Браги - бог-аз, син на Один, бог на поетите. Ход

Идун е съпруга на бог Браги. Тя била нежна и кротка и дарявала с вечна младост. Идун била скромна и тиха и без нея азите нямало да бъдат между живите. Идун притежавала вълшебна кошница със ябълките на вечната младост, с които угощавала Боговете. Кошницата никога не се опразвала и на мястото на липсващите ябълки се появявали нови. Но веднъж Асите щели да загубят Идун. И пръст в това дело имал пак, разбира се, Локи. Макар че той в случая се опитвал да защити интересите на Асител. Това се случило, когато Один вървял на дълъг поход заедно с Локи и Ньорд. Те убили един огромен бик и решили да го опекат и да се нахранят. Били уморени и едно такова угощение щяло да им дойде добре. Но колкото и да се опитвали да го опекат нещо работата не вървяла. И видели един огромен орел, разперил криле над тях и с помощта на някакво вълшебство им пречил да опекат месото. Условието му било да го поделят.Нямали избор. Обещали му четвърт от месото. И само за миг то се зачервило и било изпечено. Обаче орелът се нахвърлил и изял най-вкусните парчета. Това разгневило боговете и най-вече Локи. Той грабнал един клон и се опитал да удари орела, но той бързо се извърнал, хванал с ноктите си клона, за който се държал Локи и хвръкнал с него нависоко. Уплашил се Локи и закрещял орелът да го пусне. И орелът обещал, но само ако му доведе Идун за жена. Локи нямал избор, бил дал обещание. После Локи разбрал че си има работа не с орел а великан - Тяци. И така и направил. Излъгал Идун, че в една гора имало ябълки, по-прекрасни от нейните и я подмамил да го последва. И успял. Там ги чакал Тяци и отвлякъл Идун.Измамата не могла да бъде дълго скрита. Бил видян от Хемдал как влиза в Асгард и отвлича Идун. Боговете го притиснали да си признае престъплението. Гневът им не би могъл да бъде описан. Те го принудили да я върне-на всяка цена, на живот и смърт. Защото без Идун няма живот.Фрея дава на Локи своята премяна, която й позволявала да се превърне в ястреб. Това много му помогнало. И Локи пак имал късмет. Тяци не бил в замъка си и Идун била сама. Той приел пак образа на орел и взел кошницата, но не знаел как да пренесе Идун обратно. Обаче тя също можела да приема друга форма и се превърнала в орех. Той сложил ореха при кошницата и заедно с нея отлетял и върнал Идун обратно в Асгард.

МИР - първото живо същество на земята. Според скандинавската митология, при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещтнал с мразовете на Нифелхейм при Гинунгагап (хаос, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на Имир. От него са произлезли великаните (тролите). Боговете от расата Аезир (азите) убили Имир и направили от черепа му небесния свод, от тялото му - земята, от кръвта - морето, от костите - планините, а от косите - горите.

БУРИ - прародител на боговете. Появил се от леден блок, близан от митичната крава Аудумла. Бури е баща на Бор и дядо на азите, боговете от расата Аезир. И до сега не е уточнено дали Бури е великан или бог.

БОР - древен скандинавски бог, син на Бури. Той се оженил за ледената великанка Бестла - дъщеря на ледения великан Болтор. От тази връзка се родили първите трима богове от расата Аезир - азите Один, Вили и Ве.

МИМИР - сляп великан. Най-могъщият от всички великани. Той бил пазител на извора на мъдростта, който извирал от корените на гигантския ясен Игдрасил. Върховният бог Один дал на Мимир едното си око, за да може да пие от водите на извора.

СУРТ - предводител на огнените великани от Муспелхейм. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете), той убил Фрейр с огнения си меч, но при това загинал и той.

ЙОРМУНГАНД - едно от децата на Локи и великанката Ангрбода. Чудовищна морска змия (змей), обвиваща с тялото си цялата земя. Наричана е още Мидгардска змия (змей). Другите деца на Локи и Ангрбода са огромният вълк Фенрир и Хел - господарката на подземния свят.

След като пророчествата сочели, че тези три създания ще причинят големи беди и нещастия, Асите се заели със изгонването на децата на Локи… Хела, която била наполовина черна, наполовина с телесен цвят била запратена в Нифълхейм, където и било отредено да царува над 9 свята и да разпределя прехрана между душите на мъртъвците, които и били изпращани – основно хора, умрели от болест или старост… В Рагнарок тя взема участие отваряйки вратата на мъртвите към света на живите.

Йормунганд или накратко Мидгард била захвърлена в морето, където толкова се охранила и пораснала, че започнала да си хапе опашката. Било поставено началото на нейната вражда между нея и Аса-Тор, който бленувал да и види сметката.

Вълкът Фенрир, който по това време бил мъничък и глупавичък и който подскачал весело около боговете, бил отгледан от Асите. За съжаление той толкова много пораснал, че скоро само Аса-Тюр не се страхувал да му дава храна. Останалите не били много доверчиви към гастрономическите качества на Фенрир.

Асите накрая решили да вържат домашния си любимец за по-сигурно и изковали веригата Лодингур, която обаче не се оказала сериозна пречка пред вълка – с едно движение веригата била скъсана от врата на Фенрир. Вторият опит отново не се оказал по-добър, въпреки че тя била два пъти по-здрава от предишната – веригата Дроми също била скъсана. По-късно става нарицателно име: “Да се освободиш от Дроми или от Лодингур – да се освободиш от непосилна тежест. ”
Tогава помолили за помощ джуджетата от Сварталвалхейм, които откликнали ентусиазирано. Направили я от 6 неща: женска брада, котешки тропот, птича плюнка, рибешко дихание, мечешки сухожилия и корени под скала.

Занесли те веригата Глейпнир на Фенрир и започнали да му я показват. Той обаче се усъмнил от тънкостта на тази верига и предложил да му я сложат, при условие, че един от боговете си сложи ръката в устата му. Единствен Аса-Тюр, който имал смелостта, решил да си сложи юмрука в пастта на Фенрир. Щом му я сложили Фенрир почнал да се дърпа и суче и натягал колкото му сили държат, но тоя път боговете си знаели работата и започнали дружно да се смеят, с изключение на Тюр – той се простил с ръката си. Вълкът, който виел грозно и се опитвал да изяде Асите, бил завързан за една плоча, наречена Гьол, а отпосле плочата била забита дълбоко в земята, като боговете сложили на земята отгоре камъка Твити. В пастта му втъкнали меч, а от устата му потекли лиги, които създали реката Вон. В Последната битка Рагнарок, Фенрир взема дейно участие, убивайки Аса-Один, повелителя на боговете, като го глътва с все коня. Няколко мига по-късно обаче Мълчаливият бог Видар, който е един от малцината оцелели богове успява да стъпи с обувките си, съшити от всички носове и пети по земята на долната му челюст, като го разчеква и доубива с меч. По този начин чудовището било убито… Колкото до Змията – Аса-Тор я убива, за да падне няколко крачки по-късно от смъртоносната и отрова.