Глава 5 - Царят на Уолстрийт

Глава 5 - Царят на Уолстрийт

„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини... „ (1 Тимотей 6:9 10)

Мъж на име Колонел Редик Маккий бил изпратен да оглави една от трите изследователски групи, организирани от Бюрото по индианските въпроси. Експедицията се отправила по маршрут на север, към Кламат Ривър до Скот Вели, където живеели индианците шаста. Изследователите били топло посрещнати от племето, което вече било приело няколкото миньори преди това. Въпреки че имали войнствен вид, индианците шаста се държали любезно и внимателно, съвсем открито и с доверие.

Колонел Маккий свикал всеобщо събрание на племето, за да изработят документ, нещо като договор, който трябвало да утвърди и защити правата им, ако пристигнат още бели хора. Междувременно правителството и Маккий очаквали огромен наплив от златотърсачи, търговци и други подобни, защото се знаело, че е открито злато. Три хиляди воини шаста откликнали на поканата и се разположили на лагер край форт Джоунс.

В крайна сметка преговорите завършили и 13 вожда подписали договора пред свидетели, начело с Колонел Маккий, който обявил:

- А сега ви каним на голямо тържество. Ние го наричаме барбекю. Заповядайте на богата трапеза, за да полеем нашето приятелство.

Някои от индианците не присъствали на барбекюто, защото нямали доверие на белите мъже. Но повечето от воините отишли. Хиляди индианци насядали около дългите маси и всеки получил чиния с прясно месо и малък комат хляб. Събрали се на малки групи и започнали да ядат. Само няколко от тях забелязали, че белите им домакини нищо не ядат. От храна били лишени и няколкото индианки, женени за миньорите.

На следващия ден един лекар карал каруцата си през Скот Ве ли и забелязал някакви купчини покрай пътя. Спрял, бързо слязъл ! и треперейки от ужас, разбрал, че купчините били от мъртви тела. Но все още не бил подготвен за онова, което видял надолу по пътя  стотици мъртви индианци лежали докъдето му стигал погледът, а телата на някои все още се тресели в агония.

Отначало докторът се уплашил, че може би причина за смъртта им е някакъв вид чума. Но те падали по пътя за дома, прибирайки се от барбекюто, ставайки жертва на пържолата и хляба, добре подправени със стрихнин. До залез слънце докторът и хората с него преброили повече от 3000 мъртъвци. Помагал им един от шепата оцелели шаста  Тайи Джим. За случилото се било огласено в "Алма нюз" на 5.XI. 1851 година в Калифорния, но не било образувано никакво официално разследване за причините за масовото унищожение. Оцелелите индианци шаста изчезнали, вследствие на калифорнийската златна треска.

Ужасната смърт на воините при форт Джоунс представлява една нищожна част от злините, причинени от Сатана. От векове злото много често се свързва с алчността за богатство. Ако не внимаваме, можем лесно да забравим да отминем стиховете, които толкова пъти сме чували  например стиха, който предупреждава, че в сребролюбието се корени всичкото зло.

В Езекиил 28:12 19 се открива прозорец към миналото, към времето, когато Луцифер се е разбунтувал и се е превърнал в Сатана. Забележете по какъв начин алчността става част от непокорството му. Също отбележете подробното описание:

"Сине човешки, дигни плач за Тирския цар и кажи му  Така казва Господ Йеова: Ти си печат на съвършенството, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем, ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, Диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, щото беше на Божия свят хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, додето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувими засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих наземи, изложих те пред царете, за да те гледат. Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред теб ,, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; ужас си станал, и не ще те има до века."

Библията ни казва онова, което трябва да знаем, но не винаги то е цялото знание. Например ние не знаем нито как Луцифер е търгувал, нито с кого. Но е имал определена роля в управлението на богатствата. Този пасаж го нарича "цар на Тир".

Очевидно Езекиил е изказал пророчество с двоен смисъл  от части се е отнасяло за действителния цар на Тир, стоящ начело на нация, която е заемала водещо място в търговията по онова време. Но в част от стиховете става дума за Луцифер. Нито един земен цар не може да е бил "в Едем", нито пък да е бил "херувим помазан", поставен на "Божия свят хълм". Тези определения в Езекиил 28 явно се отнасят за онзи, който е добре познат като Сатана.

Как можем да опишем тази негова роля в днешно време? Не можем да го наречем цар на Тир. Може би било подходящо да го назовем Царя на Уолстрийт. Както знаете, Сатана се опитва да контролира търговията на земята, контролира и хората чрез тяхната алчност. Чрез нечестни сделки той се стреми да въздейства не само върху бизнеса, но и на науката, технологията, здравеопазването; политиката и управлението, на средствата за информация; на изкуствата, спорта, образованието, дори на църквите и семействата.

Сатана прилага тази тактика, за да зароби хората финансово: алчността, стремежът към власт, гордостта, и особено страхът от финансова несигурност са най силните му оръжия.

Когато говорим за алчност, обикновено си представяме богат скъперник, нещо като чичо Скрудж, седящ върху купчини пари и вечно броящ монетите си. Само че алчността е по характерна за бедните и за не особено богатите, които често са обладани от желание да владеят. Алчността кара някои родители в Индия да чупят краката на децата си, за да могат да ги изпратят на улицата да просят. В Америка пък едни деца убиват други, за да откраднат скъпите им спортни обувки.

От друга страна хората, които притежават богатство, се изкушават от възможността да властват над другите, манипулирайки бедните чрез съответната им алчност. В Кънектикът един собственик на магазин за обувки фалирал. Обяснението му било, че е поставил знак на витрината, който показвал на  пласьорите на наркотици, че не желае да се замесва в бизнеса им. Няколко месеца преди да банкрутира, човекът бил посетен от представители на производителя на най търсените маратонки, за да го уведомят, че планират да открият няколко нови магазина в града. Когато собственикът им обяснил, че в неговия район няма да има голямо търсене, търговците го посъветвали: "Ще спечелите нови купувачи  като пласьорите на наркотици, например. Те ще купуват и най скъпите ни обувки".

След като отказал, дребният собственик банкрутирал. Репортерът, който го интервюирал, се заинтересувал по какво могат да се познаят пласьорите. Отговорът бил лесен: "Когато младеж на 18 20 години кара скъпа спортна кола, гордо пристъпва със скъпи златни верижки по ръцете и на врата, разхожда се свойски из магазина ви и си избира най скъпите обувки, които заплаща със сто доларови банкноти, без да се затруднява да изчака за рестото... може да ви стане ясно откъде си набавя парите".

Но кои са действителните властници на тази алчност? И какво следва след това? Можете да притежавате колкото си искате обувки, телевизори, видеокасетофони, коли и къщи. Постепенно играта събужда жажда за по-голяма игра, тя става самоцел, стига да води до властване над другите чрез парите.

Гордостта е другият начин, по който Сатана управлява хората и финансите им. Чували ли сте как различните търговци обещават "гордостта на притежанието"? Една телевизионна реклама представяше луксозна кола и зад кадър се чуваше кадифеният глас на говорителя: "Какво друго ще даде храна на духа ви?" Подобни до садни призиви към гордостта са проява на Сатана, на царя на Тир, чието сърце се е покварило от възхваляването на великолепието около него.

Царят на Тир управлява хората и чрез страха от финансова несигурност. Съществува страх от недостатъчно наличие на пари, страх от загуба на контрол и страх от липса на власт. Ако страхът ни пречи да се подчиняваме на Божията воля за всичко, то ние се поддаваме на манипулация от страна на царя на Тир.

Например, властелинът на нечестната търговия може да подтикне един диктатор да завладее друга страна и да обсеби 25% от световните запаси от нефт. Това предизвиква страх в сърцата на иес кръговете от Токио до Ню Йорк и Франкфурт. Цената нафта скача, въпреки че все още има предостатъчно залежи. Инвеститорите започват да губят увереност, нарастват стремежите към нови кладенци, а хората спират да купуват и така намалява, и дори спира, притокът на пари. Така започва рецесия или депресия. И всичко заради страха, отровил атмосферата. Той може да предизвика объркване и паника в националната икономика, което, от своя страна, ще доведе до огромна безработица.

Ето защо Сатана управлява хората чрез финансите, прилагайки алчността, жаждата за власт, гордостта и страха.

Как трябва да се отнасяме към всичко това? Трябва ли да страним от областта на финансите, като се опитваме да мислим за по-святи неща? Или ще оставим световната търговия на нашия враг? Не вярвам това да е Божията воля. Също така звучи невероятно Бог да иска да оставим училищата, правителствените учреждения, влиянието над изкуствата, медиите, развлеченията и спорта. Напротив  това са области, в които трябва дълбоко да навлезем. Чрез молитвата и предприемането на всички праведни и честни действия, към които ни води Святият Дух, ние служим на Христовото царство и делото Му. Исус е дошъл, за да изкупи земята, човек по човек и институция по институция. И ние не трябва да се страхуваме от царя на Тир, защото той няма лостове и механизми, чрез които да ни управлява. Исус казва на Сатана: "Ти нямаш нищо в мене" (Йоан 14:30).

Финансите в световен мащаб оперират чрез покупко-продажби, предлагане и търсене на стоки. Търсенето често се базира не на действителни нужди, а на алчност, гордост и страхове. Затова пък Божието царство е съвършено различно и по мощно. То функционира на основата на даване и получаване. Хората, които слушат Святия Дух, подчиняват се на Бога и дават безвъзмездно, обезоръжават царя на Тир и неутрализират неговата сила.

Този вид даване разклаща сатанинския контрол над земята. Ние можем да счупим катинара на клетката на алчността, с духовната щедрост на Святия Дух. Ние можем да изгоним духа на манипулирането и контрола, ако имаме всеотдайното сърце на слуга. Можем да противостоим на гордостта с кротост и тихо достойнство. А стоим срещу страха с Божията съвършена любов.

Когато Йоан Кръстител започнал да проповядва за идването на Месия, той призовавал към покаяние, като предупреждавал, че "брадвата лежи вече при корена на дърветата..." и всяко дърво, което не дава добър плод, ще бъде отсечено. Когато множествата го запитали какво значи да се покаят, Йоан свързал щедростта с онова, което вече бил казал за брадвата в корена на дърветата "Който има две ризи, нека даде на тогава, който няма; и който има храна, нека прави същото". На бирниците той отговорил: "Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено", а на военните казал: "Не насилвайте никого... и задоволявайте се със заплатите си" (Лука 3:9 14). Както се вижда, почти всички действия, свързани с покаянието, пряко засягат парите.

Следователно щедростта има връзка с покаянието и с отсичането корените на злото.

С този факт на практика съм се сблъсквал. Когато пристъпихме към преговорите за закупуването на Кона в Хавай, където сега се намира Университетът на нациите, трябваше да заменим алчността с щедрост. Тази история подробно е разказана в книгата ми "Побеждаващият Божи път".

Евангелското женско общество "Сестрите на Мария" имало подобно преживяване. Майка Базилия Шлинк е основателката на това служение, което води началото си от Германия, в трудните следвоенни години след Втората световна война. Сестрите от тази религиозна общност водели живот на хваление, доверявайки се Бог да промисли за ежедневните им нужди. С подкрепата на предимно млади монахини  протестантки, "Сестрите на Мария" успели да си купят първото парче земя в Дармщад. Жените се научили да градят и разчитали Бог да им изпраща средства, за да построят сградата постепенно: най напред параклиса, а след това отделните помещения за уединение на посетителите от всички деноминации, решили да търсят Господа.

Точно до тяхното имение имало малко парче земя, за което сестрите получили подбуждение да се молят, за да си построят Работилница. Те били решили да искат точно тази земя и никоя друга.

Тя била собственост на възрастна жена, която отказала да я продаде или размени за друг парцел. Собственичката повтаряла, че при никакви обстоятелства хората не бива да дават онова, което са наследили от родителите си.

Един ден сестра Еулалия отишла в дома на възрастната дама, като се надявала да я склони да отстъпи. Жената я нямало, но там бил племенникът й. Той въвел монахинята в стаята на леля си. Само един поглед бил достатъчен, за да се разбере, че тази жена не би се разделила с нищо свое до края на живота си. Стаята била претъпкана с мебели  много повече, отколкото биха били потребни на един човек. Повечето от нещата били вече разнебитени или счупени. След това племенникът показал на посетителката стълбата, която леля му използвала, за да се качи на леглото си, което представлявало купчина от дюшеци, някогашно притежание на предците й. Очевидно тази жена била човек, който никога нищичко не давал другиму.

Когато сестра Еулалия разказала за видяното, "Сестрите на Мария" решили, че човек, до такава степен привързан към предметите от света, може да бъде освободен само след упорита, сърдечна, продължителна молитва. Освобождаването на възрастната жена било много по трудно начинание, отколкото да се измоли парче голо поле, на което да се построи дом за хваление. Та нали една душа била в робство. Сестрите решили да постят, знаейки напътствието на Исус: "А тоя род не излиза, освен с молитва и пост" (Матей 17:21). Освен отказването от храна, имало пост от по-различен характер  да се откажат от нещо, което било в по пряка връзка с робството на онази жена.

"Сестрите на Мария" и без това живеели съвсем скромно, нямали много пари и с труд изкарвали по нещичко за лични нужди. Въпреки това всяка една от тях отправила молитва към Бога Той да й посочи, ако в нея има някакъв дух на обвързване, нещо, което е по силно от привързаността й към Исус. За една това било малко дървено кръстче, за друга  красива пощенска картичка. В случая не била важна паричната стойност, а отношението на вярност, на привързаност. След прекараната "седмица на отдаване", пратеничка на обществото отново посетила възрастната им съседка.

Тя не повярвала на ушите си, когато била посрещната с думите:

- Не ми е толкова тъжно за земята, а по скоро за сливите, които растат там; не ми се иска да ги изгубя.

Т.е. жената изразила готовност да продаде парцела си, но щели да й липсват сливовите дървета. Бог бил извършил чудо.

Бил подписан договор за продажбата на имота, но била включена клауза, според която плодовете от дърветата принадлежат на дамата. Така всяка година до нейната смърт "Сестрите на Мария й изпращали всички сливи.

Сатана управлява богатството, което по право принадлежи на Бога. Нашата сила да му се опълчим ще дойде, ако жертваме за Господа и Му се подчиняваме и за най дребните неща. Това, което Бог иска не е жертвоприношение, а послушание (1 Царе 15:22) Много често нашето покорство ще има значението и смисъла на жертването. Важното е, че не жертвата, а подчинението пред Бога побеждава врага. Няма нищо умно в това просто да изпразним джобовете си. Четох някъде как една бедна вдовица била шокирана от разточителството, с което живеело духовенството за сметка на оскъдните средства, давани му от такива като нея. Тя възкликнала: "И като си помисля само, че заради тези хора една седмица не съм хапнала нищо друго, освен пуканки!"

Дори да давате на духовник, който е с авторитет и не пилее онова, което е получил, вие не можете да дадете на всички като него. Бог не казва, че всеки трябва да раздаде всичко, което има, за да посрещне всички нужди. Това, което Той иска, е да се подчините на подбуждението, което ви дава. И ако един ден случайно ви каже да раздадете всичко, то тогава Сам Бог ще извърши чудо и ще задоволи всичките ви потребности.

Послушанието при даване е акт на духовна борба. Например, ако някой в Чикаго откликне с щедрост и даде парите си, за да под помогне мисионерската работа на другия край на земята, сатанинските сили веднага се насочват към Чикаго. Сумата не е важна, но вложеният смисъл, мотивировката, са много важни. Всяка сума, дори вдовишката лепта, дадена безкористно и в послушание, нанася удар върху силите на мрака и по самия Луцифер. Да дадеш безкористно, означава, че не го правиш, за да си помогнеш с нещо  да получиш по удобен стол в църквата или по-здраво братство. Дава се без колебание и се забравя за даденото, а само Бог е Този, който може да върне благословението на даващия човек. Този вид даване разтърсва Сатана и той започва да губи власт над страната, която получава, и още повече над страната, от която дават.

Това е основната причина, поради която християните от Азия, Африка и Латинска Америка трябва повече да подпомагат мисиите, бедните и нуждаещите се в други страни. Докато развиващите се народи не се научат да дават, те няма да притежават сила и бедните ще си останат бедни.

Щедростта е онова, което прави Коледа толкова специален празник дори за хората, които нищо не разбират от Бога, Божия Син и Рождество Христово. Като се изключи комерсиализма и други подобни уловки, Коледата е време за щедрост и раздаване. Точно поради това и икономиката получава благословение поне за следващите 5 месеца.

Жертвеното даване до точката, от която започва упованието на Бога за всички нужди, също кара Сатана да трепери от страх. Царят на Тир бива победен от собствения си страх, породен от факта, че вие вярвате в Бога, слушате Го, вършите онова, което
той ви посочва и просто чакате Той да промисли за вас. Решително застанете срещу страха от финансова необезпеченост, вдигнете глава победете го и се доверете само на Бога. Вашите лични преживявания и опитности ще ви покажат колко верен е Той.

Имам един куриозен случай в моя живот, когато в продължение на 3 години разчитах единствено на Бога за нещо съвсем прозаично  за облекло. Исус е обещал, че нашият Небесен Отец, който облича цветята в полето, ще ни даде хубави дрехи.

По време на ранното ми мисионерстване, проповядвах в една църква. След службата при мен дойде една жена и ми предложи да ми купи костюм. Помислих си, че ще ми напише чек или ще ме заведе в магазина, за да си избера дреха. Но се оказа, че тази жена работи като продавачка в секцията за мъжко облекло в Сиърс Уни версален магазин. След като ми взе мярка, тя просто се сбогува, и тъй като беше служителка в магазина, купила костюма с отстъпка, леко го поправила, за да ми бъде точен и ми го изпрати.

Това беше нещо много необходимо за гардероба ми. През следващите 3 години същата жена ми изпрати 3 или 4 костюма от добро качество. Въпреки това аз открих, че подобна конкретна помощ, беше и малко изпитание за гордостта ми, приготвено от Бога. Аз никога не бях позволявал някой друг да ми избира дрехите. Чрез този малък урок, Господ ме караше да отстъпя това дребно право, тази малка област от личния ми живот на Него. В замяна Той задоволи конкретната ми нужда и доказа верността Си, че ще промисли за всичко. Така живях само 3 години, но разбрах, че Бог би могъл да промисли за най елементарните неща на ежедневието, след като Му отстъпя това си право.

Хората, които отстъпват правата си на Бога и Му се доверяват за всичко, най много плашат Сатана. Той няма какво оръжие да използва, ако се разкаем от алчността, ако редовно проявяваме щедрост и даваме безкористно, без капка съжаление за онова, което сме дали. И какво ли би могъл да направи Сатана, ако сме изоставили гордостта и сме се смирили, оставяйки се без страх на грижите на Бога? Каква власт би могъл да има дяволът над нас, над парите ни, над кариерата ни, над бизнеса ни? Нищо не би могло да му бъде подвластно. И както е предречено в Езекиил 28, "Ще бъде обърнат на пепел по земята пред очите на всички". Почти можете да чуете презрителния смях на хората в Исая14:16.Където се пророкува за бъдещия ден, в който всички ще видят истинската същност на Сатана: "Ония, които те видят, ще се взрат в тебе, ще те разгледат и ще рекат: тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята?" Няма нужда да чакаме този ден, за да видим истинския Сатана. Можем още сега да го разберем, като опознаем Бога. Единствено подчинявайки се на волята Му, можем да спрем влиянието, което има царят на Тир върху отделния човек, върху групите, организациите, институциите и народите.