Дайри, Уейърис /и Милър, Катлийн/ Пустинно цвете

Представях си ги как повтарят думите на моите близки при срещата ни в Етиопия: "Да не мислиш, че само защото си се преместила да живееш на Запад, знаеш всичко?"

След дълъг размисъл си дадох сметка, че имах нужда да говоря за моето обрязване поради две причини. Освен здравословните проблеми, с които все още се боря, аз никога няма да позная удоволствието от секса, тъй като то ми е отказано. Чувствам се непълноценна, осакатена, а осъзнаването, че не мога да променя нищо, е най-безнадеждното чувство, което може да съществува. Когато срещнах Дейна, най-сетне се влюбих и пожелах да изживея радостта от секса с мъж. Но ако сега ме попитате "Сексът доставя ли ти удоволствие?", аз ще отговоря, че не ми доставя удоволствие в традиционния смисъл на думата. Просто ми е приятно да бъда физически близо до Дейна, защото го обичам.

През целия си живот съм опитвала да намеря причината за обрязването. Може би ако бях успяла да намеря основателна причина, щях да приема и това, което бяха направили с мен. Аз обаче така и не можах да измисля нищо. И колкото по-дълго се опитвам и не успявам да намеря причина, толкова по-голям става гневът ми. Имах нужда да говоря за моята тайна. Бях я държала в себе си цял живот, тъй като нямам роднини край себе си, нито майка, нито сестри и няма с кого да споделя мъката си. Мразя определението "жертва", защото говори за безпомощност. Но докато онази циганка ме осакатяваше най-безмилостно, аз бях точно това. Сега обаче пораснах, вече не съм жертва и мога да предприема нещо. Исках, чрез статията в "Мари Клер", хората, които проповядват и подкрепят това мъчение, да чуят какво представлява то всъщност. Да го чуят от устата на една потърпевша, тъй като всички мои сънароднички мълчат.

Мина ми през ума, че научили тайната ми, хората ще започнат да ме гледат странно, като ме срещнат на улицата. Реших, че не ми пука, защото втората причина за написването на тази статия бе надеждата чрез нея хората да разберат, че тази вандалщина днес все още се практикува. Трябваше да го направя не само заради себе си, а и заради милионите момичета, които живеят с обрязването и умират от него. Много е късно да променя онова, което вече е направено с мен; злото вече е сторено. Но може би ще успея да спася някой друг.

Когато моето интервю "Трагедията на женското обрязване" се появи, реакцията беше драматична. Лора свърши страхотна работа, а публикуването на материала бе наистина смел акт от страна на "Мари Клер". Списанието и "Икуолъти нау" - организация, която се бори за правата на жените, бяха засипани с писма в знак на поддръжка. Подобно на Лора в деня, в който й разказах историята, читателите бяха очевидно ужасени:

"Преди месец, в мартенския брой на "Мари Клер", прочетох за женското "обрязване" и оттогава този кошмар не ми излиза от ума. Трудно ми е да повярвам, че някой, бил той мъж или жена, може да забрави или да отмине току-така толкова студено и нечовешко отношение към представителките на пола, който Господ е създал като приятел и "помощник" на човека. Библията казва, че мъжете трябва да "обичат своите съпруги". Дори и да живее в култура, където съществуването на Господ е неизвестно, хората не могат да не си дадат сметка, че болката, травмата и дори смъртта, които причиняват на своите жени с тази процедура, са ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕРЕДНИ! И как могат да позволяват това все още да се случва с техните съпруги, дъщери и сестри? Не е възможно да не знаят, че по този начин унищожават в много отношения своите жени!

Господ да ни е на помощ, но трябва ДА НАПРАВИМ НЕЩО. Събуждам се с тази мисъл в главата, заспивам с нея, а през деня плача заради това! С помощта на "Уърлд Вижън" или някоя друга подобна организация тези хора могат да бъдат просветени и научени как да подобрят многократно брака и интимността както за мъжете, така и за жените, както е било замислено от нашия Създател. Ненапразно жените, също като мъжете, се раждат с определени части на тялото!"

А ето и друго писмо:

"Току-що прочетох статията за Уейърис Дайри и съм отвратена до дъното на душата си, че в наши дни все още малки момиченца биват подлагани на подобно мъчение и осакатяване. Не мога да повярвам, че такъв садизъм се практикува и днес. На всичкото отгоре след това то създава невероятни проблеми за жените. Крайно време е на подобни традиции, осакатяващи жените по целия свят, да се сложи край. Нека опитаме да разрежем гениталиите само на един мъж и след това да ги зашием; гарантирам, че тази практика ще бъде прекратена незабавно. Как би могъл един мъж да желае да има близост с жена, когато изпитва такава силна и неспирна болка? Тази история ме разплака и сега ще пиша до организацията "Икуолъти Нау" с цел да получа информация как бихме могли да помогнем."

Друго писмо, адресирано до мен, гласеше:

"Много трагични истории са разказвани и още много ще бъдат разказани в бъдеще, но нищо по-ужасяващо не може да бъде казано за цяла една култура от това, което тези хора причиняват на своите деца. Плаках и страдах, докато четох написаното. Искам да направя нещо, за да променя този ход на нещата, но не знам какво би могъл да направи един-единствен човек."

Писмата в знак на подкрепа ми донесоха истинско облекчение. Само в две от тях бях критикувана, но не се изненадах, тъй като идваха от Сомалия.

Започнах да давам още интервюта и да изнасям сказки в училища, обществени организации и по принцип навсякъде, където можех да направя публично достояние тази тема.

А съдбата ми беше подготвила още нещо. Докато летяла от Европа за Ню Йорк, една артист-гримьорка прочела моето интервю в "Мари Клер". По време на полета я показала на своята работодателка с думите:

- Трябва да прочетеш това.

По една случайност въпросната работодателка бе Барбара Уолтърс. По-късно Барбара сподели, че не успяла да довърши статията, толкова я развълнувала и смутила. Но чувствала, че този проблем не може да бъде оставен току-така. Решила да отдели за моята история част от времето на "20/20", за да запознае зрителите с женското обрязване. Етел Бас Вайнтрауб продуцира спечелилото награда предаване, озаглавено "Пътуване към оздравяването".

Докато Барбара ме интервюираше, ми се искаше да заплача; чувствах се разголена. Разказването на историята в статия поставяше известна дистанция между мен и читателя. Трябваше да кажа единствено на Лора; бяхме само две жени в един ресторант. А когато ме снимаха за "20/20" знаех, че камерата се взира в лицето ми отблизо, докато разкривах пазени през целия ми живот тайни. Все едно, че правеха разрез през тялото ми и излагах на показ душата си.

"Пътуване към оздравяването" бе излъчено през лятото на 1997 година. Не след дълго от моята агенция ми се обадиха да кажат, че от ООН са ме потърсили чрез тях. Искаха да се свържем.

Събитията придобиха друг, смайващ обрат. Фондът за населението към ООН ме покани да се присъединя в борбата за слагане край на женското обрязване. Съвместно със Световната здравна организация бяха събрали наистина ужасяващи данни, които показваха в перспектива значимостта на проблема. Стана ми ясно, че това не бе само мой проблем. Женското обрязване или, както се нарича много по-уместно днес, осакатяването на женските гениталии /ОЖГ/, е преобладаваща практика в двайсет и осем африкански държави. Обединените нации смятат, че негови жертви са станали 130 милиона момичета и жени. Всяка година не по-малко от 2 000 000 момичета са изложени на риска да бъдат следващите, подложени на този садизъм, което означава 6 000 на ден. Операцията се изпълнява обикновено при примитивни условия от някоя акушерка или селянка. Не се използват обезболяващи средства. Режат момичето с всичко, което имат под ръка: бръсначи, ножове, ножици, парчета стъкло, остри камъни, а в някои район - със зъби. Процесът варира според географското местоположение и културните порядки. Най-минималното осакатяване е изрязване кожната обвивка на клитора, в резултат на което момичето няма да може да изпитва удоволствие от секса до края на живота си. В другия край на спектъра е изрязването и зашиването, прилагани върху 80% от сомалийките - вариант, която бях преживяла и аз самата. Резултат от това са незабавно последвалите усложнения като шок, инфектиране, повреждане на уретера и ануса, образуване на белези, тетанус, възпаление на пикочния мехур, септицемия*, СПИН и хепатит В. Дългосрочните усложнения включват хронични възпаления на пикочо-половия тракт и малкия таз, които могат да доведат то стерилитет, образуване на кисти и абсцеси около вулвата, болезнени неврози, все по-трудно уриниране, дисменорея**, събиране на менструална кръв в корема, фригидност, депресия и смърт.

Като си представя, че тази година два милиона момиченца ще преживеят онова, което съм преживяла и аз, сърцето ми се къса. Давам си също така сметка, че всеки следващ ден, в който продължава това варварство, ще се създават разгневени жени като мен самата, жени, които не могат да върнат стореното и да си вземат обратно онова, което им е било отнето.

Нещо повече, вместо да намалява, броят на осакатяваните момичета нараства. Много от емигриралите в Европа и Съединените щати африканци са отнесли със себе си тази практика. Федералните Центрове за контрол и профилактика на болестите смятат, че 27 000 жителки на щата Ню Йорк са претърпели или ще претърпят тази процедура. Поради тази причина много щати гласуваха закон, според който @ОЖГ се смята за незаконно действие. Законодателите са на мнение, че ще трябва да се въведат отделни закони за защита на изложените на риск деца, тъй като семействата могат да претендират, че е тяхно "религиозно право" да осакатяват дъщерите си. Неведнъж се случва цяла африканска общност да събира пари, за да осигури пътя от Африка до Америка на специалистка по обрязването като циганката в моя случай. След което тя обрязва наведнъж няколко момиченца. Когато това не е възможно, семействата вземат нещата в свои ръце. Един баща в Ню Йорк сити усилил докрай стереоуредбата, за да не чуят съседите виковете на дъщеря му, и отрязал гениталиите й с кухненски нож.

С голяма гордост приех предложението на ООН да стана специален пратеник и да се присъединя към битката. Голяма чест за мен бе възможността да работя с жени като д-р Нафис Садик, изпълнителен директор на Фонда за населението към ООН. Тя е една от първите жени, повели битка срещу @ОЖГ, като изложила проблема на Международната конференция по въпросите на населението и развитието в Кайро през 1994 година. Скоро отново ще пътувам до Африка, за да разкажа моята история и да подкрепя ООН.

Африканските култури осакатяват своите жени в продължение на повече от четири хиляди години. Мнозина вярват, че това се изисква от Корана, тъй като тази практика се изпълнява почти във всички мюсюлмански държави. Случаят обаче не е такъв. Нито Коранът, нито Библията споменават, че жените трябва да се обрязват, за да бъдат богоугодни. Тази практика се проповядва и изисква само от мъже - неуки, себелюбиви мъже - които искат да си осигурят единствени право на собственост над сексуалното внимание на своите жени. Те държат съпругите им да бъдат обрязани. Майките се подчиняват от страх, че дъщерите им няма да могат да се омъжат. Необрязаната жена се смята за мръсна, свръхсексуална и негодна за брак. В една номадска култура като тази, в която съм израснала, няма място за неомъжени жени, затова майките смятат за свой дълг да увеличат шансовете на своите дъщери... така, както семействата на Запад смятат, че е техен дълг да изпратят дъщерите си в добри училища. Единствената причина за ежегодното осакатяване на милиони момичета са незнанието и суеверието. А болката, страданията и смъртните случаи, резултат от тази практика, са предостатъчна причина, за да й се сложи край.

