Д-р Петър Берон /ок. 1799-1871



Дата23.07.2016
Размер237.99 Kb.
#2190

Д-р Петър Берон

/ок. 1799-1871/


Един от малкото български учени енциклопедисти, просветител, реформатор на учебното дело в България
Д-р Петър Берон e роден ок. 1799 г. в Котел, в семейството на Хаджи Беро и Стойка -  пети син в семейството.

През 1819-1821 г. Петър учи в Букурещ в т. нар. „Бейска академия” на Константин Вардалахос – известен гръцки просветител. В 1824 г. е отпечатано първото издание на „Буквар с различни поучения» от Петра Хаджи Беровича – първият български учебник, станал популярен под името „Рибен буквар” /общо седем издания през Възраждането/, с който пропагандира принципите на светското образование. През 1825-1826 г. П. Берон следва година и половина философия в университета в Хайделберг, Германия, а следващата година започва да учи медицина в същия университет, по-късно продължава обучението си по медицина в Мюнхен.

Завършва през 1831 г. с докторска дисертация по медицина, хирургия и акушерство /на латински език/ – един от първите научни трудове по медицина, представен и защитен от българин. Ползва девет езика, пише на шест. През 1831-1832 г. се установява като лекар на частна практика в Букурещ и Крайова. През 1850 г. в Англия предлага на Управлението на артилерията за флота и сухопътните войски ръкописния доклад «Изложение на едно ново и ефикасно средство за избягване и гасене на пожари в сгради и градове», който съдържа проект за нова система за противопожарна защита. В него д-р П. Берон пръв в света предлага да се използва химическо средство за пожарогасене /въглероден двуокис/. Този проект е издаден на френски език през 1851 г. в Брюксел и 1863 г. в Париж. На 15 януари 1853 г. в Атина д-р Петър Берон представя научния доклад «Всемирният потоп и последиците от него”. През 1861-1870 г. в Париж излиза в 8 обемисти тома трудът му „Панепистемия” (Всезнание, Всенаука) на френски  език, в който той формулира първата българска натурфилософска система.

На 21 март 1871 г. д-р П. Берон е удушен в собствения му дом. Завещава значителна част от голямото си състояние за развитието на българската просвета.

  • „Рибният буквар” - първи печатен източник на морски знания у нас (за добива на морска сол, кита и китолова, делфина), както и за Америка и нейните откриватели;

  • Първият българин, който се включва в практическо организиране на параходно плаване – съосновател на първото румънско акционерно дружество за параходен превоз на стоки по Дунав – 1846 г.;

  • Метеорологични трудове за корабоплаването: „Система на атмосферологията”, Париж, 1846 г.; три метеорологични труда на гръцки език, Атина, 1853 г. – включва практически приложения на климатологията в корабоплаването; „Голям метеорологичен атлас” и „Обяснителни текстове”, Париж, 1860 г. – съчинение необходимо на моряците. Той е един от първите учени, който безрезервно подкрепя метеорологичното прогнозиране /особено за целите на корабоплаването/ и дори предлага революционната тогава идея за активно управление на времето /чрез технически средства/;

  • Пръв въвежда в науката термина „потамология” /учение за реките/;

  • Първи български труд по морезнание – „Таласология”, раздел в трети том на „Панепистемия”, 1863 г.;

  • Новатор в противопожарната защита на корабите – използване на въглероден двуокис вместо широко разпространените /до началото на ХХ в./ вода или пръст;

  • Предшественик на безжичната електрическа връзка - „Подморски телеграфи без кабели”, приложение в трети том на „Панепистемия”. 1863 г., вкл. морски телеграфи без кабели и флотски телеграф с формулирани технически идеи, но не и проект;

  • Хипотеза за Всемирния потоп.

Източник: Иван Алексиев, 2006

инж. Никола Димков

/1859-1937/

Българин пропагандира първообраз на ООН. Единственият българин член на чуждестранна академия за морски научно-технически принос


Никола Димков е роден на 6 декември 1859 г. в голямото българско село Горно Броди, Серско, тогава в Османската империя (днес в Гърция). Трето дете е в семейството на видния горнобродчанин Димко Халембаков, известно с традиции в железодобива.

Учи в началното училище в родното си село и в гимназията в Пловдив, която завършва с отличие. През 1880 - 1882 г. следва и завършва Училището по изкуства и занаяти в Шалон сюр Марн. През 1882-1883 г. работи в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията. По-късно се премества в Истанбул, където основава фабрика за производство на подкови.

Избран е за съветник на екзарх Йосиф I и участва активно в живота на българската колония в турския град.

Около 1917 г. Н. Димков подготвя книгата "Звезда на съгласието" (второ издание - 1918), където разработва свой проект за създаване на световна организация, която да се занимава с безопасността, научното и културното сътрудничество между народите. Димков предвижда двайсетина върховни бюра към т. нар. Постоянен съвет да се занимават с мирното уреждане на проблемите на разоръжаването, промишлеността и търговията, културата и просветата, малцинствата и религиите и т. н. Книгата е отпечана на френски, немски, турски и гръцки език и изпратена на много държавни и правителствени ръководители.

Н. Димков умира в Истанбул на 30 март 1937 г.
Източник: http://bg.wikipedia.org
  • Изобретява първият корабен лагер с хидродинамично мазане, т.е. лагер с течно триене, който постига намаляване на триенето и икономия на гориво, за което е почетен от Парижката академия на изобретателите с диплом, златен медал и титлата почетен член. Така Димков и до днес е единственият българин, който за морски научно-технически принос става член на чуждестранна академия. Основно приложение авторът е виждал в корабната енергетична уредба, въпреки че той може да се използва универсално в машиностроенето. Към края на 1889 г. изобретението е завършено и патентовано в поне една страна, а към 1890 г. – в Турция, Франция, Белгия, Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Испания и Италия, а по-късно и в Дания, Португалия, Швеция и Норвегия;

  • Прави едно от първите предложения за съставен кораб. През 1895 г. Цариградският вестник „Новини” помества статията „Змиеобразни кораби”, представяща поредната корабостроителна идея на Димков – съставни кораби с няколко секции. Въпреки че идеята е била патентована и преди това (1796 г. – Франция и 1861 г. – Великобритания), предложението на Димков има някои по-рационални различия. В него той прилага и принципите на биониката.

Източник: Иван Алексиев, 2006

Хараламби Джамджиев

/1875-1961/


Мечтателят за високоскоростни кораби
Хараламби Джамджиев е роден на 13 юни 1875 г. във Велико Търново. Първият му досег с морето е като ученик от III клас във Варна през учебната 1890-1891 година. През септември 1893 г. постъпва във Военното училище в София, но поради заболяване временно го напуска и се връща във Варна, където пребивава до есента на 1895 г. Тук през есента на 1894 г. Варненската окръжна образцова железарска работилница изработва по идея на Х. Джамджиев опитен аеродинамичен уред, с който той извършва във Варна опити с цел да изследва съпротивлението на въздуха. Мечтата му е да създаде високоскоростен плавателен съд. Отначало варненските флотски арсеналци изработват опитна моторна лодка, представляваща тримаран, задвижван от авиационен двигател и въздушен движител. Първият вариант на тази лодка постига при ходовите изпитания скорост едва около 6 възла. При втори вариант корпусът е силно удължен и тримаранът развива скорост около 12 възла. Проектирането, изработването и изпитването на двата варианта е извършено през периода октомври-края на ноември 1919 г.

Всъщност от 1890-1891 г. до смъртта си на 12 март 1961 г. Хараламби Джамджиев се посвещава на въздухоплаването и авиацията, с което е най-известен. Междувременно става офицер, мелничар в Силистра, предприемач, счетоводител, билколечител. Автор е на първата българска оригинална разработка в областта на приложната аеродинамика.

Умира на 13 януари 1961 г. в Силистра.
Хараламби Джамджиев прави опити да създаде високоскоростен плавателен съд (скорост 40,4 възла). Отначало се стреми да постигне това само чрез съчетаването на: моторно задвижване, въздушен движител и силно удължен клинообразен корпус. Най-голяма височина съдът има при носа – 50 см, а върху него е монтирана надстройка с кабина за пътници и фундамент за двигателя;

  • Тримаранът на Х. Джамджиев е един от първите моторни плавателни съдове и първият трикорпусен плавателен съд (тримаран), проектиран и построен в България. По онова време те не са никаква световна новост, но все още в корабостроенето и корабоплаването в света господстват параходите. Освен това е и един от най-ранните случаи на проектиране на плавателен съд във Варна и край Черно море. При това той има необичайна за тогавашната проектантска практика корпусна форма и вид на енергетична уредба;

  • Това е първият и единствен досега случай на плавателен съд с въздушен движител (винт), проектиран и построен в България. Той не е първият в света, но нарежда страната ни между само няколкото държави, успели към 1919 г. да създадат кораб с такова необичайно задвижване - съществено техническо постижение в историята на българското корабостроене и историята на националната техника изобщо.

Хараламби Джамджиев е основоположник на българската авиационна наука, авиоконструктор, родоначалник на българската авиация, с патент за летателен апарат в чужбина:

  • Конструира летателна машина още през 1895-1896 г. и патентова летателен апарат под името „Нова система аероплан" във Франция на 16 февруари 1911 г. под номер 26244. През 1901 г.;

  • конструира още орнитоптер с парен двигател, но той експлоадира. През март 1902 г. изпитва успешно модел на орнитоптер с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. Той има елиптични криле, задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити е достигната височина от 20 м и далечина на прелитането до 200 м. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и триопорен колесник от велосипеден тип. Този апарат прави големи параболични скокове. Орнитоптерите на Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. На 3 февруари 1921 г. регистрира пред чехословашките патентни органи в Прага свой модел самолет под името “Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили;

  • През 1903 г. стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията.

Хараламби Джамджиев предлага две теории: рикошетно-параболична (за обяснението на птичето летене) и теория за хидро-аеродинамичния вакуум.

Източник: Иван Алексиев, 2006; http://bulgaria21.net

Илия Вълков /Юл Браун/

/1922-1998/

Изобретателят на чудеса


Илия Вълков е роден на 20 април 1922 г. във Варна. Учи в Пловдивската семинария, служи в морската рота на о. Самотраки, а след войната се записва студент по електроинженерство в Софийската политехника. За това, че тайно слуша западни радиостанции, е въдворен в ТВО "Перник" и работи в мината при ужасни условия, известно време прекарва и в лагера "Белене". През 1950 г., освободен, Вълков се жени, но малко по-късно разбира, че оставането му в България е безперспективно, и през 1952 г. бяга в Турция. Там е арестуван като шпионин и лежи още 6 г. в затвор. Освобождава го офицерът от ЦРУ Браун. Австралийското посолство в Анкара дава на Вълков политичeско убeжищe, той заминава за Австралия и се установява в Сидни. Тук завършва eлeктротeхничeския унивeрситeт и в началото на 60-тe години започва работа като инжeнeр в голeми фирми. Вече е променил името си - към фамилното име на офицера е прибавил собственото име на актьора Юл Бринър и така се появява бъдещият световноизвестен химик Юл Браун. Работи в Китай, САЩ, Австралийски съюз. Епохалният учен, българин Юл Браун, умира през 1998 г. в болница в Ръкууд, близо до Сидни, от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в местното гробище, а имуществото му е разпродадено на търг за погасяване на дълговете му.


  • Откриватeл на т. нар. Браунов газ и на физикохимията на имплодиращото горeнe на Брауновия газ със съпътстващото го отдeлянe на енергия от вакуума. В Китай в продължение на няколко години оглавява научно­изслeдоватeлски институт, спeциално построeн от китайската воeнна промишлeност в пустинята Гоби, където работят над 2000 учени. Брауновият газ представлява смeс от газообразeн водород и кислород в стохиомeтрично (обeмно) отношeниe 2:1. Газът сe получава чрeз eлeктролиза на вода, при която сe отдeлят водород и кислород. Браун открива прост метод да ги съхранява заeдно в eдин и същ рeзeрвоар, бeз тe да избухват. Когато смeс от водород и кислород гори, тя избухва нe навън, а навътрe. Имплодирайки, тази смес променя обeма си 24 пъти;

  • Използва тази уникална рeакция за задвижванeто на вакуумeн автомобилeн двигатeл. Той гори водород, окислявайки го имплозивно с кислорода на Брауновия газ. 1600 километра Юл Браун изминава с кола, зареждайки я с... 4 литра вода и две Браунови батерии, които преобразуват водата в газ;

  • Създава нови газови смeси за дълбоководно лeководолазно дишанe с акваланг бeз използванeто на твърди лeководолазни скафандри с нормално атмосфeрно наляганe. Като eдин от свeтовните eкспeрти по газова динамика е поканeн от флотата на eдна от най­-голeмитe страни на НАТО. Нeговитe нови смeси позволяват на аквалангиститe да работят спокойно в лeкитe нeопрeнови костюми на значитeлно по-­голяма дълбочина от извeстните дотогава;

  • Създава лeк автомобил, който гори суров нефт. Цялата преносима "рафинeрия" на колата e скрита в багажника, ауспух няма, отработилитe газовe се връщат обратно в рeзeрвоара, където повторно сe свързват със суровия нефт, като го разграждат допълнитeлно, за да сe отдeлят нови горящи газовe;

  • Днес най-малкитe Браунови гeнeратори на пазара сe използват от бижутерите за заваряванeто на трудно­топими сплави и мeтали. Горелката на Браун може да се държи с голи ръце. Японска строитeлна компания използва гения на Браун, за да преодолее гранитните пластовe при прокопаване на тунeлитe на хонконгското мeтро

  • Патентова своя газ и генератора за него в Австралия и в САЩ през 1977 и 1978 г. През 1981 г. основава фирмата "Brown Energy" в Сидни за производство на генератори. През 1984 г. продава първия на Китай, където и досега го използват за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Генератори има и в Южна Канада. Производството на единични бройки обаче е скъпо и Браун пуска фючърсни акции. Събира голяма сума, но не успява да я използва рационално. Източник: www.beinsa.info

Инж. Димитър Петков

Първият българин – конструктор на корабна парна машина


Димитър Йорданов Петков е роден във Велико Търново. От 1886 до 1890 г. учи като стипендиант на Княжество България в Специалното училище за изкуства и манифактури в Ганд, Белгия, където получава диплома за инженер-механик. Вероятно веднага след това постъпва във Флотилията и Морската част в Русе, и към 1896 г. вече е старши инженер-механик на флота. През 1891-1900 г. е преподавател в Унтерофицерската морска школа в Русе, като преподава главно парни машини, парни котли, чертане, а една година и физика. По време на службата му във Флотски арсенал – Русе там е започнат строежът на самоходни плавателни съдове, извършено е значително преустройство на колесния параход „Асен", превърнат в първия български учебен ветроход през 1892-1893 г. Проектира гребния му винт, а чертежите му на парния котел на „Калиакрия" са едни от най-старите български машиностроителни чертежи. Пряко свидетелство, че Д. Петков изработва чертежите на парната машина и парния котел на катера „Амалия" няма.

От 1900 г. се премества на работа в Български държавни железници в София, където заема различни отговорни длъжности и през 1931 г. се пенсионира.

От 1909 г. е член на Българското инженерно-архитектно дружество.




  • участва активно в разработването на конструкторската документация на парния катер „Калиакрия" през 1896-1898 г. Проектира гребния му винт, а чертежите му на парния котел на „Калиакрия" са едни от най-старите български машиностроителни чертежи;




  • съществуват основания да се смята, че той е първия главен конструктор на кораб в българската морска история;




  • участва в сложното преустройство на локомотив № 21, извършено през 1933 г. в Главна ж.п. работилница в София.

Източник: Иван Алексиев, 2006



Тодор Соларов

/1865 – 1920/

Първият българин - автор на морски учебници


Тодор Соларов е роден на 30 ноември 1865 г. в гр. Мачин, Румъния. На 23 септември 1885 г. постъпва в Морското техническо училище - Механически отдел в гр. Кронщат, Русия. Завършва го на 19 септември 1890 г. и от този ден със заповед на Морското ведомство на Русия е назначен за младши инжинер-механик във Втори Черноморски руски флотски екипаж. След четиримесечна служба го напуска по собствено желание.

На 9 януари 1891 г. е назначен за механик на колесния параход ‘’Крум”. На 1 януари 1900 г. е произведен лейтенант, на 2 август 1912 г. - подполковник, а най високото му офицерско звание е капитан II-ри ранг. Службата му в българския военен флот продължава 23 години като действащ флотски корабен механик, преподавател и началник на Морското училище, и началник на Флотския арсенал във Варна. Той е между първите българи, които получават най-високата квалификационна степен при корабните механици.
Написал следните учебници:

  • Кочегарно дело. Описание на корабните котли и на принадлежностите им и практически наставления за прислужването им” /1899 г./;

  • Водотръбни котли” - посветен на корабните огнетръбни котли и е насочен към приложението им на военните кораби.

Източник: Иван Алексиев, 2006

Инженер-механик Йосиф М. Симеонов

Създател на първия български плавателен съд, работещ с течно гориво


Роден е в Русе. От 1886 до 1890 г. е държавен стипендиант по специалността индустрия в Кемниц и Митвайда, Германия.
По негово предложение през 1892 г. е построено корабчето „Ангел Кънчев" - една от забележителностите на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив.

На 9 март 1892 г. той внася в Управителната комисия за изложенията заявление с молба да получи от нея „...едно пособие от 3500 лева, за да направи едно малко параходче”. На 18 март Управителната комисия за изложенията дава принципно съгласие за построяване на параходчето, но при условие, че това стане за сметка на софийския инженер-механик и „той сам да го експлоатира’’. С помощта на богатия софийски търговец и мелничар Лудвиг Партел, който осигурява необходимите за строежа средства, проектът е реализиран. На 29 юли 1892 г. новопостроеното параходче „Ангел Кънчев" пристига в Пловдив и е пуснато в езерото на Изложението. Седмичникът ‘’Нашето първо изложение’’ уточнява: „Ходът на параходчето из езерото е тих и приятен.’’

Източник: Иван Алексиев, 2006

Тодор С. Плющев

/1903-1977/

Майсторът на спортни лодки




Тодор Симеонов Плющев е роден около 1903 г. в Русия. По народност е руснак, а по професия - морски офицер на търговски кораби. Притежавал е работилница за яхти и лодки в град Бердянск.

В първите години след Първата световна война се мести в България. В началото на 1923 г. основава във Варна корабостроителница. С лодка, поръчана от БНМС, поставя началото на редовно производство на спортни плавателни съдове у нас. След това се мести в Бургас. Там изработва предимно рибарски лодки и кораби до 50-60 тона.

Т. Плющев умира в Бургас през 1977 г. Всякакви материални следи от неговата половинвековна корабостроителна дейност са вече безвратно унищожени...





  • С построени от него лодки започват първите състезания по кану-каяк в България - в Черно море, на Дунав, на река Марица и река Искър. Положено е и началото на водния туризъм у нас;

  • Подпомага развитието на водните спортове у нас;

  • През 1931 г. построява моторната лодка “Веселина”. Тя първоначално е предназначена за риболов, но с нея по-късно се извършват пътнически превози от Морските бани - Варна до местността „Св. Константин” - до 40 души.



Източник: Иван Алексиев, 2006

Инж. Протасий Пампулов

/1895-1957/

Основоположникът на корабомоделизма в България



Протасий Христов Пампулов е роден на 17 септември 1895 г. в Сопот. Той е шестото от седем деца в семейството на производител на гайтани. Остава рано сирак и е отгледан от вуйчо си Матей Аврамов Хаджиманчев. Именно той запалва интереса му към техниката и флотската служба, но влияние да се насочи към тях оказва и първият братовчед на неговата майка, капитан I ранг Матей Стойков, началник на Дунавската флотилия от 1906 до 1908 г.

През 1911-1916 г. Протасий учи в Машинното училище при флота. Благодарение на отличния си успех получава стипендия от Министерството на войната и през април 1916 г. е изпратен да следва в Германия с първата група от 9 възпитаници на Морското училище, делегирани за обучение там. От май до септември 1916 г. в Германияверфт в Кил участва непосредствено в строежа на подводници. Той е и първия българин, участвал в строителството на подводници.

На 1 октомври 1916 г. Пампулов започва следването си в „Отдел корабостроене и корабни машини” на Висшето техническо училище в Берлин-Шарлотенбург. След като завършва шестия семестър през есента на 1919 г. е отзован от Германия. Назначен е като кандитат-инженер корабостроител във Флотския арсенал - Варна, вероятно в неговото техническо отделение.

Докато работи във Флотския арсенал - Варна, той е привлечен като преподавател по механика в Морското училище през учебната 1920-1921 г. Освен това през 1921 г. заедно с Петър Кашлакев ръководи шестмесечен вечерен курс по шлосерство, организиран от Варненската търговско-индустриална камара.

През септемри 1922 г. Пампулов е командирован в Берлин да довърши следването си във Висшето техническо училище. На 28 юли 1923 г. получава диплома за инженер-корабостроител.
Той е първия българин, завършил висше корабостроително образование в Германия. През февруари 1924 г. Пампулов получава право на свободна техническа практика по специалността, и поне до 1936 г. той е единственият корабостроителен инженер в България, който притежава това право.


В продължение на 10 години (от 1948 до 1957 г.) по времето на Пампулов, са издадени 21 книги по корабомоделизъм, от които той е автор на 10. Всъщност Пампулов написва всички методически ръководства по корабомоделизъм, издадени през първото десетилетие на организирания корабомоделизъм в България. Умира на 28 юли 1957 г.


  • По проект на П. Пампулов е построена серия от 13 миночистачни катери (МЧКА);

  • През септември-ноември 1934 г. контролира изработването на чертежите за преустройството на парните влекачи „Искър” и „Вит” в товаропътнически кораби;

  • През 1938 г. участва в преговорите по доставката на трите торпедни катера тип „Люрсен”;

  • Около 1938 г. разработва проекти за преустройство на торпедоносците;

  • През 1941 г. ръководи преустройството на речните моторни баржи „Дунав” и „Свищов”;

  • Ръководи проектирането на дървените миночистачи „Марица”, „Струма” и „Вардар”;

  • Популяризира роторния кораб на Антон Флетнер;

  • Един от основателите на Български народен морски сговор (БНМС) и негов виден деец.

Източник: Иван Алексиев, 2006

Полковник Константин Божков

/1857 – 1942/



Константин Радоев Божков е роден на 11 декември 1857 г. в Стара Загора. Произхожда от известния възрожденски род на народния учител Атанас Иванов. Съвсем млад е учител в Стара Загора, а през 1878 г. става учител в Сливен. През 1879 г. заминава за Санкт Петербург, където след 5-годишно обучение завършва Техническата артилерийска школа. Той е един от първите възпитаници на Княжество България от тази школа.

След завръщането си в България е назначен като технически майстор в Артилерийския арсенал в Русе. През 1885 г. става първия българин, който завежда флотската Техническа школа (днес ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” – Варна). Там през 1886-1903 г. е преподавател по механика, физика, технология, алгебра.

K. Божков 21 години служи в българския военен флот и до края на живота си е духовно свързан с него. Умира на 29 януари 1942 г. в София.



  • По време на неговото 12 – годишно ръководство Флотският арсенал в Русе се утвърждава като кораборемонтно предприятие. За пръв път в България започва производството на самоходни плавателни съдове, изработени са първите сложни корабни изделия;

  • К. Божков е първият българин, който публично ратува за развитието на българското корабостроене;

  • Той започва първото у нас специализирано обучение по теория и практика на галванотехниката и е един от първите български специалисти с професионална подготовка в областта на електротехниката;

  • Има съществен принос за утвърждаването на Флотския арсенал във Варна като кораборемонтно предприятие за военни и търговски кораби;

  • Константин Божков е имал широки интереси, предприемчив дух и силно развито чувство за историчност. Двата най-значими историографски приноса са неговите спомени за българския военен флот до 1906 г. и за легендарния капитан Петко войвода;

  • Морският мемоарен труд на К. Божков е първият исторически документ, който подробно разглежда развитието на нашия военен флот от 1879 до 1906 г. Неговият пионерен принос за флотската ни история заслужава достойно място в българската морска историография;

  • Той е един от основателите и един от най-активните дейци на първото българско научно-техническо дружество.

От 2006 г. барелефът му е поставен на централно място в Алеята на преподавателите във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”-Варна.

Източник: Иван Алексиев, 2006

Инж. Александър Левков


Автор на първия български учебник по корабостроене
Александър Левков е руснак, който пристига в България през 1917 г. и остава да живее във Варна. През учебната 1923-1924 г. той е назначен за преподавател по технология и машинно чертане в Морското училище във Варна и посвещава близо 4 десетилетия от живота си на морското образование в България.

През септември 1954 г. Академичният съвет на ВИНС в гр. Сталин (сега Варна) взема решение да го привлече като хоноруван преподавател по корабостроително чертане.

През 1960 г. инж. А. Левков със семейството си се премества да живее в Русия.


  • Първият български учебник по корабостроене: литографно издание на Морската учебна част във Варна от 1930 г. Обемът му е 134 стр., от които 26 са чертежи по корабна архитектура и теория на кораба. Учебникът е значително опростен и в него преобладават примери от военното корабостроене. Представени са най-разпространените тогава кораби;

  • По късно Левков издава още 2 учебника по корабостроене:

    • 1949 г. - „Корабостроене”: Съдържанието му е почти същото, както на изданието от 1930 г.;

    • 1957 г. - „Теория и устройство на кораба”: Това е нов учебник, написан във връзка със съществените качествени промени, настъпили в подготовката на курсантите от ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”;

  • Учебникът „Записки по корабостроене” остава неизвестен за националната библиография до наши дни. Благодарение на него за пръв път в българската специализирана литература се появяват по-подробни систематизирани сведения за една от най-важните дисциплини на корабостроителната наука - теория на кораба. В продължение на близо 20 години за бъдещите морски специалисти, обучавани у нас, той е единствения достъпен източник за основополагащи корабостроителни знания.

Източник: Иван Алексиев, 2006



Инж. Николай Попов

/1905-1991/


Изтъкнат деец на българското държавно корабостроене
Николай Василев Попов е роден на 26 февруари 1905 г. в Шумен, в семейството на високопоставен държавен служител. През 1992-1928 г. завършва Морското училище във Варна. Работи като машинен монтьор в Пристанищната работилница във Варна, след това следва във Висшето техническо училище в Берлин. През 1933 г. Н. Попов започва инженерен стаж. Там той придобива висока професионална и езикова квалификация. През 1939 – 1943 г. той изпълнява различни отговорни длъжности в техническото ръководство на българското морско стопанство като отговаря за:

- преустройството на пристанищни морски влекачи в пътнически кораби в БРП;

- разработва и организира внедряването на първите правилници за техническа служба в корабите на БРП;

- организира задължителни курсове по корабни дизелови двигатели за всички механици в БРП, като лично съставя учебната програма и провежда лекциите и практическите занятия;

- осъществява техническо наблюдение при строежа на товарни моторни кораби.

След 1945 до 1960 г. заема ръководни длъжности в отдел «Корабостроене» в ДВС София и Варненска корабостроителница, които му позволяват да въведе редица новости в корабостроенето.

Инж. Николай Попов умира на 26 март 1991 г. във Варна.


  • През 1935г. ръководи ремонта на германската подводница UB-45, потопена в района на Аладжа банка през 1916 г., в Пристанищната работилница – Варна;

  • Организира първото у нас следдипломно обучение на корабни механици;

  • поставя основите на строежа на самоходни кораби в Пристанищна работилница – Варна, един от предшествениците на най-големия корабостроителен завод в България.

Източник: Иван Алексиев, 2006




Инж. Иван Родев

/1873-1934/


Първият български инженер-корабостроител
Роден е на 19 декември 1873 г. в Габрово и израства като най-голям син в семейството на габровския търговец Цончо Родев, който е от рода на Продан Тишков, станал известен катоЧардафон Велики при Съединението. Завършва с отличие Априловската гимназия и през 1893 г. постъпва във Физико-математическия факултет на Висшето училище в София. След завършването на първи курс Родев получава стипендия да продължи образованието си в Триест, Австро-Унгария, където постъпва в Кралската академия за мореплаване и търговия, специалност "Корабостроене". Завършва, след което прекарва три години /1895-1897 г./ в корабосторителницата "Ричардсън и С-ие" в Нюкасъл – две от тях в проектантско бюро, а третата – в производството. По същото време /1896 г./ по поръчка на нашето Министерство на войната изработва чертежи за построяването на на катер с парна машина. Строежът на кораба започва през 1896 г. и се ръководи пряко от инж. Константин Божков. Скелетът на катера е изработен от ясенови дървета от Лонгоза, а обшивката е от борови дъски и медни листове. Единствено гребният вал е закупен от заводите "Круп", а всички останали детайли са изработени в Русе. През 1898 г. корабът е завършен и на 2 септември отплава от Русе с курс към Черно море. На 28 октомври катерът е осветен във Варна и получава името "Калиакрия".

Веднага след пускането на вода на "Калиакрия", Родев заминава за Бордо, където е командирован за 8 месеца да наблюдава строителството на поръчания от България учебен крайцер "Надежда". Предполага се, че той е разработил чертежи както за "Надежда", така и за други кораби, строящи се в корабостроителницата в Бордо. Паралелно с това получава специално разрешение от директора на Политехническия институт към Министерството на военния флот на Франция и постъпва във Военноморското училище. Завършва го през 1902 г. и се завръща в България като първия български дипломиран инженер-корабостроител. Специално за Родев във Военното министерство е въведена длъжност "Инженер-корабостроител" във Флотски арсенал - Варна, която той заема от януари 1903 до 1906 г. и отново от 1910 г. до 1912 г., когато във Варна е назначен за пръв ръководител на Пристанищната работилница, Варна. Той заема тази длъжност до 1922 г. След злополука при изпълнение на служебните си задължения И. Родев се оттегля от държавна служба през 1925 г. Междувременно разработва проекта за "Галата" - първия железен самоходен кораб в България.

От 1903 до 1907 г. инж. И. Родев преподава в Морското училище, където чете лекции по "Чертане", "Трюмна механизация" и дори "Френски език". Превежда и няколко учебника. През 1934 г. е избран за председател на новоучредената корабостроителна кооперация "Нептун". Първият кораб, построен от нея, е делфиноловен кораб по негов проект. Преди реализирането на този проект И Родев умира на 6 октомври същата година. Когато корабът слиза от степела, получава името на създателя си.


  • Инж. Иван Родев е първият българин дипломиран инженер корабостроител, изготвил чертеж на параход, ръководител на Варненската корабостроителница, разработил проект за железен кораб;

  • Прави първия теоретичен чертеж на кораб, изработен от българин;

  • Първият българин с академично образование в областта на корабостроенето и изпълняващ длъжност "инженер-корабостроител на военния флот";

  • Пръв началник на Пристанищната работилница, Варна и пръв ръководител на най-голямата корабостроителна кооперация у нас чак до национализацията й през 1947 г.;

  • съавтор на българския Закон за търговското корабоплаване от 1931 г.;

  • поставя основите на организирания класификационен контрол в България;

  • инициатор за учредяване на Варненския яхт-клуб "Черно море".

Източник: Иван Алексиев, 2006








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница