.

Една от задачите е техническото осигуряване на тестовото електронно отчитане на пилотните болници по проект „Специализиран софтуер за болници”. Основната цел на проекта е да бъде обхваната информацията за цялостната дейност на болниците чрез автоматизиране на процеса на отчетност между лечебните лечебни заведения за болнична помощ и НЗОК. Формираната база данни от пациентски записи съдържа медико-статистическа и икономическа информация, която към месец декември 2006 г. има обем от 1 602 125 пациентски записи от 39 ЛЗ за БП, в които влизат университетски, областни и общински ЛЗ за БП.


3.1.1.7. Противодействие на корупцията


Приетата на 12.01.2006 г. “Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г.” предвижда по-голяма отчетност на държавната администрация, увеличаване на прозрачността и предотвратяване на корупционните практики. В административните структури, подчинени на МЗ, е създадено и функционира звено за обслужване на принципа “едно гише”. Министерството на здравеопазването взе участие и в разработването на Харта на клиента, според която мисията му е да обслужва обществения интерес ефективно и ефикасно. Разработени са стандарти за обслужване на потребителите на административни услуги. Целта е повишаване на качеството и ефективността на работата, пресичане на прекия контакт между искащия услугата и служителя от “бек” офиса с цел ограничаване възможностите за корупция. Открити са специални пощенски кутии, горещи телефонни линии, обособени са раздели в интернет страниците на административните структури.

Разработени и утвърдени са критерии, гарантиращи максимална безпристрастност и обективност при осъществяване на специализирания медицински надзор.

В администрацията на Министерство на здравеопазването е изградена Единна информационна система за документооборот, чрез която се извършва времево проследяване на преписките и се контролира спазването на законоустановените срокове за предоставяне на административни услуги. Поддържа се регистър за ситуации на конфликт на интереси в дейността на държавните служители.

В системата за оценка на директорите на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве е включена и оценка на професионалната етика.

Министерство на здравеопазването е анализирало корупционния риск и идентифицирало структурите, в които проявлението му е най-отчетливо. Изготвен е електронен регистър „Сигнали за корупция”.

Най-сериозните проблеми на управлението на здравната система са свързани с многобройните законодателни промени и нарушената логика в последователността на приемането им, неравномерното разпределение на медицинските кадри в страната и неефикасното взаимодействие между различните подсистеми. Липсата на системна национална политика по качеството на здравните услуги и на единна информационна система затрудняват контрола и вземането на управленски решения.



Рисковете, застрашаващи оптималната управленска практика, са свързани с недостига на средства в обществените фондове по отношение на изпълнение на държавните гаранции, политическо лобиране с оглед защита на частни или групови интереси, политически риск при преразглеждане на задължения, поети от предишни правителства, емиграция на различни видове медицински персонал и известно обществено недоверие към всяко правителство.
Това налага усилията в областта на управлението да бъдат насочени към неговото усъвършенстване чрез утвърждаване на новата Здравна стратегия (2007-2013 г.); осъвременяване и синхронизиране на нормативните документи; оптимизиране на взаимодействието между отделните звена на здравната система; ясно дефиниране на взаимоотношенията между публичния и частния здравен сектор и създаване на оптимални условия за функциониране на доброволните здравноосигурителни фондове. Необходими са усилия и за повишаване на качеството на здравните услуги чрез разработване на Национална стратегия по качеството, усъвършенстване на системата за акредитация на лечебните заведения, периодично актуализиране на медицинските стандарти и обвързване на качеството на медицинската дейност с финансирането.

Развитието на научния и изследователски капацитет в медицинските университети и осигуряването на връзка между науката и практиката е първостепенна задача на управлението, както и осигуряването на подкрепа за научни проекти в областта на редките заболявания, биотехнологиите и разработване на нови лекарствени продукти. Регламентирането на стриктни правила за контрол на дейността на лечебните заведения и включването на потребителите на здравни услуги при вземането на решения е от изключително значение за по-нататъштното демократизиране на управлението. Необходимо е изграждането на система за безопасност на пациентите съгласно европейските изисквания. Противодействието на корупцията е основен приоритет, който може да бъде изпълнен чрез прилагането на реалистичен план с антикорупционни мерки във всички сфери на здравната система и въвеждане на система за антикорупционен мониторинг и публично обсъждане на резултатите и предложените мерки.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница