Дали конкуренцията не се е сдобила с някакви нови лазерни пушкала, дето освен с червена точка маркират и с тактилни усещания
Изтегляне 10.84 Kb.
|
| ИЗОТЗАД
Натурализираният български бизнесмен от грузински произход Аслан Изотзадзе седеше на предната дясна седалка на личното си БМВ и чакаше шофьора си да донесе постъпленията от продажбата на наркотици от уличните дилъри в района през последната седмица. Беше горещ летен ден. Аслан беше смъкнал облегалката, за да не запарва гърба му и седеше неподвижно изправен като медитиращ йога. Изведнъж усети, че нещо го полази отзад, там където фината му копринена риза влизаше в бермудките. Той се вцепени от ужас. Потта му тутакси понижи температурата си с двайсетина градуса. А нещото продължаваше да пълзи нагоре по гърба му… “Дали конкуренцията не се е сдобила с някакви нови лазерни пушкала, дето освен с червена точка маркират и с тактилни усещания?” – помисли си Изотзадзе на грузински и погледна умоляващо към портретчето на другаря Джугашвили, прикрепено към огледалцето за задно виждане. Когато нещото беше стигнало почти до врата на бизнесмена, лявата предна врата на колата се отвори и шофьорът – стокилограмова мутра в черен костюм – се намърда вътре. – Готово, шефе, прибрах мангиз... мамка му и смоче... къде те е полазила гадинката...добре, че не е излезнала навънка... – докато изричаше последните думи, мутрата хвана нещото с изящните си кренвиршоподобни пръсти и го напъха в кошница на задната седалка. Изотзадзе въздъхна с облекчение. Съвсем беше забравил, че по-рано през деня шофьорът му беше доставил поръчания домашен любимец за Изотзадзе-младши: невръстен смок-стрелец. Изтегляне 10.84 Kb. Сподели с приятели:
|