Да се чувстваш добре като човек изобщо. Преди години в Ню Йорк с ужас наблюдавах почти военните маневри, с които една улична банда в предизвикателни униформи и с радиостанции отиваше да си купи обяд в местна пицария

142 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 15; е) икономически, социални и културни права, в частност:... iv) - виж бележка 38.

143 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.14 - виж бележка 37.

144 Конвенция на ООН за закрила на детето – ЧЛЕН 2. 1. Държавите-участнички в тази Конвенция ще зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да било дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, национален, етнически или социален произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето, на неговите или нейните родители или законни настойници. 2. Държавите-страни по Конвенцията ше вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми: на дискриминация или наказания на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на детето, родителите, законните настойници или членовете на семейството му.

ЧЛЕН 24. 1. Държавите-участнички признават правото на детето да ползва най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и на улеснения за лечението на заболяванията и възстановяването на неговото здраве. Държавите-участнички ще се стремят да осигурят никое дете да не се лишава от правото си на достъп до такива здравни услуги.

145 Европейска социална харта ( ревизирана) – приета на 01.07.1999 г. Ратифицирана със закон, приета от 38-о Народно събрание на 29.03.2000 г. - ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г. Издадена от Министерство на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 43 от 4.05.2000 г., в сила от 1.08.2000 г.

146 Европейска социална харта ( ревизирана) – чл.11 – Право на опазване на здравето.

Член Е: Недопускане на дискриминация: Упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.

147 Еднолично акционерно дружество с общинско имущество – Столична община

148 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1, чл.52, ал.1 – виж бележка 132.

149 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

150 Закон за народното здраве, чл. 3а, ал.1 - виж бележка 135.

151 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

152 Граждански процесуален кодекс, чл. 97, ал.2. - виж бележка 67.

153 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9. Чл. 25, ал.1, ал.2 – виж бележка 138.

154 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

155 Международен пакт за икономически, социални и културни права - Член 2, ал.2 , Чл. 12, ал.1, ал.2d - виж.бележка 141.

156 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1, чл.2 и чл. 5 – виж бележка 15; д) икономически, социални и културни права, в частност:... iv) - виж бележка 38.

157 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11, чл.14 - виж бележка 37.

158 Европейска социална харта ( ревизирана) – чл. 11 - Право на опазване на здравето, Член Е: Недопускане на дискриминация - виж бележка 146.

159 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

160 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3.

Чл. 18. Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.

Чл. 19. При неизпълнение на задължението си по чл. 18 работодателят носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.

Чл. 21. Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1

161 Кодекс на труда - изм. - ДВ, бр.100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.

162 Кодекс на труда - чл. 8, ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност.; чл. 344, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г): Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска: 1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; 2. възстановяване на предишната работа; 3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; 4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.; Чл. 357 (Изм. Дв, Бр. 100 от 1992 г., доп. ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г. ) Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж.; Чл. 358 (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.), ал.1: Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: т.2 (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.): 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение.

163 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

164 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

165 Международен пакт за икономически, социални и културни права - член 2, ал.2 – виж бележка 141.

Чл.6, ал.11. Държавите - страни по този пакт, признават правото на труд, което включва правото на всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет, и ще вземат съответни мерки за защита на това право.

166 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл. 1 и чл. 5 – виж бележка 15;

е) икономически, социални и културни права, в частност: i) правата на труд, на свободен избор на занятие, на справедливи и благоприятни условия на труд, на защита против безработицата, на равно заплащане на еднакъв труд, на справедливо и изгодно възнаграждение.

167 Европейска социална харта (ревизирана) - ЧАСТ I  Договарящите страни приемат за цел на своята политика, която да бъде провеждана с всички подходящи средства от национален и международен характер, постигането на условия за ефективно упражняване на следните права и принципи:…  2. Всички работници имат право на справедливи условия на труд…. 24. Всички работници имат право на защита при освобождаване от работа.

Член 24. Право на закрила при предсрочно освобождаване от работа

  С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на работниците на закрила при предсрочно освобождаване от работа договарящите страни се задължават да признаят:

 а) правото на всички работници да не бъдат освобождавани от работа без основателни причини, свързани с техните възможности или поведение или основани на текущите изисквания на предприятието, институцията или услугата;

 За тази цел договарящите страни се задължават да осигурят на работника, който счита, че е бил освободен без основателна причина, правото на обжалване пред независим орган.

Член Е: Недопускане на дискриминация - виж бележка 146.

168 Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, чл.4, ал.1 и ал.2 – виж бележка 39.

169 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. (3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност. (4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.

Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона. (2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

170 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3, §1, т.5 - бележка 77.

171 Закон за МВР, - Чл. 4. Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните основни принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

172 Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани - чл. 1 – виж бележка 7.

173 Закон за задълженията и договорите, чл.45, ал.1 и ал.2, чл.49 - виж бележка 31.

174 Граждански процесуален кодекс, чл. 97, ал.2. - виж бележка 67.

175 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

Чл.5 Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.

Чл.9 Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

Чл.12 Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

Чл.171. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
2. Никой не трябва да бъде произволно лишаван от своята собственост.

176 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

177 Международен пакт за граждански и политически права - чл.2, ал.1, чл.3а - виж бележка 13; чл.7 – виж бележка 49.

Чл.9, ал.1. Всяко лице има право на лична свобода и сигурност. Никой не може да бъде обект на произволен арест или задържане. Никой не може да бъде лишаван от свобода, освен на основания и съгласно правила, установени от закона.

178 Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация - чл.1 и чл.5 – виж бележка 15.

179 Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, изменена и допълнена от Протокол 11 – чл.3 Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Чл.5, ал.1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Ал.2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

Чл.14 - виж бележка 37.

180 Конституция на РБългария, чл.6, ал.1, ал.2 - виж бележка 1.

Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. (2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

181 Закон за защита срещу дискриминацията, чл.4, ал.1, чл.71, ал.1 - виж бележка 3, §1, т.5 - бележка 77.

182 Наказателен кодекс, чл.162 - виж бележка 90.

183 Всеобща декларация за правата на човека, чл.2, чл.7 - виж бележка 9.

184 Декларация на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, чл.4, ал.1 - виж бележка 11.

Изтегляне 1.06 Mb.

Сподели с приятели: