Д-р Сара Бруър Съдържание увод

Той е мастноразтворим антиоксидант и прониква през клетъчните мембрани и телесните мазнини, за да ги пази от окисляващите свободни радикали. Високи дози вита­мин Е — 600 мг дневно, се използват успешно за лекуване на понижена оплодителна способност. Той също подобря­ва състоянието и качеството на сперматозоидите. Тъй ка­то не е токсичен, безвредно е да се поема и в количества над 1000 мг дневно.

Мастноразтворим антиоксидант, изпълнява същите за­щитни функции като витамините С и Е. Бетакаротинът е и провитамин — преобразува се във витамин А, когато запа­сите му в организма намалеят. Но тъй като твърде голе­мите количества витамин А могат да бъдат отровни, доб­ре е бетакаротинът да се приема в оптимални безопасни дози.

Смята се, че витамин А е от голямо значение за узря-ването на сперматозоидите, докато минават през епидидима. Важен е и през първите фази от развитието на заро­диша.

цинк

Минерал антиоксидант, който играе важна роля в за­шитата на спермата от свободните радикали. Спермата е богата на цинк и всеки еякулат съдържа 5 мг — една трета от препоръчваното ежедневно количество в храната. Освен основната му функция на антиоксидант, установени са още три важни функции на цинка:

• Генетичният материал (ДНК хроматин) в ядрото на сперматозоида е тясно свързан със специални хроматини в стабилен неразтворим комплекс. Тази структура е от съществено значение за успешното оплождане. Цинкът пречи на структурата да се разпадне.

• Високата концентрация на цинк в семенната течност ограничава донякъде подвижността на сперматозо­идите, те поглъщат по-малко кислород и така се съх­ранява енергията им. В женския репродуктивен тракт съдържанието на цинк е твърде малко и кон­центрацията му в попадналата там семенна течност

бързо намалява. Това рязко увеличава активността на сперматозоидите и ги ускорява като с реактивен заряд.

• Много случаи на намалена оплодителна способност се дължат на това, че голям брой сперматозоиди изсипват ензимите още преди или веднага след еякулацията. Като стигнат до яйцеклетката, не мо­же да се извърши акрозомната реакция, при която ензимите трябва да пробият обвивката на яйцеклет­ката, за да премине в нея сперматозоидът и да ста­не оплождането. Това преждевременно освобожда­ване на ензимите се дължи на недостиг на цинк.

• Повишаването на концентрацията на цинк помага да се задържи прибързаната акрозомна реакция, до­като сперматозоидите стигнат до женския тракт, къ­дето цинкът се „разрежда" и вдига ембаргото върху акрозомната реакция.

Друго сравнително ново откритие е, че недостигът на цинк може да промени поредността на етапите на еякула­цията. Едно от обясненията е, че от липсата на цинк простатната жлеза се подува и така затруднява както движени­ето на сперматозоидите, така и отделянето на простатна секреция — една от първите съставки на еякулата.

Повечето мъже не получават достатъчно цинк с хра­ната си. По-активните сексуално вероятно губят на ден по­вече цинк, отколкото възстановяват. Минималното коли­чество цинк, приемано с храната, трябва да е 15 мг дневно.

Алкохол

Около 40% от намалената оплодителна способност при мъжете се дължи на приеманите от тях умерено големи количества алкохол. Той потиска секретирането на тестос-

терон и ускорява превръщането му в естроген в черния дроб. Това намалява както концентрацията на спермато­зоидите, така и половото влечение.

Изследванията показват, че при 50% от мъжете с по­нижена оплодителна способност въздържането от алкохол възстановява концентрацията на сперматозоидите за три месеца. Подвижността на сперматозоидите също се увеличава.

Най-новите изследвания доказват, че прекаленото фи­зическо натоварване (което при жените спортистки може да доведе до спиране на нормалния менструален цикъл) снижава оплодителната способност на мъжа.

Здрави мъже, които тичат, плуват или карат колело поне четири пъти седмично, били натоварени двойно в про­дължение на две седмици. Анализите на спермата, напра­вени шест месеца преди натоварването, непосредствено след него и три месеца по-късно, показали намаляване на концентрацията на сперматозоидите най-напред с 43%, а после с 52%. Повече се оказали и неузрелите и негодни сперматозоиди. Същевременно плазменото ниво на хор­мона тестостерон в кръвта също спаднало с 36%, но след трите месеца се нормализирало. Стероидният хормон кортизол, който се отделя при стрес, повишил концентра­цията си с почти 50%. Този хормон потиска секрецията на тестостерон от клетките на Лайдиг в тестисите и вероятно на него се дължи понижената концентрация на спермато­зоиди.

5

БЕЗПЛОДИЕ

От всички живи същества на тази земя човекът произ­вежда най-оскъдно количество сперматозоиди. Докато при повечето животни става дума за 20-25 милиона спермато­зоиди на грам тестис дневно, човекът може да се похвали с не повече от 4 милиона. И все пак е по-добре от горилата, чиито пенис и скротум са толкова малки, че почти не се виждат. Това може да се обясни с факта, че човекът и гори­лата по принцип са моногамни и няма кой знае какво съ­перничество за осеменяване на всяка женска. Това като че ли противоречи на теорията за естествения подбор, спо­ред която по-голяма вероятност да оцелее има поколени­ето на мъжкия с по-обилно количество сперма.

Добрата оплодителна способност при мъжа означава производство на нормални количества подвижни сперма­тозоиди, транспортирането им през епидидима и семепро-вода, осъществяването на ерекция и еякулация, при която сперматозоидите биват пренесени във вагината на жена с добра плодовитост. След това те трябва да могат да изп­луват през цервикалния канал и да стигнат до фалопиевите тръби, където да срещнат прясно овулираната яйцеклетка. Разпознавайки я, сперматозоидите прилепват към външната й обвивка и проникват в нея, за да я оплодят. Щом се извърши това, ДНК на сперматозоидите трябва да са достатъчно жизнеспособни, за да дадат възможност

на зародиша да се развива.

Следователно безплодието при мъжа би могло да се дължи на много фактори: нарушения в сперматогенезата, подвижността на сперматозоидите, ерекцията, еякулаци-ята или на неспособност за взаимодействие между спер­матозоида и яйцеклетката. Всички тези процеси са толко­ва сложни, че е истинско чудо, дето не се провалят по-често.

За безплодие може да се говори, когато не е настъпи­ло зачеване след едногодишно редовно полово общуване без предпазни средства. Проблемът засяга една на шест двойки. При 30% от потърсилите медицинска помощ при­чината е изцяло у мъжа, а при още 20% — частично. Изследванията на 472 безплодни двойки показали, че:

• при 12% проблемът се дължал на ниска концентра­ция на сперматозоиди

• при 6% — на пълна липса на сперматозоиди

• при 8% — на антитела срещу спермата

• при още 6% — на непълноценно полово общуване.

Други причини за безплодие или понижена оплодителна способност могат да бъдат:

• топлина или електростатично електричество около тестисите

• битови навици, например много алкохол, пушене и стрес

• преболедуван орхиепидидимит

• прекаран двустранен реактивен орхит

• недоизлекувана инфекция (например хламидия)

• предхождащи проблеми с тестисите (завъртане) или неслязъл тестис

• малформации по рождение, като липса на еякула-торен тракт или на семепровод

• запушен епидидим или семепровод в резултат на прекарана инфекция (гонорея, хламидия и др.)

• антитела срещу сперматозоидите

• ретроградна еякулация

• генетически увреждания

• импотентност

• химиотерапия

• тежко заболяване на черния дроб или бъбреците.

През последните 50 години концентрацията на спер­матозоидите е намаляла от 113 на 66-76 милиона на милилитър, обемът на семенната течност е спаднал от 3,4 на 2,75 милилитра, а подвижността на сперматозоидите е намаляла. През последните 15 години броят на мъжете с понижена концентрация на сперматозоидите се е утроил, а два пъти повече мъже са с намалена подвижност на сперматозоидите. Изследванията показват, че съдържани­ето на изродени сперматозоиди — с две глави или опашки, слепнати на гроздове, се е увеличило 12 пъти.

Мъжете с концентрация на сперматозоидите 20-40 ми­лиона на милилитър се смятат с намалена оплодителна способност, докато при под 20 милиона на милилитър се водят стерилни. На практика обаче не е точно така, защо­то при по-нисък процент подвижна сперма обикновено е необходимо повече време за оплождане.

Статистиката сочи, че мъж с 5-10 милиона подвижни сперматозоиди на милилитър има 30% шанс да стане баща. При увеличаване на концентрацията на 100 милиона шан­сът за успех се повишава до 70%.

цикъл). Според изследванията тогава концентрацията на сперматозоидите е най-голяма.

Няколко лесно осъществими промени в начина на жи-вот могат да увеличат оплодителната способност:

• Избягвайте топли вани и сауни.

• Носете свободни памучни гащета.

• Наплисквайте тестисите си с хладка вода.

• Сведете количеството на алкохола, ако можете, де нула. 40% от намалената оплодителна способност се дължи на поемането на четири единици алкохол дневно.

• Ограничете поемането на кофеин до три чаши кафе. чай или кола дневно.

• Откажете пушенето, за да не се образуват допълни­телни количества свободни радикали.

• Освободете се от излишното тегло, което нарушава равновесието между тестостерона и естрогена.

• Прилагайте различни методи за намаляване нг стреса.

Поемайте достатъчни количества антиоксиданти с хра­ната си. Те неутрализират свободните радикали, на които се дължат 40% от щетите, нанесени на сперматозоидите Оптималните количества антиоксиданти дневно са:

• най-малко 250 мг витамин С, а за пушачите — 50С до 1000 мг;

• най-малко 50-100 мг витамин Е;

• 15 мг бетакаротин;

• 10 мг цинк.

Тези количества предполагат добавки към храната под формата на синтетични препарати след консултация с ле­кар.

До неотдавна единственият начин да се помогне на двойки, при които проблемът е у мъжа, бе изкуственото осеменяване с дарителска сперма. Перспективите вече са по-добри.

Прилагат се нови методи, при които се изрязва нефункциониращата страна на семепровода и той се свързва нап­раво към епидидима. Този метод се нарича деферентоепи-дидимоанастомоза.

Ако ниската оплодителна способност се дължи на лип­сата на акрозомна реакция, преди изкуственото осеменя­ване сперматозоидите се третират с антиоксидантния пре­парат пентоксифилин. Той не само помага за освобожда­ване на ензимите от акрозомната торбичка (когато спер­матозоидите не са в състояние да извършат това сами), но и действа като реактивен тласък за-ленивите сперматозо­иди.

Недостигът на цинк пък предизвиква преждевременна акрозомна реакция, затова оптималните му количества в храната са от особено значение.

Усъвършенстват се и методите за по-успешно извън-маточно осеменяване. Когато концентрацията на сперма­тозоидите и тяхната продължителност на живот са твърде ниски, прилага се замразяване и отделяне на подвижните от неподвижните сперматозоиди, както и химическо третиране за увеличаване на оплодителната им способност.

Друг метод е центрофугирането на сперматозоиди при 2 000 оборота в минута и пресяването на най-силните и бързоподвижни от тях. Той се прилага с особено голям ус­пех при мъже с реверсирана вазектомия и намалена кон­центрация на сперматозоидите поради стесняване на семе­провода.

Проблемът с ниската концентрация се разрешава до 50% и с инжектиране на сперма направо в матката.

Когато концентрацията е много ниска или спермато­зоидите не са в състояние да проникнат в яйцеклетката (липса на акрозомна реакция), обвивката й се изтънява или се пробива — с лазер или с ензими, вкарани с игла, седем пъти по-тънка от човешки косъм. Ефективността на този метод личи от следната таблица:

no-съвършени методи позволяват да се инжектира сперма направо в цитоплазмата в случаите, когато почти няма подвижни сперматозоиди или ако на всички липсват ензимните торбички.

Когато на еякулацията пречи физическа бариера (нап­ример при вазектомия) или съществува проблем с ерекция­та, сперматозоиди могат да бъдат изтеглени направо от епидидима с тънка игла. След специална обработка се изо­лират здравите екземпляри, които после могат да се из­ползват при всеки от посочените методи. По този начин се дава възможност и на мъже с тежки увреждания на гръб­начния стълб (парализа, импотентност) да станат бащи.

Аномалиите при ерекцията могат да бъдат разрешени

Някои медикаменти могат да влияят зле на сперматогенезата и да намалят концентрацията на сперматозоидите. Сред тях са:

• противораковите лекарства (особено мустарген, циклофосфамид, хлорамбуцил), които потискат про­изводството на сперматозоиди и намаляват броя на делящите се клетки;

• сулфазалинът (за лечение на остър колит), който на­малява подвижността и концентрацията на сперма­тозоидите;

• симетидинът (противоязвен препарат) и спиронолактонът, които пречат на действието на тестостерона;

• анаболните стероиди и кортикостероиди, които намаляват концентрацията на сперматозоидите, особено след продължително приемане;

• противомаларичните препарати, които потискат сперматогенезата;

• облекчаващите сърдечно-съдовата дейност препа­рати (бетаблокери и тиазидни диуретици), които причиняват импотентност и намаляват концентра­цията;

• антидепресантите и успокоителните медикаменти, които могат да доведат до импотентност;

• опиатите и марихуаната, които потискат спермато­генезата и пречат на функциите на тестостерона.

При констатирана намалена оплодителна способност лекарят би трябвало да препоръча спиране или смяна на посочените медикаменти. Ако се налага противоракова химиотерапия, а пациентът иска да има деца, добре е да се съхрани замразена сперма в банка, преди да започне лечението.

6

ПРОСТАТА

Простатната жлеза е бомба със закъснител, чийто ча­совников механизъм неумолимо отмерва времето в отде­лителната и репродуктивната система на всеки мъж. Според Световната здравна организация 80% от мъжете рано или късно имат проблеми с простатата и се нуждаят от лечение. На един от всеки трима се налага да се оперира.

Въпреки тази ужасяваща статистика малцина знаят къ­де изобщо е простатната им жлеза, какви са функциите й и какви са симптомите на нейните „повреди". Но по-осъди­телното е, че твърде малко мъже си дават сметка какво голямо значение има храненето за успешната профилак­тика на трите главни заболявания на простатата: доброка­чествена хиперплазия, простатит, рак.

Здравата простатна жлеза тежи 20 г и по размер и фор­ма прилича на голям кестен. Съставена е от милион малки жлези, които секретират рядка, млечнобяла кисела течност. Простатната жлеза е снабдена с мускули и фиброзни клетки, които й помагат да се свива. Тя е разположена между пи­кочния мехур и пениса, като обгръща уретрата, в което се състои и незавидното й място сред постиженията на би-

ологическата еволюция. Защото с напредването на възраст­та простатата неизбежно започва да се увеличава,.....в ре-

зултат на което притиска уретрата и затруднява уринира-нето.

ЗА КАКВО СЛУЖИ ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

Функциите на простатната жлеза все още не са напъл­но изяснени. Знас се само, че:

• секретираната от нея течност съставлява 30-40% от количеството на спермата;

• отделяните от нея хранителни вещества като цинк,

аминокиселини, лимонена киселина, витамини и за­хари вероятно са полезни за качеството на сперма­тозоидите, но не са жизненоважни за оплодителна-та им способност; установено е, че сперматозоиди, които не са били в контакт с простатна секреция, също могат да оплодят яйцеклетка;

• помага за насочването на семенната течност навън при еякулацията, за да не се върне тя обратно в пи-кочния мехур;

• съдържа вещества, придаващи характерната мириз­ма на спермата;

• секретира ензими, които осигуряват такъв вискози­тет на семенната течност, който максимално да улеснява движението на сперматозоидите;

• отделя хормоноподобното вещество простагландин, което има особено въздействие върху женския реп­родуктивен тракт: от една страна, кара шийката на матката да набъбва леко навън, така че спермато­зоидът да премине по-лесно през нея, а от друга, предизвиква контракции на женските гениталии (те­оретично това действа като вакуум за сперматозо­идите и същевременно прави оргазма на жената по-интензивен); показателно за значението на тези про­цеси е това, че секретите на простатната жлеза из­лизат първи при еякулацията.

В различни периоди от живота на мъжа простатата може да даде различни „дефекти":

простатит — инфектиране и възпаление, най-често между 25 и 45 години;

доброкачествена простатна хипертрофия, при която жлезата бавно се увеличава, а симптомите се про­явяват след 45-годишна възраст;

• рак на простатата, за който обикновено може да се говори едва след 55-годишна възраст, рядко по-рано.

простатит

Погледната през микроскоп, простатната жлеза се оказва изпълнена с повече канали и глухи улици от самата Венеция. Те лесно могат да се инфектират, възпалят или запушат било от сгъстена секреция или малки чакълопо-добни камъчета. Така се получава простатит, от който стра­да всеки трети мъж между 20 и 50 години. Болестта се про­явява в четири форми.

Тази инфекция се причинява от бактерии от хранос­милателния тракт, които стигат до пикочопровода или през уретрата, или по пътя на кръвта или лимфата. Понякога причинителите са микроорганизмите на венерическите бо­лести (гонорея, хламидии). Симптомите се появяват вне­запно и биват:

• неразположение

студени тръпки или треска

• болки в долната част на гърба, около бедрата или гениталиите

• пронизваща болка между скротума и ануса

• болезнено и затруднено уриниране

• често уриниране

• болка при еякулация. •* *

При преглед чрез туширане лекарят напипва топла, по­дута и мека простатна жлеза.

След установяване на диагнозата се предписва про­дължителен (обикновено до четири седмици) курс с анти­биотици; подобрението трябва да настъпи след първите няколко дни.

В някои случаи простатната жлеза се подува дотолкова, че притиска напълно уретрата, което прави уринирането невъзможно и се налага постъпване в болница. Под мест­на упойка се поставя катетър, който възстановява дренажа на урината.

Ако въпреки лечението възпалителните промени в гън­ките и каналите на жлезата останат, може да се говори за хронично състояние на болестта.

Хроничният простатит е обичайно заболяване в раз­витите страни. Медицинската статистика разкрива, че един на петима мъже под 40 години и трима от всеки петима в по-напреднала възраст имат хронично възпаление на прос-татната жлеза, което протича без външни симптоми.

Съществуват две разновидности на хроничния прос­татит — причинен от микробна инфекция и такъв, при кой­то има възпаление без признаци на инфекция.

Хроничен бактериален простатит

При него микроорганизмите навлизат в простатната жлеза и причиняват локализирана инфекция с гной и микроабсцеси. Настъпва подуване, което блокира оби-чайните канали за оттичане и задържа бактериите в жлеза­та.

В някои случаи бактериите се обвиват в простатна секреция, която се втвърдява до малки кристалчета или камъчета, и така се защитават от атаките на имунната сис­тема на организма и на антибиотиците. С това се обясня­ват честите пристъпи на хроничните бактериални простатити.

Симптомите варират, но общото между тях е:

• болка и дискомфорт в простатата, скротума, тести­сите, ректума или върха на пениса

болки в долната част на гърба, слабините или от вътрешната страна на бедрата

водниста секреция от пениса

• проблеми с уринирането, което зачестява и става болезнено

болезнена и/или преждевременна еякулация кръв в спермата

• инфектиране и подуване на тестисите.

За съжаление тези състояния трудно се ликвидират и някои мъже страдат от симптомите им през целия си живот.

Хроничен небактериален простатит

Той може да сполети мъжа по всяко време след пубер­тета, но най-често се явява между 30 и 50 години. Проявява се с възпаление, при което простатната жлеза отделя бели гнойни клетки, но не и бактерии.

Общоприето обяснение е, че това страдание се причи­нява от ненормално изпразване на пикочния мехур, при което урината отива в каналите на простатната жлеза и предизвиква химическо дразнене и възпаление. Може да се получи или да се влоши, ако мъжът тренира бягане или активен спорт на пълен мехур.

Съществува и друга теория, според която някои мъже произвеждат по-гъста и може би по-киселинна простатна секреция, която не може да се оттича нормално през тес­ните канали и в резултат от натрупването й се получава подуване и възпаление.

Обичайните симптоми са:

• болки в тестисите, пениса или ректума

болки в долната част на гърба, особено след полов акт

• пареща болка при уриниране

• секретиране от уретрата, особено след сношение.

Лечение на хроничния простатит

Хроничната инфекция може да се окаже трудно по­датлива на лечение, понеже възпалението и подутината, та­ка да се каже я капсулират. в жлезата. След поставяне на диагнозата се предписва лечение с антибиотици в продъл­жение на поне шест седмици до три месеца и повече.

Противовъзпалителни болкоуспокояващи като ибупрофен също облекчават отока, възпалението и болката.