Д-р Сара Бруър Съдържание увод

Освободете се от излишното тегло; мастните тъка­ни в организма отделят хормони и могат да нарушат хормоналното равновесие на организма.

Ограничете мазнините, особено наситените. Пред­почитайте нискомаслени млечни продукти. Мазни­ните не бива да съставляват повече от 20-30% от енергийните източници на организма.

•Намалете до минимум червеното месо, а се ориен­тирайте към пиле и риба. Рибената мазнина има противоканцерогенен ефект.

• Поемайте поне половин килограм пресни зеленчу­ци на ден (без да се смятат картофите). Най-добре е те да са сурови или леко задушени.

• Въведете в менюто си японска храна — соя, ориз, кръстоцветни.

• Яжте много пълнозърнести храни — ръжени про­дукти, например.

• Добавете поне 30 г орехи и семена към ежедневно­то си меню.

• Поемайте повече целулозни храни — поне 30-40 г дневно.

• Увеличете дяла на нерафинираните въглехидрати (скорбяла) според препоръчваните от Световната здравна организация 50-70% от дневните енергий­ни източници.

• Добавете витамините С и Е, както и бетакаротин в следните препоръчителни дози:

• витамин Е — 30-40 мг дневно

• витамин С—150 мг дневно

• бетакаротин — около 15 мг дневно

• Не пречи да взимате и допълнително 10 мг цинк дневно.
ТЕСТОСТЕРОНЪТ

И СЕКСУАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА МЪЖА

ПУБЕРТЕТ

Пубертетът е фазата на развитие на човека между детс­твото и зрелостта, когато се оформят вторичните полови белези, узряват половите органи и репродукцията става възможна. Настъпват и емоционални промени, които за­едно с физическите характеризират юношеството.

При момчетата пубертетът започва между 10 и 14 го-дини (макар че много хормонални промени стават незабе­лязано и по-рано) и завършва до 15-17 години. При моми­четата този период е изместен с около една година напред — между 9 и 13 години, когато непогрешим признак на пу­бертета е първата менструална кръв. При мъжете същата степен на зрелост се проявява с първата еякулация, обик­новено през нощта, поради което се нарича „мокър сън". Тя все още не означава съществуването на оплодителна способност, а само показва, че тестисите са се пробудили и заедно със семенните каналчета и простатната жлеза са започнали секреторната си функция.

Още не е съвсем ясно кое точно предизвиква пубертета. Той може да се дължи на отпадането на възпиращи нервни

връзки, чиято функция е да потискат част от мозъка, наре­чена хипоталамус. Щом тези инхибитори отпаднат, хипоталамусът започва да отделя на импулси емисии от стиму­лиращото вещество, наречено лутейнизиращ хормоносво-бождаващ хормон. По нервен път тези импулси стигат до жлезата хипофиза, която се намира точно под хипотала-муса в основата на мозъка.

Стимулираната хипофиза започва да секретира два други хормона, които са особено важни за репродуктивни­те функции. Това са фоликулостимулиращ хормон (ФСХ) и лутейнизиращ хормон (ЛХ). Те навлизат в кръвоносната система и стигат до яйчниците при жената и до тестисите при мъжа. ФСХ предизвикват производството и развити­ето на сперматозоидите, а ЛХ — на мъжкия хормон тестостерон.

Тестостеронът е най-важният андроген (мъжки полов хормон). 95% от него се отделят от тестисите, а останали-те 5% идват от надбъбречните жлези. Мъжът в зряла въз­раст отделя между 4 и 10мг тестостерон дневно, Надбъб-речните жлези и яйчниците при жените също секрстират малки количества тестостерон.

Пространствата между силно нагънатите семенни ка­налчета във всеки тестис са изпълнени с гроздове от клетки, наречени интерстициални клетки на Лейдиг. Те съдържат мастни гранули, богати на кислород, които се преобразу­ват в тестостерон чрез серия химични реакции. Тестосте­ронът се отделя в кръвта а да стимулира растежа на кос­тите и мускулите, уголемяването на гениталиите и тести­сите, както и цялото полово развитие.. На този хормон се дължат вторичните полови белези, появяващи се през пубертета, както и производството на сперматозоиди.

ФУНКЦИИ НА ХОРМОНА ТЕСТОСТЕРОН

Тестостеронът отговаря за:

поддържане на мъжкото либидо уголемяване на ларинкса и удебеляване на гласа уголемяване на пениса, тестисите и скротума нагъване на скроталната кожа

развитие на семенните каналчета и отделяне на секрет, богат на фруктоза

• израстване на простатната жлеза

• образуване на простатния секрет

• стимулиране на поизводството на сперматозоиди поддържане на еректилно-еякулаторната функция

• съединяване на краищата на костите (епифиза)

• поддържане на мускулната маса.

В простатата и в космените торбички от тестостерона се образува друг хормон — дихидротестрстерон, който е два пъти по-силен от тестостерона и се смята "отговорен" за:

• окосмяването на лицето, подмишниците и крайни­ците

• окосмяването на слабините

• характерната плешивост при мъжа

• акнето

Най-забележимите изменения при момчетата настъп­ват между 12 и 17 години. Те се причиняват от тестостеро­на и хормона на растежа и засягат всеки мускул и кост на тялото. Раменният пояс се разширява повече от таза, сла­бите момчета натрупват мускули, а при по-пълните маст­ната тъкан намалява и те стават по-стройни. По-долу са очертани петте фази на развитие на половите органи на мъжа, като посочената възраст е приблизителното начало на периода:

Тестостеронът уголемява ларинкса, удебелява и удъл­жава гласните струни. Гласът става по-нисък и плътен, което се нарича мутиране. Процесът протича около 14-ата

година, но самите момчета не го усещат, тъй като се из­вършва постепенно. Някои могат да се оплачат от стягане и пресипване, което преминава за няколко седмици и не е основание за тревога.

сексуалното поведение на мъжа

То зависи от хормона тестостерон, който поражда сексуалния интерес и влечение и дава израз на заложените модели на сексуално поведение. Опити със засилени дози тестостерон показват, че той повишава либидото, но не може да направи хомосексуалиста хетеросексуален и

обратно.

Експеримент с 4000 американци е показал, че съпру­зите с по-високи нива на тестостерона не само са с 43% по-склонни да се развеждат и с 38% по-податливи на из­вънбрачни връзки, но и с 50% по-незаинтересувани от брак в сравнение с

рон. Последните пък са по-подходяши за стабилно семейство. Това може да се дължи на факта, че по-малкото тес­тостерон прави мъжете по-хрисими, неагресивни, сговор­чиви и „домошари" .

Любопитното е, че тестостеронът влияе и върху кари­ерата на мъжа. Индивидите с по- високо съдържание на тес­тостерон имат заложби за спортисти, актьори и обществе­ни личности — професии, изискващи конкурентоспособност, агресивност и екстровертно, поведение.

Препаратите, действащи потискащо на тестостерона, се наричат антиандрогени. Те намаляват половото влече­ние на мъжа и потискат ерекцията. Прилагат се на извър­шители на сексуални престъпления.

Кастрацията (отстраняването на тестисите) потиска половата активност, но този ефект се наблюдава едва след няколко години и то не напълно. Обяснението е, че над-

бъбречните жлези, които обикновено осигуряват само 5% от постоянното ниво на тестостерона в организма, веро­ятно започват да произвеждат по-големи количества от хормона.

При мъже, загубили либидото си ж способността да получават ерекция, лечението с тестостерон успешно възстановява нормалното състояние.

Според различни проучвания и анкети, проведени в Англия, 40% от двойките правят любов повече от три пъти седмично, други 35% — 1 -2 пъти, а 15% — три пъти месечно. Останалите имат още по-редки или никакви полови сно­шения. С напредването на възрастта честотата на сексуал­ното общуване намалява.

Продължителността на една сексуална връзка неизбеж­но влияе върху честотата на консумирането й. Според нап­равените анкети повече от половината от двойките, които са заедно по-малко от три години, имат полови контакти по-често от три пъти седмично, но само една четвърт от тях запазват този ритъм и след четвъртата година на връз­ката си.

Афродизиаци

Някои вещества и продукти са добили през вековете ексцентрична слава на чудотворни средства за увеличава­не на мъжката потентност. По-надеждна репутация в това отношение имат стридите, шампанското, женшенът и малините.

Така се наричат летливите химикали, секретирани минимални количества от мастните жлези по кожата. Почти недоловими от сетивата, те имат силно въздействие върху настроението и влеченията на мъжа. Едва напоследък е изолиран експериментален материал, който се изследва във връзка със славата му на ключ към сексуалното привличане. Изпробван върху 40 доброволци, този човешки феромон в течно състояние несъмнено е повишил настроението им и ги е направил по-податливи към женския чар. Перспекти­вите феромонът да се добавя към парфюми и ухания може да има опустошителен ефект.

Вече няма съмнение, че и мъжете преминават през по­добен период, който при тях би трябвало да се нарича „вирипауза" (vir, viri (лат.) — мъж). В организма на мъжа тестостеронът се произвежда непрекъснато, а не на месеч­ни цикли като женския хормон естроген. Най-високо съ­държание на тестостерон в кръвта има през пубертета и в началото на двайсетте години, след което той започва пос­тепенно да намалява с напредването на възрастта.

През така наречената „средна възраст", когато тестос­теронът в кръвта понамалее, някои мъже усещат умора, раздразнителност, понижено либидо, болки в ставите, из­съхване на кожата, безсъние, силно потене, горещи вълни и потиснатост. С годините може да започне изтъняване на костите (остеопороза), което се наблюдава и при някои же­ни след менопаузата. Между 40 и 70 години плътността на костите при мъжете може да намалее с 15% и те да загубят 5-10 кг от мускулното си тегло. Концентрацията на спер­матозоиди също намалява, а проблемите с ерекцията мо­же да зачестят. Всичко това показва, че хормонът тестос­терон не си върши работата както трябва.

Интересно е, че много от мъжете с подобни оплаква­ния имат сравнително нормално съдържание на тестостерон в кръвта. Следователно проблемът е във взаимодейст­вието между тестостерона и неговите рецептори или се дъл­жи на прекаляване с алкохола, а може би и на твърде мно­го стрес.

Друга вероятност е повишеното съдържание в кръвта на глобулина, свързващ половия хормон. Действието на този протеин е такова, че той обира свободния тестосте­рон и го свързва в неактивна форма. Ето защо въпреки наличието на сравнително нормални количества тестосте­рон в кръвта, той не е в състояние да изпълнява ролята си.

Лечението на тези симптоми с допълнителни количес­тва тестостерон под формата на хапчета три пъти на ден в продължение на шест месеца цели да възстанови нивото на хормона, без да превръща мъжа в сексуална машина. С възстановяването на нормалното за индивида либидо мъ­жът се чувства по-енергичен, в по-добро настроение и с повишен интерес към секса.

От друга страна, твърде високите нива на тестосте­рон се свързват с риска от рак на простатната жлеза, пора­ди което някои лекари се въздържат да препоръчват тако­ва лечение. Най-разумно е обаче да се потърси консулта­ция с ендокринолог.

Има и хормонални начини за преодоляване на неб­лагоприятните симптоми. Ето някои от тях:

• спрете да пушите

• намалете алкохола

• „стопете" наднорменото тегло

• правете повече физически упражнения намалете кофеина

• взимайте допълнително витамини и минерали (не­достигът им нарушава хормоналния баланс)

проверете дали тревожните симптоми не се дължат на някои лекарства, които са ви предписани

потърсете лекарски съвет за проблеми в отношени­ята с партньорката и сексуални затруднения.

мастурбация

Тя вече е приета за нормална и здравословна. Наблюденията показват, че 80% от мъжете мастурбират редовно: 13% — повече от три пъти седмично, 25% — един до три пъти седмично и 15% — 2-3 пъти месечно. Онези, които нямат полова активност и не мастурбират, компенсират това с нощни полюции.

Мастурбацията Може да има отрицателен ефект само ако поражда чувство на вина и неловкост. Разпространя­ваните в миналото измислици за осакатяващо въздейст­вие на мастурбацията са безпочвени и са плод на затормозено мислене.

ХОМОСЕКСУАЛИЗЪМ

Еволюцията на човешкото сексуално поведение е сло­жен процес. Той се определя от инстинкта, от начина на живот, вероятно от генетични фактори, от обществената среда и от наличието на партньори от предпочитания пол.

Често се твърди, че 10% от мъжете имат хомосексуал­ни влечения, но това са занижени данни. Ако се включат и онези, които са имали поне една хомосексуална връзка в юношеството си, процентът вероятно ще нарасне.

Кинси, един от първите сексолози, е установил в про­учванията си, че 37% от мъжете, които е изследвал или разпитвал, са преживели най-малко един хомосексуален оргазъм. Не може да се съди за достоверността на подоб­ни анкети, тъй като тяхната искреност е доста съмнителна.

Хомосексуалното поведение не е еднообразно и може да се проявява в различни форми:

• преобладаваща хетеросексуалност с отделни хомо­сексуални връзки

• еднакъв брой хетеро и хомосексуални връзки

• преобладаващо хомосексуална полова активност с откъслечни хетеросексуални контакти

• изключителна хомосексуалност.

Невинаги сексуалните влечения и предпочитания съв­падат с характера на сексуалното поведение. Доказателство за това разминаване е широко разпространената хомосек­суалност в затворите и, обратно, безусловната хетеросек­суалност на мъже, потискащи интереса си към своя пол само под влияние на обществения натиск.

Според някои теории хомосексуалността е биологич­но явление с физиологична основа. Сексуалните рецепто­ри на някои мъже например откликват само частично на сексуалните хормони, което води до липса на хормонално обусловено влечение към партньорка от противоположния пол за продължаване на рода.

По-нови проучвания навеждат на заключението, че сек­суалното поведение е подвластно на мозъчни центрове. Центърът за мъжко поведение, съдържащ андрогенни рецептори, се намира в предната мозъчна част на хипоталамуса. Женският център е в така наречената вентромедиална, централна, част на мозъка. Смята се, че тези центро­ве се развиват в зависимост от нивата на сексуални хор­мони, които им въздействат в началния период на зародишното оформяне. Реакциите зависят от успешното вза­имодействие между сексуалния хормон и съответните рецептори. Логично е, следователно, всякакви несъответс­твия при реакциите на рецепторите в тази област да дове­дат до хомосексуално вместо хетеросексуално поведение.

Тази теория бе подкрепена напоследък от откритието, че при хомосексуалните мъже една зона в предната част на хипоталамуса анатомически е оформена като при жените, а не като при останалите хетеросексуални мъже. Намиращата се там колония от клетки (INAH-3) е по-мал­ка по размер при хомосексуалните мъже (колкото е при жените), а друга — супрахиазматичното ядро — е два пъти по-голяма.

Нещата не са чак толкова прости, разбира се, още повече, че разликата в размерите може да е въпрос на чис­то техническа неточност. Установено е още, че „кабелите" от нерви, свързващи лявото и дясното полукълбо на мозъка, са по-дебели при хомосексуалните, отколкото при хетеро­сексуалните мъже.

Изследването на 28 двойки еднояйчни близнаци от мъжки пол е доказало, че ако единият брат е хомосексуален, при другия вероятността от същото е три пъти по-голяма, отколкото при нееднояйчните близнаци. Това говори за ге­нетичен компонент на явлението. Учените се надяват след­ващата стъпка да е откриването на специфичните гени, обуславящи хомосексуалното поведение. Тогава то ще се окаже равносилно на това човек да е левак, десняк, или да може да си служи еднакво добре и с двете ръце.

ТРАНССЕКСУАЛНОСТ

Малък брой мъже страдат от gender dysphoria, което е съпдоврдено с различна степен на нетърпимост към биологическия им пол още от ранно детство. Понякога това състояние е резултат от някакъв стрес.

По-леката форма на това явление е травеститизъм и се проявява само с желанието да се носят дрехи, характер­ни за противоположния (в случая женски )пол. Това създава у мъжа чувство за спокойствие и равновесие, непонятно за повечето хора наоколо.

Други мъже имат чувството, че са в „чуждо" тяло. и имат непреодолимото желание да се отърват от външните белези на пола си и да станат анатомически жени.

Операции за смяна на пола се правят, но само след задълбочено изследване и психологическа подготовка. Без стабилни доказателства за успешно приспособяване към особеностите в живота на противоположния пол една опе­рация би могла да доведе до разочарование, депресия, са­моубийство или невъзможното изискване за връщане към първоначалния пол. Ако случаят е успешен, смяната на пола може да промени в положителен смисъл живота на човека.

8

СМУЩЕНИЯ В СЕКСУАЛНАТА АКТИВНОСТ НА МЪЖА

Думата импотентност е от латински произход и озна­чава „липса на сила". С нея се характеризира неспособ­ността да се получи и задържи ерекция до задоволително­то завършване на хетеросексуалния полов акт. Понятието задоволителен включва стабилна ерекция с достатъчна твърдост, задържана толкова дълго, колкото е необходи­мо за сексуалното удовлетворение и на двамата партньори, и кулминираща, с добре овладяна еякулация.

Импотентността е широко разпространено и потис­кащо състояние, подвластни на което са от 10 до 30% от мъжете във всички възрастови групи. Поради неуместно притеснение или погрешното убеждение, че нищо не може да се направи, споходените от импотентност често стра­дат в мълчаливо отчаяние. Независимо от причината за оплакването, 99% от мъжете могат да си възвърнат добра­та форма чрез някой от множеството методи за лечение.

Често се смята, че импотентността е чисто психоло­гически проблем, но в 40% от случаите има физическа причина. Ако мъжът се събужда сутрин с ерекция или е в

състояние да получи оргазъм с мастурбация насаме, пси­хологическите фактори са повече от физиологичните. При положение че изобщо не може да получи ерекция, дори и при събуждане, мъжът трябва да потърси съвета на уролог или сексолог.

По време на нощния сън по естествен път се получа­ват между четири и осем ерекции, освен ако има някаква физиологична пречка за спонтанното им осъществяване. Често обаче физическите и психологическите фактори се съчетават и се получава омагьосан кръг, в който се нат­рупват страхове и отрицателни чувства.

Най-обичайните от тях са умора, преумора и стрес. Съвсем нормално е при тези обстоятелства да не може да се постигне добър резултат. Другите физиологични при­чини са страничните ефекти от лекарства и опиати, втвърдяване на артериите (атеросклероза), изпускащи клапи в спонгиозното тяло на пениса (при което кръвта не може да се задържа и да предизвика ерекция), фйброза. хормонално неравновесие и нервни смущения.

Това е най-честата и отстранима причина за импотентност. Особено силно влияние могат да имат бетаблокерите, които по начало действат чрез потискане на дейността на някои видове нерви. Предписват ги за ле­куване на кръвно налягане, ангина пекторис, сърдечни смущения, ускорен пулс, мигрена, напрежение, глаукома, проблеми с щитовидната жлеза. Диуретичните таблетки, прилагани при високо кръвно налягане за обезводняване на организма, също могат да причинят смущения в ерекцията. Пациенти, взимащи диуретици, са двойно по-

застрашени от импотентност в сравнение с мъже, които не използуват такива медикаменти.

Противостресовите таблетки въздействат върху нерв­ните окончания и също могат да имат потискащ ефект.

Да не забравяме, че с цигарения дим се поглъща сил­ният опиат никотин. Пушенето е пряко свързано с пробле­мите при ерекция и зависимостта е право пропорционална: колкото повече цигари се изпушват дневно, толкова по-неубедителна е ерекцията. Пушенето уврежда самите кръ­воносни съдове и ускорява втвърдяването на артериите.

Атеросклероза

Втвърдяването на артериите е характерно за напред­налата средна възраст. Когато водещите към пениса арте­рии са с обложени от холестерол стени, се затруднява при­токът на достатъчно количество кръв за нормална ерекция. Изследвания с контрастни вещества, различими на рент­генова снимка, показват, че всяко стесняване на артериите може да бъде причина за импотентност.

При някои мъже ерекцията започва добре, след което бавно спада поради оттичане на кръвта от кавернозните и спонгиозното тяло. Това се дължи на повреда в механизма, който затваря оттичащите вени и не позволява на събра­лата се кръв да изтича. Оплакването е присъщо на по-въз­растните мъже. Понякога може да е съчетано и с лошо кръвоснабдяване.

Причина за импотентност може да е и нарушаването на хормоналното равновесие, особено ако нивата на хор­мона тестостерон са твърде ниски или тези на хормона пролактин — твърде високи. Открие ли се причината, отстраняването й с лечение е съвсем лесно.

Той води до импотентност по две причини: ускорява атеросклерозата и ако не се овладее навреме, нанася трай­ни поражения на нервите поради високото съдържание на захар в кръвта.

Болести и смущения на нервната система също могат да доведат до импотентност. Това се отнася до мъжете с тежка множествена склероза или претърпелите някакво ув­реждане на гръбначния стълб. При тях може да се получи рефлекторна ерекция, но еякулацията е невъзможна без електрическа стимулация.

В света се правят изследвания на лекарство, извлече­но от африканското дърво Pausinnystalis yohimbe. Окончателните резултати се очакват скоро, но ще минат години, пре­ди да започне серийното му производство.

Нитроглицеринът е медикамент, предписван обикно­вено при болки от ангина пекторис, защото разширява кръ­воносните съдове и усилва притока на кръв. Установено е, че компреси от него, поставени на пениса един-два часа преди сношение, могат да помогнат за преодоляване на импотентността. Четирима от 10 мъже между 45 и 71 го­дини с оплаквания от импотентност средно от пет години

са получили по този начин ерекция с еякулация.

Ерекция с помощта на вакуум

Чрез поставяне на пениса във вакуумен цилиндър и частично изтегляне на въздуха от него се постига ерекция благодарение на нахлулата кръв. След това се поставя не­що като турникет в основата на члена, който, естествено, не трябва да се държи дълго, тъй като пречи на кръвообращението. Еякулацията също се възпрепятства — това не е опасно, но и не помага на оплодителната способност.

Някои лекари предписват и простагландин Е1 или алпростадил (Caverject), които пациентът инжектира сам.

Ако се установи, че има физиологична бариера за при­тока на кръв в пениса, може да се направи артериален байпас с част от вена или синтетичен заместител. В някои случаи едно-единствено стеснение може да се разшири със специален балон, поставен на мястото му под рентгеново наблюдение.

Прилага се и метод, при който артерия, по принцип снабдяваща с кръв мускулите на слабините, се включва към другите артерии на пениса. Успехът е до 70%.

Ако импотентността се дължи на оттичане на кръв от вена, проблемът се разрешава чрез връзване на по-широ­ките вени, отвеждащи кръвта от пениса. Успехът на мето­да е 50%, но след време могат да се отворят други вени.