Да не се боим от разнообразието екатерина Атанасова, 25 г, нбу „Да не се боим от разнообразието!”



Дата05.02.2018
Размер105.94 Kb.
#55319
ДА НЕ СЕ БОИМ ОТ РАЗНООБРАЗИЕТО

Екатерина Атанасова, 25 г, НБУ




„Да не се боим от разнообразието!” Това е девизът на Нов Български Университет. Това е първият частен университет в България, създаден през 1991 г. Можем лесно да доловим посланието: „боим се”, „разнообразие”, „нов”+„български”, този университет е създаден, за да бъде всичко онова, което другите университети преди него не са. Или поне така каза един от създателите му по време на една лекция. И това е добре. На ръба между отиващото си постмодерно време и настъпващата нова епоха на глобалното общество важните досега неща се обезценяват, а други нови придобиват голямо влияние и ценност. Тенденцията е валидна за всички сфери на живота, но особено много са повлияни отношенията между хората и ценностите. Очевидно е, че много хора са объркани, едва ли не такива явления като мобилните телефони и интернет променят начина на живот само за няколко години и то така, че животът без тях вече е немислим. Мисленето на хората и възприемането на пространството и времето се променя, а как можем да допуснем, че образователните системи от преди две поколения са все още валидни и функционират успешно? Как е възможно в един свят, в който съществуват поне два легитимни интернет университета, единият от които напълно безплатен, предлагащи повече специалности, отколкото всичките български висши учебни заведения взети заедно, да настояваме, че „традициите” са най-важното по отношение на висшето образование? Само след няколко години половината население на развитите държави ще работи и учи вкъщи, а дори и днес „специалностите”, такива, каквито ги знаем, вече са неадекватни спрямо развитието на глобалната икономика, технологии и начин на живот, така че студентите следват по две-три специалности, променяйки по този начин традиционните възгледи във всички области на познанието, а напредничавите университети и колежи създават никога несъществували обучителни програми с причудливи имена.

Нов Български Университет не е „най-добрият” университет в България, той е най-адаптивният и най-съвременният1. Със скромния си житейски опит смея да твърдя, че остарелите форми на обучение, които се практикуват в традиционните университети, подготвят студентите си за едно време, което вече е отминало, и създават един модел на поведение, което е предимно пасивно, некритично и основано на солидна база знания в тясна научна област. Това поведение, както знаем, се е формирало преди няколко века и е било напълно достатъчно за осигуряването на приличен и смислен живот, но ... живот, воден в други условия, при по-ниски съзнание и състояние на обществото. Днешното време налага други изисквания. Развитието на технологиите свърза хората по цялата планета, а информацията обикаля глобуса за секунди. Качеството на живота се превръща в най-висшата цел на развитите общества, а качеството на живота включва най-напред възможностите за лично развитие, пълноценност и постигането на щастие и добруване на всички хора, в хармония с природата. Макар и не всички да възприемат и признават все още тази нова цел, то всички усещат промяната в съзнанието и възприемането на живота, която се осъществява в момента, отбелязана със засилващото се екологично движение и преформулиране на отношенията „човек-природа”. Днешните млади хора се ориентират и адаптират бързо, но що се отнася до образование и професионална реализация, много от тях не откриват избор, който да съответства на новото глобално съзнание. Затова и толкова много млади българи следват в чужбина.

Нов Български Университет се опитва да бъде в крак с развитието на световното образование. Но естествено и той си има проблеми. Повечето хора, които нямат контакт с НБУ, нямат и представа колко много се различава обучението в него, в сравнение с другите по-традиционни университети в България. Като студентка в НБУ ще споделя част от впечатленията и преживяванията си, какво взех от този университет, какво не, и какво се надявам, че ще успея да му дам.

Най-напред за НБУ се носят всевъзможни митове и легенди, сред които предубеждения относно качеството на обучението, което предлага или пък легитимността на дипломите, които издава. Истинската стойност на качеството на обучение и легитимността на дипломите се проверяват много лесно и бързо в момента, в който студентът стъпи на пазара на труда. За някаква част от работодателите дипломата все още е от значение, но тази част бързо намалява с годините. Самата диплома губи „тежестта си”, отнета й от честите корупционни практики във висшето образование. Както по-горе разсъждавах върху новите ценности и изисквания на времето, и работодателите все повече обръщат внимание първо на личните качества на кандидата, второ какво може да прави и колко бързо учи и най-накрая му гледат дипломата. В това отношение повечето студенти на НБУ нямат никакви проблеми.

Ще направя един паралел между един традиционен университет и НБУ. Най-напред традиционният университет приема студентите си като мери паметовите им способности към определен момент в годината. НБУ приема студентите си като мери чрез тест познанията им по всички предмети учени в целия курс на средното образование, както и доколко са развили способностите си да разбират текстове и да правят връзки между понятия, които умения са фундаментални за всеки, който се захваща с висше образование. Приемните изпити са истинското лице на самото образование в конкретната учебна институция. Университетът подбира студентите си според най-разпространените в него представи за що е то висше образование. В единия случай традиционният университет търси младежи с добре тренирана памет, а в другия – младежи, които са развили способностите си да учат, което е различно от запаметяването. При това положение средните кандидат-студенти получават средни резултати, слабите – слаби, а подготвените – добри. Статистическите данни за резултатите от теста всяка година отразяват нормалното разпределение, а оценяването на теста е напълно обективно.

Втората очевидна разлика е в учебните програми. Традиционният университет подготвя една учебна програма за всички студенти в дадена специалност и те учат едно и също в продължение на 4-5 години, независимо от интересите и талантите си. Това има своите сериозни основания в техническите специалности, но дори и там, този краен формат на учебните програми днес е неадекватен. НБУ оформя учебната програма по друг начин – събира всички предмети в дадена специалност в модули и ги категоризира „за по-напреднали” и за „начинаещи”. Студентът избира от всеки модул определен брой курсове, според нивото си, собствения си интерес и свободно време. Така всеки студент сам си съставя програмата. На изхода на НБУ няма двама, които да имат едни същи знания, нито натрупан опит и преживявания. Ето например „моята история”, която може би ще ви се стори интересна:

Когато ме приеха в специалност „Поведенчески и социални науки” през 2000 г. трябваше да избера 10 от около 100-ина курса, разхвърляни в 10-ина модула и нямах никаква представа за който и да е от курсовете, модулите или каквото и да било. След което през октомври, когато графикът на учебните часове биде окачен на стената на първи корпус, разбрах, че едва ли някой от другите студенти в моята специалност ще посещава същата комбинация от курсове както и аз. Във всеки курс срещах различни хора, повечето мои връстници, но някои съвсем не и така се запознах с повече от 100-150 колеги от първи до n-ти курс. Префърцуненото име на програма „Поведенчески и социални науки” искаше да каже: „науките за човека са много и имат много допирни точки, но са и много различни, а ти имаш две години да разбереш точно коя от всички тези науки да избереш за по-тясно изучаване.” Поради тази причина аз и всички останали студенти учехме „увод в” и „основи на”: психологията, философията, социологията, лингвистиката, семиотиката, антропологията, политологията и всякакви други „-логии”. За никого не беше тайна, че 90% от студентите в тази специалност всъщност искат да учат психология. Ние недоволствахме, че трябва да чакаме цели две години преди да стигнем до най-интересното. И нали сме свободен университет, масово си записвахме курсовете за 3 и 4 курс. Така учехме едновременно във Факултета за базово образование и в Бакалавърски факултет.

Сега, седем години по-късно, откривам със задоволство, че изучаването на всевъзможните допирни до психологията дисциплини ми служат като широкоъгълен обектив. Само не съм сигурна дали е необходимо да се учат само в началото и изобщо имам съвсем различна концепция за това, какво трябва да бъде висшето образование в новата глобална епоха.

Тази особена система на обучение има много голямо влияние върху студентите. Винаги съм усещала своята индивидуалност и възможността да избирам, да следвам интересите си. Всичките ми колеги се чувстват по същия начин. Да бъдеш различен, да знаеш различни неща и да преживяваш света различно са много ценни за мен и предполагам и за всички млади хора. Ситуацията подкрепя толерантността и удоволствието от разнообразието, както и ценността на индивидуалните различия. В рамките на университета повечето студенти се стремят да бъдат различни, за да предизвикат интереса на другите, а не да приличат на другите, за да получат одобрението им. Последното се наблюдава много добре в малките групи от по няколко студенти, които учат в един и същи състав по много години и стават нещо като семейство, както и в големите „потоци” от стотици студенти, които посещават едни и същи занятия едновременно. Необходимостта да се запознавам с колегите си в 20 различни курса годишно много стимулира развитието на уменията за общуване, за създаване и поддържане на контакти. Екипната работа в доста много курсове се цени високо.

Към всичко това трябва да добавя, че университетът стимулира, а в определени случаи изисква използването на новите технологии. Всеки студент преминава курс за работа с MS Office, работа в интернет, научава се да използва копирните машини в университета, електронните каталози на библиотеката, налага му се да използва обучителните системи в интернет, в които си следи графика, академичната справка с кредитите и взетите изпити, здравното си осигуряване, записва новия семестър по интернет, плаща по банков път, получава лекции и други материали от преподаватели и предава домашни пак по интернет, налага му се да ползва мултимедия и т.н. Това така формира съзнанието, че като прочета в обява за работа „да умее да работи с компютър” винаги ми звучи като „да може да чете”, всеки може да чете. Прибавям и задължителното покриване на ниво B2 по чужд език (средно ниво, което обикновено дава право на работа в чужда държава), както и изпити за писане на академично есе и езикова грамотност. Всичко това е задължително и не се приема, че щом си в университета вече го можеш/знаеш или ако не, ще намериш начин да си го научиш сам.

Това са безспорни предимства на НБУ, но има и други не толкова очевидни неща. В този млад университет има много повече млади преподаватели в сравнение с традиционните университети. За многото години, които прекарах в НБУ, само един единствен път преподавател не е водил лично лекциите си, понеже професорът беше на теренно изследване в Сибир. Но дори тогава успя веднъж да дойде и говори само за теренното си изследване, което за мен беше много по-полезно и интересно от всички лекции. Контактите между преподавателите и студентите са толкова важни, колкото и самият материал. Не рядко студенти и преподаватели работят екипно по различни проекти.

Много хора си мислят, че понеже НБУ е частен и таксите са много високи, в него учат само разглезените синове и дъщери на богати хора. Има и много такива, но ми се струва, че от тази „класа” повече има в УНСС. Повечето студенти в НБУ работят и то през цялото си следване. Остатъкът от таксите се доплаща с „волните пожертвувания на цялата фамилия” или със социална стипендия или стипендия за отличен успех. Възможността да си съставяш сам учебната програма позволява да бъдеш господар на времето си. Освен това никой преподавател не заверява присъствия. Въпреки това, залите по време на семестъра са пълни и повечето студенти ходят най-редовно на лекции. Вероятно НБУ има най-висока посещаемост по време на целия семестър в сравнение с всички по-големи висши учебни заведения в България, където присъствието на студента не е изрично условие за явяване на изпит. Всички се стремят да се възползват максимално от ресурсите на университета, предвид многото пари, които плащат, за да учат и многото усилия, които полагат, за да спечелят тия пари. Може би впечатлението за „стандарта” на студентите в НБУ идва от паркираните около него автомобили. Университетът разполага с много малък платен паркинг и е нормално 100-ина автомобили да паркират по околните улички (студентите са около 12 000). Но ако се загледате ще видите, че и автомобилите не са кой знае какво, особено в сравнение с това, което човек може да види в студентски град. И никой не обръща внимание на многото пъти повече студенти, които кротко си пътуват с градския транспорт.

Но за да постъпя честно, ще споделя и недостатъците и проблемите на НБУ.

На първо място учебната програма, каквато я описах и каквато беше по време на моето следване, вече не е съвсем така. Студентите пак избират курсове, но изборът е много малък. Докато традиционните университети се стараят да разчупят десетилетните си окови, НБУ все повече се „оковава” и нямам обяснение за този феномен. Предполагам, че свободната система на обучение не може да се сравни с класическите образователни системи на западно европейските университети и нали тече процес за приравняване на всички европейски висши училища, вероятно свободата на избора пада като първа жертва. Но съм оптимист, че след няколко години този проблем ще се коригира, повлиян от реформите на образованието в световен мащаб.

Друга слаба страна е недостатъчната организация на студентите в студентски клубове и формации. Такива едва сега започват да се сформират (има няколко работещи клуба). Някак си студентите са твърде ангажирани да „организират” собственото си следване и не правят следващата крачка в организирането в групи. Това съзнание се събужда едва напоследък. Обяснявам си го с младостта на университета.

Ситуацията има и положителна страна, това е проверка за всеки студент, как се справя в неструктурирани ситуации. По този въпрос искам да споделя, че най-важното нещо, което „научих” в НБУ е, че трябва да се грижа за всички свои дела сама. Различно е от държавните университети с традиционно образование, където „се движиш с групата” през всички години. В моето следване няма „група” и няма „с кого да се движа”, няма инерция, на която да се подчиня. Всеки семестър си задавам въпроси „колко курса да запиша сега, какви да са, дали да наблегна на работата или на следването, откъде да се добера до информация” и много други „как” и „защо”. Следването ми отстрани изглежда толкова „безобразно”, че в държавен университет никога не биха ме „изтърпели”. Например още първата година прекъснах и следвах един семестър в чужбина. На втората записах второ образование в програма „Икономика” успоредно с първото, и което прекъснах след година и половина и не смятам да завършвам, но пък ще акредитирам курсовете, които взех, като мейнър (втора специалност, която се учи ограничено и се вписва в дипломата на първата специалност). В началото на четвърти курс прекъснах отново и работих година и половина (така се случи), а сега отново съм на студентската скамейка. Но проблеми няма, защото всеки невзет изпит мога да подготвя в произволно време в годината, удобно за мен и преподавателя, без да чакам изпитни сесии.

Оценявам уникалния си студентски път високо като една школа за реалния живот, където никой няма да се интересува от мен, да ме „побутва” да вървя на някъде, където правилата не са много ясни и често се налага сам да ги създаваш. Пътуванията, прекъсванията, работата, непрестанните контакти с много хора в и извън университета, непрестанните ми „административни” усилия, без които никога няма да се дипломирам, ме формират като самостоятелно мислещ човек с повече познания и опит в живота извън университета. Традиционното образование не само не доближава студента, но и го отдалечава от непосредствения опит на житейското поприще.

Накрая ще споделя, че рамките, които зададох на т.нар. традиционен университет, с който пък сравних Нов Български Университет, са ориентировъчни и съществуват като тенденции. Те в никакъв случай не поставят студентите в една определена категория. Студентът може да си извоюва свобода навсякъде, въпросът е кое се толерира и кое – не.

Отправям призив към всички живи българи днес, особено към сега формиращите се като самостоятелни личности, с който искам да им пожелая следното:



Да помним, че обществото е съставено от много отделни личности и волята на обществото е сбор на индивидуалната воля на много хора. За всичко, което се случва в България и по света, всеки от нас е допринесъл със своите мисли, своите думи и своите действия. Ние днес градим живота си утре. Да бъдем оптимисти и да се отнасяме с разбиране и грижи към хората, защото това ще направи живота ни по-смислен и приятен. Да не замърсяваме собствения си дом и да обмисляме дали краткосрочните планове за развитите ще опазят нас и средата ни в дългосрочен план. Надявам се, че вродената ни мъдрост ще бъде наш пътеводител и „съвест” няма да бъде срамна дума. „Промени себе си и ще промениш света!”

1 Кратка справка: НБУ е първият университет в България, който въвежда кредитната система, обучението по степени специалист, бакалавър и магистър, дистанционното и продължаващо обучение, мейджър и мейнър обучение.

Каталог: pueron -> publikacii -> statii
statii -> Приносът на Айн Ранд за каузата на свободата
statii -> Програмни системи с изкуствен интелект в правото. Функции. Проблеми. Някои решения
statii -> Кои са академизираните олигарси в бан?
statii -> Първа награда на конкурса на боис за студентско есе „Просперитетът обича свободата” Просперитетът обича свободата
statii -> Закон за научните степени и научните звания, който да регламентира правилата за кариера в науката [21]
statii -> До: Ректора на всу “Л. Каравелов” София доц д-р инж. Георги Годинячки писмо-декларация
statii -> Унсс – университетът, който пречупи представите ми Анелия Попова – III курс “Журналистика и масмедии”
statii -> Д-р Дроздстой Стоянов: бан е развъдник за пенсионери
statii -> Има ли някой, на когото да не му е ясно? попита Уайнънд


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница