Д-р Росен Цонев, н с. Чавдар Гусев Описание на целите на изследването и използваната методика

За някои от най-масовите, като Artemisia lerchiana, в доклада по ОВОС и от проведеното допълнително проучване към него, нямаше никаква информация. Смятаме, че от този вид са унищожени хиляди индивиди, доколкото той е доминант в растителните съобщества на местообитанието.

Необходими мерки за възстановяване на местообитание 62CO Подтип 2

• 
  Основно възстановяване (на мястото на увреждане) на всички трайно унищожени или увредени площи от местообитание, където въздействието се е случило след 1 май 2007 г. и не е било оторизирано, като ефект върху местообитанията, с процедури преди членството. Това включва ветрогенераторния парк на ИНОС1-ООД, построените вили и сгради, както по-голямат част от голф игрището на „Трейшън клифс голф енд спа резортс” – обща площ на необходимото възстановяване следва да е – 9.78 ха. Рекултивацията следва да е изчерпателно планирана и проведена, като включи отстраняване на сгради и съоръжения, възстановяване на почви характерни за типа местообитание и последователна дългосрочна програма за засаждане на типичните видове и отстраняване на нехарактерните и рудерални видове.
  
• 
  Компенсаторно възстановяване на местообитанието в други части на зоната или на мрежата е практически невъзможно поради специфичните условия почвени изискващи се за неговото формиране.
  
• 
  Необходимо е кумулативното унищожаване на площта от местообитания, след проведените рекултивации) да не надхвърля 1% от площта на местообитанието към датата на членство в ЕС, което прави допустима площ на увреждане 2.1 ха.
  

Защитената зона попада в Средно Черноморско краибрежие, като на север се издига Моминото плато, на юг се загражда най-източната ниска част на Стара планина – Камчийско-Еминската планина. Между тези две структури в миналото се образувал голям лиман на р. Камчия, който постепенно през холоцена е бил запълнен от реката с чакъли, глини и пясъци. Това е допринесло най-много за формирането на комплекса от „азмаци” (стари задънени ръкави на реката, повечето имащи вида на еутрофни блата), лонгозни гори и обширни пясъчни дюни.

Хълмистият и нископланински релеф наоколо и влиянието на Черно море, определят особеностите на климата. Той е доста мек, средните януарски температури са положителни, снежната покривка е краткотрайна, модулът на отока е малко над 1 l/s/sq.km. Валежите са 560 мм годишно. Ветровете през зимата са северни, а през лятото преобладава бризовата циркулация (скорост около 4 m/s).

Най-важният хидрологичен фактор в региона е р. Камчия (най-голямата наша река, вливаща се в Черно море – 140 км), която има два максимума на отока – през януари и през май, и съответно два минимума – през август и през октомври. Средногодишният й оток е 20,6 куб.м/секунда, а оточният и обем – 650 млн.т. В миналото част от високите води са били поемани от Старооряховското блато, което днес е пресушено с отводнителни канали, а реката е затворена от диги.

Почвите в низината са алувиални, като близо до реката и около азмаците, където има заблатявания преобладават торфено-блатни почви. В дългата около 7 км пясъчна ивица, върху пясъчните дюни, имаме само наченки на почвообразувателни процеси.

Според геоботаническото райониране на България на Бондев (1997) районът на р. Камчия попада в Европейската широколистна горска област, Евксинска провинция, Западнокрайбрежен Черноморски окръг, район Северно крайбрежие. При изследване на псамофитните съобщества в България, Tzonev et al. (2005) установяват, че именно в пясъците край устието на р. Камчия се осъществява разделянето на северночерморската псамофитна растителност от южночерноморската. То се изразява в специфично съчетание на комплекс от флорни елементи с южен и северен произход. Това съчетание определя и изключителното флористично и хабитатно богатство на района на Камчийски пясъци. Известни са 119 вида от 32 семейства. (вж. Филипова-Маринова и Филипова 2005). Няма друго място по Черноморското ни карйбрежие с такова богатство на консервационно значими растителни видове – 27, които са представени в таблицата по-долу (по данни на Филипова-Маринова и Филипова 2005, Пеев и др. 2000, Tzonev et al. 2005):