Преход между сиви и ембрионални дюни на Камчийски пясъци 110 Зараждащи се ембрионални дюни

Крайбрежните пясъчни, „плажни” ивици в зоната на прибоя и до около 30 м от него, които отразяват първите етапи на образуването на дюните. Характерно е, че растителността почти липсва, представена е от асоц. Cakilo euxinae-Salsoletum ruthenicae, ценозите, на която имат много ниско проективно покритие - понякога до 1%. На типичните пясъчни „плажове”, но само на по-слабо посещаваните имат малочислени популации някои типични псамофити, като Cakile maritima subsp. еuxina, Polygonum maritimum, Euphorbia peplis, Eryngium maritimum, Lactuca tartaricа, Crambe maritima subsp. pontica, а по южното Черноморие – и Otanthus maritimus. Най-често обаче, поради постоянното утъпкване тези плажни ивици са практически лишени от растителност и представляват подвижен пясъчен субстрат.

За това местоообитание, районът на Камчийските пясъци се отличава с голяма представителност заради ниската степен на антропогенно влияние. Може да се каже, че това е едно най-важните места в България за опазването на този хабитат, където защитеният вид Euphorbia peplis има сравнително стабилна и многочислена популация за разлика отповечето останали по Българското Черноморие места.
ОЦЕНКА НА ПРИРОДОЗАЩИТНОТО СЪСТОЯНИЕ НА МЕСТООБИТАНИЕ 2110

Параметри	Мерна единица/праг за БПС при оценяване състоянието на отделни части/полигони на зоната	Благоприятно състояние в зоната	Неблагоприятно – незадоволително състояние в зоната	Неблагоприятно – лошо състояние в зоната
Критерий 1. Площ в границите на зоната
Параметър 1.1. Заемана площ от природното местообитание в обхвата на зоната	Хектари	Постоянна или нарастваща И не по-малка от референтната * площ за зоната
Критерий 2. Структури и функции
Параметър 2.1. Нефрагментиран* екотон на местообитанието	% от дължината спрямо целия екотон на местообитанието в зоната	Постоянен екотон
Параметър 2.2. Фрагментация в рамките на местообитанието *	Липса на фрагментиране на местообитанието в полигона	На повече от 99% от площта в благоприятно състояние
Параметър 2.3. Типични видове растения	Типичност на видовата комбинация в полигона (минимална оптимална площ 0.1 ха )	На повече от 90% от площта в благоприятно състояние
Цялостна оценка по Критерий 2		Благоприятно състояние в зоната
Критерий 3. Бъдещи перспективи (заплахи и влияния)
Параметър 3.1. Битово и промишлено замърсяване	Наличие на промишлени и битови отпадъци на полигона, които покриват повече от 1% от него	Няма битови отпадъци на повече от 1% от полигона, с изключение на носени от морето. .	-	-
Параметър 3.2. Концесия на плажа	Няма концесия на плажа, която да обхваща 100% от площта на полигона	Няма концесия.	-	-
Параметър 3.3. Използване на торове и пестициди в съседни територии	Не се отчита ползване на торове и пестициди в зоната до 100 м от плажната ивица на морския бряг	В съседство няма обработваеми земи
Цялостна оценка по Критерий 3		Благоприятно състояние в зоната
Обща оценка по трите критерия на БПС на типа природно местообитание за зоната:		Благоприятно състояние в зоната

Обща оценка – благоприятно състояние
2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)

2130 Подтип 1 - Южни Понтийски сиви дюни.

Стабилизирани дюнни системи, растителността на които принадлежи на ендемичния за Черноморското крайбрежие съюз Sileno thymifoliae-Jurinion kilaeae. Представени са в България основно от асоциацията Aurinio uechtritziani-Artemisietum campestris, разпространена на юг от устието на Камчия. Представляват различни по големина и височина дюнни комплекси – от 2-3 м над морското равнище до 50 м (най-високата дюна в района на н. Кая, Ропотамо). Разделят се на различни варианти в зависимост от степента на споеност на пясъка и от овлажнението им. Най-характерните видове за сивите (стабилизирани) дюни са: Jurinea albicaulis subsp. kilaea, Silene euxina, Artemisia campestris, Aurinia uechtritziana, Cionura erecta, Linaria genistifolia, Teucrium polium, Centaurea arenaria. В ценозите разпространени по западните склонове на дюнните системи са характерни Linum tauricum subsp. bulgaricum, Peucedanum arenarium, Galilea mucronata. По най-подвижните пясъци, основно на гребените (върховете) на дюните, се срещат повече едногодишни видове (Corispermum nitidum, Secale sylvestre, Arenaria serpilifolia), а по-северните, влажни склонове - много мъхове и лишеи (Cladonia foliacea, Cladonia subrangiformis, Syntrichia ruralis, Tortella flavovirens, Grimmia pulvinata).

Най-голяма представителниост и с най-голяма площ в България, този приоритетен хабитатен тип има в района на Камчийски пясъци. Отличава се с голямо богатство на микроместообитания и с участието на множество многогодишни и едногодишни тревисти растения. В този хабитат основно участват редките, ендемичните и консервационно значимите видове на национално и международно ниво. Плътни популации по сивите дюни формират Aurinia uechtriciana, Silene thymifolia, Alyssum borzaeanum, Linum tauricum subsp. bulgaricum, Festuca vaginata. В по-влажните участъци от дюните съобщества образува Carex colchica, а на места има обширни ценози на мъхове и лишеи. По богатство на различните варианти на сивите дюни Камчийският пясъчен комплекс няма равностойно място в България.

Ако се допусне неговото унищожаване това ще представлява унищожаване на най-голямата и най-представителната територия от този приоритетен хабитатен тип в България.

Също хабитатен тип с много голяма представителност и типичност именно в района на Камчийски пясъци. Само там е характерно голямото му разнообразие по отношение на степента на овлажнението, което варира от влажни уплътнени пясъци със съобщества на Carex colchica и Galilea mucronata до езера (стари азмаци) в дюните с типична макрофитна растителност – Ceratophyllum demersum, Potamogeton crispus, Myriophyllum spicatum и мн. др. Езерата в дюните са уникално явление само за Камчийските пясъци в България. Те представляват също консервационно значим хабитат – 3150 Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion и Hydrocharition.