Да откриете историческите корени на конституционализма
Изтегляне 3.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- II. ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈÎÍÀËÈÇÚÌ È ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈß
Ïðîô. Ñòåôêà ÍàóìîâàÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈÎÍÍÎ ÏÐÀÂÎ: ÒÅÎÐÈß È ÅÌÏÈÐÈÊÀÓ×ÅÁÍÎ-ÌÅÒÎÄÈ×ÅÑÊÎÏÎÌÀÃÀËÎ2006ÃËÀÂÀ ÏÚÐÂÀÓ×ÅÍÈÅ ÇÀ ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈßÒÀЦели: След усвояване на материала по тази тема Вие ще можете:
I. ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМА Конституционализмът като идея и като практически модел за устройство на обществото и държавата възниква с победата на буржоазните революции. Корените на конституционализма обикновено се търсят в английската политическа история, през периода на гражданската война против абсолютизма. Тогава се правят първите опити да се създадат юридически актове, които може да се приемат като прототип на бъдещите конституции. Но конституцията в съвременния смисъл на думата се създава в резултат от два исторически процеса, почти паралелно протичащи в Европа и Северна Америка. Това са борбата на английските колонии за независимост в Северна Америка и борбата срещу феодализма в Англия и Франция. Векове държавите са имали съответно правно-политическо устройство, но конституции в съвременния смисъл на думата възникват чак в края на ХVІІІ век. Това се обяснява с обстоятелството, че именно тогава се извършват дълбоки икономически, политически и социални промени. Извършва се преход от феодализъм към капитализъм, от абсолютизъм към парламентаризъм. Освен това върху съзнанието на значителна част от обществото силно въздействие са упражнили идеите на бележитите мислители по това време – Джон Лок, Волтер, Жан Жак Русо, Шарл дьо Монтескьо и др. Идеята за “Обществения договор”, девизът “Свобода, равенство, братство” се разпространяват широко и водят към разбирането, че е необходима конституция, която да даде израз на извършените радикални промени в обществото и да ги закрепи по законодателен ред. След Френската буржоазна революция широко разпространение намират нейните идеи и започва процес на създаване на конституции в много страни. И в България след Освобождението от турско робство се създава Търновската конституция. Първите конституции се създават в Северна Америка - от бивши колонии на Англия, които се обявяват за самостоятелни държави (Щати). Докато са били колонии те са имали колониални Харти, “дарувани” от английския крал, които са определяли тяхното държавноправно положение. На основата на тези Харти се изграждат и конституциите на обособилите се Щати в Северна Америка. След създаването на федерацията на Североамериканските щати, Филаделфийският конгрес приема през 1787 г. конституцията на САЩ. Конституциата на Съединените американски щати, приета през 1787 г., е първата съвременна конституция в света. Първите конституции в Европа са Полската и Френската. Полската конституция не е била приложена, поради което за първа европейска Конституция се смята френската от 1791 г., създадена след Великата френска буржоазна революция. II. ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈÎÍÀËÈÇÚÌ È ÊÎÍÑÒÈÒÓÖÈßКонституционализмът се разбира, от една страна, като процес на създаване и развитие на конституциите. От друга страна, той се определя като режим, който се основава на съществуваща и действаща конституция. И двете посочени разбирания имат място при характеристиката на конституционализма. Неговото съдържание всъщност е много по-богато. Конституционализмът означава организация и управление на обществото върху основата на конституционни разпоредби. Фундаменталните въпроси - за формата на държавно управление и формата на държавно устройство, способите за осъществяване на държавната власт, статусът на гражданите и др. са уредени и гарантирани от Конституцията. Конституционното право е нормативната (позитивното право) и теоретичната (науката) реализация на идеята за конституционализма. Конституционализмът е идеологическа категория. В държавата може да има конституция, но да не съществува конституционализъм, ако липсват онези правни, политически, етични и други елементи, които го характеризират. Тъй като конституционализмът е плод на политически борби против абсолютизма (Англия), против монархизма (Франция) или на борба за национална независимост (Северна Америка), неговата същност може да бъде определена чрез редица правно-политически категории. Те получават израз и съответно закрепване в такива актове, каквито са конституциите. Конституцията е източник на държавната власт, но в същото време тя ограничава всевластието. В същото време тя осигурява свободата на личността (на народа като суверен), като я защитава от произвола на чиновниците и осигурява нейното участие в политическия живот. Като се основава на идеята, че “правото да се създават закони и да се администрира може да бъде едновременно суверенно и ефективно, от една страна и ограничено и отговорно, от друга, конституционализмът съдържа вътрешна дилема, която го отличава както от утопизма и анархизма, отричащи реалността на държавната власт, така и от абсолютизма и тоталитаризма, които не търпят никакво ограничение"1 Конституционализмът може да се определи чрез редица правно-политически категории, които получават израз в конституциите. От това идва и терминът “конституционализъм”. На едно от първите места на споменатите категории може да се постави принципът на равноправието, който намира израз в премахването на привилегиите, в това число и на феодалните привилегии. В българската Търновска конституция, създадена след Освобождението на България от турско робство, се постановява в чл.57, че “Разделението на съсловия в България не се допуска”. Наред с това чл.58 гласи: “Титли за благородство и други отличия не могат да съществуват в българското царство”. В чл.6 на действащата Конституция на Република България се постановява: “всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права”. Съществен елемент на съдържанието на конституционализма е разделението на властите. Има се предвид не механичното подразделяне на държавната власт на части, а организирането на форми на дейност, обособени като отделни функции (власти), с цел да се постигне резултатно съгласуване между тях, с цел да се постигнат общи цели.Конституцията на Република България в чл.8 прогласява разделението на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Конституционализмът като правно-политическа идеология и режим за управление на обществото се характеризира и чрез юридическото положение на човека и гражданина. Основните права и основните задължения, които се закрепват чрез конституциите, са един от неговите първостепенни белези. Поради това гаранциите за тяхната реалност са елемент на конституционния режим. Точното и неотклонно спазване на конституцията – това е сърцевината на конституционализма. Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|