Изводи: От сравнение на находищата – типични за местообитанието и множество защитени видове, може да бъде направен извод, че в резултат на реализацията на голф-комплекста, са били унищожени голям брой екземпляри защитени растения (вкл. в Приложение 3 на Закона за биологично разнообразие) от следните видове:
Ephedra dystachya
Artemisia lerchiana
Matthiola odoratissima
Nepeta parviflora
Goniolimon besseranum
Nepeta parviflora - защитен вид – находището на територията на голф-игрището през 2006 г.
Ephedra distachya - защитен вид; Alyssum caliacrae – ендемит (на заден план) в находището на територията на голф-игрището през 2006 г.
Запазен участък със степна рстителност на територията на голф-игрище „Тракийски скали” през 2009 г. Вижда се че една част от могилата е с чимове с райграс.
За някои от най-масовите, като Artemisia lerchiana, в доклада по ОВОС и от проведеното допълнително проучване към него, нямаше никаква информация. Смятаме, че от този вид са унищожени хиляди индивиди, доколкото той е доминант в растителните съобщества на местообитанието.
Отделно през септември 2009 г., констатирахме депониране на скална маса и изкопни работи от ваканционния комплекс „Топола скай” при с. Топола, върху находището на друг защитен и реликтен вид: Convolvulus lineatus.
В резултат на дейности, свързани с промяна на предназначението на земята за различни нужди на строителството – жилищно, ваканционно, спортно, са унищожени 46.23 ха, което представлява около 22% от площта на местообитанието в зоната. От тях почти половината (21 ха или 9.8%) са резултат от реализацията на Голф-комплекса на „Трейшън клифс голф енд спа резорт”. Останалите унищожени около 25 ха или 12% от площта на местообитанието в зоната, са резултат от промени на предназначението на земята с цел основно строителство на селища, курорти, къмпинги и др. В последствие ще направим анализ на въздействията върху цялостната площ на подтипа местообитание в България, но считаме, че съотношението в зоната, защото много малка част от него не е в защитената зона. Доколкото обаче и там има осъществени дейности, свързани с пряка площна загуба, най-вероятно около 20% от този ендемичен подтип за България, характерен с много защитени и консервационно значими видове растения е унищожен в последните три години, като това унищожение продължава и понастоящем.
Територията на голф-игрище „Тракийски скали” през 2009 г. – общ изглед от западната част
Територията на голф-игрище „Тракийски скали” през 2009 г. – източна част
Територията на голф-игрище „Тракийски скали” през 2009 г. – средна част
Обща кумулативна площ на унищожени или увредени местообитания - 62С0 - Подтип 1 46.23 Ха или 22% от площта на местообитанието в защитената зона.
Промени на предназначението на земята
|
Sum of Shape_Area
|
HA
|
Степен на увреденост в %
|
Вилни зони
|
55240,36
|
5,52404
|
2,60651341
|
ДЕПА НА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ/СМЕТИЩА/
|
10,21613093
|
0,00102
|
0,000482048
|
ДРУГ ВИД ТЕРЕНИ СЪС СЕЛИЩЕН ХАРАКТЕР
|
1,373923424
|
0,00014
|
6,48285E-05
|
Други тер.заети от ест.ресурси за възстан.меропр.
|
702,5535686
|
0,07026
|
0,033149952
|
ЖИЛИЩНИ ТЕРИТОРИИ
|
75912,55212
|
7,59126
|
3,581929681
|
Индивидуално застрояване
|
3788,68875
|
0,37887
|
0,178769075
|
Къмпинги
|
8413,970503
|
0,8414
|
0,397012745
|
Местни пътища
|
4930,187604
|
0,49302
|
0,232630636
|
Производство на електроенергия
|
47,87266312
|
0,00479
|
0,002258869
|
Спортни терени (Голфа)
|
207423,7337
|
20,7424
|
9,787277696
|
Съобщителни проводи и съоръжения
|
1192,876603
|
0,11929
|
0,056285818
|
Терени за здравни и курортни нужди
|
97527,61051
|
9,75276
|
4,601835047
|
ТЕРИТОРИИ ЗАЕТИ ОТ НАСЕЛЕНИ МЕСТА
|
1376,6355
|
0,13766
|
0,064956472
|
Улици
|
5750,171862
|
0,57502
|
0,271321549
|
Всички заплахи
|
462318,8034
|
46,2319
|
21,81448783
|
Територията на голф-игрище „Тракийски скали” през 2006 г.
Територията на голф-игрище „Тракийски скали” през 2009 г.
ОЦЕНКА НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТООБИТАНИЕ 62С0* ПОДТИП 1
Параметри
|
Мерна единица/праг за БПС при оценяване състоянието на отделни части/полигони на зоната
|
Благоприятно състояние в зоната
|
Неблагоприятно – незадоволително състояние в зоната
|
Неблагоприятно – лошо състояние в зоната
|
Критерий 1. Площ в границите на зоната
|
Параметър 1.1. Заемана площ от природното местообитание в обхвата на зоната
|
Хектари
|
|
|
Намаляване - еквивалентно на загуба повече от 1% на година за даден период ИЛИ повече от 10% по малка от референтната площ за зоната
|
Критерий 2. Структури и функции
|
Параметър 2.1. Нефрагментиран* екотон на местообитанието
|
% от дължината спрямо целия екотон на местообитанието в зоната
|
|
|
Намаляване на нефрагментираните екотони с повече от 1% на година за даден период
|
Параметър 2.2. Фрагментация в рамките на местообитанието *
|
Липса на фрагментиране на местообитанието в полигона
|
|
|
Силна фрагментация от съществуваща и новоизграждаща се инфраструктура
|
Параметър 2.3. Сумарно проективно покритие на ценозите
|
Между 60 и 80% проективно покритие за полигона
|
|
|
Намаляване на площите в благоприятно състояние с повече от 1% на година
|
Параметър 2.4. Типични видове растения
|
Присъствие на 15 или повече от посочените видове * в полигона (минимална оптимална площ 0.1 ха )
|
|
В запазените участъци: Аgropyron cristatum, Thymus zygoides, Satureja coerulea, Dianthus pseudoarmeria, Pimpinella tragium, Cephalaria uralensis, Alyssum caliacrae, Artemisia lerchiana, Echinops ritro, Ephedra distachya, Nepeta parviflora, Goniolimon besseranum, Aster oleifolius, Astragalus glaucus, Astragalus spruneri, Astragalus vesicarius, Jurinea stoechadifolia, Matthiola odoratissima, Euphorbia nicaensis, Kochia prostrаtа, Linum tauricum, Brassiica elongata, Crupina vulgaris, Jasminum fruticans
|
-
|
Параметър 2.5.
Слаба рудерализация на местообитанието, *
|
Рудералните видове не формират самостоятелни ценози в полигона, но могат да участват под 10% от сумарното прокетивно покритие на фитоценозата
|
|
|
Силна рудерлизация – наличие на рудерали на повече от 50% от площите покрити с местообитанието
|
Параметър2.6.
Наличие на инвазивни видове *
|
По малко от 1% проективно покритие за полигона
|
|
|
Наличие на инвазивни видове в повече от 50% от площите покрити с местообитанието
|
Параметър 2.7.
Обрастване с храстова и дървесна растителност
|
Дървесната и храстовата растителност не покриват повече от 40% от площта на полигона, заето от местообитанието
|
Храстовата и дървесна растителност не покриват повече от 40% от запазените с местообитанието полигони.
|
-
|
-
|
Цялостна оценка по Критерий 2
|
|
|
Неблагоприятно – лошо състояние в зоната
|
Критерий 3. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)
|
Параметър 3.1.
Интензивност на пашата във всяко находище
|
Между 10 и 20 броя едър рогат добитък или 20 и 40 дребен рогат добитък за 6-10 категория пасища
|
Пашата е незначителна
|
-
|
-
|
Параметър 3.2.
Използване на торове и пестициди, както и почвени замърсители близо до полигона
|
Не се ползват в полигона в рамките на периода за оценка и не се отчита наличие на замърсители, които биха могли да се акумулират в почвата на разстояние по-малко от 100 м от полигона
|
|
Няма досттатъчно информация
|
|
Цялостна оценка по Критерий 3
|
|
Неблагоприятно – незадоволително състояние в зоната
|
|
Обща оценка по трите критерия на БПС на типа природно местообитание за зоната:
|
|
|
Неблагоприятно – лошо състояние в зоната
|
Обща оценка – неблагоприятно лошо състояние, заради значителна загуба на площ в зоната (46.23 ха или 22% от общата площ в зоната), фрагментация, загуба на екотон, рудерализация, проникване на инвазивни видове
Необходими мерки за възстановяване на местообитание 62CO Подтип 2
-
Основно възстановяване (на мястото на увреждане) на всички трайно унищожени или увредени площи от местообитание, където въздействието се е случило след 1 май 2007 г. и не е било оторизирано, като ефект върху местообитанията, с процедури преди членството. Това включва ветрогенераторния парк на ИНОС1-ООД, построените вили и сгради, както по-голямат част от голф игрището на „Трейшън клифс голф енд спа резортс” – обща площ на необходимото възстановяване следва да е – 9.78 ха. Рекултивацията следва да е изчерпателно планирана и проведена, като включи отстраняване на сгради и съоръжения, възстановяване на почви характерни за типа местообитание и последователна дългосрочна програма за засаждане на типичните видове и отстраняване на нехарактерните и рудерални видове.
-
Компенсаторно възстановяване на местообитанието в други части на зоната или на мрежата е практически невъзможно поради специфичните условия почвени изискващи се за неговото формиране.
-
Необходимо е кумулативното унищожаване на площта от местообитания, след проведените рекултивации) да не надхвърля 1% от площта на местообитанието към датата на членство в ЕС, което прави допустима площ на увреждане 2.1 ха.
Защитена зона BG0000116„Камчия”
Защитената зона попада в Средно Черноморско краибрежие, като на север се издига Моминото плато, на юг се загражда най-източната ниска част на Стара планина – Камчийско-Еминската планина. Между тези две структури в миналото се образувал голям лиман на р. Камчия, който постепенно през холоцена е бил запълнен от реката с чакъли, глини и пясъци. Това е допринесло най-много за формирането на комплекса от „азмаци” (стари задънени ръкави на реката, повечето имащи вида на еутрофни блата), лонгозни гори и обширни пясъчни дюни.
Хълмистият и нископланински релеф наоколо и влиянието на Черно море, определят особеностите на климата. Той е доста мек, средните януарски температури са положителни, снежната покривка е краткотрайна, модулът на отока е малко над 1 l/s/sq.km. Валежите са 560 мм годишно. Ветровете през зимата са северни, а през лятото преобладава бризовата циркулация (скорост около 4 m/s).
Най-важният хидрологичен фактор в региона е р. Камчия (най-голямата наша река, вливаща се в Черно море – 140 км), която има два максимума на отока – през януари и през май, и съответно два минимума – през август и през октомври. Средногодишният й оток е 20,6 куб.м/секунда, а оточният и обем – 650 млн.т. В миналото част от високите води са били поемани от Старооряховското блато, което днес е пресушено с отводнителни канали, а реката е затворена от диги.
Почвите в низината са алувиални, като близо до реката и около азмаците, където има заблатявания преобладават торфено-блатни почви. В дългата около 7 км пясъчна ивица, върху пясъчните дюни, имаме само наченки на почвообразувателни процеси.
Според геоботаническото райониране на България на Бондев (1997) районът на р. Камчия попада в Европейската широколистна горска област, Евксинска провинция, Западнокрайбрежен Черноморски окръг, район Северно крайбрежие. При изследване на псамофитните съобщества в България, Tzonev et al. (2005) установяват, че именно в пясъците край устието на р. Камчия се осъществява разделянето на северночерморската псамофитна растителност от южночерноморската. То се изразява в специфично съчетание на комплекс от флорни елементи с южен и северен произход. Това съчетание определя и изключителното флористично и хабитатно богатство на района на Камчийски пясъци. Известни са 119 вида от 32 семейства. (вж. Филипова-Маринова и Филипова 2005). Няма друго място по Черноморското ни карйбрежие с такова богатство на консервационно значими растителни видове – 27, които са представени в таблицата по-долу (по данни на Филипова-Маринова и Филипова 2005, Пеев и др. 2000, Tzonev et al. 2005):
Защитеният вид Aurinia uechtritziana – доминант и характерен вид за сивите дюни на Камчийски пясъци
№
|
Вид – латинско име
|
Големина и
тенденции
в популацията в
момента
|
Закон за
Биологичното
Разнообразие
(Прил. 3)
|
Червена
книга
на България
(категория)
|
Балкански
ендемит
|
Бернска
конвенция
|
I
U
C
N
| -
111.
|
Erinathus ravennae
|
Неизвестна
|
|
рядък
|
|
|
| -
|
Festuca vaginata
|
Голяма и стабилна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Cladium mariscus
|
Неизвестна
|
3
|
застрашен
|
|
|
| -
|
Merendera sobolifera
|
Неизвестна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Gypsophila trichotoma
|
Неизвестна
|
|
рядък
|
|
|
| -
|
Silene frivaldskyana
|
Голяма и стабилна
|
|
|
eндемит
|
|
| -
|
Silene euxina
|
Голяма и стабилна
|
3
|
рядък
|
ендемит
|
|
| -
|
Silene thymifolia
|
Голяма и стабилна
|
|
|
ендемит
|
|
| -
|
Corispermum nitidum
|
Голяма и стабилна
|
|
рядък
|
|
|
| -
|
Aurinia uechtritziana
|
Доминат
|
3
|
рядък
|
|
+
|
| -
|
Alyssum borzeanum
|
Доминант
|
3
|
|
ендемит
|
+
|
| -
|
Hypecoum ponticum
|
Малка и стабилна
|
|
рядък
|
ендемит
|
|
| -
|
Euphorbia paralias
|
Малка и стабилна
|
|
рядък
|
|
|
| -
|
Euphorbia peplis
|
Малка и нестабилна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Linum tauricm ssp. bulgaricum
|
Голяма и стабилна
|
|
рядък
|
ендемит
|
|
| -
|
Hippophae rhamnoides
|
Неизвестна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Eryngium maritimum
|
Голяма и стабилна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Samolus valerandii
|
Малка и нестабилна
|
|
рядък
|
|
|
| -
|
Convolvulus lineatus
|
Неизвестна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Convolvulus persicus
|
Неизвестна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Stachys maritima
|
Малка и стабилна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Anchusa velenovskyi
|
Малка и стабилна
|
3
|
|
ендемит
|
|
| -
|
Verbascum purpureum
|
Малка и стабилна
|
3
|
рядък
|
ендемит
|
+
|
rare
| -
|
Centaurea arenaria
|
Доминант
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Otanthus maritimus
|
Неизвестна
|
3
|
рядък
|
|
|
| -
|
Lactuca tatarica
|
Голяма и стабилна
|
|
рядък
|
|
|
| -
|
Trachomitum venetum
|
Неизвестна
|
3
|
рядък
|
|
|
|
Някои от видовете с консервационно значение са масови или участват като доминанти или съдоминанти в състава на псамофитната растителност. Такива са Silene thymifolia, Aurinia uechtritziana, Centaurea arenaria, Alyssum borzeanum, Linum tauricm subsp. bulgaricum. Камчийски пясъци са най-северното находище на някои от тези консервационно значимите видове като Silene euxina, Linum tauricum subsp. bulgaricum, Otanthus maritimus. За много от консервационно значимите видове, Камчийски пясъци са едно от няколкото (2-3) находища в страната. Такива са Hippophae rhamnoides, Otanthus maritimus, Convolvulus lineatus, Convolvulus persicus.
Сподели с приятели: |