Д-р Росен Цонев, н с. Чавдар Гусев Описание на целите на изследването и използваната методика

Утвърдената практика, ефектите и въздействията от инвестиционни проекти върху защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 да се разглеждат само „на документ” в рамките процедурите по закона е сериозно предизвикателство от природозащитна гледна точка. Оценките по съвместимост, почти винаги положителни, за липса на нежелани въздействия и направените срещу тях възражения и съображение влизат в кратко теоретично единоборство, с предизвестен край – печели страната на инвеститора, които заплаща стойността на тази оценка и възнагражденията на експертите. Характерно, е че експертите безотговорно интепретират данните и фактите, които са от предимно от общ характер, не се отнасят до конкретната територия на бъдещо изпълнение или често са неверни и съмнителни. В повечото случаи експертите не познават пространствените характеристики на обектите (видове и хабитати) в териториите, които оценяват, не отразяват с географски коордианати установените видове и популации спрямо реалната площ на инвестиционното намерение и пренебрегват изводите и допълненията направени в становищата относно оценките, В тази връзка са и мотивирани целите на настоящото проучване – оценка на влиянието на изпълнени инвестиционни проекти (ветрогенераторен парк, голф игрище) и установяване на реалния размер на това влияние и обективна прогноза за чрез количествени параметри за размера и ефекта от бъдещите заплахи при реализиране на проекти за изграждане на ваканционни селища в района на Камчийски пясъци - една зона с много високо биологично значение и за изпълнение на ангажиментите на България по отношение на двете директиви. Допълнително са приложени и критериите за благоприятно природозащитно състояние, разработени в страната (цитиране на ръководството ).

Обект на изследване в защитена зона Комплекс Калиакра беше основно природно местообитание 62С0* Понто-Сарматски степи, с неговите два ендемични за България подтипове – върху сарматските варовици на Добуджанското плато: Paeonio tenuifoliae-Koeleritum brevis; и на мергелите по белия свлачищен бряг между г. Балчик и г. Каварна: Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae. В зоната и двата подтипа през последните години са подложени на драстична деградация в резултат на фрагментация и площна загуба.

Основните проблеми са:

1. 
   Подтип 62С0* Понто-Сарматски степи - Paeonio tenuifoliae-Koeleritum brevis - реализирането на няколко големи ваканционни комплекси и силна фрагментация от стотици по-малки обекти (главно вили) в района между селата Божурец и Топола, както и изграждането на ветрогенераторни паркове в района около с. Българево. Проектът с най-отрицателно въздействие е този на ИНОС1-ООД ситуиран между нос Калиакра и с. Българево и този на EVN, западно от с. Българево. Тези два парка са изградени в степта и са довели до значителна пряка загуба на площ и силна рудерализация т.е. промяна на естествения видов състав на степната растителност. Паркът на ИНОС-1 ООД е построен и действуващ, докато този на EVN в момента се изграждаше. Когато посетихме мястото там имаше няколко постаменти на турбини с съпътстващите изкопни работи. Установихме унищожение на степната растителност в големи размери, както западно от Българево, така и на изток от селото, в резултат на изграждането на вятърни паркове. Направен беше анализ и на цялостното унищожение на подтипа природно местообитание 62С0* Понто-Сарматски степи - Paeonio tenuifoliae-Koeleritum brevis в резултат на строителство от всякакъв тип и промяна на предназначението на земята – ваканционни селища (Калиакрия, Топола скай и др.), терени за вилни нужди и др.
   
2. 
   Подтип 62С0* Понто-Сарматски степи - 62С0* Понто-Сарматски степи - Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae претърпял още по-драстична загуба основно в резултат на реализацията на голямо голф-игрище на Тракийски скали. Чрез изграждането на голф-игрището, започнало през през зимата на 2006/2007 г., и продължаващо и понастоящем (септември 2009 г.) е унищожена значителна част от приоритетния хабитат и са причинени редица негативни странични явления. За Подтип 62С0* Понто-Сарматски степи - 62С0* Понто-Сарматски степи - Alysso caliacrae-Artemisietum lerchianae също са анализирани загубите в резултат на промяна на предназначението на земята за целите на строителството – жилищно, ваканционно, спортно и др.
   

В района на Камчийски пясъци, обект на изследването беше настоящето състояние на природните местообитания в защитената зона. Направена е карта на разпространението им и оценка на Благоприятното им природозащитно състояние. Това изследване беше проведено, във връзка с планирано и вече разрешено курортно строителство на „Мет Риъл Истейт” ЕООД и „Мирта Инженеринг” ЕООД и „Бета Форест” ЕООД в защитената зона. Целта е да се оцени влиянието на реализацията на това строителство по отношение на благоприятното природозащитно състояние на природните местообитания – обект на опазване в зоната.

Референтната площ на местообитанието в защитена зона Калиакра (обща площ 44128.264 ха) е 2224.034 ха.

Степни съобщества на заравнените терени с повече или по-малко развита почвена покривка (карбонатни черноземи или рендзини), върху сарматските варовици по ръба на Добруджанското плато. Тези степни ценози са първични, но на повечето места са със силно променен видов състав, след деградационни процеси, главно в резултат на паша. Най-близки до първичното им състояние са степите в района на нос Калиакра и Болата, където в състава им участват туфести житни треви, основно Stipa lessingiana, Koeleria brevis, Festuca valesiaca. На повечето места вследствие на пашата намалява участието на Stipa lessingiana и се увеличава на Festuca valesiaca. Характерно е и доминирането на полухрасти, в съчетание с много средиземноморски или ендемични терофити. Много характерен е разноцветният пролетен аспект от различни луковични и коренищни геофити – Paeonia tenuifolia, Adonis vernalis, A. wolgensis, Iris pumila, Bellevalia cilliata. В близост до селищата, в резултат на пасищната регресия се увеличават бодливите, отровни и масови рудерални видове. Високото участие на Adonis vernalis и Paeonia tenuifolia в някои от ценозите, също е резултат от тяхното избягване от домашните и дивите животни, защото са отровни. В окрайнините на древните поселения (Калиакра и Яйлата), основно в резултат на нитрификацията на почвата, са се появили вторични ценози на Asphodeline lutea и Paeonia peregrinа, които естествено се срещат в покрайнините на гори и храсталаци.

Основните негативни влияния върху местообитанието след 1.01.2007 г. са пряката загуба на площ и фрагментацията в резултат от реализацията на стотици проекти за ветро-паркове, ваканционни селища, вили и. др. В този доклад се представят конкретни резултати от изследване на влиянието на поставянето на вятърни турбини в землището на с. Българево, като най-значим е паркът на фирма ИНОС1-ООД, разположен между селото и нос Калиакра.

Площна загуба:

Площ на местообитание 62С0 - Подтип 2 в защитената зона към лятото на 2006 г. (базисно състояние) – 2224.034 ха

Към септември 2009 г. в резултат на промяна на предназначението на земята с цел строителство от всякакъв тип – жилищно, курортно, промишлено (производство на електроенергия), спортни нужди и др. са загубени 291.28 ха или 13% от площта на подтипа местообитание в зоната. От него само от ветрогенераторните парк на ИНОС 1- ООД и EVN са увредени след 1 май 2007 г.:

• 
  Пряко трайно унищожена площ от местообитание 62С0 - Подтип 2 разрушено от постаментите на вятърните турбини и изградените обслужващи пътища, както и от проведената „рекултивация” на проекта ИНОС1-ООД и ENV (увреждане настъпило след 1 май 2007 г. и не посочено в проведената процедура по ОВОС) – 27.22 ха или 1.23% от площта на местообитание 62С0 - Подтип 2 от общата площ на местообитание 62С0 в защитената зона.
  
• 
  Пряко трайно унищожена площ от местообитание 62С0 - Подтип 2 попаднала в терени с променено предназначение за жилищно и др. строителство – 266.5 ха или 12% от общата площ на местообитание 62С0 в защитената зона.
  

Път и рекултивация на терени на територията на парка на ИНОС-1

Така наречената «рекултивация» е била извършена върху терени пряко увредени при строителството на ветрогенераторите на фирма ИНОС1-ООД. Тези терени са били разорани и тревната растителност унищожена от тежка техника по време на строителството. Те не са попаднали в рамките на постаментите на ветрогенераторите или трайната прилежаща инфраструктура и са били обект на така наречено “рекултивиране”. Самото рекултивиране се състои единствено в заравняване на терена.

Общо в „рекултивираните участъци” са установени 68 вида, докато в съседната ненарушена степ - 104 вида висши растения. Имаме намаляване на видовото богатство с около 35%, въпреки че трябва да отчетем и факта, че все пак ненарушените участъци заемат по-голяма площ. Тази разлика е още по-драстична при сравнение на други две групи: на консервационно значимите видове и на типичните рудерали.

Консервационно значимите видове: видове включени в различни приложения на Закона за биологичното разнообразие, различни ендемити и други. В ненарушените участъци установихме 11 консервационно значими видове растения, което представлява около 11% от видовия състав на типичната степ. В „рекултивираните” участъци установихме само 3 консервационно значими видове – едва 4% от видовия състав. При тези три консервационно значими видове (защитени и включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, а божурът и в Приложение 2 на Бернската конвенция): теснолистен болжур (Paeonia tenuifolia), кавказки пелин (Artemisia pedemontana), седефче (Ruta graveolens), установихме по-скоро единично оцеляване след унищожаване на индивидите в находищата с тежка техника, като само пелинът проявява някакви ограничени възможности за възстановяване и реколонизация по откритите вторично скални субстрати, поради пионерните си качества. Като краен извод може да се наложи значителното унищожение на консервационно значими видове (вкл. и защитени) при реализацията на ветрогенераторния парк и последвалата рекултивация на терените – вероятно поне на 8 вида (Paeonia tenufolia, Rura graveolens, Artemisia pedemontana, Cerastium bulgaricum, Scandix australis, Koeleria brevis, Stipa lessingiana, Avena eriantha) са унищожени част от популациите им. Броят им е вероятен, защото при процедурата по изготвяне на ДОВОС не е направено картиране на популациите на тези видове или поне нямаме резултати от подобно картиране.


Констатирано унищожение на защитени видове и частична реколонизация:

на горната снимка: Ruta graveolens