Да бъде светлина!
Изтегляне 1.34 Mb.
|
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ НА НАЙ-ВИСОКИЯ ВРЪХ НА ПЛАНИНАТА Най-красивото земно цветно поле — това, което скритият Дух на любовта, стоящ винаги пред Нейния Престол прави — той свети, този Дух, като звезда пред Нея и винаги верен в Нейните шепоти за хубостта, следи всяко движение на Нейните устни и това, което произнася Тя, той слиза и го прави светла нощ в най-тъмния звезден покой. Когато Тя слиза по тези полета и носи сладките сънища на любещите, вижда той всичко това и я пита: хубаво ли е? И всяко ранно утро при изгрев, когато Тя идва с най-светлите лъчи на живота и вижда цялата хубост на творението, пита я Духът, който следи всяка нейна мисъл: хубава ли е градината на неговия живот? Ето защо жива е природата и тя е израз на това, което мисли отгоре за негою — Човека, Мъжа, Вечния Младенец. Съразме- рно на неговото съвършенство на любов и природата става все по-красива, очарователна, блестяща. Не зная, Духът знае дали с възвеличаването на неговото — на Човека — чело не просиява все по-ярко и Нейната радост и красота. Вероятно така е, защото това, което се обича, дава част от себе си на другото. И обратно, любещото дава всичко на любимото. Красива е природата, и то толкова очарователна и жива, че няма цветенце, нито тревица, която да не изразява хубост- та на скритите мисли от горе. Сълза бистра, прозрач- на, с цъфтящи брегове, зефири майски летят от бряг на бряг и всичко това в най-ведрата нощ говори със звездите, в най-светлия ден шепне на слънцата — когато има хубост и съревнование на възвишеност, тогава небетата и земите си говорят, никога друг път. Силата на невинността и скромността на вечната непорочност, срамежливостта на девицата и тук, както навсякъде, хвърля своя чуден израз и обикновено природата е много красива там, където е далече скверният човешки крак. Най-хубавото се крие под облекла и не само това, но и по най-гъсти дъбрави и чукари, издигнати и скрити долини, между боази и протегнати вериги от планини и гори. Крие се най-хубавото навсякъде и във всяко нещо, дори и най-нищожният прашец и най-малката животинка, морета и океани крият далече своите прелести, където го няма сквернил човешки крак. Мисълта осквернява човека — другото е тяло, то е природно, но мисълта му, разумът, който се наема сам да твори и разрушава всичко. Но надвива красотата навсякъде, та и върху падналия човек. И тогава, когато той се почувства вътре хубав, тръгва по полета и гори, по води и океани, даже и по небеса, и търси най-хубавите кътчета от природата и наистина намира места, които с тих шепот момее да нарече Светая Светих, и там благоговее, пада на колене и без да иска, говори с нещо, което чувства, че е все над него, че го обича и той, че го търси в своя безспирен копнеж. В такова красиво място беше сега земният младенец — място, което тихо и свенливо крие своята чаровност, но той я познава, знае, вижда и трепти лицето му, и бие сърцето от жари неизразими. Трепти всичко и Богове- те трептят пред силната нежност на всяка Светая Светих. Трепти сега и земният младенец и търси, и го знае где е вече, и във всяко такова свещено място намира онази сладка уста на любовта, онази, която поглъща частиците, запалени от огъня на желанието, и ги потапя в свежестта на онзи покой, който носи безсмъртие. Във всеки момент и на всяко място може всевиждащото сърце, което обича, да намери лика на Светая Светих — да намери яркия лик на онази роза, в която става вечната обнова на живота, мисълта, чувството и всяко движение на времената, моментите, които са живи същества за Боговете, и те имат своята Светая Светих и ярката роза на саморождението. Всичко е за Нея — има ли нещо, което да не е родено за Нея, което да не търси това, що се нарича трепетно блаженство в образ най-мил на любовта? И когато се намери тайната: да се вижда къде е тази мила роза във всеки момент и във всяко място, тогава има ли какво да се търси още? Какво ще търси любещият, който е намерил израза на своята мечта, лика на своя копнеж, покоя на своя огън! О, свято място на Всемира, ти си навсякъде, във всичко и винаги, извика младенецът и се събуди от сън, когато видя във всичко и навсякъде най-милата роза на своите мечти. Тя се крие във всичко, най-мистерно се крие. Тя, тази, която води към Нейните градини на блаженствата. Ето в какво място и време е сега земният младенец и ако го виждате далече от света, то е именно затова, защото там е най-красивият израз на природата: и ако го виждате сам, то е именно затова, да може само с Нея да говори; и ако виждате Лира в ръцете му, то е само затова, за да излива вечната песен на любовта чрез тези мили корди и да слуша гласа на най-скритата красота. И той пее със същите корди, но кажете, може ли другояче — струните на певеца са жари, посред- ници както тук между един свят и друг, така и там между едно слънце и друго. ФИАТ (сам) О, ти, най-блажена точка на Всемира! Допир на две сърца, на две нежности и две устни, но не устни, не сърца — а друго, друго!... О, ти, най-красива точка на любовта, скрита винаги, кажи, ако си живо същество, има ли от тебе нещо по-красиво, очарователно и сладко? Но мълчи, не отговаря това, което мълчи. Частица е това от нещо живо, от друго нещо трепет е. Носи го това нещо друго, което се крие зад него, или то хвърля своята яркост, за да скрие своята неизразима нежност, милозливост и белина. О, мило създание на моя век, о, век на моята мечта, о, безконечност на моя копнеж, излез, излез, о, мила жар свещена! Тук съм на най-скрито място сам. Покажи, открий своята Светая Светих на Любовта! И мълчи зефирът, когато започ- вам така да викам, спират песните си сладкопойните птици и ручеите своя вървеж. Всичко спира диханието и с мен вика: излез, излез! В моето лице всичко съсредоточава силата на живота си и се изразява в такъв възторг всяко цвете и тревица, и вечно бурен океан. Колко си силен, о, ти, човек! Съзнаваш ли своето положение? Чрез тебе се вдига възторжено всичко, което живее, мисли, чувства и тъжи. Чрез тебе и само чрез теб, о, творителю на словото, ти си човек, чу ли? Но тук си човек, само тук, пред силния трепет и благоговение на Светая Светих, тук, а там си звяр! По-долен си от животно, от прах, от кал! А тук, само тук си и Бог, и Цар. Издигни се, възвиши се, пламъкът гори в тебе, факел огнен. И когато го въздигнеш над главата си, ще се освети поляната, в която живееш, и ще видиш, че там има нещо, което никога не си видял — Жена. Тук си човек, в леса на нимфите и морските сирени има Царица, на която всичко се покланя, има местенце живо и горящо, което се крие в Жената. Тук си човек, над разума има мир от сърца, които вечно шептят в своето усамотение, в пустинята на своя мир свещен, и казват: „Намери го, намери го!" О, човек, тук си човек, където става среща на две устни, на две сърца, но не са сърца — друго е, друго е! Ето го — вън от това там си звяр, прах и кал. Та мислите ли, че за друго ще ви говоря, о, вие, които не чувате, за друго че ще ви пея, о, вие, които не виждате? Ако слиза понякога самотник долу от своята долина на тъгата, то е само да изрази Нейното име и пак си отива, и пак. За царства ли искате да ви говоря, за наука ли, за изкуства ли, за религии ли, за мъдростта ли? Та какво ви казвах досега, за какво ви говорих, не ли за това, но какво разбрахте? Под думата царство разбирате войни, под думата живот разбирате борба, под думата наука разбирате безбожие, под думата изкуство разбирате разврат, под думата религия — тъмнина, под думата мъдрост разбирате самоволие, гордост и егоизъм. А къде ви е любовта, любовта ви къде е, сърцето, което протяга ръце и вика: „Къде си, о, Жена! На улицата ли, или в тихия семеен дом, или в театъра, или в салона за танци, или в килията на монахинята, или в екстаза на поезията?" Не, не е там! Не е там! Кажете, любовта ви къде е, онази точка, която гори и вика: „Къде си, о, Жена?" Нежност, милозливост, непорочност, безбрежност, красота, безкрайност. Има Жена в природата, в природата има Жена. Тя е на всички и само на един е. О, колко е красива! За Нея пеят небесата и птиците замлъкват в среднощния покой. Така скрита и огнена, място на най-сладък трепет от безкрайност и въображение. Всемирът ти принадлежи, о, човек, но ти, който си осъмнал в обятията й, когато си я видял — Жената, Ти, който си я свалил с кордата на своята лира, не ти, който я късаш в топовния гърмеж, не ти, който я тъпчеш с краката на унижението — жената, бедната жена по земните полета. Защо е слязла от мира на Непознаваемото? Кой я изпрати? Не ти, който я късаш в разкоша, богатствата и в гордото учение на науката, и в железните изобретения на изкуствата, не ти, който я култивираш по салоните, не ти, от кал и пръст, о, Адам! Баща на греха и покварата, не за твоята жена говоря, а за моята, за своята жена говори твоят загубен син, който се намери в пустинята на живота, а намери се, защото намери Нея. За царства ли искате да ви говоря? Цар бях, но какво направих, о, вечнобежна и ненаситна утроба на ниския ум; бях учен маг по най-научните полета, но какво открих — разрушение и смърт; бях писател, но какво написах — поквара, която разкрива хубавите тела на жената и мощните, героични похвати на мъжа; бях поет, но за какво пеех, и птиците не ме разбраха, защото пеех там в четирите стени, където не говори Гласът Божий; бях и еретик, и нов религиозен преобразовател, но какво направих — отделих църквата толкова далече от небето, колкото е земята от въздуха. За какво искате да говоря, за вас ли? Не, досега говорих все за вас, а от днес ще говоря само за мене си! Само за мене си и нищо друго, за Нея в мен, за Нея и за мене в Нея. Останете далече от мен навеки, о, вие — всички илюзорни идеали на греха, заблудата и одежди от кал и пръст! Не малко вие люляхте в сън моята божествена природа и в заблуда моята нисша природа на греха. И сега ще слизам по вашите кални полета, но с лъчезарно тяло ще нося слънцето на ръката си, за да видите, че зад това има и друго, и друго, че там, зад вашия Бог, има и друг, и друг, че там, зад вашата жена има и друга, и друга. Със слънцето на ръка ще слизам, слънцето на любовта, но не на вашата любов от закони и социални грижи, от политика и партийни проповеди. С друга любов, друго слънце, това, което свети на безконе- чността, защото и то е безконечност, живото слънце, нежното сърце, което свети в мен и във всички ви, но угаснало навеки. Пак ще слизам, но със слънцето на любовта — Жената. От цветя са сега кордите на моята лира, от рози са моите песни, от мириси са звуците на моя глас и затова слушат цветята моите песни и птиците ги повтарят, и звездите ги пренасят по слънцата, защото слънца са. Не обикновени слова говори този, който обича Жената, Слънцето и Божеството. Не с обикновени чувства и мисли живее този, който живее с Жената, Небесата и Душата. Не с обикновени лири пее този, който излиза и влиза в безконечността на Жената. Любов от слънце, слънце от нежност, нежност от сърце, светлини от милувки и слова от розови красоти на вечно сладката Целувка на Слиянието. Ето Жената, тази, която създава всичко и която е била преди Божествата и преди всичко, което е. Тя е, и ако слизам по вашите долини и нося песни от аромати, свежести от чистите горски зефири, то е само за Нея. Тя ме изпрати да срещна Нейния загубен Син на Лазура. Ти си Нейният паднал син, о, човек, ти, който не си Човек! (Така говори в захлас земният младенец и не вижда в своя унес, че Ангели го гледат отгоре, че го окръжа -ват мили същества на очарованието и че във всяка тревица и цвете се скрива нимфа и го слушат, и му изпращат своите целувки. Той взема лирата си и слиза на брега. Три същества го следят отдалече в неземни облекла.) Ще отида това да му кажа на човека и ще се върна веднъж завинаги в себе си, защото и това ще изчезне след мен, и друго, и друго още. Не за теб се изкачвам вече на Планината, о, човек паднал! Какво общо има между мен и тебе? Не за тебе пея, не за тебе говоря, не за тебе хвърлям отчаян вик, не за човека живее този, който е на Жената, но под неговите криле могат да се възродят цветята. Не за тебе свети слънцето там горе, по небесата, но под неговата светла мощ се възраждат сърцата. Последната песен ще ти запея, последното слово ще ти кажа, истината ще ти разтворя, хубостта на Жената ще ти разбуля, със силен трясък и мълния ще те събудя и тогава завинаги ще те оставя да се къпеш в своята собствена кал за дълго — до твоето разкаяние, о, Каине! Една дума, едно слово ще ти изрека само и ще ти го оставя като слънцето на върха на Планината, и ще те грее, без да искаш, и ще те топли, без да знаеш ти, о, дете на тъмния лазур. Слънце ще ти донеса и ще го сложа на ръката ти, и ще трепне сърцето, това, заспалото сърце на тъмния земен мир. Буря, гръм и трясък ще се чуе и после ще завее тихият зефир на покоя и ще се чуят сладките песни на Бога Поет, и ще ги възземат девойките, и момците ще ги разгласят, и тогава ще заговорят цветята на човека, а той на птиците ще слуша безмълвния глас. Отивам слънцето да отнеса на падналия народ, на унизения човек, на оскърбената жена и пламъци ще завеят и ще изгорят всичко, но после ще израсне милото цвете на обновата и ще се чуе далечната песен на Барда, която сега никой не чу, защото тъмен ги окръжи. Отивам слънцето да отнеса! На падналия човек! Натам! (В същия момент го пресреща и спира Кумара, преоблечен в скромни дрехи на земните ефирни одежди.) КУМАРА Къде, о, младенец земни? Какво искаш да направиш? ФИАТ (учудено) Натам. Слънцето ще отнеса на моя брат, паднал в егоизъм, мизерия и борба. КУМАРА (учудено и сериозно) Какво искаш да направиш, о, буен младенецо на сърдечните пламъци и жари? А знаеш ли, че не слънце носиш, а пожари! ФИАТ Не мога да гледам вече как се валя в праха този скрит Бог, това унижава и Божеството, и Небесата. КУМАРА Не, това няма да направиш. „Уважавай всеки човек в момента на неговата еволюция." Нежното цвете би изгоряло, ако няма пролет, която по-рано да го освежи. Летният пек идва бавно след снегове и бури, след майски зефири. Ти много говори тук, откога те слушам! И добре че говориш по усамотените канари, където никой не те чува, и дано никой не те е чул, и който те е чул, дано забули словата ти. Огън, огън е това за грубите сърца. Ще се съгласиш ли да изчезне животът? Ти не си вече обикновен певец, словата ти са огън и сила, внимавай! ФИАТ Силна е струята, която ме сваля надолу. Бурята трябва да изрази своя изблик на мощ и после — каквото стане. Окъпване е понякога за човечеството избликът на духовните бури. Дави много, но нали не изчезва всичко. Никоя буря не унищожава живота по поле- тата. Остави ме, о, силен глед на неизвестността, да отида. Тръгналият не се връща, когато носи Божестве-ния плам на Любовта. КУМАРА Спри, о, буйна свежест на младостта, внимавай! Нима това, което досега каза, не е много? Стига толкова, ти пося семето, чакай, то ще изникне. Твоето семе няма да изчезне. И ако се върнеш в ранна пролет, ще видиш как от цветето, което посади, ще излезе най-красивият лик на... ФИАТ На Жената, зная, но всичко това ли е тя? Та какво се разбира, ако кажем само: жена? О, не, тя е от части, тя е тяло, но има и Дух, тя е ръце, но има и Красота, има и нежност, тя е лице, но има и любов... Остави ме да мина, там има много части по тази Жена и нещо скрито, което никой не знае — за него ще отида — ще разбуля мястото на Светая Светих в храма на Лукси. КУМАРА Именно Лукси не желае това, тя ни изпрати, ние идва- ме от нейния край с Хера и Анона. ФИАТ (стреснато) Нима се удостоих аз, земният жител на самотните поля, да бъда посетен от висши същества! (Хера и Анона се явяват, Фиат отстъпва в смут.) ХЕРА Да, не виждаш ли вече — ние сме пред тебе. Това е винаги когато сърцето на земния младенец забие в хармония със сърцето на своята Висша Другарка. АНОНА Когато той обикне само нея. КУМАРА Както тя само него. Висшата Жена ни изпрати. Ще искаш ли да се върнеш пак в живота? ФИАТ Последен дълг, о, Бог Кумара, нещо стиска сърцето и гърлото ми, тъга една ме безпокои — имам баща, майка, братя... ХЕРА Та имаш ли ти вече нещо общо с тях, о, възроден чо- век? АНОНА 0, човек на Човека, та не си ли видял още истинските свои баща, майка, брат, жена... (Фиат се изчервява, без да отговори.) КУМАРА Та нима ти в множеството гледаш единиците, а не Едното! ХЕРА Та нима Едното още не живее в това огромно множе- ство за тебе! КУМАРА Всичко, всичко трябва вече да оставиш, всичко там долу и тук от върха на Планината Сион да съсредо- точиш погледа си само към Нея. ФИАТ Последна дума, последен дълг. КУМАРА Ти нямаш вече слово освен едно — нейното, ти нямаш вече дълг освен един — Нея. ХЕРА А знаеш ли това какво значи? АНОНА Значи да не бъдеш светещ фар на земни кръжоци, а слънце, което на всички да свети. ХЕРА Стани слънце, о, ти, който блещукаше досега като звезда. ФИАТ
Именно това слънце там само искам да запаля, там да свети. КУМАРА Слънцата не светят помежду, а винаги отгоре, от уса- мотението на просторите. ХЕРА Оттам, където свети Тя. ИАТ Ами отечеството, семейството, професията?... КУМАРА Ти имаш само едно отечество — Човека, едно семей- ство — Божеството, една професия — Светлината. ХЕРА О, ти никога не трябва да се връщаш след всичко, което си видял днес. Ти не можеш вече да бъдеш земен жител. Груби са там трептенията на живота, убиват ефирното начало. АНОНА Днес е славният твой ден, в който ние ти донесохме да видиш по благоволение най-сладката точка във Всемира. Ти ставаш днес вече само на Лукси и тя само на тебе. Нима не усещаш как гори от нови жари златни твоята лира на Любовта? ХЕРА И сега, ако запееш, друга ще е песента ти. От много небеса са песните на Божествата и всяка песен носи своето небе, носи откъсната роза от своята небесна градина, но от днес една ще е песента ти. АНОНА Тази, която блести. ХЕРА Като слънце. АНОНА Сладки са устата, които изпращат твоята сладка единна песен. О, колко е мило да чуваш Божествена Песен, изразена от земна уста, да чуеш Божествен Звук, изразен от кордата на земна лира. Тъга е земната корда, когато изрича Божествено Слово, защото и тя се слива с този живот и иска да се издигне там, където слиза Божество, и камъните ронят сълзи, защото си напомнят истинския дом на вечността. Ние ти донесохме това слово, този огън и сега всичко, до което се докоснеш, ще затрепти с живота на Божест- вото. КУМАРА По чистите сфери трябва да живее чистото, там, откъдето не се огрубява, не се унизява. Би ли ти сам отнесъл Лукси, както я знаеш, и оставил в живота на грубостта? ФИАТ Не, никога. КУМАРА Тогава и ти не трябва да ходиш вече. Ти носиш печата на Висшата Богиня и в твоя дом са чистите ефири на вечно трептящата Светая Светих. Знаеш ли, че това, за което най-много мечтаеш, страдаш и тъжиш, то е на всяко място и във всяко време. То е същина, на която място и време не действа. Тези две понятия само закриват неговия израз. Вечното настояще, което е Божествен усет на всеприсъствие, е неговото определение. Има само едно нещо, което ти обичаш — това е Тя. Има само едно нещо, което ти искаш да съзерцаваш, това е нейната красота. Това е точката на Слиянието. И тогава само, когато стане това, Лукси става реален, неделим образ от теб. Как ще намериш Нея, ако не потърсиш самата Нея. През никакви други идеали не минава Нейният път — илюзии са това. И всичките царства на царете, и високопламенните речи на ораторите, и възвишените саможертви на светиите, и недостижимите песни на поетите — всичко е илюзия, и там дълбоката мъдрост на философите и трепетните любовни излияния на Бога Поет — илюзии са това. Пътища много, но от всичко до нейния храм има само едно място, което се нарича: Остави всичко, о, ти, който всичко си събрал по многоскитащите животи само за Нея, и тогава, когато оставиш всичко там долу и всички спомени, тогава само Тя излиза със своята красота. ФИАТ Защо всичко това е било досега? Къде останаха личните борби и надежди, че всичко правя в Нейното име? И Всемирното Царство, за което толкова кърви лях, и Всемирното Братство, за което толкова сълзи роних, къде е всичко това? КУМАРА Илюзии, това са илюзорни образи, за да се калява и расте слабото тяло на Детето Дух. То падна от висота- та на същината си в една материя, която не е присъща на неговата същина. А всичко това, което си преживя- вал, са само сътресения и води, за да умиеш и отър- сиш тези неистински прахове. Самообновата е една сила, присъща на Божествата, и те, когато се потапят в материята, то е равносилно да се окъпеш в сладка вода, от която ще излезеш подмладен. Животът е едно къпане и нищо друго и защото това къпане трябва да прочисти всяка частица на Божеството — милиони и милиони — то трае много, но за Божествата едно къпане от милиони години е един ден. Цялата илюзия е в понятието за време и пространство. И както окъпаният и възобновеният, когато излезе на брега, трябва да отърси всички капки от тялото си и да изтрие всички мокроти, така и всеки, когато достигне до Нейния свят храм, трябва да отърси всички илюзии от живота. Идеалите, с които се илюзира човекът, са капки и нищо друго — и всички, и всичко е капки. От капки е бил животът ти и всяка капка се е уголемявала като море и така е обемала цялото твое въображение. Така си се движил в мъгли из една голяма мъгла. Нищо не остава от тези води на живота, когато светне нейната същина. Море от яркости и блаженства, от всевидения и красоти. Една е Тя тогава и целият Всемир е Нейният израз. Един си ти тогава до Нея и в Нея, и с Нея. О, дете, в утробата на водите на Всемир- ната Майка си бил. Но сега ще се родиш и като се ро- диш, тази същата твоя Майка ще вземе лика, нежно- стта и силата на твоя Дружка — Жена неразделна. Наричат те Син Божий и до тебе, казват, има Отец и Майка Всемирна. Нима и тук ще си доволен вечно да останеш само Син или Дъщеря? О, не, остави тези игри на отражението. Друго нещо е Отец, Син и Дух Светии. И не са Баща, Майка и Син, а и друго е това, и друго е... И като се доближиш до Храма на Лукси и влезеш в него, тогава ще разбереш, че всичко е илюзия. Дори и до Храма на най-Висшето Божество и до Нея. И когато се хвърлиш в Нейните обятия, тогава само ще издадеш една въздишка и ще си речеш в яркия покой на Любовта: „Нима всичко това е била Тя!" Колко е ясно Едното, множеството замъглява ума, но в Едното множеството е само отражение, което върви като сянка, хвърлена от яркото слънце, което свети на нейната и твоята уста. Илюзия е всичко, остави всичко тук, съблечи всички мисли, чувства, стремежи и всички твои облекла — гол ела, без нищо, и ще видиш тогава какво величие си бил и за какво величие си се родил. Защо ще храниш с илюзии още ума и въображението си? Науки, мъдрост, учения, проповеди, философия, пое- зия и всичко, и всичко — нека вземе от тебе своето последно прости — отражения и сенки от истинските извори на живота са тези понятия. Там всичко това, което те илюзира, има го, но изворът на тези неща, причините им, животът им, истинското им движение, което е преживяване, в него ще влезеш и тогава те ще излизат от тебе като вода, но ти ще си изворът, самият живот, ти ще си не слабостта на целувката, но самата целувка. ФИАТ Защо тогава е всичко това досега? КУМАРА Ти си го надживял. Стъпала и упражнения са това, но ти не можеше досега без тях, защото имаше жажда да преживяваш всички тези илюзии. Жаждата е, която се гаси по земните полета, жажда, присъща на материята. Но Духът я следи и когато тя си изживее всички илюзии, той й казва: „Сестрице, наживя ли се, наяде ли се, напи ли се, напълни ли се със суети от сладост? Ела сега да видиш къде е била истината." И материята, покорна и сега сестра, тръгва успокоена, вразумена. Лудият огън на жаждата е причина на животите по земните полета. Това е същината на материята, но не е нейното предназначение. Истинското й предназначе- ние е: покорство, хармония и покой. Тогава тя свети под силата на Духа. Покорството е същината на жената — материалното тяло, което ще си отнесеш оттук, ще бъде твоя жена, но не е още. За да стане Тя, трябва да влезе в него — за да стане то — Тя. Чуй ме, ела да ти обадя това тихо и да си го знаеш един път завинаги: че никога няма да достигнеш и влезеш в Храма на Лукси, ако не направиш тялото си Лукси. С други думи, докато не намериш Лукси в себе си и докато не стане всичко ясен усет и видение на Лукси, ти няма да намериш истинската Лукси. И целта, и краят, и Сиянието е всичко това: да се ожениш за Лукси и така да станете Двойка Неразделна. Животът е Двойка Велика, Всемирът е целувката на Двойка Велика — ето истината. Всичко вън от това е илюзия. Тогава, когато тялото ти стане Лукси, то ще се отдели като отделен образ от тебе — Дух, и ще ти заговори, защото то е жива отделна същина с тебе по лице, но е винаги и неразделна по същина на есенцията и тогава ще разбереш, че всичко това е било в тебе, а не вън, че ти, като беше капка, си бил океан. Това е Любовта на Бог — Богиня. Дивни Величия! Преживявания, живи усети на всяко чувство и мисъл, на мъдрост и умиле- ния. Преживявания на всичко — ето пътя. Докато всичко не се научиш да слагаш в огъня на сърцето си, в живия пламък на любовта си, докато всичко не отнесеш при Лукси и кажеш: целуни го, дотогава илюзия е животът ти! Много са пътищата към храма на Лукси, но една е вратата в Храма на Лукси. Тя е Нейният лик — Жената. Преживявания, преживява- ния, преживявания! Жената, Жената, Жената! Всичко вън от това е илюзия! Не спирам да ти проповядвам мъдрост, но във всяко същество Жената трябва да скрие своето сърце. Пей най-възторжени песни, пей, но във всяка песен Нейната красота да блести. Бори се, основавай царства и братства, но на знамената Нейното име да се чете — Жената. Всичко друго е илюзия! А когато се намери Жената и в Нейно име става всичко това, тогава истината свети, защото Жената е слънце и по силата на самата Нейна същина изчезват всички илюзии на движения, чувства и мисли. Ти много ще ходиш и по пътища разни, но докато не се допреш до храма на Жената, никога няма да влезеш в Олтара — запомни го, о, самоуверени! ХЕРА И ако сме дошли сега, то е само затова — да те възпрем, да не слизаш вече от Планината към илюзии- те. АНОНА Само затова — да мислиш за Нея, за Нея, за Нея — Една е Тя, защо ти трябва повече? ХЕРА Един е Плам, защо искаш още? АНОНА Една е Целувка, какво чакаш още? ХЕРА И сега от върха на този ярък свят, където блести могъществото на Сион, ако кажеш своето слово... АНОНА ... и изпееш последната си песен на земния бряг... ХЕРА
... то ще ти покажем три пътя до Храма на Лукси. АНОНА А четвъртият е Градината на Светлините до Храма й. ХЕРА А петият е Вратата на Храма. АНОНА А шестият е Олтарът на Храма — Венчанието. ХЕРА А седмият е Светая Светих... АНОНА ... която е навсякъде и във всяко място, и във всяко време, кажи! ХЕРА Чувстваш ли ведрия ефир на този нежен връх, откъдето Божества са слезли за тебе, о, Син на Лазура! Виж какво величие е това. Нима не трепти оттук най-силно сърцето ти за Нея? Нима не чуваш най-сладките мелодии за Нейната красота и най-милите трепети за Нейната уста? Не е фантазия и въображение този Връх. На него е всеки, който обикне Лукси. От него се провикват мъдреците и поетите, от него настройват лирите и Бардът Поет на него пее последната си песен на нощ, тази, която има две лица, която бие като погребален звън там по всички земни желания, а като хармония носи мировете с лицето си към нея. Този, който е на този връх, той гледа с лицето си към Лукси, а словата и песните си изпраща като последна сълза на ХЕРА А петият е Вратата на Храма. АНОНА А шестият е Олтарът на Храма — Венчанието. ХЕРА А седмият е Светая Светих... АНОНА ... която е навсякъде и във всяко място, и във всяко време, кажи! ХЕРА Чувстваш ли ведрия ефир на този нежен връх, откъдето Божества са слезли за тебе, о, Син на Лазура! Виж какво величие е това. Нима не трепти оттук най-силно сърцето ти за Нея? Нима не чуваш най-сладките мелодии за Нейната красота и най-милите трепети за Нейната уста? Не е фантазия и въображение този Връх. На него е всеки, който обикне Лукси. От него се провикват мъдреците и поетите, от него настройват лирите и Бардът Поет на него пее последната си песен на нощ, тази, която има две лица, която бие като погребален звън там по всички земни желания, а като хармония носи мировете с лицето си към нея. Този, който е на този връх, той гледа с лицето си към Лукси, а словата и песните си изпраща като последна сълза на земния бряг, който беше толкова хубав — да, и много мил, но кой знае за онзи там! От този връх се разтварят два мира, оттук се вижда и мирът на бъдещия живот с Лукси, и онзи там, който не искам да сравнявам с безконечния Всемир. АНОНА Кажи!
Запей с въздишка, въздъхни с песен и кажи!
Цветя се носят там, в твоя вътрешен мир, знаеш ли какво е това? Богиня небесна със своята мила и нежна ръка ти ги подава, но под булото се крие още, вземи ги. Образи мили се носят в твоя скрит мир на сърцето и красиви деви излизат пред твоя смутен глед. Знаеш ли това какво е? Слова безгласни от Нейната Уста. Богиня ти говори така: „Обичам те, ела!" Чуй гласа й, взри се в тези светлости и познай словото на нейните чари, които там така величествено трептят за тебе. Ние ти говорим със слънца на този връх, но те стават звезди, груб е още, как другояче? Със слова ти говорим, но те стават канари в тези животи на земни усети, как другояче? Има ли нещо, за което най-мно-го милееш, което да се скрива все там, под булото на целувката — все там, под всичко и зад всичко, нещо остава, неуловимо, по-сладко от прегръдката, по-мило от мириса на розата и по-сладко от песента на любовната нощ на Майя — и звездите светят за нещо, но то е все зад тях, това е Тя, която те чака, и все пак зад Нея се крие Истинската Истина, зад Лукси се крие Това. Зад хубостта на Лукси и зад копнежа на нейните устни се крие Това и все пак, когато се потопиш в тази жива вода на вечната обнова, на младост, святост и любов, когато се загубиш като искра в сладкия плам на този океан от рози, нежност и прегръдки, пак ще остане зад Това — Това. И тогава, когато се появи словото на Бог — Богиня и си простре ръце над вас, тогава ще се свърши всичко, защото вие ще станете самото Това. В творбата на самата творба няма Това, защото всичко става само Това. Но то става от слияние на две Същини в едно — от тебе и Нея. Разбра ли всичко? ХЕРА Кажи!
Нека се разнася сега твоята мила песен от върха на Сион и да отидат далече нейните звуци по всички краища на земята като лъчи от слънце, което огрява поля, долини, морета и океани и всички нейни звуци и хармонии нека се слеят като летящи гълъби във висинето на лазура и да съчетаят Нейното име — Тя да го види и да знае, че се произнася от устата, която я обича. „Той идва вече само за мен", казва тя, видя тя името си, съчетано от звуците на твоите песни, но когато то проблесна от Върха на Сион, слънца ще го окръжат, ти ще станеш с тях брат и тогава Тя ще рече: „Огря моето слънце, идете за Него!" Стани слънце на Върха на Сион и лъчите нека бъдат хармониите на твоите песни — поети са Божествата, защото песента е техният глас, а хармонията е тяхната тъга за Нея. Поети са Божествата, защото всяка песен е разтворено Небе, а всяко Небе е разкрити обятия, които зоват Нея. Слънцата са тъги на Божествата, а звездите са сълзи от умиление и нежност, когато Тя им изпрати любовен поздрав по една роза от градината на Нейния лазур. Няма по-велико щастие от това, да ти изпрати любовен зов тази, която е само обич, красота и блаженство, покой и мир. Тя е все по-нависоко, за Мъжа е Жена, за Божеството е Богиня, за огъня — све тлина, за цветето — мирис, и все по-високо, и пламтят Божествата, слънцата и звездите по Нея и Всемира, но Тя е все по-високо. Издава всяка песен на отчаян зов: „Ела, ела, о, мила сладост, мъка ме изгори!" Идва Тя тогава и слиза като най-мил образ пред любещия, прегръща го, целува го... и пак, и пак изчезва все по-нагоре, и летят мировете по Нея, и пак издават зов, и пак идва и се издига нагоре. И Най-Висшият Бог има два погледа: един надолу към всичко изоставено там, децата му, другият нагоре — към Нея. И за Най-Висшия Бог Тя е все нагоре и издава Той зов, който се носи милиони години, и идва Тя при него, слиза като образ най-мил и нежен, прегръща го, целува го милиони години и пак, и пак изчезва. Настъпва нощ и само в сънни омай на Бога Отец Тя изпраща спомени мили, събужда се Той, търси я, зове я с поглед все там нагоре, а Тя е и долу при децата си — мировете, Майка, а там горе — Непорочна Дева — Жена Вечна и Велика, пред която и Най-Висшият Отец трепери в очарования, величия и красоти. „Нали ти излизаш от мен, защо си толкова хубава? — пита я той. — Къде беше, преди да се явиш?" „В твоята мечта се криех", тихо му отговаря тя. „Но къде беше, откъде дойде?"... и не отговаря тя, защото е Най-Висша Материя и за този, който мисли, че я създаде, и ако не е била, как ще се яви в мечтата? И Той я създава, и все пак тя е била преди мечтата му същина, защото откъде щеше да влезе в Неговия сън? Така се самотърси и Самият Най-Висш Отец в лика на Жената. И вижда се Отец там долу в лика на Майката като минало, а търси се там горе в лика на Жената като бъдеще, което е все едно, защото от едно е слънце светлина. И равни са те по сила и по величие, но все погледът се издига нагоре, когато търси Нея. И мълнията хвърля своите криле на разширение — и това няма край, и сърцето изхвърля силата си навън и вика: „Ела!" Ето, идва Тя — обратен удар, то спира за миг от удивление на ней- ното величие, но пак Тя се скрива и пак сърцето я зове — нов удар. „Аз съм, но защо без тебе не съм?" — равни са тези две същини, но Тя все твори безконе- чността по всички направления и погледът на Божеството се губи в тъмите на Нейните обятия, като ту става светлина за радост и блаженство на целия мир, ту става мрак за сладките сънища на Нейния бъдещ покой, величие и блясък в Божеството. ХЕРА Кажи!
ФИАТ Кои са пътищата към Нея? ХЕРА Морето.
Пустинята след него.
Огънят след пустинята. ФИАТ След това? ХЕРА Мракът.
И след него Светлината.
Да бъде!
Свърши се!
Няма по-голям мрак от този, който се крие в нас самите. Тогава, когато погледът се устреми надолу, бездна е, страшна е провала животът, когато оставя мълниите на личните проблясъци на желанията. И неволно погледът се устремява нагоре, защо? Ако нямаше нищо и там, защо се устремява нагоре? Има нещо там, което е било и ще бъде за всички погледи и този на Най-Висшия Бог, защото мрак е за него миналото на творбата му, която се изтръгва в най-малкия момент на настоящето и се сменя с нов удар.... И Той поглежда, където всички — нагоре, където Тя се издига над всичко като Красота, Блаженство, Любов — Жената. Но кой ми обади това, имаше ли някой преди малко при мене, не бяха ли слезли пратеници небесни, Богове и Богини? Къде са сега? Защо се потъмни всичко след техните слова, какво значи това, или така говорят Божествата, когато не трябва да се изказва със слово неизразимото? Светлината мрак ли носи за земния младенец? О, кажете, мракът сега в душата ми ще донесе ли свет- лина?
Към Нея! Лукси! Жената! И щом Тя е все там над всичко, нима има тогава са-мостойност? Бездна има само долу, където не е Тя, а там няма саможивие — Тя е там, неразделност, Вечна- та Жена. Кой е този тогава, който ще каже, че Тя не е била и преди Неговата мечта, преди Неговия отчаян зов: Да бъде! Волята я събужда само, защото Тя, скромна, чиста и непорочна, сама не идва. „Там съм, но повикай ме. Ако дойда сама, изчезва свянът ми, целомъдрието ми, чистотата ми..." Да, все там е — отгоре. Над всички и над Тебе, о, Господи! Тя — Жената! Ето светлината вътре в мен, която няма никога да угасне, защото в мене е Жената вече, виждам я, събуждам я и когато моята воля стане живо слово, тогава Тя ще светне и отвън.
Нагоре!
Към нея! Жената!
Нима има по-ярко слънце от това на Върха на Сион, то свети сега и отправя погледи в сърцето. Нагоре!
Към Жената! И пак се стъмва и от светлото тяло на Фиат, което е окръжено в сияещи лъчи, се вижда едва прозираща сянка, която се спуска от върха към морския бряг. След малко и това не се вижда. Абсолютен мрак настава и не се чува вече сладкото слово за Жената, нито се вижда сиянието на хубостта й. Така е, когато и вън, и вътре мракът възцарява своето мълчание и в тихите захласи на нощта се отразява песен, която никой не узнава кой пее, защото и вън, и вътре е тъмно, и човекът, и природата пеят в себе си песента, но далече е земното човечество от нея и не чува даже и ехото на тази дивна песен Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 1.34 Mb. Сподели с приятели:
|