Глава 9 - Живот чрез вяра в "осемчасовото" ежедневие

Глава 9 - Живот чрез вяра в "осемчасовото" ежедневие

Някога, много отдавна, в далечната история на християнската църква, е пуснало корени погрешното мнение, че съществува "светски" свят и свещен свят. Някои хора принадлежат към духовенството и изпълняват пълновременно цялостно служение  това с нещо свещено, тайнствено. Останалите живеят и работят в "действителния свят", имат „светски" задължения, но могат да участват в Божието дело, като подпомагат онези, които са в пълновременно служение.

Вероятно никога не сте се замисляли колко дълбоко това се отразява на ежедневната ви работа. В най добрия случай, подобно на много християни, вие може би сте приели професията си за нещо естествено. Или в най лошия случай, смятате, че тя е нещо повече или по малко мръсно, но необходимо. Вие посещавате неделните служби, за да вземете един духовен душ преди да се втурнете отново във водовъртежа на ежедневието.

Духовните победи и чудесата съществуват, но те сякаш стават някъде другаде, в тях действащите лица са мисионерите, хората, заети с пълновременно служение. Или, може би, всичко това може да се каже и за някой от „светски" редици, но само ако той е извършил нещо много духовно, като например  накарал е работодателя си да повярва.

Това ли е действителното състояние на нещата? Не вярвам, че е така. Чудесата могат да стават на мисионерското поле, във вашата професия, на вашето работно място. Бог има желание да се намеси и да ви помогне, но най напред ще трябва да разберете в каква светлина Той вижда по нататъшното ви развитие. Ако обичате Исус и Му служите по начина и на мястото, където Той ви е призвал, ще можете да живеете чрез вяра и да виждате духовни победи и във фабриката, и в съда, и в адвокатурата, и в магазина. Както вече казах в една от предните глави, думата “мисионер” означава “светец”. Затова Исус е казал за всичките Си последователи: “Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас” (Йоан 20:21)

Възниква само въпроса за местонахождението и типа на работата. Как сте си избрали професията или работното място? Питахте ли Бога какви са плановете Му за вашия живот? Или подобно на повечето християни, вие сте решили, че докато Господ ви призове на пълновременна служба, ще трябва сами да избирате пътя си.  

Хиляди хора са се заели с неща, които никога не са им донесли щастие и удовлетворение. Затова не бива да се забравя, че всеки  има своето призвание и че всички ние трябва да вършим всичко Божия прослава. Той не дели служенията на духовни и светски. Ние правим това. Целта на Бога е да изпълни замислите Си и всички ние да вземем участие в това. Крайната цел е да се установи господството на Исус Христос навсякъде в обществото и всички хора на планетата да чуят благовестието. И също като по време на жътва, Бог ще ни каже на кое поле да отидем да работим.

Да знаете какво е вашето призвание
Имате ли някакво призвание? Някакво чувство за съдбовност? Смътно усещане за мисията на вашия живот? Ако не сте разбрали предназначението си, можете да го научите, но само ако отстъпите правото, вие да решавате съдбата си. Защото единственият на чин да имате Божието ръководство, е да отстъпите на Бога правото да взема решения. Той може да ви накара да се заемете с нещо по различно, но може и да ви остави там, където сте. Може да из прати вас и семейството ви на другия край на света, но след като сте убедени, че и сега вършите работата, с която Той ви е призвал да се заемете, то вие вече действате, както би действал един мисионер.

Как постъпва мисионерът? На първо място, търси Бога за всички детайли, за да е наясно как ще изпълни задачата си. Той се моли, слуша вътрешния глас на Духа и действа, ръководейки се от него. А когато онова, с което се е заел, изглежда невъзможно, трябва да се довери на Бога и да Го остави да извърши чудото.

Нека се върнем към дефиницията за вярата от втора глава: вярата е чуване на Божия глас, пристъпване към действие и накрая пълно доверие, че Бог ще извърши онова, което вие не можете. Този вид вяра е в сила, независимо от това, дали сте част от местна та църква или проповядвате Евангелието сред някое непознато племе в долината на Амазонка.

Много християни не биха се заловили за никаква духовна работа, като например обучението на децата в неделното училище, без да се молят предварително. Но същите тези хора не пристъпват към молитва, когато става дума за нещо от "светските” им ежедневни задължения. А би трябвало да се допитват до Бога за неща, като например какви маркетингови цели да си поставят, как да контактуват най добре с колегите си, по какъв начин да подобрят системата на работа или да намерят разрешение на възникнал проблем в компютърната техника.

Двама учени Род Герхард и д-р Уил Търнър, работеха над нов микрокомпютърен контролен уред, нужен за Университета на нациите към У.А.М. Когато работата се задълбочила, те се натъкнали на някакъв проблем в компютърната система, който ги забавил няколко дни. Нито телефонната консултация с производителя, нито техните методични опити успели да установят в какво се състои проблемът. Просто системата не действала така, както трябва.

И понеже все стигали до задънена улица, двамата учени започнали да работят и през нощта, а понякога дори до ранни зори. Една нощ те спрели за малко да си починат. Било към 2 ч. след полунощ и двамата мъже излезли да се поразтъпчат в топлата хавайска нощ, да разведрят мозъците си.

Род погледнал към ярките звезди, чиито проблясъци се вижда ли през разлюлените палмови листа, и тихо се помолил: "О, Господи, Ти знаеш отговора. Моля Те, помогни ми!" И точно тогава дошло разрешението на проблема ... Всичко изпъкнало в съзнанието му ясно и точно. Род се втурнал към Уил:

- Знам причината! Хайде да вървим!  и двамата се устремили към лабораторията и приложили начина на действие, предложен от Род. Системата незабавно се отворила и заработила. Не след дълго двамата учени, уморени, но ликуващи, заключили и се прибра ли да почиват.

Род отбеляза, че скептиците ще кажат, че идеята му е хрумна ла просто защото е дошло време пренатовареният му с варианти мозък да избере един от тях. А това би могло да се случи и на учен атеист. Вероятно Робърт Шулер е прав като твърди, че всички съзидателни идеи идват от Бога и зависят от вярата на онзи, иго ги получава. Но Род и Уил са убедени, че в онази нощ Бог им е дал отговора.

Има случаи, когато не само трябва да помолим Бога, но и да дадем отпор на дявола. Понякога в играта се намесва врагът на душите ни – Сатаната. Затова в такива случаи е необходимо да се обърнем директно към него и да започнем духовна битка, за да го отстраним от пътя си и да спрем разрушителната му дейност. Защото съществува вероятността,трудностите в работата ни или неприятностите ни да нямат естествени причини, а да са дело на дявола.

Не би трябвало навсякъде да виждаме демонична намеса, но е необходимо да не забравяме, че врагът ни може би се е заел за работа. Можем да се справим с него бързо и лесно, като употребим властта си над него, предоставена ни от Исус (Яков4:7, 1 Петрово 5:8, 9). Ако изцяло сме се отдали на Бога и сме се заели с онова, което Той ни е призвал да вършим, то тогава и Той е съпричастен на нашия успех.

Предприемаческият дух е ясно изразен в сина ми Дейвид, независимо от това, че все още е в колежа. Докато беше'15 16 годишен, той се зае с два дребни бизнеса: пълно обзавеждане на коли по поръчка и „Дейвид & Дейвид" видео производство. И двете дейности се осъществяваха в партньорство с друг студент по киноизкуство  Дейвид Токайос.

Още в началото на съвместната си дейност двамата Дейвидовци решили винаги преди редактирането или сглобяването на даден видеоматериал да се молят заедно. Те предоставили на Бога правото да им посочва с какво да се заемат и се противопоставяли на всяка стъпка, предприета от дявола. Така работите им вървели гладко, докато един ден забравили да се помолят преди да започнат новия филм, понеже бързали. И всичко сякаш вървяло наопаки  всяко нещо, свързано с редактирането, се проваляло. И колкото повече проблеми им се струпвали на главата, толкова повече се отчайвали  най напред от оборудването, а след това  един от друг. Изведнъж двамата младежи осъзнали къде се крие причина та за неуспеха им. Спрели работа, направили съвместна молитва, починали си малко и отново се заели с работата си. Трудностите били преодолени, а продукцията  успешно завършена.

Бог наистина ли желае видеоматериалът да успее? Или това е цел на врага ни? И двамата имат отношение към работата ни Ако сме посветили работата си на Бога, то Той ще се грижи за интересите Си. А понеже дяволът работи против Бог и хората Му, то тогава той работи, опитвайки се да внесе объркване.

След колежа синът ми реши да се оттегли за известно време бизнеса и да завърши две училища към УАМ  училището за изучаването на Библията в Хонолулу и училището за обучение на ръководни кадри в Чили. Това нямаше да се отрази отрицателно на “Дейвид & Дейвид" видео производство, защото наскоро бяха успели да изплатят големия си заем. Но Дейвид Токайос реши да поеме всички задължения и за 6 те месеца Бог благослови бизнеса им десетократно.
Подгответе се за превъзходство в работата
Първото нещо което всеки бизнесмен християнин трябва да знае е, че той е мисионер и трябва да има призвание. А второто важно нещо, което трябва да осъзнае е, че Святият Дух го подготвя да се справя отлично със задачите, чието изпълнение зависи от призванието.

Дейвид Екман, главен кореспондент на списание "Таим", е мой приятел Той е оглавявал бюрата на "Таим" в Берлин, Ерусалим и Бейджинг. Той вярва, че е настъпила повратна точка за християните в Америка с т.нар. "маймунски процес на Скоупс" от 1925 година.

Може би сте чели за това историческо събитие. Било заведено съдебно дело между щата Тенеси и Джером Скоупс. Причината за делото било прокарването на закон, обявяващ за незаконно учението за еволюцията в държавните училища на щата, и нарушението му от страна на учителя Джером Скоупс, който си позволявал да преподава атеистичната теория за еволюцията.

Християните били доста заинтересувани от това събитие и всеки ден препълвали съдебната зала. За съжаление делото било спечелено от еволюционистите. Но по лошото в случая били репортажите в медиите, които представяли вярващите в Библията християни като необразовани хора, отричащи "научната" мисъл.

Според Дейвид Екман това събитие, съпътствано от промените в мисленето в университетите и колежите в края на века, от блъснало вярващите в отбранителна позиция. До този момент те са имали влиятелни позиции в образованието, правителството, бизнеса и изкуството. Но след известно време, смята Екман, много християни просто се оттеглили от съревнованието, започнали да потъват в посредствеността, станали подозрителни и скептични спрямо образователната система, и още по-лошо  решили, че са по низши от останалите.

Преувеличавам ли? Как бихте постъпили, ако дъщеря ви дойде и ви каже, че Бог иска тя да бъде част от информационната система? Как ще си я представите – като ценен кадър в телевизията, или като редактор на водещ вестник? Или автоматически ще я посъветвате да си потърси работа в християнските медии?

Казвали ли сте някога думи като: "Е, като за християнски роман (или филм) беше доста добре”? Не казвам това, за да омаловажа значението на християнските медии, но е истина, че много млади хора се стремят към топлите и добре защитени местенца" и недобросъвестно избягват твърдостта на неприветливия свят.

Съгласен съм с моя приятел Дейвид Екман, че е необходимо отново да завоюваме водещите позиции, които някога сме предали. Защото, щом живеем в "християнско гето", сигурно сме помогнали при строежа на стените му. Всичко това ще струва много труд и усилия, но християните трябва винаги да успяват там, където Бог ги е призовал. Когато и да приложим дарбите дадени ни от Него, Бог винаги прибавя Своята част от усилията. Именно това е искал да каже Исая (48:17): "Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи за ползата ти".

В Битие, глава 1, Бог казва, че всички ще дават плодове и ще се множат "според вида си". И тук се крие тайната: дали мултиплицирането представлява благословение, или е вредно? Някои хора само увеличават бъркотията и безредието. Но ако се базирате на Божието Слово, ако бизнесът ви се основава на християнските мотиви и методи, то вашият стил на работа може да се превърне в образец за подражание по целия свят, като носи благословение на много хора. А какъв е християнският мотив при бизнеспрограмите? Всеки вид дейност трябва да поставя в център вниманието хората, които обичат Бога с цялото си сърце, които  искат да прославят Христос и да служат по някакъв начин на човечеството.

След като Бог е създал съботата, ще трябва да се съобразява ме с нея особено в наше време, когато и млади, и стари са подложени на непрекъснато напрежение и стрес.

Съботата  оставянето настрана на всякаква делова работа в ден от седмицата  една постоянна готовност да се доверите на Бога за завършване на започнатото. След като отделянето на десятък и финансовата увереност в Бога представляват доказателство за живота ни с вяра в Него, то съответната почивка за вас е предаване на деловите бизнес задължения в Божиите ръце. Всички ние имаме два много скъпи ресурса: време и пари. Много често ни липсват парите, необходими за онова, което Бог ни води да извършим, и все нямаме време да завършим задачата си. Какво правите, когато имате много работа, а разполагате с малко време? Сигурно работите все по упорито, по цели нощи, по цели седмици без почивка, жертвайки семейство, свободно време, църковни задължения, всичко  само и само да успеете да се справите.

Съботната почивка е нещо повече от това, да не окосиш моравата в градината, защото точно това може да се окаже по резултатен начин за отмора от напрежението на ежедневието. Съботната почивка е толкова важна, че Бог я е включил като една от само 10-те заповеди!

Задължен съм на Фрейзър Хоуг, член на ръководството в Кона, за някои от следните пояснения за значението на Съботата:

1. Господ е Първият, Който е спазил съботната почивка. Той би могъл да продължи да създава още планети, галактики, растения. Но Той спрял и казал :” Край. Достатъчно.”

2. Друга събота, задължително спазвана в Израел, било правилото да се сее семето 6 години и да не се сее на седмата. И понеже израилтяните не можели да се изхранват от труда на ръцете си, трябвало да се оставят в Божиите ръце, Той да промисля за тях.

3. Винаги работата ще бъде повече, отколкото бихме могли да свършим за времето, с което разполагаме. Ако Бог ни е водил ежедневно и сме се залавяли с онова, което Той ни е посочвал и по реда, който ни е определял, тогава Бог става отговорен за всичко, което не можем да изпълним. Това е духът на Съботата – партньорство и доверие в Създателя.

Ключът към този ден е подчинението. То е като дресировката  на куче  хвърляте 6 пъти пръчката и му казвате: "Хвани!" И ако след седмото хвърляне заповядате "Седни!", това ще бъде изпитание за склонността му да се подчинява. Така че ние трябва да се научим да сядаме да отдъхваме, оставяйки Бог да довърши започнатата от Него работа.      

В съблюдаването на съботния ден са включени още много неща: размишлението, развитието, празнуването, освещението, почивката и освежаването. Бог така е сътворил всичко, че ако рушим закона за Съботата, това ще ни пречупи. Не мисля, че може със сигурност да се определи точно кой ден от седмицата е съботен, още повече, че календарът не е боговдъхновен, за разлика от Библията. Той е създаден през 16 век и се е променял няколкократно.

Със сигурност обаче проповедниците не приемат, че съботният ден е в неделя, защото за тях това е един дълъг и тежък ден. Освен това, и в неделя имаме нужда от полиция, пожарна, бърза помощ и много други подобни служби. Но и онези, които работят в неделя, трябва да спазват Божия принцип за съботната почивка. Всички ние трябва да отделим един такъв ден от седемте дни на седмицата.

По време на Втората световна война нуждата от боеприпаси и други видове военни материали накарала американското правителство да помоли фабриките да се опитат да работят цяла седмица без прекъсване: за работници, служители и машини. Били направени предложения за сключване на договори с няколко корабостроителни компании.

Собственик на една от тях  "Безопасно плаване"  бил Уолтьр О. Мелън, който приел договора, но отказал да подложи работниците  на  подобно  изпитание.  Правителството  веднага го заплашило, че ще оттегли предложения договор. Тогава Мелън успял да уговори да му се даде допълнителен период от време, като гарантирал, че компанията му ще изпълни поръчката, без да се налага да се работи седмици наред без прекъсване. Не след дълго станало ясно, че християнинът Уолтьр Мелън и компанията му ще успеят да изпреварят в производството конкурентите си, въпреки че работели само 6 дни от седмицата.
Какво да направите, ако забогатеете
Друг важен за християните бизнесмени принцип е следният: помнете, че Бог е Този, Който ви дава способността да печелите  пари. Това сякаш е добре познато, но много често го забравяме. Ако в процеса на работа започнете да се замогвате, спомнете си съвета към богатите:

”...и да не би да речеш в сърцето си, моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство.” ( Второзаконие 8:17, 18)  

И още:

“Богатство, ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си" (Псалм 62:10).

Всички християни трябва да проявяват щедрост и да дават, но Бог е дал на някои хора таланта да правят пари и така да отделят повече средства за Божието дело. Можем да ги наречем "Богатите от Святия Дух". Павел счита тези хора за притежаващи дарбата да помагат (1 Коринтяни 12:29) или дарбата да дават (Римляни 12:8). Едно от многото средства на Божия промисъл е да дава на тези хора идеи, чрез които се печелят пари.

Някои християни смятат, че не е правилно да си богат, че богатството на един е натрупано за сметка на бедността на друг. Аз вярвам, че идеите са ограничението, пречещо на някои да се замогнат. Обикновено природните ресурси се считат за определящи за националното богатство на народите. Но тази теза вече е опровергана от Япония, Сингапур, Хонг Конг и Корея  тези страни разполагат с ограничени природни ресурси и въпреки това са проспериращи. Ами вижте създаването на едва забележимите микро чипове, направени само от обикновен пясък, но подпомага щи хората ежедневно.

След като Бог ни дава силата да печелим пари, то ние, като християни би следвало да Го питаме как да ги употребим. Когато жертваме, трябва да го правим с желание и дори бихме могли да проявим щедрост, подобно на бизнесмена Ле Торнео, който отделял десятък, възлизащ на 90 процента от доходите му. Обяснението му било следното: “ Не е важно колко пари давам на Бога, а колко от Неговите  пари задържам за себе си".

Когато Бог ни благославя и открием, че разполагаме с повече средства, отколкото са ни необходими, значи е дошло време да Го помолим за ръководство. Попитайте Бога:

- Какво да правя с излишните пари?

- Трябва ли да ги дам на някого?

- Трябва ли да ги отделя и да чакам Ти да ми посочиш как да ги вложа за Царството Ти?

Друга причина, поради която бизнесменът често трябва да проявява щедрост, е фактът, че той работи в свят, в който доминиращото влияние е на царя на Тир. Както вече видяхме, самият Сатана на е стъпил здраво в областта на търговията. А когато щедро жертваме за Божия прослава, особено за мисионерска дейност, от където нямаме директна печалба, ние пречим и разрушаваме сатанинските дела на земята.

Бог търси отворени души, на които да се довери и чрез които да благослови други хора. Но ако те проявят алчност, Той ще спре да им дарява богатства.

Срещнах се с един такъв човек. Не мога да го назова, поради деликатното положение, в което се намира. Той усетил Божия призив за мисионерстване и заминал за страна, в която съществувала забрана на проповядване на словото Божие. Там той открил малък завод за производство на електроника и само за няколко години бизнесът му толкова се разраснал, че за него работели няколкостотин души.

Този мъж дал възможност на Бога да запали въображението му и създал някои уникални електронни методи и нововъведения. Например, видях изработената в неговия завод кредитна карта. В нея е вложен микрочип с 30 минутен запис на текст от Евангелието. Друго негово изобретение е преносимо радио със слънчево захранване, което е настроено само на един канал  християнска радиопредавателна станция. Е, разбира се, не всички нови продукти са с евангелизаторско предназначение  производството има нужда и от големи пазари.

Друга идея на този човек беше да подреди християните до нехристияните край поточните линии, като по този начин улеснява вярващите да свидетелстват пред невярващите си колеги през работно време.        

Как мислите, приятелят ми мисионер ли е? Не в традиционния смисъл, но той също е прекрачил границата с Библия в ръка.