Работата ми като специален пратеник на ООН е осъществяване на една дръзка мечта, за която даже не смеех да си помисля. Макар още от дете винаги да бях чувствала, че се различавам от членовете на моето семейство и номадското общество, никога не съм и предвиждала един ден да работя като посланик за организация, заела се с разрешаването на световните проблеми. В международно отношение ООН прави това, което всяка майка прави в своето семейство: дава утеха и сигурност. Това бе загатнато още преди, когато приятелите ми ме наричаха "мама". Те се шегуваха с мен, тъй като аз все исках да се грижа за всички и да им бъда като майка.

Мнозина от тези приятели споделиха опасенията си, че ако отида в Африка, някой религиозен фанатик може да се опита да ме убие. Все пак аз бях издигнала глас срещу едно престъпление, смятано от много фундаменталисти за свещена практика. Сигурна съм, че работата ми не е безопасна и признавам, че съм уплашена, особено сега, когато имам син и трябва да се грижа за него. Но вярата ми ме кара да бъда силна, тъй като именно Господ ме е накарал да поема този път и е имал причина да го направи. Той ми е възложил определена задача. Това е моята мисия. И смятам, че Господ е избрал деня на моята смърт дълго преди раждането ми, така че не бих могла да я променя. Междувременно ще поема риска, тъй като съм правила това през целия си живот.

- 18 -

МИСЛИ ЗА ДОМА

Ако изключим обрязването, не бих заменила нищо друго от начина, по който израснах. Макар всички в Ню Йорк да говорят за семейни ценности, аз лично не съм видяла почти нищо такова. Съмнявам се семействата да се събират така, както правехме ние, да пеят, да пляскат с ръце, да се смеят. Хората тук са отделени едни от други; нямат усещане за принадлежност към определена общност.

Друго предимство на живота в Африка е фактът, че ние бяхме част от чистата природа, от чистия живот. Аз познавах живота, не бях изолирана от него. И това бе истинският живот, не някакъв заместител в лицето на телевизията, където да гледам как живеят други. От самото начало съм закърмена с инстинкта за оцеляване; опознах едновременно и радостта, и болката. Научих, че щастието не е това, което притежаваш, тъй като бях щастлива, макар да не съм притежавала никога нищо. Най-скъпите мигове за мен бяха тогава, когато се събираше цялото семейство. Помня вечерите - след вечеря се събирахме край огъня и се смеехме за всяка дреболия. А когато завалеше и животът започнеше да се възражда, ние празнувахме.

Докато живеех като дете в Сомалия, ние ценяхме простите неща в живота. Празнувахме дъжда, защото той означаваше, че ще имаме вода. Кой в Ню Йорк се тревожи за водата? Нека си тече от кранчето, докато ние си правим нещо друго в кухнята. Тя е винаги налице, когато имаме нужда от нея. Достатъчно е да завъртите кранчето и тя потича. Човек цени едно нещо, когато го няма, и тъй като ние нямахме нищо, ценяхме всичко.

Моето семейство водеше ежедневна борба, за да си осигурява достатъчно храна. Купуването на торба ориз бе истинско събитие. Количеството и разнообразието на храната в тази страна обаче са изумителни за всеки, дошъл от Третия свят. Да, тъжно е колко много американци са обсебени от мисълта да не се хранят. От едната страна на света ние се борим да нахраним хората. От другата страна хората плащат, за да отслабнат. Гледам телевизионните реклами на програми за намаляване на телесното тегло и ми иде да изкрещя:

- Да отслабнете ли искате? Тогава идете в Африка! Какво ще кажете за това? Защо да не отслабнете, като помагате на хората? Замисляли ли сте се някога за това? Ще се почувствате по-добре и по-различни. Ще свършите едновременно две много важни неща. Обещавам ви, че като се върнете, ще сте научили страшно много. Съзнанието ви ще бъде много по-ясно, отколкото преди да напуснете дома си.

Днес ценя стойността на простите неща. Всеки ден срещам хора с красиви къщи, понякога с няколко къщи, коли, яхти, бижута, но те се стремят да имат още, сякаш следващата им покупка най-после ще им донесе така чаканите щастие и душевен мир. На мен обаче не ми е нужен диамантен пръстен, за да бъда щастлива. Хората казват:

- О, лесно ти е да го кажеш сега, след като можеш да си позволиш да купуваш каквото искаш.

Само че аз не искам нищо. Най-важната придобивка в живота, освен самият живот, е здравето. Хората обаче пропиляват безценното си здраве, като се съсипват покрай безсмислени дреболии...

- О, ето че дойде сметката, и още една сметка. Сметките сякаш валят от всички посоки и... о, как ще ги платя всичките?

Съединените щати са най-богатата страна на света и въпреки това всички се чувстват бедни.

А онова, което всеки притежава дори по-малко от парите, е времето. Никой няма време. Никакво време.

- Махни ми се от пътя, човече, страшно бързам!

Улиците са пълни с бързащи насам-натам хора, които гонят един Господ знае какво.

Благодарна съм, че познавам и двата начина на живот - обикновения и забързания. Но ако не бях израснала в Африка надали щях да се науча да се радвам на обикновения начин. Детството в Сомалия оформи завинаги личността ми и ми помогна да не приемам сериозно тривиални неща като успеха и славата, обсебили мнозина. Често ме питат:

- Какво е да бъдеш известна?

В отговор аз само се смея. Какво означава това, "известна"? Даже не знам. Знам само, че начинът ми на мислене е типично африкански и ще си остане винаги такъв.

Едно от най-големите предимства на живота на Запад е мирът; не знам доколко си дават сметка за това повечето хора. Е, наистина тук има престъпност, но съвсем не е същото, когато навсякъде край теб се вихри война. Благодарна съм за подслона и за възможността да отгледам в безопасност бебето си тук; откакто бунтовниците прогониха Сиад Баре през 1991 година, в Сомалия непрекъснато има въоръжени конфликти. Оттогава враждуващите племена се борят за надмощие и никой не знае колко са убитите. Могадишо, красивият град от бели постройки, дело на колонизаторите, е разрушен. Почти всяка сграда носи следи от непрекъснатите седемгодишни битки, по всяка стена има дупки от куршуми. В града не е останал и помен от ред - няма правителство, няма полиция, няма училища.

Мисълта, че тези битки не пощадиха и моето семейство, ми действа депресиращо. Вуйчо Волде'аб, братът на мама, който бе толкова забавен и приличаше толкова не нея, умря в Могадишо. Той стоял до един прозорец в дома си, когато къщата била обстреляна с картечница. През прозореца минал куршум и убил вуйчо.

Дори номадите са засегнати от войната. Когато видях малкия си брат Али в Етиопия, научих, че той също бил прострелян и едва останал жив. Вървял сам с камилите, нападнали го крадци на добитък и го простреляли в ръката. Али паднал и се престорил на мъртъв, а джамбазите заминали с цялото стадо.

Също в Етиопия майка ми пък сподели, че в гърдите си още носела куршум, спомен от деня, в който се озовала в центъра на кръстосан огън. Сестра ми я отвела до болницата в Сауди, но там казали, че е прекалено стара, за да я оперират. Операцията била опасна и можело да не оцелее. Но когато я видях, тя беше силна като камила. Беше си предишната мама, непреклонна както винаги, и сипеше шеги за това как я ранили. Попитах я дали куршумът е още в нея и тя отвърна:

- Да, да, тук вътре е. Но на мен не ми пука. Може би вече съм го стопила.

Тези междуплеменни войни, подобно на обрязването, са рожба на егото, себичността, егоизма и агресивността на мъжете. Неприятно ми е да го кажа, но е така. И двете са резултат от манията им да си пазят територията, собствеността, и жените спадат към тази категория както законово, така и в резултат на древните традиции. Може би ако им отрежем тестисите, моята страна ще се превърне в рай. Мъжете ще се поуспокоят и ще проявят по-голяма чувствителност към света извън самите тях. Без непрекъснатия порив на тестостерона няма да има войни, убийства, кражби, изнасилвания. И ако им клъцнем интимните части и ги пуснем или да умрат от загуба на кръв, или да оцелеят, може би тогава ще разберат за пръв път какво причиняват на своите жени.

Моята цел е да помогна на жените в Африка. Искам да ги видя как стават по-силни, а практиката на @ОЖГ ги отслабва както физически, така и емоционално. Тъй като жените са гръбнакът на Африка и вършат повечето работа, опитвам да си представя колко повече неща биха могли да направят, ако като деца не ги осакатяват и ги обричат да бъдат инвалиди до края на живота си.

Въпреки гнева за това, което ми причиниха моите родители, аз не ги виня. Обичам баща си и майка си. Майка ми нямаше думата по въпроса дали да бъда обрязана, тъй като жена нямаше право да се меси при вземането на каквито и да било решения. Тя просто направи това, което бе направено на нея самата, на нейната майка и на майката на майка й. А баща ми нямаше и представа на какви страдания ме обрича; той знаеше само, че в нашето сомалийско общество трябваше да обреже дъщеря си ако иска да я омъжи един ден. В противен случай никой мъж нямаше да я иска. И двамата ми родители бяха жертва на начина, по който бяха възпитани, и на средата, в която бяха израснали и живели, на специфични практики, прилагани неизменно в продължение на хилядолетия. Но така, както днес знаем, че можем да се предпазим от заболявания и смърт чрез ваксиниране, знаем също, че жените не са разгонени животни и тяхната вярност трябва да бъде спечелена с доверие и любов, а не с варварски ритуали. Дошло е време да оставим зад гърба си старата традиция, донесла толкова страдания.

Чувствам, че Господ е създал тялото ми безупречно при моето раждане. След това хората ме ограбиха, лишиха ме от силата ми и ме превърнаха в инвалид. Женствеността ми бе открадната. Ако Господ не е искал да имаме тези части по тялото си, защо тогава ги е създал?

Моля се да дойде ден, когато никоя жена повече няма да трябва да преживява тази болка. И това да се превърне в част от миналото. Мечтая в най-скоро време хората да могат да си кажат:

- Чу ли? Осакатяването на женските гениталии е забранено от закона в Сомалия.

А след това и в следваща страна, и в още една, докато светът се превърне в безопасно място за живеене за всички жени. Ще бъде щастлив ден и точно в името на това работя. Ин'шаллах, ако е дал Бог, и това ще стане.

"Историята на Уейърис е изпълнена със забележителна смелост. От сомалийската пустиня до света на висшата мода тя се бори срещу потисничеството и излиза като истински шампион. Тя е най-красивото вдъхновение за всеки."

Елтън Джон

"Уейърис Дайри е забележителна и смела личност. Нейната история е истинско вдъхновение. Уейърис не само преодолява препятствия, които биха сломили повечето хора; като специален посланик за Елиминиране на осакатяване на женските гениталии към ООН тя ще бъде лидер на борбата за слагане на край на всички форми на дискриминация срещу жените."

Д-р Нафис Садик, изпълнителен директор на Фонда за населението при ООН

* Заболяване, изразяващо се в по-големи или по-малки затруднения с писането и четенето - Б. пр.

* Жаргонно название на Ню Йорк - Б. пр.

* Отравяне на кръвта - Б. пр.