Д-р Сара Бруър Съдържание увод

Тя има формата на заоблена капка. На връхчето й е разположена торбичка с ензими, наречена акрозома. Тези ензими са изключително важни за оплождането, защото помагат на спермата да разтвори обвивката на яйцеклет­ката и да проникне в нея.

Зад акрозомата е ядрото на клетката, съдържащо про­изволно комбиниран половин комплект мъжки генетичен материал (ДНК), събран в 23 хромозоми.

Всеки сперматозоид притежава специфичен код на ге­нетична информация, който макар и подобен на генетич­ната информация в другите сперматозоиди от същия мъж, никога не може да се повтори с някой от тях.

Това е фиброзната зона — там, където средната част на опашката се съединява с главата. Шийката е гъвкава и позволява на главата да се върти наляво-надясно, за да плува.

Тя е съставена от 20 дълги влакна — две по средата, заобиколени от два концентрични кръга с по девет влакна. Опашката се дели на три части: средна, главна и крайна. Средната е най-широка, което се дължи на допълнителен спираловиден пласт от митохондрия, обвит около нея. Той е нещо като акумулатор на енергия за движението на сперматозоида. Главната част на опашката се състои от същите 20 влакна, подсилени с външни по-плътни влакна и щита на опашката. В крайната част плътните влакна и щитът изтъняват до тънка клетъчна мембрана в самия край на опашката. На това постепенно изтъняване на опашката се дължи камшикообразното движение, с което плуват сперматозоидите.

• Всеки сперматогон от вътрешната страна на семен­ните каналчета се дели толкова бързо, че един тес­тис може да произвежда за една секунда. между 300

и 600 сперматозоида на 1 грам тестикурална тъкан.

• Средната скорост на производство на сперматозо­иди е 1500 в секунда за тестис.

Сперматозоидите се образуват за 74 дни и за още 26 узряват и преминават през епидидима и семепровода.

Спермата плува със скорост 3 мм в час.

800 удара на опашката на сперматозоида са необхо­дими, за да измине той 1 см.

Сперматозоидът трябва да измине 30-40 см път в „тръбопроводите" на мъжа и жената, докато стиг­не фалопиевата тръба.

С помощта на вихрите спермата достига фалопие­вата тръба за 30 до 60 минути след еякулация във влагалището.

Спермата живее във влагалището най-много 6 часа, тъй като киселинната вагинална секреция я убива; веднъж стигнала до алкалната лигавица на шийка­та на матката, тя може да просъществува няколко дни.

Средната продължителност на живота на сперма­тозоидите в женските полови органи е 3 до 4 дни, но живи сперматозоиди са намирани там и 7 дни след еякулацията, без да е известно дали са запази­ли оплодителната си способност.

По време на половия акт триенето между главата на пениса и стените на вагината стимулира нервните окончания на гладкия мускул по вътрешната страна на мъжкия

репродуктивен тракт. Когато тази стимулация достигне оп­ределен праг, тя преизвиква еякулация (този праг е разли­чен при всеки мъж и зависи от наследственост, култура, от табута, волева нагласа и др.).

Еякулацията е нервен рефлекс, контролиран от гръб­начния мозък. Тя се извършва на два етапа:

• Отделяне — при което семенната течност се придвижва по еякулаторните канали (преминаващи през простатната жлеза) и се излива в централния канал на пениса — уретрата.

• Същинска еякулация — при която семенната течност се изхвърля от уретрата с контракпия на тазо­вия мускул.

Контракцията на мускулите в епидидима и семепровода отпращат спермата нагоре към пениса. Семепроводът е широк колкото графит на молив, но централният му ка­нал е само 0,25 до 0,33 мм в диаметър, колкото е дебел косъмът. Останалата част на семепровода се състои от мускул, който изпомпва спермата нагоре от тестисите по време на еякулация.

Сперматозоидите изминават дълъг и сложен път от тестисите, тъй като последните са слезли надолу от ко­ремната кухина по време на зародишното развитие. Сперматозоидите преминават през двата семепровода над и зад пикочния мехур и влизат в еякулторния канал. Оттам отиват в уретрата, където попадат в секрета от семенните торбички и простатната жлеза. Мускулите в основата на пениса и ишиокавернозните мускули се свиват и също по­магат за изтласкване на семенната течност през пениса. Същевременно вътрешната клапа, затваряща шийката на пикочния мехур, се задейства и спермата излиза през вър­ха на пениса, вместо да се върне назад към пикочния мехур. Ретроградната еякулация (при която спермата се връща към пикочния мехур, така че при еякулация нищо не изли-

за през пениса) става след операция на простатната жлеза, при която една от клапите на пикочния мехур обикновено бива повредена.

Първата степен на оргазма — възбудата, се получава под влиянието на различни стимули: психологически, фи­зически контакт, визуални, обонятелни, които пораждат сек­суалния интерес и предизвикват ерекция.

По време на полов акт от надбъбречните жлези се от-

делят повишени количества от хормона адреналин и срод­ния му норадреналин (невротрансмитер). Това ускорява ри- тъма на сърцето и повишава количеството кръв, изтласк­вана през него. Пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Дишането се учестява, лицето и гръдният кош почервеняват, отделя се повече пот. Гръдните зърна на­бъбват и кожата на скротума се стяга и се свива. Тестисите рефлекторно се отдръпват към основата на пениса и мо­гат да увеличат обема си с 50% поради притока на кръв. Твърдостта на пениса в областта на короната на главата се увеличава за по-интензивно триене, а през върха му изти­чат капки овлажняваща течност от жлезата на Каупър. Всички тези промени стават през фазата на платото на оргазма, чиято продължителност е от няколко секунди до няколко минути, дори до час, ако половият акт се удължа­ва волево. Когато стимулацията не е достатъчно силна, до оргазъм не се стига и сексуалната възбуда спада. При дос­татъчно добра стимулация обективните физически реак­ции по време на фазата плато стават все по-интензивни и кулминират в оргазъм.

Фазата оргазъм се изразява във върхово удоволствие, което всеки усеща различно в зависимост от това дали е най-силно в мозъка, пениса, тестисите или навсякъде. При мъжете е съпроводено с няколко силни мускулни контракции (обикновено 3 до 8), последвани от редица по-слаби. Нервните импулси се разпространяват в ритмични вълно­образни контракции на мускулите в основата на таза и по­някога на бедрата. Контракциите на мускулите по вътреш­ната страна на репродуктивния тракт изхвърлят спермата от тестисите нагоре през пениса. Оргазмът при мъжа най-често трае 3 до 10 секунди, рядко повече от 15.

По време на оргазма в мозъка се отделят няколко хи­мически вещества: хормонът пролактин, фенилетиламин (съдържащ се в шоколада) и ендофин. Последните два имат наркотичен ефект, поради което половото въздържание мо-

же да доведе до състояние на неудовлетвореност и лека депресия.

При оргазма сърдечният, ритъм и кръвното налягане стигат връхни стойности и е възможно да се получи хи-первентилация (алпинистка болест). Ректалният сфинктер може да се свие и вълните на наслада, минаващи през тялото, да се съпроводят с неволно изпускане на газове.

След оргазма настъпва период на отпускане, докато пулсът, кръвното налягане и потокът кръв през генитали­ите се нормализират. Фазата на отпускане трае няколко минути, ако е имало оргазъм. Ако обаче „платото" не за­върши с оргазъм, отпускането може да продължи няколко часа. Тогава то е съпроводено с напрежение в таза, тежест в слабините и дискомфорт в тестисите.

Пълният оргазъм е последван от състояние на абсо­лютно ..изключване", при което е невъзможно ла има нов

оргазъм. Това вероятно се дължи на високите нива на адреналин, минаващ през тялото. Навярно се задействат и възпиращи центрове в мозъка. При младите мъже това със­тояние трае кратко, понякога само минути, но при повече­то индивиди над средна възраст то продължава поне 20 минути, дори по-дълго. Заслужава да се отбележи, че смя­ната на сексуалната партньорка може да събуди достатъч­но интерес и тази фаза силно да се съкрати.

при жените няма период на „изключване" и е вьзможен многократен оргазъм, като продължителността му мо­жела стигне до цяла минута,

Ако дълго време мъжът не е имал еякулация, в семепроводите започва да се събира сперма, част от която се раз­пада и реабсорбира. а друга част се изтича през семепро-вода в уретрата и се изхвърля незабелязано с урината. В края на краищата природата се намесва и залежалата сперма се отделя с

Спермата се състои от сперматозоиди и семенна теч­ност и се изхвърля на етапи. Първите няколко капки еякулат идват от жлезата на Каупър и служат за овлажняване. Следващата „порция" е от простатна секреция, в която ня­ма сперматозоиди; тя придава характерната миризма на спермата. После идва богатата на сперматозоиди секре­ция от двата епидидима. И едва в края на процеса се стига до отделяне на сперматозоиди с гъстата секреция от се­менната торбичка.

Този ред не е задължителен и може да бъде променен от рефлекторни спазми на различни места в мъжкия реп­родуктивен тракт. Но това няма значение тъй като в женс­кия тракт съставките на спермата бързо се смесват.

Обемът на еякулата е средно 2,75-3,4 милилитра след тридневно въздържание, но варира както при индивида, така и между различните хора. След продължителна липса на еякулация количеството може да стигне и 13 милилитра. Изследванията сочат, че от 13 до 33% от обема идват от секреция на простатната жлеза, 46-80% — от семенните торбички и около 10% — от епидидима. Съотношението между простатната и семенната секреция е постоянно при всеки индивид, независимо от честотата на сексуалните контакти.

Прясната сперма е гъста, млечна, мътна, белезника-вожълта течност с лек перлен блясък. Понякога се забе­лязват ивички жълти пигменти от семенните торбички. Първоначално спермата наподобява желе, но почти вед­нага коагулира поради реакция между ензима протеиназа от простатната секреция и гъстия протеин в секрецията от семенните торбички. Така се получава гъст желатинопо-добен продукт. Предполага се, че този механизъм е атави­зъм от човешката еволюция. Поради промискуитета на много от низшите животни спермата имала способността да се сгъстява и да затваря шийката на матката, за да не

може семето на друг мъжки индивид да оплоди женската.

При хората се задейства друг химически механизъм, в който простатни ензими започват да разграждат протеини­те в сгъстената сперма на техните аминокиселинни със­тавки и за 5-20 минути след еякулацията спермата отново се втечнява.

Повече от 32 различни химически вещества са изоли­рани от сермата. Сред тях са 24 аминокиселини, глюкоза. фруктоза, цитрусова киселина, витамините С В12 сяра, цинк, калий, магнезий, калций, мед и няколко хормона. След еякулацията мъжките хормони се разграждат от ензими, за да не бъде изложена жената на прекалено големи коли­чества от тях.

Спермата е богата и на хормоноподобни вещества, из­вестни като простагландини. Името им идва от това на простатната жлеза, където са открити за първи път, но ве­че се знае, че ги произвеждат и повечето от останалите тъкани на тялото. Всъщност семенните мехурчета са из­точникът на простагландините в спермата. Тяхната функ­ция е да накарат шийката на матката да се отвори и набъбнела да мине спермата по-лесно през нея. Вероятно допринасят и за по-силен оргазъм при жената, за да може мускулните контракции да създадат вихри и сперматозо­идите да бъдат засмукани в женския репродуктивен тракт.

СПЕРМАТОЗОИДИТЕ И ЖЕНСКИЯТ РЕПРОДУКТИВЕН ТРАКТ

Сперматозоидите не живеят дълго в неблагоприятна­та киселинна среда на вагината — най-много шест часа. Затова се насочват към щадящата алкална среда в шийка -та на матката. Само 1 % от тях успяват да стигнат до там, а останалите 99% изтичат от вагината.

Цервикалната лигавица е особено гостоприемна към сперматозоидите в средата на женския менструален цикъл,

по време на овулацията. Проникнали безпрепятствено, сперматозоидите се оказват в нещо като резервоар в тън­ката, блестяща и полутечна слузеста запушалка на шийката. През първите няколко дни след половия акт от шийката към фалопиевите тръби и слизащата по тях яйцеклетка се движи постоянен поток от сперматозоиди. През втората половина от менструалния цикъл и особено ако жената из­ползва хормонални противозачатъчни средства, цервикалната лигавица не е благоприятна среда за сперматозоидите, защото става гъста, лепкава и по-оскъдна и те не могат нито лесно да се движат през нея, нито да образуват резервоарчета.

До момента на еякулацията повечето сперматозоиди са напълно подвижни. Установено е обаче, че в момента на еякулацията те са неспособни да оплодят яйце, поне не в първите няколко часа. За разлика от тях сперматозоидите, изолирани от матката или фалопиевите тръби, се заемат с оплождане веднага щом „надушат" яйцеклетката. А кол­кото по-дълго останат те в женския репродуктивен тракт, толкова по-лепкави стават и по-лесно се прилепват към обвивката на яйцеклетката.

Този процес на придобиване на оплодителна способ­ност се нарича капацитация и вероятно се стимулира от женската секреция. Същият ефект може да се постигне и в лабораторни условия с изолирани секрети от лигавицата — метод, увеличаващ шансовете за успех на изкуственото осеменяване. За допълнително увеличаване на оплодител-ната способност на сперматозоидите по време на капацитацията протеинът и цинкът в обвивката им отпадат.
ОПЛОЖДАНЕ

Усети ли близостта на яйцето, сперматозоидът се акти­визира. Това е съпроводено с три биологически събития. Торбичката с ензими в главата на сперматозоида се издува и се отваря, за да пусне навън ензимите, които трябва да разрушат обвивката на яйцето, та сперматозоидът да про­бие дупка в него. Същевременно опашката на сперматозо­ида престава да се движи ритмично вълнообразно, а. с енер­гични камшични удари го изтласква напред. Така той про­никва по-бързо през обвивката на яйцето.

Третото събитие са промените, които стават с мембраната около главата на сперматозоида, за да се прилепи тя към мембраната на яйцето и да се слее с нея, след като външната обвивка е вече преодоляна. Съединяването на мембраните на сперматозоида и яйцето е от изключител­но значение, за да може ядрото на сперматозоида да пре­мине от главата му в яйцето и да се извърши оплождането.

Целият процес на активиране на сперматозоида тряб­ва да стане близо до яйцето, тъй като той значително сък­ращава живота на сперматозоида. Вече има основания да се смята, че яйцето отделя химически вещества, с които, от една страна, привлича сперматозоида към себе си, а от друга му дава енергия, за да се активира. Досегашната пред­става за сценария на срещата между яйцеклетката и сперматозоида, според която само той е активният фактор, изглежда, не може да се приеме за надеждна от биологи­ческа гледна точка.

Щом главата на един сперматозоид успее да проникне в яйцеклетката през мембраната й преминава миниатю­рен по сила електрически заряд, който предизвиква верижна реакция. Мембраната на яйцеклетката мигновено се втвърдява, така че .друг сперматозоид не може нито да се залепи за нея, нито да си пробие път през нея.

Цялото време, необходимо на сперматозоида да се за­лепи за външната обвивка на яйцеклетката, да проникне

през нея и да задейства механизма на втвърдяването на вътрешната й мембрана, е между 10 и 20 минути. Щом спер­матозоидът успее да оплоди яйцеклетката, опашката му па­да и остава извън обвивката на яйцеклетката. Ядрото на сперматозоида се изтича в яйцеклетката и се слива с нейно­то ядро. Започва дългият процес на оформяне и развитие на нов човек. За начало на бременността обаче може да се говори едва след като оплодената яйцеклетка успешно е имплантирана във вътрешността на матката и започне из­граждането на плацентата.

ДОКОЛКО СПЕРМАТОЗОИДЪТ ОПРЕДЕЛЯ ПОЛА НА ЗАРОДИША

Когато броят на хромозомите във всеки първичен спер-матоцит се раздели на две по време на мейозата, за да по­лучи сперматидът 23 от 46 хромозоми, една от хромозомните двойки, които се делят, не се състои от две еднакви половинки. Тя е известна като двойка на пола и е съставе­на от една едра Х-(женска) хромозома и една по-дребна V-(мъжка) хромозома. След деленето половината спермато­зоиди на мъжа ще имат У-хромозома, а другата половина ще имат Х-хромозома.

При жените двойката на пола е равностойна и се със­тои от две Х-хромозоми. Така че след мейозата при жена­та всички яйцеклетки имат по една Х-хромозома.

У-хромозомата съдържа цялата генетична информа­ция, необходима за развитието на мъжките полови белези. Ако отсъства У-хромозомата, полученият зародиш ще при­тежава ХХ-хромозомна двойка и ще носи женските поло­ви белези. Ако яйцеклетката е оплодена от сперматозоид, съдържащ У-хромозома, зародишът ще притежава ХУ-хромозомна двойка и ще възприеме мъжките полови беле­зи.

Така че полът на новия човешки индивид зависи ви-

наги от сперматозоида, а не от яйцеклетката.

Тъй като сперматозоидът, носител на по-едрата Х-хро­мозома е по-тежък и се движи по-бавно от носителя на по-леката У-хромозома, има малка разлика в шансовете на двата да оплодят яйцеклетката, на което се дължи и фактът, че на около 105 момчета се раждат 100 момичета.

Въз основа на тези разлики в теглото и скоростта на движение на сперматозоидите са изработени научни ме­тоди за намаляване на риска от заложени в половия гене­тичен код малформации и заболявания на зародиша. Те се използват само при изкуственото осеменяване, тъй като все още е спорен въпросът доколко е етично да се предоп­ределя полът по естетически съображения или за баланси­ране на състава на семейството.
ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ СПЕРМАТОГЕНЕЗАТА

Сперматозоидите лесно се повреждат и имат нужда от благоприятни условия, за да се развиват нормално. Ако някой фактор им влияе неблагоприятно, концентрацията им намалява, а с нея и оплодителната способност. С мно­жество лесно осъществими неща мъжът сам може да по­добри качеството и количеството на сперматозоидите си. Това е особено важно през шестте месеца преди момента, в който е решил да създаде дете.

Цикълът на създаване на сперматозоида продължава 100 дни:

• 74 дни трае делението и развитието в тестиса

• 20 дни продължава пътят през епидидима

• 6 дни е движението през семепровода.

През тези 100 дни сперматозоидът е уязвим както от непосредствената си среда, така и от храната, приемана от индивида.

температура

Сравнително ниската температура е важен фактор за нормалната сперматогенеза. Температурата на тестисите трябва да е от 4 до 7 градуса по-ниска от тази на тялото. Затова тестисите са изнесени извън него в скроталната торбичка. Тази температурна разлика се поддържа от три фактора:

• кожата на скротума е тънка и тестисът лесно се охлажда;

• скротумът се обтича от въздух;

• артериите, носещи кръв към скротума, минават ус­поредно на вените, които отвеждат кръвта оттам, така че се получава ефективен механизъм за топло-обмен. Подобно на тръби за топла и студена вода, поставени една до друга, горещата артериална кръв (от корема) отдава топлината си на по-студената венозна кръв, напускаща тестиса, и така кръвта, вли­заща в скротума, е вече частично охладена.

Дори и 2 градуса по-висока температура може да се отрази зле на образуването на сперматозоиди. Концентрацията им ще спадне, броят на нормалните ще намалее, а на ненормалните ще се увеличи.

През лятото концентрацията на сперматозоидите, естествено, намалява. При все че в количеството на спер­мата няма съществена разлика, съдържанието на сперма­тозоиди в нея може да спадне от 320 на 250 милиона.

Топлата вана (43-45 градуса) по половин час на ден значително нямалява концентрацията на сперматозоиди. Съшият ефект имат и плътно прилепналите слипове, спортни гащета или панталони.

Стегнатото бельо от синтетична материя (полиестер) поражда електростатично електричество при триенето с кожата на скротума и създава през него електростатично поле, като кожата по долната част на скротума получава положителен заряд, а по горната — отрицателен. Тестисите се оказват между тези два полюса и това влияе зле на сперматогенезата.

Многото проучвания на електростатичното поле, съз­давано около скротума от различни материали, показват, че то е най-силно при 100-процентово синтетично бельо и намалява пропорционално на по-малкото съдържание на синтетична материя в тъканта. Ако бельото е от чист памук, електростатично поле почти не се създава.

Египетски лекари предложили противозачатъчен ме­тод за мъжете, основаващ се на съчетанието между пови­шаване на температурата на скротума и създаване на елек­тростатично поле около него. 14 доброволци носили дено­нощно в продължение на една година специална скротална превръзка от чист полиестер, която сменяли само за изпиране. Прикрепена към колан, тя силно притискала тес­тисите нагоре към корема, което автоматично водело до повишаване на температурата им. Още докато траел експериментът, концентрацията на сперматозоидите спад­нала до нула. Резултатът се запазил и през следващите 140 дни. Размерите на тестисите също намалели и количест­вото на произведената сперма значително спаднало. Биопсията, направена по средата на експерименталния период, показала промяна и в някои клетки на семеносните каналчета.

След свалянето на превръзката в края на опита кон­центрацията на сперма бавно започнала да се повишава и се върнала на нормалното си равнище след около 157 дни.

Тъй като може да има връзка между „прегряването"

на тестисите и опасността от тестикуларна дегенерация и дори може би рак, препоръчва се мъжете да носят свобод­ни гащета от чист памук, вместо стегнати слипове от син­тетична материя.

свободни радикали

Установено е, че 40% от уврежданията на сперматозо­идите се дължат на сблъскване с молекулни фрагменти, известни като свободни радикали. Най-голяма е уязвимост­та им по време на деленето, когато естественият възста­новителен механизъм е изключен. А тъй като за производ­ството на един сперматозоид трябва да се извършат 380 деления на клетки, сперматоцитите и сперматогоните в тес-тикулните каналчета непрекъснато се делят. Това ги прави удобна мишена за атаките на свободните радикали. И ако при това се повреди ДНК, генетичният материал може да бъде погрешно заложен и да започне мутация. Спермато­зоидът може да съдържа смъртоносен генетичен дефект и да умре или да развие структурни аномалии като две глави, две опашки, липса на акрозома или неспособност за изт­ласкване напред. Ако се окажат засегнати много сперма­тозоиди, намалява оплодителната способност.

Атаката на свободни радикали може да причини и по-дребни генетични дефекти, които обаче да се предадат на бъдещия плод, ако изобщо стане оплождане, и да увеличат например риска от рак още в детството. Това вече е уста­новено при поколението на мъже пушачи (вж. Глава 17).

Много са начините, по които мъжът може да се пред­пази от вредното влияние на свободните радикали. Това е от значение и за собственото му здраве, не само за бъде­щото му поколение. Вече се знае, че свободните радикали са свързани със сърдечно-съдовите заболявания и с рака. Неутрализирането им чрез разумен начин на живот и балансирано хранене подобрява качеството на сперматозо­идите, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания и значително отдалечава заплахата от рак.

антиоксиданти

ВИТАМИН С

Антиоксидантите в храната са главната защита на чо­века срещу свободните радикали. Витамин С е разтворим във вода антиоксидант, който усилено се изпраща от орга­низма в спермата, за да достигне там равнища на концен­трация, осем пъти по-високи отколкото в кръвта.

Пушенето поражда големи количества свободни радикали, затова пушачите са особено застрашени от пов­реди в сперматозоидите. Ето защо те трябва да поемат поне два пъти повече витамин С от непушачите. Пушещите по 20 цигари на ден имат 40% по-малко витамин С в кръв­та от непушачите. Концентрацията на сперматозоиди при тях е със 17% по-ниска, при по-малка подвижност и пове­че аномалии.

Експериментално е установено, че ако дневно се по­емат 250 мг витамин С (четири големи портокала или киви), шансовете за опазване на сперматозоидите от атаките на свободните радикали са добри.

Пушачите, предпочели по-масираните дози от 1000 мг витамин С дневно, могат да подобрят концентрацията на сперматозоидите с около 34%, подвижността им — с 5% и ефективността им — с 34%. Витамин С намалява вероят­ността от слепване на сперматозоидите, което пречи на движението им и снижава оплодителната способност. Механизмът на това е следният.

Спермата съдържа комплекса протеин-витамин Е, на-

речен неспецифичен семенен аглутинин. Той се явява в две форми — окислена, която не се свързва със сперматозо­идите, и неокислена (редуцирана), която се свързва със сперматозоида и не му позволява да се слепва с други. Със своя антиоксиден ефект върху неспецифичния семенен аг­лутинин витамин С го превръща в редуцираната му форма, за да може той да възпира слепването на сперматозоидите.

Изследванията показват, че витамин С може да по­могне на мъже, чиято понижена оплодителна способност се дължи на слепване на сперматозоидите. Допълнителното приемане на 500 мг витамин С, взет два пъти на ден, може да намали слепването от 37% на 14% само за една седмица, а след още 4 седмици — и на 11%. Едновременно с това се подобряват качеството, подвижността и преживяемостта на сперматозоидите.

Заедно с витамин С е добре да се приемат и други антиоксиданти като витамин Е, бетакаротин и цинк.'Те действат комплексно и имат изключително положителен синергичен ефект.