Д-р Васил Николаев Киров – Резюмета на научни трудове

1. 
   Киров, В. (2011), „Преструктуриране и социален диалог в България по време на криза: социологически анализ”, Издадена от Институт за изследване на обществата и знанието, Българска академия на науките, 162 стр., ISBN 978-954-8765-10-7
   

Монографията проследява преструктурирането на предприятията в България през последните 20 години, промените в пазара на труда и свързаните с това законодателни изменения. Съществено място е отделено на ролята на социалния диалог за осъществяването на трансформацията както на нивото на цялото общество, така и в отделните предприятия. Социологическият анализ е изграден върху различни примери с използване на множество методи за набиране на данни. Разгледани са усилията на различните актьори при прогнозирането и управлението на преструктурирането по време на кризата в контекста на това, което се е случвало преди и по време на постсоциалистическия преход. Формулирани са оценки и препоръки за по-ефективното съпътстване на преструктурирането в бъдеще и са обосновани политики за прогнозиране.

2. 
   Kirov, V. (2009), Changes in work in transformation economies - The case of the new Member States’, Leuven: HIVA, Unibook, 95 p. (in co-authorship with C. Makó , M. Illéssy, P. Csizmadia and T. Galev), ISBN : 978-90-8836-016-9
   

Монографията представя обяснителна схема за промяната в организацията на труда в Централна и Източна Европа в контекста на преструктурирането на глобалните вериги на стойността. При изследваната промяна е приложена теорията за глобалните вериги на стойността. Разкрити са факторите, които позволяват запазване на мястото в международното разделение на труда или придвижването нагоре във веригите на стойността в предприятия от индустрията и в компании от т.нар. нова икономика в България и Унгария. Оценени са критично използваните механизми за гъвкавост, въздействието на глобализацията върху кариерното развитие и върху баланса професионален – личен живот.

3. 
   Kirov, V (2010), „Le dialogue social dans les Balkans : le cas de la Bulgarie et de la Macédoine” in « Mondialisation et recomposition des relations professionnelles : in état des lieux » (Arnaud Mias (sous la dir.), éditions Octares, France, 2010, pp. 212 – 222 , ISBN  9782915346824 (in co-authorship with J.-C ; Prince)
   

Статията разглежда развитието на социалния диалог в България и Македония в сравнителен план в контекста на трансформацията на двете страни. Анализът демонстрира как в България нито позитивното икономическото развитие в периода 1998 – 2007, нито приемането на страната в Европейския съюз, отстраняват пречките пред социалния диалог. Идентифицирани са основните предизвикателства пред партньорството между работодатели и синдикати. Развита е тезата, че социалния диалог не се ограничава само до институционалната рамка. В тази перспектива са отправени препоръки към социалните партньори в Македония.

4. 
   Kirov, V. (2005), ‘Facing EU Accession: Bulgarian Trade Unions at the Crossroads’ in Dimitrova, D. and Vilokx, J. (eds.)’: Trade Unions Strategies in Central and Easter Europe: Towards Decent Work’, ILO, Budapest, pp. 111 – 152, ISBN : 92-2-117852-8
   

Студията разглежда развитието на синдикализма в България по време на прехода в контекста на цялостната трансформация на икономиката на основата на проведено изследване. Специфицирани и оценени са техните ресурси и стратегически избори. Разкрита е ролята им в процеса на социален диалог. Изведени са стратегически предизвикателства пред тях. Поставени са акценти върху ролята им при формулирането на политики, участието им при реформите в социалната сфера, спецификата на колективното договаряне, представителството на персонала в малки и средни предприятие в страната, присъединяването към Европейския съюз.

5. 
   Kirov, V. (2008), ‘Trade Unions in CEEs and the Challenges after the EU Accession: The Case of Bulgaria’ in "Economia & Lavoro" (rivista quadrimestrale di politica economica, sociologia e relazioni industriali), anno XLII, n.3 Settembre - Decembre 2008, pp.83-94, ISSN : 0012-978X
   

Статията цели да анализира предизвикателствата пред българските синдикати след присъединяването на България към Европейския съюз. След като е разгледано развитието на синдикатите в България са идентифицирани основни предизвикателства пред тях, например развитието на информирането и консултирането в рамките на променящата се законодателна рамка, навлизането на национални представители в Европейските работнически съвети, ролята им при усвояването на структурните фондове и т.н. Отправени са конкретни препоръки към синдикатите в България.

6. 
   Kirov, V. (2007), ‘Labour Relations, Collective Bargaining and Employee Voice in SMEs in Central and Eastern Europe’. In: ‘Transfer: European Review of Labour and Research’ Spring 2007 vol. 13 no. 1 95-113 (in co-authorship with C. Mako, M. Illessy and S. Stoeva), doi: 10.1177/102425890701300109, ISSN: 1024-2589
   

На базата на примери от България и Унгария тази статия изследва представителството на служителите и изразяването на техния глас в малките и средни предприятия в Централна и Източна Европа в контекста на развитието на сектора на МСП в преходния период и съответните промени в трудовите отношения и практиките на колективно трудово договаряне. Статията разглежда връзката между регулацията на отношенията на заетост и представителството и гласа на работещите. Показва се как в контекста на липса на формални канали за представителство в МСП могат да бъдат откроени редица неформални компромиси между работодателите и служителите по повод на заплащането, работното време, безопасните и здравословни условия на труд (БЗУТ). Авторите заключават, че бъдещите синдикални стратегии трябва да се основават на ясното разбиране на тези социални реалности.

7. 
   Киров, В., (2010), ‘Предизвикателствата на демографската промяна в България’. 2010. Издателство “Колор Принт”, София, стр. 5-7 и стр. 33 – 84, в съавторство (с Екатерина Маркова), ISBN : 978-954-8765-06-0
   

В контекста на анализираната ситуация по отношение на информираността за предизвикателствата на демографската промяна в България са обяснени действията и практиките на различни институции и организации във връзка с работната сила в края на кариерата (50+). Проведен е вторичен анализ на статистически данни за демографската промяна и конкретните й измерения по отношения на структурата на заетите лица, както и собствено емпирично изследване, проведено с помощта на дълбочинни интервюта с представители на различни заинтересовани страни (държавна администрация, синдикати и работодатели, мениджъри на човешките ресурси в големи компании, представители на неправителствения сектор). На основата на този анализ са формулирани и обосновани препоръки за приложението и адаптацията на добрите европейски практики и подходи в България.

8. 
   Kirov, V. (2009), ‘Employment in Call Centres in Bulgaria’, in Work Organisation, Labour and Globalization, Vol. 3, N. 1, pp. 144 – 157 (in co-authorship with K. Mircheva), ISSN : 1745-641X
   

През последните години България става важна дестинация за аутсорсинга на телефонни центрове (кол центрове) за обслужване на клиенти в чужбина. Хиляди нови работни места са създадени в столицата и големите български градове. Това значително развитие не е било обект на сериозен анализ. По тази причина статията представя накратко развитието на кол център индустрията в България, фокусирайки се върху заетостта в сектора. Авторите разглеждат профилите, търсени в телефонните центрове, практиките за подбор и обучение, работната среда, практиките за възнаграждение и представителство на работещите на работното място. Анализът дава възможност да се направят някои заключения за характеристиките на заетостта в кол центровете в България, както и да се сравнят тези характеристики с наблюдаваното в други страни.

9. 
   Kirov, V. ‘Why are Small Enterprises in Bulgaria not Growing?’, in Sociological Problems, Special Issue ‘Second Regional Workshop of the Balkan Sociologists), pp. 100 – 115 (in co-authorship with S. Stoeva), ISSN:0324-1572
   

На базата на изследване в рамките на европейски сравнителен проект е разгледано развитието на МСП, както и тяхната уязвимост. Тъй като често те са на границата на формалността и неформалността, техният потенциал за растеж може да бъде ограничен. В рамките на дебата за социоикономическите бариери пред растежа на МСМ авторите предлагат включването на „социокултрните” бариери, чието разбиране може да подобри разбирането на сектора на МСП и да допринесе за дискусията за публичните политики за развитието на малките предприятия.

10. 
    Kirov, V. (2005), Restructurations industrielles en Bulgarie: Strategie des acteurs dans le contexte de l’integration Europeenne’, in 'Protection sociale et emploi. Regards croises sur la mondialisation en Europe et en Chine', Alaluf et Krzeslo (eds.), Editions de l'ULB, 2005, pp. 167 – 184, ISBN : 2-8004-1359-Х
    

Статията разглежда процесите на преструктуриране в България в контекста на трансформацията на икономиката, предприятията и пазара на труда. Анализирани са стратегиите на различните актьори – предприятия, синдикати, държава и са идентифицирани добри практики, описани в рамките на изследването на случаи. Формулирани са конкретни препоръки към изследваните актьори.

11. 
    Kirov, V. ‘Bulgaria: a still Undeveloped Component of Industrial Relations’, in Ghellab, Y. and Vaughan-Whitehead, D. (eds.) ‘Sectoral Social Dialogue in Future EU Member States: the Weakest Link’, International Labour Office – European Commission, Budapest, 2003, pp. 77 – 104, ISBN : 92-2-113747-3
    

Текстът разглежда развитието на секторния социален диалог в България по време на постсоциалистическата трансформация. На основата на изследване, проведено в няколко сектора (строителство, транспорт, търговия и текстил и облекло) са установени основните особености на това ниво на диалога в България. Направен е преглед на ролята на секторното договаряне и връзката му с другите нива на договаряне на базата на колективни трудови договори.

12. 
    Kirov, V. (2003),-Bulgaria’ in Clarke, L, Cremers, J. and Janssen, J. ‘EU Enlargement. Construction Labour Relations as a Pilot’, Reed Business Information, 2003, pp. 46 – 66, ISBN : 90 5901 234 8
    

Разгледано е развитието на строителния сектор и индустриалните отношения в него по време на прохода. Анализът е основаван на емпирично изследване, включващо интервюта с представители на секторните организации на работодателите и синдикатите в областта на строителството, изследвания на случаи в строителни фирми и интервюта на работници, работещи без трудов договор.

13. 
    Kirov, V. ‘Le dialogue scoial sectoriel en Bulgarie : conflits et zones de confiance’, in « Conflits, confiance, démocratie », (sous la dir. de A. Krasteva et A. Todorov), Nouvelle Université bulgare, 2004. pp. 126 – 132, ISBN 954-535-384-8
    

Статията разглежда развитието на един проект за активно социологическо изследване в три сектора – машиностроене, металургия и химия. На базата на теорията на социологията на предприятието е проведено изследване на практиките на социалното партньорство (социологическа диагностика), последвано от социологическа интервенция за придружаване на промяната.

14. 
    Киров, В. (2008), ‘Ромите и образованието – задържане в училище’ 2007. В: „Интеграцията на ромите в българското общество”, в Ромите и образованието: задържане в училище. В: Топалова, В. и А. Пампоров (съст.) Интеграция на ромите в българското общество. Институт по социология, София, 2007, с. 116-128 (в съавторство с Екатерина Маркова и Румяна Желева)
    

На основата на национално представително проучване на ефектите от правителствените политики за задържане на деца в училище и на няколко изследвани случая в различни райони на страната е проведен анализ на ефективността на тези политики за задържане на ромски деца в училище. Статията завършва с конкретни препоръки към публичните власти в България.

15. 
    ‘Здравнонеосигурените лица в Република България – неравенства и проблеми’ в Нeравенство и бедност: тенденции в съвременна България и европейски контекст”, под редакцията на В. Проданов, стр. 205 – 213 (в съавторство с Е. Маркова), ISBN : 978-954-8765-08-4
    

Целта на статията е да представи резултати от проведено емпирично социологическо изследване на здравнонеосигурените лица и да дискутира доколко здравното осигуряване или липсата му може да бъде фактор, влияещ на неравенствата в българското общество. Неравнопоставеността по отношение на здравноосигурителния статус и ползването на здравни услуги рядко е било предмет на изследване от българските социални науки, но най-вероятно в комбинация с други неравнопоставености то допринася за засилването на разделенията в българското общество. Идентифициран е профилът на здравнонеосигурените лица и са формулирани препоръки към администрацията за политики за адресиране на този проблем.