Облесени дюни от Атлантическия, Континенталния и Бореален регион

Естествени или полу-естествени, дървесни или дървесно-храстови ценози по Чернoморското крайбрежие, които се срещат в района само на две от големите дюнни системи. Най-характерни са за района на нос Кая, резерват Ропотамо, като заемат източните склонове на най-голямата дюна в България, висока около 50 м. Разкъсани горски ценози има има и по западните, не толкова стръмни склонове на тази дюна, в близост до шосето Созопол-Приморско. Горските ценози върху дюната са с типични ксеротермни черти, дърветата са ниски и разклонени. В тези ценози доминират Quercus cerris, Quercus frainetto, Quercus pubescens, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis.

В района южно от устието на р. Камчия, в миналото такива ниски дюни с дървесна растителност и е имало само в преходните участъци между крайречните “лонгозни” гори и сивите дюни, където и досега са запазени малки участъци с групи или единични дървета.

Едно от двете находища на този изключително рядък хабитат в България. Формира се на границата на дюнните комплекси с лонгозната гора. Част от него е унищожена при опитното залесяване с морски бор (Pinus maritima). Особено наложително е запазването на преходната ивица между гората и дюните, което ще опази много рядкото и застрашено от изчезване местообитание в България.

Крайречната гора на Камчия, която има бългаското име „лонгоз” в плавен преход се слива с пясъчната ивица край морето. Това съчетание на крайречни гори и дюни има само на Камчийски пясъци и на Ропотамо, но на Камчия тази междинна ивица е много по-голяма и се наблюдава „екотонен” ефект. Това е една от основните причини за голямото богатство на таксони на Камчийски пясъци. Най-представителната част на гората е включена в резерват „Камчия”. Новата защитена местност ще бъде връзката на гората-лонгоз с Черно море.

Изключителното богатство на консервационно значими видове и природни местообитания в района на Камчийските пясъци е много основателна причина за тяхното обявяване за защитена територия. Това е и много необходимо, защото те са едно от последните оцелели от антропогенния натиск територии по Българското черноморско крайбрежие. Тяхната пълна защита не само ще запази уникално биологично разнообразие, но и ще помогне България да спази поетите ангажименти пред Европа за спиране на загубатата на биологично разнообразие (видове и природни местообитания) в Европа.