[] [] ([
])
{
// ... Method’s body ...
[];
}
|
Задължителните елементи при декларирането на метода са типът на връщаната стойност , името на метода и отварящата и затварящата кръгли скоби – "(" и ")".
Списъкът от параметри
не е задължителен. Използваме го да подаваме някакви данни на метода, който декларираме, ако той има нужда.
Знаем, че ако типът на връщаната стойност е void, тогава може да участва само с оператора return без аргумент, с цел прекратяване действието на метода. Ако е различен от void, методът задължително трябва да връща резултат чрез ключовата дума return с аргумент, който е от тип или съвместим с него.
Работата, която методът трябва да свърши, се намира в тялото му, заградена от фигурни скоби – "{" и "}".
Макар че разгледахме някои от модификаторите за достъп, позволени да се използват при декларирането на един метод, в секцията "Видимост на полета и методи" ще разгледаме по-подробно тази тема.
Ще разгледаме модификатора static в секцията "Статични класове (Static classes) и статични членове на класа (static members) на тази глава.
Сподели с приятели: |
