Данъчни аспекти на използването на лек автомобил в дейността на дружеството

Разходите за покупка, наем и експлоатация на автомобил участват в определянето на резултата от дейността на дружеството, т.е. имат пряко отношение към определяне на данъчната основа за определяне на корпоративния данък.

Автомобилът по принцип е данъчен амортизируем актив, ако отговаря на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и следни предприятия, т.е. стойността да превишава стойностния праг на същественост за ДМА определен в счетоводната политика на предприятието или 500 лв.

Това означава, че автомобилът се амортизира с определен процент на година от стойността на придобиване и тази определена сума се отчита като разход.

При ползване на актив под наем разхода се отчита хронологично на реализирането му – ежемесечно и в пълен размер.

Следва да се отбележи, че съществува регулация и на реализираните разходи. Най-важни и основни са следните ограничения – не се признават за данъчни цели разходи несвързани с дейността и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО.

Друг аспект на данъчното облагане по реда на ЗКПО е наличието на данък върху разходите.

С данък върху разходите се облагат разходи, свързани експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Данъчната ставка е 10 %.

С данък върху разходите се облагат експлоатационните разходи на лекия автомобил, когато с него се осъществява управленска дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО документална обоснованост за разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство. Разходите по чл. 204, т. 3, обложени с данък върху разходите, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване. Данъкът е окончателен.

По отношение на необходимостта от издаване на пътен лист при преобладаващ пробег на МПС на територията на града, следва да имате предвид, че ЗКПО допуска единствено при използване на МПС за управленска дейност и облагането на тези разходи с данък върху разходите, същите да се считат за документално доказани, за целите на ЗКПО, и при липса на пътен лист. В другият случай, тяхното документиране следва да става по общия ред предвиден в закона т.е. с фактура и касова бележка, когато издаването на такава е задължително за удостоверяване на придобиването на материален запас и пътен лист документално доказващ основанието за отчетените разходи, в счетоводството на предприятието.

Когато лекият автомобил се използва за извършване едновременно на управленска дейност и дейност по занятие, в т.ч. административна, при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите се прилагат изискванията на чл. 215, ал. 2 от ЗКПО, а именно:

1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;

2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец.

Определените по този ред разходи, свързани с управленска дейност се облагат с данъчна ставка от 10% съгласно чл. 216 от ЗКПО. Внасянето на данъка следва да се извърши до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разхода и се декларира с годишната данъчна декларация по реда на чл. 217 от корпоративния закон. На основание чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Данъкът върху разходите е окончателен.”

В заключение : разходи за експлоатация на лек автомобил, който се използва за дейност по занятие /без управленска/ следва да бъдат признати в пълен размер. Условието е да бъдат документирани – с фактура и пътен лист или пътна книжка.

Основен момент ще е разграничението между управленска и друга дейност.

Във връзка със ЗДДС:
„Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1, т. 4 и т.5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 от закона, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства.

В чл.70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е посочено, че алинея 1, т.4 и т.5 не се прилагат, когато превозните средства по ал.1, т.4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.

На основание чл.70, ал.2, т.4 от ЗДДС ограничението, регламентирано в ал.1, т.5 отпада, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т.1.

Дефиниция на понятието „лек автомобил” е дадено в текста на §1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.

За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с експлоатацията на лек автомобил, същият следва да бъде използван единствено за някоя от дейностите, посочени в чл.70, ал.2, т.1 от закона.

В ЗДДС липсва легално определение за „транспортна услуга”, но при тълкуване на това понятие може да се изхожда от нормата на чл.30, съгласно която международен транспорт на стоки са услугите по превоза на тези стоки. По отношение международния транспорт на пътници разпоредбата на чл.29 от същия закон е аналогична. В този смисъл е и разпоредбата на чл.367 от Търговския закон, съгласно която с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.

Цитираните нормативни текстове ни дават аргументи да приемем, че „транспортна услуга” за целите на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС е услугата по превоз на стоки и/или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение, дължимо от получателя на услугата. „
За дружеството няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на наетия лек автомобил.
Във връзка с прихода, който ще бъде реализиран от наемодателя на автомобила :

Реализираните доходи от наем на имущество са облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ. Облагаемия доход се определя , като придобитият доход се намаля с 10 % по сега действащия закон. Определената данъчна основа се прибавя към всички определени данъчни основи за получени доходи през годината.

Определената годишна данъчна основа се умножава с данъчна ставка от 10 % и резултата е дължимия данък.

Важно!

В противен случай следва да бъде коригирана данъчната основа и съответно годишния данък.

Пример:

Разход

ПРИХОД

2. Когато автомобила не се използва за управленски дейности

300 – 100- 120 = 80 лв. печалба

80 лв. х 10 % = 8 лв. корпоративен данък

100 – (100 x 10 %) = 90 лв.

90 лв. х 10 % = 9 лв. годишен данък за наемодателя
Ефект :

Данък без разходи

300 х 10% = 30 лв.
Данък с разходи

8+9 = 17

Разлика

30 - 17 лв. = 13 лв.