Да се чувстваш добре като човек изобщо. Преди години в Ню Йорк с ужас наблюдавах почти военните маневри, с които една улична банда в предизвикателни униформи и с радиостанции отиваше да си купи обяд в местна пицария



страница1/6
Дата22.12.2017
Размер1.06 Mb.
  1   2   3   4   5   6
УВОД

Едно от силните усещания на българин в западна страна е, че там всеки твърде добре познава и използва правата си и уважава правата и свободата на другия – като се започне от правото ти да получаваш навременна и вярна информация, зачитането на частния ти живот и сигурност, трудовите ти права, религиозните ти традиции – та до вниманието към личната ти диета. И докато у дома се чувстваш човек чрез саморазбиращите се обич на близките ти и любопитство на останалите към теб, там започваш да усещаш, че имаш право да се чувстваш добре като човек изобщо. Преди години в Ню Йорк с ужас наблюдавах почти военните маневри, с които една улична банда в предизвикателни униформи и с радиостанции отиваше да си купи обяд в местна пицария. “Къде е полицията?!” – попитах американските си колеги. “Защо, в момента момчетата нищо лошо не правят” – отвърнаха ми спокойно те.

Колко от нас знаят, че при последното преброяване на населението у нас хората са заявили принадлежност към тридесет етноса? Над шестнадесет хиляди души са определили своя етнос в категория “Други”, а почти осем хиляди и петстотин не са дали отговор. Ситуации, накърняващи достойнството на хората от тези групи заради етническите им особености, проявени в избора на име, езика им, традиционно поведение, музика или религиозен обичай…, са ежедневие - кога поради невежество, кога поради предразсъдъци. Но много често не само представителите на така нареченото [етническо] мнозинство, но и на самите малцинства не могат да определят тези случки като нарушаване на права, каквото те всъщност са. Бихме искали сборникът да допринесе за това хора от различни етноси и от различни среди – както обикновените граждани, така и представители на администрация или неправителствени организации – да развият и знанията си, и чувствителността си за проблеми, оставащи много често невидяни или неразбрани.

Правата на етническите малцинства в България са представени тук чрез реални случаи от ежедневния ни живот. Кратките истории в сборника понякога описват неща “съвсем дребни”, но разкриващи предразсъдъци и ограничаване на права. Старали сме се да има конкретност - име, място, дата, етническа или религиозна принадлежност на засегнатите. В отделни случаи по молба на представящите случая са използвани инициали на потърпевшото лице.

Краткият правен коментар на случаите очертава основни моменти както в националното, така и в международното законодателство за защита на правата на етническите малцинства. Може би не е достатъчно известно, че съгласно чл.5, ал.4 на българската Конституция международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Представянето на всеки от случаите включва и кратко описание на действия, които са предприемани в защита на достойнството и правата на хората от етническите малцинства в конкретната ситуация – от самите тях или от организации, успешно или не.

Надяваме се, че предлаганата информация би помогнала на заинтересованите да научат какви са правата им, кои закони ги защитават – а това често не са специални закони, такъв постепенно става духът на правото ни изобщо, - както и какво може да се предприеме за тяхното отстояване.

СЪДЪРЖАНИЕ


І. Право на равенство пред закона

Такса за издаване на документ за самоличност на А.С., Силистра


ІІ. Право на самоопределение

Произволно определяне на етническия произход на децата за осиновяване


ІІІ. Право на ефективно участие в социалния, икономическия и културния живот
Достъп до обществени услуги

Симеон Георгиев срещу “Електроразпределение – Запад” ЕАД, София

Група роми срещу “Електроразпределение - Пловдив” ЕАД, Пловдив

Отказ на поддръжка на електропреносната мрежа в квартал “Факултета”, София

Група роми срещу “Олимпик Маркетинг Къмпани АД “, с.Ягода, община Казанлък

Група роми срещу ЕТ “Златко Колев – Пенка Ташева Лъки 99”, Стара Загора

Група роми срещу аперитив “Перла”, сладкарница “Лучано” и бар “Ничи”,Самоков

Кирил Паганинов срещу “Дом на науката” към БАН, София без ЕЦПР

Отказ за достъп на роми до дискотека “Флорида”, Пловдив


Право на здравеопазване

Надка Ас. Славчева срещу Първа Специализирана АГ болница “Св. София” ЕАД, София

С.А. срещу Трета градска болница, София



С.В.Димитрова срещу Първа Специализирана АГ болница “Св.София” ЕАД, София

Право на труд


Донка Велчева срещу “Кремиковци” АД, София
ІV. Право на равна защита

Претърсване на къщи на роми без заповед за обиск в с. Бохот, община Плевен

Анти-ромско изказване на заместник-председателката на ДПС Емел Етем
V. Право на равен достъп до медиите

Слово на омразата – негативният образ на ромите в печатните издания



VІ. Право на обучение по майчин език и свободното му използване в личния и обществения живот


Липса на обучение по майчин език на деца със специални образователни нужди
VІІ. Право на образование

Група ромски деца срещу Министерство на Образованието и науката, Столична община и 75-то СОУ “Тодор Каблешков”, София Р Бах и ИЦПР

Отказ за прием на първокласници от ромски произход извън ромските училища, община “Красна поляна”, София Р Бах и ИЦПР

Протести на родители-българи срещу интегриране на ромски деца в училище, Кюстендил

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БЕЛЕЖКИ
ПРИЛОЖЕНИЕ

ИНСТИТУЦИИ, ИМАЩИ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗАЩИТА ПРАВАТА НА МАЛЦИНСТВАТА

І.
Право на равенство пред закона

Такса за издаване на документ за самоличност на С.А., Силистра


Описание на случая:

С.А., на 17 години, от гр. Силистра, е дете на баща български гражданин от турски произход и майка рускиня с руско гражданство. Децата на семейството са с руско гражданство, но и двете имат български Единен граждански номер. През 2003 г., след като по-голямото дете е навършило 16 години, майката подава молба в Районното полицейско управление на гр.Силистра С.А. да получи документ за самоличност.

За да получи лична карта, детето първо трябва да получи документ за постоянно пребиваване в страната. Такъв документ имат право да получат “малолетни или непълнолетни деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак” ( Закон за чужденците в Република България, чл.25, т.3). За целта те представят документ за задгранично пътуване, молба по образец, автобиография, документ за платена държавна такса по чл.12, ал.4 от Тарифа № 4 за таксите, събирани от МВР по закона за държавните такси ( 5 лв.), две снимки, официален документ за раждане, документи, доказващи гражданството на кандидата и неговите родители и удостоверение, издадено от службите за административен контрол на чужденците, за разрешено пребиваване на единия от двамата родители чужденци – т.е. всички изисквани документи съгласно чл.30, ал.1 и чл.33 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.

Съгласно Тарифа № 4, чл.12, ал.1 за разрешаването на постоянно пребиваване на чужденци в Република България се събира такса от 1000 лева.

Съгласно чл.18 от същата тарифа чужденците от български произход и българите, живеещи извън Република България, заплащат 0,5 % от тази такса, т.е. 50 лв.

На С.А. е поискана такса 1000 лв.

На въпроса на майката защо им искат 1000, а не 50 лева, в полицията в Силистра й отговарят: “Защото Вашият съпруг е турчин.” Такъв е законът.

Случаят разкрива, че в някои законови актове в Република България все още се прави разлика между българските граждани въз основа на етническия им произход - лицата от български произход ( т.е. български етнически произход) се оказват привилегировани.

До момента на публикацията родителите на С.А. не са могли да платят таксата от 1000 лв. Месечният доход на семейството (и двамата родители работят) е 250 лв.

Ако след навършване на 18 години С.А. няма разрешение за постоянно пребиваване на чужденци или двойно гражданство, той подлежи на екстрадиция в Русия, където няма близки и жилище.

Предстои същата процедура и за по-малкото дете в семейството.

В града в момента има и друг подобен случай – в него майката на детето, кандидатстващо за документ за самоличност, е рускиня, а бащата – ром.



Източник - случаят е представен от Института за социална политика и социална работа
Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:


  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2, чл.7 1

  • Закон за защита срещу дискриминацията 2 – чл. 4. (1), чл. 71. (1) 3


Б/ друго законодателство:

  • Закон за чужденците в Република България - чл.25, т.3 4

  • Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България - чл.30, ал.1 и чл.33 5

  • Тарифа № 4 - чл.12, ал.1 и чл. 18.6

  • Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл. 1 7


Международно:


Практика по случая:

  1. Майката на С.А. написва през октомври 2003 г. писмо до президента на република България, което е пренасочено към Дирекцията на Национална служба “Полиция”. Оттам й отговарят, че дължи такса 1000 лв.

  2. На 06.01.2004 г. заместник-кметът на Силистра Светлана Великова, Едат Мехмед, експерт по етническите и демографски въпроси и Нурай Неждет, младши експерт по етническите и демографски въпроси в община Силистра изпращат писмо за случая до Филиз Хюсменова в качеството й на председател на Националния съвет по етнически и демографски въпроси, сезират и депутата от Силистренски район Силвия Нейчева.

  3. В момента се опитват да разрешат проблема на семейството по друг начин – като издействат двойно гражданство на децата.

ІІ.
Право на самоопределение



Произволно определяне на етническия произход на децата за осиновяване


Описание на случая:

В отдел “Закрила на детето” към дирекция “Социално подпомагане” в областния град Х. идва семейство, желаещо да осинови дете. Кандидатите са вече 90, а децата, които могат да бъдат осиновени, са 18. В документите, които семейството попълва, има и въпрос “Дете от какъв етнически произход желаете да осиновите?”. Бъдещите родители попълват “български”. В списъка на децата обаче са посочени само две с български произход. Мъжът и жената са силно притеснени. “Може ли да видим снимки на децата, да си харесаме някое?”. Не, не е позволено. Семейството се взира и взира в имената – на момиченца и момченца. “Ами ако бащата е швед?”, опитва се да се пошегува бъдещият татко.

Социалният работник няма право да им каже, че етническият произход на децата за осиновяване в огромната част от случаите е определен единствено от директора на дома, където са настанени те. Личната преценка на директора не се основава на документи ( нито в акта за раждане на детето, нито в личните документи на майката и бащата, ако те са известни, не се вписват данни за етническия им произход). В повечето случаи директорите на домовете не са виждали никого от близките на детето; понякога са чували слухове за някоя от майките; или са убедени, че ромите по-лесно си изоставят децата; или целят чрез определяне на малцинствен произход на детето да го задържат в дома, защото имат нужда от определен минимум деца, за да запазят броя на персонала си и дори съществуването на дома, а осиновителите от ромски произход, например, са много по-малко от тези от български. Няма предвидена процедура за информиране и изслушване на детето по този въпрос, както е предвидено в други случаи, които касаят неговите права и интереси ( това е задължително, ако е навършило 10 години и в зависимост от неговото развитие, ако не е навършило 10 години).

Произволното определяне на етническия произход на детето съгласно новите ( от 2003 г.) разпоредби в българско законодателство за осиновяването няма нищо общо с неговите гени или етническото самоопределяне на майка му или баща му или собственото му усещане за идентичност и нарушава правата и интересите на детето.



3. установяване на произхода на детето;

1. дете на неизвестни родители;

Източник - случаят е представен от Института за социална политика и социална работа

Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал. 2, чл.7 16

  • Закон за защита срещу дискриминацията – чл.4, ал.1 17


Б/ друго законодателство:

  • Семеен кодекс 18 – чл.31, ал.1, ал.2, ал.3, чл.32, ал.1, ал.2, ал.3, чл.36, ал.1, ал.2, чл.37, ал.1, ал.2, ал.3, чл.38, чл.39, чл.43, чл.53в.,чл.117, ал.1, ал.2, чл.128 19

  • Закон за закрила на детето20 – чл.10, ал.1 и ал.2, чл.11, ал.2, чл.12, чл.15, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4. 21

  • Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл. 1 22


Международно:

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7 23

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 24

  • Международен пакт за граждански и политически права – чл.2, ал.1, ал.2, чл.17, ал.1, ал.2, чл. 18, ал.1, ал.2, чл.24, ал.1 25

  • Конвенция за правата на детето 26 – чл.8, ал.1, чл.12 27

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства28 – чл. 3, ал.1 29

ІІІ.
Право на ефективно участие в социалния, икономическия и културния живот



Достъп до обществени услуги
Симеон Георгиев срещу “Електроразпределение – Запад” ЕАД, София


Описание на случая:

Електрозахранването на дома на Симеон Георгиев, ром от квартал “Факултета”, София, е прекъснато на 24.07.2002 г. заради на неплатени сметки за период от три месеца. На 25.07.2002 г. Георгиев прави опит да заплати на каса на “Електроразпределение - Запад” ЕАД сметките си и таксата за ново включване на тока. Служителката приема парите за сметките, но отказва да приеме таксата за ново включване - с мотива, че й е забранено да приема такси за включване от квартал “Факултета”. Г-н Георгиев е придружаван от свой колега от български произход. Той помолва колегата си да заплати таксата му за повторно включване. Когато колегата от български произход опитва да плати сметката, парите му са приети без проблем.


Източник - случаят е представен от фондация “Романи Бах”, София
Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл. 6, ал. 1 и ал. 2, чл.7 30

  • специален закон не съществува по време на завеждането на съдебен иск по случая; от 01.01.2004 г. в сила е Законът за защита срещу дискриминацията 31


Б/ друго законодателство:

  • Закон за задълженията и договорите – чл. 45, ал.1 и ал.2 и чл. 49 32



Международно:


  • Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2 и чл.7. 33

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 34

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.7 35

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 36 – чл.3, чл.14 37

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 ; .... iv) 38

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 39


Практика по случая 40:

  1. Подадена е искова молба пред Софийски районен съд, от името на ищеца Георгиев на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

  2. Писмена защита е депозирана пред Софийски районен съд.

  3. Има решение 41 на Софийски районен съд, с което се осъжда ответника да заплати обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от ищеца в размер, поискан с исковата молба.


Група роми42 срещу “Електроразпределение - Пловдив” ЕАД, Пловдив


Описание на случая:

В ромския квартал “Столипиново” в Пловдив от 2001 г. досега населението е подложено на периодичен режим на подаване на електрическа енергия от “Електроразпределение - Пловдив” ЕАД и е принудено да търпи редица други рестрикции. Електроизмервателните им уреди са качени на пилони на височина, която е недостъпна за хората по време на засичане на показателите на електромерите от инкасаторите на дружеството, вместо да бъдет поставени на границата на имотите, в които живеят. Това от една страна им пречи да упражняват граждански контрол върху размерите на сметките си, тъй като инкасаторите не ги допускат заедно с тях, когато засичат показателите, от друга страна ги поставя в унизително и неравностойно отношение по отношение на останалите граждани, тъй като на обществото е известно, че това положение е предизвикано от презумцията, че като роми, те си позволяват да ползват енергия, която не заплащат. Най-честият токов режим, на който са подложени е следният: електричество има от 20.00 часа до 8.00 часа (тоест само нощем), а от 8.00 часа до 20.00 часа през деня електричеството се прекъсва от “Електроразпределение - Пловдив” ЕАД. А електромерите им са еднотарифни ( смяната им е скъпа) и засичат електроенергията на дневна тарифа, което означава, че са поставени в неравностойно положение спрямо останалите потребители от български етнически произход по отношение на изчисляването на сумите, които дължат, тъй като дневната тарифа е по-скъпа от нощната. Те не получават съобщения за сметките, които дължат, така както получават потребителите, живеещи извън “Столипиново”, с обяснението, че за ромския квартал това е невъзможно. По този начин не биват известявани за дължимите суми, нито за периода на безлихвено плащане, нито за дата на прекъсване на електричеството при ситуация на неплащане.

Както условията на подаване на електрическа енергия, така и условията за използването й в т. нар. “цигански” квартал са различни, по-лоши, от условията в другите райони на града, където живеят хората от български етнически произход.

Източник - случаят е представен от фондация “Романи Бах”, София

Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:


  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2, чл.7 43

  • Закон за защита срещу дискриминацията - чл.4 (1) и чл.71 (1) 44


Б/ друго законодателство:

  • Закон за енергетиката и енергийната ефективност - чл.2, ал.3 45



Международно: 46


  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7 47

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл. 4, ал.1 48

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.7 49

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 50

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1, чл. 5 ; .... iv) 51

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 52



Практика по случая:

Подадена е искова молба пред Пловдивски районен съд от името на ищците (групата роми) на основание чл. 71 от Закона за защита срещу дискриминацията и международно законодателство.53



Отказ на поддръжка на електропреносната мрежа

в ромския квартал “Факултета”, София

Описание на случая:

На 9 януари 2004 г. в кв. “Факултета” в София изгаря подземен кабел на електропреносната мрежа и е прекъснато електрозахранването на част от квартала. Без ток остават улиците в участъка от 301-ва до 306-та улица, включително ул. “Метохия” и частта от бул. “Възкресение” и ул.“Павел Шатев” между пресечките “К.Григоров” и “Г.Папанчев”. След сигнал на живущите в този район роми Емил Йошев от правозащитната организация “Романи Бах” помолва “Електроразпределение - Запад” да бъде изпратена аварийна група, която да отстрани повредата. В отговор от “Електроразпределение” заявяват, че аварийна група няма да бъде изпратена и аварията няма да бъде отстранена, тъй като сред живущите в засегнатия от аварията участък има голям брой неизправни длъжници на дружеството. М. Накова, ръководител на отдел “Пласмент на електроенергия” при “Електроразпределение – Запад”ЕАД обяснила, че аварията няма да бъде отстранена, докато не бъдат събрани дължимите от района суми и че вече е поръчала разпечатка на задълженията. Ръководителят на дружеството К. Първанов казал, че по повредата ще започне работа, когато се съберат поне 70% от дължимите суми.

За повече от две седмици (към датата на предоставяне на текста за сборника) от ток са лишени както неизправните длъжници на дружеството, така и изправните платци, които са не по-малко от тридесет и едно домакинства.
Източник - случаят е представен от Български хелзинкски комитет
Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:


  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 54

  • Закон за защита срещу дискриминацията - чл.4. (1) и чл.71. (1) 55


Б/ друго законодателство:

  • Закон за енергетиката и енергийната ефективност - чл.2, ал.3 56


Международно:

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7 57

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл. 4, ал.1 58

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.7 59

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1, чл. 5 ; .... iv) 60

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 61

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 62



Практика по случая:

Срещу действията на “Електроразпределение – Столично” ЕАД ще бъде подадена искова молба до Софийски районен съд от Фондация “Романи Бах”, Български хелзинкски комитет и Европейски център за правата на ромите на основание на Закона за защита срещу дискриминацията.



Група роми63 срещу “Олимпик Маркетинг Къмпани” АД,

с.Ягода, община Казанлък
Описание на случая:

На 21.07.2001 г. четирима роми от Стара Загора заедно с трима свои познати от български произход посещават спортния комплекс в с. Ягода, Казанлъшка община и намиращия се в комплекса басейн, собственост на на фирма “Олимпик Маркетинг Къмпани АД”. Тримата българи си купуват билети и влизат без проблем. На четиримата роми е отказано да им бъдат продадени билети. Ромите питат каква е причината, а персоналът се отнася към въпроса така, сякаш не е зададен и ромите изобщо не съществуват. Ставайки свидетели на това, тримата българи се връщат, за да попитат за причината. Отговаря им се (в присъствието на четиримата роми), че политиката на фирмата е да не допуска роми да ползват басейна, тъй като те са “мръсни по природа и шумни по поведение, пречат на останалите посетители, крадат и намаляват търговската привлекателност на обекта”. При това персоналът отрекъл това да е дискриминация, като се позовал на факта, че наема роми за поддържащ персонал на обекта.


Източник - случаят е представен от сдружение Проект Права на човека, фондация “Романи Бах”, Български хелзинкски комитет и ЕЦПР

Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 64

  • Закон за защита срещу дискриминацията - чл.4. (1) и чл.71. (1) 65


Б/ друго законодателство:

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 66

  • Граждански процесуален кодекс – чл. 97, ал.2 67


Международно: 68

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл. 2 и чл.7. 69

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.2, ал.2, чл.4, ал.1 70

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) 71

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 и …f) 72

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 73

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 74



Практика по случая:

  1. Подадена е искова молба пред Казанлъшки районен съд от името на четирима ищци (групата роми) на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 97, ал.2 от ГПК.

  2. Има решение на Казанлъшки районен съд, необжалвано от ответника и влязло в сила, с което се осъжда ответника да заплати обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от всеки от ищците в размер, поискан с исковата молба.


Група роми75 срещу ЕТ “Златко Колев – Пенка Ташева Лъки 99”, Стара Загора

Описание на случая:

През юли 2001 г. в Стара Загора четирима роми заедно със свои познати от български произход отиват в кафене “Лъки 99”, намиращо се на улица “Цар Симеон Велики”, и сядат на две съседни маси – на едната ромите, а на другата – българите. Българите са обслужени веднага. На ромите отказват да им сервират с обяснението, че заведението не сервира на цигани. Мотивацията била, че те отблъскват клиентите от български произход. По-късно в съда персоналът отрича това да е дискриминация, като се позовава на факта, че съседното заведение сервира на роми.


Източник - случаят е представен от фондация “Романи Бах”, София
Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 76

  • Закон за защита срещу дискриминацията - чл.4.(1) и чл.71.(1) 77

Б/ друго законодателство:

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 78

  • Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2 79


Международно: 80

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7. 81

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл 4, ал.1 82

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) 83

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 и …f) 84

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 85

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 86



Практика по случая:

  1. Подадена е искова молба пред Старозагорски районен съд от името на четирима ищци (групата роми) на основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.97, ал.2 от ГПК.

  2. Писмена защита е депозирана пред Старозагорски районен съд.

  3. Има решение на Старозагорския районен съд, с което се осъжда ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от всеки от ищците в размер, поискан с исковата молба.

  4. Подадена е жалба на ответника срещу решението на Старозагорски районен съд.

  5. Писмена защита по жалбата е депозирана пред Старозагорски окръжен съд.

  6. Има решение на Старозагорския окръжен съд, потвърждаващо решението на Старозагорски районен съд.


Група роми87 срещу аперитив “Перла”, сладкарница “Лучано” и бар “Ничи” - Самоков

Описание на случая:

Трима роми от гр. Самоков – активисти от неправителствени организации, - канят свои колеги от София на 26.01.2002 г., за да проведат разговори по общи проекти. Решено е разговорът да се състои в някое от централните градски заведения в Самоков. Последователно в три заведения на ромите бива отказано да им се сервира и те са отпращани под различни предлози. В бар “Перла”, в близост до автогарата, им е заявено, че заведението ще затваря за обедна почивка. По-късно, в сладкарница “Лучано” на ул. “Иван Вазов”, ромите са изгонени с обяснението, че заведението е с членски карти. В последното от трите заведения – бар “Ничи” на ул. “Търговска” – те са отпратени под предлог, че масата е резервирана. И в трите случая екипът от София – трима души от български етнически произход, - са свидетели, че посочените предлози за отпращане на ромите не отговарят на истината. След като са помолени да обяснят поведението си, съответните бармани или сервитьори от трите заведения обясняват, че началниците са им наредили да не допускат роми.


Източник - случаят е представен от фондация “Романи Бах”, София

Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 88

  • Закон за защита срещу дискриминацията - чл.4. (1) и чл.71.(1) 89

  • Наказателен кодекс - чл.162 90


Б/ друго законодателство:

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 91

  • Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2 92


Международно: 93

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7. 94

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства - чл.4, ал.1. 95

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) 96

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 и …f) 97

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 98

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 99


Практика по случая:

  1. Подаден е сигнал до Районна прокуратура – София-област.

  2. Подаден е сигнал до РДВР - Самоков.

  3. Подаден е сигнал до кмета на община Самоков.

  4. Подаден е сигнал до Общински съвет – Самоков.

  5. Подаден е сигнал до Областна управа – София-област.

  6. Образувана е преписка на Районна прокуратура – София-област по чл.162 от НК.

  7. Връчени са предупредителни протоколи до собствениците на фирмите и управителите на обектите.

К. Паганинов срещу “Дом на науката” към БАН, София


Описание на случая:

На 9 декември 2002 г. представители на две правозащитни неправителствени организации (Кирил Кирилов, български гражданин от ромски произход от фондация “Романи Бах” и Камелия Ангелова от фондация Проект Права на човека) правят резервация във ведомствения хотел на БАН “Дом на учения” в София за една нощувка на 15 декември за 20 участника в еднодневен семинар. Преди това служителката от рецепцията проверила датата, за която има свободни 10 двойни стаи и направила уговорката, че резервацията трябва да бъде потвърдена от директора на хотела, г-н Валентин Манов.

На 9 декември в личен разговор с г-н Кирилов и г-жа Ангелова г-н Манов се запознава с дейността на двете организации и бил смутен от наименованието на семинара - “Обучение на доброволци за достъпа на роми до здравни услуги”. Той пита дали организациите работят с роми и дали участниците, които ще бъдат настанени в хотела, ще бъдат роми. Получил утвърдителен отговор, той категорично отказва да потвърди резервацията. Мотивира се с факта, че през миналата година, след като настанил роми, обучавани по програма на “Отворено общество”, се наложило да ремонтира основно няколко стаи. Г-н Манов отказва да приеме роми в хотела, въпреки предложеното капаро или внасянето на определена сума като гаранция за евентуални щети, въпреки предоставените телефони на други столични хотели, в които организациите са провеждали семинари и където не са предизвикани проблеми.

Г-н Манов изтъква, че икономическата изгода не е от първостепенно значение за хотела, а “Дом на учения” имал и “социални функции” при организиране на срещи и обучения. Той заявява, че няма предразсъдъци към ромите, но тъй като в “Дом на учения” отсядали учени от цял свят и базата била в отлично състояние, той не може да “рискува, настанявайки роми”. Въпреки опитите да бъде разубеден, г-н Манов приключва разговора с категоричен принципен отказ да приеме роми като гости на “Дом на учения”.


Източник - случаят е представен от Български хелзинкски комитет
Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 100

  • Закон за защита срещу дискриминацията - чл.4 (1) и чл.71 (1), §1, т.5 101

Б) друго законодателство

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 102

  • Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2 103


Международно:

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7. 104

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал 1. 105

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.7 106

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 и …f) 107

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 108

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 109



Практика по случая:

Срещу дискриминационните действия на г-н Манов е заведена искова молба пред Софийски районен съд за обезщетение от 50 лв на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 97, ал.2 от ГПК ( не на основание Закона за защита от дискриминацията, тъй като той влиза в сила от 01.01.2004 г.).



Отказ на достъп на роми до дискотека “Флорида”, Пловдив

Описание на случая:

На 22 януари 2004 година група от седем момчета-роми от град Пловдив решават да посетят дискотека “Флорида”, където обикновено се събират много младежи. На входа на дискотеката охраната прави проверка за притежание на оръжие на всички посетители. Тя пропуска безпрепятствено младежите от български произход, но лично управителят на дискотеката отказва да допусне вътре седемте ромски момчета по груб и обиден за достойнството им начин. Когато момчетата поискват обяснение за това решение, той не им дава такова. Тогава те питат охранителите, които казват, че има забрана от ръководството на дискотеката в нея да бъдат допускани роми и турци.

Според момчетата това е трети случай на недопускане в дискотеки на жители от градските квартали с преобладаващо малцинствено население.Младежите се чувстват засегнати от негативното отношение към тях и считат, че правата им на граждани са нарушени и са унизени пред другите младежи.
Източник - случаят е представен от Областен съвет по етнически и демографски въпроси, Пловдив
Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:


  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 110

  • Закон за защита срещу дискриминацията - чл.4.(1) и чл.71.(1) 111

  • Наказателен кодекс - чл.162 112

Б) друго законодателство

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 113

  • Граждански процесуален кодекс – чл. 97, ал.2 114


Международно:

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7. 115

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал 1. 116

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а) 117

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 и …f) 118

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 119

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 120



Практика по случая:

  1. Едно от момчетата подава жалба до Областния управител на Пловдив.

  2. Жалбата е препратена до Областния съвет по етнически и демографски въпроси, който се обръща към експерти по правата на малцинствата.


Право на здравеопазване


Надка Асенова Славчева срещу Първа Специализирана Акушеро-гинекологична болница “Света София” ЕАД , София 121

Описание на случая:

През август 2001 г. Н. Славчева, ромка от кв. “Факултета” в София, постъпва в болница “Св. София”, за да роди детето си. При приемането си е настанена в коридора на петия етаж на родилния дом - с обяснението, че част от болничното крило е в ремонт и няма свободни места в стаи. Всички други родилки, настанени в коридора, били изключително жени от ромски произход. Всички пациентки от ромски произход, приемани в родилния дом по време на престоя на Славчева там, били настанявани в този коридор. Нито една родилка от ромски произход не била настанена в стая. От друга страна, всички родилки от български етнически произход били настанявани в стаи, нито една родилка от български етнически произход не била настанена в коридора. Новородените деца на родилките от ромски произход били настанени в коридора с майките си, докато бебетата на пациентките от български етнически произход били настанени заедно с майките си в стаи. Всички родилки от ромски произход се хранели в коридора, пациентките от български етнически произход получавали храната си в стаите.


Източник - случаят е представен от фондация “Романи Бах”, София

Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 122

  • специален закон по време на завеждането на исковата молба не съществува; от 01.01.2004 г. – Законът за защита срещу дискриминацията 123


Б/ друго законодателство:

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 124

  • Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2 125


Международно:

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7. 126

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1. 127

  • Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, ал.3 (а), чл.7 128

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 ; .... iv) 129

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 130


Практика по случая:

1. Подадена е искова молба пред Софийски районен съд от името на ищцата на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и цитираното по-горе международно законодателство.131

2. Има решение на Софийски районен съд за отхвърляне на иска.

3. Подадена е жалба до Софийски градски съд срещу решението на Софийски районен съд.



С.А. срещу Трета градска болница, София

С.А. е момиченце от ромски произход от квартал “Факултета” в София, което през 2002 г. е на две години. Поради висока температура положението му става много тежко. Родителите повикват “Бърза помощ”, но линейка не идва. По-късно при повторното им обаждане от централата на “Бърза помощ” отговарят, че не могат да изпращат линейки в циганската махала, защото пътищата са много лоши и кола не може да мине.

Тогава родителите отиват с детето в Трета градска болница и молят за спешна помощ от педиатър. Било им казано обаче, че в момента няма дежурен такъв лекар и не им било позволено да останат.

Вече в паника, родителите отиват в Пета градска болница, където фондация “Романи Бах” преди това е имала проект “Ваучъри за спасяване на живот”. Там детето е прието незабавно поради критичното му състояние. То прекарва в болницата цяла седмица, след което е изписано за по-нататъшно домашно лечение.


Източник - случаят е представен от фондация “Романи Бах”, София
Релевантно законодателство:
Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:

  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 132

  • специален закон по време на завеждането на исковата молба не съществува; от 01.01.2004 г. – Законът за защита срещу дискриминацията133


Б/ друго законодателство:

  • Закон за закрила на детето - чл 10. (1) и (2) 134

  • Закон за народното здраве – чл.3а, т.1 135

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 136

  • Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2 137


Международно:

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2, чл.7, чл.25 138

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 139

  • Международен пакт за икономически, социални и културни права 140 - чл.2, ал.2., чл. 12, ал.1, ал.2 d) 141

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5; .... iv) 142

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 143

  • Конвенция за правата на детето – чл.2, ал.1, ал.2, чл.24, ал.1 144

  • Европейска социална харта (ревизирана) 145 - чл. 11, член Е 146



Практика по случая:

Екипът на фондация “Романи Бах” е подготвил съдебен иск срещу Трета градска болница, в който се казва, че поведението на медицинския персонал там към С.А. и семейството й е дискриминационно и че детето не е лекувано заради етническия му произход.




Стефка Велинова Димитрова срещу Първа Специализирана Акушеро-гинекологична болница “Света София” ЕАД, София 147
Описание на случая:

През зимата на 2002 г. С. Димитрова, ромка от кв. “Факултета” в София, бременна в четвърти месец, една вечер в дома си прави спонтанен аборт. След като цяла нощ е имала силни болки, в 10 часа сутринта на следващия ден тя отива в Първа Специализирана Акушеро-гинекологична болница “Света София” ЕАД за преглед и следабортни медицински манипулации. В болницата е насочена от регистратурата към лекар. Въпреки че е била с болки, Стефка Димитрова е върната от лекаря, тъй като той я пратил да заплати 5 лева за извършването на прегледа и манипулациите, а тя не е имала в себе си никакви пари. В същото време в болницата е приета без всякакви условия и за извършване на медицински манипулации жена от български етнически произход. С. Димитрова се завърнала в дома си, където поискала от семейството си тези пари. След като ги получила, тя се върнала в болницата, придружена от две свои роднини – С. К. Янкова и Н. А. Славчева. При отиването на трите жени в болницата С. Димитрова отново била върната, тъй като този път й били поискани 20 лева за извършването на манипулациите, а тя разполагала само с поисканите при първото й отиване пет лева. Според свидетелството на придружителките й при отиването си в болницата С. Димитрова била в тежко състояние, едва се движела с тяхна помощ, била пребледняла и дрехите й били изцапани с кръв. След като била върната от лекарите за втори път, двете придружаващи я жени са се обърнали отново към регистратурата на болницата, но там им отговорили, че от тях нищо не зависи и не могат да й подготвят документи за приемане без лекарско нареждане.

Към девет часа вечерта състоянието на Стефка се влошило чувствително. Тя вдигнала висока температура и болките й се увеличили много. Тогава братът на съпруга й потърсил помощ от Теодора Пенчева – психолог в неправителствената организация “Здраве и социална среда”. Т. Пенчева завела болната в Университетската “Александровска болница”, където й съдействала да бъде приета за лечение. Там били извършени необходимите медицински манипулации и на С. Димитрова били изписани антибиотици, които да лекуват получената от нея вследствие ненавременното лечение инфекция.
Релевантно законодателство:
Национално

А/ специално антидискриминационно законодателство:


  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 148


Б/ друго законодателство:

  • Закон за народното здраве - чл.3а, т.1150

  • Закон за задълженията и договорите – чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 151

  • Граждански процесуален кодекс – чл.97, ал.2 152


Международно

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2, чл.7, чл.25 153

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства- чл.4, ал.1 154

  • Международен пакт за икономически, социални и културни права - чл.2, чл.12, ал.1, ал.2 d) 155

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5 и … iv) 156

  • Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3, чл.14 157

  • Европейска социална харта (ревизирана) - член Е и чл.11 158



Практика по случая:

Подадена е искова молба пред Софийски районен съд от името на ищцата. ( вс. – и ЕЦПР)



Право на труд

Донка Велчева Манова срещу “Кремиковци” АД, София


Описание на случая:

Донка Велчева Манова работела от 18 юли 1991 г. в “Кремиковци”АД на длъжност “кантарджия” в чугунодобивния завод, сектор ОТК. На 09.11.2001 г. й е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата.

До този момент на длъжността “кантарджия” в дирекция “Технически контрол” работели седем човека. Д.Велчева и една друга работничка, която е съкратена едновременно с нея – Стоянка Тачева, са от ромски етнически произход. Останалите пет работнички са от български етнически произход. Велчева отговаря на образователните и квалификационните изисквания за длъжността, която заема, както и на всички други условия в същата степен, в която и останалите на работа работници. Има средно специално образование. Изпълнявала е точно и добросъвестно трудовите си задължения, не са й налагани никакви дисциплинарни наказания. Трудовият й стаж в “Кремиковци”АД е по-дълъг от този на повечето от работниците, които били оставени на работа. Независимо от това е съкратена именно тя, заедно с другата работничка от ромски произход.
Източник - случаят е представен от фондация “Романи Бах”, София

Релевантно законодателство:

Национално:

А/ специално антидискриминационно законодателство:


  • Конституция на Република България (с пряко действие) - чл.6, ал.1 и ал.2 159

  • специален закон по време на завеждането на исковата молба не съществува; от 01.01.2004 г. – Законът за защита срещу дискриминацията 160


Б/ друго законодателство:

  • Кодекс на труда 161 – чл.8, ал.3, чл.344, ал.1, чл.357, чл.358, ал.1: т.2 162


Международно

  • Всеобща декларация за правата на човека - чл.2 и чл.7. 163

  • Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства – чл.4, ал.1 164

  • Международен пакт за икономически, социални и културни права - чл.2, чл.6, ал.1 165

  • Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.5,е) 166

  • Европейска социална харта (ревизирана) – Част І, т.2 и т.24, чл.24, ал.а), член Е 167

  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства – чл.4, ал.1 и ал.2 168



Практика по случая:

1. Подадена е искова молба от името на ищцата пред Софийски районен съд.

2. Има решение на Софийски районен съд в полза на ищцата, но без произнасяне по оплакването за дискриминация.

  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница