Да дръзнеш да заживееш на ръба


Глава 8 - Издръжката на мисионерите. Начинът на Исус



страница8/16
Дата24.07.2016
Размер1.73 Mb.
#3009
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

Глава 8 - Издръжката на мисионерите. Начинът на Исус

Защо Бог не ни предостави наведнъж всички пари, които ще са ни необходими за Неговото дело на земята? Той със сигурност би могъл да накара някой милиардер да напише тлъст чек за финансиране на организация, решила да изпълни Великото поръчение. Или би могъл да помогне на някой, който Го обича, да се спъне в скрито съкровище и да го даде веднага за Божието дело. Или защо пък да не направи така, че някой от хората Му да спечели 10-те милиона долара, разигравани на лотария?

Всеки, който със сълзи на очи и сетни сили се е питал как ще продължи служението си, сигурно си е задавал някой от тези въпроси. Един мисионер в отчаяние нареждал: "Никога нямаме достатъчно пари, за да свършим онова, което трябва. Чувствам се така, сякаш Бог е завързал едната ми ръка зад гърба и ме кара да работя само с другата. Просто няма смисъл!"

И защо мисионерите трябва да пишат писма? Сигурен съм, че всеки мисионер е усещал досада от писането на писма или сглобяването на новинарски листове, предназначени за църкви, съмишленици, приятели, роднини и други подобни. Но повечето свикват, макар че има и такива, които смятат това за излишно. Накрая хората, работещи за Божието дело, остават малцина, и приемат трудностите за нещо естествено. И все пак, защо е необходимо най великото дело на света да се придвижва по този начин?

За да си отговорим, трябва да се опитаме да погледнем на служението и парите така, както Бог гледа на тях. Ние смятаме, че приемаме някаква работа, получаваме пари за това и те доказват, че нашите цели са изпълнени. В края на краищата те са цели и на Божието дело, нали?

Само че Бог има далеч по различни и високи цели. Неговото първо желание е да възстанови и изгради взаимоотношенията между нас и Него и между нас и другите. Ето защо Той е решил, че ние трябва да разчитаме на финансова подкрепа от страна на други хора, а през това време Той ще се грижи за Неговата част от работата.

Исус е изработил модела, предназначен да онагледи това пра вило за нас. В юношеството си се е издържал от дърводелство, но по време на 3 годишното си пълновременно служение Той и учениците Му са разчитали на "Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха от имота си" (Лука 8:3).

Когато хората дават, за да подпомагат Божието дело, могат да очакват редица приятни преживявания. Като доказателство на казаното може да послужи случилото се в Ню Орлеанс. Десетгодишната Лиза си заработила 15 долара при разпродажбата на коли в някакъв гараж. Вместо да ги похарчи за бонбони, играчки, дрехи или други прищевки, детето решило да даде парите на мисионера Чък Морис, член на У\УАМ.

Оценявайки постъпката на Лиза по достойнство, Чък се замислил как максимално да оползотвори парите. Сетил се за Дейвид момче без работа и дом, което спяло в градския парк. Преди няколко дни Морис говорил с него и той приел Бога. Желанието на Дейвид било да си намери работа, но това било невъзможно, защото не притежавал лична карта, която да представи на властите в Луизиана. Чък решил с 15-те долара на Лиза да плати за такава карта, така че младежът да има право да кандидатства за платена работа.

По късно мисионерът изпратил писмо до 10 годишната дарителка, в което й обяснявал за каква цел е употребил доларите. След няколко седмици и Дейвид й писал, за да й благодари за това, че с нейна помощ си е намерил работа. Оттогава Лиза редовно се моли за него, защото е убедена, че парите, които е жертвала за Бога, са променили един човешки живот.

Това е само една кратка история сред милионите други такива, но тя много добре илюстрира крайната цел, която Бог си поставя чрез финансите  човешките взаимоотношения. Бог изявява любовта Си чрез даряване Той не само е отдал единствения Си Син като възможно най всеотдайния акт на щедрост в човешката история, но Той непрекъснато раздава блага на всеки един от нас.

В Божието слово се говори, че всеки дар, идва от Небесния ни Отец (Яков 1:17). Ние пък, на свой ред, изявяваме любовта си към Него, като даваме на околните. И тогава, освен че по този начин заздравяваме взаимоотношенията си с Бога, ние се свързваме и с човека, комуто сме дали нещо, комуто сме помогнали.


Даване и привързаност  взаимообвързващо даване
Исус казва, че там, където е съкровището ни, ще бъде и сърцето ни Ако подаряваме съкровището си на отделни хора, за да подпомогнем служението им, нашите сърца ще бъдат с тях. Ще се чувстваме отговорни да се молим за тях, също като малката Лиза от Ню Орлеанс. Може да се намираме на другия край на света, може никога да не отидем там, където мисионерства човекът, комуто сме помогнали, но нашата жертва ще ни сближи, ще ни направи съпричастни на Божието дело в онази далечна непозната страна. Това е начинът, по който Бог кове и укрепва човешките взаимоотношения.

Освен това, има нещо важно и за онзи, който получава  той смирява себе си. Когато някой ти дава нещо, особено ако този някой жертва от малкото, което има, това те кара да внимаваш и да оправдаеш доверието, което ти се гласува. Тази опитност е много важна. Гордостта ни се свива от тежестта на отговорността и съзнанието, че не можем да се отплатим, а само да благодарим за щедростта, проявена спрямо нас. Единственото нещо, което можем да направим, е да се молим Бог да благослови човека, който ни помага.

Много пъти съм разговарял с хора, които искат да станат мисионери, но някой хубав ден, когато ще могат сами да платят за пътуванията си. Дори да допуснем, че някои успеят да не се заплетат в заеми и намерят начин да осигуряват и придвижват финансите си, те ще загубят нещо много ценно  онова ужасно и едновременно с това чудесно и смиряващо взаимно обвързване, което винаги се проявява тогава, когато някой сложи банкнота в ръката ти и ти обясни, че Бог му е казал да ти я даде.

Появява се особена връзка завинаги между вас и онзи, който ви е дал някога нещо. Вие се тревожите за него, молите се за него по начин, много по различен от начина, по който го правите за съвсем непознати хора, които не са ви подарявали нещо лично. Естествено, ще желаете да споделяте с дарителя новините около вашата работа, като обясните каква част от Божието дело са под помогнали дадените от него средства.

Всичко се развива приблизително по този начин, защото прилагаме Божия метод да си помагаме, да даваме един на друг, когато сме части от Христовото тяло. И понеже всеки вид служение се нуждае от пари, Той ни гарантира, че винаги ще имаме нужда един от друг и че вечно ще усъвършенстваме взаимоотношенията си.А в същото време ще бъдат посрещнати нуждите на мисионерите, хората в градовете ще имат по обширен поглед върху нещата и ще започнат да гледат на света така, както Бог го вижда  и всичко това, защото са дали някому нещо, за да помогнат на работата му "там някъде". И молитвата ще стане по ефективна във всяко отношение и ще бъде най необходимото оръжие в духовната битка. Нищо подобно не би се случило, ако не зависехме от парите и от хората, които ги дават, за да придвижват Божието дело напред.

Може да прозвучи невероятно, ако кажа на един мисионер или пастор, че работата му ще стигне до задънена улица, ако разчита само на милиардерски чекове или на подкрепата на някоя мощна фондация. Но това невероятно нещо е вярно, защото истинският мисионер се нуждае не само от пари, а от нещо повече  той има нужда от хора зад себе си, които да го подкрепят с молитвите си и заедно с него да воюват в духовната борба.


Планът 30/30 за подпомагане на мисионери
Когато бях в Африка, един млад човек от Зимбабве, Арчи Гуви, ми зададе следния въпрос:

- Лоурън, Бог ме призовава за мисионер, но нямам финансова възможност. Нашите хора не са свикнали да отделят средства за подпомагане на такива като мен. Какво да правя при това положение?

Отговорих му:

- Тогава трябва да научите вашите хора да дават. Нима в Библиите им, написани на родния им език, не се казва, че трябва да отидат по целия свят и да проповядват Евангелието на всяка жива твар?

Когато Арчи колебливо заобяснява, че не мисли, че бедните вярващи биха могли да му помогнат, за да замине, аз го попитах каква е цената на една кока кола в Зимбабве. Оказа се, че е 25 цента.

- Е, Арчи продължих аз, познаваш ли 25 души, които ще те почерпят с една кола, ако им отидеш на гости в някой горещ ден?

- О, да, познавам.

- Биха ли те черпили всеки ден? Толкова ли добре те познават и те обичат?

- Може би... така смятам.

- Ами тогава просто намери 25 души, които да се съгласят вместо да те черпят с една кола всеки ден, един от тях да събира и да ти дава парите, които биха похарчили за това.

Следващият път, когато се заинтересувах за Арчи, той беше вече заминал като мисионер. Помислих си, че трябваше да го поощря да намери 30 души, а не 25, защото месецът се състои от 30 дни, а не от 25.

Какво би станало, ако всеки мисионер си постави за цел да на мери 30 души, като всеки от тях поеме разходите му за 1 ден? Това значи, че той ще разполага с 30 души, чиито сърца ще следват съкровището си, ще се молят за този човек, ще го подкрепят по всякакъв начин, когато той има нужда от насърчение.

Да предположим, че настъпи някакъв кризисен момент, който изисква незабавна силна молитва. Тогава въпросният мисионер ще може да се свърже с 30 души, а всеки от тях вероятно ще има по десетина познати, готови да помогнат с молитва. В крайна сметка 300 души биха се молили за изпадналия в нужда мисионер.

Този принцип може да се приложи във всяка организация, подобна на У\УАМ, чиято цел е да разпространи Евангелието във всяка част на света. Тогава ще се получи числото 300 000 или до ри 3 000 000 души, обединени в обща молитва.

Този метод може да помогне и за разрешаването на различни ежедневни проблеми. Навсякъде съм се срещал с пастори, натоварени с нечия мисионерска молба за помощ. Пасторът иска да помогне, но изпитва голямо затруднение при убеждаването на хората от църквата да дадат пари. През цялото време той тика огромен камък нагоре по хълма, опитвайки се да накара вярващите да проявят загриженост за непознати хора.

Съществуват и други проблеми, свързани с личното даване на средства на мисионера. Познавам духовни работници, разочарова ни дълбоко и принудени да напуснат мисионерското поприще, защото църквата им внезапно е спряла финансовата подкрепа поради смяна на пасторите. Предишният пастор си е заминал, а новият не познава мисионера или не вярва в онова, с което той се е заел. Възможно е и църквата финансово да не е добре  тогава средствата, отделяни за издръжка на мисионери, се спират. Или още по лошо  църквата се е разцепила и не съществува като цяло, оставяйки някогашния си пратеник на сухо.

За разлика от описаните случаи, при плана 30 дни /30 души подобно нещо не би могло да се случи. Дори ако средствата, събирани от 30 отделни човека се изпращат чрез църквата, дори ако един от поддръжниците умре, банкрутира или отпадне по някаква причина, мисионерът ще трябва да пости само един ден от месеца, докато се намери заместник, защото много по лесно е да се замести един човек, отколкото да се за местят повечето или всички, които са помагали до момента. Но преди всичко си помислете за онова сърдечно взаимно обвързване, което се в Христовото тяло, когато хората си помагат. Предимствата на личностното подпомагане на мисионерите.

Начинът, по който постъпваше Исус
Христос е бил подпомаган от приятели  не от група, нито от някаква безличностна фондация  само от приятели. Няма нищо противобиблейско в неличностния начин на мисионерското подпомагане. Но има много предимства, когато хората взаимно се подкрепят:

- Онези, които дават, изпитват радост от това, че участват в нечие служение. Сърдечните връзки се изграждат между хората, а не между организационните структури.

- Има директна отговорност, която мисионерът поема пред своите приятели.

- Чрез редовната кореспонденция, дарителят получава директна информация за онова, което се върши на мисионерското поле.

- Взаимообвързващото даване не се поддава на влияние и неможе да бъде засегнато от рецесия или тежки времена.

- Дава възможност на всеки мисионер да получи необходимата помощ, а не само на онези, които са се заели с "по вълнуващо" служение.

Към края на живота си д р Доналд Макгавран, експерт по мисионерската дейност във Висшата Семинария, призовава християните да организират мини мисионерски центрове, които директно да се включат в подпомагането на двама или трима мисионери. Причината е ясна има много недостатъци в традиционния начин, според който църквата издържа цял списък мисионери. Много често някой не знае колко са и кои са онези, които фигурират всписъка. Понякога се случвало така, че едва след 8 10 годишно отсъствие, някой от въпросните пратеници посещавал църквата, която го издържала.Това, разбира се, било абсолютно недостатъчно, за да може някой лично да го опознае. В резултат се получавало така, че никой не четял рапортите на мисионерите, освен вечно заетият секретар или човекът, който отговарял за мисионерската дейност. Пък и не е изключена възможността тези двама души да са от скоро в църквата и никога да не са се срещали с хората, чиито писма редовно се получават по пощата.Тази система затруднява дори и пасторите, независимо от това, че те имат силна мотивация, когато подтикват паството си да жертва за нечия мисия. Някои от тях споделят, че са принудени да организират впечатляваща среща между мисионера и конгрегацията, за да не могат вярващите да останат настрана и безучастни.
Норвежкият експеримент
Един от най-новаторските планове в тази област беше осъществен от У\УАМ в Норвегия. Норвежците организираха „Гоу Фело ушипс" (т.е. Братства на изпращачите). Те представляват малки групи, организирани с цел да подпомагат и изпращат мисионери извън страната. Те имат следните принципи на функциониране:

1. Всяка „гоу фелоушип" група е организирана с цел да подпомага един мисионер. (В различни области в Норвегия съществуват общо 28 действащи групи).

2. Всяка група има в състава си хора най-малко от две различни конгрегации, което максимално укрепва сътрудничеството в Христовото тяло.

3. Групите се събират един път седмично, за да се молят за мисионера. Освен това четат писмата, изпратени от него и от Националния център на У^АМ. Веднъж в месеца групата получава видео репортаж от цялостната мисионерска дейност на У\УАМ.

- Global Perspective

4. Заедно се молят за онези неевангелизирани хора, при които е заминал техният мисионер. Понякога групата започва молитва за конкретни нехристиянизирани хора, още преди да се намери човек, готов да работи с тях.

5. Имат координатор на пълновременно служение, отговарящ за всички „гоу фелоушипс групи". Той работи в офиса на У\МАМ в Норвегия и лично държи връзка с групите, като ги осведомява за новините в евангелския свят.

Можете ли да си представите динамичността на подобни групи? Норвежците планират след 10 години да имат вече 1000 групи, подпомагащи 1000 мисионера. Сигурен съм, че местните пастори ще видят колко запалени са хората от "Братството на изпращачите да издържат и подкрепят по различни начини мисионерската дейност на църквата им. Някои вероятно ще посветят отпуската си на пътуване до страната, в която работи изпратеният от тях човек, а много други сами ще поемат пътя на мисионерството.


Свободата да правим грешки. Свободата да се подчиняваме на Бога
Някои духовни ръководители се страхуват от този вид директно участие на хората в мисионерската финансова издръжка. Съществува опасността от загуба на контрол върху жертването от членовете на църквата. Не бива да се забравя обаче, че това е също част от проявяването на щедрост. Всеки път, когато сте щедър и давате, губите контрол над парите.

Сблъсках се с това изпитание още щом Господ ни даде да разберем, че трябва да сформираме мисионерска организация, без да имаме в нея хора на заплата. Ние не събираме пари, които да вложим в централен фонд за образуване на заплати на нашите работници. Поради тази причина не можем да подпомагаме висшите и действащите си мисионери.

Трябваше да предоставя максимална свобода на действие на няколкото стотици мисионери, пръснати по света. Това им даде по-големи възможности да търсят Бога, да получават Неговото водителство и да следват пътя си в пряко подчинение на Него. Правили ли са грешки? Сигурно. Но само така се задействаше естествената система за проверка и балансиране  хората с нови идеи можеха на практика да се опитат да ги осъществят и така да разберат дали са били под Божието ръководство или са се поддали на някоя щурава, безполезна идея.

Духовните водачи трябва да внимават, за да не подложат на контрол и манипулиране Божиите служители, ръководени от Святия Дух. Ние, християните, трябва да даваме с отворени обятия, а не да се опитваме да ограничаваме и ръководим онези, на които даваме. В противен случай ще унищожим инициативността и в крайна сметка можем да се озовем в един отбор с царя на Тир  метода на сатана е да управлява хората чрез парите.

Неотдавна един бизнесмен предложи да изготви бюджет за нуждите на мисионерите в Индия, разчитайки на мнозинството от свои поддръжници. Но това не е нито библейска щедрост, нито даване на драго сърце.

Как тогава се извършва финансовата отчетност при малките групи, подпомагащи мисионери? Това задължение може да се поеме от местната църква, помагаща на групата, като се използват квитанции за отчитане на посочената от мисионера сума в края на годината. Църквата може да се опасява, че по този начин ще се намали собственият й фонд, но въпреки това, по време на 30 годишната ми работа съм виждал как хората с готовност дават на онези, които са решили да следват Божията воля като мисионери. И винаги са били богато възнаградени от Него. Това е потвърждение на библейската истина за даването и получаването (Лука6:38).

Ако мисионерите са осигурени от отделни хора, то църквите като цяло биха могли да намерят по подходящ за тях начин на даване  да осигуряват средства за големи проекти, но с ясно начало и край.
Библейските принципи за събиране и образуване на парични фондове
Библията ни учи на много принципни положения, валидни при събирането и образуването на парични фондове и издържането на мисионери (виж 1 Коринтяни 9 и 2 Коринтяни 8 и 9).

Един от принципите, на които Библията учи, е, че пълновременният духовен работник трябва да се отнася към човешките дарове като към нещо свещено, отдадено за Бога. Понеже даровете, давани на левитите в Стария завет били святи (Левит 22), то всеки пълновременен духовен работник трябва да приема подаръците с чувство за отговорност и страх пред Бога. И никога не бива да пренебрегва факта, че хората са жертвали, за да му дадат.

Друг принцип, даден в Святото Писание, е финансовата отчетност, която се очаква от всеки, разполагащ с пари, дадени от различни хора за Божието дело. Когато Павел изпратил Тит на обиколка за събиране на помощи за бедните светии, той изпратил и един неназован брат, който бил добре изпитан и упълномощен да помага на Тит в счетоводството. Както казва Павел: ..."като избягваме това, някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение; понеже се грижим за това, което е честно не само пред Господа, но и пред човеците" (2 Коринтяни 8:20 21). Отбележете  не е достатъчно да бъдеш честен само пред Бога, но и пред хората.

Някои правят груба грешка, като подаряват и дават пари за хора или за проекти, които са измамни и често несъществуващи. Това е не само неетично от страна на измамника, но дори противозаконно. Понякога грешим, защото даваме средства там, където на нас ни се струва, че са необходими, без да се интересуваме какво мисли по въпроса Онзи, Който може би по добре от нас знае нуждите на Божието дело. От друга страна, няма извинение за онзи, който получава  той винаги трябва да уважава дарителя и да се вслушва в мнението му, като го пита за какво би искал да употреби парите му.



Молитвената мрежа и взаимозависимостта
Когато хората дават, водени от Святия Дух, ще видим богатството на неговото. Основната Божия цел не са парите, а човешки взаимоотношения. Бог ще използва финансовото партньорство, за да изгради молитвената структура и така да заздрави връзките между Своите деца. Когато даваме, една част от съкровището ни ще бъде на едно място, с определен духовен работник, а друга част на друго място, с друг човек. Малко от него ще е в родината ни, малко  в друга част на земята. Така все повече и повече ще   се развива чувството ни на радост от онова, което все по-ясно ще виждаме да се върши за Бога по целия свят. И ние ще имаме дял в тази дейност, и ние ще бъдем парично заинтересовани.

Странна изглежда понякога Божията система на действие в областта на икономиката. В УАУАМ се раздават изключително много средства, за да се посрещнат нечии нужди. Виждал съм как едни и същи пари просто сменят притежателите си и това понякога ме е шокирало, защото тази огромна и отговорна работа е всъщност на Бога, независимо дали ние сме в Америка, или в Хилоу на Хавайските острови.

Като ръководители на училището за мисионери в Хилоу, бях ме обезпокоени от нарасналата сума от неизплатени учебни такси. Събрахме се всички, за да питаме Бога какво се опитва да ни каже чрез създалата се ситуация.

Хрумна ми да прочета 2 Коринтяни, 8 глава. Знаех, че се отнася за жертването заради нуждаещите се светии, но когато започнах да чета, в съзнанието ми се забиха стихове 14 и 15: "но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност,... та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство. Според както е писано: който беше събрал много, нямаше излишък; който беше събрал малко, не му беше оскъдно ".

Спомних си думите на един стар проповедник, който твърдеше, че във всяка група от вярващи Бог вече е отделил необходимата Нему сума, за да може същата тази група да свърши работата, към която Той я води. В нашия случай изглеждаше така, сякаш Бог искаше от нас, ръководителите и студентите, да поемем разноските на не платилите студенти, които възлизаха на няколко хиляди долара.

Събрахме се всички  учители, ръководство и студенти. Най напред накарах всички, които бяха с неизплатени такси и сметки, да станат и да кажат каква е сумата, която дължат. След това помолих ги да се молят самостоятелно или по семейни двойки, като питат трябва ли да дадат пари на някого, на кого и каква сума.

Аз и жена ми Дарлийн тихо се молехме един до друг.След няколко минути аз прошепнах:

- Разбра ли нещо, Дар?         

- Почувствах, че Бог ми каза да дадем 100 долара на Том Хелас  отговори тя.

- Но, мила, трябва да се молим за нуждите на студентите, а Том е от ръководството.

Не го казах, но мисълта ми беше ясна: "Грешно си разбрала – това не е от Бога.”

След това й обясних, че съм получил ясно водителство да дадем 50 долара на някой студент. Пък и в банкова та си сметка имахме само толкова.

Всички все още седяха с наведени глави. Някои вече си пробиваха път, парите се разменяха, някои в групата се прегръщаха, други се усмихваха с благодарност, трети плачеха.

- Е, добре, Лоурън каза Дар, може да става дума само за мен.Може би само аз трябва да получа и да дам на Том 100 долара.

Тогава осъзнах, че май съм пропуснал нещо. И решихме отново да попитаме Бог, но този път за онова, което Той беше казал на другия. Аз го попитах трябва ли да дадем 100 долара на Том, а Дар зададе въпроса за 50 те долара и студента. За моя изненада и двамата получихме силното уверение, че точно това ни е наредил Господ. Понякога е възможно да получите различни ръководства и да не разберете, че Бог не иска да ви каже "Или едното, или другото", а "И двете".

Попълних чек за 50 долара и го дадох на съответния студент. Върнах се на мястото си и зачакахме следващата стъпка на Бога. Не можехме да дадем 100 долара, защото ги нямахме.

Точно в този момент се приближи Том Хелъс, чието изражение беше на недоумение. Застана до нас и тихо заговори, за да не пречи на другите, които все още се молеха в очакване да чуят Божия глас.

- Ние с Даян...  започна той, сочейки жена си  ... Уф ... молихме се. И ... мислим, че Бог ни каза да дадем 100 долара на един студент. Но нямаме никакви пари. Лоурън, мислиш ли, че Бог би постъпил по този начин?

Аз се ухилих:

- Да, мисля. Ако искаш да знаеш, Бог каза на Дар да ти дадем 100 долара,въпреки, че ги нямаме. Нека изчакаме малко, да видим какво ще направи Господ.

Не след дълго една от ръководителките, Деби Смит, се запъти към нас със същото въпросително недоумение, изписано на лицето й.

- Лоурън, бог ми каза да ви дам 100 долара, но те не били за вас. Възможно ли е?

- Напълно е възможно, Деби. Застани тук и ме почакай.

Намерих Том и Даян и ги заведох при нея. Тя ми връчи 100 те долара, аз ги предадох на двамата съпрузи, а те на свой ред тръгнаха да търсят студента, за когото бяха предназначени парите.

Поклатих глава от удивление. Защо Бог просто не намери Деби да даде парите направо на студента? Защо замеси мен, Дар, Томи и Даян, и едва тогава Деби? Мисля, че така Господ ни разкри микрокосмоса на Своите финансови операции, които се задвижваха по същия начин и в по големи мащаби. Едни и същи пари принадлежащи Нему, както казва Словото, преминават от ръка в ръка,посрещайки различни нужди и позволявайки ни да участваме в чудото на промисъла, укрепвайки едновременно с това нашето единство и нашия стремеж към подчинение.

Христовото тяло разполага с парите, необходими за всяко Божие дело. Д-р Дейвид Барет, редактор на Световната Енциклопедия на християнството, констатира, че 2/3 от световното богатство принадлежи и се управлява от християни. Нямаме нужда от повече пари, а трябва да позволим повече и по голямо количество от тях да влязат в обръщение. Колкото повече даваме един на друг, църква на църква, независимо от националните и деноминационни прегради, толкова повече Христовото тяло ще се обедини и ще се доближи до Бога.





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница