Дания, Швеция и Норвегия



страница1/3
Дата11.11.2017
Размер343.94 Kb.
  1   2   3
СКАНДИНАВИЕ
http://www.mythology.tribak2007.com/scandinavia-history.htm

Историческа и религиозна справка

Викингите произхождат от Дания, Швеция и Норвегия. Те завладяват постепенно огромна територия, която включва първоначално по-голямата част от Британските острови. По-късно прекосяват дръзко северната част на Атлантическия океан, порейки вълните със своите просторни, красиви и с много изчистени форми кораби, наречени "дракони". През 825 г.сл.Хр. населяват Исландия, а през 985 г.сл.Хр. завладяват части от Гренландия. Пет века преди Христофор Колумб, през 922 г.сл.Хр. малки групи се настаняват в отделни области на Северна Америка. "Корабите-дракони" имат плоско дъно, което им позволява да се приближават до всеки бряг и да плуват по пълноводните реки. Викингите притежавали невероятни навигаторски умения и изумителна дързост. През 845 г.сл.Хр. те атакуват френските брегове и даже дръзват да обсадят Париж, а по-късно масово се настаняват по двата бряга на Сена. През 911 г.сл.Хр. френският крал Шарл Простодушният, с договора от Сен-Клер сюр Епт, признава Ролон за първи херцог на Нормандия. На френски "норд" означава "север" т.е. страна на хората от Север. Други викинги основават градове по поречието на руските реки, а малки групи достигат бреговете на Сицилия. Културата на викингите достига своя апогей между VII-ми и IX-ти век сл.Хр.


Боговете на викингите са груби и жестоки. Те се вписват съвършено точно в представите на моряците-завоеватели. Викингите били от една страна безрасъдно смели, но от друга - много суеверни. Винаги търсели начин да запазят благоразположението на многобройните морски божества и преди всичко на Ниорд - богът на морето, символ на плодородието и плодовитостта. В техните представи, той бил стар мъдрец, който бди над крайбрежията и най-вече - над местата, където се лови риба. Те вярвали, че дълбоко в морската бездна, в своя величествен палат живеел Аегир, заедно с жена си - Ран и с деветте им дъщери. Викингите различавали девет вида вълни и били убедени, че всяка от тях била предизвиквана от една от тези девет дъщери. Това били скандинавските морски сирени, които прелъстявали моряците, за да ги отвлекът в океанските дълбини. Те смятали също така, че земята е плоска и кръгла, заобиколена отвсякъде с море. Според тях, в дълбоките океански бездни живеел Вселенският змей - Йормунганд, чието тяло опасвало цялата земя и че той предизвиквал силните морски бури. Тези морски божества олицетворявали богатствата и опасностите на моретата, а също (деветте дъщери на Ран) - магията, която винаги са упражнявали над хората.


Интересно е обаче, че до сега не са открити никакви значими светилища или храмове. Не съществуват следи от религиозна архитектура на викингите. Открити са само няколко големи гробници, заобиколени с камъни. Изглежда те не са изпитвали необходимост да издигат специални сгради, за да упражняват религията си или за жертвоприношения. Най-често големите дървета и особено ясените, са служели за място, където се събирали. Празниците и съветите обикновено се провеждали в подножието на гигантски дървета. Огромният ясен, наречен Игдрасил, е смятан от тях за ос на света. Вероятно пак под тези дървета се събирали, за да се молят, но със сигурност не са строили нищо, наподобяващо египетските или елинските храмове. Това се обяснява с факта, че викингите живеели всред природата и в хармония с нея. Те не са имали духовенство, нито каквато и да е църковна йерархия, тъй както не са имали и крале. Възрастните мъже, старейшините на семействата или най-смелите войни се ползвали с голям морален, а може би и религиозен авторитет. Всеки се молел според разбиранията си, без да следва установени правила. Едва през 966 г.сл.Хр. Харалд Синият зъб се покръстил, а след това, малко по малко, всички викинги приели християнството, под влияние на католическите мисионери.

Скандинавският пантеон

Скандинавските богове са разделени в две основни групи - "ази" (раса Аезир) и "вани" (раса Ванир). Ваните са земни богове, символизиращи богатството, плодородието и плодовитостта. Те са свързани със земята и морето. Най-главните вани са Аегир, Ниорд, Фрейр и Фрея. Азите са небесните богове, символизиращи мъдростта, мощта и войната. Те живеят дълго, но не са безсмъртни и загиват във времената на Рагнарок (Залезът на боговете). Представители на азите са Один, Тор, Фриг, Тир, Хеймдал.




АЗИ (АЕЗИР)
БАЛДЕР - бог на интелекта, мъдростта и пролетта. Син на Один и Фриг. Той е един от дванадесетте главни (след Один) богове. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Ход се освободили от разрушения свят на мъртвите и помогнали за построяването на новия свят.

БРАГИ - бог на поетите. Един от дванадесетте главни богове. Син на Один и мъж на Идун. Всеки, който искал да стане поет, трябвало да моли за покровителството му.

ВАЛИ - един от дванадесетте главни богове. Владеел оръжието до съвършенство и в сраженията не отстъпвал даже на Тир, но не бил особено мъдър. Той убил Ход веднага след убийството на Балдер.

ВИДАР - наричали го Мълчаливият Аз, тъй като не обичал да говори, независимо, че бил много мъдър и храбър. Той бил син на Один и великанката Грид и бил почти толкова могъщ, колкото богът на гърмотевиците Тор. Той също е един от дванадесетте главни богове.

ИДУН - богиня на вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без нея азите нямало да бъдат живи. Тя имала кошница, пълна с ябълките на вечната младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се изпразвала.

ЛОКИ - бог на огъня, побратим на Один. Той бил великан, смел и красив, но много коварен. Макар и великан, азите го приели като свой и често попадали в беда заради него, но и често ги спасявал, благодарение на находчивостта си. Той също е един от дванадесетте главни богове. Той е вдъхновител на убийството на Балдер, заради което боговете го заточили в подземния свят. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете) е предводител на гигантите в битката им срещу боговете (азите). Локи убива Хеймдал, но самият той загива от копието му.

МАГНИ и МОДИ - синове на Тор. Магни е бог на физическата сила, а Моди е покровител на берсерките. Те оживяли след Рагнарок и заедно с другите оцелели започнали да строят новия свят.

ОДИН - господар на Асгард, върховен бог на скандинавския пантеон. Той бил надарен със свръхчовешки качества, което обаче не му пречело да събира мъдрост и знания отвсякъде. Один канел във Валхала загиналите в битка храбри войни, а там им прислужвали Валкириите - девици-войни. Один често пътешествал всред хората, наблюдавал ги и ги съветвал. В миг на просветление, той разкрил на азите, ваните, гномите, гигантите и хората смисъла на руните. На плещите му стояли гарваните Хугин и Мунин, а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки. Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли през нощта и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието Гунгнир, което не пропускало никога целта. Конят му Слейпнир, бил с осем крака и можел да препуска по земята, водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки жребеца си и невидим за хората, участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да победят. В Рагнарок (Залеза на боговете), вълкът Фенрир убил Один, но преди това той забил копието си Гунгнир в гърдите му.

СИФ - богиня на плодородието, жена на Тор. По красота Сиф отстъпвала само на Фрея, но коси като нейните, нямал никой, защото били направени от златото на гномите.

ТОР - бог на гърмотевиците, син на Один и богинята на земята Йорд. Тор е висок, мускулест и червенокос. След Один, Тор е считан за най-могъщия бог. Още като дете, той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били неизброими. Тор препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница, впрегната в двата козела Тангниостр и Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от Слейпнир - жребеца на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнер, с който можел да разбива и най-здравите скали. Тор рядко оставал в Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато над азите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.

ТИР - бог на войната, син на Один и сестрата на морски великан. След Один, Тир бил трети по значение всред азите и най-храбрият бог. Той имал само лява ръка, защото загубил дясната, спасявайки боговете от гигантския вълк Фенрир. Това обаче, не му пречело да бъде изкусен войн и да участва във всички сражения. Тир е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и вълкът Гарм се убили взаимно.

ФОРСЕТИ - бог на правосъдието, син на Балдер.

ФРИГ - богиня на брака, семейството, жена на Один. Тя е господарка на живеещите в Асгард богини. Тя била толкова мъдра, колкото и нейния мъж. Подобно на Один, Фриг често се спускала на земята и предрешена бродела всред хората, слушайки за мъките и грижите им.

ХОД (ХОДЕР) - наречен Слепият бог, син на Один. Той обладавал огромна сила, но никога не напускал Асгард и рядко излизал от двореца си. Ход е един от дванадесетте главни богове. Заради убийството на Балдер, бил убит от Вали. След Рагнарок (Залезът на боговете), той и Балдер успяват да се измъкнат от разрушения подземен свят и помагат да се построи новия свят.

ХЕЙМДАЛ - наречен Мъдрият бог, син на Один. Страж на моста-дъга Бифрост - входа към Асгард. Хеймдал спял малко, виждал всичко на сто дни път във всяка посока и можел да чуе как расте тревата. Той имал рог, наречен Гялар и когато го надуел, звукът му се чувал по целия свят. Хеймдал е един от дванадесетте главни богове. В дните на Рагнарок (Залезът на боговете), той и главния му враг Локи се убили с копията си.

ХЕРМОД - вестителят на боговете. Името му е свързано с безуспешния опит, Балдер да бъде върнат от подземното царство на Хел.

ВАНИ (ВАНИР)
АЕГИР - бог на морето. Негова жена е морската богиня Ран. Те имали девет дъщери - Гялп, Грейп, Ейстла, Ейргява, Ангея, Атла, Улврун, Имд и Ярнсакса. И деветте заедно, като една същтност, са майки на Хеймдал.

НИОРД - покровител на мореплаването, на риболова, на корабостроенето и всички морски ветрове му били подвластни. Той бил по-богат от всички ази, а като всички вани бил много добър. Ниорд е един от дванадесетте главни богове.

УЛ (УЛЕР) - заварен син на Тор, син на Сиф. Забележителен стрелец с лък. Стрелите му винаги улучвали целта, независимо колко голяма и колко отдалечена била. Той бил един от дванадесетте главни богове.

ФРЕЙР (ФРЕЙ) - бог на плодородието, син на Ниорд. На Фрейр била подвластна слънчевата светлина. Той бил могъщ и прекрасен - отстъпвал по красота само на Балдер. Бил много добър, като баща си Ниорд и покровителствал мира на земята. Фрейр също бил един от дванадесетте главни богове. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) бил убит от огнения великан Сурт.

ФРЕЙЯ - богиня на любовта, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр. В Асгард тя била първа богиня след Фриг. Фрейя нямала равна по красота нито всред боговете, нито всред хората, а сърцето й било толкова добро и нежно, че съчувствала на всяко страдание. Когато плачела, от очите й капели златни сълзи. Фрейя била също и предводителка на Валкирийте.

Митологични същества, великани и чудовища


ВЕЛИКАНИ

ИМИР - първото живо същество на земята. Според скандинавската митология, при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещтнал с мразовете на Нифелхейм при Гинунгагап (хаос, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на Имир. От него са произлезли великаните (тролите). Боговете от расата Аезир (азите) убили Имир и направили от черепа му небесния свод, от тялото му - земята, от кръвта - морето, от костите - планините, а от косите - горите.

БУРИ - прародител на боговете. Появил се от леден блок, близан от митичната крава Аудумла. Бури е баща на Бор и дядо на азите, боговете от расата Аезир. И до сега не е уточнено дали Бури е великан или бог.

БОР - древен скандинавски бог, син на Бури. Той се оженил за ледената великанка Бестла - дъщеря на ледения великан Болтор. От тази връзка се родили първите трима богове от расата Аезир - азите Один, Вили и Ве.

МИМИР - сляп великан. Най-могъщият от всички великани. Той бил пазител на извора на мъдростта, който извирал от корените на гигантския ясен Игдрасил. Върховният бог Один дал на Мимир едното си око, за да може да пие от водите на извора.

СУРТ - предводител на огнените великани от Муспелхейм. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете), той убил Фрейр с огнения си меч, но при това загинал и той.

ЧУДОВИЩА

ЙОРМУНГАНД - едно от децата на Локи и великанката Ангрбода. Чудовищна морска змия (змей), обвиваща с тялото си цялата земя. Наричана е още Мидгардска змия (змей). Другите деца на Локи и Ангрбода са огромният вълк Фенрир и Хел - господарката на подземния свят.

ФЕНРИР - чудовищен вълк, дете на Локи и великанката Ангрбода. Азите успяли с хитрост да го оковат, но във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) той разкъсал веригите и се освободил, след което погълнал слънцето и убил Один. След това и той загинал.

ХЕЛ - чудовище, олицетворяващо смъртта. Дете на Локи и великанката Ангрбода. Господарка на подземния свят, изобразявана като жена, която от кръста надолу е скелет.

ГАРМ - кучето (вълкът) на Хел, пазач на подземния свят. Имал четири очи. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) убил Тир и е убит от него.
МИТОЛОГИЧНИ СЪЩЕСТВА

АУДУМЛА - едно от първите живи същества - гигантска крава, която се появила заедно с великана Имир от ледения хаос. Тя е откърмила първя великан Имир. Когато водата на Гинунгагап змръзнала отново, кравата Аудумла близала леда, докато се появил Бури, баща на Бор, който пък бил баща на Один, Вили и Ве - първите богове от расата Аезир (ази).

СЛЕЙПНИР - осмоног вълшебен кон, който Локи подарил на Один. Той можел да препуска по земята, по морските вълни и да лети във въздуха. С него Один пътешествал между световете.

МУНИН и ХУГИН - двата вълшебни гаравана, които служели на Один. Всеки ден те летяли по широкия свят и разказвали на Один какво са видяли и чули.

ХЕЙДРУН - коза, която живеела в Асгард и се хранела с листата и клонките на Игдрасил. Всички богове пиели от нейното мляко.

Елфи и гноми

Веднага щом в небето засияло слънцето, животът на земята станал по-весел и по-радостен. Хората се трудели мирно в полето, всички били доволни и никой не искал да стане по-знатен или по-богат от другите. В тези времена боговете напускали често Асгард и странствали по света. Те научили хората как да добиват руда, как да направят първата наковалня, първите клещи и първия чук. С тяхна помощ, след това били изготвени всички сечива и инструменти. Тогава нямало войни, нямало грабежи, нямало клетвопрестъпления. В планините хората добивали много злато, но не го трупали като съкровише, а правели от него домакински съдове и украшения. Затова наричали този век "Златен". Веднаж, търсейки в земята руда, боговете Один, Вили и Ве намерили червеи, които се появили в тялото на Имир, от което преди време били направили земята. Гледайки ги, Один казал: "Ние населихме с хора повърхността на земята, но забравихме за нейните недра. Нека направим от тези ненужни червеи малки човечета-гноми и да им дадем във владение подземното царство. Ще го наречем Сварталфхейм т.е Страната на черните елфи." Тогава брат му Вили попитал: "А ако им омръзне да живеят там и поискат да излезат навън, на слънце?" "Не се бой, братко" - отвърнал Один. "Ще направя така, че слънчевите лъчи да ги превръщат в камъни. Това ще ги накара да живеят само под земята." "Добре, съгласен съм" - казал Вили. "Но ние забравихме не само недрата на земята. Ние забравихне и въздуха. Нека тогава превърнем част от тези червеи в черни елфи или гноми, а другата - в светли елфи. Тях ще ги заселим във въздуха между Митгард и Асгард и ще наречем страната им Алфхейм т.е. Страната на светлите елфи." Братята се съгласили с него и се захванали на работа. Така се появили гномите и елфите и скоро след това, гномите станали най-изкусните майстори. Никой не можел да обработва скъпоценните камъни и металите по-добре от тях. Даже самите богове често търсели услугите им. Докато гномите работели в недрата на земята, светлите елфи се трудели на повърхността й. Те отглеждали най-красивите и ароматни цветя и всяка година покривали земята с тях, за да я направят още по-красива.




Норни

Безгрижно и щастливо живеели хората в златния век, но това не продължило дълго. От изток, от страната на великаните, в Митгард дошли три жени. Едната от тях била стара и грохнала и се наричала Урд - "миналото", другата била зряла жена и се наричала Верданди - "настоящето", а третата била съвсем млада и се наричала Скулд - "бъдещето". Тези три жени били прорицателките норни, вълшебници, надарени със способността да определят съдбата на света, на хората и даже на боговете.



"Скоро, много скоро жаждата за злато ще проникне в сърцата на хората и тогава ще свърши златния век" - казала Урд. "Хората ще се убиват и мамят заради златото. Много славни герои ще бъдат заслепени от блясъка му и ще загинат заради него" - добавила Верданди. "Да, всичко ще бъде така, но ще мине време и златото ще изгуби властта си над хората и тогава те ще бъдат отново щастливи." - казала Скулд.

"Жаждата за злато ще завладее не само хората, но и боговете и те също ще проливат кръв и ще нарушават клетвите си" - отново заговорила Урд. "Великаните ще започнат война с боговете. Тази война ще продължи много години и ще завърши с гибелта на боговете и великаните." - казала Верданди. "Да, така ще бъде, но не всички богове ще загинат. Техните деца и онези от тях, които не са убивали и не са престъпвали клетвите си, ще оживеят и ще управляват новия свят, който ще възникне след гибелта на стария." - възразила Скулд

И наистина, всичко в света започнало да става така, както предопределили норните. В сърцата на хората се зародила алчността. Много от тях оставили мирните си занимания, хванали мечовете и започнали да воюват. Слънцето в небето продължавало да грее все така, но хората вече не били така щастливи, както преди. Сбъднало се и другото предсказание - между боговете и великаните започнала жестока борба, която продължавала векове. Безсилни да се доберат до Асгард и да победят азите, великаните насочили гнева си към хората. Започнали да изпращат в Митгард студове и суша, бури и градушки, а понякога спускали от планините огромни лавини, под които изчезвали цели селища. За да защитят хората от злодеянията им, боговете издигнали от веждите на Имир пръстен от високи, непроходими гори. Но понякога гигантите успявали да се промъкнат през него и тежко на онзи, който се изпречвал на пътя им. Желаейки да погубят света,те изпратили чудовища след слънцето и луната, за да ги погълнат. Единственият бог-аз, от който великаните се страхували, бил гърмовержеца Тор, който водел всеки ден безпощадни битки с тях, наказвайки ги за деянията им.



Децата на Локи

Отдавна, още преди великаните да започнат войната с азите, богът на огъня Локи, странствайки по света, достигнал страната на гигантите - Йотунхейм и останал там цели три години. Живял през това време при великанката Ангрбода, която му родила три деца: момичето Хел, змията Йормунганд и вълкът Фенрир. Когато се върнал в Асгард, Локи не казал никому за пребиваването си в страната на великаните. Но всевиждащият Один разбрал скоро за децата му и се отправил към извора Урд, за да попита норните каква ще бъде по-нататъшната им съдба.


"Вижте, вижте, мъдрият бог е дошъл при нас. Но той няма да чуе добри вести." - казала най-старата норна, когато го видяла. "Това, което ще чуе от нас, ще го лиши от покой." добавила средната норна. "Да, той е дошъл да чуе за децата на Локи и великанката Ангрбода." - потвърдила най-младата норна. "Щом знаете защо съм дошъл, отговорете на въпроса, който искам да ви задам." - казал Один. "Знай, че тези, за които искаш да ни питаш, ще донесат на боговете много нещастия." - казала Урд. "Двама от тях ще са причина за твоята смърт и за смъртта на най-големия ти син. Третият ще властва след вас и царството му ще бъде царство на тъмнината и смъртта." - добавила Верданди. "Да, вълкът ще убие теб, а змията - Тор, но и те самите ще загинат, а царството на тъмнината няма да просъществува дълго. Животът ще победи смъртта, а светлината - тъмнината." - казала Скулд.

Загрижен и печален се завърнал в Асгард властелинът на света. Той събрал боговете, разказал им за предсказанието на норните и изпратил Тор в Йотунхейм, да доведе децата на Локи. Азите изслушали с тревога думите на Один, но били още по-изплашени, когато Тор довел на колесницата си Хел, Йормунганд и Фенрир. Младата Хел била с две глави по-висока от гигантската си майка. Лявата половина на лицето й била кърваво червена, като сурово месо, а дясната - черна, като вечната нощ. Змията Йормунганд била още малка - дълга била само петдесет крачки, но от зиналата й паст се стичала смъртоносна отрова, а студените й очи святкали с безпощадна злоба. Вълкът Фенрир бил още съвсем малък и безобиден. Изглеждал като обикновен вълк, който въртял весело опашка и се понравил на боговете. Седящият на трона си Один огледал внимателно тримата и проговорил: "Чуй ме, Хел. Ти си голяма и силна и ние решихме да те направим повелителка на страната, която лежи дълбоко под земята, чак под страната на гномите - Сварталхейм. В нея са душите на умрелите, които не са достойни да живеят с нас във Валхала. Отивай там и не се появявай повече на земята." "Добре, съгласна съм." - отвърнала Хел. "Ти, Йормунганд, ще живееш на дъното на всемирния океан. Там ще намериш достатъчно място и храна." - продължил Один. "Сссссъгласссссна съм" - изсъскала змията, гледайки боговете с немигащи зли очи. "А ти, Фенрир, ще живееш при нас в Асгард." - промълвил накрая Один. Още в същият ден Хел се отправила в царството на мъртвите, а Йормунганд пропълзяла на дъното на океана. Там тя растяла и растяла, докато обвила с тялото си цялата земя и от тогава престанали да я наричат Йормунганд. Наричали я вече "Митгардската змия". Фенрир живял цяла година в Асгард и растял не с дни, а с часове и се превърнал в такова чудовище, че никой от боговете не смеел да го доближи. Това правел само храбрият Тир, който го хранел. Тогава азите решили да си послужат с хитрост и да се отърват от Фенрир. Цял месец се трудили и изковали здравата верига Лединг, с която искали да го оковат, като му казали, че искат само да изпробват силата му, за да са сигурни, че е достоен да живее с тях. Фенрир се съгласил, напънал се и разкъсал с лекота веригата. Изплашените ази се отдалечили и веднага започнали да правят втора верига. Този път работили цели три месеца и я направили три пъти по-дебела. Това била веригата Дроми. Но за техен ужас и този път Фенрир я разкъсал без усилие. Тогава Один решил да се обърнат за помощ към гномите и изпратил пратеник в Сварталхейм. Чувайки молбата на боговете, гномите дълго спорили от какъв метал да направят веригата. Накрая, най-възрастният казал: "Няма да я направим от метал. Ще я направим от корените на планините, от шума на котешките стъпки, от женските бради, от слюнката на птиците, от гласовете на рибите и от сухожилията на мечките." Така и направили. След два месеца веригата Глейпнир била готова. И от този миг котешките стъпки станали безшумни, жените нямат бради, планините нямат корени, птиците - слюнка, рибите - глас, а мечките - сухожилия. Азите били много очудени, когато видяли за пръв път Глейпнир. Веригата била тънка и мека като коприна, но колкото и да я опъвали, толкова по-здрава ставала. Тогава те пренесли Фенрир на самотния остров Лингви, за да не може да причинява вреди на тях и на хората. Но когато поискали да сложат веригата около врата му, той изръмжал сърдито: "Тази верига е твърде тънка и ако не е вълшебна, ще я скъсам с лекота. Но ако е вълшебна, сигурно няма да мога да я разкъсам, въпреки силата си. Значи може да стана ваш пленник. Все пак ще позволя да ме подложите на това изпитание, ако някой от вас сложи ръката си в устата ми." Азите се отдръпнали смутено, но тогава храбрият Тир излязъл напред и положил дясната си ръка в устата на вълка. Поглеждайки тревожно към Тир, боговете омотали бързо Фенрир с вълшебната верига, а другия й край закрепили здраво за скалите. Огромният вълк напрегнал всичките си сили, но веригата останала здрава. След много усилия, той признал поражението си и поискал да го освободят, но азите отказали. Тогава, той изревал, побеснял от измамата и откъснал ръката на Тир. Докато една част от боговете се грижели за раната на Тир, останалите, начело с Один взели Фенрир, заедно със скалите към които бил прикован и го отнесли дълбоко под земята. Така, най-после азите успяли за дълго да се избавят от страшните деца на Локи.
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница