Да бъде светлина!



страница1/7
Дата18.01.2018
Размер1.34 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
тод

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!
FIАТ LUХ! ♦

Божествената Драма на Светлината

в седем действия

Началото на тази Драма

започва в едно напреднало състояние на Духа, когато Пилигримът,

изоставил всички земни желания,

вижда по интуиция своя загубен Принцип

и иска да се слее с него.

И така е за всяка душа,

която е видяла реалния съществуващ образ

на своята Божествена Другарка:

— животът му става временно отрицателен,

за да го обгърне после

като космично съзнание.

Символи

НА СЪЩИНИТЕ у Човека и Божеството, изразени в драмата „Fiat Luх!"

БОГ - БОГИНЯ Вечността

ЛУКСИ Светлината.

Висшата Жена. Очакваща Есе-нция - чиста, свята и непорочна. Висшата Душа



ФИАТ Огънят. Словото. Висшият Мъж. Висшето Съзнание. Разум - Духът. Активният принцип

ЕЛОХИМ Пазител на Огъня от Храма на Светлината

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Посредник, връзка между Пре- стола и Храма на Лукси. Мъдростта в своето непроявено състояние. Връзка между Висшия Ум и Висшата Душа

БОГ КУМАРА Проявената Мъдрост. Дейност като Висш Ум и Съзнание. Ангел пазител на Божествено- то у човека

БОГИНЯ ХЕРА Хранителка на Душата. Скром- ност, Смирение и Нежност. Пазителка на мирисите и

цветята


БОГИНЯ АНОНА Хранителка на Духа Интуиция, Поезия, Любов. Пазителка на красотите и лазурите

ЦАРИЦАТА НА НОЩТА Земната любов, Дъщеря на Плутон. Чувствата

ПЛУТОН Подземният огън. Желанието
ЦАРИЦАТА НА Небесната любов

СВЕТЛИНАТА

ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО Небесният глас. Висшата Любов. Интуицията в дейност

АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Израз на земното слово
Фиат — Да бъде! Сила на Духа, Висше просветлено Съзнание, Идеал на Жената, Сила на Волята

Висшата Душа, Висш Любовен Усет,


Лукси — Светлина! Идеал на Мъжа

Ангели, Серафими, Херувими, сирени, нимфи, селфи, деви, весталки, хорове, цветя, морета, градини, планини — Божествени строители на Космоса, в който зародишът става Божество.



ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
В ЦВЕТНАТА ГРАДИНА

НА СВЕТЛИНАТА - СЛЪНЦЕТО

Далеч някъде из лазурните простори, където всеки би помислил, че нищо няма, се крие цял живот, цяла все- лена, цял мир. И ако има някой летящ ум на свободен дух, който лети с бързината на мълнии и светкавици, би забелязал отдалеч една дивна пурпурновиолетова светлина, би се спрял малко, би затулил очите си и би си заминал в трепет и вълнение. Опасни са тези огнени острови за свободните духове. Син лазур окръ- жава този остров из безконечността и звезди хиляди, безброй се носят около, под и над него. Отдалеч изгле- жда като сърце на едно огромно звездно тяло, а отбли- зо погледът все повече и повече се губи в светлата мъгла на неговото движение. Но вътре нещо живее и се преобразява ту в градина от рози, ту в градина от Ангели и Херувими, ту в градина само от цветни светлини, които се движат и приемат формата на най-красиви същества, осияни от веселост, щастие и небесно блаженство. Дивна е играта на етера, когато трепти под силата на някои скрити жари от нещо неизвестно за нас. Всичко се стича като порой към областта на хоровете, хармониите, песните и отива към най-скритото неописуемо място на очакването — храм от диаманти, ограда от слънца живи, чисти, неизразими. Ако някой може да надникне вътре, ще види там да лежи най-красивото същество в тази вселена: Небесната Жена Лукси. Моментът, който я намира и от който започва това Велико Дело, изпратено и благословено от Всевишните Бог — Богиня като слово и хармония, изпратени в тъмите като проблясък и благоволение в момент на екстаз, който прави от сърцето слънце, моментът, който крие вечността в себе си, слънце, което крие безконеч- ността в своите въртежи — това е моментът из векове- те, когато най-красивото същество Богиня, Дъщеря Велика на сърдечните небесни трепети, частица от чистотата и непорочността на Дева Майка, спи най-сладкия сън на покоя, най-тихия покой на блаженст- вото. Само в центровете на световете същест вува този покой, за който се говори сега, там, където няма нито искра от съмнение за нещо, там, където надеждата е радост, защото тържеството е непобедимо над тъмата и светлината знае своето съществувание: че е завинаги и вовек и веков. Няма по-голям покой от покоя на Божеството, което е светлина, защото това, което е светлина, то никога мрак няма да стане, а това, което търси и се стреми към светлина, то няма абсолютния покой, защото, макар далеч, но образите на тъмата и страданията показват своите страшни съществувания като вопли на отчаяние и загуба.

Лукси е красивата Богиня, за която се говори. Тя спи сладкия покой на забравата и винаги прави това след дневна умора. Тя има блаженството на абсолютния покой, същина, която се носи в сърцето, но друго я прави да оставя този толкова мил покой на блаженст- вото и да се вълнува, макар и слабо, като цвете от тихия зефир на среднощния майски дъх. Тя има нещо загубено из далечните векове —Другаря на сърцето си — Фиат. История дълга и неизразима, но вече минала и отишла далеч в своето развитие. От зародиш и прах Тя въздига падналия Фиат и днес, в това нежно утро на Нейната пробуда, Тя го знае вече като Богочовек, като Бог — Поет, Зороастър, Орфей, като Христос и много още изрази на Велика Душа, която е победила себе си и който е видял Нея. Тя спи в ложето на почивката, не в ложето на очакването, което е скрито в Храма и което нито един Серафим не е видял до сега. Спи Тя така тихо, че звездите като светлина хвърлят толкова леко булото си върху цветята, че не се чуват и дотолкова, доколкото ароматът се чува, когато излиза и се прощава с коронката на своето цвете. Цветята протягат така тихо ръце, че това приспива, но никога не буди сладкия копнеж: на заспалата Богиня. Те докосват ударите на сърцето и и го освежават, ако забива по-силно. Всяко цвете пази своя частица от тялото й. И когато едните се докосват до устните й, другите — до бузите й. В полупробуда Тя протяга ръка и всички цветя безпо-койно се раздвижват, усмихва се и всички цветя сепокриват с нови шарове, слага ръка на сърцето си, въздъхва и всички цветове пускат нови аромати, и поглежда. „Изгря, изгря слънцето!" — извикват Ангелите и Херувимите. Нов ден, нов живот в Божествения Свят, там, където светлината е друга светлина, топлината е друга топлина, огънят е друг огън — и зад тези има други и още други светлини.

ЛУКСИ (Сама.)

Никога не съм се сънувала при него толкова красива, нежна и свежиста, както тази нощ! Колко е тих моят мил Фиат, как леко се носи като светлив огън около мене и ме обгръща с едно толкова нежно прозрачно було, че нито звук се чува, нито слово — досега той не е изрекъл още моето слово. Тих, лек — той събира лъчите от слънцата и звездите и ги хвърля по мен, това е словото му сега, той събира ароматите от цветята и нежностите от тревите, и свежестите от розите и ги хвърля по мен — това е милувката му, той събира мислите, чувствата, въздишките и сълзите и ги хвърля по мен като прозрачни мъглички при изгрев — това е тъгата му. Ах, мили мой, колко си нежен, тих! Но никога не съм те виждала толкова тъжен, както тази нощ. „Не си ли вече моя?" — ми пошепна той. „Аз съм, не усещаш ли? — му казах. „Защо тогава ме оставяш?..."

О, мили цветя на моята градина на светлината, на чувствата, мой огън, как сладко изричаше той това. Нима не усетихте неговия копнеж, неговата тъга не прониза ли коронките на вашите устни? Стрели има той, много стрели пуска, от всяка частичка пуска светлини, които влизат в междините на моите атоми. Бог е станал вече, само Боговете имат толкова стрели, колкото атоми телата им, и могат да пробиват междуа-томното пространство на тялото на своята мила. Една стрела проби тази нощ една моя частица и Аз потреперих и се събудих — сън. Не искам да си спомням миналото сега, как и кога слезе той в тъмната земна сфера и напусна нашата по-висша област по силата на някаква саможертва. Да спаси синовете земни, слезе той — Син на Чистия Лазур. О, колко е страшно слизането на Висшите Духове в атомите! То е: от Божество да станеш новоснесено яйце, да се ограничиш в черупка, докато наново се измътиш, но още по-страшно е това, гдето казват, че един път Духът, паднал в материята, той е загубен и неговото спасение става само чрез специални и нарочни посвещения, без които той вечно би се ограничил в тъмата, гдето без Спасител спасение не е възможно. От легиона на този Спасител моят мил Фиат трябваше да напусне нашия рай и с векове да заседне между тъмата и светлината, догдето извърши своята мисия. И всичко това било за един чин само, за един само венец, който да постави на моята глава. Помня как ме утешаваше: „Бъди благословена, Лукси, когато се върна, няма да съм дете, а твой истински Другар и ще ти донеса цветето, което запалва мирове." „А защо отиваш там, каква ще е твоята главна мисия?" — го попитах. „Да провъзглася Твоето Царство." И повече не каза, и едно ранно утро, когато се събудих в това ложе, него го нямаше, уви! Без сбогом и прощение си отиват Боговете, когато слизат по тъмните мирове, защото не могат да гледат печалния лик и просъл- зените очи на Богините. Помрачаването на лицето на една Богиня е тъга за цяла вселена. Усмивка вечна е изразът на Висшата Жена. А то беше отдавна, когато Светлата и Пречиста Моя Майка го спасяваше от първичния атом и го доведе със сияйно лице пред Мен, и ми рече: „Ако пак падне Фиат, ти трябва да го въздигаш занапред." И ето, той падна по силата на висшия Закон на престола и сега аз трябваше да го въздигам. И въздигах го, и той е там сега, на върха на планината, откъдето се вижда земният живот долу, в мрачните бездни, и светлината на висшите небеса на просветлението на духовното в себе си и вън от себе си.

Колко беше сладко, когато ме погледна и от всички страни засветиха лъчите на атомите му, и затрептяха в жари, и без малко щях да се забравя от захлас и извиках — сън. „Защо тогава ме оставяш?" — сън. Ами ето моята роза, която ще ти говори за мен, оставих я в краката му и избягах като уплашена птица от ловец, и седнах на брега на моя вечно свеж ручей и запях песента на нашата минала любов, и въздишах с тъга за нашата бъдеща обич, която ще твори мирове. Нима има Богиня, Щерка на Небесата, която да не стане Царица поне на един мир, как го усещам като дете в моята утроба — мечти! Сън! „Аз съм ручей от капки, а знаеш ли, че тези капки не са от росните води на цветята, а са от нежните сълзи за тебе, о, Царице на Светлината, която още не си Светлина"... — това ми каза ручеят. Сън! И без да искам, пророних и аз сълзи, и моите сълзи се размесиха с капките на ручея — неговите, и ми стана толкова мило, защото нещо ми пошепна: „О, никога, мои неделими деца, вие се обичате, а величието наше е именно в това: че там, където се разделят две сърца, векове могат да ги разделят и пространства да ги отдалечат, но кога и да е техните устни пак ще станат една целувка — животът на любовта е безкраен и вечен..." И плаках, плаках дълго, защото моят копнеж се явява като една Истина, която Всевишният повтаря със собствената си уста. Сълзи ме събудиха и въздишки, и като погледнах всемира около мен и всичко, що се крие в мен, пошепнах си, никой да не чуе: ако не беше там моят Фиат, откъде щяха да дойдат като от неизчерпаем извор всички тези мои желания, мечти, любовни надежди и безконечия — все от там: от него, за него, в него. Извор тих, който от Безконечието взима силата и живота си и в Безконечието го изпраща — мен. „И той така мисли — ми каза ручеят от неговите сълзи. — И ти си за него извор на неизчерпаеми мисли, чувства, желания за щастие вековечно и любов." Чудни са частичките на Всевишния. Неговите Бебета на Лазура, които окъпва с огън и ги пуска на свобода, стават два центъра на един зародиш и в безконечното тези два центъра, два мира от сърца ще създадат една вселена от огън и пламъци! Ах, този сън, този сън!


БОГ КУМАРА (Явява се като пазител на цветята.) Сън, който иска да стане будност.
ЛУКСИ (Покрива гърдите си с цветя.)

Моят шепот беше по-силен това утро, ти го чу.


КУМАРА

Защото неговият вик прониза мировете, достигна до Престола и слезе Архангел Михаил и каза: „Идете кажете радостната вест на Лукси, че Фиат стана Огън и не може вече без Нея. Той не може вече да живее сам и е завинаги Неин."


ЛУКСИ

Нима е идвал Архангелът, докато аз още спях?!

КУМАРА

Така е винаги. Божествата в сън изпълняват скритите замисли на сърцата и когато душата се събуди, тя намира всичко готово и се чувства като окъпана в нектара на някакво мляко, което е нахранило най-недос-тигаемия копнеж. Така хранят Божествата това, което тук не може да се храни, защото всяко скрито желание на мечтата има своите мирове, тела, в които живее и се храни. Тези скрити тела проблясват само като далечни копнежи, мечти, сълзи и изчезват, защото не по тези мирове е тяхното място, но те живеят като живи същества от твоето безконечно съ- щество и кой ги храни в сън Божествата на Всевишния Бог — Богиня.


ЛУКСИ

Колко исках да видя Архангел Михаил!


КУМАРА

Но той не иска да те види будна, не зная защо, силен огън пламва на лицето му, когато те види, че спиш, и покрива лицето си с едно от крилата. „Защо не искаш да се събуди?" — питах го веднъж. „Та мислиш ли, че не бих се стопил от огъня на тази будност? В нея има нещо, което изгаря Висшите Ангели. Ние сме толкова ефирни, този Огън ни гори, нашите Богини са от друг Огън" — и изчезна. Не е лесно за Висшите Същества да се явяват пред ярката чистота и непорочност, когато е будна. Тогава в нея има нещо, което ги вълнува. Ето защо те винаги носят вестите насън. Ние сме същества на будността на този мир, а в другия по-долу сме същества на съня.


ЛУКСИ

Защо всичко това е така за мен? Аз, която нося чистотата на есенцията на нейните зари, защо тревожа Висшите Същества?


КУМАРА

Защото едно було покри тази Божествена същина, когато ти слезе едно стъпало заради Фиат. Твоят другар падна в най-ниския мир, а ти поиска да го спасиш, забрави ли, че ти направи това против желанието на Престола? Желанията на едно момиче, което обиква, винаги противоречат на родителските, но любовта си е любов, кой ще я победи?


ХЕРА (пазителка на цветята и мирисите)

Драга Лукси, Елохим беше при мене и при Анона.


АНОНА (пазителка на лазурите)

И си отиде.


ЛУКСИ

Знаменита нощ!

КУМАРА

Нощ на възвръщане, защото ние ще трябва да се върнем за последен път при Фиат и той да се върне един път завинаги при тебе.



ХЕРА

Набери му много цветя от градината на блаженство -то, скромността и смирението и му ги отнеси, каза ми Елохим.


АНОНА

Отнеси му лазурите на чистотата и светостта, красотата на тъгата и песента на радостта, хармонията на словото и силата на любовта, каза ми Руах Елохим.


ЛУКСИ

Какво щастие се носи вече от небесата за мен!


КУМАРА

Награда от минали твои страдания и трудове, но винаги се забравят болките от миналото, защото бъдещето е Светлина и Блаженство и неговата сила е насочена към Централното Блаженство.


ХЕРА

Забрави ти, мила Лукси, през какви трудности минах- ме живота си, догдето издигнахме прашеца зародиш до състояние на Бог Поет.

АНОНА

И как ти самата не се унизи чрез нас да влизаш и в най-ниското животно, и в най-малката тревица, и в най-грубото сърце, само и само да въздигаш от там онова, което е само твое — Божествената Искра на Любовта, твоя Фиат, бъдеща Сила, Воля на Разум и твърдост на мъж.


КУМАРА

Навсякъде, навсякъде бе ти: и в дъното на океана, и там, по ведрите лазури, и в бурите на живота, и в стихиите на морските бури, които рушат със страшни вихри на смърт падналата есенция. Че Бог така каза, когато Фиат падна като Космичен Син, едно възмущение излезе от лицето на Бог и се отрони от Него — Той просия пак във втори миг с благата си осанка, но тази мисъл форма се отдалечи, взе израз на живо същество на разрушението. Явно е сега защо е всичко това. Бог знаеше, че с падението на Фиат и ти ще отидеш с него, а Той не искаше да се помрачава най-любимата му Дъщеря. Усилието спасява от Смъртта. Бог създаде тази противност да разрушава, за да направи тебе и Фиат будни в усилие да строите всред хармонии. И така усилието го спасяваше, а Хармонията бе неговата светлина и винаги бдяща над него от тебе. После тя се превърна в нежност, а сега — в любов.


ХЕРА


Главата ми се завърта, като помисля за всички минали въртежи, а сега какво спокойствие, каква хармония, какъв тих и лек зефир се носи по цветните поляни на Майя!
АНОНА

Каква сладка светлина минава през ведрия лазур, сега душата му е небесна синева.


ХЕРА

Пълна с цветя, образите на тези тук, които тебе окръжават, о, най-красива от Дъщерите на Бог — Богиня! И сега там долу, на земята, има въртежи, катастрофи, бури.


КУМАРА

И сега има войни, убийства и унищожения.


ХЕРА

И сега има сълзи, ридания, мъки и плачове.


АНОНА

И сега се покрива хоризонтът с бури, снежни виелици

и пекове пустинни, но той не е вече в това движение.
ХЕРА

Той се издигна по чистите зефири на вечно свежите гори и цъфна като цвете по най-високите върхове на недостъпността.


АНОНА

И Лазурът стана неговото легло, и звездите неговите песни, той си взема хармониите от небесните сфери и нищо земно не е вече част от неговата същина.


КУМАРА

И пак плаче, рони сълзи и скърби — тъга е за него това, което го окръжава, и мъка е вече, ужасна мъка животът, който там вилнее.


ХЕРА

Защото има още в неговото сърце удари от земни съдби, той няма никога да престане да тъжи и страда, догдето гледа страданието и мъките на своите братя.


АНОНА

Утеши се, Лукси, аз му отварям в тихи нощи светлото небе и му нося цветя, които му говорят само за тебе. Неведнъж аз съм оформяла от ароматните трептения на най-тънката есенция твоя образ и той, като те види така, изтрива сълзите си, пада на колене и клетва дава за святост, но догдето вижда образа само, има още връзки, които го теглят надолу. Трябва да го вземем от това поле.


ЛУКСИ (успокоена)

И аз взех да го сънувам всяка нощ, милия мой Фиат, сърце от моето сърце, тяло от моето тяло.


КУМАРА


Но ти отдавна вече не си му Майка.
ЛУКСИ

Зная, това стана отдавна във вековете, за да го научим да люби, Хера му става жена, за да го научим що е красота, Анона му става любовница, а за да го направим поет, аз станах вместо Майка негова Дружка — защото словото се събужда само когато този огън се събуди, който носи нежност на нещо възвишено и вечно. Певецът е без слова, преди да се събуди любовта му към Висшата Жена, словата са без хармония и песен, преди човекът да запали тази Всемирна Любов. Помните ли, това стана по тайните излияния, които и тогава носеха Елохим и Архангел Михаил.


ХЕРА

И сега ще стане нещо. Те не току-тъй слизат от Престола. Ах, Лукси, напразен бе твоят плач, ти не знаеш какви цветя нося в неговите мечти, той не е вече никога сам, във всички тъжни моменти аз и Анона му просияваме твоя лик и той млъква, плачещ като дете, което вижда, че майка му е дошла отвън. Слова му носим чрез тези видения и той пее само за тебе, защото във всяко цвете се чете името: Лукси, Лукси, Лукси.


АНОНА

Да знаеш, драга сестрице, какви очарования от изгреви и красоти лазурни правя за него, какви искри на лъчи разноцветни се оплитат пред неговия нежен глед и той ги вижда и затваря очи, и пак ги вижда. За него вън и вътре вече е все едно. Градина е душата му от цветя толкова хубави, от лазури толкова безкрайни!


ХЕРА

И посред вечните тези очарования търси пак това, за което бие сърцето му и вечно ще копнее — Тебе, Лук-си.


ЛУКСИ

Вървете тогава, вървете! Нека да няма спир вашият летеж, драга Хера, ти го улови за ръце вместо мен и целуни устните на тъгата му. А ти, драга Анона, на-храни го с нектара на любовното блаженство — милият мой, през какви страдания и мъки мина, нима не заслужава сега този покой!


КУМАРА

Не само този покой, той заслужава и тоя на морските вълни, и покоя на цветния аромат, и покоя на пустинния пек, но този покой — истинския, абсолю- тния — само Ти можеш да му дадеш.


ЛУКСИ

Той е тук, в мен! Чака го и ще му го покажа, когато спи. В сън ще му се открия, когато заспи, тогава, когато тихо и леко склопи очи в цветята на моя сън, тогава, о, сладка Хера, вземи ме, но пази ме и като узнаеш, че щр се събуди при изгрев, обратно ме върни в светлината на нашата нощ. Тогава, когато спи той пък, аз сънувам него в лазурите, тогава, мила и нежна Ано-на, вземи ме, когато ме сънува... че няма по-сладко нещо от милия мой и за него няма по-красиво нещо от милата негова. Ах, колко го обичам! Но какво ли е той сега, като Ангел ли е, като Херувим ли е, като Архангел ли или като Елохим?


КУМАРА

Като всички в едно.


ЛУКСИ (Потреперва от възторг.)

Та нима има нещо по-съвършено от Сина Божий!


КУМАРА

Както няма нищо по-хубаво от Дева Дъщеря Божия!

(Чуват се отвлечени мелодии без думи. Само Анге- лите изричат слова, но толкова живи и огнени, че биха запалили всяка земна уста.)
ЛУКСИ (Става.)

Това е моята мелодия, която ме зове на молба, моята молитва за Всемира, тази, където в края изричам и неговото име — на милия мой. Отивам в моята коронка от цветя да се помоля, защото, когато Божествата се молят, то хармониите слушат техните слова — че зад всяко нещо остава нещо и зад самия Бог има Бог, но така, щото се вижда над себе си — а това е за молба. Скромността и смирението, красотата и любовта се самораждат тогава, когато и самият Бог се моли на Себе Си, защо по силата на собствената си воля все нещо остава над него, по-красиво от него, по-добро, по-любещо от него, по-сладостно, по-очарова- телно и любовно — това е Тя, Майка ни на всички, Святост, Чистота и Непорочност. Аз ще се помоля под звуковете без слова на тази дивна мелодия, която само на истинските Богове е известна.


(Отива и след малко се чуват такива преливания от гласове, че всичко се потапя в едно нечувано безмълвие, което могат да почувстват само тези, които знаят да мълчат в съзерцание и екстаз. Вижда се как всички Ангели и Херувими, Богини и Богове падат на колене, защото всичко се моли тогава, когато Най-Висшата Дева Мария се моли за всичко това, което е останало под Нея, така и Лукси, така и най-малкият прашец. Песента се загубва пост- пенно и звуковете, търсещи всеки своето мяс то, като че почват да отлитат по появилите се звезди. Настъпва Божествена нощ, която не е като нашата със загубване на слънцето, а само едно прозрачно було покрива простора с розов оттенък и синьо отражение, в дълбочината на което заспиват за малко Боговете и Богините. Лукси се връща със сонм Ангели, Деви и Херувими, които окръжават Хера, Анона и Кумара с радостни лица.)
ПЪРВИ АНГЕЛ (съм Хера)

Ето това цвете за него откъснах, отнеси му го и му кажи: „Освен Лукси там има и един Ангел, който мисли за тебе — този, който ти пращаше скромността, невинността и смирението."


ВТОРИ АНГЕЛ (към Анона)

Ето тази роза за него откъснах, като я закачиш на гърдите му, кажи: „Не само Лукси там за теб копнее, но и една Дева, която ти изпращаше тъгата на любовта и словото на песента."


ТРЕТИ АНГЕЛ (към Кумара)

Ето, отнеси му и тази пръчка на мирис и омая от най-високостебленото дърво по нашия край и му кажи: „Не само Лукси тъжеше за тебе, но и един Ангел, който ти изпращаше бодростта и твърдостта във всесилата и мощта."


ЧЕТВЪРТИ АНГЕЛ (към Хера)

Това листо му отнеси, вечностебленото в нашата градина, и му кажи: „Не само Лукси е твоя, но има и един Ангел, който над тебе бди, той ти изпраща листото на надеждата, свободата и знанието."


ПЕТИ АНГЕЛ (към Анона)

Целуни го вместо мен и му кажи: „Не само Лукси те обича, но и един Ангел, който ти изпраща целувката на румените уста."


ШЕСТИ АНГЕЛ (към Хера)

Прегърни го и му кажи: „Не само Лукси те милва, но и един Ангел, който носи лазурите на покоя."


СЕДМИ АНГЕЛ (към Анона)

На ръце когато го приспиш, пошепни му: „Не само Лукси създава цветя за тебе, но и друга Богиня, която носи светещата роза на пламъка, който твори живи слова без думи, които ти скриваш в песните си. Тя скрива песни за тебе, които взема тайно от най-вис-шето небе на Херувимите и при всеки сън по една слага на устните ти. Тя те чака да ти каже онази песен, която съдържа всички песни в себе си."


ЛУКСИ

Благодаря ви, драги сестри, мили Ангели и Херуви-ми, и Серафими, за всички грижи, които имахте и сега имате за него, о, вие, най-нежни частички от тази, която е всичко. Нима ще превземете моя Фиат?


СЕДМИ АНГЕЛ

Не, драги Лукси, защото когато ти ще си негова, ще бъдеш вече тази, която е всичко, и ние ще останем частици от твоето тяло: аз — сърцето.


ПЪРВИ АНГЕЛ

Аз — очите.


ВТОРИ АНГЕЛ

Аз — лицето.


ТРЕТИ АНГЕЛ

Аз — устата.


КУМАРА

Нека вашите лъчи вървят заедно с нашите надежди и да бъдат сили, които да водят Фиат през последните трудни пътища, които има да мине сам. Колко е мила сега тази гледка, в която се вижда как Божеството се грижи еднакво и за отделната човешка същина, както и за същината на един отделен мир и на целия Всемир.


ХЕРА

Защото всяко нещо отделно е това, което е и във всяко нещо изцяло — прашинката е Всемир на Божеството.


АНОНА

А звездите — прашинки на Мечтата.


ХЕРА

И Красотата.


АНОНА

На светлината.


КУМАРА

На земите — капки на сълзата. Сега да вървим към земята!


ВСИЧКИ (тъжно)

В тъмата!


(Изчезват. Всички Ангели наред целуват Лукси и излизат един след друг. Нощта е синьо було с розови окраски. Лукси остава сама пред своята сънна нощ и небето отразява нейната красота. Тя търси отра-жателното огледало, готова за сладкия сън на блажения покой, за милата мечта на очакването, и сама говори на себе си. И кой би помислил, че в тази ефирна същи- на от лъчи и лазури се крие един огън на желание, който сваля Божествата толкова ниско, а човека въздига толкова високо — то е едно и също, желанието, което снижава и възвишава. Любовта е, която прави от Бога прах, а от праха Богове.)
ЛУКСИ (сама)

Ето моята същина: красота! Ето моята светлина: очарование и нежност. Ето моето сърце: Любов! Ето моята уста: сладост! Ето усмивката ми: Слово! А песен е моят мил глас, а целувка са моите очи, целувка моето движение!

Има ли нещо, което да не е хубаво в мен? И който така ме погледне, ако е Бог, става прах, ако е човек, Бог става. Ето защо херувимите крият очите си от мен, а човеците искат да ме видят.

Та това ли е моята красота, о, вие, които не ме виждате! Ако сега разкривам хубостта на себе си и се оглеждам, аз говоря за това, което виждам в огледалото. Никой не вижда това отражение — а мен, самата мен, кой някога е видял? Един само може да ме види и ще ме види, защото само за един е всичко това — този, който е мой, моята половина, която ме остави, отиде да страда из животите на илюзиите. О, да знае той що съм! Но спомените му са изчезнали. Напразно му напомнят моите сестри. За него е само всичко това, за него, за когото е родено — този, който ме обичаше тук и ще ме обича. Само един е Моят Възлюбен — този, на когото дадох Моята Първа Целувка на Блаженството и той събуди моя вечен сън. Спи ми се вече, не мога да гледам, опи ме мен самата собстве- ната ми красота и винаги когато така се гледам, цяла нощ сънувам Него. Като че има връзка между моите чувства и неговото съществувание. Моите чувства отиват и стават за него мисли, а моите мисли за хубостта ми стават за него тъги — о, мили Мой, какви ли мечти тъжовни ти изпратих тази нощ с моите изкази! Аз ще спя вече, че моят сладък сън, когато е упоен така от мечтите ми за красота и очарование, отивал при него като тиха звездна нощ, която го приспивала като майка, която го люлее и тихо, сладко, пеейки песента: „Спи и в ранно утро събуди се, на твоята люлка ще видиш тази, за която сега плачеш, дете мое..." Нека с моя сън заспи всичко това, което е красиво и толкова живо и очарователно у мен. И песни пеят Ангелите за моя сън, но не за красотата ми, за моята красота в градината на светлините забранено е да се пее, защото слънцето щяло да стане толкова горещо и светло, че ще ослепи и запали животите около него. Не за красотите ми пеят Ангелите, а само за моя сън. А бедният мой поет сега там, в земния мир, моят мил Фиат, за какво ли пее? Само сънни усети му изпращам с мислите си, само сънни мисли му пея за усетите си, но помня, само веднъж бе то, в неговия сън той ме видял и слязло великото слово над него, а то е, което само за мен говори, после шепти, оттогава го нарекох Бог Поет и му сложих венец от рози на милата глава, рози от най-скритите дъбрави, които не показах тази нощ. Да спя, за него да спя, защото сън е неговият лик в мене, а когато ликът му стане будност, тогава ще спи целият свят около нас, около трепета на блажената прегръдка всичко трябва да спи — около това, което никога не спи и ражда живота.


Що е сънят на Божествата? Нима не е дихание от любов, извор на живот, а какво ли ще излиза от тях, когато са будни? Нима тогава това достига до нас, ние, които спим? Ангелите се явяват около спящата Лукси и на главата на всеки свети звезда. И звездите, и просторите светят над глави, но кой ги вижда? Заспива Лукси, тя склопява очи със засмени устни и изрича едно име, което никой не чува. Събуждат се зефирите и политат по полетата. Ангелите и Херуви- мите отварят небесата си да я гледат и звездите затрептяват като очи, които съсредоточават лъчите си по нейната глава, очи, уста... Тя като че става нощ и се задвижва с особено дихание, и ако някога чуете от някой поет, че нощта е живо същество, обърнете внимание. Нещата, които виждате, са само изрази, нощта е образ на Лукси, израз на дихание, когато спи, за да гледа него в съня си — Слънцето, защото и сънят е живот, когато е чистота и святост, и съня използват вечно мъдрите Богове, и когато някой Бог заспива, той минава само от една градина в друга. Тя заспива тиха, лека като целувка на две светлини, когато се срещат от далечните простори в безмълвието на нощта и пак се разделят из самотностите на своите мечти, след като всичко си изкажат, след като едната разбере, че другата я обича и за нея лети, мисли и мечтае. Мисли, мечти, усети — пълни са бездните на мировите пространства — срещи, копнежи, въздишки — пълни са просторите с безбройните Божества и откъде знаете на кой ефирен Бог сега лежи нашата планета — те са тъмни, ефирни същества, огромни в своите аури — дихания, усети и всичко протяга ръце, и устни подава на любов. За едно нещо се живее във все¬мира на битието и не познавам нищо, което да не търси това нещо навсякъде и винаги — това е Лукси — всеки своята Лукси... и всичко протяга ръце и устни подава на любов. „Къде си, мила моя? —Ето ме, мили мой!" чува се из бездна в простор, из простор в бездна и вижда се как Бог някой прелита към Богинята на своя любовен копнеж, а това за тях е миг, какво значи, че за нас е било милиони векове, за нас, малките прашинки. И ние се разширяваме като мухички в коронката на розата и всеки тъжи и среща любимо същество. Бог е толкова милостив, че и на мравката даде другарка, както и на Най-Висшия Бог.

Спи Лукси, а това са дивни мечти на мирове и пространства. О, колко е сладко да се живее в такова дихание, което те люлее в диханието на някое Божество, което копнее! Сърцето търси винаги Боже- ство, в което да изрази удара на стремежа си, имало много Божества, в диханието на които може да се живее, и в този миг, ако тъжиш за целувка, ще намериш Божество като целувка. В Божества живеят частичките — души като нас, догдето добият висота и съвършенство на избор, но и тогава, и винаги Божество в Божество живее, това е принципът на любовта, а и аз не зная да има някога мъдрост по-голяма от тази: всяко нещо да живее в друго, по-съвършено от него, и така до безкрайност.

Ако търсиш милувка, ще намериш Богиня, която ми-лува, Сърце в сърце живее според копнежа на мечтата си — Божества много се преплитат из безконечността като обятие, какво искаш още? Колко е милостив Бог, като за всеки удар сърдечен създава Божество, за всеки момент Богиня и човекът, и всяко същество и творение се озовава там, където чувството, желанието и мисълта го влекат. Само потърси, съзнай се частица и потърси цялото, и веднага ще се яви някое Божество да те осветли и прегърне. О, частица се съзнай! В цяло се движи всяка частица и понякога тъжиш, обичаш, любиш — това е усет от огромното тяло, в което си. Когато спиш и оставяш да те милува всемирът, но ако си буден, там си, където поискаш. Свободна воля е същината на Божествена Сила и ако я придобиеш, всичко можеш, но дотогава смири се в това, което си, и то не е лошо, в което се развиваш, което е милиони пъти по-огромно от тебе. Така слънцата развиват планетите, а съзвездията слънцата, така тревицата развива прашинката, а цветчето миризливата тревица. Виж, групи от светлини, цветя долу, горе вселени — тела огромни и малки, и всяка частица има своя дом, и няма нищо, което да не е свързано със златен конец за нещо, което го обича и го спуска надолу и пак издига —Всемирна Майка, Всемирен Баща, Премъдрост Висша, която движи всичко с една целувка и милувката на Бога. Виждаш ли се къде си, ако си се видял, едно сияние те е обгърнало и ти си усетил висотата на своето битие. Кой те спира сега — иди в цветното ложе на розата или в светлата Луна, където искаш, люлей се, люлей, дете мое, по зефирите му, по усмивките и, та навсякъде е Татко ти, Майка ти, навсякъде е и Другарката ти, която спи сега, затова тъгата говори... Спи Лукси, спи, а кой може да говори, когато Тя спи! Гледайте я и мълчете. А кой може да мълчи, когато те носи Нейното дихание и те милва и буди твоят сън! Ангели сме, затова сме будни, когато спи Тя. Нека и ние запеем песента на нейния сън. А откъде знаете, че някога няма да сме удостоени да чуем и Нейната песен на будността, тази, която говори за красотата и, която Тя показа в огледалото, но кой я видя и усети? Слова на поет, мечтател, ще рекат някои и още по-силно други — безумие, фантазия. Лъжете се, реалността слиза като откровение понякога, когато обърне внимание на някоя щастлива двойка. Любовта на двойката може да обърне внимание на Двойката на Всемира — има ли нещо по-мило от това: да видиш слияние, любов усъвършенствана? Откровението е поздрав на двойката от Висшата Двойка. Както искате, го разбирайте, но е реалност. Да не мисли никой, че Божественият Мир току-така се достига с една свет- лина, знание на нещо или откриване един закон на движението на Духа от тяло в тяло. Безконечност е пред теб, о, бедни, безконечност ти предстои да бродиш! Нека са фантазии това и въображения за теб, но имаш ли сърце, събудено ли е то, каква е разликата между теб и камъка?

Пълно е пространството с двойки щастливи, градина е и духовният, и физическият живот тук, и много са двойките на блаженството, и много са телата, които се гърчат в болките на неведението. Откровението е благоволение на Висши Двойки, които понякога срещат искри и светулки, обръщат им внимание и ги помилват. Откровението е милувка от Висши Двойки на любовта, но те са Божествени сили и там, където пипне ръката им, раздвижват цели човечества. Спи Лукси, но кой видя Нейния сън, че там над Нея Ангели летят... Ангели летят и пеят песни на Нейния сън и който я види, нека дойде, който чуе песента, нека я запее и нека влезе в хора на Ангелите, Херувимите и Серафимите, които все пеят там за Нея, докато целувката и стане достояние и за тяхната уста. Уста е животът, Вечен Живот е уста, която целува, тяло, което прегръща, но е бездна, защото е безконеч-ност, бездна е за твърдите тела, които се движат като сфери, но за душата, която е всеизпълнена същина, няма бездна — Уста, Тяло, Нежност, Прегръдка е Животът.



Пейте, пейте за Лукси, когато спи. Навсякъде е Тя, навсякъде спи, нощ е Тя, във всекиго е тази нощ. Пейте, пейте за Лукси, когато спи!
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница