Да толерираме ли изопачено християнство?

Благодаря на Бога, в името на Сина Му Исус Христос,

за вдъхновението и дръзновението, които ми даде, за да

напиша тази книга – израз на Неговата Любов и Истина.

Специални благодарности на Благой Москов, с чиято помощ,

любов и търпение издаването на тази книга стана възможно.

Свещеното писание на Стария и Новия Завет.

Второ ревизирано издание. София, 2002 г.

Значението на думите е взето от Български

Тълковен Речник. София, 1994 г.
Писмо до вярващия

Да толерираме ли изопачено християнство?

Ани Петрунова

ISBN 978-954-9336-43-6

Издава: АСИ ПРИНТ

Гр. София, 2008

Copyright Ани Петрунова 2008

All rights reserved.

Всички права запазeни.

Корица дизайн: Благой Москов

Печатна база: DEDRAX

УВОД
Наскоро Господ ми показа необходимостта от това послание към Църквата Му. През годините съм виждала много деца на Бога, които Го обичат, но все още са завързани с религиозни въжета, преплeтени от традиционно християнство и езически обичаи, поради което не могат да влязат в цялото наследство, което Господ има за тях. Моля се освобождаващата сила на Святия Дух да разчупи ярема на религиозния дух в живота на тези, които са под робството му, за да бъдат освободени съдбите на Богa за тях.

Истината не може да бъде открита чрез човешки структури, наредби и ритуали. Силата на истинската вяра ще разруши религиозните стени, защото се задушава от мириса на овехтялото. Истинското поклонение и хваление искат да бъдат свободни от формата. Истинските поклонници не се задоволяват да гледат как някой се покланя на Бога, защото те искат да Му се покланят. Истинската вяра не се задоволява да гледа как другите служат, но тя иска да служи! Тя няма да се задоволи да чува за Бога, но ще иска да чува гласа на Бога! Тя няма да бъде излъгана, защото копнежът й за истината я изгаря! Тя няма да се остави да умре, защото е вечна и не умира!

Имаш ли такава вяра в себе си?

МАЛКО КВАС ЗАКВАСВА ЦЯЛОТО ТЕСТО
Бог ни е дал Библията и всички възможни източници и средства, дал ни е и Святия Си Дух, за да ни научи да разбираме всяка Негова истина. Затова нямаме извинение, ако все още толерираме и се придържаме към мъртви дела – човешките усилия да заслужим вечен живот чрез обреди и традиции.

Причината за тази толерантност е може би в това, че тези неща бяха част от живота ни, когато възприемахме всичко това като „християнство” и считахме себе си за „християни”. Когато по-късно познахме Бога и Словото Му, разбрахме, че не сме били християни, a само сме си мислили, че сме такива. Тогава защо още да толерираме онези неща, които не ни бяха от полза и които не ни доведоха до Бога?

Православната църква има голямо влияние върху народа ни, но заедно с това идва и голямата й отговорност – на какво евангелие ще научи хората.

В статията си „Галатяните и другото благовестие”, богословът Виктор Костов пише: „Православието настоява, че е „правата вяра” и възприема себе си като национална религия. Тази институция прокарва в обществото неправилното схващане, че всеки, който е роден в България поради етноса си и гражданството си е „православен”. Хората бяха подведени да мислят, че всеки, който вярва по-различно е „сектант” и е нелоялен към „вярата на народа си”. Вярващите са хора от всяка раса и националност, които са родени от Духа на Бога, чрез покаяние и вяра в Исус Христос. Църква, която обвързва спасението и откровението само с определена етническа или национална принадлежност и заявява, че нейната институция е „единствено правата” е сектантска. Принадлежността към Христос се определя не от външните белези и ритуали, а от наличието на покаяно сърце, вяра и живот в покорство на Писанията и новозаветното учение.”

Истината е, че източно-православната вяра се гради на канони и традиции, а не изцяло на благовестието на Новия Завет. Тази религия, която заимства от оригиналното християнство, всъщност е пълна с човешки правила, суеверия и изкривени вярвания. Тя е смесица от християнство, езичество и старозаветни обрeди. Ние знаем какво става, когато се сложи малко квас в тестото – цялото тесто се заквасва. Истина, подквасена с малко лъжа, малко топли и малко студени...

В Откровение 3:15,16 Господ казва: Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те избълвам от устата Си.

В Откровение 2-ра и 3-та глави виждаме, че Господ отбеляза добрите дела и устояването на църквите. На тези, които победят и пазят онова, което са приели отначало, Исус обеща, че ще седнат с Него на престола Му и ще владеят над народите; обеща да им даде венеца на живота и зорницата, да ги направи стълб в храма на Бога и никога да не изтрие имената им от книгата на живота. Но Той строго изобличи онези църкви, които не бяха опазили благовестието така, както им беше предадено:

• 
  На пергамската църква каза, че има нещо против нея, защото има някои, които държат лъжливи учения и поставят съблазън пред народа Му.
  
• 
  Тиатирската църква изобличи, че търпи духа на Йезавел, който подмамва с
  

• 
  На сардиската църква каза, че е жива само на име, но всъщност е мъртва, защото не намери делата й съвършени пред Бога и й заповяда: ...помни каквото си приел и си чул и го пази, и се покай, т.е. църквата не беше опазила благовестието така, както го беше приела.
  

„Мъртвата църква” е традиционна църква, която е построена от човешка институция и поддържана от човешки правила, ред и служение. Делата й са мъртви, защото не е подвластна на Святия Дух, Който единствено може да даде живот.

„Живата църква” е родена от духовен живот, тя е опитност, която е общение лице с лице, всеки член е функциониращ и в центъра й е превъзхождащият Исус Христос като функционираща глава.

• 
  На филаделфийската църква каза: ...дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца.
  

Последното е причината за това писмо – призивът ми към всеки, който копнее за истината: „Дръж здраво истината на благовестието, за да не ти отнеме никой наградата и вечния живот!”

Преди да продължа, нека поясним значението на думата благовестие. Тя произлиза от думата евангелие (от гръцки език), която означава „блага вест”. Евангелията и книгите на Новия Завет съдържат благовестието. Те описват раждането, живота, служението и разпятието на Исус; дават откровение за Него, учат човека на пътя на спасение, наставляват го в истините и му откриват обещанията на Бога. Благовестието прокламира най-благата вест за спасение по благодат чрез вяра, с което Бог дари света, като даде Сина Си в жертва за греховете му.

Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).

Който ни е спасил и призвал със Своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта дадена ни в Христос Исус преди вечните времена... (2 Тимотей 1:9).

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой (Ефесяни 2:8,9).

Спасени по благодат означава „спасени по суверенното Божие благоволение независимо от дела”. Благодатта не може да се заслужи, нито да се спечели с човешка доброта. Когато още бяхме грешници, Христос умря за нас (Римляни 5:8).

Как може благовестието да бъде изопачено? Всяко благовестие, което препоръчва себе си пред Бога чрез вършене на дела (спазване на човешки наредби, традиции и правила) и не е основано на Писанията и Божията благодат, която ни е дадена в Христос, е изопачено, т.е. не е истинско.

Във Второзаконие 4:2 Бог заповядва: Да не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам.

Исус ясно каза, че тези които изопачават Словото на Бога и притурят към него човешки учения няма да наследят Божието царство: Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга (Откровение 22:18,19).

Господ безкомпромисно изобличи църквите, които допускат всред тях лъжливи учители. Исус ги предупреди, че ако не се покаят, ще дойде и ще отнеме светилника им, ще воюва против тях и всички ще познаят, че Той е, Който изпитва вътрешностите и сърцата и въздава на всеки според делата му. Като ги изобличи, Той показа, че не прави компромиси с истината и така предупреди църквите Си да не изпаднат в същия грях. Това, което разбираме от тези стихове е, че Господ няма да търпи погрешно учение в Църквата Си и няма да благоволи в църкви, които не пазят истинското слово на благовестието.

В 1 Коринтяни 15:1,2 апостол Павел писа: Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали.

Бог одобри апостолите и на тях повери делото на благовестието – словото на Божието послание (Солунци 2:4). Значи човек може да е повярвал напразно и да не се спаси, ако не държи благовестието както е проповядвано от апостолите отначало. Юда увещаваше вярващите да опазят Христовото благовестие така, както беше предадено на Църквата „веднъж завинаги”: ...сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите.

Книгите, които съставляват боговдъхновените писания, са наречени канонични. Те са този списък от достоверни книги, които образуват канона. Старият Завет се състои от 39 книги и е съставен в периода около 1500 г. пр. Хр. до около 400 г. пр. Хр. Новият Завет се състои от 27 книги и е написан между 40 и 100 г. сл. Хр. Новозаветните книги били признати, само ако са били свързани с ранните апостоли. Общо Святото Писание представлява сбор от 66 книги.

Причините, тези така наречени неканонични книги да бъдат отхвърлени от другите църкви, са следните:

1. Евреите, които първоначално са ги получили, не ги приемали като божествен източник.

2. Ранната църква никога не е приемала апокрифните книги като божествено вдъхновени.

3. Новият Завет никога не цитира от тях, освен с две малки изключения.

4. Исус никога не ги е цитирал.

5. Доктриналното учение в тези книги се отклонява

• 
  те учат доктрини, които са лъжливи и поощряват практики, които са в конфликт с боговдъхновените писания
  

• 
  в писанията няма потвърждение за техните учения
  
• 
  на греха се гледа с лекота
  
• 
  спасението често се третира като дела
  
• 
  ангелите са издигнати и почти са приравнени с Бога
  
• 
  чудесата са фантастични
  
• 
  съдържат исторически и географски неточности
  

Тези книги не трябва да се четат като боговдъхновени писания и който игнорира това, може да изпадне в заблуда!

Йоан със загриженост увещаваше вярващите: А колкото до вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдвате в Сина и в Отца. И обещанието, което Той ни даде, е това – вечен живот. Пиша ви това поради тези, които желаят да ви заблудят... (1 Йоан 2:24-26).

Чувам думите на апостол Павел към Тимотей, които днес говорят и на нас: Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мен, във вяра и любов, която е в Христос Исус. Онова добро нещо, което ти е поверено, опази чрез Святия Дух, Който живее в нас... И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат (2 Тимотей 1:13,14; 2:2).

Библията е Божието Слово до човечеството. То е отпечатък на ума на Бога и е Неговото откровение за Себе Си. Затова ще прибегнем до него като най-достоверния справочник, от който можем да черпим истина. Пригответе се с търпение, за да проследите заедно с мен библейските стихове по страниците на тази книга, съпоставяйки Божието Слово с човешкото.

Знам, че за много от вас това писмо ще бъде голямо предизвикателство, но любовта ми към душите и ревността ми за истинското благовестие са по-силни от мисълта за компромис с тях по тактически съображения.

Апостол Павел наставляваше Тимотей: Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, като няма от какво да се срамуваш, като излагаш право словото на истината (2 Тимотей 2:15).

„Но ние трябва да обичаме православните” – някои ще кажат. Разбира се, че съм съгласна, но нека да разбираме правилно любовта. Ако наистина обичаме, ние няма да премълчаваме и толерираме грешки в християнското учение, които могат да костват душата и живота на човека. Както не бихме искали да лекуваме болния с погрешно лекарство да не би да го убием с него, както не толерираме пиянството, защото обичаме пияницата, така не трябва да толерираме погрешните учения на православната църква, защото обичаме православните. Не казвам, че всички православно-вярващи (миряни и свещенослужители) са заблудени, защото има такива, които въпреки грешните учения имат спасителна вяра в Господ Исус Христос. За съжаление те са като капки в морето. Хората са били подведени и заблудени масово от едно изопачено християнство. Малко са тези, които познават и практикуват истинската ортодоксална вяра.

Наскоро прочетох в един вестник интервю с един свещеник. На въпроса на журналиста: „Струва ми се, че когато стане дума за българската православна църква, излизат скандалите, свързани с нея, а не проповедите... Истинската грижа за спасението на душите май я няма никъде?” свещеникът отговаря: „Свещенослужителите сме българи, ние сме продукт на нашето общество... трябва да се осъзнае, че тази църква е продукт на нашия народ.” Какъв нелеп отговор на духовен служител! Не трябва ли един свещеник да знае, че църквата е „продукт” на Бога, а не на обществото? Ако позволим на Бог да ни промени и новороди, има ли значение какво е обществото, в което живеем? Обществото никога не е било по-добро. Не стана ли точно обратното – народът ни стана „продукт” на църквата. Църквата е призвана да промени обществото и ако обществото е променило църквата, тогава можем ли да се доверим на такава църква? В същата статия интервюиращият със загриженост засяга въпроса за това, че в обществото има повече агресия, отколкото радост, вяра и разум, за което свещеникът признава: „Това означава, че няма растеж на ценности. Това означава, че никой не ги е посял, никой не ги е отгледал, никой не ги е напоявал до степен да станат венец, да станат цветя, няма ги добродетелите.” Слава на Бога, същият свещеник продължава, осъзнавайки, че църквата не върши работата си: „Да се запитаме тогава къде са проповедниците на добродетелите? Къде е църквата? Къде е духовенството? Защо ние не проповядваме тези добродетели, не ги отглеждаме, не ги поливаме, така че да дадат добър плод... каквато и да е причината, аз твърдя, че ние не сме си на мястото... Ако ние сме достатъчно достойни да преподадем Христос и учението Му на хората, те ще имат възможност на избор. Ако ние не сме достатъчни, то някой друг ще го направи... Кой друг, ако не църквата трябва да е носител на проповедта, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово Божие” (поместено в „Балканско Ехо”, бр. #72).

Точно за това говоря – Църквата е отговорна да даде на хората словото на Божието послание, за да не останат без „възможността на избор”. Църквата не е отговорна за решението и начина на живот на тези, на които им е бил даден такъв избор.

Надявам се този искрено звучащ свещеник и други, които виждат пропуските, да направят нещо за това. Аз имам любов към тях, но истинската любов не толерира грешките, защото милее за погиващите. Знам, че тези, които искрено търсят Бога, ще бъдат намерени от Него, както бях и аз. Но горко на „слепите водачи.”

БЯХМЕ ЧУЛИ ИЗОПАЧЕНО БЛАГОВЕСТИЕ
Срещам много, наричащи себе си, „православни” вярващи, но за съжаление нито един от тях не познава Бога и Библията, нито живее християнски живот. Когато им говоря от истините на Божието Слово, срещам неверие и съпротива. Не е ли, защото те са чули „друго благовестие”? И откъде ли можехме да се научим на Библия, ако в църквата, която е Божия дом, не чуваме Божието Слово, а само напевите на попа на непознат език. Само се досещахме за Божиите неща от това, което виждахме, че свещениците правят, и от това, което милите ни баби казваха. Така си скалъпихме наша вяра, която не искаме да „предадем”, защото си е наша, наследствена – от баба, дядо и попа, вместо да се покаем, че изопачихме Божието Слово.

Много от Христовите църкви ни бяха представени като „секти” и ние се страхувахме да стъпим в тях. Духовното невежество на водачите направи невежи по духовните въпроси и нас. Петдесятната и всички други евангелски църкви бяха преследвани наравно с култовете. И днес се подклажда „война против евангелските секти”, която заплашва религиозната свобода в България. Думата „секта” е станала нарицателна за всички, които вярват по-различно от „традиционното православие”.

В мисълта на много хора вярата е форма или шаблон и каквото и да правят, докато тя е в този калъп, те се чувстват сигурни – само да не излезе от там... Виждаме, че по времето на Исус и в наше време в някои църкви имат някакъв Исус, който приляга по мярката на тяхната кутия. Докато Той е в кутията им – всичко е сигурно и спокойно, но ако дръзнеш да Го пуснеш навън, Той става неудържим и те не знаят какво може да направи – може би ще заговори на ангелски езици или ще ги учи на учение, което не са чули от попа и не е прието в „тяхната църква”? Те се страхуват да не би Господ да е по-голям от тяхната кутия – затова искат да Го държат там. Но Господ иска да разруши тези кутии!

В книгата си „Светото православие и сектите” един свещеник нарича Петдесятната и Баптистката църкви „секти” и „врагове, които спъват мирното развитие на църквите и нанасят вреди”. Дали протестантските църкви смущават мирa на „агресивното общество” (както каза онзи свещеник), защото апелират за праведност и справедливост или са вредни заради историческия си принос в най-кризисните периоди в България. Тяхният принос е известен и ценен в Европейския съюз, една политическа формация, в която половината й граждани, или 150 милиона са протестанти.

Обвиненията на този свещеник говорят за неговата некомпетентност относно учението и дейността на тези църкви, както и Божието Слово. Тези църкви са изброени в „списъка му на секти”, заедно с култовете на мормоните, свидетелите на Йехова, спиритистите и дъновистите. Поради такива невежи „учители” народът ни и до днес не разбира разликата между култ и деноминация на Христовата Църква. Християните от тези църкви, които този свещеник нарича „врагове”, вярват в Триединния Бог – Отец, Син и Святи Дух. Те вярват, че Библията е Божието Слово и изповядват Исус Христос като Господ и Спасител и единствения път до Бога – докато култовете отричат това. Християнската вяра не може да се раздели на протестантска, православна или католическа. Истинските вярващи споделят едни и същи принципи – библейските. Дори да има доктринално различие, Христовите църкви са в съгласие с догмите за Божественото единство, спасителната жертва на Исус Христос и Божиите стандарти за святост. Петдесятна, Евангелска, Методистка, Баптистка, Конгрешанска и другите протестантски църкви не са секти, но са деноминации на Христовата Църква. Хората са дали имена на християнските църкви, за да идентифицират специфичните учения, които те изповядват – като например Православна и Католическа. Църквата е тялото Христово; тя е хората по целия свят, които приемат Исус Христос като Господ и Спасител, които обичат Бога и имената им са записани в книгата на живота.

Ето какво казва д-р теолог Доний К. Донев: „Българският протестантизъм има своето историческо място в цивилизована Европа и само крайно закостенял в мисленето си от преди 1989 г. служител или крайно невеж по собствената си и европейската история, би използвал думата „секта” за евангелските християни днес”.

Много години съм посещавала православни църкви, търсейки Бога и духовно напътствие от свещениците, но никога не съм получавала задоволителен отговор от тях. Бях изненадана от тяхната непросветеност. За първи път чух ясно да се проповядва Библията в една евангелска църква. Бях канена там няколко пъти, но винаги отказвах да отида, защото не исках да „предам вярата си”. Докато един ден обстоятелствата в живота ми ме притиснаха, така че имах нужда от Бога и аз се престраших. Пристъпих с недоверие, защото бях чувала за тях най-странни неща, но за моя изненада не видях нищо от това, което слуховете говореха. Много скоро бях пропита от атмосферата на това място – песните, които всички заедно пееха, молитвите, топлотата и присъствието на Бога, което беше много осезателно. Хората се молеха един за друг, после пасторът говори от Библията... За първи път разбрах истинското значение на Църквата и чух ясно да се проповядва Христос. Както каза свещеникът: „Ако ние не проповядваме Христос, някой друг ще го направи.” Там чух, че Исус е платил с кръвта Си, за да ме изкупи от греховете ми. Почувствах се обичана. Оттогава любовта Му ме изпълваше денем и нощем. Намерих това, което бях търсила. Бях извървяла дълъг път от традиционна вяра на правила и ритуали до спасителна и жива вяра, и общение с живия Бог, моя Създател. Можех да говоря с Него, можех да Му кажа най-съкровените си мисли, можех да мечтая с Него, можех да Го питам за всичко и Той отговаряше...

Много често съм питала хора, които считат себе си за християни: „Ако Господ те попита: „Защо мислиш, че трябва да ти позволя да влезеш един ден в небето”, какво би Му отговорил”? Отговорът винаги е бил: „Защото съм добър човек и нищо лошо не съм направил.” Проблемът е, че сме чули изопачено благовестие или по-скоро, не сме чули благовeстие.

Апостол Йоан писа: Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас (1 Йоан 1:8). Словото казва, че всички съгрешиха и няма праведен човек на земята (Римляни 3:23; Еклесиаст 7:20): Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър (Исая 64:6).

И тъй като заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23), грешното човечество трябваше да погине и човеците завинаги изпратени в ада и отделени от Бога. Нашите души бяха предопределени за вечно наказание, поради нашата неспособност да бъдем праведни и нашата склонност да се поддаваме на изкушения. Но Господ, Който толкова много възлюби света и иска всички да се спасят и да достигнат до познаване на истината, пожертва Сина Си и ни откупи от смъртното наказание. Исус плати с цената на живота Си, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:15). Това е благовестието, което не чухме в православните църкви!

В Ефесяни 2-ра глава апостол Павел обяснява, че всички, които живеят в плътски страсти и изпълняват волята на плътта и на помислите, са „синове на непокорството” и по естество са „чеда на гнева”. Докато човек не се покае, той е „мъртъв за Бога” поради греха. Само когато представим себе си и тялото си на Бога, като „оръдия на правдата”, ние биваме „възкресени” и „оживени от мъртвите” (Римляни 6:13; 11:15; Ефесяни 2:1-6). Това оживяване от мъртвите е духовното раждане на човека, за което Исус говори на Никодим (един юдейски първенец, който тайно Го посети една нощ): Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Йоан 3:3,6).

Почти всеки иска да види Божието царство, но не всеки знае как може да се роди отново от Духа. Още чрез старозаветните пророци Бог говореше за един Нов Завет, който щеше да направи с хората:

Не звучи ли това като сътворяване на нов човек – нов ум, ново сърце, нов дух и ново отношение?

Както знаем, десетте заповеди на Стария Завет са написани върху две каменни плочи. Те казват какво човек трябва и какво не трябва да прави, но не могат да му дадат силата да го направи, защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тези които са плътски, не могат да угодят на Бога (Римляни 8:7,8).

Човекът е грешен и слаб. Той има нужда от нова природа, ново сърце и нов ум, за да е способен да спазва Божиите повеления. Като написа закона Си в сърцата ни, Бог направи това възможно. Той сътвори в нас нов живот и ни даде „Божия природа”, която ни прави способни да пазим повеленията Му (2 Петрово 1:3,4), така че ние служим по нов дух, а не по старата буква (Римляни 7:6).

Когато човек повярва в Исус Христос като Господ и Спасител и се покае за греховете си, преживява тази опитност, наречена новорождение – става ново творение в Христос. Дава му се ново начало – освободен от греховното минало и способен да започне нов живот на взаимоотношение с Христос и Святия Дух. Новорождението се извършва веднага, защото вярата и покаянието са, които новораждат човека, но промяната е процес, в който Святият Дух и човекът участват заедно. Святият Дух, който живее в новородения човек, винаги му дава слово на мъдрост, за да прилага Писанията във всяка ситуация. Колкото повече човек общува с Бога в молитва и изучаване на Словото Му, толкова повече той Го опознава и се приближава до Него. Умът на новородения човек се обновява от Словото на Бога и Святия Дух. Без участието и силата на Святия Дух тази промяна не е възможна. И така идва време, когато Исус се изобразява в човека – както Павел каза: „…сега вече не аз живея, а Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Новият човек не живее вече за себе си, но е изпълнен с желание да служи на Бога и хората; не живее според възприетите стандарти на този свят, но според стандартите на Бога, написани в Божието Слово. Той обича всички и прощава на всички, защото любовта на Исус е в новото му сърце. Той мрази греха и не го толерира. Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, (всичко) стана ново (2 Коринтяни 5:17).

Исус каза, че никой не може да види царството на Бога без да е бил новороден. Кажете честно, колко от вас са чули това благовестие в православната църква? Свещенодействието и традициите, паленето на свещи, ритуалите и поклонението на светци не ни показаха пътя на спасение, но ни направиха религиозни. Преплетоха се езичество и християнство и така станахме езически християни.

В какво се състои лъже-евангелието на лъжебратята описани от Павел? В това, че те поучавали, че само вяра в Христос не е достатъчна за спасение. Лъжебратята настоявали, че е нужно да се спазват и други наредби и правила, за да бъде човек примирен с Бога, т.е. уповавали на дела за спасението си.

Павел нито за час не отстъпил и не се покорил на тези лъжебратя, които се били вмъкнали между вярващите в църквата, за да нарушат свободата им в Христос и да ги поробят отново с дела от закона. Той не се страхувал, че ще си създаде врагове, ако ги разобличи. Апостолът мислел за това, че истината на благовестието трябва да стигне неизопачена до вярващите, за да пребъдва с тях (Галатяни 2:4,5). Не е ли това истинската любов към душите?

Помислили ли сте в какъв вид щеше да стигне до нас днес благовестието, ако Павел не го беше пазил? Как мислите би постъпил той, ако можеше да види отклоненията от благовестието и фалшивото послание, което се проповядва днес? Със сигурност по същия начин!

Нека да изредя само някои от тези отклонения.