Д-р Любомир Киров: Истинският лекар е докоснат от Бог



Дата19.05.2017
Размер117.82 Kb.
Д-р Любомир Киров: Истинският лекар е докоснат от Бог

25 януари 2012 18:06 | Пролет Велкова | 0 Коментирай Препоръчай (1)



Д-р Любомир Киров, Председател на НСОПЛБ, в предаването „Най-добрите лекари на България”, Дарик Радио, 25.01.2012 г.

Д-р Любомир Киров, национален консултант по обща медицина © снимки: Sofia Photo Agency, Надя Коцева  



Тема в развитие:

Дарик търси най-добрите лекари в България

Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с д-р Любомир Киров, национален консултант по обща медицина и председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари.

Как се отнасяте към идеята на Дарик да открои най-добрите лекари в България?

Идеята е чудесна, защото тя е изпълнена с позитивна емоция и намерения, нещо, което липсва в нашето ежедневие напоследък. За съжаление, агресията е много повече отколкото доброто и позитивното. Не бих казал, че аз съм най-добрият лекар сред моите колеги, добър съм, така мисля, но има много колеги, които са също толкова добри, дори и по-добри и се надявам, че с една такава кампания, не само най-добрите лекари да се търсят, а просто добрите да бъдат поощрявани. Винаги добрата дума е нещо много ценно.



Смятате ли, че тази кампания ще подейства стимулиращо на Вашите колеги? Ние ще откроим една част от Вашите колеги, а останалите ще останат под черта. Самият факт, че се търси професионалистът сред вас е по-скоро позитивен или може да прозвучи обидно за някои от колегите Ви?

Винаги когато човек прави нещо, има хора, които са доволни и такива, които не са доволни. Има такива, които каквото и да се случи, са винаги недоволни - Чудомировият критикар. Но кампанията е позитивна, защото чрез гласа, думите на хора като мен и други колеги, които ще участват, ние можем да поговорим за всички нас. Аз не смятам, че съм най-добрият, просто съм един събирателен образ на хиляди мои колеги, които и в този сняг и дъжд си вършат работата. Знаете, нашата специалност и практиките ни са навсякъде в страната, включително и там, където има 2 метра сняг.



Съвсем скоро на гости ни беше доц. д-р Анелия Буева, Ваш колега, и си спомням колко беше развълнувана от факта, че има такава кампания. Тя беше развълнувана до сълзи, защото зад това вълнение стоеше обидата от отношението към лекарите в последно време, покрай всички тези лекарски грешки, които са реален факт, няма как да ги отминем. Покрай тях явно се натрупа и много негативизъм към лекарите изобщо. Вие носите ли тази обида и мислите ли, че справедливо хората реагират на това, което се случва?

Не бих казал обиден, аз лично съм огорчен, защото, както казах, агресията и то не добре преценена и оправдана идва в повече. Да, „за" това съм когато има грешка, тя да бъде наказана. Който е сгрешил, да поеме съответната отговорност и наказание.



Защо казвате, че агресията е в повече и неоправдана?

Защото ходя по улиците, срещам хора, виждам как за най-дребни неща се получават разправии, не говоря само за нашата професия. Не Ви ли се е случвало две коли да се засекат и виждате какво става, стига се до бой. А какво да кажем за родители, които бият децата си, които ги пребиват?! Какво да кажем за хора, които изнасилват, убиват, крадат?! Не може да се говори само в една посока, само в едно направление. Това бих искал като послание да отправя. Имайте предвид, че това не е професия, а по-скоро е дар за тези, които искат и могат да го правят. Ние боравим с най-ценното - човешкият живот и здраве, но ние не сме Господ. За съжаление, дори тогава, когато сме направили всичко най-добро и сме го давали от себе си, резултатът може да бъде трагичен и тогава пациентът е недоволен и казва, че качеството е лошо или има някаква грешка. Но тук искам да споделя, че преди 21-22 години когато започнах да работя, като всеки новозавършил, бях по-спокоен. Минаха няколко години, обучавах се, една специалност, след това втора... Колкото повече навлизах в нещата, толкова притесненията ми ставаха по-големи и никой не може да разбере болката на истинския лекар, защото едва ли има хора извън нас, които да са видели как човек си отива, да видиш очите му. Не можете да си представите какво означава да загубиш човек! Аз съм имал такива случаи в интензивния сектор, в който работех. Винаги и след това, не е нужно някой да ми казва, започваш да мислиш дали всичко направихме, можеше ли още. Всеки един лекар иска да спаси всички, но е невъзможно! Моят баща почина в ръцете ми. Той също беше лекар. Аз съм връщал в Нашия свят пациенти от такова състояние, но него не успях. Е, случва се! Така че болката на лекаря остава обикновено неизказана. Затова казах, че не съм обиден. Това са нормални човешки реакции. Огорчен съм, но това не означава, че ще спра да лекувам хора, каквото и да ми коства, защото истинският лекар е докоснат от Бог. Естествено, като във всяка една професия, занаят или каквото и да е било друго, има хора, които са си сбъркали професията и мястото.



Понеже казвате за сбърканите отношения, които предизвикват тази враждебност, агресия помежду ни, това няма начин да не се е просмукало и във Вашата гилдия.

В този смисъл Вашата кампания е много позитивна. Трябва да говорим повече за хубавите неща, защото се пише, че някъде нещо се е случило... Защото никой не говори за това, че всеки ден се спасяват хиляди човешки животи. Колко струва един човешки живот? Може ли някой да му сложи цена? Може ли някой да сложи цена на това, което прави лекарят, сестрата, всички наши сътрудници и какво ни коства това? Много е сложна, много е тънка темата, но бих помолил хората да се отнасят с повече доверие към своите лекари и да не се подават на кампании по омаскаряване, защото имаше и такива. Има и грешки. За съжаление, който не работи и не се занимава с нещо, той не греши. При нас обектът и материята, с която работим, са много ценни и неслучайно очакванията към нас са много високи. Нашите лични очаквания също са високи, но просто няма как да бъдем съвършени.



Хубаво е да мислим лекарите като отделни човешки същества - да отдаваме уважението и благодарността си към всеки, който заслужава, както и да сме безмилостни към този, който не го заслужава.

Имайте предвид, че невинаги този, който ви се усмихва, е добрият и невинаги, който не ви се усмихва и е по-рязък, е лошият. Съветът ми към пациентите е да следят какво се случва, какъв е ефектът от това, което се прави, а не просто симпатията.



Толкова ли е трудно тогава на Вашите колеги да пускат по една усмивка на своите пациенти? Това за пациента е много важно. Ето, Вие не сте пестелив на усмивки!

Не, не е трудно. Зависи от ситуацията, зависи от човека срещу теб. Както има добри сред нас, така има и добри сред пациентите, но се случва и обратното. Има моменти когато лекарят трябва да бъде строгият родител или наставник. Подходът към различните хора е различен, да не говорим за моментите когато умората толкова те е смачкала, че просто нямаш сили да се усмихнеш и нека да ни го простят това пациентите, когато се случи!



Не съм склонна, че такова нещо може да се прости, защото всеки пациент, който е уплашен, който страда, разчита на добро отношение, първо и после на добро лечение, защото ако сега кажем фактът, че отношението на лекаря е и част от лечението, мисля, че няма да го оспорите.

Безспорно това е биопсихосоциалният подход и той е характерен за общата медицина. Но нека не забравяме, че лечителите също са хора, тях също ги боли, те също страдат, те също могат да имат своите проблеми и понякога колкото и да се стараем да ги подтиснем вътре в себе си, да не излизат навън, понякога няма как да ги прикрием.



Това със сигурност е така, но все още има болници, в които атмосферата е казармена. Пациентите трябва да са строени по определен начин, да са завити по определен начин, да гледат по определен начин в определена посока, когато минава главна визитация, никой да не мърда... Това е патологична атмосфера.

Това подреждане би могло да се получи, но чрез друг подход, т.е. да се поговори, да се обясни на човека.



Защо трябва да се обяснява? Хората трябва да се чувстват спокойни. Лекарите понякога злоупотребяват с властта си в психологически смисъл.

Моят съветник и учител доц. Иванов нарича болниците „нежният затвор". Там трябва да има ред и някаква дисциплина, разбира се, но грубостта никъде не помага. Да въведеш казармена дисциплина е нередно, защото медицината и болестите не са казарма. Не можеш да издадеш заповед да изчезне дадена болест или този пациент да се обърне наопаки. Но това е разликата между общата медицина и общопрактикуващите лекари и специализираната помощ, но най-вече болниците. Защо казахме, че болниците са „нежният затвор"? Там пациентът лежи, има някакъв режим, хапчетата в устата, бягане няма, докато при нас аз трябва да убедя човека с високото кръвно, че трябва да пие хапчета в това и това време, че не трябва да прекалява със солта и той като излезе от кабинета и затвори вратата, да бъде убеден и да го прави. Аз не мога да го задължа, не мога да бъда до него, да го следя и да го принудя. Ето това е огромната разлика. Затова при нас си говорим повече, за съжаление, за бумащината и разни други неудачи, като правила на работа, което ни отнема от ценното време за пациентите.





Хубаво е да поговорим още за отношението лекар-пациент, което не винаги е цивилизовано и доминиращият фон в здравните заведения е недемократичен и нецивилизован. Лекарите упражняват неправомерна власт спрямо едни хора. Обикновено ти говорят на малко име, което няма да се случи в магазина.

Не знам кои лекари имате предвид.



Става дума за общи наблюдения.

Ние си познаваме пациентите и си говорим не на малки имена, а направо познаваме и внуци, бащи, дядовци, снахи. Мои пациентчета, които в началото на реформата са били на по 5 години, в момента са на 15, на 20 години. Те израснаха пред очите ми.



Това е близост, но аз говоря за случаите когато виждаш за първи път този човек, но защото властта е в теб, ти си лекарят, а той е подчиненият, той става „ти". За болния е важно самоличността му да бъде запазена.

Това е опростеният подход, който аз не бих го приел. Ако всеки лекар владее изкуството, трябва да прецени при всеки пациент какво да направи, защото в общата медицина има едно понятие „да положиш ръце върху пациента", т.е. да го пипнеш, да го докоснеш, преглеждайки го, да има близък контакт. Тази близост е необходима, това е начин да създадеш доверието, усещането за грижа. Другият момент е, че аз лично не приемам в лекарски кабинет лекарят седнал зад някакво огромно бюро и насреща пациентът седи прав. Между лекаря и пациента не трябва да има нищо, което да ги дели. Не трябва да има доминираща позиция, но това са тънкости, които част от колегите ги имат и ги развиват, други ги учат, а някои вероятно не искат да ги научат.



Казвате, че интересът към общата медицина е слаб, че общопрактикуващите лекари с тази специалност са все по-малко, а възрастта им се покачва.

Средната възраст е 51-52 години.



Това е малко страшно, като си представим. Ако не идват млади хора, а възрастните скоро ще се пенсионират, кой тогава ще поеме това?

За това министър Дянков се грижи. Няма да е скоро, но въпросът е доколко ще бъдем ефективни, защото професията е тежка. Общата медицина е палитра, тя не е насочена само към един орган. Ние не делим човека на две уши, на полови органи, не го разчленяваме част по част, ние гледаме човека като цяло. Когато пациентът влезе при нас, той влиза с всичките 10 000 възможни заболявания по Международната класификация на болестите. С част от тях ние се справяме, а друга, която не е от нашата компетенция, ние сме пресели и ще насочим пациента към съответния тесен специалист. Така че общата медицина е сложна работа, трябва да се учи много и да се доучва постоянно, както всяка специалност.



Да, но вие трябва да доучвате за 10 000 болести.

Така е, но най-често срещаните са доста по-малко и моето виждане е, че лекарят трябва да знае определен брой заболявания и от сън да те бутнат - да си готов, за другите да има определени знания, а за някои просто да е наясно, че това не е от неговите компетенции.



Колко са общопрактикуващите лекари?

Около 4760 са.



А колко би трябвало да бъдат?

Колко трябва да са е друг въпрос, защото в Холандия например една практика е средно 1500-2000 човека, в Швейцария е 600 до 800 човека. Всичко е въпрос на финансиране. Имайте предвид, че в тези страни, особено в Обединеното кралство, се работи екипно, т.е. там общопрактикуващият лекар има край себе си много сътрудници. Неведнъж съм давал този пример, че четирима колеги групова практика - трима титуляри и един стажант имат 45 човека персонал и обгрижват 4500 пациенти. Вие направете сметка за каква грижа става дума. У нас нещата все още не са такива, каквито трябва да бъдат. Как ще привлечем младите хора към професията?





Защо е слаб интересът към професията? Не е доходна?

Основното е това. Не е достатъчно доходна за работата, която се върши и изискванията към нея постоянно растат и ще растат, защото общата медицина в България все още не е това, което би трябвало да бъде. Говорим за идеалния вариант.



Как може да бъде привлечено младото поколение?

Основното е финанси и добри условия за работа. Беше ми на гости на Международната конференция през ноември миналата година, която правихме в Пловдив, професор Малин от Канада. Там е имало същия проблем. Какво са направили? Неколкократно са увеличили възнаграждението. Освен това мачкането на общопрактикуващия лекар, ограничаването на неговата свобода като лекар да диагностицира и да лекува, също води до отлив от професията. Тя не е атрактивна като професионална кариера. Какво да прави младият човек?! Отделно възнаграждението. В Канада са увеличили възнаграждението, защото другото им е наред и в момента 35% от завършващите медицина се ориентират към нашата професия. В Швеция за едно място за специализация по обща медицина чакат и се конкурират 60 човека.



Колко от джипитата в България имат тази специалност обща медицина? Аз мисля, че тя е задължителна, необходима е.

Около 30%. Още 35-36% са в процес на специализация. Ако трябва да ги говоря с цифри, около 1700-1800 са с придобита специалност, още 2000 са в процес на специализация и остават 1000.



За джипито е важно да има такава специалност, нали?

Естествено, че е важно. Друг е въпросът начинът, по който се провежда специализацията, има доста проблеми, трудно е. Първо е трудно да отсъстваш, защото нас няма кой да ни замества, не е като в болницата някой да ти поеме смяната. Финансово е трудно, защото ако отсъстваш и намериш все пак някой да те замести, трябва да му платиш. Отделно са другите разходи. И ако те няма по-дълго време в практиката, може да си загубиш и практиката, така че нещата са сложни, но не са нерешими. Другото, което трябва да се помисли и като национален консултант смятам да ги обсъдим тези неща с министрите, а именно да се помисли за самата програма за учение на специализиращите обща медицина, да бъде с по-голяма практическа насоченост, защото ние нямаме работа до леглото на болния в болницата, нашата работа е извън болницата. Не са нерешими проблемите, иска се добра воля и се надявам да срещна такава.



Кажете няколко думи за грипната епидемия, която предстои да влезе в своя пик.

Нека да бъдат спокойни. Както на есен листата пожълтяват, случват се други неща, вали сняг, това е нормално, по същия начин всяка една година има и такива заболявания, които биха могли да се превърнат в епидемия, защото се предават по въздушно-капков път и е лесно. Когато станат повече заболелите, е добре хората да избягват посещения на места, където се събират много хора - заведения, кина. Хубаво е и да се ваксинират.



А за лечението? Някоя спешна профилактика, някакво полезно предпазване от днес за утре, ако съществува?

Най-важното е пациентите - и малки, и големи да знаят, че температура до 38.5 градуса не трябва да се опитват да я смъкват, защото това е широко разпространено поверие и грешка. Температурата е защитна реакция на здравия организъм. Ако започне да се покачва, тогава се използват симптоматичните средства и разбира се, трябва да потърсят лекар. Нужна е консултация, за да се каже какво точно е. Предимството на семейните лекари е, че си познават пациентите.



Защо да търсим лекар, след като знаем, че има антивирусни препарати, които действат на поредния грип?

И е така, и не е така. Всяко едно състояние е специфично и затова сме ние лекарите. Аз, например, чувам, че моята кола тропа и си има хора за всичко.



Има ли при джипитата безплатни антивирусни препарати?

Има антивирусни препарати, но не мога да кажа, че има за всички масово.



Имаше проблем миналата година със снабдяването на джипитата?

Не се налага масово да се прилагат.



Но казват, че епидемията се задава.

Не, не, това "страшилище", което „дебне на вратата", нека не плашим хората.



Но нека хората да знаят, че ако вдигнат висока температура, вероятно това е грип...

Най-вероятно това е вирусно заболяване. Грипът протича по-тежко и обикновено три дни има повишена температура, след което може да има спад, след което пак два дни леко да се повиши температурата и нещата отзвучават. Може в началната фаза да се лекува симптоматично, но ако след третия ден температурата не отзвучава и те се чувстват по-зле, ако не са потърсили лекарска помощ, задължително е тогава да я потърсят. А антивирусният препарат няма как да го рекламирам, защото той не е панацея, зависи от случаите. Аз лично не ги предписвам на всеки пациент. Когато може да бъде симптоматично лечението, просто няма смисъл. Това е моето лично мнение.



Благодаря Ви!


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница