Да бъде светлина!
Изтегляне 1.34 Mb.
|
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО Има места, където няма нито сфери земни, нито планети, където не блещукат звезди, нито слънца огряват безкрайните простори. Там се носи човешкият дух, въззема се, пада надолу като че ли в стръмни бездни, пак се въззема и като се опомни, вижда се все там, на едно и също място. Местенето в безконечна бездна не е движение. То е стоене на все едно и също място. Това е ограничението и това има граници, което не се мести. Мракът не се мести, когато е само мрак, и светлината, когато е само светлина. Това не е пространство, защото не се разширява нито нагоре, нито надолу, наникъде. Не е време, а се чувства, че е място, скрито място там някъде, което се ражда само в силните трепети на едно усещане, което няма начало, нито край. Любовта е усет, който няма нито начало, нито край. Безконечността се създава под импулса на това чувство. И ако има безконечност, то е само затова, защото се обича нещо и се търси, и се разши- ряват пространства от бездни неизразими. Безконеч- ността създава времето, за да изрази, че в нея има нещо, което я търси и като я търси, живее. А Вечност- та създава безкрайното и като го създава, иска да изрази, че то е безкрайно блаженство. Любовта е тър-сеща причина. Всичко, което създава, казва му: „Създавам те, за да ме търсиш." И я търси. Така създа- ва понятие за място и не я намира, и създава понятие за време, а когато я намери, тогава времето става вечност. И полита това, което люби, да търси мястото, където се е скрила Тя. И чака часа, когато ще удари като звън, в който всичко ще рече: дойде, дойде часът на нейното намиране. И полита, и не намира нито място, нито време. Няма по-тъмни бездни от тези, които се крият в душата. Вътре се крие и простран- ството, и времето, където мярка няма — в душата. Там е това място, където става сега движението на печал- ната драма на любовта. И тогава, когато се описват картини, и тогава, когато се описват градини и морета, и огън, и светлини — все е там мястото и епохата — в душата. На вълни и кръгове е проявата на съзнанието. Вълна във вълна, както облак в облак, са усетите на сърцето — душа в душа. И когато едната чувства себе си в друга, тогава втората става като опорна точка на първата и тази я нарича място, пространство и време. Без втората душа няма да има опора, а бездна страшна и неизмерима. Съзнанието като Дух се крепи върху Душата — нежност мила и любеща, която от любов става по-твърда за усет и добива ръце, устни, но все е от същата същина. Така Отец — Творецът се събужда в обятията на Майката Творителка — Дружка нераз- делна: Духът в Душата. И Тя му става опорна точка. Нищо няма вън от Дух — Съзнанието, освен Души — Съзнания, които стават опорни точки на красота и всред възторзи живеят и творят най-красивите образи на своите мечти. Това става вътре, всичко това, което мислим отвън. Отвън го мислим, защото друга Душа — Съзнание ни е станала опорна точка и като се е спряла и разтворила обятия, вика: „Ела, мили, чакам те, не бой се от бездната, която сам твориш, аз съм бездната, а ти си вече в нея." Така викат първите и вторите техни деца, тези на своите и тъй до безконеч- ност в безначалието. Така че този мир няма време и пространство, а само Души — Съзнания, обятия, очи, нежности и любов. Отвътре е животът и той се движи в дълбочина и пробива като че себе си, все по-навътре нахълтва в себе си. Самопробиване е животът. Той сам си създава точка на сладост и я украсява с най-милите рози и аромати, сам си я създава по силата на сърдечния летеж:, където се раждат най-нежните мечти за нещо все по-красиво, и като я създаде, полита с лъч огнен и сам се Самопробива, защото нищо не може да се създаде отвън, а всичко, което се създава, вътре в тебе е. Точката на сладостта е опорна точка от други Дух — Съзнания. Ако не е от други, няма да има усет на съп¬ротивление, но понеже са еднакви същини, то самоп-робивателната точка се зачева в самия него като все¬лена и по магичен кръг се завърта и минава другия Дух — Съзнание. Този прави от нея допир, огнена точка и така тя става Светая Светих на вечна среща. Всичко става отвътре и се движи в дълбочина на всезнанието. Първичното Съзнание, което е вечно и неизменно, е пробивателен усет в дълбочина, самопробива се и намира сладост и съпротивителния допир на втория Дух — Съзнание. Първа дълбочина е Първото Съзнание. Пробивателна Точка е Второто Съзнание, което изти¬ча пряко от Първото и е до него вечно и неразделно. Първото събуждане е тласък навътре в дълбочина — сладост е Първото Съзнание, а тласък е Второто, то става самоопорна точка и така се чувства две в едно. Първата Дълбочина е Първото Съзнание. Пробивател-ният лъч е Второто Съзнание — Душа — това е есенцията, същината на битието. А всичко това е усет, любов, нелепост, топлина, светлина. Топлината се явя- ва пробивателен лъч, а светлината — точка на съпро- тивлението. Първото Мъж, второто Жена. Всичко е един Дух — Съзнание, а то е Мъж: — Жена. Няма про странство, място и време, а само Мъж: — Жена — Любов. И ако има бездни и безконечности, то е, защото има любов, тя е бездънна същина. И сега, ако се определя къде става действието на тази печална драма, то именно не се определя нито място, нито време, а се посочва една бездна, в която лети Духът, а тази бездна е обятията на Дух — Съзнание, друг мир, друга мирова душа, в дълбочините на които Духът сам се намира чрез пробиване. „Спусни своя лъч в мен и ще усетиш колко съм сладка", това е писано в преддверието на всеки Дух — Съзнание и ние затъваме все по-дълбоко, мир след мир се отваря и това няма край. Животът е от безкрайно число семенца, които се пукват чрез пробиване и всяко семе е съзнание —идея — нов мир и всяко разтваряне на семенцето става от Първия Лъч, а те са верига от безконечие и така по семенца се движи Пробивател- ният Дух на Съзнанието — Блаженство. А колко са красиви тези семенца, живи същества, толкова хубави, че никога не могат да се опишат. Едно семенце е един живот на Брахман от сто години негови, или единайсет хиляди... милиарди наши. Едно семенце е една жена на Брахман Мъж:, един мъж: на Брахман Жена. О, колко са нежни, очарователни и сладки тези Семенца! Ето къде става петата картина от любовната драма на живота — в едно семенце. И нека горещата фантазия я намери, направи и възобнови. Бездна тъмна е началото, така се туря семето в тъмна почва на мрака и чака слънчев лъч да го пробие, да пусне живот, да светне, да се събуди. В семе е петата картина на Духа и чака лъчът на любовта, който целува и улавя в обятията на вечността, която е бездна от сладости и любов. И чака семенцето от дълги векове Лъча, който в няколко мига ще му даде това, което е вечност. ФИАТ Аз разруших мира на хармониите. От сферите направих атоми, от мировете усети, от простора обятия, от звездите милувки, а от сладостта — творба. Аз свалих безконечието до Мъж, а до Жена прост- ранството и времето и сега няма свят, има само една Двойка, която се обича и в своето възпламеняване от любов изпуска искри от блаженства и сияния от мъдрости, и летят мировете около Нея, а това са лъчи само от Нейната и Неговата глава. О, Лиро моя златна, пей, пей, ти си силата на хармонията, която сега от моя хаос ще въдвориш ред и точност. Татко Всемирни, колко е велика същината, която не показва другояче своето съществувание освен като красота, величие и слава! „Аз съм за Мене Си, но ми-рове са за Нея." „Нима Тя е още по-велика от миро-вете ти?" „Всичко това, което е за някого, е нищо в сравнение с него самия, който е..." И пада в изумление и немощ моят глед, като чувам и гледам всичко това отвън колко е велико и за нещо, което е още по-велико от великото. Има ли, кажете, край и свършване за Нея? Тревицата е тревица, но създава роза в своя мисловен глед — това е за Нея. Цветето е цвете, но създава мирис, аромат и с него говори: това е Тя. Лазурът е лазур, но създава звезди, планети и слънца, които шептят в своето безмълвие: това е Тя. Най-напред в мисловен глед се създава всемирът и когато Тя дойде, този мисловен глед става Той, а Тя остава тогава като живо същество, от което излизат всички красоти и очарования и влизат в сърцето. За сърцето се създава всичко това, за да расте отвътре, за да може да усеща все по-ярко и безконечно. А Тя е там, в сърцето е Нейният храм, Всемирът. Сложете го в сърцето си. За сърцето се създава всичко. И сладостта расте, и блаженството от допирането, и красотата от виждането, и хармонията от слушането, и мислите от мъдростта, когато я гледаш колко е хубава — всичко расте. А Храмът е сърцето и то трябва да расте, да бъде всякога достоен Храм за Тази, над която няма друга Жена по-велика, красива и очарователна, по-чиста, непорочна и свята, по-ярка. Достоен храм да бъде сърцето за Нея — там, където Тя живее и пуска лъчи през отворите си и сияния където излизат из междуатомното тяло на сърцето. Да, свети слънцето, защото Тя е вътре. През празнините на частите му тя пуска лъчи и това е сияние от Нея. Вътре е Тя в цветето, затова е толкова красиво, вътре е Тя в целувката, затова е толкова сладка, и в румените устни на девойката тя е, затова говорят за любов, и в очите на любещия тя е, затова преминават до безконечностите на неизразимото. Все навътре и на вътрешното отвътре се крие, в дълбочина, и все отвън и на външното отвън — по безконечие на големина, все Тя е там, затова расте и вика: „Ела да видиш колко съм хубава!" О, знаете ли какво значи това: за Нея! Когато тъмната бездна се разтвори и светне от Ярък Огън — за Нея е. Тялото когато просияе и всяка частица стане плам — за Нея е. Има ли нещо, което, като се роди, да не изви¬ка: „Виждам се за Нея." И ето, повтарям и пак викам сега в тази тъма: ако не е Тя, нека всичко изчезне и да стане небитие; без Нея небитие е битието. Не пей, о, Лиро, ако Тя не е при тебе, ако не виждаш Нейния лик, когато се взираш в далечните простори, то спри гласа на кордите си, защо ще пееш? Защо съм аз, когато Тя не е, и ако Тя не пее, защо ще пея аз, за кого? За вашия мир ли, ами нали Тя го създаде! За себе си ли? Ами без Нея аз какво съм? „Защо ще пея, ако Тя не е?" Отвътре изли¬за животът като ручей, излиза и тече и ако попиташ ручея, кой те изпрати тук отвътре — той ще мълчи, но все отива: това е отговорът му, той по-добре знае от този, който говори, защото излиза отвътре и отива с усилен набег. Ако попиташ живота, откъде идва: отвън вземам знанията и храната си и живея, казва той. Нищо не знае, нищо не казва, защото отива навътре, без да знае, че оттам идва. Борбата е за съзнанието — това самосъзнание държи мистерията на битието. Ако има живот, който е живот, то е този отвътре, откъдето ручеят излиза и всички планети и слънца, и всички небеса — Тя е там, отвътре. И ако там не е, защо ще пея? Между две безконечности съм сега, на прага на два мира: вътрешен и външен. В кой е тя? „В този, за който пее Лирата ти — за вътрешния, а когато пее Ли¬рата за външния, тя не е Лира, уста е само. Лирата пее за вътрешното, а устата за външното. Окото пее за външното, а сърцето за вътрешното, в мира на сър¬цето е Тя — вътрешния. Не е Лира окото, което гледа отвън, не е око окото, което не стане Лира на вътрешната красота на образите — така и за всяко нещо, което проявява човекът като човек..." О, натам, натам! Където този глас се чува. Бездна страшна е, по-страшна от видимия мир, защото няма точка на съпротивление, ни опора, няма допирателни точки на пробивателния лъч, няма го възторга на просветле- нието. Една е точката на съпротивлението на пробива- телния лъч... Тя. Бездна страшна е там, защото я няма, но когато се намери, нали е навсякъде? Бездна страшна е там! (Така вика Фиат в своя сегашен свят, там някъде из нов някой мир с нови усети, съмнения и подеми, но все¬ки мир е Душа — Съзнание, Същество. И чува го вели¬кото сърце на този мир, достигат словата му до ми-лозливата Богиня на този мир — същество дивно и велико — и му се притичва на помощ, защото чува, че той говори за Нея. Всеки е чут, който говори за Нея.) АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА (Излиза като светещо цвете из тъмния простор, преобразен в най-красиво същество, и отговаря на неговия душевен стремеж с най-сладък глас) Къде отиваш, о, загубени? Чедо на кой мир си? ФИАТ От светлината идвам, чедо съм на огъня. А ти коя си? Да не си Лукси? АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Аз съм Царицата на Бездната. Твоята мечта ме създаде. Преди нея бях бездна, а сега съм живо същество. От твоята уста черпя живота си и сега искам да живея. Досега ти ме викаше, но от днес аз ще те търся. Ти не можеш без мен. Аз ще ти стана Ангел Хранител. Обичаш ли ме, мили, ти, който ме създаде? Има ли Бог Поет, който да не обича образа на своята песен? Аз съм песента ти, милият образ на мелодията и хармонията на словата ти. Всичко свети, което се създава с мисъл, а всички светлини се концентрират и създават едно живо същество. Аз съм най-старата твоя мечта, о, ти, който пееш! Из бездните ме повика, но сега, когато дойде в бездната, може ли да не си мой, да ме отхвърлиш, о, ти, който ме зовеш! ФИАТ Лукси, Лукси търся аз. Тя къде е? АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Далеч е мирът на тази, която търсиш, три небета над моето небе и във всяко небе има царици, и всяка царица ще иска цар да те направи. Не ще устоиш на съблазънта им. За да бъдеш спасен, мен вземи със себе си. Царицата на Бездната най-умело крие жара на любовта, за който всички гледат, и тогава, когато някоя ще иска да те прегърне, аз ще те скрия в бездната — най-доброто скривалище на любовта. Не продължа¬вай пътя си без мене. Без моя глас ти ще изчезнеш като перце в жара на някоя пещ — царица на огнено желание. ФИАТ Нима ти беше кордата на моята Лира и гласът на песента ми, и образът на хармонията ми — защо досега не се яви? Аз мислех, че там е Лукси. АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Тя е винаги зад тях, зад песните е, зад Лирата и кор-дите. Досега не ти се явих, защото ти не беше в моя мир. Но сега си в царството ми и можеш да бъдеш мой, както аз твоя. И моето царство е велико, ти не го познаваш още, но ако го видиш, ще останеш омаян. Тук всяка нежност е Богиня, всеки глас е Божество, всеки звук е същество и тук всичко като лети, произ¬нася едно име — твоето, на този, който от любов ги създава за любов. В собствените си образи и мирове върви всяка душа, в собствените си създания се бори. Като лодка плава в собствените си морета и бурни океани. Сега си в най-омайното море, създадено от хилядите твои ручеи животи. Спри се, о, морни пътнико, при собствените си извори и пийни си жива вода. Ето ме, извор съм жив в тази пустиня без пясъци и ветрове, в тази бездна от оазиси, цветя и мириси от лазури! Искаш ли да видиш всички красиви същества, създадени досега от твоите песни — омайни Ангели, летящи Деви, Херувими и Серафими. Цветя, рози, венци — и всичко това аз държа оживено за тебе. Знаех, че ще минеш тук, и за този велик ден е всичкото това тържество, о, царю на песента. Цари- цата на Словото ме изпрати и ако останеш тук, такива песни и хармонии ще изливаш и ще ти се покланят мировете, и ще се съберат в твоя свят всичките най-красиви същества от безконечията, о, поете! Бог Поет ще станеш в царството на бездната си. ФИАТ Коя е тази Царица на Словото, не е ли Лукси? По-хубава ли е от тебе? АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Много, много е хубава. Нейният мир е тъкмо до моя и тя ми каза, щом дойдеш, да те отведа там. Ние сме сестри с нея и заедно живеем в пълна хармония, но обещай ми, че няма да се докоснеш до нея, когато ще те отведа до престола й. Докосване до Царицата на Словото изгаря крилете на поетите и те спират да пеят, защото красотата й е толкова светла и нежността толкова силна, че няма вече слово за Словото. Искаш ли да млъкнеш, да не пееш вече, о, поете? Тогава до¬косни се до Царицата на Словото, когато я видиш и си до нея. Ти ще държиш тогава тази златна Лира, тя е неунищожима, защото е от Лукси, но не пее и тя, когато е в жарите на Царицата на Словото. Не пее, но не изгаря, а устата изгарят, защото няма слово в Царицата на Словото. Искаш ли да млъкнеш, о, поете? ФИАТ И за кого ще пея още песни незапети, песни пак без глас, кажи, когато тук, в този мир, никой не ги слуша? Те са тук живи същества, но кой ги вижда в градината на красотите, където всичко си е красота. Пях много аз, но остана ли нещо там, където се пилее като по гладка плоча песента и не влиза в сърцата, и не твори Ангели, Деви и Херувими, цветя и мирове. Не искам да пея вече. Нека Словото само да пее. АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА То пее, когато мълчи Словото. До нея когато е, до Царицата на Словото, устата запява като любеща роза и от възторг мълчи, защото всички песни и слова се сливат в една песен, толкова велика и сладка, че отваря всички мирове. ФИАТ Ах, отваря ли и мира на Лукси? АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Да, отваря! Само песента на Словото пред Царицата на Словото отваря мира на Лукси. Отваря го да се види, но отдалеч, той остава още много, много далеч. Това ти казвам тайно, защото Царицата на Словото забранява да се говори за Лукси тук. Това би намалило Нейната Хубост — тази блестяща хубост на Всемира — Лукси, и Словото бледнее пред Нея, затова не иска да се говори за нея. ФИАТ Ах, колко ми е жално, че не ще мога да я видя и оттук. АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Ако ти покажа Царицата на Словото, може да я видиш. ФИАТ Как?
АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Да я вземеш и нея със себе си, с цялото нейно небе. ФИАТ Ами Лукси, какво ще каже Лукси? Тя, която не иска да има друга до Нея. Тя, която е всичко: и Слово, и Светлина, и Любов, и Тяло, и Душа, и всичко. АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Така спокойно разсъждаваш, защото не си видял тази Царица. Но ако я видиш, не зная дали няма да останеш завинаги тук. Колко много души поети се въртят около нея, като мислят, че това е Тя — Вечната, но тя не всякого взема за Жених. За тебе знае тя и ме изпрати, тебе иска тази, която ти сам си създал. А знаеш ли, че без тебе ще увехне като цвят тази мила роза на вечната градина? О, вземи я, вземи, и мен вземи, не оставяй нищо, което е твое, че няма по-печални вопли от тези на съществата, когато, оставени от създателя си, плачат из бездните и изчезват като свещи. Оставя ли някога Всевишният своите също така сътворени деца — човеци? О, да знаят поне да не ги създават, но и за тях се грижи Великият Творец, прибира ги в области на минали небеса и там живеят завинаги, и всеки може да отиде и види старите си спомени там. О, вземи ги със себе си. Животът им така ще бъде свежист и вечна струя от щастие ще блести на лицата им. ФИАТ Да бъде! Ще взема със себе си само Царицата на Словото и тебе, нейния най-близък пазител на безбрежния отвор — устата. Лъча на огъня си взех от Плутон, взех целувката от Царицата на Нощта, нежността си взех от Царицата на Деня, а оттук Словото на песента на светлината и устата, върху която лежи усмивката на радостта й. Да бъде, о, Ангеле на Бездната, Ти, която пазиш всички езици и закриваш в мистерия всяко слово и реч, да бъде! Води ме сега там при нея — Царицата на Словото, да я вземем и да вървим. АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА С цялото небе ли? ФИАТ
С цялото. Нека всички мои небеса дойдат с мене и да окръжат Лукси, и всички песни да й запеят, от седмо-шарни изрази венци да й направят. АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА Ах, колко ще се зарадват Царицата на Словото и всички същества на твоите песни. ФИАТ Нека всички небеса, които я наближават, да стават радост и възторг. (Един замах е достатъчен за Ангела на Бездната, за да се отвори тъмната безконечност, която крие света. Всички небеса са бездни и имат завеси. Пазителите ги отварят, когато отива в тях собственият им творец. Друг никой не може да отиде освен този, който ги строи. Фиат поглежда, това беше невидяна светлина и нечута дотогава. Така става отварянето по тези миро- ве, магически, със слово, за който ги е създал. Отваря се тъмната бездна и в него е целият мир от Ангели, Деви, Нимфи, Силфи — творения на словото му и посред тях на трон блестящ седи Царицата на Словото. Тя го поглежда с усмивка и с такъв нежен поглед, че потреперва сърцето на отчаяния дотогава скиталец. И той я поглежда, и познава душата си в нея, и радост нечута изпълва сърцето му. Не надежда вече го крепи от този миг, а истинска увереност в без- крайността на живота, в истинското съществу- вание на Лукси. Той е напълно уверен оттук, откъдето вижда въплътено словото на една от своите най-заветни мечти, поезията, и ако тази същина е толкова краси- ва, то какво остава за същината, която сърцето само сега във възторга прозира, че съществува. Усетът за Вечната Другарка е вроден и се носи отвек и веков, от атома още — това е целувката на Лукси, Ахура, Изис преди раздялата. Усет, който се запалва от искра на огън, от огън на слънце, а от слънце възпламенява целия мир и дотогава загубен, познава Другарката си. Тя, която толкова тъжи по мировете — познава я, но всеки атом от същест- вуванието му свети от сияйни радости. И вътре ако е блаженство от прегръдки, отвън е слънце, звезда, комета. Та звездите и слънцата не са ли атоми на възпламенения Мазда, Озирис, Орос — а вътре ярка- та целувка на Любовта, нима не е Адонай — Велика- та Двойка? Вътре се усеща Двойката, а отвън свети тялото и за величие и слава на проявеното, защото То, като усеща отвътре, иска да се гледа и отвън. Красотата го възви- шава, собственият му лик го пресътворява. Гледката на Акта възражда самия Акт и той подмладен навлиза вътре, оставя новата си мечта, новия огън и пак излиза и се очарова от красотата и блаженството си, и това няма край. И Фиат гледа отвътре това, което е отвън, а сега, като излиза отвън, вижда ли, прозира ли красотата му? Не още, не, това са прозирки на отвори, но когато се отвори мирът на Лукси, тогава Фиат ще се възпламени и ще светне тялото му, и звездите ще говорят за атомите му, а слънцата за любовните колела и въртежи на великите прегръдки на Него и Нея. Фиат е в изумление от новата гледка. Царицата на Слово- то слиза от пиедестала на трона си и му подава цветето, което цъфти само на нейните гърди.) ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО За тебе цъфти твоето, вземи си го. ФИАТ Да, познавам те, по мечтата си зная, че това си ти, и колко си добра, че дойде да осветяваш моите тъми. Трепери сърцето ми от умиление, как да ти се нарад-вам, кажи, о, Слово на красотата и милозливостта, о, сияние на любовта! Но друг огън там се крие, той за¬палва другата половина от мен, него угаси, него, че не мога вече, не мога! ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО Огъня на Лукси никой не може да докосва. Само тя може. Никой не гаси огъня на Лукси, само нейната ръка трябва да се докосне. ФИАТ Не само тъжа, но и плача, болки раздират сърцето ми, като гледам как гори половината от тялото и се зачервява, и огънят се носи като водни стихии по всичките ми тела. ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО Мили, от огнени огнища е животът, защо страдаш? Виж слънцето, нима това не са огнени атоми на тяло, което гори за него! Откъде знаеш мъката на Висшите същества, все е за нещо, но то се достига. Не гасене, а възпламеняване на висшата любов, не създаване на пламъци угаснали е целта на висшата любов. Животът е възпламеняване на огън, а не на тъма, която угасва. Само неживотът клони към гасене, а истинският живот отива към запалване — това са слънцата. Но не слънца, които се стопяват в жара си и ще предадат своя огън по-пречистен на други атоми слънца. А тези, които, запалени веднъж, не угасват из вековете като цветчета по цветните градини на Вечността. Има огън, който от нищо не гасне, нито се пали, а свети в чистата слава и величие — това е огънят на Лукси. А дотогава всяко нещо гори за Него и ти, мили, успокой се до успокоителния огън на Лукси, по-близка Богиня до Лукси от Богинята на Песента. И там се задава буря от други бездни, които горят. Чрез огън ще минеш, но не от живи същества, не от Ангели и Херувими — страшно е там, но то е последно, след него Лукси ще е пред теб, зад теб... ФИАТ Не ме оставяй, о, Царице на Словото, ела и ти през огъня там. ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО Ще дойда, но ще изгорят крилете ми, устата ми ще се задушат, облаци и дим ще покрият хубостта ми и ти няма да ме видиш макар и до себе си, но ти знай, че ние сме все там, затова не загубвай своята смелост и кураж. Там всички ще се явим на другия бряг на Лук-си с нови облекла, старите ще изгорят в този последен огън.
Щом ти си до мен, нека бъде! (И наистина, щом Фиат се докосва до Царицата на Словото, просторът се запалва, или по-право, той се запалва с целия простор. Това е огън отвътре, който излиза с пламъците и отвън. Страшни маси от огнени облаци се създават отдолу някъде и отиват нагоре, настрани и обемат горните точки на хоризонта.) ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО И сега трябва да се хвърлим в този огън! Но чрез този ще запалим огъня на Лукси, който зове Висшата Же-на. ФИАТ Нека се затворят очите ми, само сърцето нека бие, то да говори на твореца. Колко си милозлива, о, Царице на Словото, без теб как щях да мина тук! АНГЕЛЪТ НА БЕЗДНАТА С мълчание можеше. ЦАРИЦАТА НА СЛОВОТО Да, но още по-страшни огньове щяха да се явят. Тогава Словото ще се носи като вихрообразна мълния през тях и ще те пренесе всред трясъци и бури. Силни пламъци обхващат трите същества и от тях не се вижда вече нищо. Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 1.34 Mb. Сподели с приятели:
|